29.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 285/9

(1)

Директива 90/496/ЕИО уточнява, че следва да се даде определение за „целулоза“.

(2)

Условията за заявяване на хранителни претенции, като „източник на хранителни влакнини“ или „високо съдържание на хранителни влакнини“, са определени в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (2).

(3)

Поради съображения за яснота и съгласуваност с други законодателни актове на Общността, отнасящи се до това понятие, е необходимо да се установи определение за „целулоза“.

(4)

Определението за целулоза следва да взема предвид спецификациите, установени в Codex Alimentarius и становището във връзка с хранителните влакнини, прието на 6 юли 2007 г. от Научната група по диетични храни, хранене и алергии на Европейския орган по безопасност на храните.

(5)

Целулозата традиционно се консумира като съставка в растителни вещества и притежава благотворно/и физиологично/и въздействие/я, като например: съкращава времето за преминаване на храната през червата, увеличава обема на изпражненията, подлежи на ферментация под въздействието на микрофлората на дебелото черво, понижава общото съдържание на холестерол в кръвта, понижава нивата на LDL холестерола в кръвта, понижава нивата на глюкоза в кръвта след хранене или понижава нивата на инсулин в кръвта. Скорошни научни данни показаха, че сходни благотворни физиологични въздействия могат да бъдат постигнат и посредством други глуцидни полимери, които не подлежат на смилане и не се съдържат естествено в храните във вида, в който се консумират. Следователно е уместно определението за целулоза да включва и глуцидните полимери, които оказват благотворно/и физиологично/и въздействие/я.

(6)

Възможно е в растението глуцидните полимери с растителен произход, които съответстват на определението за целулоза, да са тясно свързани с лигнин или други неглуцидни съединения, като фенолови съединения, восъци, сапонини, фитати, кутин, фитостероли. Когато са тясно свързани с глуцидни полимери от растителен произход и са извлечени с глуцидни полимери за анализ на целулозните влакнини, тези вещества могат да бъдат разглеждани като целулоза. Въпреки това, когато бъдат изолирани от глуцидните полимери и прибавени в храна, тези вещества не следва да бъдат разглеждани като влакнини.

(7)

С цел да се вземе предвид научният и технологичен напредък е необходимо да бъде изменен списъкът на факторите за енергийна конверсия.

(8)

Докладът на ФАО от техническото заседание по въпросите на енергийното съдържание на храните, методите за анализ и факторите за енергийна конверсия посочва, че 70 % от целулозата в традиционните храни се приема за подлежаща на ферментация. Следователно може да се приеме, че средната енергийна стойност за целулозата следва да е 8 kJ/g (2 kcal/g).

(9)

Еритритолът може да се използва в широка гама от храни и едно от приложенията му е като заместител за хранителни вещества като захарта, когато е желателна по-ниска енергийна стойност.

(10)

Еритритолът е полиол и в съответствие с действащите правила, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 90/496/ЕИО, енергийната му стойност може да бъде изчислена въз основа на конверсионния фактор за полиолите, а именно 10 kJ/g (2,4 kcal/g). Използването на този конверсионен фактор не дава пълна информация на потребителите относно понижената енергийна стойност на даден продукт, получен при използване на еритритол по време на неговото производство. В становището си относно еритритола, прието на 5 март 2003 г., Научният комитет по храните отбеляза, че енергията, доставяна от еритритола, е по-малко от 0,9 kJ/g (по-малко от 0,2 kcal/g). Следователно е уместно да се приеме подходящ конверсионен фактор за еритритола.

(11)

Приложението към Директива 90/496/ЕИО изброява витамините и минералите, които могат да бъдат обявявани като част от етикетирането за питателност, уточнява техния препоръчителен дневен прием (ПДП) и определя правило за това какво представлява значително количество. Целта на този списък на ПДП е да зададе стойности за етикетирането за питателност и изчисление на значително количество.

(12)

Правилото за значителните количества, определено в приложението към Директива 90/496/ЕИО, е обект на позоваване в други законодателни актове на Общността, по-специално в член 8, параграф 3 от Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (3), в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 и в член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (4).

(13)

ПДП, изброени в приложението към Директива 90/496/ЕИО, се базират на препоръките от консултативната среща на експертите от ФАО/СЗО в Хелзинки през 1988 г.

(14)

С цел да се осигури съгласуваност с други законодателни актове на Общността, настоящият списък на витамините и минералите и техните ПДП следва да бъде актуализиран в съответствие с научните открития от 1988 г. насам.

(15)

В своето становище относно преразглеждането на референтните стойности за етикетирането за питателност, прието на 5 март 2003 г., Научният комитет по храните включи референтни стойности за етикетирането за питателност за възрастни. Това становище обхваща витамините и минералите, изброени в приложение I към Директива 2002/46/ЕО и в приложение I към Регламент (ЕО) № 1925/2006.

(16)

Приложението към Директива 90/496/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(17)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1.

В член 1, параграф 4, буква й) се добавя следното изречение:

„Определението за веществото и, ако е необходимо, методите на анализ, се включват в приложение II;“

2.

Следните тирета се добавят към член 5, параграф 1:

3.

Приложението се заменя с текста в приложение I към настоящата директива.

4.

Добавя се текстът от приложение II към настоящата директива.