4.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 295/1

(1)

В Европейския съюз Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) представлява общата основа за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите в рамките на наказателното производство, което за целите на настоящата резолюция включва досъдебната и съдебната фаза.

(2)

Освен това Конвенцията, както се тълкува от Европейския съд по правата на човека, представлява важна основа за взаимното доверие на държавите-членки в техните наказателноправни системи и за укрепването на това доверие. В същото време Европейският съюз би могъл да предприеме допълнителни действия, за да гарантира пълното прилагане и спазване на нормите на Конвенцията и, когато е целесъобразно, да осигури системно прилагане на действащите норми и да повиши съществуващите стандарти.

(3)

Европейският съюз успешно изгради пространство на свобода на движението и пребиваването, от което гражданите се възползват, като все повече пътуват, учат и работят в държави, различни от държавата, в която пребивават. Неизбежна последица от премахването на вътрешните граници и все по-честото упражняване на правото на свобода на движението и пребиваването обаче е, че все повече лица стават субекти на наказателни производства в държава-членка, различна от държавата-членка, в която пребивават. В тези случаи процесуалните права на заподозрените лица или на обвиняемите са от особено значение с оглед гарантиране на правото на справедлив процес.

(4)

На практика, независимо че на равнище Европейски съюз се предприемат различни мерки за гарантиране на високо равнище на безопасност на гражданите, съществува еднаква необходимост да бъдат разрешени специфични проблеми, които могат да възникнат, когато дадено лице е заподозрян или обвиняем в рамките на наказателно производство.

(5)

Всичко това налага да се предприемат специфични действия относно процесуалните права, с цел да се гарантира справедливостта на наказателното производство. Подобни действия, които могат да обхващат както законодателни, така и други мерки, ще повишат доверието на гражданите, че Европейският съюз и неговите държави-членки защитават и гарантират техните права.

(6)

В заключенията на Европейския съвет от Тампере от 1999 г. се посочва, че в контекста на прилагането на принципа за взаимно признаване следва да се предприемат действия и по някои аспекти на процесуалното право, за които се смята, че са необходими общи минимални стандарти с цел улесняване на прилагането на принципа за взаимно признаване, при спазване на основните правни принципи на държавите-членки (заключение 37).

(7)

Освен това в Хагската програма от 2004 г. се посочва, че по-нататъшното осъществяване на взаимното признаване, в качеството му на крайъгълен камък на съдебното сътрудничество, предполага разработването на равностойни стандарти за процесуални права в наказателни производства, основани на проучвания на съществуващото равнище на защита в държавите-членки, при надлежно отчитане на техните правни традиции (точка III 3.3.1).

(8)

Взаимното признаване предполага, че компетентните органи на държавите-членки имат доверие в наказателноправните системи на останалите държави-членки. С цел да се повиши взаимното доверие в рамките на Европейския съюз, е важно, в допълнение към Конвенцията, да съществуват стандарти на Европейския съюз за защита на процесуалните права, които да се изпълняват и прилагат правилно в държавите-членки.

(9)

Неотдавнашните проучвания показват, че сред експертите е налице широка подкрепа за действията на Европейския съюз в областта на процесуалните права чрез законодателни и други мерки, както и че е налице необходимост от по-голямо взаимно доверие между съдебните органи на държавите-членки (1). Европейският парламент споделя тези виждания (2). В съобщението си за Стокхолмската програма (3) Европейската комисия отбелязва, че укрепването на правата на защита е жизненоважно за запазване на взаимното доверие между държавите-членки и на общественото доверие в Европейския съюз.

(10)

Водените през последните няколко години дискусии за процесуалните права в рамките на Европейския съюз не доведоха до конкретни резултати. Същевременно бе постигнат сериозен напредък в съдебното и полицейското сътрудничество в областта на мерките за улесняване на наказателното преследване. Вече е време да се предприемат действия за подобряване на баланса между тези мерки и защитата на процесуалните права на лицата. Следва да се положат усилия за укрепване на процесуалните гаранции и зачитането на принципите на правовата държава при наказателните производства, независимо от това къде на територията на Европейския съюз гражданите са решили да пътуват, учат, работят или живеят.

(11)

Като се има предвид значението и сложността на тези въпроси, изглежда уместно те да се решават поетапно, като се осигурява цялостна съгласуваност. Като се разглеждат бъдещите действия във всяка област поотделно, може да бъде обърнато специално внимание на всяка индивидуална мярка, така че проблемите да бъдат идентифицирани и решавани по начин, който ще осигури добавена стойност на всяка мярка.

(12)

Предвид неизчерпателния характер на каталога от мерки, изложен в приложението към настоящата резолюция, Съветът следва също да обмисли възможността за разглеждане на въпроса за защита на процесуални права, различни от изброените в каталога.

(13)

Всички нови законодателни актове на ЕС в тази област следва да съответстват на минималните стандарти, установени в Конвенцията, съгласно тълкуването на Европейския съд по правата на човека,

1.

На равнище Европейски съюз следва да се предприемат действия за укрепване на правата на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. Подобни действия могат да обхващат законодателни, както и други мерки.

2.

Съветът подкрепя „Пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство“ (наричана по-нататък „пътната карта“), съдържаща се в приложението към настоящата резолюция като основа за бъдещи действия. Включените в тази пътна карта права, които биха могли да се допълнят с други права, се разглеждат като основни процесуални права и действията по отношение на тях следва да бъдат приоритетни на настоящия етап.

3.

Комисията се приканва да представи предложения по мерките, изложени в пътната карта, както и да обмисли представянето на Зелената книга, посочена в точка Е.

4.

Съветът ще разгледа всички предложения, представени в контекста на пътната карта, и се ангажира да ги обсъди приоритетно.

5.

Съветът ще действа в тясно сътрудничество с Европейския парламент в съответствие с приложимите правила и надлежно ще си сътрудничи със Съвета на Европа.