17.8.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 209/62 |
Поправка на Решение 2009/894/ЕО на Комисията от 30 ноември 2009 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на дървени мебели
( Официален вестник на Европейския съюз L 320 от 5 декември 2009 г. )
На стр. 28, критерий 3
вместо:
„д) Емисии на формалдехид от необработени материали на базата на дървесина
Използването на материали на базата на дървесина в мебели е разрешено, само ако отговарят на следните изисквания:
i) |
Плоскост от дървесни частици: за плоскост от дървесни частици в сурово състояние, т.е. преди машинна обработка или нанасяне на покритие, емисията на формалдехид трябва да не превишава 50 % от граничната стойност, която би позволила нейното класифициране като Е1 съгласно стандарта EN 312. Оценяване и удостоверяване: заявителят и/или неговият доставчик представят доказателства, че материалите на базата на дървесина са в съответствие с това изискване съгласно европейския стандарт EN 312-1. |
ii) |
Дървесно-влакнеста плоскост: за всяка използвана дървесно-влакнеста плоскост съдържанието на формалдехид трябва да не превишава 50 % от граничната стойност, която би позволила нейното класифициране като A съгласно стандарта EN 622-1. Независимо от това дървесно-влакнестите плоскости, класифицирани в клас A, се приемат, само ако не представляват повече от 50 % от общото съдържание на дървесина и материали на базата на дървесина, използвани в продукта. Оценяване и удостоверяване: заявителят и/или неговият/ите доставчик/ци осигуряват доказателства, че дървесните материали са в съответствие с това изискване по смисъла на европейския стандарт EN 622-1“ |
да се чете:
„д) Емисии на формалдехид от необработени материали на базата на дървесина
Използването на материали на базата на дървесина в мебели е разрешено, само ако отговарят на следните изисквания:
i) |
Плоскост от дървесни частици: за плоскост от дървесни частици в сурово състояние, т.е. преди машинна обработка или нанасяне на покритие, емисията на формалдехид трябва да не превишава 50 % от граничната стойност, която би позволила нейното класифициране като Е1 съгласно стандарта EN 312. |
ii) |
Дървесно-влакнеста плоскост: за дървесно-влакнеста(и) плоскост(и) в сурово състояние, т.е. преди машинна обработка или нанасяне на покритие, емисията на формалдехид трябва да не превишава 50 % от граничната стойност, която би позволила нейното(тяхното) класифициране като Е1 съгласно стандарта EN 622-1. Независимо от това дървесно-влакнестата(ите) плоскост(и), класифицирана(и) като Е1, се приема(т), само ако не представлява(т) повече от 50 % от общото съдържание на дървесина и материали на базата на дървесина, използвани в продукта. Оценяване и удостоверяване: заявителят и/или неговият доставчик представят доказателства, че емисията от материалите на базата на дървесина е по-ниска от 4 mg/100 g съгласно EN 120 (перфорационен метод) или по-ниска от 0,062 mg/m3 съгласно EN 717-1 (камерен метод). Освен това се представя декларация, че е била създадена система за контрол на фабричното производство в съответствие с EN 312 или EN 622-1.“ |
На стр. 29, критерий 4
вместо:
„в) Формалдехид
Емисиите на формалдехид от вещества и препарати за повърхностна обработка, отделящи формалдехид, трябва да са под 0,05 ppm.
Оценяване и удостоверяване: заявителят и/или неговият доставчик трябва да представи декларация, че горепосоченото изискване е изпълнено, заедно с информация за използваните вещества за повърхностна обработка (например под формата на информационни листове за безопасност на материалите).“
да се чете:
„в) Формалдехид
Емисиите на формалдехид от вещества и препарати за повърхностна обработка, отделящи формалдехид, трябва да са под 0,062 mg/m3.
Оценяване и удостоверяване: заявителят и/или неговият доставчик трябва да представи декларация, че горепосоченото изискване е изпълнено, заедно с информация за използваните вещества за повърхностна обработка (например под формата на информационни листове за безопасност на материалите) или резултати от изпитвания, които доказват, че максималната стойност на емисията на формалдехид не надвишава определената граница (въз основа на EN 717-1).“