2.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 172/18

(1)

В член 2, буква б) от Договора се предвижда установяване на единни стандарти за безопасност за опазване здравето на работниците и на населението.

(2)

В член 30 от Договора се предвижда установяване на основни стандарти в рамките на Общността за опазване здравето на работниците и на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение.

(3)

Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (3) установява основните норми за безопасност. Разпоредбите на посочената директива се допълват от по-конкретно законодателство.

(4)

Както се установява от Съда на Европейските общности (наричан по-долу „Съдът“) в неговата практика (4), Общността споделя компетентността с нейните държави-членки в областите, попадащи в обхвата на Конвенцията за ядрена безопасност (5).

(5)

Както се установява от Съда в неговата практика, разпоредбите на глава 3 от Договора, отнасяща се до здравеопазване и безопасност, формират единна система, предоставяща на Комисията широк обхват от правомощия за осигуряване защитата на населението и околната среда срещу опасност от радиоактивно замърсяване.

(6)

Както се установява от Съда в неговата практика, задачите за установяване на единни стандарти за безопасност за опазване здравето на населението и на работниците, възложени на Общността с член 2, буква б) от Договора, не означава, че след като веднъж такива стандарти са били определени, дадена държава-членка не може да предвижда по-строги мерки за защита.

(7)

Решение 87/600/Евратом на Съвета от 14 декември 1987 г. относно договорености на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност (6) създаде рамка за нотифициране и предоставяне на информация, която да бъде използвана от държавите-членки с цел защита на населението в случай на радиационна опасност. Директива 89/618/Евратом на Съвета от 27 ноември 1989 г. за информиране на широката общественост относно мерки, които да бъдат наложени за защита на здравето и стъпките, които да се предприемат в случай на радиационна авария (7) наложи на държавите-членки задължения да информират населението в случай на радиационна авария.

(8)

Националната отговорност на държавите-членки за ядрената безопасност на ядрените инсталации е основополагащият принцип, въз основа на който бе разработена правна уредба относно ядрената безопасност на международно равнище, както е утвърдено с Конвенцията за ядрена безопасност. Този принцип за национална отговорност, както и принципът за носене на основната отговорност на притежателя на лицензията за ядрената безопасност на ядрена инсталация, под надзора на неговия национален регулаторен орган, следва да бъдат подсилени с настоящата директива, а ролята и независимостта на компетентния регулаторен орган следва да бъдат затвърдени с настоящата директива.

(9)

Всяка държава-членка може да решава какъв да бъде нейния енергиен профил в съответствие с националните политики.

(10)

При разработването на подходящата национална рамка съгласно настоящата директива ще се отчитат националните условия.

(11)

Държавите-членки вече са въвели мерки, които им позволяват да постигнат високо ниво на ядрена безопасност в рамките на Общността.

(12)

Докато настоящата директива разглежда основно ядрената безопасност на ядрените инсталации, е важно също така да се гарантира безопасното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, включително в съоръжения за съхранение и погребване.

(13)

Държавите-членки следва да оценят, където е уместно, основните принципи за безопасност, установени от Международната агенция за атомна енергия (8), които следва да представляват рамка от практики, които държавите-членки следва да отчитат при изпълнението на настоящата директива.

(14)

Уместно е да се доразвие процесът, в рамките на който националните органи за безопасност на държавите-членки, на чиято територия има атомни електроцентрали, работят съвместно в контекста на Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори (WENRA) и са определили множество общи референтни нива за безопасност на енергийни реактори.

(15)

В резултат на поканата на Съвета за създаване на група на високо равнище на ниво ЕС, както е отбелязано в заключенията му от 8 май 2007 г. за ядрена безопасност и безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, с Решение 2007/530/Евратом на Комисията от 17 юли 2007 г. за създаване на Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците (9) бе създадена Група на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG), която да допринесе за постигане на целите на Общността в областта на ядрената безопасност.

(16)

Уместно е да се установи единна структура на докладите на държавите-членки до Комисията относно изпълнението на настоящата директива. Предвид богатия опит на членовете си, ENSREG би могла да даде ценен принос в това отношение, улеснявайки по този начин консултациите и сътрудничеството с националните регулаторни органи.

(17)

На 15 октомври 2008 г. на петото си заседание ENSREG прие десет принципа, които да бъдат използвани при изготвяне на директива в областта на ядрената безопасност, както е отбелязано в протокола от заседанието с дата 20 ноември 2008 г.

(18)

Напредъкът в ядрените технологии, поуките, извлечени от експлоатационния опит, и проучванията на безопасността и подобряването на регулаторните рамки биха могли да имат потенциал за по-нататъшно подобряване на безопасността. Като спазват поетия ангажимент за поддържане и подобряване на безопасността, държавите-членки следва да отчитат тези фактори при разширяването на обхвата на своите програми за ядрена енергия или когато вземат решение да използват ядрена енергия за пръв път.

(19)

Установяването на висока култура на безопасност по отношение на ядрените инсталации е един от основните принципи за управление на безопасността, необходим за постигането на безопасна експлоатация на инсталациите.

(20)

Поддържането и по-нататъшното развиване на компетентност и умения в областта на ядрената безопасност следва да се основават, inter alia, на процес на извличане на поуки от натрупания експлоатационен опит и, ако е уместно, прилагане на новостите в областта на методологията и науката.

(21)

В миналото държавите-членки правеха самооценки, които бяха тясно свързани с международните партньорски проверки под егидата на МААЕ, като мисиите на Международния екип за преглед на регулирането (IRRT) или на Службата за интегриран преглед на регулирането (IRRS) на МААЕ. Тези самооценки бяха проведени и мисиите бяха поканени от държавите-членки на доброволна основа, в дух на откритост и прозрачност. Самооценките и придружаващите ги партньорски проверки на законодателната, регулаторната и организационната инфраструктура следва да имат за цел утвърждаването и укрепването на националната рамка на държавите-членки, като същевременно зачитат тяхната компетентност за гарантиране на ядрена безопасност на ядрени инсталации на тяхна територия. Самооценките, следвани от международни партньорски проверки, не са нито инспекция, нито одит, а механизъм за взаимно обучение, който приема различни подходи към организацията и практиките на компетентните регулаторни органи, като същевременно зачита регулаторните, техническите и политическите положения в държавите-членки, и по този начин допринасят за гарантирането на режим на висока ядрена безопасност. Международните партньорски проверки следва да се разглеждат като възможност за обмен на професионален опит и споделяне на извлечени поуки и добри практики в дух на откритост и сътрудничество по-скоро посредством партньорски съвети, а не чрез контрол и субективни оценки. Като се отчита необходимостта от гъвкавост и целесъобразност по отношение на различните съществуващи системи в държавите-членки, дадена държава-членка следва да бъде свободна да определя кои сегменти от системата ѝ да бъдат подложени на конкретната партньорска проверка, за която е отправена покана, с цел непрекъснато подобряване на ядрената безопасност.

(22)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (10) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

а)

да създаде рамка на Общността, за да се поддържат и насърчават постоянно подобряване на ядрената безопасност и нейното регулиране;

б)

да гарантира, че държавите-членки създават подходяща национална уредба за постигането на високо ниво на ядрена безопасност за защита на работниците и на населението от опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение на ядрените инсталации.

1.

„ядрена инсталация“ означава:

2.

„ядрена безопасност“ означава постигането на подходящи експлоатационни условия, предотвратяване на аварии и ограничаване на последиците от тях, така че работниците и населението да бъдат защитени от опасности, произтичащи от йонизиращото лъчение на ядрените инсталации;

3.

„компетентен регулаторен орган“ означава орган или система от органи, определени в държава-членка, в областта на регулирането на ядрената безопасност на ядрените инсталации, както е посочено в член 5;

4.

„лицензия“ означава всеки правен документ, предоставен под юрисдикцията на държава-членка, с който се възлага отговорността за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрена инсталация;

5.

„притежател на лицензия“ означава юридическо или физическо лице, което носи обща отговорност за ядрената инсталация, както е посочено в лицензията.

а)

приемане на национални изисквания за ядрена безопасност. Определянето на начина на приемането им и на инструмента за прилагането им остава в компетентността на държавите-членки;

б)

осигуряване на система за лицензиране и за забрана на експлоатацията на ядрени инсталации без лицензия;

в)

осигуряване на система за надзор на ядрената безопасност;

г)

действия за осигуряване на прилагането, включително спиране на експлоатацията и изменение или отнемане на лицензията.

а)

да изисква от притежателите на лиценз да спазват националните изисквания за ядрена безопасност и условията на съответния лиценз;

б)

да изисква доказателства за спазването на горепосоченото, включително изискванията, посочени в член 6, параграфи 2—5;

в)

да проверява доколко се спазват горепосочените условия, като извършва регулаторни оценки и инспекции; и

г)

да изпълнява действия по осигуряване прилагането, включително спиране на експлоатацията на ядрена инсталация в съответствие с условията, определени в националната рамка, посочена в член 4, параграф 1.