за изменение на Решение 2007/589/ЕО във връзка с включване на насоки за мониторинг и докладване на емисиите и на данните за тонкилометрите от авиационни дейности

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), и по-специално на член 14, параграф 1 от нея,

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I се изменя, както следва:

1.	В раздел 1 изразът „Приложения II—XI“ се заменя с „Приложения II—XI и XIII—XV“:

Раздел 2 се изменя, както следва:

а)

уводното изречение се заменя със следния текст:

„За целите на настоящото приложение и на приложения II—XV се прилагат определенията от Директива 2003/87/ЕО. За целите на настоящото приложение обаче „оператор“ означава оператор, както е посочено в член 3, буква е) от Директива 2003/87/ЕО, а оператор на въздухоплавателни средства, както е посочено в буква о) от въпросния член.“;

б)

параграф 1 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следния текст:

„в)	„източник на емисии“ означава част от инсталация, подлежаща на отделно идентифициране (пункт или процес), от която се емитират съответните парникови газове или, за авиационните дейности, отделно въздухоплавателно средство;“

ii)

буква д) се заменя със следния текст:

„д)	„методология за мониторинг“ означава съвкупност от методи, използвани от даден оператор или оператор на въздухоплавателни средства за определяне на емисиите от определена инсталация или авиационна дейност;“

iii)	в буква е) „инсталация“ се заменя с „инсталация или оператор на въздухоплавателни средства“;

iv)

буква ж) се заменя със следния текст:

„ж)	„подреждане“ означава определен елемент от методиката за определяне на данните за дейностите, емисионните фактори, годишното количество емисии, усреднената годишна стойност на емисиите на час и коефициентите на окисляване или преобразуване, както и за полезния товар;“

буква и) се заменя със следния текст:

„и)	„период на докладване“ означава една календарна година, по време на която се извършва мониторинг и докладване на емисиите или на данните за тонкилометрите;“

vi)	в буква й) точката в края се заменя със следното: „за авиационните дейности търговски период е периодът, посочен в член 3в, параграфи 1 и 2 от посочената директива.“;

в)

параграф 2, буква з) се заменя със следния текст:

„з)

„стандартно търговско гориво“ означава международно стандартизирани търговски горива с 95 % доверителен интервал, който не надвишава ± 1 % по специфицираната им калоричност, включително газьол, дизелово гориво, бензин, светилен газ, керосин, етан, пропан, бутан, керосин за реактивни двигатели, бензин за реактивни двигатели и авиационен бензин.“;

г)

параграф 4 се изменя, както следва:

в буква а) последното изречение се заменя със следния текст:

„За инсталации или оператори на въздухоплавателни средства без такава история за референция се използват данни от представителни инсталации или оператори на въздухоплавателни средства, извършващи същите или съпоставими дейности, като данните са отнесени пропорционално на съответната мощност.“;

ii)

буква в) се заменя със следния текст:

„в)

„de minimis потоци от гориво и материали“ означава група от незначителни потоци от гориво и материали, избрани от оператора, които годишно емитират съвместно до 1 килотон CO2 с минерален произход, или чийто принос възлиза на по-малко от 2 % (и достига до общ принос от максимум 20 килотона CO2 с минерален произход годишно) спрямо общото количество емисии на CO2 с минерален произход от тази инсталация или оператор на въздухоплавателни средства, преди изваждането на прехвърления CO2 — стойността, която е по-висока от гледна точка на абсолютните емисии;“

iii)

буква д) се заменя със следния текст:

„д)

„малки потоци от гориво и материали“ означава потоци от гориво и материали, избрани от оператора, които годишно емитират съвместно до 5 килотона CO2 с минерален произход, или чийто принос е по-малък от 10 % (и достига до общ принос от максимум 100 килотона CO2 с минерален произход годишно) спрямо общото количество годишни емисии на CO2 с минерален произход от дадена инсталация или оператор на въздухоплавателни средства, преди изваждането на прехвърления CO2 — стойността, която е по-висока от гледна точка на абсолютните емисии.“;

д)

параграф 5 се изменя, както следва:

буква д) се заменя със следния текст:

„д)	„разумна гаранция“ означава висока, но не и абсолютна степен на гаранция, безусловно заявена във верификационния отчет, че в доклада за емисиите липсват съществени неверни твърдения и съществени несъответствия по отношение на инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства;“

ii)

буква ж) се заменя със следния текст:

„ж)	„степен на гарантираност“ означава степента, до която верификаторът е сигурен, че заключенията от верификацията доказват, че информацията, докладвана в годишния доклад за емисиите от дадена инсталация или оператор на въздухоплавателни средства, не съдържа съществени неверни твърдения;“

iii)

в параграф 5 букви з) и и) се заменят със следния текст:

„з)

„несъответствие“ означава всяко действие или бездействие, както съзнателно, така и несъзнателно, на инсталация или оператор на въздухоплавателни средства, подлежащо на верификация, което противоречи на изискванията на плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган, в съответствие с разрешителното за инсталацията или съгласно член 3ж от Директива 2003/87/ЕО;

и)

„съществено несъответствие“ означава несъответствие с изискванията на плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган, съгласно разрешителното за инсталацията, или с член 3ж от Директива 2003/87/ЕО, което може да доведе до различно третиране на инсталацията или на оператора на въздухоплавателни средства от страна на компетентния орган;“

е)

добавя се следният параграф 6:

„6.

Следните определения се прилагат по отношение на емисиите и данните за тонкилометрите от авиационните дейности:

а)	„летище на заминаване“ означава летището, от което започва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

б)	„летище на пристигане“ означава летището, на което приключва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

в)	„двойка летища“ означава двойка, състояща се от летище на заминаване и летище на пристигане;

г)

„документи за теглото и разпределението на товара“ са документите, посочени в международното или националното приложение на стандартите и препоръчаните практики (SARPs), определени в приложение 6 (Експлоатация на въздухоплавателни средства) към Чикагската конвенция (1), включително определеното в Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета („EU-OPS“), изменен с Регламент (ЕО) № 859/2008 на Комисията от 20 август 2008 г., приложение III, подчаст Й, или еквивалентни международни разпоредби;

д)	„пътници“ са лицата на борда на въздухоплавателното средство по време на полет, без членовете на екипажа;

е)	„полезен товар“ е общата маса на товара, пощенските пратки, пътниците и багажа, превозвани на борда на въздухоплавателното средство по време на полет;

ж)	„разстояние“ означава разстоянието по най-късата дъга от земната сфера (ортодрома) между летището на заминаване и летището на пристигане, плюс допълнителна непроменлива добавка от 95 km;

з)	„тонкилометър“ означава тон полезен товар, превозван на разстояние от един километър.

Раздел 3 се изменя, както следва:

а)	във втория параграф „инсталация“ се заменя с „инсталация или оператор на въздухоплавателни средства“;

б)

петият параграф се заменя със следния текст:

„Вярност. Гарантира се, че определяните емисии не са системно нито над, нито под реалните емисии. Източниците на неопределеност се идентифицират и намаляват, доколкото е практически възможно. Влага се надлежно усърдие за осигуряване на гаранции, че изчислението и измерването на емисиите се извършват с най-голямата възможна точност. Операторът прави възможно осигуряването на разумни гаранции за верността на докладваните емисии. Емисиите се определят чрез използване на подходящите методологии за мониторинг, предвидени в настоящите насоки. Цялата измервателна или друга изпитвателна апаратура, използвана за докладването на данни от мониторинга, се използва по подходящия начин, поддържа се, калибрира се и се проверява. Електронните таблици и другите инструменти, използвани за съхранение и обработка на данните от мониторинга, не съдържат грешни твърдения. Докладваните емисии и свързаните с тях оповестявания не съдържат съществени неправилни твърдения, избягва се пристрастността при избора и представянето на информация и се предоставя достоверен и балансиран отчет за емисиите от инсталациите или операторите на въздухоплавателни средства.“;

в)

в шести параграф третото изречение се заменя със следния текст:

„Самата методология за мониторинг описва инструкциите за оператора по логичен и прост начин, избягвайки дублирането на дейности и вземайки предвид съществуващите системи в инсталацията или системите, използвани от оператора на въздухоплавателни средства.“;

Раздел 4.1 се изменя, както следва:

а)

първият параграф се заменя със следния текст:

„Процесът на мониторинг и докладване на дадена инсталация или оператор на въздухоплавателни средства следва да включва всички съответни емисии на парникови газове от всички емисионни източници и/или потоците от гориво и материали, отнасящи се до дейностите, извършвани от инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства и изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, както и от дейностите и парниковите газове, включени от дадена държава-членка, съгласно член 24 от Директива 2003/87/ЕО. Освен това операторите на въздухоплавателни средства гарантират, че съществуват документирани процедури за проследяване на всички промени в списъка на източниците на емисии, като лизинговане или закупуване на въздухоплавателни средства, с което се осигурява пълнота на данните за емисиите и се избягва двойното отчитане.“;

б)

във втория параграф второто изречение се заменя със следния текст:

„Следователно всички източници на емисии и потоците от гориво и материали от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, които подлежат на мониторинг и докладване, се изброяват в разрешителното или, за авиационните дейности, са обхванати от плана за мониторинг.“;

в)	трета алинея се заменя със следния текст: „Емисиите от нестационарни двигатели с вътрешно горене за транспортни цели се изключват при пресмятането на емисиите от инсталациите.“

5.	Първото изречение от раздел 4.2 се заменя със следния текст: „Приложение IV към Директива 2003/87/ЕО позволява определяне на емисиите от инсталациите чрез използване на едно от двете:“

Раздел 4.3 се изменя, както следва:

а)

в първия параграф се добавя следното изречение:

„В съответствие с член 3ж от посочената директива, операторите на въздухоплавателни средства предоставят на компетентните органи план за мониторинг, в който са установени мерките за мониторинг и докладване на данните за емисиите и за тонкилометрите.“;

б)

трета алинея се заменя със следния текст:

„Компетентният орган проверява и одобрява плана за мониторинг, изготвен от оператора преди началото на периода на докладване и отново вследствие на каквито и да било значителни промени на методологията за мониторинг, прилагана за дадена инсталация или от даден оператор на въздухоплавателно средство. Когато това се изисква съгласно специфично за дадена дейност приложение, планът за мониторинг се предоставя до определена дата, като за целта се използва стандартен формуляр.“

Раздел 5 се изменя, както следва:

а)

третият параграф от раздел 5.1, озаглавен „Горивни емисии“, се заменя със следния текст:

„Данните по дейности се основават на разхода на гориво. Количеството на използваното гориво се изразява под формата на енергийно съдържание в TJ, освен ако в настоящите насоки не е посочено друго. Не се счита за необходимо използването на нетна калоричност за някои специфични дейности, при условие че в специфичните за дейностите приложения е посочено, че емисионните фактори, изразени в t CO2 за тон гориво могат да бъдат използвани със сравнима степен на точност. Емисионният фактор се изразява в t CO2/TJ, освен ако в настоящите насоки не е посочено друго. При потреблението на гориво цялото количество въглерод не се окислява до CO2. Непълното окисляване възниква поради недостатъците на горивния процес, в резултат на което част от въглерода остава неокислен или частично окислен под формата на сажди или пепел. Неокисленият или частично окислен въглерод се взема предвид във фактора на окисляване, който се изразява като дроб. Факторът на окисляване се изразява като дроб, по-малка от единица. Получава се следната формула за изчисление:“;

б)

в раздел 5.2 първото изречение се заменя със следния текст:

„Специфичните насоки за дадена дейност, установени в приложения II—XI и приложения XIV и XV, съдържат специфични методологии за определяне на следните променливи: данни за дейността (състоящи се от две променливи — дебит на горивото/материала и нетна калоричност), емисионни фактори, данни за състава, фактори на окисляване и конверсия и полезен товар.“;

в)	заглавието на раздел 5.3 се заменя със следния текст:

г)	заглавието на раздел 5.4 се заменя със следния текст:

д)

втори параграф от раздел 5.5 се заменя със следното:

„С цел постигане на най-голяма възможна прозрачност и най-добро съответствие с националните инвентаризации на парниковите газове, използването на емисионни фактори за горивото, изразени като t CO2/t, а не като t CO2/TJ за горивните емисии се ограничава до случаите, в които операторът иначе би направил неоправдани разходи, както и до случаите, определени в специфичните за дадена дейност приложения към настоящите насоки.“;

8.	Заглавието на раздел 6 се заменя със следното:

Раздел 7.1 се изменя, както следва:

а)

вторият параграф се заменя със следния текст:

„По методологията, основана на изчисляване, в съответствие с разпоредбите на раздел 5.2, компетентният орган трябва да е одобрил комбинацията от подреждания за всеки поток от гориво и материали в дадена инсталация, както и да е одобрил всички подробности относно методологията за мониторинг на тази инсталация, така както се съдържат в разрешителното на инсталацията или, за авиационните дейности, в плана на оператора на въздухоплавателни средства за мониторинг. По този начин компетентният орган разрешава неопределеността, пряко произтичаща от правилното прилагане на одобрената методология за мониторинг, като свидетелство за това одобрение е съдържанието на разрешителното или, за авиационните дейности, съдържанието на одобрения план за мониторинг. Обявяването на комбинацията от подреждания в доклада за емисиите представлява докладване на неопределеността по смисъла на Директива 2003/87/ЕО. Следователно не съществува допълнително изискване за докладване на неопределеността, ако бъде приложена методология, основана на изчисляване.“;

б)

първото изречение от петия параграф се заменя със следния текст:

„При всички други случаи операторът предоставя писмени доказателства за степента на неопределеност, свързана с определянето на данните за дейността за всеки поток от гориво и материали, за да демонстрира съответствие с праговете на неопределеност, постановени в приложения II—XI и приложения XIV и XV към настоящите насоки.“;

10.

Раздел 8 се изменя, както следва:

а)

първият параграф се заменя със следния текст:

„Приложение IV към Директива 2003/87/ЕО определя изисквания за докладване по отношение на инсталациите и операторите на въздухоплавателни средства. Форматът за докладване, изложен в раздел 14 от настоящото приложение, и информацията, изисквана по него, се използва като база за докладване на количествените данни, освен ако Европейската комисия не е публикувала еквивалентен електронен стандартен протокол за годишно докладване. В случаите, когато в специфично за дадена дейност приложение е определен формат за докладване, този формат и изискваната по него информация се използват за докладване.“;

б)

единадесети параграф се заменя със следното:

„С цел постигане на последователност на данните, докладвани по Директива 2003/87/ЕО, и данните, докладвани от държавите-членки по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и на други данни за емисиите, докладвани в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ), всяка дейност, извършвана от дадена инсталация или оператор на въздухоплавателни средства, се обозначава, като се прилагат кодовете от следните две схеми на докладване, ако това е приложимо:“.

11.

Раздел 9 се изменя, както следва:

а)

първият и вторият параграф се заменят със следния текст:

„Операторът документира и архивира данните от мониторинга на емисиите от инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства от всички емисионни източници и/или потоци на източници, принадлежащи към дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО за парниковите газове, посочени във връзка с тези дейности.

Документираните и архивирани данни за мониторинга са достатъчни, за да позволят верификацията на годишния доклад за емисиите относно емисиите от инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства, представен от оператора в съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, в съответствие с критериите, постановени в приложение V към посочената директива.“;

б)	в четвърти параграф „оператор на инсталация“ се заменя с „оператор“;

в)

текстът след петото тире на петия параграф се заменя със следния текст:

„—	документация за процеса на събиране на данни за дейността на инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства и за потоците на горива и материали,“;

г)

в края на раздел 9 се добавя следният параграф:

„Следната допълнителна информация се запазва за авиационните дейности:

—	списък на собствените и взетите на лизинг въздухоплавателни средства, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък;

—	списък на полетите, обхванати през всеки период на докладване, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък;

—	данните, използвани за определяне на полезния товар и разстоянието, за съответните години, за които се докладват данните за тонкилометрите;

—	документация за подхода при пропуски в данните, ако това е приложимо, както и данни, използвани за запълване на пропуски в данните, когато това е налице.“;

12.

Раздел 10 се изменя, както следва:

а)	в третия параграф от раздел 10.3.3 „инсталация“ се заменя с „инсталация или оператор на въздухоплавателни средства“;

б)	в раздел 10.4.1 третият параграф се заменя със следното: „Операторът предава доклада за емисиите, копие от своя одобрен план или планове за мониторинг и всяка друга уместна информация на верификатора.“;

в)

в раздел 10.4.2, втория параграф, буква а), второто тире се заменя със следното:

„—

проучва всяка дейност, извършена от инсталацията или оператора на въздухоплавателни средства, източниците на емисии, източниците на емисионни потоци от инсталацията или от съответните авиационни дейности на оператора на въздухоплавателни средства, измервателното оборудване, използвано за мониторинг или измерване на данните за дейността, произходът и прилагането на емисионните фактори и факторите на окисляване и преобразуване, всички други данни, използвани за изчисляване или измерване на емисиите, и средата, в която работи инсталацията или операторът на въздухоплавателни средства;“

г)

в раздел 10.4.2 таблица 3 се заменя със следната таблица:

„Таблица 3

	Праг на материалност
Инсталации от категория А и Б или оператори на въздухоплавателни средства с годишни емисии равни на 500 килотона CO2 или по-ниски	5 %
Инсталации от категория В или оператори на въздухоплавателни средства с годишни емисии от над 500 килотона CO2	2 %“

13.

Раздел 11, в таблица 4 след вписването „керосин“ се вмъкват следните нови вписвания:

Гориво	Емисионен фактор (tCO2/TJ)	Нетна калоричност (TJ/Gg)
	Насоки на МГИК за 2006 г. (без биомаса)	Насоки на МГИК за 2006 г.
„Авиационен бензин	70,0	44,3
Бензин за реактивни двигатели	70,0	44,3
Керосин за реактивни двигатели	71,5	44,1“

14.	В раздел 13.5.2 третото изречение в първия параграф се заменя със следния текст: „Съответните лаборатории и свързаните с тях аналитични процедури се изброяват в плана за мониторинг.“

15.

В раздел 14, първи параграф, първото изречение се замества със следния текст:

„Освен ако не е предвидено друго в специфично за дадена дейност приложение, следните таблици се използват като основа за докладване и могат да бъдат адаптирани според броя на дейностите, типа на инсталацията, горивата и процесите, които са обект на мониторинг.“

16.

Раздел 15 се изменя, както следва:

а)

в раздел 15.1, в таблица Раздел 1.А, се вмъкват следните редове преди ред „4. Други сектори“:

„3. Транспорт

a)	Гражданско въздухоплаване“

б)	в раздел 15.1, в таблицата в раздела „ЗАПИСАНА ИНФОРМАЦИЯ“ се вмъква следния ред преди ред „Емисии на СО2 от биомаса“: „Международни запаси, въздухоплаване“

б).

Добавя се следното приложение XIV:

„ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

Специфични за дейността насоки за определяне на емисиите от авиационните дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО

1. ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Специфичните за дейността насоки от настоящото приложение се използват за мониторинг и докладване на емисиите от авиационни дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО. Приложение II относно изгарянето на горивата не се прилага за мобилни източници като въздухоплавателни средства.

Всички полети, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО и изпълнени от операторите на въздухоплавателни средства по време на периода на докладване, са включени. Позивната, използвана за целите на контрола на въздушното движение (КВД), се използва за идентифициране на конкретния оператор на въздухоплавателни средства съгласно определението от член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който отговаря за даден полет. Позивната представлява кода по ИКАО от клетка 7 на полетния план или, ако не е налице, регистрационният знак на въздухоплавателното средство. Ако самоличността на оператора на въздухоплавателно средство не е известна, собственикът на въздухоплавателното средство следва да се разглежда като оператор, освен ако той не представи доказателства, удовлетворяващи компетентния орган, кой е оператор на въздухоплавателното средство.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2

Емисиите на CO2 от авиационни дейности се изчисляват, като се използва формулата:

Емисии на CO2 = количеството изразходвано гориво * емисионния фактор

2.1. ИЗБОР НА МЕТОДОЛОГИЯ

В плана за мониторинг операторът на въздухоплавателни средства посочва каква методология за мониторинг се прилага за всеки тип въздухоплавателно средство. В случаите когато операторът на въздухоплавателни средства възнамерява да използва взети на лизинг или други типове въздухоплавателни средства, които все още не са включени в плана за мониторинг към момента на представяне на плана пред компетентния орган, операторът на въздухоплавателни средства включва в плана за мониторинг описание на процедурата, която ще бъде приложена за определяне на методологията за мониторинг за тези допълнителни типове въздухоплавателни средства. Операторът на въздухоплавателни средства гарантира, че след като е избрана методологията за мониторинг, тя се прилага последователно.

В плана за мониторинг операторът на въздухоплавателни средства посочва за всеки тип въздухоплавателно средство:

а)	коя формула за изчисление се използва (метод А или Б);

б)	източникът на данни, който е използван за определяне на данните за количеството заредено гориво (fuel uplift) и за горивото в резервоара, както и методите за предаване, съхранение и извличане на посочените данни;

в)	какъв метод се използва за определяне на плътността, ако това е приложимо. Когато се използват таблици за зависимостта между плътността и температурата, операторът посочва източника на тези данни.

По отношение на букви б) и в), когато това се налага поради особени обстоятелства, като например доставчици на гориво, които не могат да предоставят всички данни относно определена методология, този списък на прилаганите методологии може да съдържа списък на отклоненията от общата методология за конкретни летища.

2.2. РАЗХОД НА ГОРИВО

Разходът на гориво се изразява като изразходвано гориво в теглови единици (тонове) по време на периода на докладване.

Разходът на гориво се подлага на мониторинг за всеки полет и за всеки вид гориво и включва горивото, разходвано от спомагателната силова установка, както е предвидено във формулата за изчисление по-долу. Количеството заредено гориво се определя въз основа на измерванията, извършени от доставчика на гориво, отбелязани в бележките за доставка на гориво или фактурите за всеки полет. Като алтернатива, количеството заредено гориво може да бъде определено чрез използване на бордните измервателни системи. Данните се взимат от доставчика на гориво или се записват в документите за теглото и разпределението на товара, в техническия борден дневник или се предават по електронен път от въздухоплавателното средство до оператора на въздухоплавателното средство. Горивото в резервоара може да бъде определено чрез използване на бордните измервателни системи и да се запише в документа за теглото и разпределението на товара, техническия борден дневник или да се предаде по електронен път от въздухоплавателното средство до оператора на въздухоплавателното средство.

Операторът може да избере метода, който осигурява най-пълни и навременни данни в комбинация с най-ниска степен на неопределеност, без да води до неоправдани разходи.

2.2.1. ФОРМУЛИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ

Действителният разход на гориво се изчислява по един от следните два метода:

МЕТОД А:

Използва се следната формула:

Действителният разход на гориво за всеки полет (тонове) = количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, когато е завършило зареждането с гориво за полета (тонове) – количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, когато е завършило зареждането с гориво за следващия полет (тонове) + количеството заредено гориво за този следващ полет (тонове).

В случай че не е заредено гориво за полета или за следващия полет, количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, се определя към момента на отстраняване на спирачните столчета (block-off) за полета или за следващия полет. В изключителни случаи, когато едно въздухоплавателно средство изпълнява дейности, различни от полет, например преминава основно техническо обслужване, свързано с изпразване на резервоарите, след полета, за който се извършва мониторинг на горивото, операторът на въздухоплавателни средства може да размени цифрите за „Количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, когато е завършило зареждането с гориво за следващия полет + количеството заредено гориво за този следващ полет“ с „количеството гориво, оставащо в резервоарите към началото на следващата дейност на въздухоплавателното средство“, както е записано в техническите бордни дневници.

МЕТОД Б:

Използва се следната формула:

Действителният разход на гориво за всеки полет (тонове) = количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухоплавателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета (block-on) в края на предишния полет (тонове) + количеството заредено гориво за полета (тонове) – количеството гориво, съдържащо се в резервоарите към момента на поставяне на спирачните столчета (block-on) в края на полета (тонове).

Моментът на поставяне на спирачните столчета (block-on) може да се счита за еквивалентен на момента на спиране на двигателите. Когато дадено въздухоплавателно средство не е изпълнило полет преди полета, за който се извършва измерване на разхода на гориво, операторите на въздухоплавателни средства могат да съобщят количеството гориво, което е останало в резервоарите на въздухоплавателното средство в края на предишната дейност на въздухоплавателното средство, както е записано в техническия борден дневник, вместо „количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухоплавателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета (block-on) в края на предишния полет“.

2.2.2. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОЛИЧЕСТВЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Подреждане 1

Разходът на гориво през периода на докладване се определя с максимална неопределеност, по-малка от ± 5 %.

Подреждане 2

Разходът на гориво през периода на докладване се определя с максимална неопределеност, по-малка от ± 2,5 %.

Оператори на въздухоплавателни средства със средно годишно количество на докладваните емисии през предходния търговски период (или консервативна оценка, или предвиждане, в случай че докладваните емисии не са налични или вече не се прилагат), равно или по-малко от 50 килотона CO2 с минерален произход прилагат като минимум подреждане 1 по отношение на основните потоци от гориво и материали. Всички останали оператори на въздухоплавателни средства прилагат подреждане 2 по отношение на основните потоци от гориво и материали.

2.2.3. ПЛЪТНОСТ НА ГОРИВОТО

Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици (литри или m3), операторът на въздухоплавателни средства превръща това количество от обем в тегло, като използва действителните стойности на плътността. Действителната плътност е плътността, изразена в kg/l и определена при приложимата температура за конкретното измерване. Освен ако е възможно използването на бордни измервателни системи, действителната плътност е тази, измерена от доставчика на гориво при зареждане с гориво и вписана във фактурата или в бележката за доставката на гориво. Ако подобна информация не е налице, действителната плътност се определя от температурата на горивото по време на зареждане, съобщена от доставчика или определена за летището, на което се извършва зареждането с гориво, при използване на стандартни таблици за зависимостта между плътността и температурата. Само ако бъде демонстрирано по начин, който удовлетворява компетентния орган, че действителните стойности не са налице, се прилага стандартен коефициент на плътност от 0,8 kg/l.

2.3. ЕМИСИОНЕН ФАКТОР

За всеки вид авиационно гориво се използват следните референтни фактори, изразени в t CO2/t гориво, въз основа на референтната стойност на нетната калоричност и емисионните фактори, посочени в раздел 11 от приложение I:

Таблица 1

Емисионни фактори за авиационните горива

Гориво	Емисионен фактор (tCO2/t гориво)
Авиационен бензин	3,10
Бензин за реактивни двигатели	3,10
Керосин за реактивни двигатели	3,15

За целите на докладването този подход се счита за подреждане 1.

За алтернативни горива, за които не са определени референтни стойности, специфичните за дейността емисионни фактори се определят, както е посочено в раздел 5.5 и 13 от приложение I. В подобни случаи нетната калоричност се определя и докладва като записана информация. Ако алтернативното гориво съдържа биомаса, се прилагат изискванията за мониторинга и докладването на съдържанието на биомаса, предвидени в приложение I.

За горивата, търгувани на пазара, се използва емисионният фактор или съдържанието на въглерод, на което той се основава, съдържанието на биомаса и нетната калоричност, взета от документите за покупка на съответното гориво, предоставени от доставчика на гориво, при условие че тя е получена въз основа на признати международни стандарти

3. ОЦЕНКА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА

Операторът на въздухоплавателни средства следва да си изясни основните източници на неопределеност при изчисляването на емисиите. Няма изискване операторите на въздухоплавателни средства да извършват подробна оценка на неопределеността, както е предвидено в раздел 7.1 от приложение I, при условие че операторът на въздухоплавателни средства определи източниците на неопределеност и техните съответни степени на неопределеност. Тази информация се използва при избора на методология за мониторинг съгласно раздел 2.2.

Когато количеството заредено гориво се определя единствено въз основа на фактурираното количество гориво или на друга подходяща информация, предоставена от доставчика на гориво, като бележките за доставка на гориво при зареждане на гориво за полет, не се изисква друго доказателство за свързаната степен на неопределеност.

Когато за измерване на количеството заредено гориво се използват бордните системи, степента на неопределеност, свързана с измерването на горивото, се обосновава със сертификати за калибриране. Ако не са налице подобни сертификати, операторите на въздухоплавателни средства:

—	предоставят спецификациите на производителя на въздухоплавателните средства, които определят степента на неопределеност на бордните системи за измерване на горивото, както и

—	представят доказателства за редовно провеждани проверки за нормално функциониране на системите за измерване на гориво.

Неопределеностите за всички останали компоненти от методологията за мониторинг може да се основават на консервативна експертна оценка, като бъде отчетен приблизителният брой на полетите през периода на докладване. Няма изискване да се отчита кумулативният ефект на всички компоненти на измервателната система върху несигурността на годишните данни за дейностите.

Операторът на въздухоплавателни средства редовно провежда кръстосани проверки между количеството заредено гориво, както е посочено във фактурите, и количеството заредено гориво съгласно бордните измервателни системи и, ако бъдат забелязани отклонения, предприема корективни действия в съответствие с раздел 10.3.5.

4. ОПРОСТЕНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА МАЛКИТЕ ЕМИТЕНТИ

Операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват по-малко от 243 полета за един период в продължение на три последователни четиримесечни периода, както и оператори на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети с общи годишни емисии под 10 000 тона CO2 годишно, се считат за малки емитенти.

Операторите на въздухоплавателни средства, които са малки емитенти, могат да оценяват разхода на гориво като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или от друга подобна организация, които могат да обработват цялата информация, свързана с въздушното движение, като тези, с които разполага Евроконтрол. Приложимите инструменти се използват единствено при условие че са одобрени от Комисията, включително прилагането на коефициент за корекция за компенсиране на всякакви неточности в методите за моделиране.

Оператор на въздухоплавателни средства, който прилага опростената процедура и превишава праговете за малки емитенти през годината на докладване, уведомява за това компетентния орган. Само ако бъде демонстрирано по начин, който удовлетворява компетентния орган, че праговете няма да бъдат превишени отново от следващия период на докладване, операторът на въздухоплавателни средства не актуализира плана за мониторинг, така че да бъдат изпълнени изискванията за мониторинг, предвидени в раздели 2 и 3. Измененият план за мониторинг се представя незабавно за одобрение от компетентния орган.

5. ПОДХОДИ ПРИ ПРОПУСКИ В ДАННИТЕ

Операторът на въздухоплавателни средства предприема всички необходими действия, за да предотврати пропуски в данните, като прилага подходящи контролни дейности, както е посочено в раздел 10.2—10.3 от приложение I към настоящите насоки.

Ако компетентният орган, операторът на въздухоплавателни средства или верификаторът открият, че за полет, попадащ в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, в резултат на обстоятелства извън контрола на оператора на въздухоплавателни средства, липсват част от данните, които са необходими за определяне на емисиите, и те не могат да бъдат определени чрез алтернативен метод, описан в плана за мониторинг, емисиите за въпросния полет се оценяват, като операторът използва инструментите, посочени в раздел 4 по-горе. Количеството емисии, за които се прилага този подход, се посочва в годишния доклад за емисиите.

6. ПЛАН ЗА МОНИТОРИНГ

Операторите на въздухоплавателни средства представят своя план за мониторинг за одобрение от компетентния орган поне четири месеца преди началото на първия период на докладване.

Компетентният орган се уверява, че операторът на въздухоплавателни средства преразглежда своя план за мониторинг преди началото на всеки търговски период и представя изменен план за мониторинг, когато това е уместно. Представянето на плана за мониторинг за докладване на емисиите от 1 януари 2010 г. е последвано от преразглеждане на плана за мониторинг преди началото на търговския период, който стартира през 2013 г.

При извършването на подобно преразглеждане операторът на въздухоплавателни средства прави оценка по начин, който удовлетворява компетентния орган, дали методологията за мониторинг би могла да бъде променена с оглед подобряване на качеството на докладваните данни, без това да доведе до неоправдано високи разходи. Компетентните власти се уведомяват за предложените промени в методологията за мониторинг, ако има такива. Съществените промени в методологията за мониторинг, които изискват актуализация на плана за мониторинг, подлежат на одобрение от компетентния орган. Съществените промени включват:

—	промяна в средногодишното количество на докладваните емисии, която изисква операторът на въздухоплавателни средства да прилага различно подреждане, както е предвидено в раздел 2.2.2;

—	промяна в броя на полетите или в общото количество годишни емисии, поради която операторът на въздухоплавателни средства превишава прага за малки емитенти, както е предвидено в раздел 4;

—	съществена промяна във вида на използваните горива.

Чрез дерогация от раздел 4.3 от приложение I, планът за мониторинг съдържа следната информация:

За всички оператори на въздухоплавателни средства:

1.	посочване на оператора на въздухоплавателни средства, позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, данни за връзка с оператора на въздухоплавателни средства и с отговорно лице от оператора на въздухоплавателни средства, адрес за връзка;

2.	посочване на версията на плана за мониторинг;

първоначален списък на типовете въздухоплавателни средства в техния флот, експлоатирани към момента на представяне на плана за мониторинг, и броят на въздухоплавателните средства по типове, както и ориентировъчен списък на допълнителните типове въздухоплавателни средства, които се очаква да бъдат експлоатирани и, където това е възможно, приблизителният брой на въздухоплавателните средства по типове и горивни потоци (видове горива), свързани с всеки тип въздухоплавателно средство;

описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за проследяване на пълнотата на списъка на източниците на емисии през годината на докладване, т.е. за гарантиране пълнотата на мониторинга и докладването на емисиите на притежаваните въздухоплавателни средства, както и на взетите на лизинг въздухоплавателни средства;

описание на процедурите, използвани за осъществяване на мониторинг на пълнотата на списъка на полетите, изпълнявани под индивидуалния код за всяка двойка летища, както и процедурите, използвани за определяне дали полетите са обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО, за осигуряване на пълнота и избягване на двойното отчитане;

6.	описание на получаването на данните, дейности по обработка и контрол, дейности по осигуряване и контрол на качеството, включително техническо обслужване и калибриране на измервателното оборудване (вж. раздел 10.3 от приложение I);

ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприети по Схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране (EMAS) и други системи за управление на околната среда (например ISO 14001:2004), и по-специално процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове.

В допълнение към точки 1—7, за всички оператори на въздухоплавателни средства с изключение на малките емитенти, които желаят да прилагат опростената процедура, описана в раздел 4 по-горе, планът за мониторинг трябва да съдържа:

описание на методите за мониторинг на разхода на гориво както на собствените въздухоплавателни средства, така и на тези, взети на лизинг, включително:

а)	избраната методология (метод А или метод Б) за изчисляване на разхода на гориво; ако не се използва един и същ метод за всички типове въздухоплавателни средства, трябва да бъде представена обосновка на този подход, както и списък, в който се уточнява кой метод при какви обстоятелства се прилага;

б)

процедури за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, включително избраното подреждане, описание на съответните измервателни инструменти и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията във връзка с измерванията, където това е приложимо;

в)

процедура, която гарантира, че общата неопределеност на измерването на горивото е в съответствие с изискванията за избраното подреждане, по отношение на сертификатите за калибриране на измервателните системи, националното законодателство, клаузите от потребителските договори или стандартите за точност на доставчика на гориво;

9.	процедурите за измерване на плътността, прилагани при зареждане с гориво и във връзка с горивото, съдържащо се в резервоарите, включително описание на съответните измервателни инструменти или, ако измерването не е осъществимо, използваната стандартна стойност, както и обосновка на този подход;

10.

емисионните фактори, прилагани за всеки вид гориво или, за алтернативните горива, методологията за определяне на емисионните фактори, включително подхода за вземане на проби, метода на анализ, описание на използваните лаборатории и техните акредитации и/или техните процедури за осигуряване на качество.

В допълнение към точки 1—7, за малките емитенти, които желаят да прилагат опростената процедура, описана в раздел 4 по-горе, планът за мониторинг трябва да съдържа:

11.	доказателства, че определените в раздел 4 прагове за малките емитенти за спазени;

12.	потвърждение за това кой инструмент ще бъде използван, включително описание на инструмента.

Компетентният орган може да изиска от оператора на въздухоплавателни средства да използва електронен формуляр за представяне на плана за мониторинг. Комисията може да публикува стандартен електронен формуляр или спецификации за формата на файла. В такива случаи компетентният орган приема използването на този формуляр или спецификация от оператора на въздухоплавателни средства, освен ако формулярът на компетентния орган изисква поне същите данни.

7. ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

Операторите на въздухоплавателни средства използват формата, определен в раздел 8 по-долу за докладване на своите годишни емисии. Компетентният орган може да изиска от оператора на въздухоплавателни средства да използва електронен формуляр за представяне на годишния доклад за емисиите. Комисията може да публикува стандартен електронен формуляр или спецификации за формата на файла. В такива случаи компетентният орган приема използването на този формуляр или спецификация от оператора на въздухоплавателни средства, освен ако формулярът на компетентния орган изисква поне същите данни.

Емисиите се докладват като закръглени тонове CO2. Емисионните фактори се закръгляват, за да включват само значещи цифри, както за целите на изчисленията на емисиите, така и за целите на докладването. Разходът на гориво за отделен полет се използва за изчисление с всичките си значещи цифри.

8. СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА ЕМИСИИТЕ

Всеки оператор на въздухоплавателно средство включва следната информация в годишния си доклад за емисиите:

1.	данни за идентификация на оператора на въздухоплавателни средства, както е предвидено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за връзка;

2.	име и адрес на верификатора на доклада;

3.	годината на докладване;

4.	позоваване на и номер на версията на съответния одобрен план за мониторинг;

5.	съответните промени в експлоатацията и отклонения от одобрения план за мониторинг по време на периода на докладване;

6.	регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода, обхванат от доклада за авиационни дейности, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, извършвани от оператора на въздухоплавателни средства;

7.	общият брой полети, обхванати от доклада;

8.	данните съгласно таблица 2 по-долу;

9.	записана информация: количество биомаса, използвана като гориво по време на годината на докладване (в тонове или m3), с изброяване за всеки вид гориво.

Таблица 2

Формат за докладване на годишните емисии от авиационните дейности

Параметър	Единица	Поток от гориво и материали			ОБЩО
		Гориво от вид 1	Гориво от вид 2	Гориво от вид n
Наименование на горивото
Източници на емисии при използване на всеки вид поток от гориво и материали (общ тип въздухоплавателни средства):
Общ разход на гориво	t
Нетна калоричност на горивото (2)	TJ/t
Емисионен фактор за това гориво	t CO2/t или t CO2/TJ
Общо съвкупно количество емисии на CO2 от всички полети, които отговарят на условията и използват този вид гориво	t CO2
при които държавата-членка на заминаване е и държава-членка на пристигане (вътрешни полети)	t CO2
всички останали полети (международни полети, както в рамките на ЕС, така и извън ЕС)	t CO2
Съвкупно количество емисии на CO2 от всички полети, при които държавата-членка на заминаване е и държава-членка на пристигане (вътрешни полети):
Държава-членка 1	t CO2
Държава-членка 2	t CO2
Държава-членка n	t CO2
Съвкупно количество емисии на CO2 от всички полети, които отпътуват от всяка държава-членка за друга държава-членка или за трета държава (3) :
Държава-членка 1	t CO2
Държава-членка 2	t CO2
Държава-членка n	t CO2
Съвкупно количество емисии на CO2 от всички полети, които пристигат във всяка държава-членка от трети държави (3) :
Държава-членка 1	t CO2
Държава-членка 2	t CO2
Държава-членка n	t CO2

Всеки оператор на въздухоплавателно средство включва следната информация в приложението към годишния си доклад за емисиите:

—	Годишно количество емисии и брой полети на година за всяка двойка летища.

Операторът може да отправи искане това приложение да бъде третирано като поверителна информация.

9. ВЕРИФИКАЦИЯ

Освен изискванията за верификация, изложени в раздел 10.4 от приложение I, следното трябва да бъде взето предвид от верификатора:

—	пълнота на данните относно полетите и емисиите, сравнени с данни за въздушното движение, като например тези, събирани от Евроконтрол;

—	последователност между докладваните данни и документите за теглото и разпределението на товара;

—	последователност между данните с натрупване за изразходваното гориво и данните за закупеното или доставено по друг начин гориво за въздухоплавателното средство, изпълняващо авиационната дейност.“

В.

Добавя се следното приложение XV:

„ПРИЛОЖЕНИЕ XV

Специфични за дадена дейност насоки за определяне на данните за тонкилометрите от авиационните дейности за целите на заявлението по членове 3д или 3е от Директива 2003/87/ЕО

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение съдържа общите насоки за мониторинга, докладването и верификацията на данните за тонкилометрите за авиационните дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

Приложение I се прилага за мониторинга, докладването и верификацията на данните за тонкилометрите, според случая. За тази цел позоваването на емисиите се тълкува като позоваване на данните за тонкилометрите. Раздели 4.1, 4.2, 5.1, 5.3—5.7, 6—7 и 11—16 от приложение I не се прилагат по отношение на данните за тонкилометрите.

2. ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Специфичните за дейността насоки от настоящото приложение се използват за мониторинг и докладване на данните за тонкилометрите от авиационни дейности, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО. Всички полети, които попадат в обхвата на приложение I към посочената директива и изпълнени от операторите на въздухоплавателни средства по време на периода на докладване, са включени.

Позивната, използвана за целите на контрола на въздушното движение (КВД), се използва за идентифициране на конкретния оператор на въздухоплавателни средства съгласно определението от член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който отговаря за даден полет. Позивната представлява кода по ИКАО от клетка 7 на полетния план или, ако не е налице, регистрационният знак на въздухоплавателното средство. Ако самоличността на оператора на въздухоплавателно средство не е известна, собственикът на въздухоплавателното средство трябва да се разглежда като оператор, освен ако той не докаже кое друго лице е оператор на въздухоплавателно средство.

3. ПЛАН ЗА МОНИТОРИНГ

В съответствие с член 3ж от Директива 2003/87/ЕО, операторите на въздухоплавателни средства представят план за мониторинг, в който са установени мерките за мониторинг и докладване на данните за тонкилометрите.

Чрез дерогация от раздел 4.3 от приложение I, планът за мониторинг съдържа следната информация:

1.	посочване на оператора на въздухоплавателни средства, позивната или други уникални кодове, използвани за целите на контрола на въздушното движение, данни за връзка с оператора на въздухоплавателни средства и с отговорно лице от оператора на въздухоплавателни средства, адрес за връзка;

2.	посочване на версията на плана за мониторинг;

първоначален списък на типовете въздухоплавателни средства във флота, експлоатирани към момента на представяне на плана за мониторинг, и броят на въздухоплавателните средства по типове, както и ориентировъчен списък на допълнителните типове въздухоплавателни средства, които се очаква да бъдат експлоатирани и, където това е възможно, приблизителният брой на въздухоплавателните средства по типове;

описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за проследяване на пълнотата на списъка на въздухоплавателните средства, експлоатирани през годината на мониторинг, т.е. за гарантиране на пълнотата на мониторинга и докладването на данните за тонкилометрите на притежаваните въздухоплавателни средства, както и на взетите на лизинг въздухоплавателни средства;

6.	описание на получаването на данните, дейности по обработка и контрол, съгласно раздел 10.3 от приложение I;

7.	информация относно съответните връзки с дейности, предприети съгласно системи за управление на качеството, по-специално процедури и контролни дейности, свързани с мониторинга и докладването на данните за тонкилометрите, ако това е приложимо;

описание на методите за определяне на данните за тонкилометрите на полет, включително:

а)	процедурите, отговорностите, източниците на данни и формулите за изчисление за определяне и запис на разстоянието за всяка двойка летища;

б)	дали се прилага стандартна маса от 100 kg за пътник (подреждане 1) или се прилага масата на пътниците от документите за теглото и разпределението на товара (подреждане 2). В случай че се прилага подреждане 2, трябва да се представи описание на процедурата за получаване на масата на пътниците;

в)	описание на процедурата, използвана за определяне на масата на товарите и пощенските пратки;

г)	описание на измервателните устройства, използвани за измерване на масата на пътниците, товарите и пощенските пратки, според случая.

4. МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДАННИТЕ ЗА ТОНКИЛОМЕТРИТЕ

4.1. ФОРМУЛА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ

Операторите на въздухоплавателни средства извършват мониторинг и докладват данните за тонкилометрите, като използват методология, основана на изчисления. Изчисляването на данните за тонкилометрите се базира на следната формула:

тонкилометри (t km) = разстояние (km) * полезен товар (t)

4.2. РАЗСТОЯНИЕ

Разстоянието се изчислява, като се използва формулата:

разстояние [km] = разстояние по голямата окръжност [km] + 95 km

Разстоянието по голямата окръжност се определя като най-краткото разстояние между всеки две точки от земната повърхност, което се изчислява приблизително по системата, посочена в член 3.7.1.1 от приложение 15 към Чикагската конвенция (WGS 84).

Географската дължина и ширина на летището се вземат или от данните за местоположението на летището, публикувани в аеронавигационните сборници (наричани по-долу „AIP“) в съответствие с приложение 15 към Чикагската конвенция, или от източник, който използва подобни данни от AIP.

Разстояния, изчислявани от софтуер или от трета страна, също могат да бъдат използвани, при условие че методологията за изчисление се базира на горепосочената формула и данните от AIP.

4.3. ПОЛЕЗЕН ТОВАР

Полезният товар се изчислява, като се използва следната формула:

полезен товар (t) = маса на товарите и пощенските пратки (t) + маса на пътниците и регистрирания багаж (t)

4.3.1. МАСА НА ТОВАРИТЕ И ПОЩЕНСКИТЕ ПРАТКИ

За изчисляване на полезния товар се използва действителната или стандартната маса от документите за теглото и разпределението на товара. Операторите на въздухоплавателни средства, от които не се изисква да попълват документи за теглото и разпределението на товара, трябва да предложат подходяща методология за определяне на масата на товарите и пощенските пратки в плана за мониторинг, който представят на компетентния орган за одобрение.

Действителната маса на товарите и пощенските пратки не включва теглото на тарата на всички палети и контейнери, които не представляват полезен товар, и работното тегло.

4.3.2. МАСА НА ПЪТНИЦИТЕ И РЕГИСТРИРАНИЯ БАГАЖ

За определяне на масата на пътниците операторите на въздухоплавателни средства могат да прилагат един от два различни вида подреждане. Операторите на въздухоплавателни средства могат да изберат като минимум ниво на подреждане 1 за определяне на масата на пътниците и регистрирания багаж. Избраното подреждане се прилага за всички полети в рамките на един и същ търговски период.

Подреждане 1

Прилага се стандартна стойност от 100 kg за всеки пътник и неговия регистриран багаж.

Подреждане 2

Прилага се масата на пътниците и техния регистриран багаж от документа за теглото и разпределението на товара за всеки полет.

5. ОЦЕНКА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА

Операторът на въздухоплавателни средства трябва да си изясни основните източници на неопределеност при изчисляването на данните за тонкилометрите. Не се изисква подробен анализ на неопределеността за методологията за определяне на данните за тонкилометрите, както е предвидено в раздел 7 от приложение I.

Операторът на въздухоплавателни средства извършва редовно подходящи дейности, свързани с контрола, както е предвидено в раздели 10.2 и 10.3 от приложение I, и незабавно предприема корективни действия в съответствие с раздел 10.3.5, ако бъдат констатирани нередности.

6. ИЗГОТВЯНЕ НА ДОКЛАДИ

Докладването на данните за тонкилометрите се изисква за целите на заявленията съгласно член 3д и 3е от Директива 2003/87/ЕО по отношение на годините, за които се осъществява мониторинг, и които са посочени в тях само.

Операторите на въздухоплавателни средства използват формата, определен в раздел 7 по-долу за докладване на данните за тонкилометрите. Компетентният орган може да изиска от оператора на въздухоплавателни средства да използва електронен формуляр за представяне на годишния доклад за данните за тонкилометрите. Комисията може да публикува стандартен електронен формуляр или спецификации за формата на файла. В такива случаи компетентният орган приема използването на този формуляр или спецификация от оператора на въздухоплавателни средства, освен ако формулярът на компетентния орган изисква поне същите данни.

Тонкилометрите се докладват като закръглени стойности в [t km]. Всички данни за отделен полет се използват за изчисление при всички значителни цифри.

7. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА ЗА ДАННИТЕ ЗА ТОНКИЛОМЕТРИТЕ

Всеки оператор на въздухоплавателни средства включва следната информация в доклада си за данните за тонкилометрите:

1.	данни за идентификация на оператора на въздухоплавателни средства, както е предвидено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за връзка;

2.	име и адрес на верификатора на доклада;

3.	годината на докладване;

4.	позоваване на номер на версията на съответния одобрен план за мониторинг;

5.	съответните промени в експлоатацията и отклонения от одобрения план за мониторинг по време на периода на докладване;

6.	регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода, обхванат от доклада за авиационни дейности, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, извършвани от оператора на въздухоплавателни средства;

7.	метод, избран за изчисляването на масата на пътниците и регистрирания багаж, както и за товарите и пощенските пратки;

8.	общо количество пътникокилометри и тонкилометри за всички полети, изпълнени през годината, за която се отнася доклада, и попадащи в авиационните дейности, изброени в приложение I;

за всяка двойка летища: кодове по ИКАО на двете летища, разстояние (= разстояние по голямата окръжност + 95 km) в km, общ брой на полетите за всяка двойка летища през периода на докладване, обща маса на пътниците и регистрирания багаж (тонове) през периода на докладване за всяка двойка летища, общ брой пътници през периода на докладване, общ брой пътникокилометри за всяка двойка летища, обща маса на товарите и пощенските пратки (тонове) през периода на докладване за всяка двойка летища, общо тонкилометри за всяка двойка летища (t km).

8. ВЕРИФИКАЦИЯ

—	пълнота на данните относно полетите и тонкилометрите, сравнени с данни за въздушното движение, като например тези, събирани от Евроконтрол, с цел проверка дали само полети, които отговарят на условията, са били взети предвид в доклада на операторите;

—	последователност между докладваните данни и документите за теглото и разпределението на товара.

Прагът на материалност за данните за тонкилометрите е 5 %.“

(1) Конвенция за международно гражданско въздухоплаване и приложенията към нея, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.“

(2) Не се прилага за стандартните търговски горива, изброени в таблица 1 от настоящото приложение, които се използват за авиационни дейности.

(3) Съвкупни емисии за трети държави, докладвани поотделно за всяка държава.