30.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 350/60

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел поддържането и развиването на Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което да се предостави висока степен на сигурност чрез общи действия на държавите-членки в областите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

(2)

Общите действия в областта на полицейското сътрудничество по член 30, параграф 1, буква б) от Договора за Европейския съюз и общите действия в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси по член 31, параграф 1, буква а) от Договора за Европейския съюз предполагат необходимост от обработване на съответната информация, която следва да е предмет на подходящи разпоредби за защитата на личните данни.

(3)

Законодателството, попадащо в обхвата на дял VI от Договора за Европейския съюз, следва да подпомага полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с оглед на тяхната ефикасност, както и на тяхната законосъобразност и зачитането на основните права, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Общите стандарти по отношение на обработването и защитата на лични данни, обработвани с цел предотвратяване и борба с престъпността, допринасят за постигането и на двете цели.

(4)

Хагската програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз, приета от Европейския съвет на 4 ноември 2004 г., подчерта необходимостта от новаторски подход към трансграничния обмен на информация за правоприлагането при строгото спазване на основните изисквания в областта на защитата на данните и прикани Комисията да представи предложения в тази връзка най-късно до края на 2005 г. Това беше отразено в Плана за действие на Съвета и Комисията за прилагане на Хагската програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз (2).

(5)

Обменът на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, особено в съответствие с принципа за наличност на информацията, заложен в Хагската програма, следва да бъде подкрепен с ясни правила, които засилват взаимното доверие между компетентните органи и осигуряват защитата на съответната информация по начин, който изключва всяка дискриминация по отношение на такова сътрудничество между държавите-членки, като същевременно напълно зачита основните права на физическите лица. Съществуващите на европейско равнище инструменти не са достатъчни; Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) не се прилага за обработването на лични данни в хода на дейност, попадаща извън обхвата на общностното право, като например дейностите, предвидени в дял VI от Договора за Европейския съюз, нито във всеки случай, за операции по обработване, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност или дейности на държавата в областите на наказателното право.

(6)

Настоящото рамково решение се прилага само за данни, събрани или обработвани от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. Настоящото рамково решение следва да оставя на държавите-членки да определят с по-голяма точност на национално равнище какви други цели следва да се смятат за несъвместими с целта, за която личните данни са били събрани първоначално. По принцип по-нататъшното обработване за исторически, статистически или научни цели не следва да се счита за несъвместимо с първоначалната цел на обработването.

(7)

Обхватът на настоящото рамково решение е ограничен до обработването на лични данни, които се изпращат или предоставят между държавите-членки. От това ограничение не следва да произтичат никакви заключения относно компетентността на Съюза да приема актове, свързани със събирането и обработването на лични данни на национално равнище или целесъобразността Съюзът да предприеме това в бъдеще.

(8)

За да улеснят обмена на данни в рамките на Съюза, държавите-членки възнамеряват да гарантират, че стандартът за защита на данни, постигнат при обработването на данни на национално равнище, съответства на предвидения в настоящото рамково решение. По отношение на обработването на данни на национално равнище настоящото рамково решение не възпрепятства държавите-членки да предоставят по-високи гаранции за защита на личните данни от установените в настоящото рамково решение.

(9)

Настоящото рамково решение не следва да се прилага за лични данни, които държава-членка е получила в рамките на настоящото рамково решение и които са с произход от същата държава-членка.

(10)

Сближаването на законодателствата на държавите-членки не би следвало да води до понижаване на равнището на предоставяната от тях защита на данните, а напротив, следва да цели осигуряване на високо ниво на защита в рамките на Съюза.

(11)

Необходимо е да се уточнят целите на защитата на данни в рамките на полицейските и съдебните дейности и да се установят правни норми относно законосъобразността на обработването на лични данни, за да се гарантира, че всяка информация, която би могла да се обменя, е обработена законосъобразно и в съответствие с основните принципи, свързани с качеството на данните. Същевременно законните дейности на полицейските, митническите, съдебните и други компетентни органи не следва да бъдат застрашени по никакъв начин.

(12)

Принципът за точност на данните следва да се прилага, като се отчитат естеството и целта на съответното обработване. Например, по-специално при съдебно производство данните се основават на субективното възприятие на физическите лица и в някои случаи не могат да бъдат проверени по никакъв начин. Следователно изискването за точност не може да бъде отнесено до точността на едно твърдение, а само до факта, че конкретно твърдение е било направено.

(13)

Архивирането в отделен набор от данни следва да е разрешено само ако данните вече не са необходими и не се използват за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания. Архивирането в отделен набор от данни следва да е разрешено също и ако архивираните данни се съхраняват в база данни с други данни по начин, който не дава възможност да бъдат използвани за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания. Целесъобразността на периода на архивиране следва да зависи от целите на архивирането и от законните интереси на субектите на данните. В случай на архивиране за исторически цели може да се предвиди много дълъг период.

(14)

Данните могат също така да бъдат изтрити чрез унищожаване на информационния носител.

(15)

По отношение на неточните, непълните или вече неактуалните данни, изпращани или предоставяни на друга държава-членка, и обработвани по-нататък от квазисъдебни органи, т.е. органи с правомощия да вземат правнообвързващи решения, тяхното коригиране, заличаване или блокиране следва да се извършва в съответствие с националното законодателство.

(16)

Осигуряването на високо ниво на защита на личните данни на физическите лица изисква общи разпоредби за определяне на законосъобразността и качеството на данните, обработвани от компетентни органи в други държави-членки.

(17)

Подходящо е на европейско равнище да се определят условията, при които следва да бъде разрешено на компетентните органи на държавите-членки да предават и предоставят на органи и частни страни в държави-членки лични данни, получени от други държави-членки. В много случаи предаването на лични данни от съдебната власт, полицията или митниците на частни страни е необходимо с оглед наказателното преследване на престъпления или предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност или предотвратяването на сериозно нарушение на правата на физическите лица, например чрез отправяне на предупредителни сигнали до банките и кредитните институции относно подправянето на ценни книжа или при престъпления, свързани с превозни средства, чрез съобщаване на застрахователните компании на лични данни с оглед предотвратяването на незаконния трафик на откраднати моторни превозни средства или с оглед подобряването на условията за връщане от чужбина на откраднати моторни превозни средства. Това не е равносилно на прехвърлянето на полицейски или съдебни задачи на частни страни.

(18)

Нормите в настоящото рамково решение относно предаването на лични данни от съдебната власт, полицията или митниците на частни страни не се прилагат по отношение на разкриването на данни пред частни страни (такива като адвокати на защитата и жертви) в рамките на наказателно производство.

(19)

По-нататъшното обработване на лични данни, получени или предоставени от компетентния орган на друга държава-членка, по-специално по-нататъшното изпращане или предоставяне на тези данни, следва да бъде предмет на общи правила на европейско равнище.

(20)

В случаите, когато личните данни могат да бъдат обработени по-нататък, след като държавата-членка, от която са получени, е дала съгласието си, всяка държава-членка следва да може да определи реда и условията за даване на такова съгласие, включително например посредством общо съгласие за категории информация или за категории по-нататъшно обработване.

(21)

Когато лични данни могат да бъдат обработени по-нататък за административни действия, тези действия следва да включват също дейности, извършвани от регулаторни и надзорни органи.

(22)

Законните дейности на полицейските, митническите, съдебните и други компетентни органи може да изискват данните да бъдат изпратени на властите на трети държави или на международни структури, които имат задължения за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

(23)

Когато лични данни се предават от една държава-членка на трети държави или международни структури, тези данни по принцип следва да се ползват с подходящо ниво на защита.

(24)

Когато лични данни се предават от една държава-членка на трети държави или международни структури, предаването следва да се извърши по принцип само след като държавата-членка, от която са получени данните, даде съгласието си за това. Всяка държава-членка следва да може да определи реда и условията за даване на такова съгласие, включително например чрез общо съгласие за категории информация или за конкретни трети държави.

(25)

В интерес на ефикасното сътрудничество в областта на правоприлагането се изисква в случаите, когато заплахата за обществената сигурност на държава-членка или на трета държава е толкова непосредствена, че да направи своевременното получаване на предварително съгласие невъзможно, компетентният орган да може да предаде съответните лични данни на заинтересованата трета държава без такова предварително съгласие. Същото би могло да се прилага, когато са поставени под въпрос съществени интереси на държава-членка с равностойно значение, например когато критична инфраструктура на държава-членка би могла да стане обект на непосредствена и сериозна заплаха или когато финансовата система на държава-членка би могла сериозно да бъде нарушена.

(26)

Може да се наложи субектът на данни да бъде информиран за обработването на неговите данни — по-специално когато е налице особено сериозно посегателство върху правата му в резултат на секретни мерки за събиране на данни — за да се гарантира, че субектът на данни може да се ползва от ефективна правна защита.

(27)

Държавите-членки следва да гарантират, че субектът на данните е информиран, че личните данни биха могли или се събират, обработват или предават на друга държава-членка за целите на предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. Редът и условията относно правото на субекта на данните да бъде информиран и изключенията от тях следва да се определят от националното законодателство. Това може да стане по общ ред, например чрез закон или чрез публикуване на списък на операциите по обработване.

(28)

С цел осигуряване на защита на личните данни, без да се излагат на риск интересите на наказателното разследване, е необходимо да се определят правата на субекта на данните.

(29)

Някои държави-членки предоставят право на достъп на субекта на данните в наказателноправната област посредством система, при която националният надзорен орган наместо субектът на данните има достъп до всички лични данни на субекта на данните без никакво ограничение и може също да коригира, заличава или актуализира неточни данни. В такъв случай на непряк достъп националното законодателство на въпросните държави-членки може да предвижда, че националният надзорен орган ще информира субекта на данните само че са били извършени всички необходими проверки. Въпросните държави-членки също предвиждат и възможности за пряк достъп на субекта на данните в специфични случаи, като например достъп до съдебни регистри, с цел получаване на копия от собствените свидетелства за съдимост или от документи, свързани със собствените показания пред полицейските служби.

(30)

Уместно е да се установят общи правила относно поверителността и сигурността на обработването, относно отговорността и санкциите при неправомерно използване от компетентни органи, както и относно средствата за правна защита, които са на разположение на субекта на данните. Всяка държава-членка обаче сама определя естеството на разпоредбите при непозволено увреждане и на санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби за защита на данните.

(31)

Настоящото рамково решение позволява принципът за обществен достъп до официални документи да се вземе под внимание при прилагане на определените в настоящото рамково решение принципи.

(32)

Когато е необходимо да се защитят личните данни във връзка с обработването, което поради своя мащаб или вид излага на специфичен риск основните права и свободи, например обработване посредством нови технологии, механизми или процедури, е уместно преди създаването на системи за класиране, предназначени за обработването на тези данни, да се гарантира, че са консултирани компетентните национални надзорни органи.

(33)

Създаването в държавите-членки на надзорни органи, които напълно независимо упражняват функциите си, е основен елемент от защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество между държавите-членки.

(34)

Надзорните органи, вече създадени в държавите-членки съгласно Директива 95/46/ЕО, следва да могат също така да поемат отговорност за задачите, които ще бъдат поставени пред националните надзорни органи, които предстои да бъдат създадени съгласно настоящото рамково решение.

(35)

Тези надзорни органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на своите задължения, включително правомощия за разследване и намеса, особено в случаи на жалби от физически лица, или правомощия за участие в съдебни производства. Тези надзорни органи следва да допринасят за осигуряването на прозрачност при обработването в държавите-членки, под чиято юрисдикция попадат. Техните правомощия обаче не следва да възпрепятстват специфичните норми, установени за наказателните производства или за независимостта на съдебната власт.

(36)

Член 47 от Договора за Европейския съюз предвижда, че никоя от разпоредбите в него не засяга договорите за създаване на Европейските общности или последващите договори и актове, които ги изменят или допълват. Съответно настоящото рамково решение не засяга защитата на лични данни съгласно общностното право, по-специално както е предвидено в Директива 95/46/ЕО, в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4) и в Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (5).

(37)

Настоящото рамково решение не засяга разпоредбите, отнасящи се до незаконния достъп до данни, установени в Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи (6).

(38)

Настоящото рамково решение не засяга съществуващите задължения и ангажименти, поети от държавите-членки или от Съюза по силата на двустранни и/или многостранни споразумения с трети държави. Бъдещите споразумения следва да спазват разпоредбите относно обмена с трети държави.

(39)

Няколко акта, приети въз основа на дял VI от Договора за Европейския съюз, съдържат конкретни разпоредби относно защитата на лични данни, обменяни или по друг начин обработвани съгласно тези актове. В някои случаи тези разпоредби съставляват един пълен и последователен набор от норми, обхващащи всички съответни аспекти на защитата на данни (принципи за качеството на данните, правила за сигурност на данните, регламентиране на правата и гаранциите на субектите на данни, организиране на надзор и отговорност) и регламентират тези въпроси по-подробно, отколкото настоящото рамково решение. Съответният набор от разпоредби за защита на данните в тези актове, по-специално тези, които уреждат функционирането на Европол, Евроюст, Шенгенската информационна система (SIS) и Митническата информационна система (CIS), както и даващите пряк достъп на органите на държавите-членки до определени системи с данни на други държави-членки, не следва да бъдат засегнати от настоящото рамково решение. Същото се прилага и по отношение на разпоредбите за защита на данни, уреждащи автоматизираното прехвърляне между държавите-членки на ДНК профили, дактилоскопни данни и данни относно националната регистрация на превозни средства съгласно Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (7).

(40)

В други случаи разпоредбите относно защитата на данни в актове, приети въз основа на дял VI от Договора за Европейския съюз, са с по-ограничен обхват. Често те установяват за държавата-членка, която получава от други държави-членки информация, съдържаща лични данни, специфични условия по отношение на целите, за които може да използва тези данни, но относно други аспекти от защитата на данните се позовават на Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на физическите лица по отношение на автоматизираната обработка на лични данни или на националното законодателство. Когато разпоредбите на тези актове, налагащи на получаващата държава-членка условия по отношение на използването или по-нататъшното предаване на лични данни, са по-ограничаващи, отколкото съдържащите се в съответните разпоредби на настоящото рамково решение, първите разпоредби следва да останат непроменени. По отношение на всички останали аспекти обаче следва да се прилагат правилата, установени в настоящото рамково решение.

(41)

Настоящото рамково решение не засяга Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, Допълнителния протокол към посочената конвенция от 8 ноември 2001 г. или конвенциите на Съвета на Европа относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

(42)

Тъй като целта на настоящото рамково решение, а именно определянето на общи норми за защита на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно, поради мащаба и последиците на действието, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност и посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(43)

Обединеното кралство участва в настоящото рамково решение в съответствие с член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (8).

(44)

Ирландия участва в настоящото рамково решение в съответствие с член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9).

(45)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото рамково решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия, за асоциирането на тези две държави при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), което попада в областта, посочена в член 1, букви З и И от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (11) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(46)

По отношение на Швейцария настоящото рамково решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), което попада в областта, посочена в член 1, букви З и И от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, четен във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (13) относно сключването на посоченото споразумение от името на Европейския съюз и от името на Европейската общност.

(47)

По отношение на Лихтенщайн настоящото рамково решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола подписан между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, букви букви З и И от Решение 1999/437/ЕО, четен във връзка с член 3 от Решение 2008/262/ПВР на Съвета (14) относно подписването на посочения протокол от името на Европейския съюз.

(48)

Настоящото рамково решение спазва основните права и съблюдава принципите, възприети по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (15). Настоящото рамково решение има за цел да гарантира пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, отразени в членове 7 и 8 от Хартата,

а)

са или са били предадени или предоставени между държавите-членки;

б)

са или са били предадени или предоставени от държавите-членки на органи или информационни системи, създадени въз основа на дял VI от Договора за Европейския съюз; или

в)

са или са били предадени или предоставени на компетентните органи на държавите-членки от органите или информационните системи, създадени въз основа на Договора за Европейския съюз или на Договора за създаване на Европейската общност.

а)

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или установяема самоличност („субект на данните“); лице с установяема самоличност е лице, чиято самоличност може да се установи пряко или косвено, по-специално по идентификационен номер или по един или повече фактори, специфични за неговата физическа, физиологична, психическа, икономическа, културна или социална самоличност;

б)

„обработване на лични данни“ и „обработване“ означават всяка операция или съвкупност от операции, извършвани със или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменяне, извличане, справка, използване, разкриване чрез предаване, разпространяване или предоставяне по друг начин, подреждане или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване;

в)

„блокиране“ означава обозначаването на съхраняваните лични данни с цел ограничаване на тяхното обработване в бъдеще;

г)

„система за класиране на лични данни“ и „система за класиране“ означават всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпни по специфични критерии, независимо дали е централизирана, децентрализирана или разпределена по функционален или географски принцип;

д)

„обработващ лични данни“ означава всеки, който обработва лични данни от името на администратора;

е)

„получател“ означава всеки, пред който се разкриват данни;

ж)

„съгласие на субекта на данните“ означава всеки свободно даден, конкретен и информиран израз на воля, с който субектът на данните изразява съгласието си да бъдат обработвани личните му данни;

з)

„компетентни органи“ означава служби или органи, създадени с правни актове, приети от Съвета съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз, както и полицейски, митнически, съдебни и други компетентни органи на държавите-членки, които са упълномощени съгласно националното законодателство да обработват лични данни, попадащи в обхвата на настоящото рамково решение;

и)

„администратор“ означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и начините за обработка на лични данни;

й)

„обозначаване“ означава маркирането на съхраняваните лични данни, без да се цели ограничаване на тяхното обработване в бъдеще;

к)

„правя анонимен“ означава изменяне на лични данни по такъв начин, че подробностите относно личните и материалните обстоятелства вече да не могат или да могат само с несъразмерен разход на време, финансови средства и труд да бъдат приписани на физическо лице с установена или установяема самоличност.

а)

не е несъвместимо с целите, за които са били събрани данните;

б)

компетентните органи са упълномощени да обработват такива данни за друга такава цел в съответствие с приложимите законови разпоредби; и

в)

обработването е необходимо и пропорционално на тази друга цел.

а)

предотвратяване, разследване, откриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, различни от тези, за които са били изпратени или предоставени;

б)

други съдебни и административни производства, пряко свързани с предотвратяването, разследването, откриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в)

предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност; или

г)

всяка друга цел, само с предварителното съгласие на изпращащата държава-членка или със съгласието на субекта на данните, дадено в съответствие с националното законодателство.

а)

това е необходимо за предотвратяването, разследването, откриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

б)

получаващият орган в третата държава или получаващата международна структура носи отговорност за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в)

държавата-членка, от която са получени данните, е дала своето съгласие за тяхното предаване в съответствие с националното си законодателство; и

г)

съответната трета държава или международна структура осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни.

а)

националното законодателство на държавата-членка, предаваща данните, предвижда това поради:

б)

третата държава или получаващата международна структура предоставя гаранции, които се считат за адекватни от съответната държава-членка съгласно националното ѝ законодателство.

а)

компетентният орган на държавата-членка, от която са получени данните, е дал съгласие за предаването в съответствие с националното си законодателство;

б)

няма законни специфични интереси на субекта на данните, които да възпрепятстват предаването; и

в)

в определени случаи предаването е от съществено значение за компетентния орган, предаващ данните на частна страна за:

а)

поне потвърждение от администратора или от националния надзорен орган, дали данни, свързани с него, са били предадени или предоставени, и информация относно получателите или категориите получатели, пред които са разкрити данните, както и информация за данните, които са в процес на обработване; или

б)

поне потвърждение от националния надзорен орган, че са извършени всички необходими проверки.

а)

за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури;

б)

за да се избегне повлияване върху предотвратяването, откриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в)

за защита на обществената сигурност;

г)

за защита на националната сигурност;

д)

за защита на субекта на данните или правата и свободите на другите.

а)

отказване на достъп на неупълномощени лица до оборудването за обработка на данни, което се използва за обработка на лични данни (контрол на достъпа до оборудване);

б)

препятстване на неразрешеното четене, копиране, изменяне или отстраняване на информационни носители (контрол на информационните носители);

в)

препятстване на неразрешеното въвеждане на данни и неразрешената проверка, изменяне или заличаване на съхранени лични данни (контрол на съхраняването);

г)

препятстване на използването на автоматизирани системи за обработка на данни от неупълномощени лица чрез устройства за предаване на информация (контрол на ползвателите);

д)

гарантиране, че лицата, на които е разрешено да използват автоматизираната система за обработка на данни, имат достъп само до данните, които са обхванати от тяхното разрешение за достъп (контрол на достъпа до данни);

е)

гарантиране на възможността за проверка и установяване на това на кого са били или могат да бъдат изпращани или предоставяни лични данни чрез оборудване за предаване на данни (контрол на комуникацията);

ж)

гарантиране на възможността за последваща проверка и установяване какви лични данни са били въведени в автоматизираните системи за обработка на данни, както и кога и от кого са били въведени (контрол на въвеждането);

з)

препятстване на неразрешено четене, копиране, изменяне и заличаване на лични данни в хода на тяхното предаване или при пренасянето на информационни носители (контрол на пренасянето);

и)

гарантиране на възстановяването на инсталираните системи в случай на прекъснато функциониране (възстановяване);

й)

гарантиране на изпълнението на функциите на системата, докладването за появили се във функциите дефекти (надеждност), както и недопускане на увреждане на съхраняваните данни вследствие от неправилно функциониране на системата (цялост).

а)

се обработват специалните категории данни, посочени в член 6; или

б)

видът обработка, по-специално използването на нови технологии, механизъм или процедури, е свързан в противен случай със специфичен риск за основните права и свободи, и по-специално неприкосновеността на личния живот, на субекта на данните.

а)

правомощия за разследване, като право на достъп до данни, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и правомощия за събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на надзорните му функции;

б)

ефективни правомощия за намеса, като например право на изразяване на становища преди извършването на операции по обработване на данни и гарантиране на подходяща публичност на тези становища; правомощия да се разпорежда за блокиране, заличаване или унищожаване на данни, за налагане на временна или окончателна забрана за обработване, за отправяне на предупреждение или строга забележка на администратора, както и за отнасяне на въпроса до националния парламент или други политически институции;

в)

правомощие да участва в съдебни производства, когато са нарушени националните разпоредби, приети в съответствие с настоящото рамково решение, или да довежда до знанието на съдебните органи това нарушение. Решенията на надзорния орган, които са предмет на жалби, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.