27.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/11

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква държавите членки да считат икономическите си политики за въпрос от общ интерес, като бюджетните им политики се ръководят от необходимостта от стабилни публични финанси, а икономическите им политики да не застрашават правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(2)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) цели да осигури бюджетната дисциплина в целия Съюз и определя рамката за предотвратяване и коригиране на прекомерния дефицит на държавния бюджет. Той се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и работни места. ПСР включва системата за многостранен надзор по Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (3) и процедурата за избягване на прекомерен държавен дефицит, установена в член 126 от ДФЕС, допълнително изяснена в Регламент (ЕО) 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (4). ПСР беше засилен допълнително от Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5) и от Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета (6). С Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (7) беше въведена допълнително система от ефективни, превантивни и постепенни механизми за правоприлагане под формата на налагане на санкции за държавите членки, чиято парична единица е еврото.

(3)

Засилването на ПСР подсили насоките, предоставени на държавите членки за провеждане на разумна фискална политика, а за държавите членки, чиято парична единица е еврото, подсилиха и направиха по-автоматично следващо налагането на санкции при неспазване на разумна фискална политика, за да се избегне прекомерен държавен дефицит. Тези разпоредби създадоха една по-всеобхватна рамка.

(4)

За да се осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки, европейският семестър, уреден в член 2-а от Регламент (ЕО) № 1466/97, предоставя рамка за координацията на икономическите политики. Европейският семестър включва формулирането и наблюдението на прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (общи насоки за икономическите политики) в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС; формулирането и прегледа на прилагането на насоките за заетостта, които държавите членки трябва да вземат предвид в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС (насоки за заетостта); представяне и оценяване на програмите на държавите членки за стабилност или конвергенция съгласно разпоредбите на посочения регламент; представяне и оценяване на националните програми за реформи на държавите членки, които са в подкрепа на стратегията на Съюза за растеж и заетост и са изготвени в съответствие с общите насоки за икономическите политики, насоките за заетостта и общите насоки за държавите членки, определени от Комисията (в годишния обзор на растежа) и от Европейския съвет в началото на годишния цикъл на наблюдение, както и наблюдение с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси (8). Когато е целесъобразно, становищата, приети в контекста на програма за икономическо партньорство, установена в настоящия регламент, също следва да се вземат предвид.

(5)

За да може Съюзът да излезе от кризата по-силен както вътрешно, така и на международно равнище, като стимулира конкурентоспособността, производителността, потенциала за растеж, социалното сближаване и икономическата конвергенция, Европейският съвет в заключенията си от 17 юни 2010 г. прие нова стратегия на Съюза за растеж и заетост, която също така включва цели в областта на бедността, образованието, иновациите и околната среда.

(6)

С цел да се осигури правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, ДФЕС позволява приемането на специфични мерки в еврозоната, които излизат извън обхвата на разпоредбите, приложими за всички държави членки, за засилване на координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина. Тези засилени координация и наблюдение следва по целесъобразност да бъдат придружени от съответно участие на Европейския парламент и на националните парламенти. Когато е целесъобразно и необходимо, следва да се използват активно конкретните мерки, предвидени в член 136 от ДФЕС.

(7)

При прилагането на настоящия регламент следва да се спазва изцяло член 152 от ДФЕС, а препоръките, отправени съгласно настоящия регламент, следва да зачитат националните практики и институции за определяне на трудовото възнаграждение. Настоящият регламент взема предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно не засяга правото на договаряне, сключване или прилагане на колективни договори или на предприемане на колективни действия в съответствие с националното право и практики.

(8)

Член 9 от ДФЕС предвижда при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.

(9)

Постепенно засилени надзор и координация, както е посочено в настоящия регламент, ще завършат функцията на европейския семестър за координация на икономическата политика, ще допълнят действащите разпоредби на ПСР и ще засилят наблюдението върху бюджетните и икономическите политики в държавите членки, чиято парична единица е еврото. Процедурата за постепенен засилен мониторинг следва да допринесе за по-добри бюджетни и икономически резултати, макрофинансова стабилност и икономическо сближаване в полза на всички държави членки, чиято парична единица е еврото. По-строгият мониторинг, който е част от този постепенно засилен процес, е особено ценен за държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит.

(10)

Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на бюджетното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента за бюджетната дисциплина. Обективни и реалистични макроикономически прогнози могат да бъдат предоставяни от независими органи или органи, ползващи се с функционална автономност спрямо бюджетните органи на държавата членка и които се опират на национални правни разпоредби, осигуряващи висока степен на функционална автономност и отчетност. Такива прогнози следва да се използват в хода на цялата бюджетна процедура.

(11)

Процесът на планиране е най-добрият момент за гарантиране на стабилни публични финанси, като сериозните грешки следва да се констатират възможно най-рано. Държавите членки следва да извлекат ползи не само от определянето на основните принципи и бюджетни цели, но също така и от един координиран мониторинг на техните бюджетни политики.

(12)

Чрез създаването на общ бюджетен график за държавите членки, чиято парична единица е еврото, следва да се съгласуват по-добре главните етапи в подготовката на националните бюджети, като по този начин ще се допринесе за ефективността на ПСР и на европейския семестър за координация на икономическата политика. Това следва да доведе до по-силно взаимодействие, като улесни координацията на политиките между държавите членки, чиято парична единица е еврото, и като гарантира, че препоръките на Съвета и Комисията са надлежно интегрирани в бюджетната процедура на държавите членки. Тази процедура следва да бъде съгласувана с рамката за координация на икономическата политика в контекста на годишния цикъл на наблюдение, който включва по-специално общите насоки към държавите членки, предоставени от Комисията и Европейския съвет в началото на цикъла. Бюджетните политики на държавите членки следва да са съгласувани с препоръките, приети в контекста на ПСР, и когато е целесъобразно, с препоръките, приети в контекста на годишния цикъл на наблюдение, включително процедурата при макроикономически дисбаланси, както е установено с Регламент (ЕС) № 1176/2011, и със становищата относно програмата за икономическо партньорство, установено в настоящия регламент.

(13)

Като първа стъпка от този общ бюджетен график държавите членки следва да оповестяват своите национални средносрочни фискални планове едновременно със своите програми за стабилност за предпочитане до 15 април, но не по-късно от 30 април всяка година. Тези фискални планове следва да включват показатели как предвидените реформи и мерки се очаква да допринесат за постигането на целите и националните ангажименти, установени в рамката на стратегията на Съюза за растеж и заетост. Националният средносрочен фискален план и програмата за стабилност могат да бъдат един и същи документ.

(14)

Един от основните етапи на този общ бюджетен график следва да бъде публикуването до 15 октомври на проектобюджета на сектор „Централно държавно управление“. Тъй като е необходимо спазването на правилата на ПСР да се гарантира на равнище държавно управление, а изпълнението на бюджетните цели изисква последователност по отношение на бюджета във всички подсектори на държавното управление, публикуването на проектобюджета на сектор „Централно държавно управление“ следва да се придружава от публикуване на основните параметри в проектите на бюджетите на всички останали подсектори на държавното управление. Тези параметри следва да включват по-конкретно прогнозните бюджетни резултати на другите подсектори, основните допускания, на чиято база са направени тези прогнози, и съображенията за очакваните промени спрямо допусканията в програмата за стабилност.

(15)

Общият бюджетен график предвижда също така бюджетът да бъде приеман или определян всяка година не по-късно от 31 декември заедно с актуализираните основни бюджетни параметри за другите подсектори на държавното управление. Когато по обективни причини извън контрола на правителството бюджетът не бъде приет до 31 декември, следва да бъдат прилагани реверсивни бюджетни процедури, за да се гарантира, че правителството продължава да бъде в състояние да изпълнява основните си задължения. Тези договорености биха могли да включват изпълнението на проектобюджета на Правителството, на приетия бюджет за предходната година или специфични, парламентарно одобрени мерки.

(16)

С оглед на по-добрата координация на планирането на емитирането на държавни дългови инструменти, държавите членки следва да докладват предварително на Еврогрупата и на Комисията относно своите планове за емитиране на публичен дълг.

(17)

Спазването на ефективните и изградени на базата на правила бюджетни рамки може да бъде от значение за подпомагане на стабилните и устойчивите фискални политики. Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (9) постановява, че мониторингът на спазването на специфичните за съответната държава числово изразени фискални правила следва да бъде подкрепено на национално равнище от независими органи или от органи, разполагащи с функционална автономност. Важно е да се отбележи, че предвид разнообразието от възможни и съществуващи договорености, макар това да не е предпочитаният вариант, следва да бъде възможно за повече от един независим орган да отговаря за мониторинга на спазването на тези правила, доколкото съществува ясно разпределение на отговорността и доколкото не се наблюдава припокриване на компетентност във връзка с конкретни аспекти на наблюдението. Следва да се избягва прекалено институционално фрагментиране на задачите, свързани с мониторинга. За да могат органите, извършващи мониторинг, да осъществяват ефективно мандата си, те следва да се опират на национални правни разпоредби, осигуряващи висока степен на функционална автономност и отчетност. Определянето на тези органи за мониторинг следва да взема предвид съществуващата институционална рамка и административната структура на съответната държава членка. По-специално следва да бъде възможно даден подходящ орган от съществуваща институция да получи функционална автономност, при условие че този орган е определен да изпълнява специални задачи по мониторинг, разполага със самостоятелен законоустановен режим и спазва другите принципи, посочени в настоящото съображение.

(18)

Настоящият регламент не налага на държавите членки допълнителни изисквания или задължения по отношение на специфичните за съответната държава числово изразени фискални правила. Строгите, специфични за всяка страна числово изразени фискални правила, съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза и наблюдавани от независими органи, представляват основата на рамката на Съюза за засилен бюджетен надзор. Правилата, които следва да спазват тези органи и техните специални задачи са установени в настоящия регламент.

(19)

Държавите членки, чиято парична единица е еврото, са особено податливи към разпространяване на ефекта от своите бюджетни политики. Държавите членки, чиято парична единица е еврото, следва да се консултират с Комисията, както и помежду си, преди приемането на планове за сериозна реформа на фискалната политика, която може да има евентуално въздействие върху другите държави, така че това да позволи оценка на възможните последствия за еврозоната като цяло. Те следва също да разглеждат своите бюджетни планове като въпрос от общ интерес и да ги предадат на Комисията за целите на мониторинга, преди плановете да станат обвързващи. Комисията в сътрудничество с държавите членки следва да предлага насоки под формата на хармонизирана рамка за уточняване на съдържанието на проектите на бюджетни планове.

(20)

В изключителни случаи, когато след консултация със съответната държава членка Комисията установи в проекта на бюджетен план особено сериозно несъответствие със задълженията относно бюджетната политика, определени в ПСР, Комисията, в своето становище относно проекта на бюджетен план, следва да изиска преразгледан проект на бюджетен план в съответствие с настоящия регламент. Такъв ще бъде случаят по-специално ако изпълнението на проекта на бюджетен план би застрашило финансовата стабилност на съответната държава членка или правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, или ако изпълнението на проекта на бюджетен план би довело до явно значително нарушение на препоръките, приети от Съвета в рамките на ПСР.

(21)

Становището на Комисията по проекта на бюджетен план следва да бъде приемано възможно най-скоро, но не по-късно от края на ноември, като се отчитат във възможно най-голяма степен специфичните национални бюджетни графици и парламентарни процедури, за да се гарантира, че политическите насоки на Съюза в бюджетната сфера могат да бъдат надлежно отразени в процеса на изготвяне на националните бюджети. По-специално становището следва да включва оценка на това дали бюджетните планове адекватно отразяват препоръките, издадени в рамките на европейския семестър в бюджетната сфера. При поискване от парламента на съответната държава членка или от Европейския парламент Комисията следва да бъде подготвена да представи становището си пред парламента, направил искането, след като то бъде оповестено. Държавите членки са приканени да вземат предвид при процеса на приемане на своя закон за бюджета становището на Комисията относно техния проект на бюджетен план.

(22)

Степента, в която това становище е взето предвид в закона за бюджета на държава членка, следва да бъде част от оценката дали и кога са изпълнени условията за приемане на решение за наличието на прекомерен дефицит в съответната държава членка. В този случай непредприемането на действия в отговор на ранните указания на Комисията следва да се разглежда като утежняващ фактор.

(23)

Също така Еврогрупата следва да обсъди бюджетната ситуация и перспективи за еврозоната като цяло въз основа на изготвена от Комисията цялостна оценка на проектите на бюджетни планове.

(24)

Държавите членки, чиято парична единица е еврото и които са в процедура при прекомерен дефицит, следва да бъдат подложени на по-строг мониторинг, за да се гарантира пълно, устойчиво и своевременно коригиране на прекомерния дефицит. По-строгият мониторинг посредством допълнителни изисквания за докладване следва да осигури предотвратяване и ранно коригиране на всякакви отклонения от препоръките на Съвета за коригиране на прекомерния дефицит. Този мониторинг следва да допълни разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1467/97. Тези допълнителни изисквания за докладване следва да бъдат подходящи спрямо етапа на процедурата, на която подлежи държавата членка съгласно член 126 от ДФЕС. Като първа стъпка съответната държава членка следва да извърши всеобхватна оценка на годишното изпълнение на бюджета на сектор „Държавно управление“ и неговите подсектори, като се вземат предвид по-специално финансовите рискове, свързани с условните задължения с потенциално голямо въздействие върху публичните бюджети.

(25)

Допълнителните изисквания за докладване по отношение на държавите членки, чиято парична единица е еврото и които подлежат на процедура при прекомерен дефицит, следва да позволят по-добър обмен на информация между съответните държави членки и Комисията, и като следствие, установяването на рисковете за спазването от страна на държава членка на срока, определен от Съвета за коригиране на нейния прекомерен дефицит. Ако такива рискове бъдат установени, Комисията следва да изпрати препоръка до съответната държава членка, съдържаща подходящи мерки, които да са вземат в определен срок. При поискване Комисията следва да представи препоръката си на парламента на съответната държава членка. Спазването на препоръката следва да води до бързо овладяване на всякакво развитие на ситуацията, което излага на риск коригирането на прекомерния дефицит в определения срок.

(26)

Оценка на спазването на препоръката на Комисията следва да бъде част от непрекъснатото оценяване от Комисията на ефективните действия за коригиране на прекомерния дефицит. Когато взема решение дали са предприети ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит, Съветът следва също така да прецени дали държавата членка се е съобразила с препоръката на Комисията, като същевременно надлежно е взела предвид член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97.

(27)

Действително Регламент (ЕО) № 1467/97, който урежда подробно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на член 126 от ДФЕС, съдържа елементи на гъвкавост, които позволяват да се вземат предвид неочаквани неблагоприятни икономически събития. Член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от същия регламент предвиждат, че ако са били предприети ефективни действия в съответствие с, респективно препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, или решение да даде предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС, и ако след приемането на същата препоръка или решение да даде предизвестие настъпят неочаквани неблагоприятни икономически събития със сериозни неблагоприятни последствия за публичните финанси, Съветът може да реши по препоръка от Комисията да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС или преразгледано решение да даде предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС. Преразгледаната препоръка или преразгледаното решение да се даде предизвестие, като се вземат предвид относимите фактори, посочени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97, могат да удължат крайния срок за коригиране на прекомерния дефицит по правило с една година.

Съветът следва да оцени наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими неблагоприятни последици за публичните финанси въз основа на икономическите прогнози в своите първоначални препоръка или решение да даде предизвестие. В случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло Съветът може също да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС или преразгледано решение да даде предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. В допълнение член 2, параграф 1а от Регламент (ЕО) № 1467/97 предвижда, че при прилагането на показателя за корекция на съотношението на дълга, следва да се отчита въздействието на цикъла върху темпа на намаляване на дълга. По този начин за държавата членка няма да се счита, че е нарушила критерия за дълга, установен в член 126, параграф 2, буква б) от ДФЕС, само защото са налице негативни циклични условия.

(28)

Също така, тъй като бюджетните мерки може да бъдат недостатъчни, за да се гарантира трайната корекция на прекомерния дефицит, държавите членки, чиято парична единица е еврото и подлежат на процедура при прекомерен дефицит, следва да представят програма за икономическо партньорство, която описва подробно мерките на политиката и структурните реформи, необходими, за да се осигури ефективна трайна корекция на прекомерния дефицит, като се основават на последната актуализация на своите национални програми за реформи и на своите програми за стабилност.

(29)

Освен това засилването на икономическото управление включва по-тесен диалог с Европейския парламент. Като признава, че в рамката на диалога партньорите на Европейския парламент са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи възможността да вземе участие в размяна на мнения на държава членка, за която се отнася препоръка на Комисията или становище на Съвета в съответствие с настоящия регламент. Участието на държавата членка в размяната на мнения е доброволно.

(30)

С цел конкретизиране на обхвата на задълженията за докладване на държавите членки, които подлежат на процедура при прекомерен дефицит, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на съдържанието и обхвата на това докладване. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(31)

Правомощието да приема становища относно програмите за икономическо партньорство, предвидени в настоящия регламент, следва да се предостави на Съвета. Посочените становища са допълващи спрямо процедурата при прекомерен дефицит, установена в член 126 от ДФЕС, в съответствие с който Съветът взема решение относно съществуването на прекомерен дефицит и относно мерките, които се изискват за неговото премахване.

(32)

Припомняйки значението на стабилните публични финанси, структурната реформа и целевото инвестиране за устойчивия растеж, на 29 юни 2012 г. държавните или правителствени ръководители на държавите членки подписаха Пакт за растеж и работни места, като демонстрираха решимостта си да стимулират растеж, създаващ работни места, успоредно с ангажимента си за стабилни публични финанси. Пактът включва по-конкретно мерки за засилване финансирането на икономиката. 120 милиарда евро (равностойни на около 1 % от брутния национален доход на Съюза) се мобилизират за бързо действащи мерки по отношение на растежа. Съгласно препоръките в годишния обзор на растежа за 2012 и 2013 г. държавите членки следва да се стремят да поддържат подходяща скорост на фискална консолидация, като същевременно запазват финансиране, насочено към постигането на целите за растеж и работни места на съгласно Европа 2020.

(33)

Комисията наблюдава въздействието на сериозните бюджетни ограничения върху стимулиращото растежа изразходване на публични средства и върху публичните инвестиции. Фискалната рамка на Съюза предлага възможност за постигане на баланс между отчитането на нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на фискална дисциплина: при пълно зачитане на ПСР, възможностите, които действащата фискална рамка на Съюза предлага за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за фискална дисциплина, могат да се използват в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Комисията обяви намерението си да докладва относно възможността за евентуални действия в границите на съществуващата фискална рамка на Съюза.

(34)

Резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ и Съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“, очертаха съответно вижданията на Европейския парламент и на Комисията относно стъпките, необходими за постигане на по-дълбок и по-добре интегриран икономически и паричен съюз. Следвайки доклада, озаглавен „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“, Европейският съвет в заключенията си от декември 2012 г. изрази вижданията си по редица въпроси с оглед на по-нататъшното засилване на ИПС,

а)

допълване на европейския семестър, установен в член 2а от Регламент (ЕО) № 1466/97, с общ бюджетен график;

б)

допълване на процедурата за предотвратяване и коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси, установена с Регламент (ЕС) № 1176/2011;

в)

допълване на системата за многостранен надзор на бюджетните политики, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1466/97, с допълнителни изисквания за мониторинг, за да се гарантира, че политическите препоръки на Съюза в бюджетната област са подходящо включени при подготовката на националните бюджети;

г)

допълване на процедурата за коригиране на прекомерния дефицит на държава членка, предвидена в член 126 от ДФЕС и с Регламент (ЕО) № 1467/97, с по-строг мониторинг на бюджетните политики на държавите членки в процедура при прекомерен дефицит, за да се гарантира навременно и трайно коригиране на прекомерните дефицити;

д)

гарантиране на съгласуваността между бюджетните политики и мерките и реформите, предприети в контекста на процедурата за предотвратяване и коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси, както е предвидена с Регламент (ЕС) № 1176/2011 и, когато е уместно, в контекста на програма за икономическо партньорство, посочена в член 9.

а)

„независими органи“ означава структурно независими органи или органи, ползващи се с функционална автономност спрямо бюджетните органи на държавата членка, и които са утвърдени с национални правни разпоредби, осигуряващи висока степен на функционална автономност и отчетност, включително:

б)

„независими макроикономически прогнози“ означава макроикономически прогнози, произведени или одобрени от независими органи;

в)

„средносрочна бюджетна рамка“ означава средносрочна бюджетна рамка по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2011/85/ЕС;

г)

„програма за стабилност“ означава програма за стабилност по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97.

1)

рамката за координация на икономическата политика в контекста на годишния цикъл на наблюдение, който включва по-специално общите насоки към държавите членки, предоставени от Комисията и Европейския съвет в началото на цикъла;

2)

препоръките, приети в контекста на ПСР;

3)

когато е уместно, с препоръките, издадени в контекста на годишния цикъл на наблюдение, включително процедурата при макроикономически дисбаланси, както е установена с Регламент (ЕС) № 1176/2011; и

4)

когато е уместно, становищата относно програмите за икономическо партньорство, посочени в член 9.

а)

числово изразени фискални правила, включващи в процеса на изработване на националните бюджети своята средносрочна бюджетна цел, установена в член 2а от Регламент (ЕО) № 1466/97;

б)

числово изразени фискални правила, посочени в член 5 от Директива 2011/85/ЕС.

а)

настъпването на обстоятелства, водещи до задействането на коригиращ механизъм в случаи на наблюдавано значително отклонение от средносрочната цел или от плана за корекции за постигането на тази цел в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97;

б)

дали бюджетната корекция протича в съответствие с националните правила и планове;

в)

настъпването и прекратяването на събития, посочени в член 5, параграф 1, десета алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97, които може да позволят временно отклоняване от средносрочната бюджетна цел или от плана за корекции при условие че това отклонение не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.

а)

целевото бюджетно салдо за сектор „Държавно управление“ като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), с разбивка по подсектори на държавното управление;

б)

прогнозите за разходите и приходите при непроменени политики, изразени като процент от БВП за сектор „Държавно управление“ и техните основни компоненти, включително образуването на основен капитал;

в)

целевите разходи и приходи, изразени като процент от БВП за сектор „Държавно управление“, и техните основни компоненти, като се вземат предвид условията и критериите за определяне на нарастването на държавните разходи, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97;

г)

съответната информация относно разходите за сектор „Държавно управление“ по функция, включително във връзка с образованието, здравеопазването и заетостта, както и, когато това е възможно, показатели относно очакваното разпределение на въздействието на основните мерки по отношение на разходите и приходите;

д)

описание и количествено определяне на мерките, свързани с разходите и приходите, включени в проекта на бюджет за следващата година на равнището на всеки подсектор, с цел постигане на съответствие между посочените в буква в) цели и предоставените в съответствие с буква б) прогнози при непроменени политики;

е)

основните допускания на независимите макроикономически прогнози и важните икономически развития, които имат отношение към постигането на бюджетните цели;

ж)

приложение, съдържащо методологията, икономическите модели и допускания и всеки друг целесъобразен параметър, имащ отношение към бюджетната прогноза, и оценка на въздействието на съвкупните бюджетни мерки върху икономическия растеж;

з)

показатели за начина, по който реформите и мерките в проекта на бюджетен план, включвайки по-специално публичните инвестиции, отговарят на последните препоръки до съответната държава членка в съответствие с членове 121 и 148 от ДФЕС и служат за постигането на целите, установени от стратегията на Съюза за растеж и заетост.

а)

извършва цялостен независим одит на публичните сметки на всички подсектори на сектор „Държавно управление“, предпочитаемо в сътрудничество с националните висши институции за одит, с цел да се оценят надеждността, пълнотата и точността на тези публични сметки за целите на процедурата при прекомерен дефицит;

б)

предоставя налична допълнителна информация за целите на мониторинга за напредъка по отношение на коригирането на прекомерния дефицит.

а)

Комисията при изготвянето на доклад съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС и при отправянето на препоръки за налагане на изискването за безлихвен депозит в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 1173/2011 г.;

б)

Съвета при вземането на решение за това дали е налице прекомерен дефицит в съответствие с член 126, параграф 6 от ДФЕС.

а)

спецификациите относно съдържанието на проекта на бюджетен план, изложен в хармонизираната рамка, установена съгласно член 6, параграф 5;

б)

резултатите от обсъждането в Еврогрупата относно становищата на Комисията, приети в съответствие с член 7, параграф 1, доколкото тези резултати са били направени публично достояние;

в)

общата оценка на бюджетната ситуация и на перспективите в еврозоната като цяло, изготвена от Комисията в съответствие с член 7, параграф 4;

г)

актовете на Съвета, посочени в член 9, параграф 4 и в член 12, параграф 3.

а)

ефективността на настоящия регламент;

б)

напредъка в посока осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите членки в съответствие с ДФЕС.

в)

приноса на настоящия регламент за изпълнението на стратегията на Съюза за растеж и работни места;