12/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244

L 217/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 68/414/ЕИО на Съвета от 20 декември 1968 г. за налагането на задължение на държавите-членки на Европейската икономическа общност да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти (3) е била съществено изменяна няколко пъти (4). За целите на яснотата и рационалността упоменатата директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Вносните суров петрол и петролни продукти са от значение за снабдяването на Общността с енергия. Всяко затруднение, дори временно, чийто ефект е намаляване на доставките на такива продукти, внасяни от трети страни или съществено увеличение на цените им на международните пазари, би могло да причини сериозни нарушения в икономическата дейност на Общността. В тази връзка Общността трябва да бъде в състояние да компенсира или поне да намали евентуалните вредни последици при подобен случай.

(3)

Криза в получаването на доставки би могла да възникне неочаквано и следователно е от съществена важност незабавно да се установят необходимите средства за компенсиране на евентуалния недостиг.

(4)

За тази цел е необходимо да се повиши сигурността на снабдяването на държавите-членки със суров петрол и петролни продукти чрез установяване и поддържане на минимални запаси от най-важните петролни продукти.

(5)

Необходимо е организационните договорености във връзка с петролните запаси да не накърняват безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(6)

С Директива 73/238/ЕИО (5) Съветът взе решение за подходящите мерки — включително черпене от петролните запаси — които трябва да бъдат предприети в случай на затруднения при снабдяването със суров петрол и петролни продукти за Общността; държавите-членки са поели подобни ангажименти в споразумението за „Международна енергийна програма“.

(7)

Необходимо е запасите да бъдат на разположение на държавите-членки в случай на възникване на затруднение при петролните доставки. Държавите-членки следва да имат правомощия и капацитет да контролират използването на запасите, така че да могат да бъдат осигурени навреме в полза на областите, които най-много се нуждаят от петролни доставки.

(8)

Организационните мерки за поддържане на запасите следва да гарантират запасите да са налични и достъпни за потребителите.

(9)

Необходимо е организационните мерки за поддържането на запасите да са прозрачни, да гарантират справедливо и недискриминационно споделяне на тежестта на задължението за поддържане на запасите. Следователно, информация, която се отнася до разходите за поддържане на петролните запаси, може да бъде предоставяна от държавите-членки на заинтересованите страни.

(10)

С цел организиране поддръжката на запасите държавите-членки могат да се позоват на система, която се основава на орган или юридическо лице, което ще съхранява всички или част от запасите, които съставляват задължението за поддържане на запаси. Останалата част следва да бъде поддържана от преработвателите и другите пазарни участници. Партньорството между правителството и промишлеността е крайно необходимо за осъществяването на ефективни и надеждни механизми на поддържане на запасите.

(11)

Националното производство само по себе си допринася за сигурността на снабдяването. Развитието на петролния пазар може да оправдае съответна дерогация от задължението за поддържане на петролни запаси за държавите-членки, които имат собствено производство. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки могат да освободят предприятията от задължението да поддържат запаси в рамките на определен размер, който не надвишава количеството на продуктите, които тези предприятия произвеждат от местно добит суров петрол.

(12)

Целесъобразно е приемането на подходи, които вече се следват от Общността и държавите-членки в рамките на техните международни задължения и споразумения. Поради промени в модела на потребление на петролни продукти бункерите за горива на международната авиация са важен елемент от това потребление.

(13)

Има нужда от адаптиране и опростяване на механизма за статистически отчети по отношение на запасите от петролни продукти.

(14)

Запасите от петролни продукти могат да бъдат складирани на различни места в Общността и следователно е целесъобразно да бъде подпомогнато установяването на запаси извън територията на страната. Необходимо е решенията за поддържане на запаси извън националната територия да бъдат вземани от правителството на съответната държава-членка в съответствие с нуждите ѝ и съображения, свързани със сигурността на доставките. В случай на запаси, поддържани на разположение на друго предприятие или орган/юридическо лице, са необходими по-подробни правила за гарантиране на тяхната наличност и достъпност в случай на трудности при снабдяването с петролни продукти.

(15)

Необходимо е, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, да се насърчи сключването на споразумения между държавите-членки относно минималните запаси с цел да се разшири използването на складови съоръжения на други държави-членки. Засегнатите държави-членки сами следва да вземат решение относно сключването на такива споразумения.

(16)

Необходимо е да се засили административното наблюдение на запасите и да бъдат установени ефективни механизми за техния контрол и проверка. За налагането на такъв контрол е необходимо въвеждане на режим на санкции.

(17)

Съветът следва да бъде редовно информиран за състоянието на запасите за сигурността в Общността.

(18)

Тъй като целта на действията, които следва да бъдат предприети, а именно поддръжката на високо ниво на сигурност на доставките на суров петрол в рамките на Общността посредством надеждни и прозрачни мерки, основани на единомислието между държавите-членки, като същевременно се съблюдават правилата на вътрешния пазар и правилата на конкуренция, би могла да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е посочено в посочения член, настоящата директива не излиза извън необходимото за постигане на тази цел.

(19)

Настоящата директива не накърнява задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б,

а)

гориво за автомобилни двигатели и авиационно гориво (авиационен бензин и гориво за реактивни двигатели тип бензин);

б)

газьол, дизелово гориво, керосин и гориво за реактивни двигатели тип керосин;

в)

мазути.

а)

крайните продукти се отчитат въз основа на действителния им тонаж;

б)

суровият петрол и междинните продукти се отчитат:

а)

запасите на борда на петролни танкери в пристанище с цел разтоварване след приключване на пристанищните формалности;

б)

запасите, съхранявани на пристанище за разтоварване;

в)

запасите, съхранявани в цистерни на входа на петролопроводи;

г)

запасите, съхранявани в цистерни на рафинерии, с изключение на тези, които се намират в тръбопроводите и завода за рафиниране;

д)

запаси, съхранявани от складовете на рафинерии и на предприятия, занимаващи се с внос, съхранение и дистрибуция на едро;

е)

запаси, които се съхраняват в складове на големи потребители, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство във връзка със задължението за поддържане на постоянни запаси;

ж)

запаси, които се съхраняват в шлепове или крайбрежни плавателни съдове, които осъществяват транспортиране в рамките на националните граници, доколкото за компетентните органи е възможно да контролират такива запаси и при условие, че те могат да бъдат на разположение незабавно.

а)

трябва да се отнасят за суров петрол и всички петролни продукти, които са обхванати от настоящата директива;

б)

трябва да установяват условията и мерките за поддържане на запасите с оглед запазването на контрола и наличността на тези запаси;

в)

трябва да специфицират процедурите за проверка и идентифициране на предвидените запаси, inter alia, методите за осъществяване и сътрудничество при проверките;

г)

трябва като правило да бъдат сключени за неопределен период;

д)

трябва да уточняват, че когато се предвижда едностранно прекратяване, то не може да се приведе в действие в случай на криза в снабдяването и че при всички случаи Комисията получава предварителна информация за всяко прекратяване.

а)

предприятието бенефициер или органът/лицето трябва да има договорното право да придобива тези запаси за целия период на договора; методологията за определяне на цената на това придобиване трябва да бъде договорена между засегнатите страни;

б)

минималният срок на такъв договор трябва да бъде 90 дни;

в)

трябва да се специфицират местоположението на съхраняване на запасите и/или дружествата, държащи запасите на разположение на предприятието или органът/лицето бенефициер, както и количеството и категорията на продукта или суровия петрол;

г)

реалната наличност на запасите за предприятието или органът/лицето бенефициер трябва да бъде гарантирано по всяко време за целия срок на договора от предприятието или органът/лицето, държащо запасите на разположение на предприятието, или органът/лицето бенефициер;

д)

предприятието или органът/лицето, държащо запасите на разположение на предприятието, или органът/лицето бенефициер трябва да е такова, което да е подчинено на юрисдикцията на държавата-членка, на чиято територия са разположени запасите, доколкото се касае до законовите правомощия на тази държава-членка да контролира и проверява съществуването на запасите.

а)

датата, на която запасите са паднали под задължителния минимум;

б)

причините да се използва от тях;

в)

мерките, ако има такива, за попълване на запасите;

г)

оценка, ако е възможна, за вероятното развитие на положението по отношение на запасите за времето, през което те са под задължителния минимум.