29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 182/19

(1)

Настоящата директива отчита програмата на Комисията за по-добро регулиране, и по-специално съобщението на Комисията, озаглавено „Разумно регулиране в Европейския съюз“, чиято цел е да се изготвят и предоставят законодателни актове с най-високо качество, при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като същевременно се гарантира, че административната тежест е пропорционална на ползите от тях. В съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“, прието през юни 2008 г. и преразгледано през февруари 2011 г., се признава централната роля, която изпълняват малките и средните предприятия (МСП) в икономиката на Съюза, като целта на съобщението е да се подобри цялостният подход към предприемачеството и принципът „мисли първо за малките“ да залегне във формулирането на политиката от регулирането до предоставянето на публични услуги. Европейският съвет от 24 и 25 март 2011 г. приветства намерението на Комисията да представи Акта за единния пазар, съдържащ мерки, които създават растеж и работни места и водят до осезаеми резултати за гражданите и предприятията.

В съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар“, прието през април 2011 г., се предлага опростяване на Четвърта Директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (3) и Седма Директива на Съвета 83/349/ЕИО от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (4) (директивите за счетоводството), що се отнася до задълженията за предоставяне на финансова информация, и намаляване на административната тежест, по-специално за МСП. Целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е да се намали административната тежест и да се подобри бизнес средата, по-специално за МСП, както и да се насърчи разгръщането на дейността на МСП в международен план. Европейският съвет от 24 и 25 март 2011 г. също призова за намаляване на цялостната регулаторна тежест, особено за МСП, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и предложи мерки за повишаване на производителността, като премахване на бюрокрацията и подобряване на регулаторната рамка за МСП.

(2)

На 18 декември 2008 г. Европейският парламент прие резолюция относно счетоводните изисквания по отношение на малките и средните предприятия, и по-специално на микропредприятията (5), в която се посочва, че директивите за счетоводството са често твърде обременителни за малките и средните предприятия, и по-специално за микропредприятията, като Комисията се приканва да продължи усилията си за преразглеждане на споменатите директиви.

(3)

Координирането на националните разпоредби относно представянето и съдържанието на годишните финансови отчети и докладите за дейността, използваните в тях методи за оценяване и тяхното публикуване по отношение на определени видове предприятия с ограничена отговорност е от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни. Необходима е едновременна координация в тези области за споменатите видове предприятия, защото, от една страна, някои предприятия функционират в повече от една държава-членка, а от друга — тези предприятия не осигуряват защита за трети страни в степен, надвишаваща размера на нетните им активи.

(4)

Годишните финансови отчети имат различни цели и не предоставят само информация за инвеститорите на капиталовите пазари, а дават представа за предходни сделки и укрепват корпоративното управление. Законодателството на Съюза в счетоводната област трябва да постигне подходящ баланс между интересите на адресатите на финансовите отчети и интересът на предприятията да не бъдат ненужно обременявани с изисквания за отчитане.

(5)

В обхвата на настоящата директива следва да се включат някои предприятия с ограничена отговорност, например публични и частни дружества с ограничена отговорност. Освен това има значителен брой събирателни и командитни дружества, в които всички неограничено отговорни съдружници са учредени като публични или частни дружества с ограничена отговорност, и следователно тези дружества следва да бъдат обект на мерките за координиране съгласно настоящата директива. Настоящата директива следва също да гарантира, че събирателните и командитните дружества попадат в нейния обхват, когато съдружниците в дружеството, които не са учредени като публични или частни дружества с ограничена отговорност, на практика имат ограничена отговорност по отношение на задълженията на дружеството, тъй като тази отговорност е ограничена от други предприятия, попадащи в обхвата на настоящата директива. Изключването на предприятията с нестопанска цел от обхвата на настоящата директива отговаря на нейната цел и е в съответствие с член 50, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

(6)

Обхватът на настоящата директива следва да се основава на принципи, като се гарантира, че не е възможно дадено предприятие да се изключи от този обхват чрез създаването на групова структура с предприятия на много равнища, установени в Съюза или извън него.

(7)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат само дотолкова, доколкото те не са несъвместими или не влизат в противоречие с разпоредбите относно финансовото отчитане за определени видове предприятия или с разпоредбите относно разпределението на капитала на предприятието, залегнали в други действащи законодателни актове, приети от една или повече институции на Съюза.

(8)

Освен това е необходимо на равнището на Съюза да бъдат установени минимални еквивалентни правни изисквания за количеството финансова информация, която конкуриращите се предприятия следва да предоставят на обществеността.

(9)

Годишните финансови отчети следва да бъдат изготвени разумно и следва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. Възможно е в изключителни случаи финансовият отчет да не дава такава вярна и точна представа, когато се прилагат разпоредбите на настоящата директива. В такива случаи предприятието следва да се отклони от тези разпоредби, за да даде вярна и точна представа. Държавите-членки следва да имат право да определят въпросните изключителни случаи и да въвеждат съответните особени правила, които се прилагат за тях. Изключителните случаи следва да се разбират само като много необикновени сделки и необикновени ситуации и не следва да се отнасят например за цели конкретни сектори.

(10)

Настоящата директива следва да гарантира, че изискванията за малките предприятия са до голяма степен хармонизирани в рамките на Съюза. Тя се основава на принципа „мисли първо за малките“. За да се избегне непропорционалната административна тежест за тези предприятия, държавите-членки следва да имат право да изискват само незначителен брой оповестявания чрез бележки, които се явяват допълнителни по отношение на задължителните бележки. Когато обаче съществува единна система за подаване на данни, държавите-членки могат в определени случаи да изискват ограничен брой допълнителни оповестявания, когато тези оповестявания се изискват изрично от тяхното национално данъчно законодателство и са строго необходими за целите на събирането на данъци. Държавите-членки следва да могат да налагат на средните и големите предприятия изисквания, които надхвърлят минималните изисквания на настоящата директива.

(11)

Когато настоящата директива дава право на държавите-членки да въвеждат допълнителни изисквания например за малките предприятия, това означава, че държавите-членки могат да се възползват от тази възможност изцяло или отчасти, като въвеждат изисквания, които не са така строги в сравнение с предвидените. По същия начин, когато настоящата директива дава право на държавите-членки да използват освобождаване например за малките предприятия, това означава, че държавите-членки могат да освобождават тези предприятия изцяло или отчасти.

(12)

Следва да се дадат определения за малки, средни и големи предприятия, които да се разграничават от гледна точка на общата сума на баланса, нетния оборот и средния брой служители през финансовата година, тъй като тези показатели обикновено дават обективна представа за големината на дадено предприятие. Въпреки това, когато дадено предприятие майка не изготвя консолидирани финансови отчети за групата, на държавите-членки следва да се позволи да предприемат действия, които според тях са необходими, за да се изиска класифицирането на това предприятие като по-голямо предприятие посредством определяне на размера му и произтичащата от него категория на консолидирана или агрегирана база. Когато държава-членка прилага едно или повече от незадължителните освобождавания за микропредприятия, микропредприятията следва също да бъдат определени от гледна точка на общата сума на баланса, нетния оборот и средния брой служители през финансовата година. Държавите-членки не следва да са задължени да определят отделни категории за средни предприятия и големи предприятия в националното си законодателство, ако средните предприятия са обект на едни и същи изисквания като големите предприятия.

(13)

Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ако няма специални правила за микропредприятията, за тях се прилагат правилата, които важат за малките предприятия. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и следователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите малки предприятия. Ето защо следва да е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях. Микропредприятията обаче следва да продължат да подлежат на националните задължения за водене на счетоводство, отразяващо техните стопански операции и финансово състояние. Освен това инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества следва да бъдат изключени от ползите на опростяването, което се прилага за микропредприятията.

(14)

При вземането на решения относно необходимостта или начина на прилагане на различен режим за микропредприятията в контекста на настоящата директива държавите-членки следва да отчитат специфичните условия и потребности на собствените си пазари.

(15)

Публикуването на финансови отчети може да представлява тежест за микропредприятията. Същевременно е необходимо държавите-членки да гарантират спазването на настоящата директива. Във връзка с това на държавите-членки, които използват освобождаванията за микропредприятия, предвидени в настоящата директива, следва да бъде разрешено да освобождават микропредприятията от общото изискване за публикуване, при условие че съдържащата се в баланса информация е надлежно подадена в съответствие с националното законодателство в най-малко един определен компетентен орган и че тази информация е изпратена в стопанския регистър, така че при поискване да може да бъде получено копие от нея. В такива случаи не следва да се прилага предвиденото в настоящата директива задължение за публикуване на всеки счетоводен документ в съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (6).

(16)

С цел да се гарантира оповестяването на съпоставима и еквивалентна информация, при признаването и оценяването следва да се спазват принципите на действащо предприятие, предпазливост и начисляване. Не следва да се разрешават прихващания между позиции от активите и пасивите и позиции от приходите и разходите, а елементите на активите и пасивите следва да се оценяват отделно. В конкретни случаи обаче държавите-членки следва да имат право да разрешават на предприятията или да изискват от тях да извършват прихващания между позиции от активите и пасивите и позиции от приходите и разходите. При представянето на позициите във финансовите отчети следва да се има предвид икономическата реалност или търговската същност на основната сделка или споразумение. Държавите-членки обаче следва да имат право да освобождават предприятията от прилагането на този принцип.

(17)

Принципът на същественост следва да се прилага при признаването, оценяването, представянето, оповестяването и консолидирането на информация във финансовите отчети. Съгласно принципа на същественост информация, която се счита за несъществена, може например да бъде представена в обобщен вид във финансовите отчети. При все това, дори ако отделна позиция може да се счита за несъществена, е възможно несъществени позиции от сходно естество съвкупно да се считат за съществени. Държавите-членки следва да имат право да ограничават задължителното прилагане на принципа на същественост до представянето и оповестяването на информация. Принципът на същественост не следва да засяга националните задължения за водене на пълно счетоводство, отразяващо стопанските операции и финансовото състояние.

(18)

Позициите, които се признават в годишните финансови отчети, следва да се оценяват въз основа на принципа на покупната цена или производствените разходи, за да се гарантира надеждността на информацията във финансовите отчети. Държавите-членки обаче следва да имат право да разрешават на предприятията или да изискват от тях да извършват преоценка на дълготрайните активи, за да може на ползвателите на финансовите отчети да бъде предоставена по-точна информация.

(19)

Необходимостта от съпоставимост на финансовата информация в целия Съюз налага изискването държавите-членки да разрешат отчитане по справедлива стойност за определени финансови инструменти. Освен това системите на отчитане по справедлива стойност предоставят информация, която може да е от по-голямо значение за ползвателите на финансовите отчети, отколкото тази, основана на покупната цена или производствените разходи. Следователно държавите-членки следва да разрешават приемането на система на отчитане по справедлива стойност от всички предприятия или категории предприятия, различни от микропредприятията, ползващи освобождаванията, предвидени в настоящата директива, по отношение както на годишните, така и на консолидираните финансови отчети или — по избор на държавата-членка — по отношение само на консолидираните финансови отчети. Освен това държавите-членки следва да имат право да разрешават или изискват отчитане по справедлива стойност на активи, различни от финансови инструменти.

(20)

Необходимо е вариантите за структура на баланса да бъдат ограничен брой, за да се даде възможност на ползвателите на финансовите отчети да съпоставят по-добре финансовото състояние на предприятията в рамките на Съюза. Държавите-членки следва да изискват при изготвянето на баланса да се използва една структура и да имат право да предоставят избор от разрешените структури. Държавите-членки обаче следва да могат да разрешават на предприятията или да изискват от тях да изменят структурата и да представят баланс, в който са разграничени текущите и нетекущите позиции. Следва да са разрешени структура на отчета за приходите и разходите, показваща естеството на разходите, и структура на отчета за приходите и разходите, показваща функцията на разходите. Държавите-членки следва да изискват да се използва едната структура на отчета за приходите и разходите и да могат да предоставят избор от разрешените структури. Държавите-членки следва да могат също така да разрешават на предприятията да представят отчет за резултатите от дейността вместо отчет за приходите и разходите, изготвен в съответствие с една от разрешените структури. За малките и средните предприятия могат да се осигурят опростени варианти на изискваните структури. Държавите-членки обаче следва да имат право да ограничават структурите на баланса и на отчета за приходите и разходите, ако това е необходимо за електронното подаване на финансовите отчети.

(21)

С оглед на съпоставимостта следва да се осигури обща рамка за признаване, оценяване и представяне, inter alia, на корекциите в стойността, репутацията, провизиите, запасите от стоки и заместими вещи, както и приходите и разходите с извънредно голям размер или обхват.

(22)

Признаването и оценяването на някои позиции във финансовите отчети се извършват въз основа на приблизителни оценки, преценки и модели, а не въз основа на точно описание. Поради несигурния характер на стопанската дейност определени позиции във финансовите отчети не могат да бъдат оценени точно, а подлежат само на приблизителна оценка. Приблизителното оценяване е свързано с преценки въз основа на последната налична надеждна информация. Използването на приблизителни оценки е съществена част от подготовката на финансовите отчети. Това важи по-специално при провизиите, които по своята същност са по-несигурни от повечето други позиции в баланса. Приблизителните оценки следва да се основават на разумна преценка за управлението на предприятието и да се изчисляват на обективна основа, като се допълват от минал опит при подобни сделки, и в някои случаи — дори от доклади на независими експерти. Взетите предвид обстоятелства следва да включват всички допълнителни обстоятелства, породени от събития след датата на баланса.

(23)

Информацията, която се представя в баланса и в отчета за приходите и разходите, следва да бъде допълнена от оповестявания под формата на бележки към финансовите отчети. Ползвателите на финансовите отчети обикновено изпитват ограничена нужда от допълнителна информация от малките предприятия, а съставянето на въпросната допълнителна информация може да е скъпо за малките предприятия. Следователно има основания за малките предприятия да съществува режим на ограничено оповестяване. Когато обаче дадено микро- или малко предприятие сметне, че е от полза да извърши допълнителни оповестявания от видовете, които се изискват от средните и големите предприятия, или други оповестявания, които не са предвидени в настоящата директива, то следва да може да направи това.

(24)

Оповестяването във връзка със счетоводните политики представлява един от основните елементи от бележките към финансовите отчети. Това оповестяване следва да включва по-специално метода на оценяване на отделните елементи, декларация относно съответствието на тези счетоводни политики с концепцията за действащо предприятие и всички приети значителни изменения на счетоводните политики.

(25)

Ползвателите на финансовите отчети, изготвени от средните и големите предприятия, обикновено се нуждаят от по-подробна информация. Поради това в определени области следва да се извършват допълнителни оповестявания. Освобождаванията от някои от тези задължения за оповестяване са обосновани, когато това оповестяване би могло да засегне неблагоприятно определени лица или самото предприятие.

(26)

Докладът за дейността и консолидираният доклад за дейността са важни елементи на финансовото отчитане. Следва да се представи верен и точен преглед на развитието на стопанската дейност на предприятието и на неговото състояние в съответствие с мащаба и сложността на дейността му. Информацията не следва да бъде ограничена до финансовите аспекти на дейността на предприятието, а следва да се представи и анализ на въздействието върху околната среда и на социалните аспекти на дейността, които са нужни за разбирането на развитието, резултатите и състоянието на предприятието. В случаите, когато консолидираният доклад за дейността и докладът за дейността на предприятието майка се представят като единен доклад, може да е целесъобразно да бъдат подчертани онези въпроси, които са от значение за консолидираните предприятия като цяло. При все това, с оглед на потенциалната тежест за малките и средните предприятия, е уместно да се предвиди държавите-членки да могат да вземат решение за отмяна на задължението за предоставяне на нефинансова информация в доклада за дейността на такива предприятия.

(27)

Държавите-членки следва да имат възможност да освобождават малките предприятия от задължението за изготвяне на доклад за дейността, при условие че в бележките към финансовите отчети тези предприятия включват данните, отнасящи се до придобиването на собствени акции съгласно предвиденото в член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (7).

(28)

Предвид факта, че регистрирани на борсата предприятия могат да изпълняват важна роля в икономиките, в които функционират, разпоредбите на настоящата директива по отношение на декларацията за корпоративно управление следва да се прилагат за предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

(29)

Много предприятия са собственици на други предприятия и целта на координирането на законодателството, уреждащо консолидираните финансови отчети, е да се защитят съществуващите интереси в капиталовите дружества. Следва да се изготвят консолидирани финансови отчети, за да може на съдружниците и на трети страни да бъде предоставяна финансова информация за тези предприятия. Следователно националното законодателство, уреждащо консолидираните финансови отчети, следва да бъде съгласувано с цел постигане на целите за съпоставимост и еквивалентност на информацията, която предприятията следва да публикуват в Съюза. При все това, предвид липсата на цена по сделката, определена съгласно принципа на равнопоставеност и независимост на страните, държавите-членки следва да имат право да разрешават вътрешногруповите трансфери на дялови участия, т.нар. сделки с общ контрол, да бъдат отчитани по счетоводния метод на обединяване на участия, при който балансовата стойност на акциите на консолидирано предприятие се прихваща от съответния процентен дял от капитала.

(30)

С Директива 83/349/ЕИО беше въведено изискване за съставяне на консолидирани финансови отчети за групи в случаите, когато предприятието майка или едно или повече от дъщерните предприятия са учредени като един от видовете предприятия, изброени в приложение I или приложение II към настоящата директива. Държавите-членки разполагаха с възможност да освобождават предприятията майки от изискването за съставяне на консолидирани отчети в случаите, когато предприятието майка не е от видовете, изброени в приложение I или приложение II. Настоящата директива изисква само от предприятията майки от видовете, изброени в приложение I или, при определени обстоятелства, в приложение II, да съставят консолидирани финансови отчети, но не изключва възможността за държавите-членки за разширяване на обхвата на директивата, така че в него да попаднат и други случаи. Следователно по същество няма промяна, тъй като държавите-членки продължават да имат право да решават дали да изискват от предприятията, които не попадат в обхвата на настоящата директива да съставят консолидирани финансови отчети.

(31)

Консолидираните финансови отчети следва да представят дейностите на предприятието майка и неговите дъщерни предприятия като едно стопанско предприятие (група). Предприятията, които са контролирани от предприятието майка, следва да се считат за дъщерни предприятия. Контролът следва да се основава на притежаването на мажоритарен дял от правата на глас, но контрол може да съществува също така, когато има споразумения с други акционери или съдружници. При определени обстоятелства контрол може да бъде действително упражняван, когато предприятието майка притежава миноритарен дял от акциите или не притежава акции на дъщерното предприятие. Държавите-членки следва да имат право да изискват в консолидираните финансови отчети да бъдат включени предприятията, които не са обект на контрол, но са под общо управление или имат общ административен, управителен или надзорен орган.

(32)

Дъщерното предприятие, което от своя страна е предприятие майка, следва да изготвя консолидирани финансови отчети. Въпреки това държавите-членки следва да имат право при определени обстоятелства да освобождават такива предприятия майки от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети, при условие че техните съдружници и третите страни са защитени в достатъчна степен.

(33)

Малките групи следва да бъдат освободени от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети, тъй като ползвателите на финансовите отчети на малките предприятия не се нуждаят от много подробна информация, а изготвянето на консолидирани финансови отчети в допълнение към годишните финансови отчети на предприятието майка и дъщерните предприятия може да бъде много скъпо. Държавите-членки следва да могат да освобождават средните по големина групи от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети на същото основание, свързано със съотношението на разходите и ползите, освен ако някое от свързаните предприятия не е дружество, извършващо дейност от обществен интерес.

(34)

Консолидирането изисква пълното включване на активите и пасивите и на приходите и разходите на предприятията от групата, както и отделното оповестяване на неконтролиращите участия в раздел „Капитал и резерви“ на консолидирания баланс, а също така отделното оповестяване на неконтролиращите участия в печалбите и загубите на групата в консолидираните отчети за приходите и разходите. Следва обаче да се внасят необходимите корекции, за да се неутрализират последиците от финансовите отношения между консолидираните предприятия.

(35)

Принципите на признаване и оценяване, приложими при изготвянето на годишните финансови отчети, следва да се прилагат и при изготвянето на консолидираните финансови отчети. Държавите-членки обаче следва да имат право да разрешават общите разпоредби и принципи, посочени в настоящата директива, да се прилагат по различен начин при годишните финансови отчети в сравнение с консолидираните финансови отчети.

(36)

Свързаните предприятия следва да бъдат включени в консолидираните финансови отчети съгласно метода на собствения капитал. Разпоредбите относно оценяването на свързани предприятия следва по същество да останат непроменени спрямо Директива 83/349/ЕИО, а методите, които са разрешени по силата на посочената действаща директива, могат да продължат да се прилагат. Държавите-членки следва също да могат да разрешават или да изискат съвместно управляваните предприятия да бъдат пропорционално консолидирани в консолидираните финансови отчети.

(37)

Консолидираните финансови отчети следва да включват всички оповестявания под формата на бележки към финансовите отчети за консолидираните предприятия, взети като цяло. Наименованията, седалищата и дяловото участие на групата в капитала на предприятията следва да бъдат оповестявани също така по отношение на дъщерните предприятия, асоциираните предприятия, съвместно управляваните предприятия и дяловите участия.

(38)

Годишните финансови отчети на всички предприятия, за които се прилага настоящата директива, следва да се публикуват в съответствие с Директива 2009/101/ЕО. При все това е целесъобразно да се предвиди възможност за предоставяне на определени дерогации за малки и средни предприятия в това отношение.

(39)

Настойчиво се препоръчва на държавите-членки да разработят електронни системи за публикуване, които дават възможност на предприятията да подават счетоводни данни, в т.ч. задължителни финансови отчети, само веднъж и то във форма, която да ги прави достъпни за множество ползватели, които лесно да могат да използват данните. Във връзка с докладването на финансовите отчети Комисията се насърчава да проучи начините за създаване на хармонизиран електронен формат. Тези системи обаче не следва да представляват тежест за малките и средните предприятия.

(40)

Като минимално изискване членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието следва да носят колективна отговорност към предприятието за изготвянето и публикуването на годишните финансови отчети и докладите за дейността. Този подход следва да се прилага също така за членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети. Тези органи действат в рамките на предоставената им от националното законодателство компетентност. Това не следва да възпрепятства държавите-членки да предвиждат допълнителни мерки и да въвеждат пряка отговорност към акционерите или дори към други заинтересовани страни.

(41)

Отговорността за изготвянето и публикуването на годишните финансови отчети и на консолидираните финансови отчети, както и на докладите за дейността и на консолидираните доклади за дейността, се основава на националното законодателство. Съответните разпоредби по отношение на отговорността, определени от всяка държава-членка съгласно националното ѝ законодателство, следва да са приложими за членовете на административните, управителните и надзорните органи. Държавите-членки следва да имат право да определят степента на отговорността.

(42)

С цел да се насърчат процесите на надеждно финансово отчитане в рамките на Съюза, членовете на органа на предприятието, който отговаря за изготвянето на финансовите му отчети, следва да гарантират, че финансовата информация, включена в годишния финансов отчет на предприятието, както и в консолидирания финансов отчет на групата, дава вярна и точна представа.

(43)

Годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети следва да са обект на одит. Изискването в становището от одита да се посочва дали годишните или консолидираните финансови отчети дават вярна и точна представа в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане не следва да се схваща като ограничение на обхвата на това становище, а като поясняващо контекста, в който то е изразено. Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети. Настоящата директива обаче не следва да възпрепятства държавите-членки да налагат извършването на одит на малките предприятия, като се вземат под внимание специфичните условия и потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети. Освен това, по-подходящо е да се определи съдържанието на одитния доклад в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (8). Следователно посочената директива следва да бъде съответно изменена.

(44)

С цел да се осигури по-голяма прозрачност на плащанията, които се извършват към правителствата, големите предприятия и предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, които осъществяват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобив от девствени гори (9), следва да оповестяват в отделен годишен доклад съществените плащания, извършени към правителствата на държавите, в които осъществяват дейност. Такива предприятия функционират в държави, които са богати на природни ресурси, по-специално минерали, нефт, природен газ и на девствени гори. Докладът следва да включва видовете плащания, които са съпоставими с оповестяваните от предприятие, участващо в Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (ИПДП). Инициативата е допълнение също към Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (10), които изискват от търговците на изделия от дървен материал да извършват надлежен комплексен анализ, за да се предотврати навлизането на незаконен дървен материал на пазара на Съюза.

(45)

Докладът следва да служи за улесняване на правителствата на богатите на ресурси държави при прилагане на принципите и критериите на ИПДП и при отчитане пред техните граждани на плащанията, които въпросните правителства получават от предприятията, осъществяващи дейност в добивната промишленост, или предприятията, извършващи дърводобив от девствени гори, в рамките на тяхната юрисдикция. Докладът следва да включва оповестявания по държави и проекти. Проект следва да означава оперативни дейности, управлявани от единен договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Освен това, ако няколко такива споразумения са съществено свързани помежду си, те следва да се считат за проект. „Съществено свързани помежду си“ правни споразумения следва да се тълкува като набор от обединени по оперативен и географски признак договори, лицензи, лизинги или концесии или свързани споразумения, със сходни в същността си условия, които се подписват с правителството и пораждат задължения за плащане. Подобни споразумения могат да се регулират от единен договор, съвместно предприятие, договор за съвместно производство или друго всеобхватно правно споразумение.

(46)

Не е необходимо всяко плащане, независимо дали е извършено като еднократно плащане или като поредица от свързани плащания, да бъде отразявано в доклада, ако размерът му не надвишава 100 000 EUR за една финансова година. Това означава, че при наличие на споразумение, предвиждащо периодични плащания или вноски (напр. за наем), предприятието трябва да отчита общия размер на свързаните периодични плащания или вноски по свързани плащания, когато определя дали е достигнат прагът за тази поредица от плащания и като следствие от това — дали е необходимо оповестяване.

(47)

От предприятията, работещи в добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, не следва се изисква да дезагрегират и разпределят плащания за проекти за извършването на плащания във връзка със задължения, наложени на равнището на субекта, а не на равнище проект. Например, ако дадено предприятие развива повече от един проект в приемаща държава и правителството на тази държава наложи корпоративен данък върху доходите на предприятието по отношение на общите му доходи в тази държава, а не по отношение на конкретен проект или операция, развивани на нейна територия, предприятието има право да оповести произтичащите от данъка върху доходите плащания, без да посочва конкретен проект, свързан с тях.

(48)

По правило предприятия, работещи в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, не са задължени да оповестяват дивиденти, изплатени на правителството в качеството му на прост или обикновен акционер в това предприятие, доколкото дивидентът се изплаща на правителството при същите условия, както на останалите акционери. Независимо от това, от предприятието ще се изисква да оповестява всички дивиденти, изплатени вместо права върху продукцията или роялти.

(49)

С цел да се противодейства на потенциалното заобикаляне на изискванията за оповестяване, настоящата директива следва да посочва, че плащанията трябва да се оповестяват във връзка със същността на дейността или плащането. Следователно предприятието не следва да може да избегне оповестяване като например промени характеристиката на дадена дейност, която иначе би попаднала в обхвата на настоящата директива. Освен това плащанията или дейностите не следва да се разделят или обединяват изкуствено с оглед да се избегнат изискванията за оповестяване.

(50)

С цел да се установят обстоятелствата, при които предприятията следва да бъдат освободени от изискванията за докладване, предвидени в глава 10, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на критериите, които да бъдат прилагани при оценката дали изискванията за докладване на трета страна са еквивалентни на изискванията в посочената глава. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(51)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 46, параграф 1, на Комисията следва да се дадат изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (11).

(52)

В рамките на три години след изтичането на срока за транспониране на настоящата директива от държавите-членки, Комисията следва да направи преглед на режима на докладване и да състави доклад. В рамките на прегледа следва да се разгледа ефективността на режима и да се вземат предвид процесите в международен план, в т.ч. въпросите, свързани с конкурентоспособността и енергийната сигурност. В рамките на прегледа следва също да се разгледа възможността за включването в обхвата на изискванията за докладване и на допълнителни стопански сектори, както и дали докладът следва да бъде одитиран. Освен това в рамките на прегледа следва да бъде отчетен опитът на съставителите и ползвателите на информация за плащания и да се разгледа въпросът дали би било целесъобразно включването на допълнителна информация за плащания като крайни данъчни ставки и данни за получателя, например информация за банковата сметка.

(53)

В съответствие със заключенията от срещата на високо равнище на Г-8 в Довил от май 2011 г. и с оглед насърчаването на равнопоставеността в международен план, Комисията следва да продължи да поощрява всички международни партньори да въведат подобни изисквания за отчитане на плащанията към правителствата. Във връзка с това изключително важно е да продължи работата по съответния международен счетоводен стандарт.

(54)

С цел да се вземат предвид бъдещите промени в законите на държавите-членки и в законодателството на Съюза по отношение на видовете дружества, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да актуализира списъците с предприятия, поместени в приложения I и II. Делегирани актове следва да се използват и за адаптирането на показателите за големината на предприятията, тъй като с течение на времето инфлацията ще подкопае тяхната действителна стойност. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище.

(55)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно улесняване на трансграничните инвестиции и подобряване на съпоставимостта на финансовите отчети и доклади в рамките на Съюза и повишаване на общественото доверие в тях чрез подобрени и последователни конкретни оповестявания, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата и последствията на настоящата директива, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(56)

Настоящата директива заменя Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета. Поради това тези директиви следва да бъдат отменени.

(57)

Настоящата директива спазва основните права и принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(58)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите-членки и Комисията относно разяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите-членки са поели задължението в обосновани случаи да изпращат заедно с уведомлението за мерките за транспониране документ или документи, в които да разясняват връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните нормативни актове за нейното транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята представянето на таблици на съответствието за обосновано,

а)

в приложение I;

б)

в приложение II, където всички преки или непреки съдружници в предприятието, които по принцип са с неограничена отговорност, всъщност са с ограничена отговорност, тъй като тези съдружници са в предприятия, които:

1)

„дружества, извършващи дейност в обществен интерес“ означава предприятия, попадащи в обхвата на член 1, които:

2)

„дялово участие“ означава права върху капитала на други предприятия, независимо дали са удостоверени или не с документи, които имат за цел да допринесат за дейността на предприятието, което притежава тези права, чрез създаване на трайна връзка с тези предприятия. Притежаването на част от капитала на друго предприятие се смята за дялово участие, ако надхвърля определен от държавите-членки процентен праг, който е по-нисък или равен на 20 %;

3)

„свързано лице“ има същото значение като в международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (15);

4)

„дълготрайни активи“ означава активите, които са предназначени да се използват през продължителен период от време за дейността на предприятието;

5)

„нетен оборот“ означава сумите, които са получени от продажбата на продукти и предоставянето на услуги, след като се приспаднат търговските отстъпки, данък добавена стойност и други данъци, пряко свързани с оборота;

6)

„покупна цена“ означава платимата цена и всички разходи минус всички намаления на разходите, свързани с придобиването;

7)

„производствени разходи“ означава покупната цена на суровините, консумативите и другите разходи, които могат да бъдат пряко отнесени към въпросното изделие. Държавите-членки разрешават или изискват включването на разумна част от постоянни или променливи режийни разходи, които непряко могат да бъдат отнесени към въпросното изделие, доколкото са свързани с периода на производството. Не се включват разходите за разпространение;

8)

„корекции в стойността“ означава корекции, чието предназначение е да се вземат предвид промените в стойностите на отделните активи, които са установени към датата на баланса, независимо от това дали промяната е окончателна или не;

9)

„предприятие майка“ означава предприятие, което контролира едно или повече дъщерни предприятия;

10)

„дъщерно предприятие“ означава предприятие, което се контролира от предприятие майка, включително дъщерно предприятие на крайно предприятие майка;

11)

„група“ означава предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия;

12)

„свързани предприятия“ означава всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група;

13)

„асоциирано предприятие“ означава предприятие, в което друго предприятие притежава дялово участие и върху чиито оперативни и финансови политики посоченото друго предприятие упражнява значително влияние. Приема се, че дадено предприятие упражнява значително влияние върху друго предприятие, когато притежава 20 % или повече от правата на глас на акционерите или съдружниците в това друго предприятие;

14)

„инвестиционни дружества“ означава:

15)

„финансови холдингови дружества“ означава дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери;

16)

„съществена информация“ означава информация, чието пропускане или невярно представяне би могло с основание да се очаква да окаже влияние върху решенията, които ползвателите вземат въз основа на финансовите отчети на предприятието. Същественият характер на отделните позиции се оценява във връзка с други подобни позиции.

а)

обща сума на баланса: 350 000 EUR;

б)

нетен оборот: 700 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 10.

а)

обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 8 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 50.

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

а)

обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 8 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 50.

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

а)

предполага се, че предприятието осъществява дейността си като действащо предприятие;

б)

счетоводните политики и методите за оценяване се прилагат последователно от една финансова година към следващата;

в)

признаването и оценяването са основани на принципа на предпазливостта и по-специално:

г)

сумите, които са признати в баланса и в отчета за приходите и разходите, се изчисляват по метода на начисляването;

д)

началният баланс за всяка финансова година съответства на крайния баланс за предходната финансова година;

е)

елементите на позициите на активите и пасивите се оценяват поотделно;

ж)

забраняват се каквито и да било прихващания между позиции на активите и пасивите или между позиции на приходите и разходите;

з)

позициите в отчета за приходите и разходите и в баланса се отчитат и представят с оглед на същността на съответната сделка или споразумение;

и)

позициите, които са признати във финансовите отчети, се оценяват в съответствие с принципа на покупната цена или на производствените разходи; както и

й)

посочените в настоящата директива изисквания относно признаването, оценяването, представянето, оповестяването и консолидирането не е необходимо да се спазват, когато последиците от спазването им са несъществени.

а)

държавите-членки разрешават на всички предприятия или категории предприятия или изискват от тях оценяване по справедлива стойност на финансовите инструменти, в това число деривативните финансови инструменти; както и

б)

държавите-членки могат да разрешават на всички предприятия или категории предприятия или да изискват от тях оценяване на определени категории активи, различни от финансови инструменти, по стойности, определени по отношение на справедливата стойност.

а)

са били сключени и продължават да отговарят на изискванията на предприятието за очаквана покупка, продажба или употреба по времето, когато са били сключени и след това;

б)

са били замислени като договори на базата на основни стоки от самото начало; както и

в)

очаква се позицията по тях да бъде приключена посредством доставката на основната стока.

а)

пасиви, държани като част от търговски портфейл; както и

б)

деривативни финансови инструменти.

а)

недеривативни финансови инструменти, държани до техния падеж;

б)

инициирани от предприятията заеми и вземания, които не се държат с цел търговия; както и

в)

дялови участия в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, инструменти на собствения капитал, емитирани от предприятието, договори за условно възнаграждение в бизнес комбинация, както и други финансови инструменти с такива особени характеристики, че тези инструменти съгласно общоприетите правила се отчитат различно от другите финансови инструменти.

а)

за финансови инструменти, за които лесно може да се идентифицира надежден пазар — пазарната стойност. Когато за даден инструмент не може лесно да се идентифицира пазарната стойност, но за компонентите му или за подобен инструмент може да се идентифицира такава стойност, пазарната стойност може да се определи от тази на компонентите или на посочения подобен инструмент;

б)

за финансови инструменти, за които не може лесно да се идентифицира надежден пазар — стойността, получена чрез прилагане на общоприети модели и техники за оценяване, при условие че тези модели и техники осигуряват достатъчно точно приближение на пазарната стойност.

а)

отчитаният инструмент е хеджиращ инструмент при система за отчитане на хеджирането, която позволява част от промяната или цялата промяна в стойността да не се отразява в отчета за приходите и разходите; или

б)

промяната в стойността е свързана с курсова разлика, възникваща по повод на паричен актив, който представлява част от нетната инвестиция на предприятието в чуждестранно предприятие.

а)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват дяловите участия да се отчитат по метода на собствения капитал съгласно член 27, като се вземат предвид съществените корекции в резултат на особените характеристики на годишните финансови отчети в сравнение с консолидираните финансови отчети;

б)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват част от печалбата или загубата, която може да се отнесе към дяловото участие, да се признава в отчета за приходите и разходите само до размера на сумата, съответстваща на дивидентите, които вече са получени или чието плащане може да се изисква; както и

в)

когато печалбата, относима към дяловото участие и призната в отчета за приходите и разходите, превишава сумата на дивидентите, които вече са получени или чието плащане може да се изиска, размерът на разликата се отнася към резерв, който не може да се разпределя сред акционерите.

а)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват корекции в стойността на дълготрайните финансови активи, така че те да бъдат оценени с по-ниска стойност, с която да бъдат записани на датата на баланса;

б)

стойността на дълготрайните активи се коригира независимо от това дали срокът им на използване е ограничен, така че те да бъдат оценени с по-ниската стойност, с която ще бъдат записани на датата на баланса, ако се очаква трайно намаляване на стойността им;

в)

корекциите в стойността, посочени в букви а) и б), се отнасят към отчета за приходите и разходите и се посочват отделно в бележките към финансовите отчети, ако не са записани отделно в отчета за приходите и разходите;

г)

оценяването с по-ниската стойност по букви а) и б) не може да продължи след отпадане на причините за внасяне на корекции; настоящата разпоредба не се прилага за корекции в стойността по отношение на раздел „Репутация“.

а)

изискваната информация в скоби в група Г, II) от раздел „Активи“ и група В от раздел „Капитал, резерви и пасиви“ от приложение III, но като съвкупна сума за всички включени групи; или

б)

изискваната информация в скоби в група Г, II) от приложение IV.

а)

в приложение V, позиции 1—5 могат да се групират в една позиция, наречена „Брутен резултат“;

б)

в приложение VI, позиции 1, 2, 3 и 6 могат да се групират в една позиция, наречена „Брутен резултат“.

а)

приети счетоводни политики;

б)

ако дълготрайните активи са оценени по преоценена стойност, таблица, показваща:

в)

когато финансовите инструменти и/или активите, различни от финансови инструменти, се оценяват по справедлива стойност:

г)

общия размер на всички финансови задължения, гаранции или непредвидени разходи, които не са включени в баланса, с означение на характера и формата на предоставените вещни обезпечения; задълженията, свързани с пенсии, и задълженията към свързани или асоциирани предприятия се посочват отделно;

д)

размера на авансите и на кредитите, предоставени на членовете на административните, управителните и надзорните органи, като се посочват лихвените проценти, основните условия и върнатите, отписани или отказани суми, както и задълженията, поети в полза на тези лица чрез всякакъв вид гаранции, като се посочва общата сума за всяка категория;

е)

размера и характера на отделните позиции от приходите или разходите, които са с извънредно голям размер или обхват;

ж)

размера на задълженията на предприятието, които стават дължими и изискуеми след повече от пет години, както и размера на всички задължения на предприятието, за които то е предоставило вещно обезпечение, като се посочват естеството и формата на обезпечението; и

з)

средния брой на служителите през финансовата година.

а)

различните позиции дълготрайни активи:

б)

размера на корекциите и причините за тях, ако спрямо дълготрайните или краткотрайните активи се прилагат корекции в стойността само за целите на данъчното облагане;

в)

когато финансовите инструменти се оценяват по покупна цена или производствени разходи:

г)

размера на възнагражденията, изплатени през финансовата година на членовете на административните, управителните и надзорните органи във връзка с функциите им, и всички задължения, възникнали или поети по отношение на пенсиите на бивши членове на тези органи, като се посочва общата сума за всяка категория органи.

Държавите-членки могат да отменят изискването за оповестяване на тази информация, когато подобно оповестяване би направило възможно установяването на финансовото състояние на определен член на такъв орган;

д)

средния брой служители през финансовата година, разпределени по категории, и ако тези разходи не са оповестени отделно в отчета за приходите и разходите, разходите за персонал за финансовата година, разпределени по работни заплати, разходи за социална сигурност и разходи за пенсии;

е)

когато в баланса е призната провизия за отсрочени данъци, салдата на отсрочените данъци в края на финансовата година и изменението на тези салда през финансовата година;

ж)

наименованието и седалището на всяко предприятие, в което самото предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на предприятието, притежава дялово участие, като се записва частта от притежавания капитал, размерът на капитала и резервите и резултатът от дейността на съответното предприятие за последната финансова година, за която са приети финансови отчети; информацията за капитала и резервите и за резултата от дейността може да се пропусне, ако съответното предприятие не публикува баланса си и не е контролирано от предприятието.

Държавите-членки могат да разрешат информацията, чието оповестяване се изисква в първа алинея от настоящата буква, да бъде под формата на данни, представени в съответствие с член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2009/101/ЕО. Предоставянето на тези данни се прави в бележките към финансовите отчети. Държавите-членки могат да разрешат също така информацията да бъде пропусната, когато тя е с такъв характер, че сериозно би засегнала някое от предприятията, за които се отнася. Държавите-членки могат да обвържат пропускането на тази информация с предварително административно или съдебно разрешение. Всяко пропускане на такава информация се оповестява в бележките към финансовите отчети;

з)

броя и номиналната стойност, а ако такава липсва — отчетната стойност на акциите или дяловете, записани през финансовата година в рамките на уставния капитал, без да се засяга действието на член 2, буква д) от Директива 2009/101/ЕО или на член 2, букви в) и г) от Директива 2012/30/ЕС по отношение на размера на този капитал;

и)

когато съществуват повече от един клас акции или дялове — броя и номиналната стойност, а при липса на такава — отчетната стойност за всеки клас;

й)

наличието на сертификати за дялово участие, конвертируеми облигации, гаранции, опции или аналогични ценни книжа или права, като се посочва техният брой и правата, свързани с тях;

к)

наименованието, централата или седалището и правната форма на всяко от предприятията, на които предприятието е неограничено отговорен съдружник;

л)

наименованието и седалището на предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-голямото обединение от предприятия, в което предприятието участва като дъщерно предприятие;

м)

наименованието и седалището на предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-малкото обединение от предприятия, в което предприятието участва като дъщерно предприятие и което също е включено в обединението от предприятия, посочено в буква л);

н)

мястото, откъдето могат да бъдат получени копия на консолидираните финансови отчети, посочени в букви л) и м), при условие че са на разположение;

о)

предложеното разпределение на печалбата или третиране на загубата или, където е приложимо, разпределението на печалбата или третирането на загубата;

п)

характера и стопанската цел на договореностите на предприятието, които не са включени в баланса, и финансовото отражение върху предприятието на тези договорености, при условие че рисковете или ползите от такива договорености са съществени и доколкото оповестяването на такива рискове или ползи е необходимо за целите на оценяването на финансовото състояние на предприятието;

р)

естеството и финансовото въздействие на съществените събития, възникнали след датата на баланса, които не са отразени в отчета за приходите и разходите или в баланса; както и

с)

сделките, сключени със свързани лица от страна на предприятието, включително стойността на такива сделки, характера на взаимоотношенията със свързаното лице и друга информация за сделките, необходима за оценка на финансовото състояние на предприятието. Информацията относно отделните сделки може да бъде обобщена според техния характер, освен когато отделната информация е необходима за оценка на въздействието на сделките със свързани лица върху финансовото състояние на предприятието.

Държавите-членки могат да разрешат или да изискат оповестяване единствено на сделките със свързани лица, които не са били сключени при нормални пазарни условия.

Държавите-членки могат да разрешат да не се оповестяват сделките, сключени между един или повече членове в група, при условие че дъщерните дружества, които са страна по сделката, се притежават изцяло от такъв член.

Държавите-членки могат да разрешат на средните предприятия да ограничат оповестяването на сделките със свързани лица до сделки, сключени със:

а)

когато предприятието, в което предприятието майка има дялово участие за целите на параграф 1, буква ж), е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени от това предприятие майка, или в консолидираните финансови отчети на по-голямо обединение от предприятия съгласно член 23, параграф 4;

б)

когато това дялово участие е отразено от предприятието майка в неговите годишни финансови отчети в съответствие с член 9, параграф 7 или в консолидираните финансови отчети, изготвени от това предприятие майка в съответствие с член 27, параграфи 1—8.

а)

нетния оборот, разпределен по категории дейности и по географски пазари, ако тези категории и пазари съществено се различават помежду си, като се има предвид начинът, по който са организирани продажбата на стоките и предоставянето на услугите; както и

б)

общия размер на възнаграждението за финансовата година на всеки задължителен одитор или одиторското дружество за извършването на задължителния одит на годишните финансови отчети, както и общия размер на възнаграждението на всеки задължителен одитор или одиторското дружество за други одиторски услуги, за данъчни консултации и за други услуги, различни от одиторските.

а)

вероятното бъдещо развитие на предприятието;

б)

научноизследователската и развойна дейност;

в)

информация за придобиването на собствени акции по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС;

г)

наличието на клонове на предприятието; както и

д)

по отношение на използването от предприятието на финансови инструменти и когато това е от значение за оценяване на активите и пасивите му, на финансовото му състояние и на резултатите от дейността му:

а)

по целесъобразност препратка към посоченото по-долу:

При препратка към кодекса за корпоративно управление, посочен в подточки i) или ii), предприятието посочва също къде съответните текстове са обществено достъпни. При препратка към информацията, посочена в подточка iii), предприятието оповестява публично подробности относно своите практики на корпоративно управление;

б)

доколкото предприятието в съответствие с националното законодателство се отклонява от кодекса за корпоративно управление съгласно буква а), подточка i) или ii), обяснение от страна на предприятието от кои части на кодекса за корпоративно управление се отклонява и какви са основанията за това. Когато предприятието е решило да не се позовава на никое от правилата на кодекса за корпоративно управление съгласно буква а), подточка i) или ii), то обяснява своите основания за това;

в)

описание на основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска на предприятието във връзка с процеса на финансово отчитане;

г)

информацията, изисквана съгласно член 10, параграф 1, букви в), г), е), з) и и) от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (16), когато предприятието е предмет на нейните разпоредби;

д)

описание на функционирането на събранието на акционерите и неговите основни правомощия и описание на правата на акционерите и как те могат да бъдат упражнявани, освен ако информацията не е вече предвидена в националното законодателство; както и

е)

състава и функционирането на административните, управителните и надзорните органи и техните комитети.

а)

в отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността съгласно изискванията в член 30; или

б)

в документ, който е обществено достъпен на уебсайта на предприятието, на който се прави позоваване в доклада за дейността.

а)

притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие (дъщерно предприятие);

б)

има право да назначава или освобождава мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие (дъщерно предприятие) и същевременно е акционер или съдружник в това предприятие;

в)

има право да упражнява господстващо влияние върху предприятие (дъщерно предприятие), в което е акционер или съдружник по силата на договор, сключен с това предприятие, или на клауза в неговия учредителен акт, ако законодателството, приложимо към дъщерното предприятие, допуска то да се подчинява на такива договори или клаузи.

Не е необходимо държавите-членки да изискват предприятието майка да бъде акционер или съдружник в дъщерното си предприятие. Държавите-членки, чието законодателство не урежда подобни договори или клаузи, не са длъжни да прилагат настоящата разпоредба; или

г)

е акционер или съдружник в предприятие и:

а)

това предприятие (предприятие майка) има правомощията да упражнява или действително упражнява доминиращо влияние или контрол върху друго предприятие (дъщерно предприятие); или

б)

това предприятие (предприятие майка) и другото предприятие (дъщерно предприятие) се управляват общо от предприятието майка.

а)

акции и дялове, държани за сметка на лице, различно от предприятието майка или негово дъщерно предприятие; или

б)

акции и дялове:

а)

това предприятие и едно или повече други предприятия, с които не е свързано съгласно параграфи 1 или 2, са под единно управление в съответствие със:

б)

през финансовата година и до съставянето на консолидираните финансови отчети по-голямата част от членовете на административните, управителните или надзорните органи на това предприятие и на едно или повече други предприятия, с които не е свързано съгласно параграф 1 или 2, са едни и същи лица.

а)

позоваванията на предприятието майка се разбират като отнасящи се за всички предприятия, посочени в параграф 7 от настоящия член; както и

б)

без да се засяга действието на член 24, параграф 3, позициите „капитал“, „премии по акции“, „резерв от преоценка“, „резерви“, „пренесена печалба или загуба“ и „резултат за финансовата година“ в консолидираните финансови отчети се отнасят до общите суми за всяко едно от предприятията, посочени в параграф 7 от настоящия член.

а)

предприятието майка на освободеното предприятие притежава всички акции или дялове в освободеното предприятие. За тази цел не се вземат предвид акциите или дяловете в освободеното предприятие, притежавани от членовете на неговите административни, управителни или надзорни органи по силата на правно задължение или на задължение, установено в учредителния акт; или

б)

предприятието майка на освободеното предприятие притежава 90 % или повече от акциите или дяловете в освободеното предприятие и останалите акционери или съдружници в освободеното предприятие са одобрили освобождаването.

а)

освободеното предприятие и, без да се засяга действието на параграф 9, всичките му дъщерни предприятия са консолидирани във финансовите отчети на по-голямо обединение от предприятия, чието предприятие майка се регулира от законодателството на държавата-членка;

б)

консолидираните финансови отчети, посочени в буква а), и консолидираният доклад за дейността на по-голямото обединение от предприятия се съставят от предприятието майка на това обединение в съответствие със законодателството на държавата-членка, което регулира предприятието майка, в съответствие с настоящата директива или международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002;

в)

за освободеното предприятие се публикуват посочените по-долу документи по начина, предвиден от законодателството на държавата-членка, приложимо към освободеното предприятие в съответствие с член 30:

Въпросната държава-членка може да изисква документите, посочени в подточки i), ii) и iii), да бъдат публикувани на нейния официален език и преводът да бъде заверен;

г)

в бележките към годишните финансови отчети на освободеното предприятие се оповестява следното:

а)

акционерите или съдружниците на освободеното предприятия, които притежават минимален дял от записания капитал на това предприятие, не са поискали изготвянето на консолидираните финансови отчети поне шест месеца преди края на финансовата година;

б)

минималният дял по буква а) не надхвърля следните граници:

в)

държавите-членки не обвързват освобождаването със следните условия:

а)

за осведомяване на служителите или на техни представители; или

б)

от административен или съдебен орган за собствените му нужди.

а)

освободеното предприятие и всички негови дъщерни предприятия, без да се засяга действието на параграф 9, са консолидирани във финансовите отчети на по-голямо обединение от предприятия;

б)

консолидираните финансови отчети по буква а) и при нужда консолидираният доклад за дейността се съставят:

в)

извършен е одит на консолидираните финансови отчети по буква а) от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества, лицензирани да извършват одит на финансови отчети според националното законодателство, приложимо към предприятието, което е съставило тези отчети.

а)

в изключително редки случаи, при които информацията, нужна за изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с настоящата директива, не може да бъде получена без прекомерни разходи или ненужно забавяне;

б)

акциите или дяловете на въпросното предприятие се притежават единствено с оглед на последващата им продажба; или

в)

сериозни дългосрочни ограничения в значителна степен възпрепятстват:

а)

всичките му дъщерни предприятия са незначителни, разглеждани поотделно и като цяло; или

б)

всичките му дъщерни предприятия могат да бъдат изключени от консолидиране съгласно параграф 9 от настоящия член.

а)

освен в случай на акции и дялове в капитала на предприятието майка, които се притежават или от самото предприятие, или от друго консолидирано предприятие и които се третират като собствени акции и дялове в съответствие с глава 3, прихващането се извършва на основата на балансовите стойности към датата, на която тези предприятия са консолидирани за пръв път. Доколкото е възможно, разликите от прихващането се записват направо срещу онези позиции в консолидирания баланс, чиято стойност е по-висока или по-ниска от балансовата им стойност;

б)

държавата-членка може да разрешава или да изисква прихващане на основата на стойността на активите и пасивите, установими към датата на придобиване на акциите или дяловете, а ако придобиването се извършва на два или повече етапа — към датата, на която предприятието е станало дъщерно предприятие;

в)

всяка разлика, оставаща след прилагането на буква а) или в резултат на прилагането на буква б), се записва като репутация в консолидирания баланс;

г)

използваните методи за изчисляване на стойността на репутацията и всички съществени промени в стойността спрямо предходната финансова година се поясняват в бележките към финансовите отчети;

д)

когато дадена държава-членка разрешава прихващане на положителна и отрицателна репутация, в бележките към финансовите отчети се включва анализ на репутацията;

е)

отрицателната репутация може да бъде прехвърлена към консолидирания отчет за приходите и разходите, където се третира в съответствие с принципите, определени в глава 2.

а)

задълженията и вземанията между самите предприятия;

б)

приходите и разходите по сделки между предприятията; както и

в)

печалбите и загубите от сделки между предприятията, когато са включени в балансовата стойност на активите.

а)

това обстоятелство се оповестява и обосновава в бележките към консолидираните финансови отчети;

б)

се вземат предвид или се оповестяват най-важните събития, свързани с активите и пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на консолидирано предприятие, настъпили от датата на баланса на това предприятие до датата на консолидирания баланс; както и

в)

когато датата на баланса на едно предприятие предхожда или следва с повече от три месеца датата на консолидирания баланс, предприятието се консолидира на основата на междинни финансови отчети, съставени към датата на консолидирания баланс.

а)

по балансовата му стойност, изчислена в съответствие с правилата за оценяване в глави 2 и 3. Разликата между тази стойност и сумата, съответстваща на дела от капитала и резервите, който дяловото участие в това асоциирано предприятие представлява, се оповестява отделно в консолидирания баланс или в бележките към консолидираните финансови отчети. Тази разлика се изчислява въз основа на датата, към която методът се използва за първи път; или

б)

като сума, съответстваща на дела от капитала и резервите на асоциираното предприятие, който дяловото участие в това асоциирано предприятие представлява. Разликата между тази сума и балансовата стойност, изчислена в съответствие с правилата за оценяване в глави 2 и 3, се оповестява отделно в консолидирания баланс или в бележките към консолидираните финансови отчети. Тази разлика се изчислява към датата, на която методът се използва за пръв път.

а)

при оповестяване на сделки между свързани лица, не се включват сделките между консолидирани свързани лица, които се изключват от консолидирането;

б)

при оповестяване на средния брой заети лица през финансовата година, средният брой заети лица в предприятията, консолидирани пропорционално, се оповестява отделно; както и

в)

при оповестяване на сумите на възнагражденията и авансите и кредитите, предоставени на членове на административните, управителните и надзорните органи, се оповестяват само сумите, предоставени от предприятието майка и дъщерните му предприятия на членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието майка.

а)

по отношение на консолидираните предприятия:

Същата информация се предоставя по отношение на предприятия, които са изключени от консолидиране поради несъщественост съгласно член 6, параграф 1, буква й) и член 23, параграф 10, като се дава обяснение за изключването на предприятията по член 23, параграф 9;

б)

наименованията и седалищата на консолидираните асоциирани предприятия по смисъла на член 27, параграф 1 и дела от техния капитал, притежаван от консолидирани предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;

в)

наименованията и седалищата на предприятията, консолидирани пропорционално по член 26, факторите, върху които се основава общото управление на тези предприятия, и делът от техния капитал, притежаван от консолидирани предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия; както и

г)

по отношение на всяко предприятие, различно от посочените в букви а), б) и в), в което консолидираните предприятия, сами или чрез лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия, притежават дялово участие:

а)

при отчитане на данни за придобитите собствени акции или дялове, в консолидирания доклад за дейността се указва броят и номиналната стойност, а ако такава липсва — отчетната стойност на всички акции или дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, от негови дъщерни предприятия или от лице, което действа от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия. Държавата-членка може да разреши или да изиска оповестяване на тези данни в бележките към консолидираните финансови отчети;

б)

при докладването относно системите за вътрешен контрол и управление на риска, в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска за консолидираните предприятия, взети като цяло.

а)

всички неограничено отговорни съдружници на съответното предприятие са предприятия измежду посочените в приложение I, регулирани са от законодателството на държавите-членки, различни от държавата-членка, чието законодателство регулира това предприятие, и никое от тези предприятия не публикува финансовите отчети на съответното предприятие със собствените си финансови отчети;

б)

всички неограничено отговорни съдружници на засегнатото предприятие са предприятия, които не са регулирани от законодателството на държава-членка, но са учредени в правна форма, сравнима с формите, посочени в Директива 2009/101/ЕО.

а)

съкратени баланси, в които да се включват само позициите, означени с букви и римски цифри в приложения III и IV, като в баланса или в бележките към финансовите отчети се посочват отделно следните групи:

б)

съкратени бележки към финансовите си отчети без информацията, която се изисква по член 17, параграф 1, букви е) и й).

а)

се посочва, че публикуваният вариант е съкратен;

б)

се дава информация за регистъра, в който са представени финансовите отчети в съответствие с член 3 от Директива 2009/101/ЕО, или ако финансовите отчети все още не са представени, този факт се оповестява;

в)

се оповестява дали е изразено неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно одиторско мнение от задължителния одитор или одиторското дружество или дали задължителният одитор или одиторското дружество не са могли да изразят одиторско мнение;

г)

се оповестява дали одиторският доклад съдържа позоваване на някакви въпроси, върху които задължителният одитор или одиторското дружество са обърнали внимание чрез подчертаването им, без квалифициране на одиторско мнение.

а)

годишните финансови отчети, докладът за управлението и декларацията за корпоративно управление, когато се изготвя отделно, както и

б)

консолидираните финансови отчети, консолидираният доклад за управлението и консолидираната декларация за корпоративно управление, когато се изготвя отделно,

а)

изразява становище:

б)

заявява дали предвид познаването и разбирането на предприятието и обстановката, в която то работи, придобити в хода на одита, е установил случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочва характера на невярното представяне.

а)

задължението да представят информация по „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и по „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“. Когато държава-членки се ползва от тази възможност, тя може да разреши на тези предприятия, но само по отношение на други плащания, както е посочено в параграф 2, буква б), подточка vi) от настоящия член, да се отклонят от член 6, параграф 1, буква г) по отношение на признаването на „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и на „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“, при условие че това е отбелязано в бележките към финансовите отчети или в съответствие с буква б) от настоящия параграф — в бележка под линия към баланса;

б)

задължението за съставяне на бележки към финансовите отчети в съответствие с член 16, при условие че информацията, изисквана съгласно член 16, параграф 1, букви г) и д) от настоящата директива и член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележка под линия към баланса;

в)

задължението да изготвят доклад за дейността в съответствие с глава 5, при условие че информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките към финансовите отчети или — в съответствие с буква б) от настоящия параграф — в бележка под линия към баланса;

г)

задължението да публикуват годишни финансови отчети в съответствие с глава 7 от настоящата директива, при условие че съдържащата се в тях информация от баланса бъде надлежно подадена в съответствие с националното законодателство в най-малко един компетентен орган, посочен от съответната държавата-членка. Когато компетентният орган е различен от централния регистър, търговския регистър или регистъра на дружествата, както е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2009/101/ЕО, компетентният орган е задължен да предостави на регистъра подадената информация.

а)

да изготвят само съкратен баланс, който да отразява поотделно най-малко онези позиции, които са означени с букви в приложения III или IV, когато това е приложимо. Когато се прилага параграф 1, буква а) от настоящия член, в баланса не се вписва група Д от „Активи“ и група Г от „Пасиви“от приложение III или група Д и група К от приложение IV;

б)

да изготвят само съкратен отчет за приходите и разходите, който да отразява поотделно най-малко следните позиции, когато това е приложимо:

1)

предприятието майка се регулира от законодателството на държава-членка;

2)

за всяка финансова година, през която се прилага освобождаването, всички акционери или съдружници на дъщерното предприятие са декларирали съгласието си с освобождаването от това задължение;

3)

предприятието майка е декларирало, че гарантира поетите от дъщерното предприятие задължения;

4)

декларациите по точки 2) и 3) от настоящия член са публикувани от дъщерното предприятие съгласно законодателството на държавата-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО;

5)

дъщерното предприятие е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени от предприятието майка в съответствие с настоящата директива;

6)

освобождаването е оповестено в бележките към консолидираните финансови отчети, изготвени от предприятието майка; както и

7)

за дъщерното предприятие са публикувани консолидираните финансови отчети, посочени в точка 5 от настоящия член, консолидираният доклад за дейността и одиторският доклад съгласно законодателството на държавата-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО.

а)

финансовите отчети на съответното предприятие са изготвени, одитирани и публикувани в съответствие с разпоредбите на настоящата директива от предприятие, което:

б)

съответното предприятие е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени, одитирани и публикувани в съответствие с настоящата директива от:

1)

предприятието майка изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с настоящата директива и е включено в тези консолидирани финансови отчети;

2)

освобождаването е оповестено в бележките към годишните финансови отчети на предприятието майка;

3)

освобождаването е оповестено в бележките към консолидираните финансови отчети, изготвени от предприятието майка; както и

4)

резултатът от дейността на предприятието майка, определен в съответствие с настоящата директива, е записан в неговия баланс.

1.

„Предприятие, работещо в добивната промишленост“ означава предприятие, осъществяващо каквато и да било дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадаща в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05—08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (20).

2.

„Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ означава предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.

3.

„Правителство“ означава който и да било национален, регионален или местен орган на държава-членка или трета държава. Това включва отдел, агенция или предприятие, контролирани от въпросния орган, съгласно член 22, параграфи 1—6 от настоящата директива.

4.

„Проект“ означава оперативни дейности, управлявани от единен договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Освен това, ако няколко такива споразумения са съществено свързани помежду си, това се смята за проект.

5.

„Плащане“ означава сума, изплатена в парично изражение или в натура, за дейностите, описани в точки 1 и 2, която спада към следните видове:

а)

предприятието майка се регулира от законодателството на държава-членка; както и

б)

плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвян от предприятието майка в съответствие с член 44.

а)

общият размер на извършените плащания към всяко правителство;

б)

общият размер за всеки от видовете плащания, посочени в член 41, точка 5, букви а)—ж), извършени към всяко правителство;

в)

когато тези плащания са били причислени към конкретен проект, общият размер за всеки от видовете плащания, посочени в член 41, точка 5, букви а)—ж), извършени по всеки проект, и общият размер на плащанията по всеки проект.

а)

прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на датата на влизане в сила на директивата, определяща този праг; както и

б)

закръгляне към най-близката стотица.

а)

предприятие майка на малка група съгласно определеното в член 3, параграф 5, освен когато някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес;

б)

предприятие майка на средна група съгласно определеното в член 3, параграф 6, освен когато някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес; както и

в)

предприятие майка, регулирано от законодателството на държава-членка, което също така е дъщерно предприятие, ако неговото собствено предприятие майка се регулира от законодателството на държава-членка.

а)

сериозни дългосрочни ограничения в значителна степен възпрепятстват предприятието майка при упражняване на неговите права върху активите или управлението на въпросното предприятие;

б)

в изключително редки случаи, при които информацията, нужна за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата в съответствие с настоящата директива, не може да бъде получена без прекомерни разходи или ненужно забавяне;

в)

акциите или дяловете на въпросното предприятие се притежават единствено с оглед на последващата им продажба.

а)

включват следното:

б)

или да бъдат ограничени до критерии, улесняващи прякото сравнение между изискванията за докладване на трети държави и изискванията по настоящата глава.