ДИРЕКТИВА 2010/76/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с:

Когато държавите-членки приемат мерките посочени в настоящия параграф, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с приложение I, точка 1 изискват от кредитните институции да прилагат установените там принципи по отношение на

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Предвид международния характер на Базелската рамка и рисковете, свързани с неедновеременното изпълнение на промените в тази рамка в основните юрисдикции, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 31 декември 2010 г. относно постигнатия напредък в международното изпълнение на измененията на рамката за капиталовата адекватност, като отправя подходящи предложения.

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(2) Становище от 20 януари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) Позиция на Европейския парламент от 7 юли 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 11 октомври 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложения V, VI, VII, IX и XII към Директива 2006/48/ЕО се изменят, както следва:

(1)

В приложение V се добавя следният раздел:

„11. ПОЛИТИКИ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

23.

При разработване и прилагане на всички политики за възнагражденията, включително на тези за заплатите и за пенсионните обезщетения по преценка на работодателя, за категории персонал, включително висшето ръководство, служителите, поемащи риск, служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като висшето ръководство и служителите, поемащи риск, и чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия им профил, кредитните институции съблюдават следните принципи по начин и в степента, които са подходящи за техния размер, вътрешна организация и за естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност:

а)	политиката за възнагражденията съответства и насърчава надеждното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на риск, който надвишава нивото на риск, допускано от кредитната институция;

б)	политиката за възнагражденията отговаря на бизнес стратегията, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на кредитната институция и включва мерки за избягване на конфликти на интереси;

в)	управителният орган на кредитната институция, в изпълнение на своите надзорни функции, приема и периодично подлага на преглед общите принципи на политиката за възнагражденията и отговоря за нейното изпълнение;

г)	изпълнението на политиката за възнагражденията подлежи, поне веднъж годишно, на централен и независим вътрешен преглед за спазване на политиките и процедурите за възнагражденията, приети от управителния орган в изпълнение на неговите надзорни функции;

д)

служителите, изпълняващи контролни функции, са независими от стопанските единици, върху които упражняват надзор, разполагат с подходящи правомощия и получават възнаграждения съобразно степента на постигане на целите, свързани с техните функции, независимо от резултатите от стопанските дейности, които те контролират;

е)	възнагражденията на висшите служители, работещи в областта на управлението на риска и спазването на правилата, се контролират пряко от комитета по възнагражденията, посочен в точка 24 или ако такъв комитет не е създаден, от управителния орган в изпълнение на неговите надзорни функции;

ж)

когато възнаграждението е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се основава на комбинация от оценката за резултатите на отделното лице и на съответната стопанска единица, както и на цялостните резултати на кредитната институция, а при оценката на индивидуалните резултати се вземат предвид финансови и нефинансови критерии;

з)

оценката на резултатите се прави за период от няколко години, за да се гарантира оценяването на дългосрочните резултати и това, че действителното заплащане за зависещите от резултатите компоненти на възнаграждението обхваща период, отчитащ бизнес цикъла на кредитната институция, както и нейните бизнес рискове;

и)	общият размер на променливото възнаграждение не ограничава способността на кредитната институция да укрепва своята капиталова база;

й)	гарантираното променливо възнаграждение се предоставя по изключение и единствено във връзка с назначаването на нови служители и изплащането му се ограничава до първата година;

к)

в случая на кредитни институции, които се възползват от извънредна държавна подкрепа:

i)	променливото възнаграждение е строго ограничено като процент от нетните приходи, когато то е несъвместимо с поддържането на разумна капиталова база и навременното прекратяване на държавната подкрепа.

ii)

съответните компетентни власти изискват от кредитните институции да преструктурират възнагражденията по начин, който да е съобразен с разумното управление на риска и дългосрочния растеж, включително и когато е подходящо, установяването на граници за възнагражденията на лицата, които ефективно ръководят стопанската дейност на кредитната институция по смисъла на член 11, параграф 1.

iii)	на лицата, които ефективно ръководят стопанската дейност на кредитната институция по смисъла на член 11, параграф 1не се плаща променливо възнаграждение, освен ако това не е обосновано.

л)

фиксираните и променливите елементи на общото възнаграждение са подходящо балансирани като фиксираният елемент представлява достатъчно висок дял от общото възнаграждение, така че да позволява прилагането на напълно гъвкава политика за променливите елементи на възнаграждението, включително възможността да не се изплащат променливия елемент на възнаграждението.

Кредитните институции определят подходящи съотношения между фиксирания и променливия елемент на общото възнаграждение.

м)	заплащанията, свързани с предсрочно прекратяване на договор, отразяват постигнатите с течение на времето резултати и са определени по такъв начин, че да не се компенсира неуспеха;

н)

измерването на резултатите от дейността, използвано за изчисляване на променливите елементи на възнаграждението или групите от променливи елементи, включва корекция за всички видове настоящи и бъдещи рискове и отчита разходите за набиране на капитал и изискваната ликвидност.

При разпределението на променливите елементи на възнаграждението в рамките на кредитната институция също така се отчитат всички видове настоящи и бъдещи рискове;

о)

съществена част, която при всички случаи е поне 50 % от променливото възнаграждение, включва подходящ баланс на:

i)	акции или равностойни права на собственост в зависимост от правната структура на съответната кредитна институция, или свързани с акции инструменти или равностойни непарични инструменти, в случай на некотирана на борсата кредитна институция, и

ii)	когато е подходящо, други инструменти по смисъла на член 66, параграф 1а, буква а), които адекватно отразяват кредитното качество на кредитната институция като постоянен проблем.

Инструментите, посочени в настоящата точка, подлежат на подходяща политика на задържане, целяща постигане на съответствие между стимулите и дългосрочните интереси на кредитната институция. Държавите-членки или техните компетентни власти могат да наложат ограничения по отношение на вида и формата на тези инструменти или да забранят определени инструменти, ако е подходящо. Тази точка се прилага както за частта от променливия елемент на възнаграждението, отложена в съответствие с точка п), така и за частта от променливия елемент на възнаграждението, която не е отложена.

п)

съществена част, която при всички случаи е поне 40 % от променливия елемент на възнаграждението, се отлага за период от време, който е не по-малък от три до пет години и е надлежно съобразен с естеството на стопанската дейност, нейните рискове и дейността на въпросния служител.

Възнаграждение, платимо съгласно механизма на отлагане, се предоставя не по-бързо от на пропорционален принцип. При променлив елемент на възнаграждението в особено голям размер изплащането на поне 60 % от сумата се отлага. Продължителността на периода на отлагане се определя според стопанския цикъл, естеството на стопанската дейност, нейните рискове и дейността на въпросния служител;

р)

променливото възнаграждение, включително отложената му част, се изплаща или предоставя, само ако това не застрашава устойчивостта, в зависимост от финансовото състояние на кредитната институция като цяло и при условие че това е оправдано, предвид резултатите, постигнати от кредитната институция, стопанската единица и съответното лице;

Без да се засягат основните принципи на националното договорно и трудово право, общият размер на променливите възнаграждения по принцип значително се съкращава, ако възникне по-нисък или отрицателен финансов резултат на кредитната институция, като това се отнася както за текущите възнаграждения, така и за намаления в изплащането на предварително заработените суми, в това число и чрез мерки като малус и възстановяване на изплатени суми.

с)

пенсионната политика отговаря на стопанската стратегия, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на кредитната институция.

Ако служителят напусне кредитната институция преди пенсиониране, пенсионните обезщетения по преценка на работодателя се задържат от кредитната институция под формата на посочените в буква о) инструменти за срок от пет години. В случай че служителят достигне пенсионна възраст, пенсионните обезщетения по преценка на работодателя се изплащат на служителя под формата на посочените в буква о) инструменти, които подлежат на петгодишен период на задържане;

т)	от служителите се изисква да се ангажират да не използват лични стратегии за хеджиране или застраховане, свързани с възнагражденията или отговорността, с цел да намалят ефекта на отчитането на риска, заложено в механизмите им на възнаграждение;

у)

променливото възнаграждение не се изплаща посредством инструменти или методи, които улесняват заобикалянето на изискванията на настоящата директива;

Принципите, уредени в настоящата точка, се прилагат от кредитните институции на равнище група, дружество-майка и дъщерни дружества, включително и тези, които са установени в офшорни финансови центрове.

24.

Кредитните институции, които са значими от гледна точка на техния размер и вътрешна организация, както и от гледна точка на естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност, създават комитет по възнагражденията. Съставът на комитета по възнагражденията се определя така, че да може да се произнася компетентно и независимо по политиките и практиките за възнагражденията, както и по създадените стимули за управление на риска, капитала и ликвидността.

Комитетът по възнагражденията отговаря за изготвянето на решения относно възнагражденията, включително такива, които оказват влияние върху риска и управлението на риска на съответната кредитна институция и които да бъдат взети от управителния орган в качеството му на орган, упражняващ надзорни функции. Председателят и членовете на комитета по възнагражденията са членове на управителния орган, като те нямат изпълнителни функции в съответната кредитна институция. При изготвянето на такива решения комитетът по възнагражденията отчита дългосрочните интереси на акционерите, инвеститорите и други заинтересовани страни в кредитната институция.“

(2)

В приложение VI, част 1 се изменя, както следва:

а)

точка 8 се заменя със следното:

„8.

Без да се засягат точки 9, 10 и 11, спрямо експозициите към регионални правителства и местни органи се прилага същото рисково тегло, както по отношение на експозициите към институции по точка 11а. Такова третиране е независимо от упражняването на преценката, посочена в член 80, параграф 3. Не се прилага преференциалното третиране на краткосрочните експозиции, посочени в точки 31, 32 и 37.“;

б)

вмъква се следната точка:

„11а.

Без да се засягат точки 9, 10 и 11 по отношение на експозициите към регионални правителства и местни органи на държавите-членки, деноминирани и финансирани в националната валута на това регионално правителство и местен орган, се прилага рисково тегло от 20 %.“;

в)

точка 68 се изменя както следва:

в първата алинея букви г) и д) се заменят със следното:

„г)

заеми, обезпечени с жилищен недвижим имот, или с дялове във финландски жилищностроителни дружества съгласно точка 46 — до по-ниската стойност между главницата на правата за разпореждане с имота, комбинирани с всякакви права за разпореждане от предходните ипотеки и 80 % от стойността на заложения имот, или с първостепенни дялове, емитирани от френските фондове (Fonds Communs de Creances) или от равностойни дружества за секюритизация, управлявани от законите на държава-членка, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни недвижими имоти. В случай че такива първостепенни дялове се използват като обезпечение, специалният публичен надзор за защита на притежателите на облигации, предвиден в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (1), гарантира, че във всеки един момент, докато са включени в покритата група, най-малко 90 % от основните активи на тези дялове се състоят от жилищни ипотеки, комбинирани с всякакви предходни права за разпореждане с имота, до по-ниската стойност между стойността на главниците, дължими по тези дялове, главниците на правата за разпореждане с имота и 80 % от стойността на заложения имот, че дяловете се признават за първа степен кредитно качество съгласно настоящото приложение и че тези дялове не превишават 10 % от номиналната стойност на емисията, която все още е в обращение.

Експозиции, резултат от прехвърляне и управление на плащания на длъжниците или на приходи от ликвидация по отношение на заеми, обезпечени със залог на първостепенни дялове или дългови ценни книжа не се включват при изчислението на 90 %-вия лимит;

д)

заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, или с дялове във финландски жилищностроителни дружества съгласно точка 52 — до по-ниската стойност между главницата на правата за разпореждане с имота, комбинирани с всякакви права за разпореждане от предходните ипотеки и 60 % от стойността на заложения имот, или с първостепенни дялове, емитирани от френските фондове (Fonds Communs de Creances) или от равностойни дружества за секюритизация, управлявани от законите на държава-членка, които секюритизират експозиции, свързани с търговски недвижими имоти. В случай че такива първостепенни дялове се използват като обезпечение, специалният публичен надзор за защита на притежателите на облигации, предвиден в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО, гарантира, че във всеки един момент, докато са включени в групата за покритие, най-малко 90 % от основните активи на тези дялове се състоят от търговски ипотеки, комбинирани с всякакви предходни права за разпореждане с имота до по-ниската стойност между стойността на главниците, дължими по тези дялове, главниците на правата за разпореждане с имота и 60 % от стойността на заложения имот, че дяловете се признават за първа степен кредитно качество съгласно настоящото приложение и че тези дялове не превишават 10 % от номиналната стойност на емисията, която все още е в обращение.

Компетентните власти могат да признаят за приемливи заеми, обезпечени с търговски недвижим имот, когато 60 %-ното съотношение между стойността на заема и стойността на имота е превишено до максимално ниво от 70 %, ако общата стойност на активите, предоставени като обезпечение за облигации с покритие, превишава номиналната стойност на облигациите с покритие и в обращение най-малко с 10 %, а вземанията на притежателите на облигациите отговарят на изискванията за правна сигурност, предвидени в приложение VIII. Вземанията на притежателите на облигациите с покритие са с предимство пред всички други вземания по обезпечението. При изчислението на 90 %-ния лимит не се включват заеми, обезпечени със залог на първостепенни дялове и или дългови ценни книжа, които дружеството притежава поради прехвърляне или управление на плащанията от длъжниците по залозите или поради несъстоятелност на длъжниците;

ii)

трета алинея се заменя със следното:

„До 31 декември 2013 г. 10 %-ният лимит за първостепенни дялове, емитирани от френските фондове (Fonds Communs de Creances) или от равностойни дружества за секюритизация, както е предвидено в букви г) и д), не се прилага, при условие че:

секюритизираните експозиции на жилищни или търговски недвижими имоти се дължат на член на същата консолидирана група, към която емитентът на облигации с покритие също принадлежи, или на дружество, свързано със същия централен орган, с който е свързан и емитентът на облигации с покритие (това участие или връзка с обща група следва да се определи в момента, в който първостепенните дялове се превръщат в обезпечение за облигациите с покритие); и

ii)

член на същата консолидирана група, към която емитентът на облигации с покритие също принадлежи, или на дружество, свързано със същия централен орган, с който е свързан и емитентът на облигации с покритие, запазва целия транш „първа загуба“, покриващ тези първостепенни дялове.

До 31 декември 2012 г. Комисията прави преглед на целесъобразността на предвидената в трета алинея дерогация и, ако е уместно, целесъобразността на разширяване на подобно третиране с цел включване на всяка друга форма на облигации с покритие. Във връзка с този преглед Комисията може, по целесъобразност, да приема делегирани актове в съответствие с член 151а, и при условията на членове 151б и 151в с цел удължаване на дерогацията или придаване на постоянен характер на дерогацията или разширяването ѝ с цел включване на други форми на облигации с покритие.“

В приложение VII, част 2, раздел 1, точка 8, буква г) се заменя със следното:

„г)	за облигациите с покритие, както са определени в приложение VI, част 1, точки 68—70, може да бъде определена стойност на LGD от 11,25 %;“.

(4)

Приложение IX се изменя, както следва:

а)

в част 3, точка 1 се добавя следната буква:

„в)	кредитната оценка не се базира изцяло или частично на подкрепа с гаранции, предоставена от самата кредитна институция. В такъв случай кредитната институция разглежда съответната позиция като нерейтингована и прилага съответното третиране на нерейтинговани позиции, както е посочено в част 4.“;

б)

Част 4 се изменя, както следва:

точка 5 се заменя със следното:

„5.

Когато кредитната институция притежава две или повече припокриващи се позиции при секюритизация, ще се изисква до размера на припокриването да се включва при изчислението на размера на рисково претеглените ѝ експозиции само позицията или частта от позиция, водеща до по-голям размер на рисково претеглените експозиции. Кредитната институция може също така да признае такова припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск за позициите в търговския портфейл и капиталовите изисквания за позициите в банковия портфейл, при условие че кредитната институция е в състояние да изчислява и сравнява капиталовите изисквания за съответните позиции. По смисъла на настоящата точка „припокриване“ е налице, когато позициите напълно или частично представляват експозиция към един и същ риск, така че до размера на припокриването се установява една-единствена експозиция.

Когато точка 1, буква в) от част 3 се прилага за позиции от програми за търговски книжа, покрити с активи (ABCP), кредитната институция може, с одобрението на компетентните власти, да използва рисковото тегло, приложено към ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ABCP, ако ликвидното улеснение е равноправно на ABCP, така че те формират покриващи се позиции и 100 % от ABCP, емитирани по програмата, са покрити с ликвидни улеснения.“;

ii)

точка 6 се заменя със следното:

„6.

При спазване на условията по точка 8 размерът на рисково претеглената експозиция на секюритизационна или пресекюритизационна позиция с присъдена кредитна оценка се изчислява чрез прилагането към стойността на експозицията на рисковото тегло, съответстващо на степента на кредитното качество, която компетентните власти, в съответствие с член 98, са определили, че съответства на кредитната оценка, така както е установено в таблица 1.“;

iii)

Таблица 1 се заменя със следното:

„Таблица 1

Степен на кредитно качество

(само за кредитни оценки, различни от краткосрочни кредитни оценки)

всички други степени на кредитно качество

Секюритизационни позиции

20 %

50 %

100 %

350 %

1 250 %

Пресекюритизационни позиции

40 %

100 %

225 %

650 %

1 250 %“

iv)	Таблица 2 се заличава;

точка 46 се заменя със следното:

„46.

Съгласно рейтинговия подход размерът на рисково претеглената експозиция на секюритизационната или пресекюритизационната позиция с присъдена кредитна оценка се изчислява чрез прилагането към стойността на експозицията на рисковото тегло, съответстващо на степента на кредитното качество, която компетентните власти, в съответствие с член 98, са определили, че съответства на кредитната оценка, така както е посочено в таблица 4, като полученият резултат се умножава по коефициент 1,06.“;

vi)

Таблица 4 се заменя със следното:

„Таблица 4

Степен на кредитно качество		Секюритизационни позиции			Пресекюритизационни позиции
Кредитни оценки, различни от краткосрочни кредитни оценки	Краткосрочни кредитни оценки	А	Б	В	Г	Д
1	1	7 %	12 %	20 %	20 %	30 %
2		8 %	15 %	25 %	25 %	40 %
3		10 %	18 %	35 %	35 %	50 %
4	2	12 %	20 %		40 %	65 %
5		20 %	35 %		60 %	100 %
6		35 %	50 %		100 %	150 %
7	3	60 %	75 %		150 %	225 %
8		100 %			200 %	350 %
9		250 %			300 %	500 %
10		425 %			500 %	650 %
11		650 %			750 %	850 %
всички други и без рейтингова оценка		1 250 %“

vii)	Таблица 5 се заличава;

viii)

Точка 47 се заменя със следното:

„47.

Рисковите тегла в колона В на таблица 4 се прилагат, когато секюритизационната позиция не е пресекюритизационна позиция и ако ефективният брой на секюритизираните експозиции е по-малък от шест. За останалата част от секюритизационните позиции, които не са пресекюритизационни позиции, се прилагат рисковите тегла в колона Б, освен ако позицията е в най-първостепенния транш на дадена секюритизация, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона А. За пресекюритизационните позиции се прилагат рисковите тегла в колона Д, освен ако пресекюритизационната позиция е в най-първостепенния транш на пресекюритизацията и никои от базисните експозиции не представляват сами по себе си пресекюритизирани експозиции, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона Г. Когато се определя дали даден транш е най-първостепенен, не се изисква да се взимат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания.“;

ix)	точка 48 се заличава;

точка 49 се заменя със следното:

„49.

При изчисляването на ефективния брой на секюритизираните експозиции многократните експозиции към един длъжник се третират като една експозиция. Ефективният брой на експозициите се изчислява, като:

Formula

където EADi представлява сумата от стойността на всички експозиции към i-ия длъжник. Ако е известен делът от портфейла, свързан с най-голямата експозиция C1, кредитната институция може да изчисли N като 1/C1.“;

xi)	точка 50 се заличава;

xii)

точка 52 се заменя със следното:

„52.

При условията на точки 58 и 59 съгласно метода на надзорната формула рисковото тегло за секюритизационна позиция е рисковото тегло, което се прилага в съответствие с точка 53. Рисковото тегло обаче няма да бъде по-малко от 20 % за пресекюритизационни позиции и по-малко от 7 % за всички други секюритизационни позиции.“;

xiii)

в точка 53, шеста алинея се заменя със следното:

„N е ефективният брой на експозициите, изчислен съгласно точка 49. В случаите на пресекюритизация кредитната институция разглежда броя на секюритизационните позиции в групата, а не броя на базисните експозиции в първоначалните групи, от които произхождат базисните секюритизирани експозиции.“

(5)

Приложение XII се изменя както следва:

а)	Заглавието се заменя със следното:

б)

Част 2 се изменя както следва:

точки 9 и 10 се заменят със следното:

„9.

Кредитните институции, които изчисляват капиталовите си изисквания в съответствие с член 75, букви б) и в), оповестяват тези изисквания поотделно за всеки риск, посочен в тези разпоредби. Освен това капиталовото изискване за специфичен лихвен риск на секюритизационните позиции се оповестява отделно.

10.

Следната информация се оповестява от всяка кредитна институция, която изчислява капиталовите си изисквания в съответствие с приложение V към Директива 2006/49/ЕО:

а)

за всеки обхванат подпортфейл:

i)	характеристиките на използваните модели;

ii)

за капиталовите изисквания в съответствие с приложение V, точка 5а и точка 5л към Директива 2006/49/ЕО поотделно, използваните методики и рисковете, измерени чрез използването на вътрешни модели, включително описание на подхода, използван от кредитната институция за определяне на ликвидните хоризонти, използваните методики за постигане на капиталова оценка, която отговаря на изисквания стандарт за надеждност и използваните подходи при утвърждаване на модела;

iii)	описание на стрес тестовете, приложени към подпортфейла;

iv)	описание на използваните подходи за бек-тестовете и утвърждаване на точността и последователността на вътрешните модели и процесите на моделиране;

б)	степен на одобрение от компетентните власти;

в)	описание на степента и методиките за съблюдаване на изискванията, изложени в част Б от приложение VII към Директива 2006/49/ЕО;

г)

максималните, усреднените и минималните стойности:

i)	дневните показатели за стойността под риск през отчетния период и в края на периода;

ii)	дневните показатели за стрес - стойността под риск през отчетния период и в края на периода;

iii)	капиталовите изисквания в съответствие с приложение V, точки 5а и 5л към Директива 2006/49/ЕО поотделно през отчетния период и в края на периода;

д)	размера на капитала в съответствие с приложение V, точки 5а и 5л към Директива 2006/49/ЕО поотделно, заедно със средно претегления ликвиден хоризонт за всеки обхванат подпортфейл;

е)	сравнение между ежедневния размер на стойността под риск към края на деня, и еднодневните промени в стойността на портфейла до края на следващия работен ден, както и анализ на всички случаи на съществено превишение през отчетния период.“;

ii)

точка 14 се заменя със следното:

„14.

Кредитните институции, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с членове 94—101 или капиталовите изисквания съгласно точка 16а от приложение I към Директива 2006/49/ЕО, оповестяват следната информация, когато е уместно, отделно за своите търговски и нетърговски портфейли:

а)	описание на целите на кредитната институция във връзка със секюритизационната дейност;

б)	естеството на другите рискове, включително ликвидния риск, присъщ на секюритизираните активи;

в)	вида рискове по отношение на старшинство на базисните секюритизационни позиции и по отношение на техните базисни активи, поети и задържани при пресекюритизационната дейност;

г)	различните роли, които играе кредитната институция в процеса на секюритизацията;

д)	индикация за степента на участието на кредитната институция във всяка от ролите, посочени в точка г);

е)	описание на наличните процеси за наблюдаване на промените в кредитния и пазарния риск на секюритизираните експозиции включително как поведението на базисните активи влияе върху секюритизираните експозиции и описание на това как тези процеси се различават за пресекюритизираните експозиции;

ж)

описание на политиката на кредитната институция, уреждаща използването на хеджиране и защита с гаранции за намаляване на рисковете на задържаните секюритизирани и пресекюритизирани експозиции, включително посочване по съответния вид рискова експозиция на контрагенти, към които институцията има съществени хеджиращи позиции;

з)	подходите за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, които кредитната институция прилага за своите секюритизационни дейности, включително видовете секюритизирани експозиции, към които се прилага всеки подход;

и)

видовете секюритизационни дружества със специална цел, които кредитната институция, в качеството си на спонсор, използва, за да секюритизира експозиции на трето лице, включително дали, под каква форма и до каква степен кредитната институция има експозиции към тези секюритизационни дружества със специална цел, поотделно за балансовите и задбалансовите експозиции, както и списък на дружествата, които кредитната институция управлява или консултира и които инвестират в секюритизационни позиции, които кредитната институция е секюритизирала или в секюритизационнио дружества със специална цел, които кредитната институция спонсорира;

й)

обобщена информация за счетоводните политики на кредитната институция за секюритизационните дейности, включително:

i)	дали транзакциите се третират като продажби или финансиране;

ii)	признаването на печалбите от продажби;

iii)	методите и основните допускания и входни данни, както и промените спрямо предходния период, по отношение на оценката на секюритизационните позиции;

iv)	третирането на синтетичните секюритизации, ако не са обхванати от други счетоводни политики;

v)	как се оценяват активите, които предстоят да бъдат секюритизирани, и дали са включени в търговския или в нетърговския портфейл на кредитната институция;

vi)	политики за признаване в баланса като пасив на ангажименти, по които кредитната институция може да се наложи да осигури финансова подкрепа за секюритизирани активи;

к)	наименованията на АВКО, използвани при секюритизация, и видовете експозиции, за които е използвана всяка агенция;

л)

когато е приложимо, описание на подхода на вътрешна оценка, както е определено в приложение IХ, част 4, включително структурата на процеса на вътрешна оценка и връзката между вътрешатаоа оценка и външните рейтинги, използването на вътрешна оценка за цел, различна от оценка на капитала чрез подхода на вътрешната оценка, контролните механизми за процеса на вътрешна оценка, включително обсъждане на независимостта, отчетността и прегледа на процеса на вътрешна оценка; видовете експозиции, към които се прилага процеса на вътрешна оценка и стрес факторите за определяне на нивата на кредитното подобрение по видове експозиции;

м)	обяснение на значителни промени в някое от количествените оповестявания по букви н) - р), настъпили след последния отчетен период;

н)

отделно за търговския и нетърговския портфейл, следната информация, разбита по видове експозиции:

i)	общия размер на базисните експозиции, секюритизирани от кредитната институция, отделно за традиционни секюритизации, за синтетични секюритизации и за секюритизации, за които кредитната институция действа само в качеството на спонсор;

ii)	общия размер на балансовите секюритизационни позиции, задържани или закупени, и на задбалансовите секюритизирани експозиции;

iii)	общия размер на активите, които подлежат на секюритизация;

iv)

за секюритизирани улеснения, предмет на ускорена амортизация, общия размер на усвоените експозиции, съответстващи на участията на инициатора и инвеститора, общия размер на капиталовите изисквания за кредитната институция породени от участието на инициатора и общия размер на капиталовите изисквания за кредитната институция срещу дела на инвеститора в усвоените суми и неусвоените линии;

v)	размера на секюритизационните позиции, приспаднати от собствения капитал или с рисково тегло от 1 250 %;

vi)	обобщена информация за секюритизационната дейност за текущия период, включително размера на секюритизираните експозиции и признати печалби или загуби от продажби;

о)

отделно за търговския и нетърговския портфейл, следната информация:

общия размер на задържаните или закупени секюритизационни позиции и свързаните с тях капиталови изисквания, разбити на секюритизирани и пресекюритизирани експозиции, и допълнително разбити по съдържателен брой групиранирискови тегла или капиталови изисквания, за всеки от използваните подходи за определяне на капиталовите изисквания;

ii)	общия размер на задържаните или закупени пресекюритизирани експозиции, разбити по вида експозиция преди и след хеджирането/застраховането, и експозицията към финансови гаранти, разбита по категория на кредитоспособност на гаранта или по име на гаранта;

п)	за нетърговския портфейл и относно експозициите, секюритизирани от кредитната институция — размера на обезценените/просрочени секюритизирани активи и загубите, признати от кредитната институция за текущия период, разбити и двете по видове експозиции;

р)	за търговския портфейл — общия размер на базисните експозиции, секюритизирани от кредитната институция и обект на капиталовите изисквания за пазарен риск, разбити на традиционна/синтетична секюритизация и по видове експозиции.“

iii)

Добавя се следната точка:

„15.

Оповестява се публично следната информация, включително периодично се актуализира, поне веднъж годишно, политиката и практиката за възнагражденията на кредитната институция за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху нейния рисков профил:

а)

информация относно процеса на вземане на решение, използван при избор на политиката за възнагражденията, включително, ако е приложимо, информация за състава и мандата на комитета по възнагражденията, външния консултант, чиито услуги са използвани за определяне на политиката за възнагражденията, и ролята на съответните заинтересовани страни;

б)	информация относно връзката между заплащането и резултатите от дейността;

в)	най-важните структурни характеристики на системата за възнагражденията, включително информация относно използваните критерии за измерване на постигнатите резултати и коригиране на риска, политиката за отлагане и критериите за предоставяне;

г)	информация относно критериите за постигнатите резултати, на базата на които се определя правото на акции, опции и променливите елементи на възнаграждението;

д)	основните параметри и логика на схемите за променливо възнаграждение, и други непарични добавки;

е)	обобщена количествена информация относно възнагражденията, разбита за по видове стопанска дейност;

ж)

обобщена количествена информация относно възнагражденията, разбита за висшето ръководство и за членовете на персонала, чиито дейности оказват съществено въздействие върху рисковия профил на кредитната институция, като се посочва следното:

i)	суми на възнагражденията за финансовата година, разделени на постоянни и променливи възнаграждения, и брой на бенефициерите;

ii)	суми и форма на променливите възнаграждения, разделени на парични наличности, акции, свързани с акции инструменти и други;

iii)	суми на неизплатените отложени възнаграждения, разделени на безусловни и условни части;

iv)	сумите на отложените възнаграждения, отпуснати през финансовата година, изплатени и намалени посредством корекции въз основа на постигнатите резултати;

v)	плащания при наемане и при прекратяване на договори, направени през финансовата година, и брой на бенефициерите на такива плащания; и

vi)	плащания при прекратяване на договори, направени през финансовата година, брой на бенефициерите на такива плащания и най-високият размер на такава сума отпусната на отделно лице.

За кредитни институции, които са значими от гледна точка на техния размер и вътрешна организация, както и от гледна точка на естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност, количествената информация, посочена в тази точка, се предоставя също така на обществеността на равнище лица, които ефективно ръководят стопанската дейност на кредитната институция по смисъла на член 11, параграф 1.

Кредитните институции спазват изискванията, посочени в настоящата точка, по начин, съобразен с техния размер, вътрешна организация и естество, както и с обхвата и сложността на тяхната дейност, без да се засягат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО“.

(1) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.“;

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложения I, II, V и VII към Директива 2006/49/ЕО се изменят, както следва:

(1)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

точка 8 се изменя както следва:

в първа алинея уводната част се заменя със следното:

„8.

Освен, ако е определено друго, при изчисляване на капиталовото изискване за пазарен риск от страната, която поема пазарния риск („продавачът на защита“), се използва условният размер на кредитния дериват. Независимо от първото изречение, институцията може да избере да замести условната стойност с условната стойност, от която са приспаднати всички промени в пазарната стойност на кредитния дериват от началния му момент на търгуване. За целите на изчисляване на изискването за специфичен риск, с изключение на суаповете за обща доходност, се прилага падежът на договора за кредитен дериват вместо падежа на задължението. Позициите се определят както следва:“;

ii)

подточка v), трета алинея се заменя със следното:

„Ако кредитен дериват за n-то неизпълнение е с присъдена външна кредитна оценка, продавачът на защита изчислява капиталовото изискване за специфичен риск, като използва оценката на деривата и прилага съответните секюритизационни рискови тегла, както е приложимо.“;

б)

в точка 14 първата алинея се заменя със следното:

„14.

Институцията разпределя своите нетни позиции от търговския портфейл в инструменти, които не са секюритизационни позиции, изчислени в съответствие с точка 1, към подходящите категории в таблица 1, въз основа на техния емитент/длъжник, вътрешната или външна кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножи по теглата, посочени в таблицата. Тя сумира своите претеглени позиции, получени от прилагането на тази точка (независимо дали те са дълги или къси), за да изчисли своето капиталово изискване за специфичен риск. Тя изчислява своето капиталово изискване за специфичен риск за позиции, които са секюритизационни позиции в съответствие с точка 16а.

За целите на настоящата точка и на точки 14а и 16а институцията може да ограничи произведението от теглото и нетната позиция до максималната възможна загуба, свързана с риска от неизпълнение. За късите позиции това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение на базисните лица.“;

в)

вмъкват се следните точки:

„14а.

Чрез дерогация от точка 14, институцията може да определи като капиталово изискване за специфичен риск за портфейла за корелационно търгуване, по-голямата от следните суми:

а)	общото капиталово изискване за специфичен риск, което би било приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване, и

б)	общото капиталово изискване за специфичен риск, което би било приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване.

14б.

Портфейлът за корелационно търгуване се състои от секюритизационни позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на следните критерии:

а)	позициите не са нито пресекюритизационни позиции, нито опции по върху секюритизационен транш, нито каквито и да било други деривати върху секюритизирани експозиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш; и

б)

всички референтни инструменти са инструменти, издадени върху задължения на едно лице, включително издадени върху задължения на едно лице кредитни деривати, за които съществува ликвиден двупосочен пазар или обичайно търгувани индекси, базирани на тези референтни лица. Приема се, че двупосочен пазар съществува, когато има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че цената, разумно обусловена от последната цена за продажба, или от текущите добросъвестни конкурентни котировки за покупка и продажба, могат да се определят в рамките на един ден и сделката се осъществява по тази цена за относително кратко време съобразно обичайната търговска практика.

14в.

Позиции, които са референтни на което и да било от следните, не могат да бъдат част от портфейла за корелационно търгуване:

а)	базисен актив, който може да бъде разпределен в класовете експозиции, посочени в член 79, параграф 1, букви з) и и) от Директива 2006/48/ЕО, в нетърговския портфейл на институцията; или

б)	вземане от дружество със специална цел.

Институция може да включи в портфейла за корелационно търгуване позиции, които не са нито секюритизационни позиции, нито кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двупосочен пазар, какъвто е описан в точка 14б, буква б).“;

г)

вмъква се следната точка:

„16а.

По отношение на инструментите в търговския портфейл, които са секюритизационни позиции, институцията претегля своите нетни позиции, изчислени в съответствие с точка 1, както следва:

а)	за секюритизационни позиции, които в нетърговския портфейл на същата институция биха били предмет на стандартизирания подход за кредитен риск, 8 % от рисковото тегло съгласно стандартизирания подход, посочен в част 4 от приложение IХ към Директива 2006/48/ЕО;

б)	за секюритизационни позиции, които в нетърговския портфейл на същата институция биха били предмет на вътрешно-рейтинговия подход, 8 % от рисковото тегло, изчислено съгласно вътрешно-рейтинговия подход, посочен в част 4 от приложение IХ към Директива 2006/48/ЕО;

За целите на букви а) и б), методът на надзорната формула може да се използва само с одобрение на надзорните органи от институции, които не са институции инициатори, които могат да го прилагат за същата секюритизационна позиция в нетърговския им портфейл. Когато е приложимо, оценките на вероятността от неизпълнение (PD) и на процента на загуба при неизпълнение (LGD), като входни параметри в метода на надзорната формула, се определят в съответствие с членове 84—89 от Директива 2006/48/ЕО или, като алтернатива, при самостоятелно одобрение от надзорните органи, въз основа на оценки, получени в резултат на подхода, предвиден в точка 5а от приложение V, и които съответстват на количествените стандарти за вътрешно-рейтинговия подход. Комитетът на европейските банкови надзорници изготвя насоки, с цел да се гарантира съгласувана употреба на оценките на вероятността от неизпълнение (PD) и на процента на загуба при неизпълнение(LGD), като входни параметри, когато тези оценки се базират на подхода, посочен в точка 5а от приложение V;

Независимо от букви а) и б), за секюритизационни позиции, които биха подлежали на рисково тегло от 1 250 % съгласно член 122а от Директива 2006/48/ЕО ако се намираха в нетърговския портфейл на същата институция, се прилага 8 % от рисковото тегло съгласно същия член.

Институцията сумира своите претеглени позиции, получени от прилагането на тази точка (независимо дали те са дълги или къси), за да изчисли своето капиталово изискване за специфичен риск.

Чрез дерогация от четвъртата алинея, за преходен период, който приключва на 31 декември 2013 г., институцията сумира отделно своите претеглени нетни дълги позиции и своите претеглени нетни къси позиции. По-голямата сума е капиталовото изискване за специфичен риск. Институцията въпреки това докладва пред компетентния орган на държавата-членка по произход общата сума на своите претеглени нетни дълги и нетни къси позиции, разбити по видове базисни активи.“;

д)

точка 34 се заменя със следното:

„34.	Институцията сумира всички свои нетни дълги позиции и всички нетни къси позиции в съответствие с точка 1. Тя умножава общата си брутна позиция по 8 %, за да изчисли капиталовото си изискване за специфичен риск.“;

е)	точка 35 се заличава.

(2)

В приложение II, точка 7, втора алинея се замества със следното:

„Независимо от това, в случай на суап за кредитно неизпълнение, институцията, чиято експозиция, възникваща от суапа, представлява дълга позиция в базисния инструмент, има право да използва коефициент от 0 % за потенциална бъдеща кредитна експозиция, освен ако суапът за кредитно неизпълнение не съдържа клауза за анулиране при несъстоятелност на дружеството, чиято експозиция, възникваща от суапа, представлява къса позиция в базисния инструмент, дори и когато базисният инструмент не е в неизпълнение, в който случай коефициентът за потенциална бъдеща кредитна експозиция на институцията не надхвърля размера на премиите, които все още не са платени от дружеството на институцията.“

(3)

Приложение V се изменя, както следва:

а)

Точка 1 се заменя със следното:

„1.

Компетентните власти могат, при посочените в настоящото приложение условия, да разрешават на институциите да изчисляват капиталовите си изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, като използват свои собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или заедно с методите, описани в приложения I, III и IV. За всеки отделен случай се изисква компетентните власти да дадат изрично одобрение за използването на модели за целите на надзорните капиталови изисквания.“;

б)

В точка 4, втора алинея се заменя със следното:

„Компетентните власти проверяват способността на институцията да изпълнява бек-тестове както при реални, така и при хипотетични промени в стойността на портфейла. Бек-тестването за хипотетични промени в стойността на портфейла се основава на сравнение между стойността на портфейла в края на деня и стойността му в края на следващия ден при допускане, че позициите са непроменени. Компетентните власти изискват от институциите да предприемат подходящи мерки за подобряване на тяхната програма за бек-тестове, ако преценят, че тя е ненадеждна. Като минимално условие, компетентните власти изискват от институциите да извършат бек-тестове за хипотетични промени (като използват промените в стойността на портфейла, които биха възникнали, ако позициите в края на деня останат непроменени).“;

в)

Точка 5 се заменя със следното:

„5.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с търгувани дългови или капиталови инструменти, компетентните власти признават използването на вътрешен модел на институцията, ако наред със спазването на условията в останалата част на настоящото приложение, вътрешният модел отговаря на следните условия:

а)	той обяснява историческите промени на цените в портфейла;

б)	той отчита концентрациите по отношение на големината и промените на състава на портфейла;

в)	той е устойчив в неблагоприятна среда;

г)	той е утвърден с бек-тестове, чиято цел е да се прецени, дали специфичният риск е правилно обхванат. Ако компетентните власти разрешат тези бек-тестове да бъдат извършени въз основа на съответни подпортфейли, последните трябва да бъдат подбрани по подходящ начин;

д)	той отчита индивидуалния базисен риск, а именно, институциите показват, че вътрешният модел е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;

е)	той отчита събитиен риск.

Вътрешният модел на институцията оценява консервативно риска от нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност в условията на реалистични пазарни сценарии. Освен това моделът отговаря на минималните изисквания по отношение на стандартите за данни. Аналозите са достатъчно консервативни и могат да се използват, само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната променливост на позицията или портфейла.

При използването на вътрешен модел институцията може да реши да изключи от изчислението на своето капиталовото изискване за специфичен риск позициите в секюритизации или кредитни деривати за n-то неизпълнение, за които прилага капиталовото изискване за позиционни рискове съгласно приложение I, с изключение на тези позиции, които са предмет на подхода, предвиден в точка 5л.

С развитието на техниките и на най-добрите практики институциите се възползват от тези нови техники и практики.

От институцията няма да се изисква да отчита риска от неизпълнение и миграционния риск при търгуваните дългови инструменти в своите вътрешни модели, когато тя отчита тези рискове чрез изискванията по точки 5а–5к.“;

г)

Вмъкват се следните точки:

„5а.

Институции, които прилагат точка 5 за търгувани дългови инструменти, при изчисляването на капиталовите си изисквания разполагат с установен подход за отчитане на риска от неизпълнение и на миграционния риск за позициите в търговския си портфейл, които са в допълнение към рисковете, отчетени в размера на стойността под риск, както е посочено в точка 5. Институцията показва, че нейният подход отговаря на стандартите за надеждност, посочени в членове 84—89 от Директива 2006/48/ЕО, при допускане за постоянно равнище на риска, и че е коригиран при необходимост с цел отразяване въздействието на ликвидността, концентрациите, хеджирането и опционните характеристики.

Обхват

5б.

Подходът за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск обхваща всички позиции, които са предмет на капиталови изисквания за специфичен лихвен риск, но не обхваща секюритизационните позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение. При условие получаването на одобрение от надзорния орган институцията може да реши да включи последователно всички борсово котирани капиталови позиции и дериватни позиции върху борсово котирани капиталови инструменти, за които такова включване съответства на това как институцията измерва и управлява вътрешно риска. Подходът отразява въздействието от взаимообвързаността между събитията на неизпълнение и събитията на миграция. Не се отразява въздействието на диверсифицирането между събитията на неизпълнение и на миграция, от една страна, и други фактори на пазарен риск, от друга страна.

Параметри

5в.

Подходът за отчитане на допълнителните рискове измерва загубите в резултат на неизпълнение, както и вътрешната или външна рейтингова миграция при 99,9 % доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година.

Корелационните допускания се подкрепят от анализ на обективна информация в концептуално надеждна рамка. Подходът за отчитането на допълнителните рискове отразява подходящо концентрацията на един или повече емитенти. Отразяват се също концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или в различни класове продукти при неблагоприятни условия.Подходът се основава на допускането за постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт, което предполага, че отделните позиции в търговския портфейл или набори от позиции, по отношение на които е настъпило неизпълнение или миграция през техния ликвиден хоризонт, са ребалансирани в края на техния ликвиден хоризонт, за да се достигне първоначалното ниво на риск. Като алтернатива, дадена институция може да реши да използва допускането за постоянна позиция за период от една година.

5г.

Ликвидните хоризонти се определят съгласно времето, необходимо за продажбата на позициите или за хеджиране на всички съответни съществени ценови рискове при неблагоприятни пазарни условия, като се отделя специално внимание на размера на позицията. Ликвидните хоризонти отразяват действителната практика и опит по време на периоди както на системни сътресения, така и на сътресения, характерни само за институцията. Ликвидният хоризонт се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че актът на продажбата или хеджирането, сам по себе си, да не повлияе съществено върху цената, на която биха се извършили продажбата или хеджирането.

Подходящият ликвиден хоризонт за дадена позиция или набор от позиции не може да бъде по-кратък от три месеца.

При определяне на подходящия ликвиден хоризонт за дадена позиция или набор от позиции се вземат предвид вътрешните политики на институцията, свързани с корекцията на стойността и управлението на нетъргуваните позиции. Когато дадена институция определя ликвидните хоризонти по-скоро за набори от позиции, отколкото за индивидуални позиции, критерият за подбора на набора от позиции се определя по начин, който изчерпателно отразява различията в ликвидността. Ликвидните хоризонти са по-големи за позиции, които са концентрирани, което отразява по-дългия период, необходим за реализацията на такива позиции. Ликвидният хоризонт за институция, набираща активи за секюритизация, отразява времето за натрупване, продажба и секюритизация на тези активи или за хеджиране на съществените фактори за риск при неблагоприятни пазарни условия.

5д.

Техники за хеджиране могат да бъдат включени в подхода на дадена институция за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение или на миграционния риск. Позициите могат да бъдат нетирани, когато дълги и къси позиции реферират към един и същ финансов инструмент. Ефектите от хеджирането и от диверсификацията, свързани с дългите и късите позиции, включващи различни инструменти или различни ценни книжа на един длъжник, както и дългите и късите позиции към различни емитенти, могат да бъдат признати само чрез изрично моделиране на брутните дълги и къси позиции в различните инструменти. Институциите отчитат въздействието на съществените рискове, които могат да се проявят по време на интервала между падежа на хеджираните позиции и ликвидния хоризонт, както и възможността за съществени базисни рискове в стратегиите за хеджиране по продукт, старшинство в капиталовата структура, вътрешен или външен рейтинг, падеж, година на емитиране и други разлики в инструментите. Институцията отчита хеджираната позиция само до степента, до която тя може да бъде поддържана, когато длъжникът наближава кредитно или друго събитие.

За позиции в търговския портфейл, които са хеджирани посредством динамични стратегии за хеджиране, ребалансиране на хеджираните позиции в рамките на ликвидния хоризонт на хеджираната позиция може да бъде признато, при условие че институцията:

i)	избере да моделира последователно ребалансирането на хеджираната позиция спрямо съответния набор от позиции в търговския портфейл,

ii)	демонстрира, че включването на резултатите от ребалансирането са води до по-добро измерване на риска, и

iii)	демонстрира, че пазарите на използваните за хеджиране инструменти са достатъчно ликвидни, за да позволят такова ребалансиране дори по време на неблагоприятни условия. Всякакви остатъчни рискове от динамични стратегии за хеджиране трябва да бъдат отразени в капиталовото изискване.

5е.

Подходът на отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск отразява нелинейното въздействие на опциите, структурираните кредитни деривати и други позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените. Институцията взима надлежно предвид степента на моделен риск, присъщ на оценката и оценяването на ценовите рискове, свързани с такива продукти.

5ж.	Подходът за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск се основава на данни, които са обективни и актуални.

Утвърждаване

5з.

Като част от независимия преглед на своята система за измерване на риска и на утвърждаване на своите вътрешни модели, както се изисква в настоящото приложение, и с оглед на подхода за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, институциите по-специално:

i)	утвърждават, че подходът им на моделиране на взаимовръзките и ценовите промени е подходящ за техния портфейл, включително за избора и теглата на систематичните рискови фактори;

ii)	извършват различни стрес тестове, включително анализ на чувствителността и на сценариите, за да оценят количествената и качествената обективност на подхода, особено по отношение на третирането на концентрациите. Тези тестове не се ограничават до различните събития, настъпили в миналото;

iii)	прилагат подходящо количествено утвърждаване, включително съответни сравнителни показатели за вътрешно моделиране.

Подходът на отчитане на допълнителните рискове отговаря на прилаганите от институцията вътрешни методи за управление на риска с цел установяване, измерване и управление на рисковете при търгуването.

Документиране

5и.	Институцията документира своя подход за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, така че неговата взаимообвързаност и други допускания, използвани в моделирането, да са прозрачни за компетентните власти.

Вътрешни подходи въз основа на различни параметри

5й.

Ако институцията използва подход за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, който е несъвместим с всички изисквания в настоящата точка, но е съвместим с вътрешните методи на институцията за установяване, измерване и управление на рисковете, тя може да демонстрира, че нейният подход води до капиталово изискване, което е поне толкова голямо, колкото ако се основаваше на подход, който е напълно съвместим с изискванията на настоящата точка. Компетентните власти преглеждат поне веднъж годишно дали посоченото в предходното изречение се съблюдава. Комитетът на европейските банкови надзорници следи различните практики в тази област и изготвя насоки, за да осигури равнопоставеност.

Честота на изчисляване

5к.	Институцията извършва необходимите изчисления по избрания подход за отчитане на допълнителния риск поне веднъж седмично.

5л.

Компетентните власти признават използването на вътрешен подход за изчисляването на допълнително капиталово изискване вместо капиталово изискване за портфейла за корелационно търгуване съгласно приложение I, точка 14а, при условие че са спазени всички условия в настоящата точка.

Подобен вътрешен подход обхваща по подходящ начин всички ценови рискове при 99,9 %-тов доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година, при допускане за постоянно равнище на риск, като подходът се коригира, когато е уместно, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики. Институцията може да включи в посочения в настоящата точка подход всички позиции, които се управляват съвместно с позициите от портфейл за корелационно търгуване, и да изключи тогава тези позиции от подхода по точка 5а.

Размерът на капиталовото изискване за всички ценови рискове не може да бъде по-малък от 8 % от размера на капиталовото изискване, изчислено съгласно приложение I, точка 14а за всички позиции, включени в изискването за всички ценови рискове.

По-специално, по подходящ начин следните рискове се отчитат по подходящ начин:

а)	кумулативният риск, възникващ от многократни неизпълнения, включително редът на неизпълненията, при продукти, разделени на траншове;

б)	риск на кредитния спред, включително гама и крос-гама ефект;

в)	променливост на косвените корелации, включително кръстосаният ефект между спредовете и корелациите;

г)

базисният риск, който включва:

i)	базисът между спреда на индекс и спредовете на съставляващите го задължения на отделни лица; и

ii)	базисът между косвената корелация на индекс и тази на съответните портфейли;

д)	променливост на нивата на възстановяване, доколкото е свързана със склонността на нивата на възстановяване да оказва влияние върху цените на траншовете; и

е)	доколкото цялостната рискова мярка включва ползи от динамично хеджиране — рискът от отклонения в хеджирането и потенциалните разходи за ребалансиране на такова хеджиране.

За целите на настоящата точка институцията разполага с достатъчно пазарни данни, за да гарантира, че отчита напълно характерните рискове, свързани с тези експозиции, във вътрешния подход в съответствие с предвидените в настоящата точка стандарти, показва чрез бек-тестове или по други подходящи начини, че показателите ѝ за риск могат адекватно да обяснят историческите промени на цените на тези продукти и е в състояние да отдели позициите, за които има одобрение, за включване в капиталовото изискване в съответствие с настоящата точка, от тези позиции, за които няма одобрение.

По отношение на портфейли, предмет на настоящата точка, институцията редовно прилага съвкупност от специфични, предварително определени стресови сценарии. Такива стресови сценарии изследват ефектите от неблагоприятните условия върху нивата на неизпълнение и на възстановяване, върху кредитните спредове и корелационните зависимости във връзка с печалбите и загубите, свързани с корелационното търгуване. Институцията прилага тези стресови сценарии поне веднъж седмично и докладва поне веднъж на тримесечие на компетентните власти за резултатите, включително сравнения с капиталовото изискване на институцията в съответствие с настоящата точка. Всички случаи, при които стрес тестовете показват съществено отклонение от това капиталово изискване, се докладват своевременно на компетентните власти. Въз основа на резултатите от тези стрес тестове компетентните власти разглеждат необходимостта от допълнително капиталово изискване по отношение на портфейла за корелационно търгуване, както е предвидено в член 136, параграф 2 от Директива 2006/48/ЕО.

Институцията изчислява капиталовото изискване, което обхваща всички ценови рискове, поне веднъж седмично.“;

д)

точка 6 се заменя със следното:

„6.	Институциите, използващи вътрешни модели, които не са одобрени в съответствие с точка 5, подлежат на отделно капиталово изискване за специфичен риск, изчислено в съответствие с приложение I.“;

е)

точка 7 се заменя със следното:

„7.	За целите на точка 10б, букви а) и б), резултатите от собственото изчисление на институцията се умножават по коефициентите (mc) и (ms). Стойността на тези коефициенти е най-малко 3.“;

ж)

в точка 8, първа алинея се замества със следното:

„За целите на точка 10б, букви а) и б), мултипликационните коефициенти (mc) и (ms) се увеличават с плюс-фактор между 0 и 1 в съответствие с таблица 1, в зависимост от броя на превишенията за последните 250 работни дни, доказани от бек-тестовете на институцията за измерване на стойността под риск, както е посочено в точка 10. Компетентните власти изискват от институциите да изчисляват превишенията по последователен начин въз основа на бек-тестване на хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла. Превишение е еднодневна промяна в стойността на портфейла, която надвишава съответния еднодневен размер на стойността под риск изчислен от модела на институцията. С цел определяне на плюс-фактора, броят на превишенията се оценява поне веднъж на тримесечие и се равнява на по-високата от стойностите на превишенията при хипотетичните и при действителните промени в стойността на портфейла.“;

з)	точка 9 се заличава;

и)

точка 10 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)

10-дневен еквивалентен период на държане (институциите могат да използват сумата за стойност под риск, изчислена съгласно по-кратки периоди на държане и пропорционално увеличена до 10-дневен период, например чрез квадратен корен от времето. Институция, която използва този подход, периодично представя аргументи защо този подход е разумен, така че да удовлетвори компетентните власти);“;

ii)

буква д) се заменя със следното:

„д)	месечно актуализиране на набора от данни.“;

й)

Добавят се следните точки:

„10а.

В допълнение, всяка институция изчислява „стрес стойността под риск“, основана на 10-дневен, с 99 %-тов едностранен доверителен интервал, изчислена като стойност под риск за текущия портфейл, със заложени входни параметри на модела за стойност под риск, калибрирани с историческите данни от непрекъснат 12-месечен период на значителни финансови сътресения, уместни за портфейла на институцията. Изборът на такива исторически данни подлежи на одобрение от компетентните власти и на годишен преглед от институцията. Комитетът на европейските банкови надзорници следи различните практики в тази област и изготвя насоки, за да осигури уеднаквяване. Институциите изчисляват стресираната стойност под риск поне веднъж седмично.

10б.

Всяка институция спазва ежедневно капиталово изискване, изразено като сумата от букви а) и б), а институция, която използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за специфичен позиционен риск, спазва капиталово изискване, изразено като сумата от букви в) и г), както следва:

а)

по-голямото от:

i)	размера на нейната стойност под риск за предходния ден, изчислена съгласно точка 10 (VaRt-1); и

ii)	средната величина на измерените дневни стойности под риск в съответствие с точка 10 за всеки от предходните шестдесет работни дни (VaRavg), умножена с коефициент (mc);

б)

по-голямото от:

i)	размера на нейната последна налична стрес стойност под риск, изчислена съгласно точка 10 (sVaRt-1); и

ii)	средната величина на стрес стойностите под риск, измерени по начина и с честотата, посочени в точка 10а през предходните 60 работни дни (sVaRavg), умножена с коефициент (ms);

в)	капиталово изискване, изчислено съгласно приложение I, за позиционният риск на секюритизационните позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение в търговския портфейл, с изключение на тези, които са включени в капиталовото изискване съгласно точка 5л;

г)

по-голямата от последно налична величина и средната величина за период от 12 седмици на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, измерени от институцията съгласно точка 5а и, където е приложимо, по-голямата от последно измерената величина и средната величина за период от 12 седмици на всички ценови рискове, измерени от институцията съгласно точка 5л.

10в.	Институциите извършват и обратни стрес тестове.“;

к)

в точка 12, първа алинея се замества със следното:

„12.

Моделът за измерване на риска отчита достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на институцията на съответните пазари. Когато рисков фактор е включен в ценовия модел на институцията, но не е включен в модела за измерване на риска, институцията може да обоснове този пропуск по задоволителен за компетентните власти начин. Освен това, моделът за измерване на риска обхваща нелинейността на опции и други продукти, както и корелационния риск и базисния риск. Когато се използват аналози за рискови фактори, те се подкрепят от основателни исторически данни за държаната действителна позиция. В допълнение, следното се прилага за индивидуални видове риск:“.

(4)

в приложение VII, част Б се изменя, както следва:

а)

в точка 2, буква а) се заменя със следното:

„а)

документирани правила и процедури за процеса на оценяване, включително ясно определени отговорности в различните области при определяне на оценките, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната целесъобразност, насоки за използването на ненаблюдаваните показатели, отразяващи допусканията на институцията за това какво биха използвали пазарните участници при ценообразуване на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания момент за заключителните цени, процедурите за корекция на оценките, и процедурите за месечно и извънредно потвърждение;“;

б)

точка 3 се заменя със следното:

„3.

Институциите, когато е възможно, пазарно оценяват своите позиции. Пазарното оценяване е оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник. Примери за това са борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки от независими брокери с висока репутация.“;

в)

точка 5 се заменя със следното:

„5.

Когато не е възможно да се приложи пазарно оценяване, институциите извършат консервативно моделно оценяване на позициите/портфейлите, преди да приложат капиталови изисквания към търговския портфейл. Моделно оценяване е всяко оценяване, което се извежда от сравнителна оценка, екстраполира се или се изчислява по друг начин на базата на пазарни данни.“;

г)

в точка 6, буква а) се заменя със следното:

„а)	висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на моделно оценяване, и осъзнава значението на несигурността, която моделът поражда при отчитането на риска/доходността от дейността;“;

д)

точки 8 и 9 се заменят със следното:

„Корекция на оценката

8.	Институциите въвеждат и поддържат процедури за извършване на корекция на оценката.

Общи стандарти

Компетентните власти изискват следните корекции в оценката да бъдат формално разгледани: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране или финансиране, бъдещи административни разходи и, когато е целесъобразно, моделен риск.“;

е)

точки 11 - 15 се заменят със следното:

„11.

Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекция в текущата оценка на нисколиквидните позиции. Такива корекции, когато е необходимо, се извършват в допълнение към всякакви промени в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовото отчитане, и отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите разглеждат няколко фактора при определяне на необходимостта от корекция на оценката на нисколиквидните позиции. Тези фактори включват периода от време, необходим за пълно хеджиране на позицията/рисковете, променливостта и средната стойност на разликата между цените „купува“ и „продава“, наличието на пазарни котировки (брой и самоличност на основните пазарни участници), променливостта и средните стойности на търгуваните количества, включително търгуваните количества в периоди на неблагоприятни пазарни условия, пазарна концентрацията, „застаряването“ на позициите, степента, до която оценката се основава на моделно оценяване, и влиянието на други видове моделен риск.

12.	Когато използват оценки от трети лица или моделно оценяване, институциите преценяват дали да приложат корекция на оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от създаване на корекции за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност.

13.

По отношение на сложни продукти, включително, но не само секюритизирани експозиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, институциите изрично оценяват необходимостта от корекции в оценките с цел да се отрази моделния риск, който се отнася до използването на евентуално неточна методология за оценка, и риска, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в модела за оценка.“