12/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

252

L 262/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

След приемането на Решение № 1229/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за определяне на редица насоки за трансевропейските енергийни мрежи (3), възникна необходимост да се интегрират изцяло новите държави-членки, както и тези, на които предстои да се присъединят, и на страните кандидатки към тези насоки, като те бъдат допълнително адаптирани, както е уместно, така че да отговарят на новата политика за сближаване на Европейския съюз.

(2)

Приоритетите на трансевропейските енергийни мрежи произтичат от създаването на по-отворен и конкурентен вътрешен енергиен пазар в резултат на прилагането на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) и Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (5). Тези приоритети отразяват заключенията на Европейския съвет от Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г., свързани с развитието на инфраструктурата, необходима за функционирането на енергийния пазар. Следва да се предприемат специални действия, за да бъде постигната целта да се оползотворяват по-пълноценно възобновяемите енергийни източници, като по този начин се допринесе за политиката на устойчиво развитие. Въпреки това тази цел следва да бъде постигната, без да се създават прекомерни сътресения на нормалното пазарно равновесие. Следва да се отчетат изцяло целите на транспортната политика на Общността, и по-специално, възможността да се ограничи транспортирането по шосе чрез използване на тръбопроводи.

(3)

Настоящото решение би допринесло за приближаването на постигането на целта, свързана с нивото на свързване на електроенергийните системи на държавите-членки, което е договорено на Европейския съвет от Барселона на 15 и 16 март 2002 г., и по този начин към подобряване на надеждността и интегритета на мрежата, както и гарантиране на сигурността на доставките и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(4)

Като правило изграждането и поддръжката на енергийната инфраструктура следва да се подчинява на пазарни принципи. Това е също така в съответствие с общите правила за завършването на вътрешния енергиен пазар и общите правила на правото на конкуренция, чиято цел е създаването на по-отворен и конкурентен вътрешен енергиен пазар. Финансовата помощ на Общността за изграждане и поддръжка следва да продължи да се предоставя само в изключителни случаи и такива изключения следва да бъдат надлежно обосновани.

(5)

Енергийната инфраструктура следва да бъде изграждана и поддържана така, че вътрешният енергиен пазар да може да функционира ефективно, като се зачитат съществуващите процедури за провеждане на консултации със засегнатите лица, без да се накърняват стратегическите критерии и, когато е уместно, тези за общодостъпно обслужване и задълженията, свързани с предоставянето на публични услуги.

(6)

В светлината на потенциалното обединение на мрежите за природен газ и мрежите за олефин, следва да се обърне специално внимание на развитието и интегрирането на мрежите за олефин с цел удовлетворяване на потребностите от газ олефин на индустриите на Общността.

(7)

Приоритетите за трансевропейските енергийни мрежи също така произтича от нарастващото им значение за гарантирането и разнообразяването на енергийните доставки на Общността, при включването на енергийните мрежи на новите държави-членки, на тези, на които предстои присъединяване, и на страните кандидатки, като се гарантира координирана дейност на енергийните мрежи в Общността и в съседните страни след консултации със засегнатите държави-членки. В действителност съседните на Общността страни играят жизненоважна роля по отношение на нейната енергийна политика. Те снабдяват основна част от нуждите на Общността от природен газ, ключови партньори са при транзитирането на първични енергийни ресурси за Общността и постепенно ще стават все по-важни играчи на нейните вътрешни пазари на природен газ и електроенергия.

(8)

Сред проектите, свързани с трансевропейските енергийни мрежи, е необходимо да се подчертаят приоритетните проекти, които са от изключително значение за функционирането на вътрешния енергиен пазар или сигурността на енергийните доставки. Освен това е необходимо да бъде деклариран общия европейски интерес във връзка с онези проекти, които се ползват с най-голям приоритет, както и да се задълбочи сътрудничеството в областите, в които е необходимо.

(9)

За целите на събирането на информация, която е необходима във връзка с настоящото решение и с цел избягване на дублиране на усилията, доколкото е възможно, Комисията и държавите-членки следва да използват информация за обявените от европейски интерес проекти, която вече е налична. Например такава информация може вече да е налична в контекста на Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 г. за въвеждане на общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските енергийни мрежи (6), в контекста на други законодателни актове на Общността, чрез които може да бъде осигурено съфинансиране за проектите за трансевропейските енергийни мрежи и решенията за одобряване на отделните проекти в съответствие с това законодателство, или в контекста на Директиви 2003/54/ЕО и 2003/55/ЕО.

(10)

Процедурата за идентифициране на проекти от общ интерес във връзка с трансевропейските енергийни мрежи следва да осигури гладко прилагане на Регламент (ЕО) № 2236/95. Тази процедура следва да различава две нива: първо, което да определи ограничен брой критерии за идентифициране на такива проекти, и второ ниво, на което проектите са описани подробно и са посочени като „спецификации“.

(11)

Проектите, които са обявени от европейски интерес, следва да се ползват с предимство при финансиране съгласно Регламент (ЕО) № 2236/95. При представяне на проекти по други финансови инструменти на Общността държавите-членки следва да обръщат особено внимание на проектите, които са обявени от европейски интерес.

(12)

За повечето от проектите, които са обявени, че са от европейски интерес, значително настоящо или бъдещо закъснение следва да бъде закъснение, което се очаква да продължи между една и две години.

(13)

Тъй като в спецификациите на проектите е възможно да настъпи изменение, те могат да бъдат предложени само индикативно. Следователно Комисията трябва да бъде упълномощена да ги актуализира. Тъй като проектите могат да имат значителни политически, екологични и икономически последици, е необходимо да бъде намерен подходящият баланс между законодателния контрол и гъвкавостта при идентифициране на проектите, които се нуждаят от потенциална помощ от Общността.

(14)

Когато проектите са обявени, че са от европейски интерес, части от тези проекти или група проекти се срещат трудности при осъществяването, един европейски координатор може да окаже помощ, като насърчи сътрудничеството между засегнатите страни и осигури подходящ мониторинг, за да може Общността да бъде информирана за напредъка. Услугите на европейския координатор могат да се ползват и от други проекти при поискване от страна на засегнатите държави-членки.

(15)

Държавите-членки следва да бъдат поканени да координират изпълнението на определени проекти, и по-специално трансгранични проекти или части от транс-гранични проекти.

(16)

Следва да бъдат създадени по-благоприятни условия за развитието и изграждането на трансевропейски енергийни мрежи, основно чрез осигуряване на стимули за техническо сътрудничество между лицата, отговарящи за мрежите, чрез подпомагане осъществяването на процедури, приложими за мрежовите проекти в държавите-членки, с цел намаляване на закъсненията и мобилизиране на подходящите средства, инструменти и финансови програми на Общността, налични по отношение на мрежовите проекти. Общността следва да оказва подкрепа на държавите-членки по отношение на мерките, които са взети за постигане на тази цел.

(17)

Тъй като бюджетът, който е отпуснат за трансевропейските енергийни мрежи, основно е насочен към разработването на предпроектни проучвания, при необходимост финансирането на изграждането на междусистемни мрежи и особено на мрежи между отделни райони може да бъде подпомогнато от структурните фондове на Общността, както и от други финансови програми и инструменти.

(18)

Идентифицирането на проектите от общ интерес, техните спецификации и приоритетни проекти, по-специално тези от европейско значение, не следва да бъдат в ущърб на резултатите от оценката за въздействието върху околната среда на съответните проекти, планове или програми.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедури за упражняване на изпълнителските правомощия, предоставени на Комисията (7).

(20)

Комисията следва периодично да изготвя доклад за прилагането на настоящото решение.

(21)

Информацията, която трябва да се разменя или предоставя на Комисията съгласно разпоредбите на настоящото решение, е много вероятно в голяма степен да е собственост на дружества. Следователно, на държавите-членки може да се наложи да си сътрудничат с такива дружества, за да получат тази информация.

(22)

Тъй като настоящото решение покрива същия предмет и обхват като тези на Решение 96/391/ЕО на Съвета от 28 март 1996 г. относно установяване на редица мерки, насочени към създаване на по-благоприятни условия за развитието на трансевропейските мрежи в енергийния сектор (8) и Решение № 1229/2003/ЕО, тези две решения следва да бъдат отменени.

1.

за електрическите мрежи, до:

2.

за газовите мрежи (пренасящи природен газ или олефинови газове), до:

а)

насърчаване на ефективното функциониране и развитие на вътрешния пазар като цяло, и по-специално на вътрешния енергиен пазар, като същевременно се насърчава рационалният добив, транспортиране, разпределение и използване на енергийни ресурси и разработването и свързването на възобновяеми енергийни ресурси, така че да се намали стойността на енергията за потребителя и да се допринесе за диверсифицирането на енергийните ресурси;

б)

подпомагане на развитието и намаляване на изолацията на по-малко облагодетелстваните и островните райони в Общността, като по този начин се подпомага развитието на икономическото и социално сближаване;

в)

подпомагане сигурността на енергийните доставки например чрез укрепване на взаимоотношенията с трети страни в енергийния сектор във взаимния интерес на всички заинтересовани страни, и по-специално в рамките на Договора за енергийната харта и споразуменията за сътрудничество, сключени от Общността;

г)

допринасяне за устойчивото развитие и опазването на околната среда, inter alia, чрез използване на възобновяеми енергийни източници и намаляване на рисковете за околната среда, свързани с транспортирането и преноса на енергия.

1.

общо за електроенергийните и газовите мрежи;

2.

за електрическите мрежи:

3.

за газовите мрежи:

а)

идентифициране на проекти от общ интерес и приоритетни проекти, включително тези от европейски интерес;

б)

създаване на по-благоприятни условия за развитие на тези мрежи.

а)

проектът попада в рамките на обхвата на член 2;

б)

проектът отговаря на целите и приоритетите за действие, посочени съответно в членове 3 и 4;

в)

проектът показва потенциална икономическа жизнеспособност.

а)

имат значително влияние върху конкурентното функциониране на вътрешния пазар; и/или

б)

допринасят за сигурността на доставките в Общността; и/или

в)

резултатът от тях е увеличение на използването на възобновяеми енергийни източници.

—

тече редовен обмен на съответна информация, и

—

се организират съвместни координационни срещи, когато е уместно.

а)

предполагаемия ход на проекта чрез планиране на процеса на одобрение;

б)

графика, свързан с етапите на предпроектно проучване и проектиране;

в)

изпълнението на проекта; и

г)

влизането на проекта в етап на експлоатация.

а)

насърчава европейските измерения на проекта и презграничния диалог между инициаторите на проекта и засегнатите лица;

б)

допринася за координирането на националните процедури за консултиране на засегнатите лица; и

в)

всяка година представя на Комисията доклад за напредъка на проекта/ите, за които е определен като европейски координатор и за евентуалните трудности и пречки, които биха довели до значително закъснение. Комисията изпраща този доклад до засегнатите държави-членки.

а)

техническо сътрудничество между субектите, отговарящи за трансевропейските енергийни мрежи, и по-специално за функционирането на връзките, посочени в точки 1, 2 и 7 от приложение II;

б)

подпомагане на изпълнението на разрешителните процедури за проекти, свързани с трансевропейските енергийни мрежи, с цел да се намалят закъсненията, и по-специално що се отнася до проекти, които са обявени от европейски интерес;

в)

осигуряване на съдействие за проекти от общ интерес от фондовете на Общността, финансови инструменти и програми, приложими по отношение на тези мрежи.

EL.1.

Франция—Белгия—Нидерландия—Германия:

Обхваща следните проекти от европейски интерес:

EL.2.

Граничните райони на Италия с Франция, Австрия, Словения и Швейцария:

Обхваща следните проекти от европейски интерес:

EL.3.

Франция—Испания—Португалия:

Включително следните проекти от европейски интерес:

EL.4.

Гърция—балкански страни—Организацията на операторите на електропреносните системи в Европа (UCTE):

Включително следния проект от европейски интерес:

EL.5.

Обединено кралство—Континентална Европа и Северна Европа:

Включително следните проекти от европейски интерес:

ЕL.6.

Ирландия—Обединено кралство:

Включително следния проект от общ интерес:

EL.7.

Дания—Германия—Прибалтийски пръстен (включително Норвегия—Швеция—Финландия—Дания—Германия—Полша—балтийските държави—Русия):

Включително следните проекти от европейски интерес:

EL.8.

Германия—Полша—Чешка република—Словакия—Австрия—Унгария—Словения:

Включително следните проекти от европейски интерес:

EL.9.

Държави-членки от средиземноморския район—Средиземноморски електроенергиен пръстен

Включително следните проекти от европейски интерес:

NG.1.

Обединено кралство—Северна континентална Европа, включително Нидерландия, Белгия, Швеция и Германия—Полша—Литва—Латвия—Естония—Финландия—Русия:

Включително следните проекти от европейски интерес:

NG.2.

Алжир—Испания—Италия—Франция—Северна континентална Европа:

Включително следните проекти от европейски интерес:

NG.3.

траните от района на Каспийско море—Средния изток—ЕС:

Включително следните проекти от европейски интерес:

NG.4.

Терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в Белгия, Франция, Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър и Полша:

NG.5.

Подземни хранилища за природен газ в Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция и района на Балтийско море:

NG.6.

Държави-членки от Средиземноморския басейн—Източносредиземноморски газов пръстен:

Включително следните проекти от европейски интерес:

1.

Развитие на електроенергийни мрежи в островни, изолирани, периферни или крайно периферни райони, като същевременно се насърчава диверсифицирането на енергийните ресурси и насърчава използването на възобновяеми енергийни източници заедно със свързването на електроенергийните мрежи в тези райони, ако е необходимо

2.

Развитие на електроенергийни връзки между държавите-членки, необходими за функционирането на вътрешния пазар и с цел гарантиране на надеждността и сигурността на работата на електроенергийните мрежи:

3.

Развитие на електроенергийните връзки в рамките на държавите-членки, където е необходимо, с цел да се използват връзките между държавите-членки, функционирането на вътрешния пазар или връзката на възобновяемите енергийни източници:

4.

Развитие на електроенергийните връзки с държавите, които не са членки на ЕС, и по-специално със страните кандидатки, като по този начин се допринася за тяхното взаимодействие, експлоатационната надеждност и сигурност на електроенергийните мрежи или доставките на електроенергия в рамките на Европейската общност:

5.

Действия, които подобряват функционирането на обединените електроенергийни мрежи в рамките на вътрешния пазар, по-специално идентифициране на „задръстванията и липсващите връзки, разработване на решения за справяне с претоварването и адаптиране на методи за прогнозиране и за експлоатация на електроенергийните мрежи:“

6.

Въвеждане на природен газ в нови райони, основно островни, изолирани, периферни или крайно периферни райони и развитие на мрежи за природен газ в тези райони:

7.

Развитие на връзките на системите на природен газ с цел посрещане на нуждите на вътрешния пазар или укрепване сигурността на доставките, включително обединяването на отделните мрежи на природен газ и олефин:

8.

Развитие на капацитета за получаване на ВПГ и за съхраняване на необходимия природен газ за посрещане на търсенето, контрол върху системите за снабдяване с газ и диверсифициране на източниците и пътищата на доставка:

9.

Развитие на капацитета за пренос на природен газ (газопроводите за доставка на природен газ), необходими за задоволяване на търсенето и диверсифициране на доставките от вътрешни и външни източници, както и пътищата на доставка:

10.

Действия, които подобряват функционирането на обединените мрежи за пренос на природен газ във вътрешния пазар и транзитните страни, по-специално идентифициране на „задръстванията“ и липсващите връзки, разработване на решения с цел справяне с претоварването и адаптиране на методите на прогнозиране и на експлоатиране на мрежите за пренос на природен газ ефективно и безопасно;

11.

Разработване и интегриране на транспортния капацитет за олефиновите газове, необходим за посрещане на търсенето в рамките на вътрешния пазар:

1.1.

Подводен кабел Ирландия—Уелс (Обединено кралство)

1.2.

Връзка с южните Цикладски острови (EL) (към обединената система)

1.3.

30kV подводна кабелна връзка между островите Файал, Пико и Сейнт Джордж (Азорски острови, PT)

1.4.

Връзка и укрепване на мрежата в Терсейра, Файал и Сейнт Мигел (Азорски острови, PT)

1.5.

Връзка и укрепване на мрежата в Мадейра (PT)

1.6.

Подводен кабел между Сардиния (IT)—континентална Италия

1.7.

Подводен кабел Корсика (FR)—Италия

1.8.

Връзка между континентална Италия и Сицилия (IT): Изграждане на втора връзка Sorgente (IT)—Rizziconi (IT)

1.9.

Нови връзки между Балеарските и Канарските острови (ES)

2.1.

Електропровод Moulaine (FR)—Aubange (BE)

2.2.

Електропровод Avelin (FR)—Avelgem (BE)

2.3.

Междусистемна връзка между Германия и Белгия

2.4.

Електропровод Vigy (FR)—Marlenheim (FR)

2.5.

Електропровод Vigy (FR)—Uchtelfangen (DE)

2.6.

Фазов трансформатор при La Praz (FR)

2.7.

Допълнително увеличение на капацитета посредством съществуваща междусистемна връзка между Франция и Италия.

2.8.

Изграждане на нова междусистемна връзка между Франция и Италия

2.9.

Изграждане на нова междусистемна връзка през Пиренеите между Франция и Испания

2.10.

Връзка в Източните Пиренеи между Франция и Испания

2.11.

Връзки между Северна Португалия и Северозападна Испания

2.12.

Електропровод Sines (PT)—Alqueva (PT)—Balboa (ES)

2.13.

Връзка между Южна Португалия и Югозападна Испания

2.14.

Електропровод Valdigem (PT)—Douro Internacional (PT)—Aldeadávila (ES)и съоръженията „Douro Internacional“.

2.15.

Нови връзки на север от залива Ботния и подземен кабел Fennoscan между Финландия и Швеция.

2.16.

Електропровод Lienz (AT)—Cordignano (IT)

2.17.

Връзка Somplago (IT)—Würmbach (AT)

2.18.

Връзка между Италия и Австрия (Thaur-Brixen) през железопътния тунел Brenner.

2.19.

Връзка между Ирландия и Северна Ирландия

2.20.

Електропровод St. Peter (AT)—Isar (DE)

2.21.

Подводен кабел между Югоизточна Англия и Централна Нидерландия

2.22.

Укрепване на връзките между Дания и Германия, например електропровода Kassø—Хамбург

2.23.

Укрепване на връзките между Дания и Швеция

2.24.

Изграждане на нова междусистемна връзка между Словения и Унгария: Cirkovce (SI)—Hévíz (HU)

2.25.

Sajóivánka (HU)—Rimavská Sobota (SK)

2.26.

Moldava (SK)— Sajóivánka (HU)

2.27.

Stupava (SK)—south-east Vienna (AT)

2.28.

Електропровод Полша—Германия (Neuenhagen (DE)—Vierraden (DE)—Krajnik (PL)

2.29.

Връзка Полша—Литва (Elk—Alytus)

2.30.

Подземен кабел между Финландия и Естония

2.31.

Инсталиране на гъвкави системи за пренос на променлив ток, свързващи Италия и Словения

2.32.

Нови връзки между системите UCTE и CENTREL

2.33.

Dürnrohr (AT)—Slavětice (CZ)

2.34.

Подводна електроенергийна връзка между Малта и Сицилия (Италия)

2.35.

Нови междусистемни връзки между Италия и Словения

2.36.

Udine Ovest (IT)—Okroglo (SI)

3.1.

Връзки по оста Изток—Запад в Дания: свързване между западната мрежа (UCTE) и източната мрежа (NORDEL) на Дания

3.2.

Връзки по оста север—юг в Дания

3.3.

Нови връзки в Северна Франция

3.4.

Нови връзки в Югозападна Франция

3.5.

Електропровод Trino Vercellese (IT)—Lacchiarella (IT)

3.6.

Електропровод Turbigo (IT)—Rho (IT)—Bovisio (IT)

3.7.

Електропровод Voghera (IT)—La Casella (IT)

3.8.

Електропровод S. Fiorano (IT)—Nave (IT)—Gorlago (IT)

3.9.

Електропровод Venezia Nord (IT)—Cordignano (IT)

3.10.

Електропровод Redipuglia (IT)—Udine Ovest (IT)

3.11.

Нови връзки по оста изток—запад в Италия

3.12.

Електропровод Tavarnuzze (IT)—Casallina (IT)

3.13.

Електропровод Tavarnuzze (IT)—S.Barbara (IT)

3.14.

Електропровод Rizziconi (IT)—Feroleto (IT)—Laino (IT)

3.15.

Нови връзки по оста север—юг в Италия

3.16.

Модификации на мрежата за улесняване на връзки с възобновяеми източници на енергия в Италия

3.17.

Нови връзки с източници на вятърна енергия в Италия

3.18.

Нови връзки по северната ос в Испания

3.19.

Нови връзки по средиземноморската ос в Испания

3.20.

Нови връзки по оста Galicia (ES)—Centro (ES)

3.21.

Нови връзки по оста Centro (ES)—Aragуn (ES)

3.22.

Нови връзки по оста Aragуn (ES)—Levante (ES)

3.23.

Нови връзки по оста юг—център на Испания (Испания)

3.24.

Нови връзки по оста изток—център на Испания (Испания)

3.25.

Нови връзки в Andalucнa (ES)

3.26.

Електропровод Pedralva (PT)—Riba d'Ave (PT) и съоръженията при Pedralva

3.27.

Електропровод Recarei (PT)—Valdigem (PT)

3.28.

Електропровод Picote (PT)—Pocinho (PT) (модернизиране)

3.29.

Модифициране на съществуващия електропровод Pego (PT)—Cedillo (ES)/Falagueira (PT) и съоръженията при Falagueira

3.30.

Електропровод Pego (PT)—Batalha (PT) и съоръженията при Batalha

3.31.

Електропровод I Sines (PT)—Ferreira do Alentejo (PT) (модернизиране)

3.32.

Нови връзки към източници на вятърна енергия в Португалия

3.33.

Pereiros (PT)—Zézere (PT)—Santarém (PT) и съоръженията при Zézere

3.34.

Електропроводи I и II Batalha (PT)—Rio Maior (PT) (модернизиране)

3.35.

Електропровод Carrapatelo (PT)—Mourisca (PT) (модернизиране)

3.36.

Електропровод Valdigem (PT)—Viseu (PT)—Anadia (PT)

3.37.

Разклонение на съществуващия електропровод Rio Maior (PT)—Palmela (PT) до Ribatejo (PT) и съоръженията при Ribatejo

3.38.

Подстанции и свързващи електропроводи при Thessaloniki (EL), Lamia (EL) и Patras (EL)

3.39.

Връзки между районите Evia (EL), Lakonia (EL) и Thrace (EL)

3.40.

Укрепване на съществуващите връзки на периферните региони в континентална Гърция.

3.41.

Електропровод Tynagh (IE)—Cashla (IE)

3.42.

Електропровод Flagford (IE)—East Sligo (IE)

3.43.

Връзки в североизточната и западната част на Испания, и по-специално за свързване на съоръженията за генериране на вятърна енергия към мрежата.

3.44.

Връзки в Basque country (ES), Aragón (ES) и Navarra (ES)

3.45.

Връзки в Galicia (ES)

3.46.

Връзки в централна Швеция

3.47.

Връзки в Южна Швеция

3.48.

Електропровод Hamburg (DE)—Schwerin region (DE)

3.49.

Електропровод район Halle/Saale region (DE)—Schweinfurt region (DE)

3.50.

Нови връзки с източници на вятърна енергия в морската и континенталната част на Германия

3.51.

Модернизиране на 380 kV мрежа в Германия за свързване на офшорните паркове от вятърни генератори

3.52.

Връзки в Северна Ирландия, свързани с осъществяване на обвързване с мрежите на Ирландия

3.53.

Връзки в северозападните райони на Обединеното кралство

3.54.

Връзки в Шотландия и Англия с оглед на засилената употреба на възобновяеми източници за производство на електроенергия

3.55.

Нови връзки в Белгия за вятърна енергия, произведена извън континенталната част, включително модернизация на мрежата 380kV

3.56.

Borssele substation (NL)

3.57.

Внедряване на оборудване за компенсиране на реактивна мощност (Нидерландия)

3.58.

Монтаж на фазорегулатори и/или кондензаторни батерии в Белгия

3.59.

Модернизиране на 380kV мрежа в Белгия за увеличаване на капацитета на внос

3.60.

Електропровод St. Peter (AT)—Tauern (AT)

3.61.

Електропровод Süd-Burgenland (AT)—Kainachtal (AT)

3.62.

Dunowo (PL)—Żydowo (PL)—Krzewina (PL)—Plewiska (PL)

3.63.

Pątnów (PL)—Grudziądz (PL)

3.64.

Ostrów (PL)—Plewiska (PL)

3.65.

Ostrów (PL)—Trębaczew (Rogowiec) (PL)

3.66.

Plewiska (PL)—Pątnуw (PL)

3.67.

Tarnów (PL)—Krosno (PL)

3.68.

Ełk (PL)—Olsztyn Matki (PL)

3.69.

Ełk (PL)—Narew (PL)

3.70.

Mikułowa (PL)—Świebodzice—Dobrzeń (Groszowice) (PL)

3.71.

Pątnów (PL)—Sochaczew (PL)—Warszawa (PL)

3.72.

Krsko (SI)—Bericevo (SI)

3.73.

Модернизация на словенската електропреносна система от 220kV на 400kV

3.74.

Medzibrod (SK)—Liptovská Mara (SK)

3.75.

Lemešany (SK)—Moldava (SK)

3.76.

Lemešany (SK)—Veľký Kapušany (SK)

3.77.

Gabčíkovo (SK)—Veľký Ďur (SK)

3.78.

Връзки в Северна Швеция

3.79.

Прехвърляне на Saaremaa (EE) на 110kV

3.80.

Подобряване на електроснабдяването на Tartu (EE)

3.81.

Възстановяване на подстанция в Eesti (EE) (330 kV)

3.82.

Възстановяване на подстанции в Kiisa (EE), Püssi (EE), и Viljandi (EE) (110kV)

3.83.

Nošovice (CZ)—Prosenice (CZ): възстановяване на 400 kV единичен електропровод като 400kV двоен електропровод

3.84.

Krasíkov (CZ)—Horní Životice (CZ): нов 400 kV единичен електропровод

3.85.

Нови връзки за вятърна енергия в Малта (MT)

4.1.

Изграждане на нова междусистемна връзка Италия—Швейцария

4.2.

Електропровод Philippi (EL)—Maritsa 3 (България)

4.3.

Електропровод Amintaio (EL)—Bitola (Бивша югославска република Македония)

4.4.

Електропровод Kardia (EL)—Elbasan (Albania)

4.5.

Електропровод Elbasan (Албания)—Podgorica (Черна гора)

4.6.

Подстанция и свързващи електропроводи при Mostar (Босна и Херцеговина)

4.7.

Подстанция и свързващи електропроводи при Ernestinovo (Хърватия)

4.8.

Нови връзки между Гърция и Албания, България и Бивша югославска република Македония

4.9.

Електропровод Philippi (EL)—Hamidabad (TR)

4.10.

Подводен кабел между Североизточна/Източна Англия и Южна Норвегия

4.11.

Електропровод Eemshaven (NL)—Feda (NO)

4.12.

Подводен кабел между Южна Испания и Мароко (укрепване на съществуващите връзки)

4.13.

Връзки за прибалтийския електроенергиен пръстен: Германия—Полша—Русия—Естония—Латвия—Литва—Швеция—Финландия—Дания—Беларус

4.14.

Връзки Южна Финландия—Русия

4.15.

Нови връзки между Северна Швеция и Северна Норвегия

4.16.

Нови връзки между средните райони на Швеция и средните райони на Норвегия

4.17.

Електропровод Borgvik (SE)—Hoesle (NO)—регион Oslo (NO)

4.18.

Нови връзки между системата UCTE/CENTREL и Балканските страни

4.19.

Връзки и интерфейс между разширената система UCTE и Беларус, Русия и Украйна, включително преместване на предишните станции за преобразуване на прав ток с високо напрежение, които функционираха между Австрия и Унгария, Австрия и Чешката република, Германия и Чешката република

4.20.

Връзки в черноморския електроенергиен възел: Русия—Украйна—Румъния—България—Турция—Грузия

4.21.

Нови връзки в Черноморския регион с оглед оперативната съвместимост на разширената система UCTE с мрежите на упоменатите страни.

4.22.

Нови връзки в средиземноморския електроенергиен възел: Франция—Испания—Мароко—Алжир—Тунис—Либия—Египет—държавите от Близкия Изток—Турция—Гърция—Италия

4.23.

Подводен кабел между Южна Испания и Северозападен Алжир

4.24.

Подводен кабел между Италия и Северна Африка (Алжир, Тунис, Либия)

4.25.

Електроенергийна връзка между Тунис и Италия

4.26.

Нови връзки с региона/областта на Баренцово море

4.27.

Модернизиране на връзките между Дания и Норвегия

4.28.

Obermoorweiler (DE)—Meiningen (AT)—Bonaduz (CH): допълнително увеличаване на капацитета

4.29.

Békéscsaba (HU)—Oradea (RO)

4.30.

Pécs (HU)—Sombor (Serbia)

4.31.

Pécs (HU)—Ernestinovo (HR)

4.32.

Vel'ký Kapušany (SK)—украинската граница

4.33.

Andrall (ES)—Encamp (AD): увеличаване на капацитета до 220 kV

4.34.

Испания—Андора—Франция: модернизиране на връзките

6.1.

Изграждане на газови мрежи от Белфаст към северозападните райони на Северна Ирландия (Обединено кралство) и ако е уместно, към западния бряг на Ирландия

6.2.

ВПГ в Santa Cruz de Tenerife, Canary Islands (ES)

6.3.

ВПГ в Las Palmas de Gran Canaria (ES)

6.4.

ВПГ в Madeira (PT)

6.5.

Изграждане на газова мрежа в Швеция

6.6.

Връзка между Балеарските острови (ES) и континентална Испания

6.7.

Разклонение за газ под високо налягане до Thrace (EL)

6.8.

Разклонение за газ под високо налягане до Corinth (EL)

6.9.

Разклонение за газ под високо налягане до Северозападна Гърция (EL)

6.10.

Връзка до островите Lolland (DK) и Falster (DK)

6.11.

ВПГ на остров Кипър, eнергиен център Vasilikos

6.12.

Връзка между инсталацията за ВПГ Vasilikos (CY) и централата Moni (CY)

6.13.

ВПГ на остров Crete (EL)

6.14.

Разклонение под високо налягане до Patra (EL)

6.15.

ВПГ в Малта

7.1.

Допълнителен свързващ газопровод между Ирландия и Шотландия

7.2.

Свързване на мрежите по оста север—юг, включваща газопровода Dublin—Belfast

7.3.

Компресионна станция на газопровода Lacq (FR)—Calahorra (ES)

7.4.

Тръбопровод Lussagnet (FR)—Bilbao (ES)

7.5.

Тръбопровод Perpignan (FR)—Barcelona (ES)

7.6.

Увеличаване на преносния капацитет на газопроводите, осъществяващи доставка до Португалия през Южна Испания и до Galicia и Asturias през Португалия

7.7.

Газопровод Puchkirchen (AT)—Burghausen (DE)

7.8.

Газопровод Andorf (AT)—Simbach (DE)

7.9.

Газопровод Wiener Neustadt (AT)—Sopron (HU)

7.10.

Газопровод Bad Leonfelden (AT)—Linz (AT)

7.11.

Газопровод Северозападна Гърция—Elbasan (AL)

7.12.

Междусистемен газопровод Гърция—Италия

7.13.

Компресорна станция на главния газопровод в Гърция

7.14.

Връзка между мрежите на Австрия и Чешката република

7.15.

Газопреносен коридор в Югоизточна Европа, преминаващ през Гърция, Бивша югославска република Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и Австрия.

7.16.

Газопреносен коридор между Австрия и Турция през Унгария, Румъния и България.

7.17.

Междусистемен газопровод между Обединеното кралство, Нидерландия и Германия, който да осъществява връзката между главните източници и пазарите на Северозападна Европа.

7.18.

Връзка между Североизточна Германия (района на Берлин) и Северозападна Полша (района на Szczecin) с разклонение от Schmölln до Lubmin (DE, област Greifswald)

7.19.

Тръбопровод Cieszyn (PL)—Ostrava (CZ)

7.20.

Görlitz (DE)—Zgorzelec (PL): разширение и междусистемна връзка на мрежите за природен газ

7.21.

Разширение Bernau (DE)—Szczecin (PL)

7.22.

Връзка между съоръжения в Северно море или от съоръжения, изградени в близост до бреговете на Дания, до бреговите съоръжения на Обединеното кралство.

7.23.

Увеличаване на транспортиращия капацитет между Франция и Италия

7.24.

Прибалтийски междусистемен газопровод между мрежите на Дания—Германия—Швеция

7.25.

Winksele (BE) смесителна станция на оста север—юг

7.26.

Модернизиране на мощностите Zeebrugge (BE)—Eynatten (BE)

7.27.

Модернизиране на мощностите по оста запад—изток: Zelzate (BE)—Zeebrugge (BE)

7.28.

Изграждане на газопровод, който да свързва Дания и Нидерландия и да обединява съществуващите производствени съоръжения в Северно море

8.1.

ВПГ при Le Verdon-sur-mer (FR, нов терминал) и газопровод до хранилището в Lussagnet (FR)

8.2.

ВПГ при Fos-sur-mer (FR)

8.3.

ВПГ при Huelva (ES), разширение на съществуващ терминал

8.4.

ВПГ при Cartagena (ES), разширение на съществуващ терминал

8.5.

ВПГ при Galicia (ES), нов терминал

8.6.

ВПГ при Bilbao (ES), нов терминал

8.7.

ВПГ в района на Valencia (ES), нов терминал

8.8.

ВПГ в Barcelona (ES), разширение на съществуващ терминал

8.9.

ВПГ в Sines (PT), нов терминал

8.10.

ВПГ в Revithoussa (EL), разширение на съществуващ терминал

8.11.

ВПГ на Северноадриатическото крайбрежие (Италия)

8.12.

ВПГ в Северноадриатическо море (Италия)

8.13.

ВПГ на Южноадриатическото крайбрежие (Италия)

8.14.

ВПГ на Йонийското крайбрежие (Италия)

8.15.

ВПГ на Тиренското крайбрежие (Италия)

8.16.

ВПГ на Лигурското крайбрежие (Италия)

8.17.

ВПГ при Zeebrugge (Белгия, втори етап на разширение на капацитета)

8.18.

ВПГ на остров Grain, Kent (UK)

8.19.

Изграждане на втори терминал за ВПГ в континентална Гърция

8.20.

Изграждане на подземно хранилище за газ в Ирландия

8.21.

Хранилище в South Kavala (EL), преустройство на изчерпано находище на природен газ извън сушата.

8.22.

Хранилище в Lussagnet (FR), разширение на съществуващ обект

8.23.

Хранилище в Pecorade (FR), преустройство на изчерпано нефтено находище

8.24.

Хранилище в района на Alsace (FR), разработка на солни падини

8.25.

Хранилище в района на Centre (FR), разработка на водно ниво

8.26.

Хранилище по оста север—юг на Испания (нови обекти) в Cantabria, Aragon, Castilla y León, Castilla—La Mancha и Andalucia

8.27.

Хранилище по средиземноморската ос на Испания (нови обекти) в Catalonia, Valencia и Murcia

8.28.

Хранилище в Carriço (PT), нов обект

8.29.

Хранилище в Loenhout (BE), разширение на съществуващ обект

8.30.

Хранилище в Stenlille (DK) и Lille Torup (DK), разширение на съществуващи обекти

8.31.

Хранилище при Tónder (DK), нов обект

8.32.

Хранилище при Puchkirchen (AT), разширение на съществуващ обект, в това число тръбопровод до системата Penta West близо до Andorf (AT)

8.33.

Хранилище при Baumgarten (AT), нов обект

8.34.

Хранилище при Haidach (AT), нов обект, в това число тръбопровод до eвропейската газопреносна мрежа

8.35.

Изграждане на подземни хранилища за газ в Италия

8.36.

Хранилище във Wierzchowice (PL), разширение на съществуващ обект

8.37.

Хранилище в Kossakowo (PL), разработване на подземно хранилище

8.38.

Газопровод Малта (MT)—Sicily (IT)

8.39.

Хранилище в Литва (нов обект)

9.1.

Създаване и изграждане на връзки в северната газопреносна мрежа: Норвегия—Дания—Германия—Швеция—Финландия—Русия—Прибалтийски страни—Полша

9.2.

Газопровод в Средния север: Норвегия, Швеция, Финландия

9.3.

Северноевропейски газопровод: Русия, Прибалтийски страни, Германия

9.4.

Газопровод от Русия до Германия през Латвия, Литва и Полша, в това число изграждане на подземно хранилище за газ в Латвия (проект Amber)

9.5.

Газопровод Финландия—Естония

9.6.

Нови газопроводи от Алжир до Испания и Франция и свързаното с това увеличение на капацитета на вътрешните мрежи в съответните страни

9.7.

Увеличение на преносния капацитет на газопровода Алжир—Мароко—Испания (до Cόrdoba)

9.8.

Газопровод Cόrdoba (ES)—Ciudad Real (ES)

9.9.

Газопровод Ciudad Real (ES)—Madrid (ES)

9.10.

Газопровод Ciudad Real (ES)—Средиземноморско крайбрежие (ES)

9.11.

Разклонения в Castilla—La Mancha (ES)

9.12.

Разширение до Северозападна Испания

9.13.

Подводен газопровод Алжир—Испания и газопроводи за свързване със системата на Франция

9.14.

Увеличаване на преносния капацитет от руски източници до Европейския съюз през Украйна, Словакия и Чешката република

9.15.

Увеличаване на преносния капацитет от руски източници до Европейския съюз през Беларус и Полша

9.16.

Газопровод за природен газ Yamal—Европа II

9.17.

Газопровод Yagal Sud (между газопровода STEGAL, водещ до триъгълника Германия, Франция, Швейцария)

9.18.

Източен газопровод SUDAL (между газопровода MIDAL близо до Heppenheim до връзката Burghausen с газопровода PENTA в Австрия)

9.19.

Увеличаване на транспортния капацитет на газопровода STEGAL за транспортиране на допълнително количество газ от чешко-германската граница и от полско-германската граница през Германия до други държави-членки

9.20.

Газопроводи от либийски източници до Италия

9.21.

Газопроводи от източници в страните около Каспийско море до Европейския съюз

9.22.

Газопровод Гърция—Турция

9.23.

Увеличаване на транспортния капацитет от руски източници до Гърция и други балкански страни през Украйна, Молдова, Румъния и България

9.24.

Газопровод St. Zagora (BG)—Ihtiman (BG)

9.25.

Трансадриатически газопровод—газопровод за пренос на природен газ, внос от района на Каспийско море, Русия или Близкия изток, свързващ Италия и енергийните пазари в Югоизточна Европа

9.26.

Междусистемни газопроводи между германските, чешките, австрийските и италианските газови мрежи

9.27.

Газопроводи от руски източници до Италия през Украйна, Словакия, Унгария и Словения.

9.28.

Увеличаване на преносния капацитет на газопровода TENP, с начало Нидерландия и преминаващ през Германия до Италия

9.29.

Газопровод Taisnieres (FR)—Oltingue (CH)

9.30.

Газопровод от Дания до Полша, с възможно преминаване през Швеция

9.31.

Газопровод Nybro (DK)—Dragør (DK), в това число свързващ газопровод до хранилището при Stenlille (DK)

9.32.

Газопреносна мрежа от източници около Баренцово море към Европейския съюз през Швеция и Финландия

9.33.

Газопровод от находището Corrib field (IE), извън сушата

9.34.

Газопроводи от алжирски източници до Италия през Сардиния с разклонение до Корсика

9.35.

Газопреносна мрежа от източници в Средния Изток до Европейския съюз

9.36.

Газопровод от Норвегия до Обединеното кралство

9.37.

Връзка Pécs (HU)—Хърватска

9.38.

Връзка Szeged (HU)—Oradea (RO)

9.39.

Връзка Vecsés (HU)—Словакия

9.40.

Увеличаване на капацитета Beregdaróc (HU)—Украйна