28.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/62

(1)

Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека и основните свободи. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недопускането на дискриминация, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. В Съюза лицата се ползват с правата, предоставени им с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Договора за Европейския съюз (ДЕС). Освен това Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), която с влизането в сила на Договора от Лисабон придоби правнообвързващ характер в целия Съюз, отразява основните права и свободи на лицата в Съюза. Тези права следва да бъдат утвърждавани и спазвани. Пълноценното упражняване на тези права, както и на правата, произтичащи от международни конвенции, по които Съюзът е страна, като Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, следва да бъде гарантирано, а всички пречки за това — премахнати. Освен това упражняването на тези права поражда отговорности и задължения както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения.

(2)

В Стокхолмската програма (4) Европейският съвет потвърди приоритета за изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и посочи като политически приоритет изграждането на Европа на правата. Финансирането беше посочено като един от важните инструменти за успешното изпълнение на политическите приоритети на Стокхолмската програма. Амбициозните цели, определени в Договорите и в Стокхолмската програма, следва да бъдат постигнати, inter alia, посредством създаване, за периода 2014 - 2020 г., на гъвкава и ефективна програма „Права, равенство и гражданство“ („Програмата“), която следва да улесни планирането и изпълнението. Общите и конкретните цели на Програматата следва да се тълкуват в духа на съответните стратегически насоки, определени от Европейския съвет.

(3)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“ се установява стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Подкрепата и популяризирането на правата на лицата в Съюза, борбата с дискриминацията и неравнопоставеността и популяризирането на гражданството на Съюза допринасят за насърчаване на конкретните цели и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“.

(4)

Недопускането на дискриминация е основен принцип на Съюза. В член 19 от ДФЕС са предвидени действия за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация. Недопускането на дискриминация е заложено и в член 21 от Хартата, който следва да се прилага в рамките на член 51 от Хартата и в съответствие с него. Специфичните характеристики на различните форми на дискриминация следва да се отчитат и наред с това следва да се разработят подходящи действия за предотвратяване и борба с дискриминацията на едно или повече основания.

(5)

Програмата следва да се прилага по взаимно укрепващ начин с други дейности на Европейския съюз, имащи същите цели, и по-специално с тези, отразени в съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (5) и в заключенията на Съвета от 19 май 2011 г. относно Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020г., с които към държавите-членки се отправя призив да намерят решение на проблема със социалното и икономическото изключване на ромите чрез прокарване на подход за интегриране в четири основни области — образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване, като се гарантира, че спрямо ромите не се упражнява дискриминация, а равнопоставено признаване на основните им права, и да се предприемат мерки за премахването на сегрегацията там, където съществува, и по-специално в областта на образованието и жилищното настаняване.

(6)

Расизмът, ксенофобията, хомофобията и други форми на нетърпимост са преки нарушения на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и основните свободи, както и на принципа на правовата държава, на които се основава Съюза и които се споделят от държавите-членки. Следователно борбата с тези явления е постоянна цел, за която се изискват съгласувани действия, включително чрез отпускането на финансиране. Наред с другото сред тези явления са публичното подбуждане към насилие или омраза, насочени срещу група лица или член на такава група, както и други престъпления, извършени с расистки, ксенофобски или хомофобски подбуди. Във връзка с това особено внимание следва да се отдели на предотвратяването и борбата с всички форми на насилието и омразата, сегрегацията и стигматизирането, както и на борбата с малтретирането, тормоза и нетолерантното отношение, например в публичната администрация, полицията, съдебната система, в училище и на работното място.

(7)

Равенството между мъжете и жените е една от основополагащите ценности на Европейския съюз. Неравното третиране на жените и мъжете е нарушение на основните права. Освен това утвърждаването на равенството между половете допринася и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Целта за насърчаване на равенството между жените и мъжете следва да се осъществява по взаимно укрепващ начин с други дейности на Съюза или на държавите-членки, имащи същите цели, и по-специално с тези, посочени в Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.

(8)

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз дискриминацията, основана на пола, включва дискриминацията, произтичаща от промяна на пола. При изпълнението на тази програма следва да се отчитат промените в законодателството на Съюза и в съдебната практика на Съда на Европейския съюз с цел да се развиват аспектите, свързани с равенството между половете, включително половата идентичност.

(9)

Правото всеки да бъде третиран с достойнство на работното място и в обществото като цяло е израз на основополагащите ценности на Съюза и са необходими координирани действия, които да дадат възможност за целенасочени дейности по отношение на пазара на труда. Следователно действията в областта на равенството между половете и недискриминацията следва да включват насърчаване на равенството между жените и мъжете и борбата с дискриминацията на работното място и на пазара на труда.

(10)

Насилието срещу деца, младежи и жени, както и срещу други рискови групи, във всичките си форми представлява нарушение на основните права и сериозна опасност за здравето. Такова насилие съществува навсякъде в Съюза и има сериозно отражение върху физическото и психичното здраве на жертвите, както и върху обществото като цяло. За намирането на решение и за закрила на жертвите са нужни силна политическа воля и съгласувани действия, основани на методите и резултатите от програмите „Дафне“ (6). Предприемането на действия за борба с насилието срещу жените допринася за утвърждаването на равенството между жените и мъжете. Тъй като още от самото си начало през 1997 г. финансирането по програмите „Дафне” беше изключително успешно — както от гледна точка на популярността сред заинтересованите лица (държавни органи, академични институции и неправителствени организации (НПО), така и по отношение на ефективността на финансираните проекти — от съществено значение е при изпълнението на Програмата наименованието „Дафне“ да се запази по отношение на специфичната цел, която е насочена към предотвратяването и борбата с насилието над деца, младежи и жени, за да се запази на възможно най-високо равнище профилът на програмите „Дафне“.

(11)

Член 3, параграф 3 от ДЕС изисква Съюзът да насърчава защитата на правата на детето, като същевременно се бори с дискриминацията. Децата са уязвими, особено тези, които живеят в бедност или страдат от социално изключване, или увреждане или се намират в друго особено, излагащо ги на опасност положение, като небрежност, отвличане и изчезване. Следва да бъдат предприети действия, които да утвърждават правата на детето и да допринасят за защитата на децата от вреди и насилие, които застрашават тяхното физическо или психично здраве и нарушават правото им на развитие, закрила и достойнство.

(12)

В контекста на непрекъснатото технологично развитие и глобализацията личните данни следва да продължават да бъдат ефективно защитавани. Правната рамка на Съюза за защита на личните данни следва да се прилага ефективно и последователно навсякъде в Съюза. За постигането на тази цел Съюзът следва да може да подкрепя усилията на държавите-членки за прилагане на правната рамка, като се обръща специално внимание на мерките, гарантиращи възможността лицата да могат да упражняват правата си ефективно.

(13)

Гражданите следва да са запознати в по-голяма степен с правата си, произтичащи от това, че са граждани на Съюза,, а именно правото да се движат и пребивават свободно на територията на Съюза, правото да гласуват и да се кандидатират за избори в Европейския парламент и на общински избори в тяхната държава-членка на пребиваване при същите условия като гражданите на тази държава, правото да подават петиция до Европейския парламент на всеки от езиците по Договора, правото да внасят граждански инициативи и да подават до Европейския омбудсман жалби срещу лошо управление на институциите и следва да могат да упражняват тези права. Насърчаването на гражданите да участват по-активно в демократичния процес на равнището на Съюза ще укрепи европейското гражданско общество и ще стимулира изграждането на европейска идентичност. Гражданите следва да бъдат спокойни, когато живеят, пътуват, учат, работят или се занимават с доброволческа дейност в друга държава-членка, и следва да чувстват увереност, че ще се ползват с равен достъп и пълна приложимост и защита на правата им, без каквато и да било дискриминация, независимо от това къде в Съюза се намират.

(14)

В качеството си на потребители или предприемачи на вътрешния пазар лицата следва да могат да упражняват в трансгранични условия правата си, произтичащи от правото на Съюза.

(15)

Съгласно членове 8 и 10 от ДФЕС Програмата следва във всичките си дейности да подпомага интегрирането на целите за равенство между половете и недопускането на дискриминация. Необходими са редовно наблюдение и оценяване с цел да се оцени начинът, по който аспектите на равенството между половете и недискриминацията са включени в дейностите по Програмата.

(16)

Опитът от действията на равнището на Съюза показва, че за постигането на целите на Програмата на практика е необходимо съчетание от различни инструменти, в т.ч. правни актове, политически инициативи и финансиране. Финансирането е важен инструмент, който допълва законодателните мерки.

(17)

Освен с реалната си стойност за бенефициерите действията, финансирани по Програмата, могат да предоставят данни, които да послужат за разработването на по-добри политики на национално равнище и на равнището на Съюза. Така например програмите „Дафне“ създадоха възможност за истински пренос на знания и добри практики между всички заинтересовани страни, включително държавите-членки, по отношение на предотвратяването и борбата с насилието срещу деца, младежи и жени.

(18)

В съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, се подчертава необходимостта от рационализиране и опростяване на финансирането по линия на Съюза. Особено с оглед на настоящата икономическа криза от изключителна важност е средствата на Съюза да бъдат структурирани и да се управляват по най-усърдния начин. Съществено опростяване и ефикасно управление на финансирането може да се постигне чрез намаляване на броя на програмите и чрез рационализиране, опростяване и хармонизиране на правилата и процедурите за финансиране.

(19)

В отговор на необходимостта от опростяване, ефикасно управление и улесняване на достъпа до финансиране с настоящата програма следва да се осигури продължаването и разработването на дейности, провеждани по-рано въз основа на раздел 4 („Недискриминация и многообразие“) и раздел 5 („Равенство на половете“) на програмата „Прогрес“, създадена с Решение № 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), програма „Основни права и гражданство“, създадена с Решение 2007/252/ЕО на Съвета (8) и програмата „Дафне III“ В средносрочните оценки на тези програми се съдържат препоръки с цел подобряване на изпълнението на програмите. При изпълнението на настоящата програма трябва да се вземат предвид констатациите от тези средносрочни оценки, както и констатациите от съответните последващи оценки).

(20)

Водещи принципи за постигане целите на настоящата програма следва да бъдат предприемането на мерки, които да гарантират оптималното използване на финансовите средства, и повишаването на ефективността на разходите. За подпомагане на усилията за изграждане на Европа на правата следва да се осигури подходящо финансиране. Важно е да се направи необходимото, за да се гарантира, че Програмата се изпълнява по възможно най-ефикасен и удобен за ползване начин, като същевременно се гарантират правната сигурност и достъпа до нея на всички участници. За да се улесни достъпът на всички потенциални бенефициери до финансиране,следва да се опростят процедурите за кандидатстване и изискванията за финансово управление и да се премахнат административните пречки.

(21)

В съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавена „Преглед на бюджета на ЕС“ и в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавена „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ се подчертава значението на целенасоченото финансиране на дейности с ясна европейска добавена стойност, т.е. когато намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност в сравнение със самостоятелните действия на държавите-членки. Действията, обхванати от настоящия регламент, следва да допринасят за изграждането на взаимно доверие между държавите-членки чрез засилване на трансграничното сътрудничество и изграждането на мрежи, и за постигането на правилното, съгласувано и последователно прилагане на правото на Съюза. Дейностите за финансиране следва също да допринесат за постигането на действително и по-добро познаване на правото и политиките на Съюза от всички заинтересовани страни и да предоставят солидна аналитична основа за подкрепа и развитие на правото и политиките на Съюза, допринасяйки по този начин за тяхното прилагане и правилно изпълнение. Намесата на Съюза дава възможност тези действия да се провеждат последователно в целия Съюз и да се постигат икономии от мащаба. Освен това Съюзът е в по-добра позиция от държавите-членки от гледна точка на намирането на решения на презгранични ситуации и на предоставянето на европейска платформа за взаимно обучение.

(22)

При подбора на действията, които да бъдат финансирани по Програмата, Комисията следва да оценява предложенията въз основа на предварително установени критерии. Сред критериите следва да бъде включена и оценка на европейската добавена стойност на предлаганите действия. Националните и малките проекти могат също да бъдат представени като имащи европейска добавена стойност.

(23)

Органите и структурите, преследващи цели от общоевропейски интерес в обхванатите от Програмата области, следва да бъдат считани за главни участници — доколкото са доказали или може да се очаква, че ще докажат, че оказват значително въздействие върху осъществяването на тези цели — и да получават финансиране в съответствие с процедурите и критериите, изложени в годишните работни програми, приети от Комисията съгласно настоящия регламент.

(24)

Хармонизираните услуги със социална значимост следва да се тълкуват по смисъла на член 2 от Решение № 116/2007/ЕО на Комисията (9).

(25)

Сред структурите и образуванията с достъп до Програмата следва да бъдат националните, регионалните и местните органи.

(26)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на програмата, който да съставлява основната референтна сума — по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (10) — за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(27)

С цел осигуряване на гъвкавостта на програмата да отговори на променящите се нужди и съответстващите цели на политиката през срока й на действие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменение на процентите, посочени в приложението към настоящия регламент за всяка конкретна цел, която би надвишила тези проценти с повече от 5 процентни пункта. За да се прецени необходимостта от такъв делегиран акт, тези проценти следва да бъдат изчислени въз основа на финансовия пакет за програмата за целия й срок на действие, а не въз основа на годишните кредити. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(28)

Настоящият регламент следва да се прилага при пълно спазване на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11) (Финансовия регламент). По-конкретно по отношение на условията за допустимост за данъка върху добавената стойност (ДДС), плащан от бенефициерите на безвъзмездни средства, допустимостта на ДДС не следва да зависи от правния статут на бенефициерите при дейности, които могат да се извършват от частни и публични органи и образувания при същите правни условия. Като се взема под внимание специфичният характер на целите и дейностите, обхванати от настоящия регламент, в поканите за представяне на предложения следва да се пояснява, че за дейности, които могат да се извършват както от публични, така и от частни органи и образувания, неподлежащият на приспадане ДДС, заплатен от публични органи и образувания, отговаря на условията за допустимост, дотолкова доколкото е платен за изпълнението на дейности като обучение или повишаване на осведомеността, които не могат да се считат за упражняване на публична власт. В настоящия регламент следва да се използват и инструментите за опростяване, въведени с Финансовия регламент. Освен това критериите за определяне на действията, които да бъдат подкрепени, следва да бъдат насочени към заделяне на наличните финансови средства за действия, с които се оказва възможно най-голямо въздействие по отношение на преследваната цел на политиката.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на приемането на годишните програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(30)

Годишните работни програми, приети от Комисията съгласно настоящия регламент следва да осигурят подходящо разпределение на финансирането между безвъзмездните средства и договорите за обществени поръчки. Програмата следва да осигури на първо място финансирането на безвъзмездни средства, като същевременно запази достатъчен дял за обществени поръчки. Минималният дял на годишните разходи за безвъзмездни средства следва да бъде определен в годишните работни програми и да бъде не по-малко от 65 %. За улесняване на планирането на проектите и съфинансирането от заинтересованите страни, Комисията следва да изготви ясен график за поканите за представяне на предложения, подбора и възлагането на проекти.

(31)

С цел да се гарантира ефикасното разпределение на средства от общия бюджет на Съюза, следва да се търсят съгласуваност, взаимно допълване и полезни единодействия между програмите за финансиране в подкрепа на тясно свързани помежду си области на политиката, по-специално между Програмата и програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), програма „Европа за гражданите“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, създадена с Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14), и други програми в областта на трудовата заетост и социалните въпроси; вътрешните работи; здравеопазването и защитата на потребителите; образованието, обучението, младежта и спорта; информационното общество; разширяването, и по-специално политиката в областта на предприсъединителната помощ и европейските структурни и инвестиционни фондовете, чиито общоприложими разпоредби са уредени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(32)

Комисията следва да прави необходимото, за да се гарантира цялостна съгласуваност, взаимно допълване и полезно единодействие с работата на органите, службите и агенциите на Съюза като Европейския институт за равенство между половете и Агенция на Европейския съюз за основните права, и следва да прави преглед на дейността на други национални и международни участници в областите, обхванати от Програмата.

(33)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередностите, възстановяване на изгубени, погрешно платени или неправилно използвани средства, а при необходимост и чрез налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Финансовия регламент.

(34)

С цел спазване на принципа на добро финансово управление в настоящия регламент следва да се предвидят подходящи инструменти за оценка на ефикасността му. За тази цел следва да се определят общи и конкретни цели. С цел измерване на степента на постигане на тези конкретни цели следва да бъде установен набор от конкретни и количествено определими показатели, които да останат валидни за цялата продължителност на Програмата. Комисията следва да представи ежегодно на Европейския парламент и на Съвета доклад за наблюдението, който следва да се базира, inter alia, на показателите, посочени в настоящия регламент и който следва да предоставя информация за използването на наличните финансови средства.

(35)

При изпълнението на програмата Комисията следва да взема под внимание целта за справедливо географско разпределение на средствата и следва да оказва съдействие на държавите-членки с относително малък брой на финансираните действия. При изпълнението на програмата Комисията следва да взема под внимание и евентуалната необходимост — съгласно международно признати индекси/органи за наблюдение — от предприемане на действия в някои държави-членки, за да се гарантира практическото постигане на целите на програмата, и следва да подкрепя действия на държавите-членки или гражданското общество в тези области.

(36)

В съответствие с член 180, параграф 1, буква л) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (16) („Правилата за прилагане“), споразумението за безвъзмездни средства съдържа разпоредби относно видимостта на финансовата помощ от Съюза, освен в надлежно обосновани случаи, когато публичното оповестяване не е възможно или подходящо.

(37)

В съответствие с член 35, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент и член 21 от Правилата за прилагане, Комисията следва своевременно и по подходящ начин да предоставя информация за получателите, както и за естеството и целта на мярката, финансирана от общия бюджет на Съюза. Тази информация следва да се предоставя при надлежно спазване на изискванията за поверителност и сигурност, и по-специално за защита на личните данни.в)

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се допринесе за по-нататъшното развитие на пространство, в което равенството и правата на лицата, залегнали в ДЕС, ДФЕС, Хартата и международни конвенции за правата на човека, по които Съюзът е страна, се насърчават, защитават и прилагат ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(39)

За да се осигури непрекъснатост на дейностите за финансиране, осъществявани въз основа на раздели 4 и 5 от Решение № 1672/2006/ПВР, Решение 2007/252/ЕО и Решение № 779/2007/ЕО, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му,

а)

насърчаване на ефективното прилагане на принципа за недопускане на дискриминация, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация, и спазване на принципа за недопускане на дискриминация на основанията, посочени в член 21 от Хартата;

б)

предотвратяване и борба с расизма, ксенофобията, хомофобията и други форми на нетърпимост;

в)

защита и насърчаване на правата на лицата с увреждания;

г)

насърчаване на равенството между жените и мъжете и подкрепа за утвърждаване на принципа за равенство между половете;

д)

предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу деца, младежи и жени, както и насилието срещу други рискови групи, и по-конкретно групи, застрашени от насилие в близките взаимоотношения, и закрила на жертвите на такова насилие.

е)

утвърждаване и защита на правата на детето;

ж)

принос за осигуряването на най-висока степен на защита на правото на неприкосновеност на личния живот и личните данни;

з)

утвърждаване и укрепване на упражняването на правата, произтичащи от гражданството на Съюза;

и)

овластяване на лицата в качеството им на потребители и предприемачи на вътрешния пазар да упражняват правата си, произтичащи от правото на Съюза, като се вземат предвид проектите, финансирани по програма „Потребители“.

а)

повишаване на осведомеността и знанията за правото и политиките на Съюза, както и правата, ценностите и принципите, които са основополагащи за Съюза;

б)

оказване на съдействие за ефективното, цялостно и последователно въвеждане и прилагане на правните инструменти и на политиките на Съюза в държавите-членки и тяхното наблюдение и оценка;

в)

насърчаване на презграничното сътрудничество, подобряване на познанията и укрепване на взаимното доверие между всички заинтересовани страни;

г)

подобряване на познаването и разбирането на потенциалните пречки за упражняване на правата и принципите, гарантирани от ДЕС, ДФЕС, Хартата, международните конвенции, по които Съюзът е страна, и вторичното законодателство на Съюза.

а)

аналитични дейности като събирането на данни и статистическа информация; разработването на общи методи и — по целесъобразност — показатели или ориентири за сравнение; проучвания, изследвания, анализи и допитвания; оценки; изготвянето и публикуването на насоки, доклади и образователни материали; работни срещи, семинари, експертни срещи и конференции;

б)

дейности за обучение, като например обмен на служители, работни срещи, семинари, мероприятия за обучение на обучаващи, разработване на онлайн обучителни инструменти или други образователни модули;

в)

дейности за взаимно обучение, сътрудничество, повишаване на осведомеността и разпространение на резултати, например установяването и обменът на добри практики, новаторски подходи и опит; организирането на партньорски прегледи и взаимно обучение; организирането на конференции, семинари, кампании в медиите, включително онлайн медии; информационни кампании, в т.ч. институционална комуникация във връзка с политическите приоритети на Съюза, доколкото имат отношение към целите на Програмата; събирането и публикуването на материали за разпространение на информация за Програмата и резултатите от нея; разработването, експлоатацията и поддръжката на системи и инструменти, използващи информационни и комуникационни технологии;

г)

подкрепа за основните участници, чиито дейности допринасят за изпълнението на целите на Програмата, като например подкрепа на неправителствени организации за изпълнение на действия с европейска добавена стойност, подкрепа за ключови европейски участници, мрежи на европейско равнище и хармонизирани услуги със социална значимост; подкрепа за държавите-членки при прилагането на правото и политиките на Съюза и подкрепа за дейности на европейско равнище за изграждане на мрежи между специализираните органи и образувания, както и националните, регионалните и местните органи и неправителствените организации, в това число подкрепа за предоставянето на безвъзмездни средства за дейности или за оперативни разходи.

а)

държавите-членки;

б)

държавите от Европейската зона за свободна търговия (ЕАСТ), които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в съответствие с това споразумение;

в)

страните кандидатки, потенциалните страни кандидатки и присъединяващите се към Съюза страни в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решенията на Съвета по асоцииране или подобни споразумения.

а)

действията, които да бъдат предприети, в съответствие с общите и конкретните цели, изложени в член 3 и член 4, параграф 1, включително условното разпределение на финансовите ресурси;

б)

основните критерии за допустимост, подбор и възлагане, които да се прилагат при подбора на предложенията, за които ще бъдат отпуснати финансови средства, в съответствие с член 84 от Финансовия регламент и член 94 от правилата за неговото прилагане.

в)

минималния дял на годишните разходи, заделени за безвъзмездни средства.

а)

годишен доклад за наблюдението, основан на показателите по член 14, параграф 2 и използването на наличните средства;

б)

междинен доклад за оценка до 30 юни 2018 г.;

в)

последващ доклад за оценка до 31 декември 2021 г.

а)

брой и процент на лицата в целева група, до които са достигнали финансираните по Програмата дейности за повишаване на осведомеността;

б)

брой на заинтересованите страни, участващи наред с другото в дейности за обучение, форми на обмен, учебни посещения, работни срещи и семинари, финансирани по Програмата;

в)

повишаване на познаването на правото и политиките на Съюза и, където е приложимо, на основополагащите за Съюза права, ценности и принципи сред групите, участващи във финансираните по Програмата дейности в сравнение с цялата целева група;

г)

брой на случаите и дейностите на трансгранично сътрудничество и резултатите от тях;

д)

оценка на участниците за дейностите, в които са участвали, и за тяхната (очаквана) устойчивост;

е)

географско покритие на финансираните по Програмата дейности;

ж)

брой на молбите за финансиране и безвъзмездните средства, свързани с всяка конкретна цел;

з)

поискано от кандидатите и предоставено равнище на финансиране за всяка конкретна цел.

а)

европейската добавена стойност на Програмата, в т.ч. оценката на дейностите по Програмата от гледна точка на подобни инициативи, разработвани на национално или европейско равнище, които не се подпомагат с финансиране от Съюза, и техните (очаквани) резултати, както и предимствата и/или недостатъците на финансирането от Съюза в сравнение с националното финансиране на този вид дейност;

б)

равнището на финансиране спрямо постигнатите резултати (ефективност);

в)

евентуалните административни, организационни и/или структурни пречки за по-гладко, ефективно и ефикасно изпълнение на Програмата (възможности за опростяване).