ПРИЛОЖЕНИЕ II

Наръчник за процедурите, свързани с наземните инспекции по програмата SAFA на ЕО — основни елементи

1.   ОБЩИ УКАЗАНИЯ

1.1.   Наземните инспекции по програмата SAFA се извършват от инспектори, притежаващи необходимите познания в съответната област на инспекцията, като те следва да разполагат с познания в техническата област, летателната годност, както и оперативната област, когато проверяват всички пунктове от контролната карта. Когато наземната инспекция се извършва от двама или повече инспектори, основните елементи на инспекцията — визуалната инспекция на външното състояние на въздухоплавателното средство, инспекцията на пилотската кабина и на пътническия салон и/или карго отделенията — могат да се разпределят между инспекторите.

1.2.   Преди започване на инспекцията на борда на въздухоплавателното средство инспекторите следва да се представят на командира на въздухоплавателното средство или, в негово отсъствие, на член на полетния екипаж или най-старшия представител на оператора. В случаите, когато не е възможно да бъде информиран нито един представител на оператора или когато такъв не присъства на борда на въздухоплавателното средство или около него, основният принцип е да не се извършва наземна инспекция по SAFA. При изключителни обстоятелства може да бъде взето решение за извършване на инспекция по SAFA, която се ограничава до визуална проверка на външното състояние на въздухоплавателното средство.

1.3.   Инспекцията се провежда възможно най-изчерпателно в рамките на наличните ресурси и време. Това означава, че при ограничение във времето или недостиг на ресурси не се проверяват всички пунктове от контролната карта, а само част от тях. В зависимост от наличните ресурси и време за наземната инспекция по SAFA се избират пунктовете, които ще бъдат проверени, според целите на програмата SAFA на ЕО.

1.4.   При наземната инспекция не се допуска ненужно забавяне на инспектираното въздухоплавателно средство. Възможните причини за забавяне могат да включват, но не се ограничават до съмнения относно правилното провеждане на подготовката за полета, летателната годност на въздухоплавателното средство или проблеми, пряко свързани с безопасността на въздухоплавателното средство и пътниците в него.

2.   КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИНСПЕКТОРИТЕ

2.1.   Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2009 г. всички наземни инспекции по SAFA, провеждани на тяхна територия, се извършват от квалифицирани инспектори.

2.2.   Държавите-членки гарантират, че техните инспектори отговарят на критериите за квалификация, изброени по-долу.

2.3.   Критерии за квалификация

2.3.1.   Критерии за допустимост

Като предпоставка за допустимост на квалификацията, държавите-членки гарантират, че кандидатите за квалификация като инспектори по SAFA притежават необходимото образование в областта на въздухоплаването и/или практически познания, свързани с областта/ите, която/ито инспектират, а именно:

а)	експлоатация на въздухоплавателното средство;

б)	лицензиране на персонала;

в)	летателна годност на въздухоплавателното средство;

г)	опасни товари.

2.3.2.   Изисквания към обучението

Преди да се квалифицират, кандидатите следва да са преминали успешно обучение, включващо:

—	теоретично обучение, проведено от организация за обучение по програмата SAFA, както е посочено в точка 2.4;

—	практическо обучение, проведено от организация за обучение по програмата SAFA, както е посочено в точка 2.4, или от старши инспектор, назначен от дадена държава-членка, както е предвидено в точка 2.5, и работещ независимо от организациите за обучение по програмата SAFA;

—	обучение в процеса на работа: провежда се от старши инспектор, назначен от държава-членка, в рамките на поредица от инспекции, както е предвидено в точка 2.5.

2.3.3.   Изисквания за поддържане на валидността на квалификацията

Държавите-членки гарантират, че веднъж квалифицирани, инспекторите поддържат валидността на своята квалификация посредством:

а)	периодично преминаване на обучение, състоящо се от теоретично обучение, проведено от организация за обучение по програмата SAFA, както е посочено в точка 2.4;

б)

извършване на минимален брой наземни инспекции по програмата SAFA за период от 12 месеца след последното проведено обучение по SAFA, освен ако инспекторът не притежава квалификация в областите летателна експлоатация или летателна годност на въздухоплавателното средство към националната въздухоплавателна администрация на държава-членка и редовно участва в инспекции на въздухоплавателни средства на национални оператори.

2.3.4.   Указателен материал

Не по-късно от 30 септември 2008 г. EASA разработва и публикува подробен указателен материал в помощ на държавите-членки за прилагане на точки 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3.

2.4.   Организации за обучение по програмата SAFA

2.4.1.   Организацията за обучение по програмата SAFA може да бъде част от компетентния орган на държавата-членка или организация от трета страна.

Организацията от трета страна може да бъде:

—	част от компетентния орган на друга държава-членка;

—	независим орган.

2.4.2.   Държавите-членки гарантират като минимум, че курсовете на обучение, посочени в точка 2.3.2 и точка 2.3.3, буква a), предлагани от техния национален орган, се провеждат в съответствие със съответните програми за обучение, установени и публикувани от EASA.

2.4.3.   Държавите-членки, които използват организация от трета страна за целите на обучението, свързано със SAFA, въвеждат система за оценяване на въпросната организация. Системата трябва да е проста, прозрачна и пропорционална и да взема предвид съответните указателни материали, установени и публикувани от EASA. Подобна система може да отчита и проведено оценяване от други държави-членки.

2.4.4.   Използването на организация за обучение от трета страна е позволено само ако оценяването показва, че обучението ще бъде проведено според съответните програми за обучение, установени и публикувани от EASA.

2.4.5.   Държавите-членки гарантират, че програмите за обучение на техните компетентни органи и/или системите за оценяване на организациите за обучение от трети страни се изменят, така че да отразят всички препоръки, произтичащи от стандартизационните одити, проведени от EASA в съответствие с работните методи, предвидени в Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията (1).

2.4.6.   Държава-членка може да се обърне към EASA за оценяване на организацията за обучение и за даване на мнение, на което държавата-членка да обоснове своята собствена оценка.

2.4.7.   Не по-късно от 30 септември 2008 г. EASA следва да разработи и публикува подробен указателен материал в помощ на държавите-членки за прилагане на настоящата точка.

2.5.   Старши инспектори

2.5.1.   Държава-членка може да назначи старши инспектори, при условие че те отговарят на съответните критерии за квалификация, определени от въпросната държава-членка.

2.5.2.   Държавите-членки гарантират, че критериите, посочени в подточка 2.5.1, включват най-малко следните изисквания по отношение на назначеното лице:

—	лицето е било квалифициран инспектор по SAFA през 3-те години, предшестващи назначаването му;

—	лицето е извършило поне 36 инспекции по SAFA през 3-те години, предшестващи назначаването му.

2.5.3.   Държавите-членки гарантират, че практическото обучение и/или обучението в процеса на работата, провеждано от техните старши инспектори, се базира на съответните програми за обучение, установени и публикувани от EASA.

2.5.4.   Държавите-членки могат да възложат на своите старши инспектори да провеждат практическо обучение и/или обучение в процеса на работата на обучаваните от други държави-членки.

Не по-късно от 30 септември 2008 г. EASA трябва да разработи и публикува подробен указателен материал в помощ на държавите-членки за прилагане на настоящата точка.

2.6.   Преходни мерки

2.6.1.   Инспекторите по програмата SAFA, които отговарят на критериите, посочени в подточка 2.3.1, както и на критериите за скорошен опит, посочени в подточка 2.3.3, буква б), към датата, определена съгласно член 3 от Директива 2008/49/ЕО на Комисията, се смятат за квалифицирани да изпълняват функциите на инспектори в съответствие с изискванията, посочени в настоящия раздел.

2.6.2.   Независимо от разпоредбите от подточка 2.3.3, буква а), инспекторите, които се смятат за квалифицирани в съответствие с подточка 2.6.1, преминават периодично обучение, провеждано поетапно от организация за обучение по SAFA, не по-късно от 1 юли 2010 г. и впоследствие, според предвиденото в подточка 2.3.3, буква a).

3.   СТАНДАРТИ

3.1.   Стандартите на ICAO (Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване) и Европейските допълнителни регионални процедури на ICAO представляват основата, върху която се инспектират въздухоплавателните средства и операторите по програмата SAFA на ЕО. Освен това при инспекции на техническото състояние на въздухоплавателното средство се прави проверка съгласно стандартите на производителя на въздухоплавателното средство.

4.   ПРОЦЕС НА ИНСПЕКЦИЯ

Пунктове от контролната карта

4.1.   Пунктовете за инспекция се избират измежду посочените в контролната карта в доклада за извършена наземна инспекция по програмата SAFA, която съдържа общо 54 пункта (вж. допълнение 1).

4.2.   Инспекцията, както и произтичащите от нея констатации, ако има такива, след завършване на инспекцията следва да бъдат отразени в доклада за извършена наземна инспекция по програмата SAFA.

Подробни указания по програмата SAFA

4.3.   Създава се подробно описание за всеки пункт от контролната карта в доклада за извършена наземна инспекция по програмата SAFA, в което се уточняват обхватът и методът на инспектиране. Освен това се извършва позоваване на съответните изисквания от анексите на ICAO. Тези указания се разработват и публикуват от EASA под формата на подробен указателен материал и, при необходимост, подлежат на изменение с цел отразяване на най-актуалните приложими стандарти.

Включване на доклади в централизираната база данни на SAFA

4.4.   Докладът за извършена инспекция се включва в централизираната база данни на SAFA при първа възможност, но не по-късно от 15 работни дни след датата на извършване на инспекцията, дори при липса на констатации.

5.   КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА КОНСТАТАЦИИТЕ

5.1.   За всеки пункт за инспекция са установени три категории възможни отклонения от съответните стандарти, посочени в точка 3.1, определени като констатации. Въпросните констатации се подреждат в следните категории:

—	констатация от категория 1 се смята, че оказва незначително въздействие върху безопасността;

—	констатация от категория 2 може да има значително въздействие върху безопасността; и

—	констатация от категория 3 може да има силно въздействие върху безопасността.

5.2.   EASA ще разработи и публикува указания относно категоризирането на констатациите под формата на указателен материал, който при необходимост подлежи на изменение с цел да бъде отразен съответният научен и технически напредък.

6.   ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

6.1.   Без да се засягат разпоредбите на точка 1.2, след приключване на инспекцията се попълва документ за извършената инспекция, съдържащ поне елементите, посочени в допълнение 2, копие от който се предава на командира на въздухоплавателното средство или, в негово отсъствие, на член на полетния екипаж или най-старшия представител на оператора, който е на борда или в близост до въздухоплавателното средство. От получателя се изисква подписано потвърждение за получаване на документа за извършената инспекция, което се съхранява от инспектора. Отказът на получателя да подпише се отбелязва в документа. EASA ще разработи и публикува съответните подробни указания под формата на подробен указателен материал.

6.2.   Определени са няколко вида последващи действия в зависимост от категорията на констатациите. Връзката между категорията на констатациите и последващите действия се отразява в класа на съответното действие, което EASA ще разработи и публикува под формата на подробен указателен материал.

6.3.   Действия от клас 1: този клас действия се изразява в информиране на командира на въздухоплавателното средство за резултатите от наземната инспекция или, в негово отсъствие, на друг член на полетния екипаж или най-старшия представител на оператора, който присъства. Действието включва устен разбор и предоставяне на копие от документа за извършената инспекция. Действията от клас 1 се предприемат след всяка извършена инспекция, независимо дали са направени констатации или не.

6.4.   Действия от клас 2: Тези действия се състоят във:

1)	писмено уведомяване на съответния оператор, съдържащо изискване за представяне на доказателство за предприетите корективни действия, и

2)

писмено уведомяване на отговорната държава (държава на оператора и/или държава на регистрация) относно резултатите от проведените инспекции на въздухоплавателното средство, експлоатирано под надзора върху безопасността, упражняван от съответната държава. Уведомяването съдържа, при необходимост, изискване на потвърждение за удовлетворително изпълнени корективни действия по подточка 1).

Държавите-членки предоставят на EASA месечни доклади относно напредъка по действията, които те са предприели във връзка с проведените наземни инспекции.

Действия от клас 2 се предприемат след направени констатации от категория 2 или 3 при извършените инспекции.

EASA ще разработи и публикува съответните подробни указания под формата на подробен указателен материал.

6.5.   Действия от клас 3: действия от клас 3 се предприемат след направени констатации от категория 3 при извършените инспекции. Поради значимостта на констатациите от категория 3 по отношение на тяхното потенциално въздействие върху безопасността на въздухоплавателното средство и пътниците в него, бяха определени следните подкласове:

1)

клас 3а — налагане на ограничения върху експлоатацията на въздухоплавателното средство; компетентният орган, извършващ наземната инспекция, стига до заключението, че поради направените по време на инспекцията констатации въздухоплавателното средство може да продължи полета си единствено при спазване на определени ограничения;

2)	клас 3б — корективни действия, предприемани преди полет: по време на наземната инспекция са направени констатации, които изискват предприемане на корективно/и действие/я, преди да бъде изпълнен полетът;

3)

клас 3в — налагане на забрана за експлоатацията на въздухоплавателното средство от инспектиращата национална въздухоплавателна администрация: забрана за експлоатация на въздухоплавателното средство се налага, когато след направени констатации от категория 3 (силно въздействие) компетентният орган, извършил инспекцията, има съмнения, че операторът на въздухоплавателното средство няма да предприеме корективни мерки за отстраняване на недостатъците преди изпълнението на полета, като по този начин пряко ще застраши безопасността на въздухоплавателното средство и пътниците в него. При подобни случаи националната въздухоплавателна администрация, извършваща наземната инспекция, налага забрана за експлоатацията на въздухоплавателното средство до отстраняване на опасността и незабавно уведомява компетентните органи на съответния оператор и на държавата на регистрация на въздухоплавателното средство.

Действията, предприети по подточки 2) и 3), могат да включват пребазиращ полет без превоз на пътници до базата за техническо обслужване;

4)	клас 3г — незабавно влизаща в сила забрана за изпълнение на полети: държава-членка може да реагира на внезапна и очевидна заплаха за безопасността, като наложи оперативна забрана според предвиденото в приложимото национално законодателство и законодателството на Общността.

Допълнение 1

Доклад за извършена наземна инспекция по програмата SAFA

Допълнение 2

Документ за извършена инспекция