28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/1

(1)

Директива 93/7/ЕИО на Съвета (2) беше съществено изменена с директиви 96/100/ЕО (3) и 2001/38/ЕО (4) на Европейския парламент и на Съвета. Поради допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно член 36 ДФЕС съответните разпоредби относно свободното движение на стоки не са пречка за налагането на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображения за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност.

(3)

При условията и в границите, предвидени в член 36 ДФЕС, държавите членки запазват правото да определят собствените си национални богатства и да предприемат необходимите мерки за тяхната закрила. Независимо от това Съюзът играе ценна роля за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки с оглед закрилата на културното наследство с европейско значение, към които принадлежат националните богатства.

(4)

Директива 93/7/ЕИО въведе правила, които позволяват на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като национални богатства по смисъла на член 36 ДФЕС, спадащи към общите категории паметници на културата, посочени в приложението към същата директива, и изнесени от територията им в нарушение на националните мерки или на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета (5). Посочената директива се прилагаше и за паметниците на културата, класифицирани като национални богатства и съставляващи неразделна част от обществени колекции, или сбирки на църковни институции, непопадащи в тези общи категории.

(5)

С Директива 93/7/ЕИО между държавите членки се установи административно сътрудничество по отношение на националните им богатства, което бе тясно свързано със сътрудничеството им с Интерпол и други компетентни органи в областта на кражбите на произведения на изкуството, което по-специално включва регистрирането на изгубени, откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, съставляващи част от националните им богатства и обществените им колекции.

(6)

Предвидената в Директива 93/7/ЕИО процедура съставляваше първа стъпка към установяването на сътрудничество между държавите членки в тази област в рамките на вътрешния пазар с цел допълнително взаимно признаване на съответните национални закони.

(7)

Регламент (ЕО) № 116/2009 въведе, заедно с Директива 93/7/ЕИО, система на Съюза за закрила на паметниците на културата на държавите членки.

(8)

Целта на Директива 93/7/ЕИО е да се осигури физическото връщане на паметниците на културата на държавите членки, от чиято територия те са били незаконно изнесени, независимо от правата на собственост, приложими за тези паметници на културата. Прилагането на посочената директива обаче показа ограниченията на правилата за осигуряване на връщането на такива паметници на културата. Докладите за прилагането на посочената директива показаха, че тя рядко се прилага, което се дължи по-специално на ограничения ѝ обхват, произтичащ от условията, предвидени в приложението към директивата, краткия срок, предвиден за образуването на производство за връщане, и разходите, свързани с такива производства.

(9)

Настоящата директива следва да включи в обхвата си всички паметници на културата, класифицирани или определени от държава членка в съответствие с национални законодателни или административни процедури като национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност по смисъла на член 36 ДФЕС. Следователно настоящата директива следва да обхване предмети с историческа, палеонтологическа, етнографска, нумизматична или научна стойност, независимо дали са част от обществени или други колекции, или са отделни предмети и дали произхождат от законни или тайни разкопки, при условие че са класифицирани или определени като национални богатства. Освен това няма да е необходимо паметниците на културата, класифицирани или определени като национални богатства, да спадат към определени категории или да съответстват на определени прагове, свързани с тяхната старинност и/или парична стойност, за да подлежат на връщане съгласно настоящата директива.

(10)

Член 36 ДФЕС признава многообразието на националните системи за закрила на националните богатства. С цел насърчаване на взаимното доверие, готовността за сътрудничество и взаимното разбирателство между държавите членки следва да бъде определен обхватът на понятието „национално богатство“ в съответствие с член 36 ДФЕС. Държавите членки следва също така да улесняват връщането на паметници на културата на държавата членка, от чиято територия те са били незаконно изнесени, независимо от датата на присъединяване на тази държава членка, и следва да гарантират, че връщането на тези паметници не води до неразумни по размер разходи. Държавите членки следва да могат да връщат паметници на културата, различни от класифицираните или определените като национални богатства, при условие че са спазени съответните разпоредби на ДФЕС, както и паметниците на културата, които са били незаконно изнесени преди 1 януари 1993 г.

(11)

Необходимо е административното сътрудничество между държавите членки да се задълбочи, за да се спомогне за по-ефективното и уеднаквено прилагане на настоящата директива. Ето защо от централните органи следва да се изисква да си сътрудничат ефикасно и да обменят информация относно незаконно изнесени паметници на културата, като използват информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), предвидена в Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). За да се подобри прилагането на настоящата директива, следва да се създаде модул на ИСВП, който да е специално приспособен за паметниците на културата. Желателно е и останалите компетентни органи на държавите членки да използват тази система, когато това е целесъобразно.

(12)

За осигуряване на защита на личните данни административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи следва да са съобразени с правилата, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), както и, доколкото се използва ИСВП, в Регламент (ЕС) № 1024/2012. Определенията, използвани в Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8), следва да се прилагат и за целите на настоящата директива.

(13)

Установи се, че на практика срокът за проверка на това дали паметниците на културата, открити в друга държава членка, представляват паметници на културата по смисъла на Директива 93/7/ЕИО, е прекалено кратък. Ето защо той следва да бъде удължен на шест месеца. Удължаването на срока следва да даде възможност на държавите членки да предприемат необходимите мерки за съхраняване на паметниците на културата и, когато е целесъобразно, за предотвратяване на всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане.

(14)

Срокът за образуване на производство за връщане също следва да бъде удължен на три години от датата, на която държавата членка, от чиято територия е незаконно изнесен паметник на културата, узнае местонахождението на този паметник на културата и самоличността на неговия владелец или държател. Удължаването на този срок следва да улесни връщането и да попречи на незаконния износ на национални богатства. От съображения за яснота следва да се уточни, че срокът за образуване на производството започва да тече от датата, на която тази информация бъде получена от централния орган на държавата членка, от чиято територия паметникът на културата е бил незаконно изнесен.

(15)

Директива 93/7/ЕИО предвижда, че не може да бъде образувано производство за връщане, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на паметника на културата на държавата членка. Въпреки това за образуването на производството за връщане при определени обстоятелства се предвижда по-дълъг срок във връзка с предмети, съставляващи част от обществена колекция, и на предмети от сбирките на църковни институции в държавите членки, в които те са обект на специална закрила съгласно националното право. Тъй като в държавите членки може да съществуват специални правила за закрила съгласно националното право по отношение на религиозни институции, различни от църковните, в обхвата на настоящата директива следва да попадат и тези други религиозни институции.

(16)

В заключенията си от 13 и14 декември 2011 г. относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, Съветът призна, че е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на ефективността на предотвратяването и борбата с престъпления във връзка с паметници на културата. Съветът препоръча на Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в ефективната закрила на паметници на културата с цел предотвратяването и борбата с незаконния трафик и насърчаването на допълнителни мерки, когато е целесъобразно. Освен това Съветът препоръча на държавите членки да разгледат възможността за ратификация на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на паметници на културата, подписана в Париж на 17 ноември 1970 г., и на Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, подписана в Рим на 24 юни 1995 г.

(17)

Желателно е да се гарантира, че всички участници на пазара полагат надлежна грижа и внимание при сделки с паметници на културата. Последиците от придобиването на паметници на културата с незаконен произход няма да имат истинско възпиращо въздействие, ако заплащането на обезщетение не е придружено от задължението владелецът да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание. Поради това за постигането на целите на Съюза в областта на предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в настоящата директива следва да се предвиди, че за да получи обезщетение, владелецът трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на съответния предмет.

(18)

Би било от полза също така всички лица, и по-специално участниците на пазара, да разполагат с лесен достъп до публичната информация относно паметниците на културата, класифицирани или определени като национални богатства от държавите членки. Държавите членки следва да се стремят към улесняване на достъпа до тази публична информация.

(19)

За да се улесни еднаквото тълкуване на понятието за надлежна грижа и внимание, настоящата директива следва да определи неизчерпателни критерии, които да се вземат предвид при определянето на това дали владелецът е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на паметника на културата.

(20)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се позволи връщането на паметници на културата, класифицирани или определени като национални богатства, които са били изнесени незаконно от територията на държавите членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

Тъй като задачите на комитета, създаден с Регламент (ЕО) № 116/2009, стават безпредметни поради заличаването на приложението към Директива 93/7/ЕИО, позоваванията на посочения комитет следва да бъдат съответно заличени. Независимо от това, за да се запази платформата за обмен на опит и добри практики сред държавите членки във връзка с прилагането на настоящата директива, Комисията следва да създаде експертна група, съставена от експерти от централните органи на държавите членки, отговарящи за прилагането на настоящата директива, която следва да участва, наред с другото, в създаването на модул на ИСВП, който да е специално приспособен за паметниците на културата.

(22)

Тъй като приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 съдържа списък на разпоредбите относно административното сътрудничество, които са предвидени в актове на Съюза и се прилагат посредством ИСВП, посоченото приложение следва да бъде изменено, за да включва и настоящата директива.

(23)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(24)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в част Б от приложение I,

1)

„паметник на културата“ означава предмет, който преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка е класифициран или определен от тази държава членка като част от „националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно националното законодателство или националните административни процедури по смисъла на член 36 ДФЕС;

2)

„незаконно изнесен от територията на държава членка“ означава, че:

3)

„отправила искане държава членка“ означава държава членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен паметникът на културата;

4)

„държава членка, до която е отправено искане“ означава държава членка, на чиято територия се намира паметникът на културата, който е незаконно изнесен от територията на друга държава членка;

5)

„връщане“ означава фактическото връщане на паметник на културата на територията на отправилата искане държава членка;

6)

„владелец“ означава лицето, което фактически държи паметник на културата за своя сметка;

7)

„държател“ означава лицето, което фактически държи паметник на културата за трети лица;

8)

„обществени колекции“ означава колекции, които са определени като обществени в съответствие със законодателството на дадена държава членка и които са собственост на тази държава членка, на орган на местна или регионална власт в тази държава членка или на институция, намираща се на територията на тази държава членка, като тази институция е собственост на тази държава членка или на орган на местна или регионална власт или в значителна степен се финансира от тази държава членка или от органа на местна или регионална власт.

1)

по молба на отправилата искане държава членка — да издирват определен незаконно изнесен от нейната територия паметник на културата, като установят самоличността на владелеца и/или държателя. Молбата трябва да съдържа цялата необходима информация за улесняване на издирването, като специално се посочва действителното или предполагаемото местонахождение на предмета;

2)

да уведомят заинтересованите държави членки при откриване на собствената им територия на паметник на културата, за който има разумни основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка;

3)

да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят дали въпросният предмет е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от шест месеца от предвиденото в точка 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, точки 4 и 5 не се прилагат;

4)

в сътрудничество със заинтересованата държава членка да предприемат всички необходими мерки за физическото запазване на паметника на културата;

5)

чрез необходимите временни мерки да предотвратяват всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане;

6)

да действат като посредник между владелеца и/или държателя и отправилата искане държава членка във връзка с връщането. За тази цел компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, могат, без да се засяга член 6, да съдействат за провеждането на арбитражна процедура в съответствие с националното законодателство на държавата членка, до която е отправено искане, и при условие че отправилата искане държава членка и владелецът или държателят дадат официално съгласие за това.

а)

документ, описващ предмета, чието връщане се иска, и в който се посочва, че той е паметник на културата;

б)

декларация от компетентните органи на отправилата искане държава членка, че паметникът на културата е незаконно изнесен от нейната територия.