12.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 239/11

(1)

В член 41, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС е предвидена възможността управителите на инфраструктура да установяват изисквания спрямо заявителите, за да осигурят гаранции за оправданите си очаквания за бъдещи приходи и използване на инфраструктурата.

(2)

Тези изисквания следва да бъдат подходящи, прозрачни и недискриминационни. Те могат единствено да включват предоставянето на финансова гаранция, която не следва да надвишава определено равнище, което е пропорционално на очакваното равнище на дейност на заявителя, и уверение за способността на заявителя за изготвяне на съвместими с правилата предложения за инфраструктурен капацитет.

(3)

Финансовите гаранции може да бъдат под формата на авансови плащания или гаранции, предоставяни от финансови институции.

(4)

При определяне на целесъобразността на изискванията, посочени в съображение 2, следва да се вземе предвид фактът, че при ползването на инфраструктурата на конкурентните видове транспорт, в т.ч. автомобилния и въздушния транспорт, морския и вътрешния воден транспорт, често не се начисляват такси и следователно не се налага да се определят финансови гаранции в тази връзка. С цел да се гарантира лоялната конкуренция между видовете транспорт, финансовите гаранции следва да бъдат строго ограничени до необходим минимум по отношение на техния размер и продължителност.

(5)

Тези финансови гаранции ще бъдат целесъобразни само когато са необходими, за да може управителят на инфраструктура да бъде уверен в бъдещите приходи и използването на инфраструктурата. Необходимостта от финансови гаранции намалява допълнително поради факта, че управителите на инфраструктура могат да разчитат на проверките и контрола на финансовата стабилност на железопътните предприятия, осъществявани в рамките на лицензионната процедура в съответствие с глава III от Директива 2012/34/ЕС, и по-специално член 20 от нея.

(6)

По отношение на тези гаранции се прилага принципът за недискриминация и следователно не би трябвало да има разлика между изискванията за гаранции, приложими по отношение на частни и публични заявители.

(7)

Гаранциите следва да бъдат съобразени със свързаното със заявителя ниво на риск, пред което управителят на инфраструктурата е изправен на различните етапи на разпределяне на капацитета. Като цяло се счита, че рискът е нисък, докато капацитетът може да бъде преразпределен към други железопътни предприятия.

(8)

Гаранция, която се изисква във връзка с изготвянето на съвместими с правилата предложения, може да се разглежда като подходяща, прозрачна и недискриминационна единствено когато управителят на инфраструктура е установил ясни и прозрачни правила за изготвянето на заявката за капацитет в референтния документ за железопътната мрежа и предлага на заявителите необходимите помощни инструменти. Тъй като не е възможно способността за изготвяне на съвместими с правилата предложения да бъде обективно определена преди процедурата за подаване на заявления, всеки пропуск в това отношение може да се установи единствено след приключване на процедурата въз основа на системна неспособност за изготвяне на тези предложения или за предоставяне на необходимата информация на управителя на инфраструктурата. Заявителят носи отговорност за този пропуск, който се санкционира с изключване на заявителя от процедурата за подаване на заявления за конкретен влаков маршрут.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 62, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС,

„финансова гаранция“ означава а) авансови плащания с оглед намаляване и предвиждане на бъдещи задължения за плащане на такси за инфраструктура; или б) договорни споразумения, чрез които финансова институция, например банка, е поела ангажимент да гарантира, че подобни плащания ще бъдат извършени, когато станат изискуеми.

а)

от избраното железопътно предприятие, ако кандидатът, който не е железопътно предприятие, вече е дал или платил финансова гаранция за покриване на бъдещи плащания за едни и същи предвидени дейности;

б)

ако таксата за инфраструктура се заплаща пряко на управителя на инфраструктурата от компетентен орган съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (2).

а)

заявителят не е удовлетворил две последователни искания за предоставяне на липсващата информация или многократно е реагирал по начин, който не отговаря на условията, установени в референтния документ за железопътната мрежа, посочен в член 27 от Директива 2012/34/ЕС и в приложение IV към тази директива, по отношение на процедурите за подаване на заявления за влакови маршрути; както и

б)

управителят на инфраструктура може при поискване от страна на регулаторния орган и по удовлетворителен за него начин да докаже, че е предприел всички разумни мерки, за да спомогне за правилното и навременно подаване на заявленията.