(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, чийто крайъгълен камък е взаимното признаване на съдебни решения по граждански и наказателни дела.

(2)

Съюзът е ангажиран със защитата на жертвите на престъпления и с установяването на минимални стандарти по отношение на тях и Съветът прие Рамково решение 2001/220/ПВР от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (4). Съгласно Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (5), приета от Европейския съвет на заседанието му от 10 и 11 декември 2009 г., към Комисията и държавите членки беше отправено искане да проучат възможностите за подобряване на законодателството и на практическите мерки за подпомагане, свързани със защитата на жертвите, с особено внимание, насочено към подкрепа и признание за всички жертви, включително за жертвите на тероризъм, като приоритет.

(3)

В член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, по-специално във връзка с правата на жертвите на престъпления.

(4)

В резолюцията си от 10 юни 2011 г. относно пътна карта за укрепване на правата и защитата на жертвите, по-специално в рамките на наказателното производство (6) („пътната карта от Будапеща“), Съветът заяви, че на равнището на Съюза следва да се предприемат действия за укрепване на правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. За тази цел и в съответствие със същата резолюция настоящата директива цели да преразгледа и допълни принципите, определени в Рамково решение 2001/220/ПВР, и да предприеме съществени стъпки напред по отношение на равнището на защита на жертвите в целия Съюз, по-специално в рамките на наказателното производство.

(5)

В резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените (7) държавите членки бяха призовани да подобрят своето национално законодателство и политики за борба с всички форми на насилие срещу жени, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието срещу жени, не на последно място чрез използване на превантивни мерки, а Съюзът беше призован да гарантира правото на всички жертви на насилие да получават помощ и подкрепа.

(6)

В своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (8) Европейският парламент предложи стратегия за борба с насилието срещу жени, домашното насилие и гениталното осакатяване на жени като основа за бъдещи законодателни инструменти на наказателното право срещу насилието, основано на пола, включително рамка за борба с насилието срещу жени (политика, превенция, предпазване, преследване, предоставяне и партньорство), която стратегия да бъде последвана от план за действие на Съюза. Международната уредба в тази област включва Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета на 18 декември 1979 г., препоръките и решенията на Комитета на CEDAW и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, приета на 7 април 2011 г.

(7)

В Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (9) се създава механизъм за взаимното признаване на мерки за защита по наказателни дела между държавите членки. В Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (10) и в Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (11) се разглеждат, inter alia, специфичните потребности на определени категории жертви на трафика на хора, сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

(8)

В Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (12) се признава, че тероризмът представлява едно от най-сериозните нарушения на принципите, върху които е основан Съюзът, включително принципа на демокрация, и се потвърждава, че тероризмът представлява, inter alia, заплаха за свободното упражняване на правата на човека.

(9)

Престъплението е противообществено деяние, както и нарушение на индивидуалните права на жертвите. Жертвите на престъпления следва да бъдат признати за такива и да бъдат третирани с уважение, тактичност и професионализъм без никаква дискриминация, основана на признаци като раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, пол, полово изразяване, полова идентичност, сексуална ориентация, статут на пребиваване или здравословно състояние. При всички контакти с компетентен орган, действащ в рамките на наказателното производство, и всички служби, които осъществяват контакт с жертви, като например службите за подкрепа или за възстановително правосъдие, следва да се вземат предвид личните обстоятелства и непосредствени нужди, възраст, пол, евентуални увреждания и зрялост на жертвите на престъпления, като същевременно се зачита напълно физическата, психическата и моралната им неприкосновеност. Жертвите на престъпления следва да бъдат защитени от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение, да получават подходяща подкрепа за по-бързо възстановяване и достатъчен достъп до правосъдие.

(10)

В настоящата директива не се разглеждат условията на пребиваване на жертвите на престъпления на територията на държавите членки. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че правата, установени в настоящата директива, не са обвързани със статута на пребиваване на жертвата на тяхна територия или с гражданството или националността на жертвата. Съобщаването за извършено престъпление и участието в наказателно производство не създават каквито и да било права по отношение на статута на пребиваване на жертвата.

(11)

В настоящата директива се установяват минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да предоставят по-висока степен на защита.

(12)

Правата, установени в настоящата директива, не засягат правата на извършителя на престъпление. Терминът „извършител на престъпление“ се отнася до лице, което е осъдено за престъпление. За целите на настоящата директива обаче този термин се отнася и до заподозряно лице или обвиняем, преди евентуално установяване на вина или осъждане, и не накърнява презумпцията за невиновност.

(13)

Настоящата директива се прилага по отношение на престъпления, извършени в Съюза, и на наказателни производства, които се провеждат в Съюза. Тя предоставя права на жертвите на престъпления, извършени извън територията на Съюза, единствено във връзка с наказателни производства, които се провеждат в Съюза. Жалбите, подадени до компетентни органи извън Съюза, например до посолства, не пораждат задълженията, установени в настоящата директива.

(14)

В съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за правата на детето на ООН, приета на 20 ноември 1989 г., при прилагане на настоящата директива висшият интерес на децата трябва да бъде от първостепенно значение. Децата жертви следва да се приемат и третират като пълни носители на правата, установени в настоящата директива, и следва да имат право да упражняват тези права по начин, който отчита тяхната способност за формиране на собствени възгледи.

(15)

При прилагане на настоящата директива държавите членки следва да гарантират, че жертвите с увреждания са в състояние да се възползват напълно от установените в нея права наравно с останалите, включително чрез улесняване на достъпността на помещенията, където се провеждат наказателните производства, и на достъпа до информация.

(16)

Жертвите на тероризъм са претърпели посегателства, предназначени в крайна сметка да навредят на обществото. Следователно те може да се нуждаят от специално внимание, подкрепа и защита поради особения характер на престъплението, извършено срещу тях. Жертвите на тероризъм може да бъдат обект на значително обществено внимание и често се нуждаят от обществено признание и уважително отношение от страна на обществото. Поради това държавите членки следва да отчитат в особена степен нуждите на жертвите на тероризъм и следва да се стремят да защитават тяхното достойнство и сигурност.

(17)

Насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол, се разглежда като насилие, основано на пола. То може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономическа вреда на жертвата. Насилието, основано на пола, се разглежда като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики, като принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и така наречените „престъпления, извършени в името на честта“. Жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие.

(18)

В случаи на насилие при близки взаимоотношения то се извършва от лице, което е или е било съпруг(а) или партньор или друг член на семейството на жертвата, независимо дали извършителят на престъплението живее или е живял в едно домакинство с жертвата. Това насилие би могло да включва физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие и би могло да причини физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда. Насилието при близки взаимоотношения е сериозен и често скриван социален проблем, който би могъл да причини системна психологическа и физическа травма със сериозни последствия поради това, че извършителят на престъплението е лице, на което жертвата следва да е в състояние да се доверява. Поради това жертвите на насилие при близки взаимоотношения може да се нуждаят от специални мерки за защита. Жените са засегнати непропорционално от този вид насилие и положението може да бъде по-лошо, ако жената е зависима от извършителя на престъплението икономически, социално или във връзка със своето право на пребиваване.

(19)

Дадено лице следва да бъде считано за жертва независимо от това дали извършителят на престъплението е установен, задържан, дали спрямо него се провежда наказателно преследване или е осъден и независимо от родствената връзка между извършителя и съответното лице. Възможно е членовете на семейството на жертвата също да са претърпели вреди в резултат на престъплението. По-специално членовете на семейството на лице, чиято смърт е била причинена пряко от престъпление, може да са претърпели вреди в резултат на престъплението. Такива членове на семейството, които са непреки жертви на престъплението, следва поради това също да се ползват от защитата по настоящата директива. Държавите членки обаче следва да могат да установят процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се възползват от правата, установени в настоящата директива. Когато става въпрос за дете, детето или от името на детето — лицето, упражняващо родителска отговорност, освен когато това не е във висш интерес на детето — следва да има право да упражнява правата, установени в настоящата директива. Настоящата директива не засяга националните административни процедури, които са необходими за установяване дали дадено лице е жертва.

(20)

Ролята на жертвите в наказателноправната система и обстоятелството дали те могат да участват активно в наказателното производство се различават между държавите членки в зависимост от националната система и се определят от един или повече от следните критерии: дали националната система предвижда правен статут като страна в наказателното производство; дали жертвата е правно задължена или от нея се изисква да участва активно в наказателното производство, например като свидетел; и/или дали съгласно националното право жертвата има право да участва активно в наказателното производство и се стреми към това, ако националната система не предвижда за жертвите правен статут на страна в наказателното производство. Държавите членки следва да определят кой от тези критерии се прилага за определяне на обхвата на установените в настоящата директива права, когато има позоваване на ролята на жертвата в съответната наказателноправна система.

(21)

Информацията и съветите, осигурявани от компетентните органи, службите за подкрепа на жертвите и службите за възстановително правосъдие, следва във възможно най-голяма степен да се предоставят посредством разнообразни комуникационни средства и по начин, разбираем от жертвата. Тази информация и съвети следва да се предоставят на ясен и достъпен език. Следва също да се гарантира, че жертвата е разбирана по време на производството. В това отношение следва да се вземе предвид обстоятелството дали жертвата знае езика, използван за предоставяне на информацията, възрастта на жертвата, нейната зрялост, интелектуалният и емоционалният ѝ капацитет, грамотност и евентуални умствени или физически увреждания. В това отношение следва да се отдели особено внимание на трудностите при разбирането или комуникацията, които може да се дължат на някакъв вид увреждане, например затруднения в слуха или речта. Освен това по време на наказателното производство следва да се вземат предвид евентуални ограничения във възможностите на жертвата да съобщава информация.

(22)

За целите на настоящата директива следва да се счита, че моментът на подаване на жалбата попада в рамките на наказателното производство. Това включва и случаите, при които органи образуват наказателно производство ex officio в резултат на престъпление, извършено срещу жертвата.

(23)

Информацията за възстановяване на разходите следва да бъде предоставена от момента на първия контакт с компетентния орган, например в листовка, в която се посочват основните условия за такова възстановяване на разходите. От държавите членки не следва да се изисква на този ранен етап от наказателното производство да решават дали дадена жертва отговаря на условията за възстановяване на разходите.

(24)

При съобщаването за извършено престъпление жертвите следва да получат писмено потвърждение от полицията за подадената жалба, в което се посочват основните елементи на престъплението, като вида на престъплението, времето и мястото, както и вредите, причинени от престъплението. Това потвърждение следва да включва номера на досието и времето и мястото на съобщаване за престъплението, с цел това да послужи за доказателство, че престъплението е съобщено, например във връзка със застрахователните претенции.

(25)

Без да се засягат правилата относно давностните срокове, забавянето при съобщаването за извършено престъпление поради страх от отмъщение, унижение или стигматизация не следва да води до отказ за потвърждаване на жалбата на жертвата.

(26)

При предоставяне на информация следва да се дадат достатъчно подробности, за да се гарантира, че жертвите се третират с уважение, и за да им се даде възможност да вземат информирано решение относно участието им в производството. В този контекст е особено важно жертвата да разполага с информация относно текущото състояние на производството. Това се отнася също до информацията, която дава възможност на жертвата да реши дали да поиска преразглеждане на решението да не се провежда наказателно преследване. Освен ако не се изисква нещо друго, следва да е възможно информацията, която се съобщава на жертвата, да бъде предоставена в устна или писмена форма, включително чрез електронни средства.

(27)

Информацията следва да се предоставя на жертвата на последния известен адрес за кореспонденция или данни за електронен контакт, предоставени от жертвата на компетентния орган. В изключителни случаи, например поради големия брой на жертвите по дадено дело, следва да бъде възможно да се предостави информация чрез печата, чрез официалния уебсайт на компетентния орган или чрез друг подобен канал за комуникация.

(28)

Държавите членки не следва да бъдат задължени да предоставят информация, ако разкриването на тази информация може да попречи на нормалния ход на работата по дадено дело или да навреди на определено дело или лице, както и ако те преценят, че това противоречи на основните интереси на националната им сигурност.

(29)

Компетентните органи следва да гарантират, че жертвите получават актуализирани данни за връзка за осъществяване на комуникация относно тяхното дело, освен ако те изрично са изразили желание да не получават такава информация.

(30)

Позоваването на „решение“ в контекста на правото на информация, на устен и писмен превод следва да се разглежда единствено като позоваване на установяването на вина или прекратяването по друг начин на наказателното производство. Мотивите за това решение следва да се предоставят на жертвата посредством копие от документа, съдържащ решението, или посредством краткото им резюме.

(31)

Правото на информация за времето и мястото на съдебното производство вследствие на жалбата във връзка с престъпление, извършено срещу жертвата, следва също да се отнася и за информация за времето и мястото на изслушването, свързано с обжалване на присъда или решение по делото.

(32)

При поискване жертвите следва да получават конкретна информация за освобождаването или бягството на извършителя на престъплението, най-малкото в случаите, когато би могло да съществува опасност или установен риск от вреда за жертвите, освен ако е налице установен риск от вреда за извършителя на престъплението, която би могла да възникне в резултат на уведомяването. Ако е налице установен риск от вреда за извършителя, която би могла да възникне в резултат от уведомяването, компетентният орган следва да вземе предвид всички други рискове при определяне на подходящи действия. Позоваването на „установен риск от вреда за жертвите“ следва да включва фактори като характера и тежестта на престъплението и риска от отмъщение. Поради това то не следва да се прави в случаите, когато са извършени малозначителни престъпления и следователно когато съществува само малък риск от вреда за жертвата.

(33)

Жертвите следва да получават информация за всяко право на обжалване на решението за освобождаване на извършителя на престъплението, ако такова право съществува в националното право.

(34)

Не може да бъде постигнато ефективно правораздаване, ако жертвите не могат да обяснят както е необходимо обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и да представят своите показания по разбираем за компетентните органи начин. Също така е важно да се гарантира, че жертвите се третират с уважение и че могат да се ползват от правата си. Ето защо на жертвите следва да се осигурява безплатен устен превод по време на разпита им, както и с цел осигуряване на активното им участие в съдебните заседания, в съответствие с ролята на жертвата в съответната наказателноправна система. За други аспекти от наказателното производство нуждите от устен и писмен превод могат да зависят от конкретни въпроси, от ролята на жертвата в съответната наказателноправна система и участието ѝ в производството, както и от конкретни права, с които жертвата разполага. В тези случаи устният и писменият превод следва да се предоставят само в степента, необходима на жертвите, за да упражняват своите права.

(35)

В съответствие с процедурите в националното право жертвата следва да има правото да оспори решение, с което се установява, че няма нужда от устен или писмен превод. Това право не поражда задължение за държавите членки да предвидят отделен механизъм или процедура за обжалване, чрез които такова решение може да бъде оспорено, и не следва да удължава неоснователно наказателното производство. Достатъчно е вътрешно разглеждане на решението в съответствие със съществуващите национални процедури.

(36)

Обстоятелството, че жертвата говори език, който не е широко разпространен, не следва само по себе си да е основание за решение, че устният или писменият превод биха удължили неоснователно наказателното производство.

(37)

Подкрепата следва да се осигури от момента, в който компетентните органи са осведомени относно жертвата, по време на цялото наказателно производство, както и в рамките на подходящ срок след приключването му, в съответствие с нуждите на жертвата и установените в настоящата директива права. Подкрепата следва да се предоставя по различни начини, без прекалени формалности и да е достатъчно широко географски разпространена на територията на държавата членка, за да се даде възможност на всички жертви да разполагат с достъп до тези услуги. Жертвите, които са претърпели значителни вреди поради тежестта на престъплението, биха могли да поискат специализирани услуги за подкрепа.

(38)

Специализирана подкрепа и правна защита следва да бъде предоставяна на лицата, които са особено уязвими или се намират в положение, при което са изложени на особено висок риск от увреждане, като лицата, подложени на повторно насилие при близки взаимоотношения, жертвите на насилие, основано на пола, както и лицата, които стават жертва на други видове престъпления в държава членка, на която не са граждани и в която нямат обичайно местопребиваване. Специализираните служби за подкрепа следва да се основават на интегриран и целеви подход, който по-специално следва да отчита специфичните потребности на жертвите, тежестта на претърпяната в резултат на престъплението вреда, както и отношенията между жертвите, извършителите на престъпления, децата и по-широката им социална среда. Основна задача на тези служби и на техните служители, които играят важна роля за оказването на подкрепа на жертвата за възстановяване и преодоляване на евентуална вреда или травма, причинена от престъпление, следва да бъде да информират жертвите относно правата, установени в настоящата директива, така че жертвите да могат да вземат решения в благоприятна среда, в която те са третирани с достойнство, уважение и разбиране. Видовете подкрепа, които тези специализирани служби за подкрепа биха могли да предлагат, може да включват осигуряване на подслон и безопасно място за настаняване, незабавна медицинска помощ, насочване към медицински и съдебномедицински преглед за събиране на доказателства при изнасилване или сексуално посегателство, краткосрочни и дългосрочни психологически консултации, грижи, свързани с причинена травма, правни съвети, съдебна защита и специфични услуги за деца, които са преки или непреки жертви.

(39)

От службите за подкрепа на жертвите не се изисква сами да предоставят задълбочени специализирани и професионални експертни услуги. При необходимост службите за подкрепа на жертвите следва да помогнат на жертвите да потърсят съществуваща професионална подкрепа, например от психолози.

(40)

Въпреки че предоставянето на подкрепа не следва да се обвързва с подаването на жалба от жертвите във връзка с извършено престъпление до компетентен орган, например полицията, често тези органи са в най-подходяща позиция да информират жертвите за възможностите за подкрепа. Ето защо държавите членки се насърчават да създадат подходящи условия, които да позволят насочването на жертвите към служби за подкрепа на жертвите, включително като гарантират, че изискванията за защита на данните могат да се спазват и се спазват. Повторните пренасочвания следва да се избягват.

(41)

Следва да се приеме, че правото на жертвите да бъдат изслушани е осигурено в случаите, когато жертвите имат право да дават писмени показания или обяснения.

(42)

Правото на децата жертви да бъдат изслушани в наказателното производство следва да не бъде възпрепятствано единствено въз основа на обстоятелството, че жертвата е дете или въз основа на възрастта на жертвата.

(43)

Правото на преразглеждане на решението да не се провежда наказателно преследване следва да се разбира като отнасящо се до решения, взети от прокурор и съдия-следовател или от правоприлагащ орган, например от полицейски служител, но не и до решения, постановени от съд. Всяко преразглеждане на решение да не се провежда наказателно преследване следва да се извършва от лице или орган, различни от тези, които са взели първоначалното решение, освен ако първоначалното решение да не се провежда наказателно преследване е взето от върховния орган за наказателно преследване, чието решение не подлежи на контрол, като в такъв случай преразглеждането може да бъде извършено от същия орган. Правото на преразглеждане на решение да не се провежда наказателно преследване не засяга специалните процедури, като например производства срещу членове на парламента или правителството по отношение на упражняването на техните служебни задължения.

(44)

Решението за прекратяване на наказателното производство следва да включва случаите, в които прокурорът реши да оттегли обвиненията или да прекрати производството.

(45)

Решение на прокурора, което води до извънсъдебно споразумение и по този начин до прекратяване на наказателното производство, изключва правото на жертвите да искат преразглеждане на решението на прокурора да не се провежда наказателно преследване само ако със споразумението се налага предупреждение или задължение.

(46)

Услугите за възстановително правосъдие, включително например медиация между жертвата и извършителя, събеседване със семейството, събиране на жертвата и извършителя на престъплението и техните близки за обсъждане на подходящо наказание (sentencing circles), могат да бъдат от голяма полза за жертвата, но изискват гаранции за предотвратяване на вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. Ето защо от първостепенно значение при такива услуги следва да бъдат интересите и нуждите на жертвата, поправянето на причинените ѝ вреди и избягването на нови вреди. Фактори като характер и тежест на престъплението, степен на нанесената травма, повторно нарушаване на физическата, сексуалната или психическата неприкосновеност на жертвата, силови дисбаланси, възраст, зрялост или интелектуален капацитет на жертвата, които биха могли да ограничат или намалят възможността ѝ да направи информиран избор или да повлияят негативно на крайния резултат за нея, следва да бъдат взети предвид при отнасянето на случая до услуги за възстановително правосъдие и провеждането на процес на възстановително правосъдие. Процесът на възстановително правосъдие следва по принцип да е поверителен, освен ако между страните не е договорено друго или когато се изисква от националното право поради наличие на по-висш обществен интерес. Фактори като отправени заплахи или всякакви форми на насилие, извършено по време на процеса, може да се считат за изискващи огласяване в обществен интерес.

(47)

От жертвите не следва да се очаква да правят разходи във връзка с участието си в наказателното производство. От държавите членки следва да се изисква да възстановяват само необходимите разходи на жертвите, направени във връзка с тяхното участие в наказателното производство и не следва да се изисква да възстановяват правните разноски на жертвите. Държавите членки следва да могат да предвиждат в националното си право условия за възстановяване на разходите, като например срокове за подаване на искания за възстановяване, стандартни размери на разноските за дневна издръжка и пътуване и максимални дневни суми за загуба на приходи. Правото на възстановяване на разходите в наказателното производство не следва да възниква в случаи, при които жертва предоставя данни относно престъпление. Разходите следва да бъдат възстановени само доколкото жертвата е задължена или компетентните органи са поискали от нея да присъства и да участва активно в наказателното производство.

(48)

Подлежащото на възстановяване имущество, иззето в хода на наказателно производство, следва да се върне възможно най-бързо на жертвата на престъплението, освен при наличие на изключителни обстоятелства, например спор относно правото на собственост или когато притежаването на това имущество или самото имущество е незаконно. Правото за връщане на имуществото следва да не засяга законното право на задържане за целите на друго производство.

(49)

Правото на решение относно получаването на обезщетение от извършителя на престъпление и съответната приложима процедура следва да се прилагат и за жертвите, пребиваващи в държава членка, различна от държавата членка, в която е извършено престъплението.

(50)

Предвиденото в настоящата директива задължение за предаване на жалбите не следва да засяга компетентността на държавите членки да образуват производство и не засяга правилата за решаване на спорове по упражняване на компетентност, предвидени в Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства (13).

(51)

Ако жертвата е напуснала територията на държавата членка, в която е извършено престъплението, тази държава членка не следва да е задължена повече да предоставя помощ, подкрепа и защита, освен когато са пряко свързани с наказателно производство, което тя провежда по отношение на съответното престъпление, например специални мерки за защита по време на съдебното производство. Държавата членка на пребиваване на жертвата следва да предоставя помощ, подкрепа и защита, необходими за възстановяване на жертвата.

(52)

На жертвите и на членовете на техните семейства следва да се предоставят на разположение мерки за защита на тяхната безопасност и достойнство от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение, като например обезпечителни мерки или заповеди за защита или ограничителни заповеди.

(53)

Рискът от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение от страна на извършителя на престъплението или в резултат на участието на жертвите в наказателно производство следва да се ограничи чрез провеждане на производството по координиран и основан на уважението начин, което дава възможност на жертвите да изградят доверие в съответните органи. Взаимодействието с компетентните органи следва да бъде максимално улеснено, като същевременно се ограничи броят на ненужните контакти с жертвата посредством например видеозапис на разпитите и допускане използването на тези записи в съдебното производство. На практикуващите служители следва да се предостави възможно най-голям набор от мерки за предотвратяване на неудобството за жертвата по време на съдебното производство вследствие по-специално на визуален контакт с извършителя на престъплението, неговото семейство, съучастници или други лица, присъстващи в залата. За тази цел държавите членки следва да бъдат насърчавани да въведат, особено по отношение на сградите на съдилищата и полицейските участъци, осъществими и практически мерки, които да дадат възможност в тези сгради да се предвидят удобства за жертвите, като например отделен вход и чакалня. Освен това държавите членки следва доколкото е възможно да организират наказателното производство така, че да се избягват контакти между жертвите и членовете на тяхното семейство, от една страна, и извършителите, от друга страна, например чрез призоваване на жертвите и извършителите на изслушвания в различно време.

(54)

Защитата на неприкосновеността на личния живот на жертвата може да бъде важно средство за предотвратяване на вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, и може да бъде постигната чрез набор от мерки, включително неразкриване или ограничения за разкриване на информация относно самоличността и местонахождението на жертвата. Такава защита е особено важна при децата жертви и включва неразкриването на името на детето. Може да има случаи обаче, при които по изключение детето може да има полза от разкриването или дори широкото оповестяване на информацията, например ако детето е отвлечено. Мерките за защита на неприкосновеността на личния живот на жертвите, на техни изображения и на изображения на членове на техните семейства следва винаги да бъдат в съответствие с правото на справедлив съдебен процес и свободата на словото, признати съответно в членове 6 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(55)

По време на наказателното производство някои жертви са особено изложени на риск от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и отмъщение от страна на извършителя. Възможно е този риск да произтича от личните особености на жертвата, от вида или характера на престъплението или от обстоятелствата, при които е извършено. Тези рискове могат да бъдат ефективно установени единствено чрез индивидуални оценки, извършени на възможно най-ранен етап. Тези оценки следва да се извършват за всяка жертва, за да се определи дали тя е изложена на риск от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение, и какви специални мерки за защита са необходими.

(56)

При индивидуалните оценки следва да се вземат под внимание личните особености на жертвата, като възраст, пол, полова идентичност или полово изразяване, етнически произход, раса, религия, сексуална ориентация, здравословно състояние, увреждания, статут на пребиваване, затруднения в общуването, връзка с извършителя на престъплението или зависимост от него, предишни извършени срещу жертвата престъпления. При оценките следва също да се взема предвид видът или характерът на престъплението и обстоятелствата, при които е извършено, например дали е престъпление от омраза, престъпление, подбудено от предразсъдъци или дискриминация, сексуално насилие, насилие при близки взаимоотношения, дали извършителят е бил в позиция на контрол, дали жертвата пребивава в район с висока престъпност или много престъпни групировки или дали държавата на произход на жертвата е различна от държавата членка, в която е извършено престъплението.

(57)

Жертвите на трафик на хора, тероризъм, организирана престъпност, насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие или сексуална експлоатация, насилие, основано на пола, престъпление от омраза и жертвите с увреждания и децата жертви обикновено са подложени в по-висока степен на вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. При оценките следва да се обръща специално внимание дали тези жертви са изложени на риск от подобно виктимизиране, сплашване и отмъщение и следва да се съществува сериозна презумпция, че тези жертви ще извлекат полза от специални мерки за защита.

(58)

На жертвите, определени като уязвими по отношение на вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, следва да се предложат подходящи мерки за защита по време на наказателното производство. Конкретният характер на тези мерки следва да се определя чрез индивидуална оценка, като се вземе предвид желанието на жертвата. Обхватът на всяка подобна мярка следва да се определя, без да се засягат правото на защита и в съответствие с правилата за дискреционните правомощия на съда. Тревогите и опасенията на жертвите по отношение на производството следва да бъдат ключов фактор за определяне дали жертвата се нуждае от конкретна мярка за защита.

(59)

Поради непосредствени оперативни нужди и ограничения може да не е възможно да се гарантира например, че всеки път един и същ полицейски служител разпитва жертвата; примери за такива ограничения са заболяване, отпуск по майчинство или родителски отпуск. Освен това помещенията, специално предназначени за разпит на жертвите, може да не са на разположение например поради ремонт. При такива оперативни или практически ограничения може да не е възможно във всеки отделен случай да се предоставя специална мярка, предвидена след индивидуална оценка.

(60)

Когато в съответствие с настоящата директива на детето трябва да бъде назначен настойник или представител, тези функции биха могли да се изпълняват от едно и също физическо лице или от юридическо лице, институция или орган.

(61)

Служителите, участващи в наказателното производство, за които има вероятност да влязат в личен контакт с жертвите, следва да имат достъп до и да получат подходящо първоначално и текущо обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, така че да са в състояние да идентифицират жертвите, да установяват техните нужди и да се отнасят с тях с достойнство, тактичност, професионално и по недискриминационен начин. Лицата, за които има вероятност да участват в индивидуалната оценка за установяване на конкретните нужди на жертвите от защита и за определяне на нуждата им от специални мерки за защита, следва да получат специално обучение относно начина на извършване на такава оценка. Държавите членки следва да осигурят такова обучение за полицейските служители и съдебните служители. Също така обучението следва да се насърчава за адвокати, прокурори и съдии, както и за практикуващите лица, които предоставят услуги за подкрепа на жертвите или за възстановително правосъдие. Това изискване следва да включва обучение относно конкретните служби за подкрепа, към които жертвите следва да бъдат насочени, или специализирано обучение, когато тяхната работа е насочена към жертви със специфични потребности и специално психологическо обучение, ако е необходимо. По целесъобразност това обучение следва да отчита разликите между половете. Действията на държавите членки по отношение на обучението следва да бъдат допълнени от насоки, препоръки и обмен на най-добри практики в съответствие с Пътната карта от Будапеща.

(62)

Държавите членки следва да поощряват и работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, включително с признати и активни неправителствени организации, работещи с жертви на престъпления, по-специално по инициативи за изготвяне на политики, информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, програми за научни изследвания и за образование и обучение, както и при наблюдението и оценката на въздействието на мерките за подкрепа и защита на жертви на престъпления. За да се предостави на жертвите на престъпления подходящата степен на подпомагане, подкрепа и защита, публичните служби следва да работят координирано и да участват на всички административни равнища — на равнището на Съюза, както и на национално, регионално и местно равнище. Жертвите следва да получават помощ при намирането и сезирането на компетентните органи, за да се избегне повторно пренасочване. Държавите членки следва да разгледат разработването на „единствена точка за достъп“ или „обслужване на едно гише“, които да посрещат многобройните нужди на жертвите, участващи в наказателно производство, включително необходимостта да получават информация, подпомагане, подкрепа, защита и обезщетение.

(63)

За да се насърчи и улесни съобщаването за престъпления и да се даде възможност на жертвите да прекъснат кръга на повторно виктимизиране, от основно значение е жертвата да има на разположение надеждни услуги за подкрепа, както и компетентните органи да са подготвени да отговорят на съобщаването от жертвите за престъпления с уважение, тактичност, професионално и по недискриминационен начин. Това би могло да повиши доверието на жертвите в наказателноправните системи на държавите членки и да намали броя на несъобщените престъпления. Служителите, за които има вероятност да получават жалби от жертви във връзка с извършени престъпления, следва да са подходящо обучени да улесняват съобщаването за престъпления и следва да се въведат мерки, с които да се даде възможност за съобщаване от трета страна, включително от организации на гражданското общество. Следва да е възможно използването на комуникационни технологии като електронна поща, видеозаписи или онлайн електронни формуляри за подаване на жалби.

(64)

Системното и подходящо събиране на статистически данни се признава за основен компонент на ефективното определяне на политиката в областта на правата, установени в настоящата директива. За да се улесни оценката на прилагането на настоящата директива, държавите членки следва да съобщават на Комисията съответните статистически данни, свързани с прилагането на националните процедури за жертвите на престъпления, включително най-малко броя и характера на съобщените престъпления, и доколкото тези данни са известни и са на разположение — броя, възрастта и пола на жертвите. Съответните статистически данни може да включват данни, регистрирани от съдебните органи и правоприлагащите структури и доколкото е възможно — административни данни, събирани от здравните и социалните служби и от публични и неправителствени организации за подкрепа на жертвите, или от службите за възстановително правосъдие и други организации, работещи с жертви на престъпления. Съдебните данни могат да включват информация за съобщените престъпления и за броя на случаите, по които се води разследване, и лицата, спрямо които е възбудено наказателно преследване и които са осъдени. Свързаните с услугите административни данни може да включват, доколкото е възможно, данни относно това как жертвите се ползват от услугите, предоставяни от правителствени структури и от публични и частни организации за подкрепа, например броя на случаите, в които полицията е насочила жертвите към служби за подкрепа на жертви, броя на жертвите, които са поискали, получили или не са получили подкрепа или възстановително правосъдие.

(65)

С настоящата директива се цели изменение и разширяване на разпоредбите на Рамково решение 2001/220/ПВР. Тъй като измененията, които трябва да бъдат направени, са значителни по своя брой и характер, в интерес на постигането на по-голяма яснота посоченото рамково решение следва да бъде заменено изцяло по отношение на държавите членки, участващи в приемането на настоящата директива.

(66)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално тя цели да утвърди правото на достойнство, живот, физическа и психическа неприкосновеност, свобода и сигурност, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на собственост, принципа на недискриминация, принципа на равенство между жените и мъжете, правата на детето, на възрастните хора и на хората с увреждания, както и правото на справедлив съдебен процес.

(67)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяване на минимални стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертви на престъпления, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради своя обхват и евентуални последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(68)

Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (14), и в съответствие с принципите, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни, която е ратифицирана от всички държави членки.

(69)

Настоящата директива не засяга по-широкообхватни разпоредби на други правни актове на Съюза, в които се разглеждат по-целенасочено специфичните потребности на определени категории жертви, например жертви на трафик на хора, деца — жертви на сексуално насилие, сексуална експлоатация и детска порнография.

(70)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(71)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(72)

Европейският надзорен орган по защите на данните представи становище на 17 октомври 2011 г. (15) въз основа на член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (16),