31.7.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 юли 2007 година

за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. За постепенното създаване на такова пространство Общността следва да приеме, inter alia, мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, които имат презгранични последици и са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)	Съгласно член 65, буква в) от Договора тези мерки трябва да включват мерки, които премахват пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, ако е необходимо чрез насърчаване на съвместимостта на правилата за гражданско производство, които се прилагат в държавите-членки.

(3)

За тази цел, наред с други мерки, Общността вече прие Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки (3), Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4), Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (5), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (6) и Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаването на европейска процедура за платежно нареждане (7).

(4)	Европейският съвет на срещата в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. прикани Съвета и Комисията да създадат общи процесуални правила за опростени и ускорени трансгранични съдебни спорове по малки потребителски и търговски искове.

(5)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие Съвместна програма на Комисията и Съвета от мерки за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения по граждански и търговски въпроси (8). Програмата се отнася до опростяване и ускоряване на разрешаването на презгранични съдебни спорове по искове с малък материален интерес. Това беше доразвито от Хагската програма (9), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., която призовава за активно продължаване на работата по искове с малък материален интерес.

(6)

На 20 декември 2002 г. Комисията прие Зелена книга относно европейското платежно нареждане и мерки за опростено и бързо решаване на съдебни спорове по искове с малък материален интерес. Зелената книга постави началото на консултации по мерките, засягащи опростяването и ускоряването на съдебните спорове по искове с малък материален интерес.

(7)

Много държави-членки са въвели опростени граждански съдопроизводства по искове с малък материален интерес, тъй като разноските, закъсненията и усложненията, свързани със съдопроизводството, невинаги намаляват пропорционално на стойността на иска. Пречките за постигането на бързо и нескъпо съдебно решение се влошават при презграничните дела. Поради това е необходимо да се установи европейска процедура за искове с малък материален интерес. Целта на тази процедура следва да е улесняване на достъпа до правосъдие. Нарушението на конкуренцията на вътрешния пазар, дължаща се на липсата на баланс във функционирането на процесуалните средства, предоставени на кредиторите в различните държави-членки, обуславя нуждата от общностно законодателство, което да гарантира равни условия за кредиторите и длъжниците в целия Европейски съюз. Необходимо е да се имат предвид принципите на опростеност, бързина и пропорционалност при определяне на разноските за разглеждане на иск по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Информацията за разноските, които трябва да бъдат заплатени, следва да стане обществено достояние, а начините на определяне на тези разноски трябва да са прозрачни.

(8)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да опрости и ускори съдопроизводството при искове с малък материален интерес по презгранични дела, като същевременно намали разноските, като предложи незадължителен инструмент в допълнение към съществуващите възможности в законодателството на държавите-членки, които остават незасегнати. Настоящият регламент следва също така да улесни признаването и изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

(9)

Настоящият регламент цели да насърчи основните права и отчита, по-специално принципите, които са признати от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът или правораздавателният орган следва да зачита правото на справедлив съдебен процес и принципа на състезателен процес, по-специално при вземането на решение относно необходимостта от устно изслушване и относно доказателствените средства и обхвата на събираните доказателства.

(10)	С цел да се улесни изчисляването на стойността на иска, не следва да бъдат включвани никакви лихви, разноски и разходи. Това не засяга нито правомощието на съда или правораздавателния орган да ги присъди на някоя от страните в своето решение, нито националните правила за изчисляване на лихви.

(11)

За да се улесни образуването на европейската процедура за искове с малък материален интерес, ищецът следва да подаде искова молба, като попълни стандартен исков формуляр и го внесе в компетентния съд или правораздавателен орган. Исковият формуляр се внася единствено в компетентния съд или правораздавателен орган.

(12)	Исковият формуляр се придружава, когато е необходимо, от съответните подкрепящи документи. Това обаче не препятства ищеца да представи, когато е необходимо, допълнителни доказателства в хода на производството. Същият принцип се прилага и към отговора на ответника.

(13)	Понятията „явна неоснователност“ в контекста на отхвърляне на иска и „недопустимост“ в контекста на отхвърляне на молбата следва да се определят съобразно националното право.

(14)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде писмена процедура, освен ако съдът или правораздавателният орган не счете за необходимо да се проведе устно изслушване или някоя от страните не поиска това. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане. Този отказ не може да се оспорва самостоятелно.

(15)	Не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат или друг професионален юрист.

(16)

Понятието „насрещен иск“ следва да се тълкува по смисъла на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001, като произтичащ от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск. Членове 2 и 4, както и член 5, параграфи 3, 4 и 5, следва да се прилагат mutatis mutandis за насрещни искове.

(17)

В случаите, когато в хода на производството ответната страна се позове на правото на прихващане, подобен иск не представлява насрещен иск по смисъла на настоящия регламент. Поради това не е задължително ответникът да използва стандартния формуляр А, съдържащ се в приложение I, за позоваване на такова право.

(18)

Държавата-членка, която е сезирана за целите на прилагането на член 6, е държавата-членка, където следва да се извърши връчването или до която трябва да се изпрати документът. За да се намалят разноските и забавянето, документите се връчват на страните главно чрез пощенските служби, което се удостоверява с обратна разписка, посочваща датата на получаване.

(19)

Всяка от страните може да откаже да приеме документ при връчването му или да върне документа в едноседмичен срок, ако той не е написан или не е придружен от превод на официалния език на държавата-членка, до която е адресиран (или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, или на официалния език или един от официалните езици на мястото, където следва да се извърши връчването или където трябва да се изпрати документът), или на език, който получателят разбира.

(20)

В контекста на устното изслушване и събирането на доказателства държавата-членка следва да насърчава използването на съвременна комуникационна технология съгласно националното законодателство на държавата-членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган. Съдът или правораздавателният орган трябва да използва най-опростените и най-малко скъпи средства за събиране на доказателства.

(21)	Практическата помощ, която трябва да бъде предоставена на страните, следва да включва техническа информация относно наличността и начина за попълване на формулярите.

(22)	Информацията по процедурни въпроси следва да може да се предоставя от персонала на съда или правораздавателния орган в съответствие с националното право.

(23)

Тъй като целта на настоящия регламент е да се опрости и ускори съдопроизводството по искове с малък материален интерес по презгранични дела, съдът или правораздавателният орган следва да действа възможно най-бързо дори и в случаите, когато настоящият регламент не предвижда никакъв срок за дадена фаза на процедурата.

(24)	За целите на изчисляване на сроковете, както е предвидено в настоящия регламент, се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (10).

(25)	За да се ускори изплащането на искове с малък материален интерес, решението трябва да подлежи на изпълнение без оглед на евентуално обжалване и без условие за предоставяне на обезпечение, с изключение на случаите, предвидени в настоящия регламент.

(26)	Всяко позоваване на обжалване в настоящия регламент включва всички възможни средства за обжалване, налични според националното право.

(27)	Съдът или правораздавателният орган трябва да включва лице, квалифицирано да изпълнява длъжността съдия в съответствие с националното право.

(28)	Когато съдът или правораздавателният орган трябва да определи срок, заинтересованата страна следва да бъде информирана за последствията при неспазването на този срок.

(29)

Страната, загубила делото, следва да поеме разноските за производството. Разноските се определят в съответствие с националното право. Като вземе предвид целите за опростеност и ефективност на разходите, съдът или правораздавателният орган трябва да постанови, че страната, загубила делото, е задължена да заплати само разноските за производството, включително например разноски, които произтичат от факта, че другата страна е била представлявана от адвокат или друг професионален юрист, или всякакви разноски, произтичащи от връчването или превода на документи, единствено когато са пропорционални на стойността на иска или са направени по необходимост.

(30)

За да се улесни признаването и изпълнението, решение, постановено в държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и подлежи на изпълнение в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без възможност за възражение срещу неговото признаване.

(31)	Следва да има минимални стандарти за преразглеждане на решения в ситуации, когато ответникът не е бил в състояние да оспори иска.

(32)

Като се имат предвид целите за опростеност и ефективност на разходите не е необходимо страната, искаща изпълнение, да има упълномощен представител или адрес в държавата-членка по изпълнението, различен от представител, компетентен по процедурата на изпълнение в съответствие с националното право на държавата-членка.

(33)	Глава III от настоящия регламент се прилага и при определянето на разходи и разноски, направени от служители на съда или правораздавателния орган, дължащи се на решение, постановено съгласно процедурата, определена в настоящия регламент.

(34)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(35)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да приеме мерки, необходими за актуализирането или внасянето на технически изменения във формулярите, съдържащи се в приложенията. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент и/или да допълнят настоящия регламент чрез добавяне на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(36)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на процедура за опростяване и ускоряване на съдопроизводството по искове с малък материален интерес в презгранични случаи и намаляването на разноските, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(37)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да вземат участие в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(38)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от неговите разпоредби и не ги прилага,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент създава европейска процедура за искове с малък материален интерес (наричана по-долу „европейска процедура за искове с малък материален интерес“), предназначена да опрости и ускори съдебните производства по искове с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските. Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде достъпна за страните в съдопроизводството като алтернатива на процедурите, предвидени от законодателството на държавите-членки.

Настоящият регламент също така премахва междинните производства, необходими за признаване и изпълнение в други държави-членки на решения, постановени в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага при презгранични граждански и търговски дела без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 2 000 EUR в момента, когато исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган, с изключение на всички лихви, разноски и разходи по защитата. Той не се прилага, по-специално, по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела или към отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii).

2. Настоящият регламент не се прилага по дела във връзка със:

а)	статута или правоспособността на физически лица;

б)	вещни права, произтичащи от съпружески отношения, задължения за издръжка, завещания и наследство;

в)	несъстоятелност на търговски дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, предпазен конкордат и сходни производства;

г)	социално осигуряване;

д)

арбитраж;

е)	трудово право;

ж)	наем на недвижими имоти, с изключение на съдебни процеси по парични искове; или

з)	нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.

3. В настоящия регламент терминът „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 3

Презгранични дела

1. За целите на настоящия регламент презгранично дело е дело, в което поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд или правораздавателен орган.

2. Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

3. Подходящият момент за определяне дали делото е презгранично, е датата, на която исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган.

ГЛАВА II

ЕВРОПЕЙСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ИСКОВЕ С МАЛЪК МАТЕРИАЛЕН ИНТЕРЕС

Член 4

Образуване на производството

1. Ищецът образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, като попълни стандартен исков формуляр А и го подаде пряко до компетентния съд или правораздавателен орган, по пощата или чрез друго средство за комуникация, като факс или електронна поща, приемливо в държавата-членка, в която е образувано производството. Исковият формуляр включва описание на доказателствата в подкрепа на иска и се придружава от съответните приложими подкрепящи документи.

2. Държавите-членки информират Комисията кои средства за комуникация са приемливи за тях. Комисията прави тази информация достъпна за обществеността.

3. Когато искът е извън обхвата на настоящия регламент, съдът или правораздавателният орган информира ищеца за това. Освен ако ищецът не оттегли иска, съдът или правораздавателният орган образува производство по иска според съответното процесуално право, приложимо в държавата-членка, в която се провежда процедурата.

4. Когато съдът или правораздавателният орган сметне, че информацията, предоставена от ищеца, е недостатъчно ясна или недостатъчна, или ако исковият формуляр не е правилно попълнен, и освен ако искът не се окаже явно неоснователен или исковата молба — недопустима, той дава на ищеца възможност да попълни и поправи исковия формуляр или да представи допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. За тази цел съдът или правораздавателният орган използва стандартния формуляр Б, съдържащ се в приложение II.

Когато искът е явно неоснователен или исковата молба — недопустима, или ищецът не успее да попълни или поправи исковия формуляр в рамките на определения срок, молбата се отхвърля.

5. Държавите-членки гарантират, че исковият формуляр е наличен във всички съдилища или правораздавателни органи, пред които може да се образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

Член 5

Ход на производството

1. Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура. Съдът или правораздавателният орган провежда устно изслушване, ако сметне това за необходимо или ако това бъде поискано от някоя от страните. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане, ако счете, че с оглед на обстоятелствата по делото очевидно не е необходимо устно изслушване за провеждането на справедлив процес. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено. Отказът не може да бъде оспорван самостоятелно.

2. След получаване на правилно попълнения исков формуляр съдът или правораздавателният орган попълва част I от формуляра с отговори, включен в стандартен формуляр В, съдържащ се в приложение III.

Екземпляр от исковия формуляр и ако е приложимо, от подкрепящите документи, заедно с така попълнения формуляр с отговорите, се връчват на ответника в съответствие с член 13. Тези документи се изпращат в срок от 14 дни от получаване на надлежно попълнения исков формуляр.

3. Ответникът внася своя отговор в срок от 30 дни от връчването на исковия формуляр и формуляра с отговорите, като попълни част II от стандартен формуляр В, придружен, когато е целесъобразно, от всякакви приложими документи, и го върне на съда или правораздавателния орган, или по всякакъв друг подходящ начин, без да използва формуляра с отговорите.

4. В срок от 14 дни от датата на получаване на отговор от ответника съдът или правораздавателният орган изпраща на ищеца екземпляр от този отговор заедно с всички приложими подкрепящи документи.

5. Ако в своя отговор ответникът твърди, че стойността на непаричния иск надвишава прага, определен в член 2, параграф 1, съдът или правораздавателният орган решава в срок от 30 дни от изпращането на отговора до ищеца дали искът попада в обхвата на настоящия регламент. Това решение не може да бъде оспорвано самостоятелно.

6. Всички насрещни искове, внесени, като се използва стандартен формуляр А, и всички приложими подкрепящи документи се връчват на ищеца в съответствие с член 13. Тези документи се изпращат в срок от 14 дни от получаването им.

Ищецът разполага с 30 дни от датата на връчването, за да отговори на насрещния иск.

7. Ако насрещният иск надвишава горната граница, определена в член 2, параграф 1, искът и насрещният иск не се разглеждат по европейската процедура за искове с малък материален интерес, а в съответствие с процесуалното право, приложимо в държавата-членка, в която се провежда производството.

Членове 2 и 4, както и параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член, се прилагат mutatis mutandis към насрещни искове.

Член 6

Езици

1. Исковият формуляр, отговорът, всякакви насрещни искове, всякакви отговори на насрещни искове и описания на приложими подкрепящи документи се внасят на един от езиците на съда или правораздавателния орган.

2. Ако друг документ, получен от съда или правораздавателния орган, е на език, различен от езика, на който се провежда производството, съдът или правораздавателният орган може да поиска превод на този документ само ако преводът се окаже наложителен за постановяване на съдебно решение.

3. Когато една от страните откаже да приеме документ, тъй като той не е на нито един от следните езици:

а)	официалния език на сезираната държава-членка или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, официалния език или един от официалните езици на мястото, където се извършва връчването или до което се изпраща документът; или

б)	език, който получателят разбира,

съдът или правораздавателният орган информира за това другата страна, с оглед тя да представи превод на документа.

Член 7

Приключване на производството

1. В срок от 30 дни след получаване на отговор от страна на ответника или ищеца в рамките на сроковете, определени в член 5, параграф 3 или параграф 6, съдът или правораздавателният орган постановява решение или:

а)	изисква допълнителни данни от страните относно иска в рамките на определения срок, който не превишава 30 дни;

б)	събира доказателства в съответствие с член 9; или

в)	призовава страните на устно изслушване, което се провежда в срок от 30 дни от призовката.

2. Съдът или правораздавателният орган постановява решението си в срок от 30 дни от устното изслушване или след получаване на цялата информация, необходима за решаване на делото. Решението се връчва на страните в съответствие с член 13.

3. Ако съдът не е получил отговор от съответната страна в сроковете, посочени в член 5, параграф 3 или параграф 6, съдът или правораздавателният орган постановява решение по иска или обратния иск.

Член 8

Устно изслушване

Съдът или правораздавателният орган може да проведе устно изслушване чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, ако разполага с технически средства за това.

Член 9

Събиране на доказателства

1. Съдът или правораздавателният орган определя начините за събиране на доказателства и обхвата на доказателствата, които са необходими за неговото решение, според правилата, които са приложими за допустимостта на доказателства. Съдът или правораздавателният орган може да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания на свидетели, вещи лица или страни. Той може също да допусне събиране на доказателства чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, ако разполага с техническите средства за това.

2. Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства от вещи лица или устни показания само ако това е необходимо за решаване на делото. При вземане на решението съдът или правораздавателният орган взема предвид разноските.

3. Съдът или правораздавателният орган трябва да използва най-опростения и най-малко утежняващ метод за събиране на доказателства.

Член 10

Представителство на страните

Представителството от адвокат или друг професионален юрист не е задължително.

Член 11

Помощ за страните

Държавите-членки гарантират, че страните могат да получат практическа помощ при попълване на формулярите.

Член 12

Компетентност на съда или правораздавателния орган

1. Съдът или правораздавателният орган не изисква от страните да правят правна оценка на иска.

2. Ако е необходимо, съдът или правораздавателният орган информира страните по процедурни въпроси.

3. Винаги когато е възможно, съдът или правораздавателният орган се старае да постигне споразумение между страните.

Член 13

Връчване на документи

1. Документите се връчват по пощата с потвърждение за получаване, което посочва датата на получаване.

2. Ако връчването на документите по начина, посочен в параграф 1, не е възможно, то може да се извърши по някой от начините, предвидени в член 13 или член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004.

Член 14

Срокове

1. Когато съдът или правораздавателният орган определи срок, заинтересованата страна бива информирана за последствията от неспазването на този срок.

2. Съдът или правораздавателният орган може да удължи сроковете, предвидени в член 4, параграф 4, член 5, параграфи 3 и 6 и член 7, параграф 1, при извънредни обстоятелства, ако това е необходимо за защита на правата на страните.

3. Ако при извънредни обстоятелства съдът или правораздавателният орган не може да спази сроковете, предвидени в член 5, параграфи от 2 до 6 и член 7, той предприема изискуемите съгласно посочените разпоредби стъпки възможно най-скоро.

Член 15

Изпълняемост на съдебното решение

1. Решението подлежи на изпълнение, независимо от евентуално обжалване. Не се изисква да бъде предоставено обезпечение.

2. Член 23 се прилага и в случай че решението подлежи на изпълнение в държавата-членка, в която е постановено.

Член 16

Разноски

Страната, загубила делото, поема разноските по делото. Съдът или правораздавателният орган обаче не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска.

Член 17

Обжалване

1. Държавите-членки информират Комисията дали по тяхното процесуално право е предвидена процедура за обжалване на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и в какъв срок се внася такава жалба. Комисията осигурява обществен достъп до тази информация.

2. Член 16 се прилага за всякакви жалби.

Член 18

Минимални стандарти за преразглеждане на съдебно решение

1. Ответникът има право да подаде молба за преразглеждане на съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата-членка, където е постановено решението, когато:

а)

i)	исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени лично от него по метод без доказателство за получаване, съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004; и

ii)	връчването, не по негова вина, не е извършено достатъчно навреме, за да може да организира своята защита,

или

б)	ответникът е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна,

при условие че и в двата случая действа своевременно.

2. Ако съдът или правораздавателният орган отхвърли преразглеждането, тъй като никое от основанията, посочени в параграф 1, не е приложимо, решението остава в сила.

Ако съдът или правораздавателният орган реши, че преразглеждането е оправдано поради някоя от причините, изложени в параграф 1, постановеното решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес се счита за нищожно.

Член 19

Приложимо процесуално право

При спазване на разпоредбите на настоящия регламент европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата.

ГЛАВА III

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

Член 20

Признаване и изпълнение

1. Съдебното решение, постановено в държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и изпълнява в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да има възможност за възражение срещу неговото признаване.

2. По молба на една от страните съдът или правораздавателният орган издава удостоверение за решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес, като използва стандартен формуляр Г, съдържащ се в приложение IV, без никакви допълнителни разноски.

Член 21

Изпълнително производство

1. Без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, процедурите по изпълнение се уреждат от правото на държавата-членка по изпълнението.

Всяко решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се изпълнява при същите условия както решенията в държавата-членка по изпълнението.

2. Страната, която иска изпълнение, представя:

а)	екземпляр от решението, който удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност; и

б)

екземпляр от удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходимо, негов превод на официалния език на държавата-членка по изпълнение или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, на официалния език или един от официалните езици на производството там, където се иска изпълнение в съответствие с правото на държавата-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила като приемлив. Всяка държава-членка може да посочи официален/ни език/езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които тя може да приеме за европейската процедура за искове с малък материален интерес. Съдържанието на формуляр Г се превежда от лице, квалифицирано да извършва преводи в една от държавите-членки.

3. От страната, която иска изпълнение на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка, не се изисква да има:

а)	упълномощен представител; или

б)	пощенски адрес

в държавата-членка по изпълнението, различни от представители, компетентни по процедурата на изпълнение.

4. Не се изисква никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава-членка иска изпълнение на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка, въз основа на обстоятелството, че съответната страна е чужд гражданин или няма местоживеене или пребиваване в държавата, в която се иска изпълнение.

Член 22

Отказ за изпълнение

1. Компетентният съд или правораздавателен орган в държавата-членка по изпълнението отказва изпълнение по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, ако решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, е в противоречие с предходно решение, постановено в която и да е държава-членка или в трета държава, при условие че:

а)	предходното решение е за същото искане и на същото основание и е постановено между същите страни;

б)	предходното решение е постановено в държавата-членка по изпълнението или отговаря на необходимите условия за неговото признаване в държавата-членка по изпълнението; и

в)	несъвместимостта на решенията не е и не би могла да бъде повдигната като възражение в производството пред съд или правораздавателен орган в държавата-членка, където е постановено решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

2. Решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, не може при никакви обстоятелства да бъде преразглеждано по същество в държавата-членка по изпълнението.

Член 23

Спиране или ограничаване на изпълнението

Ако страна оспори съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, или такова оспорване е все още възможно, или когато страна подаде молба за преразглеждане по смисъла на член 18, съдът, правораздавателният или компетентният орган в държавата-членка по изпълнението може по искане на страната, срещу която се иска изпълнение:

а)	да ограничи изпълнителното производство до охранителни мерки;

б)	да направи изпълнението зависимо от предоставянето на обезпечение, което той определи; или

в)	при извънредни обстоятелства да спре изпълнителното производство.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Информация

Държавите-членки си сътрудничат при предоставянето на информация относно европейската процедура за искове с малък материален интерес на широката общественост и на професионалните кръгове, включително и за разноските, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО.

Член 25

Информация относно подведомствеността, средствата за комуникация и жалбите

1. До 1 януари 2008 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а)	кои съдилища или правораздавателни органи са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;

б)	кои средства за комуникация се приемат за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;

в)	дали е налична процедура за обжалване по тяхното националното процесуално право в съответствие с член 17 и в кой съд или правораздавателен орган може да бъде заведена;

г)	кои езици са приети съгласно член 21, параграф 2, буква б); и

д)	кои органи са компетентни по отношение на изпълнението и кои органи са компетентни за целите на прилагането на член 23.

Държавите-членки уведомяват Комисията за всякакви последващи промени в тази информация.

2. Комисията предоставя на обществеността достъп до информацията, нотифицирана съгласно параграф 1, чрез публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз и чрез всякакви други подходящи средства.

Член 26

Мерки за прилагане

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително като го допълнят, свързани с актуализиране или с технически изменения на формулярите от приложенията, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

Член 27

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5a, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 28

Преглед

До 1 януари 2014 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет подробен доклад за преглед на функционирането на европейската процедура за искове с малък материален интерес, включително на ограничението за стойността на иска, посочено в член 2, параграф 1. Този доклад съдържа оценка на процедурата при нейното прилагане и разширена оценка на въздействието за всяка държава-членка.

За тази цел и за да се гарантира, че е надлежно взета предвид най-добрата практика в Европейския съюз и че са отразени принципите за по-добро законодателство, държавите-членки предоставят на Комисията информация, свързана с презграничното функциониране на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Тази информация обхваща съдебните такси, бързината на процедурата, ефективността, лекотата на използване и вътрешните процедури на държавите-членки за искове с малък материален интерес.

Докладът на Комисията следва да бъде придружен, ако е необходимо, от предложения за адаптиране.

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2009 г., с изключение на член 25, който се прилага от 1 януари 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Страсбург на 11 юли 2007 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

M. LOBO ANTUNES

(1) ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 61.

(2) Становище на Европейския парламент от 14 декември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 13 юни 2007 г.

(3) ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37.

(4) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(5) ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.