16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 359/1


ДИРЕКТИВА 2014/107/ЕС НА СЪВЕТА

от 9 декември 2014 година

за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

През последните години трудностите, свързани с трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци, нараснаха значително и тази тенденция буди сериозно безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи. Ето защо е необходимо спешно да се повиши ефикасността и ефективността на събирането на данъци. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в това отношение и в своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, Комисията подчерта необходимостта от силно насърчаване на автоматичния обмен на информация като бъдещия европейски и международен стандарт за прозрачност и обмен на информация в данъчната област.

(2)

Значението на автоматичния обмен на информация като средство за борба с трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци наскоро беше признато и на международно равнище (Г-20 и Г-8). В резултат на преговорите между Съединените американски щати и няколко други държави, включително всички държави членки, по двустранни споразумения за автоматичен обмен с цел прилагане на Закона за спазване на данъчното законодателство на Съединените американски щати при откриване на сметки в чужбина (Foreign Account Tax Compliance Act, известен като „FATCA“), Г-20 възложи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да се основава на тези споразумения при разработване на единен световен стандарт за автоматичен обмен на данъчна информация.

(3)

Европейският съвет от 22 май 2013 г. поиска разширяване на автоматичния обмен на информация както на равнището на Съюза, така и на световно равнище, с оглед на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. Европейският съвет приветства текущите усилия в рамките на Г-20, Г-8 и ОИСР за разработване на световен стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки за данъчни цели.

(4)

През февруари 2014 г. ОИСР оповести основните елементи на световния стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки за данъчни цели, а именно типово споразумение между компетентните органи и общ стандарт за предоставяне на информация, които впоследствие бяха одобрени от министрите на финансите и от управителите на централните банки на държавите от Г-20. През юли 2014 г. Съветът на ОИСР оповести пълния световен стандарт, включително оставащите му елементи, а именно коментарите по типовото споразумение между компетентните органи и общия стандарт за предоставяне на информация и параметрите на информационните технологии за прилагане на световния стандарт. Цялостният пакет за световния стандарт беше одобрен от министрите на финансите и от управителите на централните банки на държавите от Г-20 през септември 2014 г.

(5)

В Директива 2011/16/ЕС на Съвета (2) вече се предвижда задължителен автоматичен обмен на информация между държавите членки относно някои категории доход и капитал, основно с нефинансов характер, държани от данъчнозадължени лица в държави членки, различни от държавата, на която са местни лица. Тя също така утвърждава поетапен подход за засилване на автоматичния обмен на информация чрез постепенното му разширяване към нови категории доход и капитал и чрез премахването на условието информацията да се обменя само ако е налична. Понастоящем, предвид нарасналите възможности за инвестиране в чужбина в широк набор от финансови продукти, съществуващите инструменти на Съюза и международни инструменти за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане са все по-малко ефективни в борбата с трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци.

(6)

Както беше подчертано с искането на Европейския съвет, уместно е да се предложи разширяване на автоматичния обмен на информация, вече предвиден в член 8, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС, по отношение на лицата, които са местни лица на други държави членки. Инициатива на равнището на Съюза ще осигури съгласуван, последователен и всеобхватен подход за целия Съюз към автоматичния обмен на информация в рамките на вътрешния пазар, което ще доведе до икономии на разходи както за данъчните администрации, така и за икономическите оператори.

(7)

Фактът, че държавите членки са сключили или предстои да сключат споразумения със Съединените американски щати, свързани с FATCA, означава, че тези държави членки предоставят или ще предоставят по-широко сътрудничество по смисъла на член 19 от Директива 2011/16/ЕС, и са или ще бъдат задължени да предоставят по-широко сътрудничество и на други държави членки.

(8)

Сключването на паралелни и несъгласувани споразумения от държавите членки съгласно член 19 от Директива 2011/16/ЕС би могло да доведе до отклонения, които биха могли да имат неблагоприятни последици за правилното функциониране на вътрешния пазар. Разширеният автоматичен обмен на информация въз основа на общ за целия Съюз законодателен инструмент ще премахне необходимостта държавите членки да се позовават на този член с цел сключване на двустранни или многостранни споразумения, които биха могли да се разглеждат като подходящи в същата област при липсата на съответно законодателство на Съюза.

(9)

С цел свеждане до минимум на разходите и административната тежест за данъчните администрации и за икономическите оператори, от решаващо значение е също така да се гарантира, че разширеният обхват на автоматичния обмен на информация в рамките на Съюза е в съответствие с международните тенденции. За постигането на тази цел държавите членки следва да изискват от своите „финансови институции“ да прилагат правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, които са в пълно съответствие с правилата, установени в разработения от ОИСР общ стандарт за предоставяне на информация. Освен това обхватът на член 8 от Директива 2011/16/ЕС следва да бъде разширен, така че да включи информацията, съдържаща се в типовото споразумение между компетентните органи и в общия стандарт за предоставяне на информация, разработени от ОИСР. Очаква се, че всяка държава членка ще има само един списък на вътрешно определени „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, който да използва както при въвеждането на настоящата директива, така и при прилагането на други споразумения за въвеждане на световния стандарт.

(10)

Категориите „предоставящи информация финансови институции“ и „сметки, за които се предоставя информация“, попадащи в обхвата на настоящата директива, са определени така, че да се ограничат възможностите за данъчнозадължените лица да избягват предоставянето на информация чрез прехвърляне на активи към „финансови институции“ или чрез инвестиране във финансови продукти, които попадат извън обхвата на настоящата директива. Независимо от това определени „финансови институции“ и сметки, за които има малък риск да се използват с цел укриване на данъци, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. По принцип в настоящата директива не са включени прагови стойности, тъй като те лесно могат да бъдат заобиколени чрез разделяне на сметки в различни „финансови институции“. Финансовата информация, която трябва да се предоставя и обменя, засяга не само всички свързани доходи (лихви, дивиденти и други подобни видове доход), но също и наличностите по сметки и постъпленията от продажба на „финансови активи“, за да се уредят и случаите, когато данъчнозадълженото лице се опитва да скрие капитал, който сам по себе си представлява доход или активи, данъкът върху които е укрит. Следователно обработването на информация съгласно настоящата директива е необходимо и пропорционално на целта да се даде възможност на данъчните администрации на държавите членки да идентифицират правилно и недвусмислено съответните данъчнозадължени лица, да въвеждат и прилагат своите закони за данъчно облагане в трансгранични ситуации, да направят оценка на вероятността от укриване на данъци и да избягват ненужните допълнителни разследвания.

(11)

„Предоставящите информация финансови институции“ могат да изпълняват задълженията си за информиране по отношение на физически „лица, за които се предоставя информация“, като използват условията и реда за комуникация, включително по отношение на нейната честота, предвидени от вътрешните им процедури в съответствие с националното им право.

(12)

„Предоставящите информация финансови институции“, изпращащите държави членки и получаващите държави членки, в качеството си на администратори на данни, следва да съхраняват информацията, която е обработена в съответствие с настоящата директива, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигането на нейните цели. Предвид различията между законодателствата на държавите членки максималният срок на съхранение следва да се определи въз основа на давностните срокове, предвидени в националното законодателство в областта на данъчното облагане на отделните администратори на данни.

(13)

При въвеждането на настоящата директива държавите членки следва да използват коментарите по типовото споразумение между компетентните органи и общия стандарт за предоставяне на информация, разработени от ОИСР, като средство за привеждане на примери или тълкуване и с цел осигуряване на съгласуваност в прилагането в отделните държави членки. Действията на Съюза в тази област следва да продължат да са съобразени по-специално с бъдещите тенденции на равнището на ОИСР.

(14)

Условието автоматичният обмен да зависи от наличието на изискваната информация, предвидено в член 8, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, не следва да се прилага за новите елементи, въведени в Директива 2011/16/ЕС посредством настоящата директива.

(15)

Позоваването на прагова стойност в член 8, параграф 3 от Директива 2011/16/ЕС следва да бъде премахнато, тъй като подобна прагова стойност изглежда неприложима на практика.

(16)

Прегледът на условието за наличност, който ще бъде проведен през 2017 г., следва да бъде разширен, за да бъдат обхванати и петте категории, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, така че да е възможно да се разгледа възможността за обмен на информация от всички държави членки по всички тези категории.

(17)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, които са признати по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на защита на личните данни.

(18)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасно административно сътрудничество между държавите членки при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимото уеднаквяване и ефективност може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(19)

Предвид съществуващите структурни различия Австрия следва да получи разрешение да започне автоматичния обмен на информация съгласно настоящата директива в срок до 30 септември 2018 г. вместо до 30 септември 2017 г.

(20)

Поради това Директива 2011/16/ЕС следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2011/16/ЕС се изменя, както следва:

1)

В член 3 точка 9 се заменя със следното:

„9.

„автоматичен обмен на информация“ означава системно предоставяне на предварително определена информация относно местни лица на други държави членки, на съответната държава членка, на която са местни лица, без предварително отправено искане, на предварително определени, редовни интервали от време. По смисъла на член 8 понятието „налична информация“ се отнася за информацията в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка. В контекста на член 8, параграфи 3а и 7а, член 21, параграф 2 и член 25, параграфи 2 и 3 понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в определенията, установени в приложение I.“

2)

Член 8 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Компетентният орган на дадена държава членка може да заяви пред компетентния орган на всяка друга държава членка, че не желае да получава информация относно една или няколко от категориите доход и капитал, посочени в параграф 1. Той информира и Комисията за това.

За дадена държава членка може да се счита, че не желае да получава информация в съответствие с параграф 1, ако не е уведомила Комисията за нито една категория, за която има налична информация.“

;

б)

вмъква се следният параграф:

„3а.   Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I.

Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, установен в параграф 6, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.:

а)

името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

б)

номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);

в)

наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)

наличността или стойността по сметката (включително, в случай на „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;

д)

в случай на „попечителска сметка“:

i)

общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ii)

общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

е)

в случай на „депозитна сметка“— общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ж)

в случай на сметка, която не е описана в буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

За целите на обмена на информация по настоящия параграф, освен ако е предвидено друго в настоящия параграф или в приложенията, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметката, за която се предоставя информация“, се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията.

Първа и втора алинея от настоящия параграф имат предимство пред разпоредбите на параграф 1, буква в) или друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО на Съвета (3), доколкото обменът на информация попада в обхвата на параграф 1, буква в) или на друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО.

(3)  Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38).“"

;

в)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Преди 1 юли 2017 г. Комисията представя доклад, съдържащ преглед и оценка на получените статистически данни и информация, в който се разглеждат въпроси като административните и други свързани разходи и ползи от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е целесъобразно, Комисията представя на Съвета предложение относно категориите и условията, посочени в параграф 1, включително условието за наличност на информацията относно лица, установени в други държави членки, или относно позициите, посочени в параграф 3а, или и двете.

Когато разглежда представено от Комисията предложение, Съветът обмисля подобряването на ефикасността и функционирането на автоматичния обмен на информация и издигането му на по-високо равнище, с цел да се осигури, че:

а)

чрез автоматичен обмен компетентният орган на всяка държава членка предоставя на компетентния орган на всяка друга държава членка информация за данъчните периоди, започващи на 1 януари 2017 г., свързана с лица, установени в тази друга държава членка, за всички изброени в параграф 1 категории доход и капитал, така както те се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията; и

б)

списъците от категории и позиции, посочени в параграфи 1 и 3а, се допълват, за да включат и други категории и позиции, включително авторски и лицензионни възнаграждения.“

;

г)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Предоставянето на информация се извършва, както следва:

а)

за категориите, посочени в параграф 1 — най-малко един път годишно, в срок от шест месеца след края на данъчната година в държавата членка, през която информацията стане налична;

б)

за информацията, посочена в параграф 3а — ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася информацията.“

;

д)

вмъква се следният параграф:

„7а.   За целите на раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I до 31 юли 2015 г. всяка държава членка предоставя Комисията за списъка на образуванията и сметките, които се третират съответно като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“. Всяка държава членка също така информира Комисията за всякакви промени във връзка с това. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с получената информация и го актуализира, когато е необходимо.

Държавите членки гарантират, че тези видове „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ отговарят на всички изисквания, посочени в раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I, и по-специално, че статусът на финансова институция като „непредоставяща информация финансова институция“ или статусът на дадена сметка като „изключена сметка“ не препятстват постигането на целите на настоящата директива.“

3)

В член 20 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Автоматичният обмен на информация съгласно член 8 се извършва посредством стандартизиран компютризиран формат, който цели улесняване на такъв автоматичен обмен и се базира на съществуващия компютризиран формат съгласно член 9 от Директива 2003/48/ЕО, който трябва да бъде използван за всякакъв вид автоматичен обмен на информация, приет от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.“

4)

В член 21 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Комисията отговаря за развитието на мрежата CCN, необходимо, за да се осигури възможност за обмен на информация между държавите членки и за гарантирането на сигурността на мрежата CCN.

Държавите членки отговарят за развитието на своите системи, което е необходимо, за да се осигури обмена на информация чрез използването на мрежата CCN и за гарантирането на сигурността на своите системи.

Държавите членки гарантират, че всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“, се уведомява за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.

Държавите членки се отказват от исканията си за възстановяване на направените от тях разходи по прилагането на настоящата директива, освен във връзка с възнагражденията, платени на експерти, когато това е приложимо.“

5)

Член 25 се изменя, както следва:

а)

настоящият текст на член 25 става параграф 1;

б)

добавят се следните параграфи:

„2.   Предоставящите информация финансови институции и компетентните органи на всяка държава членка се считат за администратори на данни за целите на Директива 95/46/ЕО.

3.   Независимо от параграф 1, всяка държава членка гарантира, че всяка „предоставяща информация финансова институция“ под нейната юрисдикция информира всяко засегнато физическо „лице, за което се предоставя информация“, че информацията, свързана с него, посочена в член 8, параграф 3а, ще бъде събрана и предадена в съответствие с настоящата директива, и гарантира, че „предоставящата информация финансова институция“ предоставя на това физическо лице цялата информация, на която то има право съгласно националното законодателство за въвеждане на Директива 95/46/ЕО, в срок, който позволява на лицето да упражни правата си на защита на данните, и при всички случаи преди съответната „предоставяща информация финансова институция“ да е предоставила информацията, посочена в член 8, параграф 3а, на компетентния орган на държавата членка, на която е местно лице.

4.   Информацията, обработена в съответствие с настоящата директива, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящата директива, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове.“

6)

Добавят се приложения I и II, чиито текстове са поместен в приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите членки приемат и публикуват до 31 декември 2015 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2016 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Независимо от член 1, точка 2, буква б) и параграф 1 от настоящия член и Австрия започва да прилага разпоредбите на настоящата директива, считано от 1 януари 2017 г. по отношение на данъчните периоди, започващи на тази дата.

3.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2014 година.

За Съвета

Председател

P. C. PADOAN


(1)  ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 68.

(2)  Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

В настоящото приложение се определят правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, които трябва да се прилагат от предоставящите информация финансови институции, за да се даде възможност на държавите членки да предоставят чрез автоматичен обмен информацията, посочена в член 8, параграф 3а от настоящата директива. В настоящото приложение се описват също така правилата и административните процедури, които държавите членки трябва да въведат, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на изложените по-долу процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка.

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

А.

При спазване на параграфи В — Д всяка предоставящата информация финансова институция трябва да предостави на компетентния орган на своята държава членка следната информация по отношение на всяка сметка, за която се предоставя информация, в предоставящата информация финансова институция:

1.

името, адреса, държавата членка (държавите членки), на която е местно лице, данъчния(данъчните) номер(а), датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко лице, за което се предоставя информация, което е титуляр на сметка, и, в случай на образувание, което е титуляр на сметка и което след прилагане на процедурите за комплексна проверка в съответствие с раздели V, VI и VII е идентифицирано като имащо едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация — името, адреса, държавата членка (държавите членки) или (ако има такива) друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която е местно лице, и данъчния(данъчните) номер(а) на образуванието и името, адреса, държавата членка (държавите членки), на която е местно лице, данъчния(данъчните) номер(а), датата и мястото на раждане на всяко лице, за което се предоставя информация;

2.

номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);

3.

наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на предоставящата информация финансова институция;

4.

наличността или стойността по сметката (включително, в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — откупната стойност или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;

5.

в случай на попечителска сметка:

а)

общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

б)

общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката;

6.

в случай на депозитна сметка, общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

7.

в случай на сметка, която не е описана в параграф А, точка 5 или 6, общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на титуляря през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Б.

В предоставяната информация трябва да се посочва валутата, в която е деноминирана всяка сума.

В.

Независимо от параграф A, точка 1, по отношение на всяка сметка, за която се предоставя информация, която е съществуваща сметка, не се изисква да се предоставя информация за данъчния(данъчните) номер(а) или датата на раждане, ако такъв(такива) данъчен(данъчни) номер(а) или дата на раждане не са регистрирани от предоставящата информация финансова институция и не се изисква да бъдат събирани по друг начин от предоставящата информация финансова институция съгласно националното право или на правен инструмент на Съюза. Въпреки това от предоставящата информация финансова институция се изисква да положи разумни усилия, за да получи данъчния(данъчните) номер(а) и датата на раждане по отношение на съществуващи сметки до края на втората календарна година след годината, през която съществуващите сметки са били идентифицирани като сметки, за които се предоставя информация.

Г.

Независимо от параграф A, точка 1, не се изисква да се предоставя информация за данъчния номер, ако такъв данъчен номер не се издава от съответната държава членка или друга юрисдикция, на която лицето е местно.

Д.

Независимо от параграф A, точка 1, мястото на раждане не се изисква да бъде съобщавано, освен ако:

1)

от предоставящата информация финансова институция се изисква да получи и да предостави информация за това съгласно националното право или предоставящата информация финансова институция е или е била длъжна да получи и да предостави информация за това съгласно друг действащ правен инструмент на Съюза или който е бил действащ към 5 януари 2015 г.; както и

2)

е налично в електронните записи, в които е възможно търсене и които се поддържат от предоставящата информация финансова институция.

РАЗДЕЛ II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

А.

Дадена сметка се третира като сметка, за която се предоставя информация, считано от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка по раздели II — VII и, освен ако е предвидено друго, информацията по отношение на сметката, за която се предоставя информация, трябва да се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

Б.

Наличността или стойността на сметката се определят към последния ден на календарната година или друг подходящ отчетен период.

В.

Когато прагът на наличността или на стойността се определя към последния ден на дадена календарна година, съответните наличност или стойност трябва да се определят към последния ден на отчетния период, който завършва с календарната година или в нейните рамки.

Г.

Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да използват доставчици на услуги за изпълнение на възложените им задължения за предоставяне на информация и комплексна проверка, предвидени в националното право, но за изпълнението на тези задължения продължават да отговарят предоставящите информация финансови институции.

Д.

Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да прилагат процедурите за комплексна проверка на нови сметки по отношение на съществуващи сметки, както и процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност по отношение на сметки на малка стойност. Когато държава членка позволява процедурите за комплексна проверка на нови сметки да бъдат използвани по отношение на съществуващи сметки, продължават да се прилагат правилата, приложими за съществуващи сметки.

РАЗДЕЛ III

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

А.

Въведение. За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на физически лица се прилагат следните процедури:

Б.

Сметки на ниска стойност. По отношение на сметките на ниска стойност се прилагат следните процедури:

1.

Адрес на пребиваване. Ако въз основата на документални доказателства предоставящата информация финансова институция съхранява в своите регистри настоящия адрес на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя може да го третира като местно лице за данъчни цели на държавата членка или друга юрисдикция, в която се намира адресът, за да се определи дали този титуляр на сметка на физическо лице е лице, за което се предоставя информация.

2.

Търсене в електронните записи. Ако въз основа на документалните доказателства, посочени в параграф Б, точка 1, предоставящата информация финансова институция не използва адреса на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за която и да е от следните индикации, като се прилага параграф Б, точки 3 — 6:

а)

идентификация на титуляря на сметката като местно лице на държава членка;

б)

настоящ пощенски адрес или адрес на пребиваване (включително пощенска кутия) в държава членка;

в)

наличие на един или повече телефонни номера в държава членка и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция;

г)

постоянни инструкции (освен по отношение на депозитна сметка) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка;

д)

действащо в момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в държава членка; или

е)

пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ в държава членка, ако предоставящата информация финансова институция не разполага в досието си с никакъв друг адрес на титуляря на сметката.

3.

Ако нито една от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не е открита при електронното търсене, не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност.

4.

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при електронното търсене или ако има промяна в обстоятелствата, която води до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако тя избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията в тази точка се прилага по отношение на сметката.

5.

Когато при електронното търсене се открие пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а) — д), не се установи за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва по най-подходящия според обстоятелствата начин да осъществи търсене в досието на хартиен носител, както е предвидено в параграф В, точка 2, или да се опита да получи от титуляря на сметката декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако търсенето в досието не позволи да се установи някаква индикация и опитът да се получи декларация или документални доказателства е неуспешен, предоставящата информация финансова институция трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка.

6.

Независимо от откриването на индикации съгласно параграф Б, точка 2, предоставящата информация финансова институция не е длъжна да третира титуляря на сметка като местно лице на държава членка:

а)

когато информацията за титуляря на сметката съдържа настоящ пощенски адрес или настоящ адрес на пребиваване в тази държава членка, един или повече телефонни номера в тази държава членка (и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция) или постоянни инструкции (по отношение на финансовите сметки, различни от депозитни сметки) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)

декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и

ii)

документални доказателства, че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация;

б)

когато информацията за титуляря на сметката съдържа действащо пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в тази държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)

декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и

ii)

документални доказателства че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация.

В.

Засилени процедури за преглед на сметки на голяма стойност. По отношение на сметките на висока стойност се прилагат следните засилени процедури за преглед.

1.

Търсене в електронните записи. По отношение на сметките на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за всяка от индикациите, описани в параграф Б, точка 2.

2.

Търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни на предоставящата информация финансова институция, в които е възможно търсене, съдържат полета и обхващат цялата информация, описана в параграф В, точка 3, тогава не е необходимо последващо търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни не обхващат цялата информация, тогава по отношение на сметката на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва също да прегледа съществуващото главно досие на клиента и, доколкото не са включени в него, следните документи, свързани със сметката и събрани от предоставящата информация финансова институция през последните пет години, за някоя от индикациите, описани в параграф Б, точка 2:

а)

последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката;

б)

последния договор за откриване на сметка или документация;

в)

последната документация, събрана от предоставящата информация финансова институция съгласно процедурите AML/KYC („Anti-money laundering/Know your customer“ — „Борба с изпирането на пари/Познаване на клиента“) или за други регулаторни цели;

г)

всякакви форми за пълномощно или пълномощно за подписване, действащи към момента; и

д)

всяка постоянна инструкция (освен за депозитна сметка) за превод на средства, действаща към момента.

3.

Изключение, когато базите данни съдържат достатъчно информация. Предоставящата информация финансова институция не е длъжна да извършва търсене в досието на хартиен носител, описано в параграф В, точка 2, ако нейната електронна информация включва следното:

а)

статуса на титуляря на сметката по отношение на това къде е местно лице;

б)

адреса на пребиваване и пощенския адрес на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция;

в)

телефонния (телефонните) номер(а) на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция, ако има такива;

г)

в случай на финансови сметки, различни от депозитни сметки, дали има постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка (включително сметка в друг клон на предоставящата информация финансова институция или друга финансова институция);

д)

дали има настоящи пощенски адреси с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ за титуляря на сметката; както и

е)

дали има пълномощно или пълномощно за подписване за сметката.

4.

Проверка от отговорния служител за връзка с клиента на действителното положение. В допълнение към електронното търсене и търсенето в досието на хартиен носител, описани в параграф В, точки 1 и 2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира като сметка, за която се предоставя информация, всяка сметка на голяма стойност, която е възложена на отговорния служител за връзка с клиента (включително всички финансови сметки, които се събират с тази сметка на голяма стойност), ако отговорният служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация.

5.

Последици от откриването на индикации.

а)

Ако никоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, и не е установено, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация съгласно параграф В, точка 4, тогава не се налагат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката.

б)

Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да приложи параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази буква се прилага по отношение за тази сметка.

в)

Ако пощенски адрес с указание „при поискване“ или „на вниманието на“ бъде открит при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а) — д), не бъде установена за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да получи от него декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не може да получи декларация или документални доказателства, тя трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка.

6.

Ако съществуваща сметка на физическо лице не е сметка на голяма стойност към 31 декември 2015 г., но стане сметка на голяма стойност към последния ден на следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи засилените процедури за преглед, описани в параграф В, по отношение на сметката в рамките на календарната година след годината, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Ако въз основа на прегледа сметката бъде идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да предоставя на годишна база изискваната информация за такава сметка по отношение на годината, в която тя е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, и по отношение на следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.

7.

Когато предоставящата информация финансова институция приложи засилените процедури за преглед, описани в параграф В, към сметка на голяма стойност, през следващите години предоставящата информация финансова институция не е задължена да прилага към същата сметка на голяма стойност отново тези процедури, с изключение проверката от отговорния служител за връзка с клиента, описана в параграф В, точка 4, освен ако сметката е недокументирана, като в този случай предоставящата информация финансова институция следва да ги прилага отново всяка година, докато сметката престане да бъде недокументирана.

8.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до свързването ѝ с една или повече индикации, описани в параграф Б, точка 2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

9.

Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага процедури, които да гарантират, че служител за връзка с клиента установява всяка промяна в обстоятелствата на дадена сметка. Например, ако служителят за връзка с клиента е уведомен, че титулярят на сметката има нов пощенски адрес в държава членка, предоставящата информация финансова институция е длъжна да третира новия адрес като промяна в обстоятелствата и ако избере да прилага параграф Б, точка 6, да събере съответната документация от титуляря на сметката.

Г.

Прегледът на съществуващи сметки на физически лица на голяма стойност трябва да приключи до 31 декември 2016 г. Прегледът на съществуващи сметки на физически лица на малка стойност трябва да приключи до 31 декември 2017 г.

Д.

Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация по настоящия раздел, трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация, през всички следващи години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.

РАЗДЕЛ IV

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на физически лица се прилагат следните процедури:

А.

По отношение на нови сметки на физически лица, след откриването на сметката предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриването на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и да потвърди достоверността на декларацията въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите.

Б.

Ако от декларацията се установи, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели в дадена държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, а декларацията трябва да включва още данъчния номер на титуляря на сметката по отношение на държавата членка (съгласно раздел I, параграф Г) и датата на раждане.

В.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице, заради която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, която установява къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели.

РАЗДЕЛ V

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на образувания се прилагат следните процедури:

А.

Сметки на образувания, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. Освен ако предоставящата информация финансова институция избере друго, по отношение на всички съществуващи сметки на образувание или поотделно за всяка ясно определена група от такива сметки, съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, не следва да бъде преглеждана, идентифицирана или съобщавана като сметка, за която се предоставя информация, докато нейната сумирана наличност или стойност не надвишат тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година.

Б.

Сметки на образувания, които следва да бъдат преглеждани. Съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, и съществуваща сметка на образувание, която не надхвърля тази сума към 31 декември 2015 г., но чиято сумирана наличност или стойност надвишават тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година, трябва да бъдат преглеждани в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

В.

Сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. По отношение на съществуващи сметки на образувания, описани в параграф Б, само сметки, които са държани от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, се третират като сметки, за които се предоставя информация.

Г.

Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За съществуващи сметки на образувания, описани в параграф Б, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи следните процедури за преглед, за да определи дали сметката е държана от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1.

Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация.

а)

Преглед на информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно AML/KYC процедурите), за да се определи дали информацията показва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка. За тази цел информацията, указваща, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, включва място на учредяване или създаване или адрес в държава членка.

б)

Ако информацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.

2.

Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на съществуваща сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в параграф Г, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ съгласно обстоятелствата.

а)

Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

б)

Определяне на контролиращите лица на титуляря на сметката. За целите на определянето на контролиращите лица на титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите.

в)

Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращото лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва:

i)

информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите, в случаите на съществуваща сметка на образувание, държана от едно или повече нефинансови образувания, със сумирана наличност или стойност, които не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD; или

ii)

декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице в държавата членка (държавите членки) или друга юрисдикция (юрисдикции), на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели.

Д.

Срок на прегледа и допълнителни процедури, приложими към съществуващи сметки на образувания

1.

Прегледът на съществуващи сметки на образувания със сумирана наличност или стойност на сметката, които към 31 декември 2015 г. надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, трябва да бъде приключен до 31 декември 2017 г.

2.

Прегледът на съществуващи сметки на образувания със сумирана наличност или стойност на сметката, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, но надвишават тази сума към 31 декември на следваща година, трябва да бъде приключен в рамките на календарната година, следваща годината, в която сумираната наличност или стойност на сметката надвишат тази сума.

3.

Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е неточна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция трябва да определи отново статуса на сметката в съответствие с процедурите, установени в параграф Г.

РАЗДЕЛ VI

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на образувания се прилагат следните процедури:

Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За нови сметки на образувания предоставящата информация финансова институция трябва да прилага следните процедури за преглед, за да се определи дали сметката се държи от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1.

Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация.

а)

Получаване на декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и потвърждаване на достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите. Ако образуванието удостовери, че не е местно лице за данъчни цели, предоставящата информация финансова институция може да използва адреса на централното управление на образуванието за определяне на това къде титулярят на сметката е местно лице.

б)

Ако декларацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази държава членка.

2.

Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на нова сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в параграф А, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ при дадените обстоятелства.

а)

Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да използва декларация от титуляря на сметката, за да установи неговият статус, освен ако въз основа на информация, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

б)

Определяне на контролиращите лица на титуляря на сметката. За целите на определянето на контролиращите лица на титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите.

в)

Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията от страна на титуляря на сметката или на това контролиращо лице.

РАЗДЕЛ VII

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

При прилагане на процедурите за комплексна проверка, описани по-горе, се прилагат следните допълнителни правила:

А.

Основаване на лични декларации и документални доказателства. Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документални доказателства, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалните доказателства са неверни или ненадеждни.

Б.

Други процедури за финансови сметки, държани от физически лица бенефициери по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и на групови застрахователни договори с откупна стойност или групови анюитетни договори. Предоставящата информация финансова институция може да предположи, че физическо лице бенефициер (различен от титуляря) по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор, който получава обезщетение при смърт, не е лице, за което се предоставя информация, и такава финансова сметка може да се третира като сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, освен ако на предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че бенефициерът на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор е лице, за което се предоставя информация, ако събраната от нея информация, свързана с бенефициера, съдържа индикации, описани в раздел III, параграф Б. Ако предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация, тя трябва да следва процедурите по раздел III, параграф Б.

Предоставящата информация финансова институция може да третира финансова сметка, която представлява участие на член в групов застрахователен договор с откупна стойност или в групов анюитетен договор, като финансова сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, до датата, на която сумата е платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, ако финансовата сметка, която представлява участие на даден член в груповия застрахователен договор с откупна стойност или в груповия анюитетен договор, отговаря на следните изисквания:

i)

груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са издадени на работодателя и включват 25 или повече служители/притежатели на сертификати;

ii)

служителят/притежателят на сертификата има право да получи каквато и да е стойност от договора, свързана с неговото участие, и да посочи бенефициерите за изплащане на обезщетението при смърт на служителя; както и

iii)

сумата, платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, не надвишава сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

Понятието „групов застрахователен договор с откупна стойност“ означава групов застрахователен договор с откупна стойност, който: i) осигурява покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група; ii) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или член на клас в рамките на групата), която е определена, без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (или на класа от членове) на групата.

Понятието „групов анюитетен договор“ означава договор, по който правоимащите лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група.

В.

Правила за сумиране на наличност по сметки и на валута

1.

Сумиране на сметки на физически лица. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице, предоставящата информация финансова институция е длъжна да сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка.

2.

Сумиране на сметки на образувания. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание, предоставящата информация финансова институция е длъжна да вземе предвид всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка.

3.

Специални правила за сумиране, приложими за отговорния служител за връзка с клиента. За целите на определяне на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр лице, за да се определи дали дадена финансова сметка е на голяма стойност, предоставящата информация финансова институция е длъжна също така, в случай на финансови сметки, за които на отговорния служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от същото лице, да сумира всички такива сметки.

4.

Суми, за които се счита, че включват равностойността в друга валута. Счита се, че всички суми, деноминирани в националната валута на всяка държава членка, включват равностойността в други валути, както е предвидено в националното право.

РАЗДЕЛ VIII

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се следните определения:

А.   Предоставяща информация финансова институция

1.

Понятието „предоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция на държава членка, която не е непредоставяща информация финансова институция. Понятието „финансова институция на държава членка“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на държава членка, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази държава членка, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на държава членка, ако този клон се намира в тази държава членка.

2.

Понятието „финансова институция на участваща юрисдикция“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на участваща юрисдикция, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази участваща юрисдикция, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на участваща юрисдикция, ако този клон се намира в тази участваща юрисдикция.

3.

Понятието „финансова институция“ означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество.

4.

Понятието „попечителска институция“ означава всяко образувание, което държи, като значителна част от стопанската си дейност, финансови активи за чужда сметка. Приема се, че дадено образувание държи финансови активи за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният доход на образуванието от държаните финансови активи и свързани финансови услуги е равен или надвишава 20 % от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември (или на последния ден от счетоводния период за некалендарна година) преди годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който образуванието е съществувало.

5.

Понятието „депозитарна институция“ означава всяко образувание, което приема депозити в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.

6.

Понятието „инвестиционно образувание“ означава всяко образувание:

а)

което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции за или от името на клиент:

i)

търговия с парични пазарни инструменти (чекове, менителници, сертификати за депозит, деривати и др.); обмен на валута; инструменти, представляващи обменни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; прехвърлими ценни книжа; или търговия със стокови фючърси;

ii)

индивидуално или колективно управление на портфейли; или

iii)

друга форма на инвестиране, администриране или управление на финансови активи или пари от името на други лица;

или

б)

брутният доход на което се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи, ако образуванието се управлява от друго образувание, което е депозитарна институция, попечителска институция, определено застрахователно дружество или инвестиционно образувание, описано в параграф A, точка 6, буква а).

Дадено образувание се третира като преимуществено извършващо като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в параграф A, точка 6, буква а), или брутният доход на образуванието се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи за целите на параграф A, точка 6, буква б), ако брутният доход на образуванието, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 % от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който образуванието е съществувало. Понятието „инвестиционно образувание“ не включва образувания, които са активни нефинансови образувания, тъй като образуванията отговарят на всеки от критериите в параграф Г, точка 8, букви г)—ж).

Настоящата алинея се тълкува по съгласуван начин със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари (Financial Action Task Force — FATF).

7.

Понятието „финансов актив“ включва ценни книжа (напр. акционерен дял в дружество; съдружие или опосредено действително участие в широко притежавани или публично търгувани съдружия или тръстове; запис на заповед, облигация, дългова облигация или друго доказателство за наличие на дълг), дял в съдружие, стоки, суап (напр. лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху капиталови инструменти, суап върху капиталови индекси и подобни споразумения), застрахователен договор или анюитетен договор, или всякакви лихви (включително фючърсна сделка или форуърден договор или опция) по ценна книга, дял в съдружие, стока, суап, застрахователен договор или анюитетен договор. Понятието „финансов актив“ не включва недългов, пряк дял в недвижимо имущество.

8.

Понятието „определено застрахователно дружество“ означава всяко дружество, което е застрахователно дружество (или холдинг на застрахователно дружество), което емитира или е длъжно да извършва плащания по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор.

Б.   Непредоставяща информация финансова институция

1.

Понятието „непредоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция, която е:

а)

държавно образувание, международна организация или централна банка, освен в случаите, когато става дума за плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от определено застрахователно дружество, попечителска институция или депозитарна институция;

б)

пенсионен фонд с широко участие, пенсионен фонд с тясно участие; пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка; или определен издател на кредитни карти;

в)

всяко друго образувание, което е свързано с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някое от образуванията, описани в параграф Б, точка 1, букви а) и б), и е включено в списъка на непредоставящите информация финансови институции, посочен в член 8, параграф 7a от настоящата директива, при условие че статусът на такова образувание като непредоставяща информация финансова институция не възпрепятства постигането на целите на настоящата директива;

г)

освободена колективна инвестиционна схема; или

д)

тръст, доколкото попечителят е предоставяща информация финансова институция, която предоставя цялата информация, чието предоставяне се дължи съгласно раздел I, по отношение на всички сметки на тръста, за които се предоставя информация.

2.

Понятието „държавно образувание“ означава правителство на държава членка или друга юрисдикция, всякакви политически подразделения на държава членка или друга юрисдикция (която, за да се избегне съмнение, включва щат, област, окръг или община) или всяка изцяло притежавана агенция или yчреждение на държава членка или друга юрисдикция или едно или повече от горното (всяко от които е „държавно образувание“). Тази категория обхваща съставните части, контролираните образувания и политическите подразделения на държава членка или друга юрисдикция.

а)

„Съставна част“ от държава членка или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган, независимо от начина, по който са били определени, което представлява орган на публична власт на държава членка или друга юрисдикция. Нетните приходи на органа на публична власт трябва да бъдат кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на държавата членка или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица. Съставната част не включва лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в частно или лично качество.

б)

„Контролирано образувание“ означава образувание, което е отделено като форма от държавата членка или друга юрисдикция или което по друг начин съставлява самостоятелен правен субект, при условие че:

i)

образуванието се притежава и контролира изцяло от едно или повече държавни образувания, пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;

ii)

нетните приходи на образуванието се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече държавни образувания, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица; и

iii)

в случай на прекратяване, активите на образуванието се прехвърлят на едно или повече държавни образувания.

в)

Не се счита, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако тези лица са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в полза на широката общественост с цел създаване на общи блага или са свързани с администрирането на фаза от управлението. Независимо от горното обаче, се приема, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги на частни лица.

3.

Понятието „международна организация“ означава всяка международна организация или изцяло притежавана нейна агенция или учреждение. Тази категория включва всяка междуправителствена организация (включително наднационална организация), i) която се състои преимуществено от правителства; ii) която има с държавата членка действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер; и iii) чийто доход не се употребява в полза на частни лица.

4.

Понятието „централна банка“ означава институция, която съгласно правна норма или с одобрение на правителството е основният орган, освен самото правителство на държавата членка, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица. Такава институция може да включва учреждение, което е самостоятелно от правителството на държавата членка, независимо дали е притежавано изцяло или частично от държавата членка.

5.

Понятието „пенсионен фонд с широко участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт, или всяка комбинация от тези събития, на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:

а)

няма нито един бенефициер с право на повече от 5 % от активите на фонда;

б)

подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи; и

в)

отговаря на поне едно от следните изисквания:

i)

фондът е като цяло освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка заради статуса на фонда като пенсионна схема;

ii)

фондът получава най-малко 50 % от общите вноски в него (с изключение на трансфери на активи от други схеми, описани в параграф Б, точки 5—7, или от пенсионни сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а) от участващите работодатели;

iii)

разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпване на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределения с прехвърляне към други пенсионни фондове, описани в параграф Б, точки 5—7, или пенсионни сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), като в случай на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; или

iv)

вноските (освен някои разрешени наваксващи вноски) на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход и не могат да надвишават годишно сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, като се прилагат правилата, установени в раздел VII, параграф В за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

6.

Понятието „пенсионен фонд с тясно участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че:

а)

във фонда участват по-малко от 50 души;

б)

във фонда участва един или повече работодатели, които не са инвестиционни образувания или пасивни нефинансови образувания;

в)

вноските на служителя и на работодателя във фонда (освен трансферите на активи от пенсионни сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а) са ограничени съответно до получения от служителя доход и обезщетението на служителя;

г)

участници, които не са местни лица на държавата членка, в която е установен фондът, нямат право на повече от 20 % от активите на фонда; и

д)

фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи.

7.

Понятието „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“ означава фонд, създаден от държавно образувание, международна организация или централна банка за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители (или на посочени от тях лица), или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на държавно образувание, международна организация или централна банка.

8.

Понятието „определен издател на кредитни карти“ означава финансова институция, която отговаря на следните изисквания:

а)

финансовата институция се определя като финансова институция единствено поради това, че е издател на кредитни карти, който приема вложения само когато клиент извършва плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента; и

б)

считано от или преди 1 януари 2016 г., финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, параграф В за сумиране на сметки и конвертиране на валута. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени такси, но включва кредитни наличности от връщане на стоки.

9.

Понятието „освободена колективна инвестиционна схема“ означава инвестиционно образувание, което се регулира като колективна инвестиционна схема, при условие че цялото участие в него се държи от или чрез физически лица или образувания, които не са лица, за които се предоставя информация, с изключение на пасивни нефинансови образувания с контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация.

Инвестиционно образувание, което е регулирано като колективна инвестиционна схема, се определя по параграф B, точка 9 като освободена колективна инвестиционна схема единствено поради факта, че колективната инвестиционна схема е емитирала налични акции на приносител, при условие че:

а)

колективната инвестиционна схема не е емитирала и не емитира налични акции на приносител след 31 декември 2015 г.;

б)

колективната инвестиционна схема обезсилва всички такива акции при връщането им;

в)

колективната инвестиционна схема следва процедурите за извършване на комплексна проверка, установени в раздели II — VII, и предоставя всяка информация относно такива акции, чието предоставяне се дължи, когато такива акции бъдат представени за изкупуване или друго плащане; и

г)

колективната инвестиционна схема прилага политики и процедури, чрез които се гарантира, че такива акции се изкупуват или задържат при първа възможност, и във всеки случай преди 1 януари 2018 г.

В.   Финансова сметка

1.

Понятието „финансова сметка“ означава сметка, поддържана от финансова институция, и включва депозитна сметка, попечителска сметка и:

а)

в случай на инвестиционно образувание — всякакво капиталово или дългово участие във финансовата институция. Независимо от горното, понятието „финансова сметка“ не включва капиталово или дългово участие в образувание, което е инвестиционно образувание единствено поради факта, че i) предоставя инвестиционни консултации на или действа от името на, или ii) управлява портфолио за или действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на финансови активи, вложени на името на клиента във финансова институция, различна от такова образувание;

б)

в случай на финансова институция, която не е посочена в параграф В, точка 1, буква а) — всякакво капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако класът на участието е установен с цел да се избегне предоставяне на информация в съответствие с раздел I; и

в)

всеки застрахователен договор с откупна стойност и всеки анюитетен договор, сключен или поддържан от финансова институция, освен несвързани с инвестиции, непрехвърлими, незабавно платими пожизнени анюитети, сключени с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, свързани със сметка, която е изключена сметка.

Понятието „финансова сметка“ не включва сметки, които са изключени сметки.

2.

Понятието „депозитна сметка“ включва всякакви търговски,разплащателни, спестовни, срочни или влогови сметки в търговски банки или сметки, които се удостоверяват с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържан от финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. Депозитната сметка включва също сума, държана от застрахователно дружество по инвестиционен договор с гарантирана доходност или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.

3.

Понятието „попечителска сметка“ означава сметка (освен застрахователен договор или анюитетен договор), по която се държат един или повече финансови активи в полза на друго лице.

4.

Понятието „капиталово участие“ означава, в случай на съдружие, което е финансова институция, участие в капитала или печалбите в дружеството. В случай на тръст, който е финансова институция, капиталовото участие се счита, че се държи от всяко лице, което е третирано като учредител или бенефициер на целия или на част от тръста, или на всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. Лице, за което се предоставя информация, се третира като бенефициер по тръста, ако такова лице има право да получава пряко или косвено (например чрез пълномощник) задължително разпределение или може да получава пряко или косвено разпределение от тръста по преценка на попечителя.

5.

Понятието „застрахователен договор“ означава договор (с изключение на анюитетен договор), по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати определена сума при настъпване на определено случайно събитие, включващо смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.

6.

Понятието „анюитетен договор“ означава договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица. Това понятие включва и договор, който се счита за анюитетен договор съгласно законите и подзаконовата нормативната уредба или практиката на държавата членка или друга юрисдикция, в която е сключен договорът, и по който издателят се съгласява да извършва плащания за определен брой години.

7.

Понятието „застрахователен договор с откупна стойност“ означава застрахователен договор (с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества), който има откупна стойност.

8.

Понятието „откупна стойност“ означава по-голямата стойност измежду i) сумата, която притежателят на полицата има право да получи при разваляне или прекратяване на договора (определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата), и ii) сумата, която притежателят на полицата може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от горното, понятието „откупна стойност“ не включва сума, платима по застрахователен договор:

а)

единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;

б)

като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;

в)

като възстановяване на изплатена преди това премия (по-нисък размер на застрахователните разходи, независимо дали са наложени в действителност) по застрахователен договор (с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор) поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на съобщение или подобна грешка по отношение на премията за договора;

г)

като дивидент за притежателя на полицата (с изключение на дивидент при прекратяване), при условие че дивидентът е свързан със застрахователен договор, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в параграф В, точка 8, буква б); или

д)

като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит за застрахователен договор, за който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора.

9.

Понятието „съществуваща сметка“ означава:

а)

финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, считано от 31 декември 2015 г.;

б)

всяка финансова сметка на титуляр на сметка, независимо от датата, на която тази финансова сметка е била открита, ако:

i)

титулярят на сметката притежава в предоставящата информация финансова институция (или в свързано образувание в същата държава членка, в която се намира предоставящата информация финансова институция) и финансова сметка, която е съществуваща сметка по смисъла на параграф В, точка 9, буква а);

ii)

предоставящата информация финансова институция (и когато е приложимо, свързаното образувание в същата държава членка, в която се намира предоставящата информация финансова институция) третира и двете посочени по-горе финансови сметки и всяка друга финансова сметка на титуляря на сметки, които се третират като съществуващи сметки по смисъла на буква б), като единна финансова сметка за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента, установени в раздел VII, параграф A, и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от финансовите сметки, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;

iii)

при финансова сметка, за която се прилагат AML/KYC процедури, се приема,че предоставящата информация финансова институция е приложила тези AML/KYC процедури за финансовата сметка чрез прилагането на AML/KYC процедурите, приложени за съществуващата сметка по параграф В, точка 9, буква а); и

iv)

откриването на финансовата сметка не изисква предоставяне на нова, допълнителна или изменена информация за клиента от титуляря на сметката, освен за целите на настоящата директива.

10.

Понятието „нова сметка“ означава финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, открита на или след 1 януари 2016 г., освен когато тя се третира като съществуваща сметка по параграф В, точка 9, буква б).

11.

Понятието „съществуваща сметка на физическо лице“ означава съществуваща сметка с титуляр едно или повече физически лица.

12.

Понятието „нова сметка на физическо лице“ означава нова сметка с титуляр едно или повече физически лица.

13.

Понятието „съществуваща сметка на образувание“ означава съществуваща сметка с титуляр едно или повече образувания.

14.

Понятието „сметка на малка стойност“ означава съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

15.

Понятието „сметка на голяма стойност“ означава съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

16.

Понятието „нова сметка на образувание“ означава нова сметка с титуляр едно или повече образувания.

17.

Понятието „изключена сметка“ означава една от следните сметки:

а)

Пенсионна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)

сметката подлежи на регулиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регулирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране (включително на обезщетения при инвалидност или смърт);

ii)

сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат с намалена ставка, или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)

изисква се предоставяне на информация относно сметката на данъчните органи;

iv)

тегленията се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; и

v)

или i) годишните вноски са ограничени до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD или по-малко, или ii) е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD или по-малко, като във всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, параграф В, за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

За финансова сметка, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква а), подточка v), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7.

б)

Сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)

сметката подлежи на регулиране като инвестиционна схема за цели, различни от пенсиониране, и се търгува редовно на установен пазар на ценни книжа или подлежи на регулиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;

ii)

сметката се облага при по-благоприятни условия (т.е. вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат по намалена ставка, или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)

тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (например предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди такива критерии да са изпълнени, се налагат санкции; и

iv)

годишните вноски са ограничени до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD или по-малко, като се прилагат правилата, установени в раздел VII, параграф В, за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

За финансова сметка, която иначе отговаря на изискването по параграф В, точка 17, буква б), подточка iv), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията по параграф В, точка 17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на параграф Б, точки 5—7.

в)

Договор за животозастраховане със застрахователен период, който ще изтече преди застрахованото лице да навърши 90-годишна възраст, при условие че договорът отговаря на следните изисквания:

i)

периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;

ii)

договорът няма договорна стойност, до която някое лице да може да има достъп (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да изисква прекратяване на договора;

iii)

сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при разваляне или прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, минус сбора от таксите при смърт, заболяване и разходи (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди развалянето или прекратяването на договора; и

iv)

страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение.

г)

Сметка с титуляр наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт.

д)

Сметка, открита във връзка с едно от следните:

i)

съдебно разпореждане или решение;

ii)

продажба, замяна или наем на недвижимо имущество или на лични вещи, при условие че сметката отговаря на следните изисквания:

сметката се финансира единствено с авансово плащане, задатък, депозит на подходяща сума за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделката, или подобно плащане или се финансира с финансов актив, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имущество,

сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имуществото, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договора за наем,

активите по сметката, включително получения от нея доход, се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем,

сметката не е гаранционна сметка по марждин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на финансов актив, и

сметката не се свързва със сметка, посочена в параграф В, точка 17, буква е);

iii)

задължение на финансова институция, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;

iv)

задължение на финансова институция единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап.

е)

Депозитна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)

сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата наличност по кредитна карта или друг механизъм за револвиращ кредит, и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента; и

ii)

считано от или преди 1 януари 2016 г., финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, параграф В за конвертиране на валута. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени такси, но включва кредитни наличности от връщане на стоки.

ж)

Всяка друга сметка, характеризираща се с малък риск да бъде използвана за избягване на данъци, с характеристики, които са до голяма степен подобни на някоя от сметките, описани в параграф B, точка 17, букви а)—е), която е включена в списъка на изключените сметки по член 8, параграф 7a от настоящата директива, при условие че статусът на такава сметка като изключена сметка не възпрепятства постигането на целите на настоящата директива.

Г.   Сметка, за която се предоставя информация

1.

Понятието „сметка, за което се предоставя информация“ означава финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция на държава членка и чийто титуляр са едно или повече лица, за които се предоставя информация, или пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурата за комплексна проверка, описана в раздели II—VII.

2.

Понятието „лице, за което се предоставя информация“ означава лице от държава членка, с изключение на: i) дружество, чиито акции се търгуват редовно на един или повече установени пазари на ценни книжа; ii) всяко дружество, което е свързано образувание с дружество, описано в подточка i); iii) държавно образувание; iv) международна организация; v) централна банка; или vi) финансова институция.

3.

Понятието „лице от държава членка“ по отношение на всяка държава членка означава физическо лице или образувание, което е местно лице на друга държава членка съгласно данъчното законодателство на тази държава членка, или наследството на починало лице, което е било местно лице на друга държава членка. За тази цел съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, която не е местно лице за данъчни цели, се третира като установена в рамките на юрисдикцията, на чиято територия се намира нейното място на действително управление.

4.

Понятието„участваща юрисдикция“ по отношение на всяка държава членка означава:

а)

всяка друга държава членка;

б)

всяка друга юрисдикция, i) с която въпросната държава членка има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е определена в списък, публикуван от тази държава членка и предоставен на Европейската комисия;

в)

всяка друга юрисдикция, i) с която Съюзът има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е определена в списък, публикуван от Европейската комисия.

5.

Понятието „контролиращи лица“ означава физически лица, които упражняват контрол над образувание. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите) (ако има такива), бенефициера(ите) или класа(класовете) бенефициери, и всяко друго физическо лице (лица), което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случая на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Понятието „контролиращи лица“ трябва да се тълкува по начин, съответстващ на препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари.

6.

Понятието „нефинансово образувание“ означава всяко образувание, което не е финансова институция.

7.

Понятието „пасивно нефинансово образувание“ означава всяко: i) нефинансово образувание, което не е активно нефинансово образувание; или ii) инвестиционно образувание, описано в параграф A, точка 6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

8.

Понятието „активно нефинансово образувание“ означава всяко нефинансово образувание, което отговаря на някой от следните критерии:

а)

по-малко от 50 % от брутния доход на нефинансовото образувание за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 % от активите, държани от нефинансовото образувание през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход;

б)

акциите на нефинансовото образувание се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа или нефинансовото образувание е свързано с образувание, чиито акции се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа;

в)

нефинансовото образувание е държавно образувание, международна организация, централна банка или образувание, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;

г)

по същество всички дейности на нефинансовото образувание се състоят от държането (изцяло или частично) на търгуеми акции във, или предоставянето на финансиране и услуги на, едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието няма да се квалифицира за този статус, тъй като функционира (или се представя) като инвестиционен фонд, като например частен инвестиционен фонд, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия или всяка инвестиционна схема, чиято цел е да придобие или финансира дружества и след това да държи участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели;

д)

нефинансовото образувание все още не извършва стопанска дейност и не е развивало стопанска дейност в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, при условие че нефинансовото образувание не отговаря на това изключение след дата, която е 24 месеца по-късно от датата на първоначалното създаване на нефинансовото образувание;

е)

нефинансовото образувание не е било финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или започне отново да извършва стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция;

ж)

нефинансовото образувание се занимава преимуществено с финансиране и хеджиране на транзакции на или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, с които не е свързано образувание, при условие че групата от свързани образувания се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на финансова институция; или

з)

нефинансовото образувание отговаря на всички посочени по-долу изисквания:

i)

то е създадено и извършва дейност в своята държава членка или в друга юрисдикция, на която е местно лице, изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели; или е установено и извършва дейност в своята държава членка или в друга юрисдикция, на която е местно лице, и е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, граждански обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;

ii)

освободено е от облагане с подоходен данък в своята държава членка или в юрисдикцията, на която е местно лице;

iii)

няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост или материален интерес от неговия доход или активи;

iv)

приложимото законодателство на държавата членка на нефинансовото образувание или на друга юрисдикция, на която е местно лице, или учредителните документи на нефинансовото образувание не допускат доход или активи на нефинансовото образувание да бъдат разпределяни или предоставяни в полза на частно лице или на образувание, което не преследва благотворителна цел, освен в съответствие с извършването на благотворителните дейности на нефинансовото образувание или като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги, или като плащане, което представлява справедливата пазарна цена на закупено от нефинансовото образувание имущество; и

v)

приложимото законодателство на държавата членка на нефинансовото образувание или на друга юрисдикция, на която е местно лице, или учредителните документи на нефинансовото образувание изискват при ликвидация или прекратяване на нефинансовото образувание всички негови активи да бъдат разпределени на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат отчуждени в полза на правителството на държавата членка на нефинансовото образувание или друга юрисдикция, на която е местно лице, или на тяхно политическо подразделение.

Д.   Други въпроси

1.

Понятието „титуляр на сметка“ означава лице, което е вписано или идентифицирано като титуляр на финансова сметка от финансовата институция, която поддържа сметката. Лице, с изключение на финансова институция, което е титуляр на финансова сметка в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като титуляр на сметка за целите на настоящата директива, като за титуляр на сметката се приема другото лице. В случая на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор титулярят на сметката е всяко лице с право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера по договора. Когато никое лице няма право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера, титуляр на сметката е всяко лице, което е посочено в договора като собственик, и всяко лице с неотменимо право на плащане по договора. При настъпване на падежа на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се третира като титуляр на сметката.

2.

Понятието „AML/KYC процедури“ означава процедури за комплексна проверка на клиента от страна на предоставящата информация финансова институция в съответствие с изискванията за борба с изпирането на пари или други подобни изисквания, които се прилагат към предоставящата информация финансова институция.

3.

Понятието „образувание“ означава юридическо лице или правна договореност, като дружество, съдружие, тръст или фондация.

4.

Дадено образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато i) всяко образувание контролира другото образувание; ii) двете образувания са под общ контрол; или iii) двете образувания са инвестиционни образувания, описани в параграф A, точка 6, буква б), и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива инвестиционни образувания. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост върху над 50 % от гласовете и стойността на образуванието.

5.

Понятието „данъчен номер“ означава данъчен идентификационен номер (или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер).

6.

Понятието „документални доказателства“ означава някое от посоченото по-долу:

а)

удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община) на държавата членка или друга юрисдикция, в която получателят на плащането твърди, че е местно лице;

б)

по отношение на физическо лице, всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа името на лицето и се използва обичайно за установяване на самоличността;

в)

по отношение на образувание, всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа наименованието на образуванието и адреса на неговото централно управление в държавата членка или друга юрисдикция, на която това образувание твърди, че е местно лице, в държавата членка или в друга юрисдикция, в която образуванието е било учредено или създадено;

г)

всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или доклад на регулатор на ценни книжа.

По отношение на съществуваща сметка на образувание предоставящите информация финансови институции могат да използват като документално доказателство всяка класификация в регистрите на предоставящата информация финансова институция по отношение на титуляря на сметката, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана от предоставящата информация финансова институция в съответствие с обичайната ѝ стопанска практика за целите на AML/KYC процедурите или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и която е била прилагана от предоставящата информация финансова институция преди датата, използвана за класифициране на финансовата сметка като съществуваща сметка, при условие че на предоставящата информация финансова институция не е известно или няма причина да ѝ е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна. Понятието „стандартизирана класификация на икономическите дейности“ означава стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.

РАЗДЕЛ IX

ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ

В съответствие с член 8, параграф 3а от настоящата директива държавите членки са длъжни да въведат правила и административни процедури за гарантиране на ефективното прилагане и на спазването на описаните по-горе процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка, включително:

1)

правила за предотвратяване на възприемането от финансови институции, лица или посредници на практики, целящи да заобиколят процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка;

2)

правила, изискващи предоставящите информация финансови институции да поддържат информация за предприетите мерки и всяко доказателство, използвано за прилагане на горепосочените процедури, и адекватни мерки за получаване на тази информация;

3)

административни процедури за проверка на спазването от страна на предоставящите информация финансови институции на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка; административни процедури за наблюдение на предоставяща информация финансова институция в случай на предоставяне на информация за недокументирани сметки;

4)

административни процедури, чрез които да се гарантира, че образуванията и сметките, определени според вътрешното право като непредоставящи информация финансови институции и изключени сметки, продължават да се характеризират с нисък риск да бъдат използвани за избягване на данъчно облагане; и

5)

разпоредби за ефективно прилагане, насочени към борба с нарушенията.

РАЗДЕЛ X

ДАТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОСТАВЯЩИ ИНФОРМАЦИЯ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ, РАЗПОЛОЖЕНИ В АВСТРИЯ

По отношение на предоставящи информация финансови институции, разположени в Австрия, всички позовавания на 2016 г. и 2017 г. в настоящото приложение следва да се тълкуват като позовавания съответно на 2017 г. и 2018 г.

По отношение на съществуващи сметки, държани от предоставящи информация финансови институции, разположени в Австрия, всички позовавания на 31 декември 2015 г. в настоящото приложение следва да се тълкуват като позовавания на 31 декември 2016 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

1.   Промяна в обстоятелствата

„Промяна в обстоятелствата“ включва всяка промяна, която води до добавяне на информация, отнасяща се до статуса на дадено лице, или по друг начин влиза в противоречие със статуса на такова лице. Наред с това, промяната в обстоятелствата включва всяка промяна или добавяне на информация по сметката на титуляря на сметката (включително добавяне, замяна или друга промяна на титуляря на сметката) или всяка промяна или добавяне на информация по всяка сметка, свързана с такава сметка (при прилагане на правилата за сумиране на сметки, установени в раздел VII, параграф В, точки 1—3 от приложение I), ако такава промяна или добавяне на информация засяга статуса на титуляря на сметката.

Ако предоставящата информация финансова институция е използвала проверката за адрес на пребиваване, описана в раздел III, параграф Б, точка 1 от приложение I, и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на предоставящата информация финансова институция става известно или има причина да ѝ бъде известно, че първоначалното документално доказателство (или друга равностойна документация) е невярно или ненадеждно, предоставящата информация финансова институция трябва до по-късната от следните две дати: последния ден на съответната календарна година или на друг подходящ отчетен период или 90 календарни дни след съобщението или откриването на такава промяна в обстоятелствата, да получи декларация и нови документални доказателства за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на титуляря на сметката. Ако до тази дата предоставящата информация финансова институция не може да получи декларация и нови документални доказателства, тя трябва да приложи процедурата за търсене в електронните записи, описана в раздел III, параграф Б, точки 2—6 от приложение I.

2.   Декларация за нови сметки на образувания

По отношение на нови сметки на образувания, за целите на определянето дали контролиращото лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва единствено декларация от страна на титуляря на сметката или на контролиращото лице.

3.   Качество на местно лице на финансова институция

Дадена финансова институция има качество на местно лице на държава членка, ако попада под юрисдикцията на тази държава членка (т.е. държавата членка има право да наложи на финансовата институция задължение за предоставяне на информация). По правило, когато за данъчни цели финансова институция е местно лице на държава членка, тя попада под юрисдикцията на тази държава членка и поради това е финансова институция на държавата членка. В случая на тръст, който е финансова институция (независимо от това дали е местно лице за данъчни цели на държава членка), се счита, че тръстът попада под юрисдикцията на държава членка, ако един или повече от попечителите са местни лица на тази държава членка, освен ако тръстът предостави цялата информация, чието предоставяне се дължи съгласно настоящата директива по отношение на сметки, за които се предоставя информация, поддържани от тръста, на друга държава членка, тъй като е местно лице за данъчни цели на тази друга държава членка. Същевременно, когато финансова институция (с изключение на тръст) не е местно лице за данъчни цели (например, тъй като е третирана като фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък), се счита, че тя попада под юрисдикцията на държава членка и поради това е финансова институция на държава членка, ако:

а)

е учредена съгласно правото на държавата членка;

б)

има място на управление (включително на действително управление) в държавата членка; или

в)

подлежи на финансов надзор в държавата членка.

Когато финансова институция (с изключение на тръст) е местно лице на две или повече държави членки, тази финансова институция подлежи на задължение за предоставяне на информация и комплексна проверка в държавата членка, в която поддържа финансовата сметка (сметки).

4.   Поддържана сметка

По правило се счита, че дадена сметка се поддържа от финансова институция, както следва:

а)

в случай на попечителска сметка — от финансовата институция, която е попечител на активите по сметката (включително финансова институция, която държи активи на името на брокера за титуляр на сметка в такава институция);

б)

в случай на депозитна сметка — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на представител на финансова институция, независимо от това дали този представител е финансова институция);

в)

в случай на капиталово или дългово участие във финансова институция, което съставлява финансова сметка — от тази финансова институция;

г)

в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по договора.

5.   Тръст, който е пасивно нефинансово образувание

Образувание като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели, съгласно раздел VIII, параграф Г, точка 3 от приложение I, се третира като установено в рамките на юрисдикцията, на чиято територия се намира мястото на действителното му управление. За тези цели юридическо лице или правна договореност се считат за „подобни“ на съдружие и неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност, когато не се третират като облагаем субект в държава членка съгласно данъчното законодателство на тази държава членка. Същевременно, за да се избегне двойно предоставяне на информация (предвид широкия обхват на понятието „контролиращи лица“ в хипотезата с тръст), тръст, който е пасивно нефинансово образувание, не може да се разглежда като подобна правна договореност.

6.   Адрес на централно управление на образуванието

Едно от изискванията, посочени раздел VIII, параграф Д, точка 6, буква в) от приложение I, предвижда, че по отношение на образувание официалната документация съдържа адреса на централно управление на образуванието в държавата членка или друга юрисдикция, в която образуванието твърди, че е местно лице, в държавата членка или в друга юрисдикция, в която е учредено или създадено. Адресът на централно управление на образуванието по правило е мястото, на което се намира неговото действително управление. Адресът на финансова институция, в която образуванието поддържа сметка, пощенска кутия или адрес, използван единствено за целите на кореспонденцията, не е адресът на централно управление на образуванието, освен ако това е единственият адрес, използван от образуванието, и е посочен като негов регистриран адрес в организационните му документи. Наред с това, адрес, предоставен с инструкции за запазване на цялата поща на този адрес, не е адресът на централно управление на образуванието.