9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 97/72

(1)

За да се защитят лицата и стоките в рамките на Европейския съюз, актове на незаконна намеса в гражданско въздухоплавателно средство, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване, следва да се предотвратят чрез установяване на общи правила за защита на сигурността в гражданското въздухоплаване. Тази цел следва да бъде постигната чрез определянето на общи правила и общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването, както и на механизми за контрол на спазването им.

(2)

Желателно е, в интерес на общата сигурност на гражданското въздухоплаване, да се създаде основа за общо тълкуване на приложение 17 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г.

(3)

Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. за утвърждаване на общи правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване (3) беше приет в резултат на събитията от 11 септември 2001 г. в Съединените щати. В областта на сигурността на гражданското въздухоплаване е необходим общ подход и следва да се обмисли най-ефективният начин за предлагане на помощ след терористични актове, които предизвикват значителни последици в областта на транспорта.

(4)

Съдържанието на Регламент (ЕО) № 2320/2002 следва да бъде преразгледано в светлината на придобития опит и самият регламент следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент, като се търсят опростяване, хармонизиране и изясняване на съществуващите правила и подобряване на равнищата на сигурност.

(5)

Като се има предвид необходимостта от повече гъвкавост при приемане на мерки и процедури за сигурност, които да отговарят на преценките за нарастването на риска, и за да стане възможно въвеждането на нови технологии, настоящият регламент следва да установи основните принципи на това, което трябва да се направи, за да се опази гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, без да навлиза в технически и процедурни подробности за начина на тяхното осъществяване.

(6)

Настоящият регламент следва да се прилага спрямо обслужващи гражданското въздухоплаване летища, разположени на територията на дадена държава-членка, спрямо оператори, предоставящи услуги в такива летища, и спрямо образувания, предоставящи стоки и/или услуги във или посредством такива летища.

(7)

Без да се засягат Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства (Токио, 1963 г.), Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети (Хага, 1970 г.) и Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на гражданското въздухоплаване (Монреал, 1971 г.), настоящият регламент следва също да урежда мерките за сигурност, които да се прилагат от въздушните превозвачи от Общността на борда на въздухоплавателните средства или по време на полет.

(8)

Всяка държава-членка си запазва компетенцията да решава дали да използва служители по сигурността по време на полет във въздухоплавателни средства, регистрирани в тази държава-членка, и във въздухоплавателните средства на въздушните превозвачи, лицензирани от нея, както и да направи необходимото, в съответствие с параграф 4.7.7 от приложение 17 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване и съгласно условията на тази конвенция, въпросните служители да са правителствен персонал, специално подбран и обучен с отчитане на необходимите аспекти на сигурност и безопасност на борда на въздухоплавателно средство.

(9)

Различните видове гражданско въздухоплаване не носят непременно едно и също равнище на заплаха. При определяне на общи основни стандарти за сигурност във въздухоплаването следва да се вземат предвид размерът на въздухоплавателното средство, естеството на дейността и/или честотата на дейностите в летищата с оглед допускане на изключения.

(10)

На държавите-членки следва също така да бъде позволено, на основата на оценка на риска, да прилагат по-строги мерки от тези, постановени в настоящия регламент.

(11)

Третите държави могат да изискват прилагането на мерки, различни от изложените в настоящия регламент, по отношение на полетите от летище в някоя държава-членка до или над въпросната трета държава. Все пак, без да се засягат каквито и да е двустранни споразумения, по които Общността е страна, следва Комисията да има възможност да разглежда мерките, изисквани от третата държава.

(12)

Въпреки че в рамките на една държава-членка може да съществуват две или повече структури, които се занимават със сигурността на въздухоплаването, всяка държава-членка следва да определи единствен орган, който да отговаря за координирането и контрола върху прилагането на стандартите за сигурност.

(13)

За да се определят отговорностите за прилагане на общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването и за да се опише какви мерки се изискват от операторите и другите образувания за тази цел, всяка държава-членка следва да разработи национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. Освен това всеки летищен оператор, въздушен превозвач и субект, прилагащ стандарти за сигурност на въздухоплаването, следва да разработи, прилага и поддържа програма за сигурност с оглед спазването както на настоящия регламент, така и на всяка съществуваща национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

(14)

За да наблюдава спазването на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, всяка държава-членка следва да разработи и осигури прилагането на национална програма за проверка на равнището и качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване.

(15)

За проследяване на прилагането на настоящия регламент от държавите-членки и също така за да се направят препоръки за подобряване сигурността на въздухоплаването, Комисията следва да провежда проверки, включително и необявени предварително.

(16)

Като общо правило Комисията следва да публикува мерките, които пряко засягат пътниците. Изпълнителните актове, които определят общи мерки и процедури за прилагане на общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването и които съдържат поверителна информация за сигурността, заедно с докладите от проверките на Комисията и отговорите от съответните органи, следва да се смятат за класифицирана информация на ЕС по смисъла на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г., за изменение на вътрешния ѝ процедурен правилник (4). Тези документи не следва да бъдат публикувани, а следва да бъдат поставени на разположение само на онези оператори и образувания, които имат законен интерес.

(17)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(18)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на общи мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от общите основни стандарти чрез допълването им, за определяне на критерии, които да позволят на държавите-членки да допускат изключения от общите основни стандарти и да приемат алтернативни мерки за сигурност, както и за приемане на спецификации за националните програми за контрол на качеството. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(19)

Когато поради наложителни причини за спешност сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да прибегне до процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за приемането на общи правила за опазване на гражданското въздухоплаване.

(20)

Следва да се изведе на преден план целта за „едноетапна проверка“ за всички полети в рамките на Европейския съюз.

(21)

Освен това не следва да е необходимо да бъдат повторно проверявани пътници и/или техният багаж, пристигащи от трети държави, чиито стандарти за сигурност на въздухоплаването са равностойни на предвидените в настоящия регламент. Следователно, без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки и без да се засягат съответните компетенции на Общността и на държавите-членки, следва да се насърчават решения на Комисията и, когато е необходимо, споразумения между Общността и трети държави, с които се признава, че прилаганите в третата държава стандарти за сигурност са равностойни на общите стандарти, тъй като те улесняват едноетапната проверка.

(22)

Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за безопасност на въздухоплаването, включително тези, които се отнасят до транспортирането на опасни стоки.

(23)

Следва да се предвидят санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. Тези санкции, които могат да бъдат от граждански или административноправен характер, следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(24)

Министерската декларация относно летището в Гибралтар, договорена в Кордоба на 18 септември 2006 г. по време на първата министерска среща на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и цялостното ѝ спазване ще се смята за спазване на декларацията от 1987 г.

(25)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса и предоставяне на основа за общо тълкуване на приложение 17 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата и въздействието на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

а)

определяне на общи правила и общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването;

б)

механизми за контрол на спазването им.

а)

всички летища или части от летища, разположени на територията на държавите-членки, които не се използват изключително за военни цели;

б)

всички оператори, включително въздушни превозвачи, които предоставят услуги в летищата, посочени в буква а);

в)

всички образувания, прилагащи стандарти за сигурност на въздухоплаването, които оперират от помещения, разположени във или извън помещенията на летището, и предоставят стоки и/или услуги във или посредством летищата, посочени в буква а).

1.

„гражданско въздухоплаване“ означава всяка въздухоплавателна операция, извършена от гражданско въздухоплавателно средство, с изключение на операциите, извършени от държавните въздухоплавателни средства, посочени в член 3 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване;

2.

„сигурност на въздухоплаването“ означава комбинацията от мерки и човешки и материални ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване;

3.

„оператор“ означава лице, организация или предприятие, ангажирано или предлагащо да се ангажира с въздушнотранспортна операция;

4.

„въздушен превозвач“ означава въздушнотранспортно предприятие, притежаващо валиден лиценз за дейност или еквивалент на такъв;

5.

„въздушен превозвач от Общността“ означава въздушен превозвач с валиден лиценз за осъществяване на дейност, който му е издаден от държава-членка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (6);

6.

„образувание“ означава лице, организация или предприятие, различни от оператор;

7.

„забранени предмети“ означава оръжия, експлозиви или други опасни устройства, предмети или вещества, които могат да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса, който застрашава сигурността на гражданското въздухоплаване;

8.

„проверка“ означава прилагане на технически или други средства, предназначени да идентифицират и/или откриват забранени предмети;

9.

„контрол по сигурността“ означава прилагането на средства, с които може да се предотврати въвеждането на забранени предмети;

10.

„контрол на достъпа“ означава прилагането на средства, с които може да бъде предотвратен достъпът на лица или превозни средства, или и двете, които нямат разрешение за достъп;

11.

„съоръжение за излитане и кацане“ означава зоната за придвижване на летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, достъпът до които е ограничен;

12.

„охраняеми граници“ означава онези части от летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, които не са част от съоръжението за излитане и кацане;

13.

„зона с ограничен достъп“ означава зоната откъм съоръжението за излитане и кацане на летището, където освен ограничаване на достъпа се прилагат и други стандарти за сигурност на въздухоплаването;

14.

„демаркирана зона“ означава зона, която е отделена посредством средства за контрол на достъпа или от зоните за сигурност, или, ако самата демаркирана зона е и зона за сигурност, от другите зони за сигурност на летището;

15.

„цялостна проверка“ означава отчетена проверка на самоличността и миналото на дадено лице, включително съдебното му досие, като част от преценката дали лицето следва да получи достъп без охрана до обезопасени зони с ограничен достъп;

16.

„трансферни пътници, багаж, товар или поща“ означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи с въздухоплавателно средство, различно от това, с което са пристигнали;

17.

„транзитни пътници, багаж, товар или поща“ означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи със същото въздухоплавателно средство, с което са пристигнали;

18.

„потенциален нарушител“ означава пътник, който или бива депортиран, или е лице, смятано за неподлежащо на достъп по причини, отнасящи се до имиграцията, или е лице, задържано въз основа на законно разпореждане;

19.

„ръчен багаж“ означава багаж, предназначен за пренос в салона за пътници на въздухоплавателното средство;

20.

„регистриран багаж“ означава багаж, предназначен за пренос в багажното помещение на въздухоплавателното средство;

21.

„придружен регистриран багаж“ означава багаж, превозван във въздухоплавателното средство, който е регистриран за полет от пътник, пътуващ на борда на същото въздухоплавателно средство;

22.

„поща на въздушен превозвач“ означава поща, източникът и дестинацията на която са въздушни превозвачи;

23.

„материали на въздушен превозвач“ означава материали, източникът и дестинацията на които са въздушни превозвачи или се ползват от такива;

24.

„поща“ означава пратки на кореспонденция и други предмети, различни от пощата на въздушния превозвач, предоставени от и предназначени за доставка в пощенските служби съгласно правилата на Всемирния пощенски съюз;

25.

„товар“ означава всякаква собственост, предназначена за пренасяне на въздухоплавателно средство, различна от багаж, поща, поща на въздушния превозвач, материали на въздушния превозвач и продоволствия за полета;

26.

„пълноправен контрольор“ означава въздушен превозвач, агент, товароизпращач или друго образувание, което осигурява контрола на сигурността по отношение на товара или пощата;

27.

„познат изпращач“ означава изпращач, който предоставя товар или поща за своя собствена сметка и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара или пощата за пренасяне от всякакво въздухоплавателно средство;

28.

„регистриран изпращач“ означава изпращач, който предоставя товар или поща за своя собствена сметка и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара до товарни въздухоплавателни средства или на пощата до пощенски въздухоплавателни средства;

29.

„проверка за сигурност на въздухоплавателното средство“ означава проверка на тези от вътрешните части на въздухоплавателното средство, до които е възможно да са имали достъп пътници, както и проверка на багажното отделение за евентуално откриване на забранени предмети и незаконна намеса във въздухоплавателното средство;

30.

„претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство“ означава оглед на вътрешните и външните достъпни части на въздухоплавателното средство с цел откриване на забранени предмети и незаконна намеса, които застрашават сигурността на въздухоплавателното средство;

31.

„служител по сигурността на полета“ означава лице, наето от дадена държава да пътува на въздухоплавателно средство на лицензиран от нея въздушен превозвач с цел защита на това средство и неговите пътници от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на полета.

а)

допустимите методи на проверка;

б)

категориите предмети, които могат да бъдат забранени;

в)

по отношение на контрола на достъпа — основанията да се разреши достъп до съоръжението за излитане и кацане и до зоните с ограничен достъп;

г)

допустимите методи за проверка на превозни средства, проверка за сигурност и претърсване за сигурност на въздухоплавателни средства;

д)

критериите за признаване за равностойни на стандартите за сигурност на трети държави;

е)

условията, при които товари и поща се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност, както и до процеса на одобряване или определяне на пълноправните контрольори, познатите изпращачи и регистрираните изпращачи;

ж)

условията, при които поща и материали на въздушен превозвач се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност;

з)

условията, при които стоките, предназначени за полета или за летището, се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност, както и до процеса на одобряване или определяне на пълноправните доставчици и познатите доставчици;

и)

критериите за определяне на критичните части на зоните с ограничен достъп;

й)

критериите за набиране на персонал и методите на обучение;

к)

условията, при които може да се прилагат специални процедури за сигурност или да се освобождава от контрол за сигурност; и

л)

всички общи мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от общите основни стандарти, посочени в параграф 1, като ги допълват, и които не са предвидени към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

а)

изисквания и процедури за проверка;

б)

списък на забранените предмети;

в)

изисквания и процедури за контрол на достъпа;

г)

изисквания и процедури за проверка на превозни средства, проверка за сигурност и претърсване за сигурност на въздухоплавателни средства;

д)

решения за признаване за равностойни на стандартите за сигурност, прилагани в трети държави;

е)

по отношение на товара и пощата — процедури за одобряване или определяне на пълноправните контрольори, познатите изпращачи и регистрираните изпращачи и на задълженията, изпълнявани от тях;

ж)

изисквания и процедури за контрол за сигурност на поща и материали на въздушен превозвач;

з)

по отношение на стоките, предназначени за полета или за летището — процедури за одобряване или определяне на пълноправните доставчици и познатите доставчици и на задълженията, изпълнявани от тях;

и)

определянето на критичните части на зоните с ограничен достъп;

й)

изискванията за подбор и обучение на персонала;

к)

специални процедури за сигурност или освобождаване от контрол за сигурност;

л)

технически спецификации и процедури за одобряване и използване на оборудване за сигурност; и

м)

изисквания и процедури за действие относно потенциалните нарушители.

а)

съответната държава-членка прилага посочените мерки в съответствие с член 6; или

б)

изискването на третата държава е ограничено до даден полет на определена дата.

а)

мерките за сигурност, прилагани от тази държава-членка съгласно член 6; и/или

б)

местните процедури, които се прилагат на обслужваните летища.

а)

мерките и процедурите, посочени в член 4, параграфи 3 и 4, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, ако съдържат чувствителна по отношение на сигурността информация;

б)

докладите на Комисията за проверките и отговорите на съответните органи, посочени в член 15, параграф 3.