12/ 02 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
120 |
32004L0067
L 127/92 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА 2004/67/ЕО НА СЪВЕТА
от 26 април 2004 година
относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ
(текст от значение за ЕИП)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
след консултиране с Комитета на регионите,
като взе предвид становището на Европейския парламент (3),
като има предвид, че:
(1) |
Природният газ (наричан по-долу „газ“) заема все по-важно място при снабдяването с енергия към Общността и, както е посочено в Зелената книга озаглавена: „Към европейска стратегия за сигурността на снабдяването с енергия“, Европейският съюз се очаква, в дългосрочен план, да стане все по-зависим от вноса на газ от източници на доставка, които не са част от Европейския съюз. |
(2) |
В съответствие с Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (4) и с Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, и отменяща Директива 98/30/ЕО (5), пазара на газ в Общността е бил либерализиран. Следователно, по отношение на сигурността на снабдяването, всяко затруднение, което води до намаляване на снабдяването с газ, може да причини сериозни смущения в икономическата дейност на Общността. Поради тази причина има нарастваща нужда от гарантиране на сигурността на снабдяването с газ. |
(3) |
Доизграждането на вътрешния пазар за газ се нуждае от минимален общ подход по отношение на сигурността на снабдяването, по-специално чрез прозрачна и недискриминационна политика в областта на сигурността на снабдяването, която да бъде съвместима с изискванията на такъв пазар, с цел да бъдат избегнати нарушенията на пазара. Точното определяне на ролите и отговорностите на всички участници на пазара е следователно решаваща за опазване сигурността на снабдяването с газ и за доброто функциониране на вътрешния пазар. |
(4) |
Задълженията относно сигурността на снабдяването, наложени на предприятията не трябва да препятстват доброто функциониране на вътрешния пазар, нито да водят до неразумни и непропорционални тежести за участниците на пазара на газ, включително новите влизащи участници на пазара и малките участници на пазара. |
(5) |
Предвид разрастването на пазара на газ в Общността, важно е сигурността на снабдяването с газ да бъде поддържана, особено по отношение на домакинствата потребители. |
(6) |
Промишлеността и, ако е уместно, държавите-членки разполагат с голям избор от инструменти, за да се съобразяват със задълженията относно сигурността на снабдяването. Двустранните споразумения между държавите-членки могат да представляват едно от средствата за постигането на минималните стандарти за сигурност на снабдяването, като надлежно се вземат предвид Договора и вторичното законодателство, по-специално член 3, параграф 2 от Директива 2003/55/ЕО. |
(7) |
Индикативни минимални цели за съхранение на газ могат да бъдат фиксирани или на национално ниво или от промишлеността. Разбираемо е че това не би създало някакви допълнителни задължения по отношение на инвестициите. |
(8) |
Предвид важността на сигурност на снабдяването с газ, и по-специално на основата на дългосрочни договори, Комисията трябва да наблюдава развитието на пазара на газ, основавайки се на докладите на държавите-членки. |
(9) |
За да може да отговори на нарастващото търсене на газ и да разнообрази доставките на газ като условие за конкуренцията на вътрешния пазар на газ, ще е необходимо Общността да пусне в обръщение значителни допълнителни количества газ през следващите десетилетия, по-голямата част от които ще трябва да дойдат от отдалечени източници и да бъдат транспортирани на големи разстояния. |
(10) |
Общността споделя основен общ интерес със страните, които доставят газ и със страните на транзитно преминаване при осигуряване продължаването на инвестициите в инфраструктурата за доставка на газ. |
(11) |
Дългосрочните договори изиграха много важна роля относно сигурността на снабдяването с газ за Европа и ще запазят тази роля. Настоящото ниво на дългосрочните договори съответства на нивото на Общността, и се счита че тези договори ще продължат да заемат значително място при общото снабдяване с газ, доколкото предприятията продължават да включват такива договори в техния общ портфейл от договори за снабдяване. |
(12) |
Значителен напредък беше постигнат чрез създаването на платформи за търговия с течни газове и на програми за пускане на газ на национално ниво. Тази тенденция се очаква да продължи. |
(13) |
Съществено е да бъде установена истинска солидарност между държавите-членки при ситуации на първостепенна спешност в областта на снабдяването, още повече, че държавите-членки стават все по взаимно зависими що се отнася до въпросите на сигурността на снабдяването. |
(14) |
Суверенните права на държавите-членки над техните собствени природни ресурси не са засегнати от настоящата директива. |
(15) |
Следва да бъде създадена група по координацията по газта, която да улесни координацията на мерките в областта на сигурността на снабдяването на нивото на Общността в случай на прекратяване на основното снабдяване, и която освен това да съдействува на държави-членки за координирането на мерките, взети на национално ниво. В допълнение, тя следва да обменя редовно информация относно сигурността на снабдяването с газ, и следва да вземе предвид релевантните аспекти в контекста на сериозно смущение в снабдяването. |
(16) |
Държавите-членки следва да приемат и да публикуват национални разпоредби за спешни случаи. |
(17) |
Настоящата директива следва да предвиди правила, приложими в случай на прекратяване на основното снабдяване; предвидената продължителност на такова прекратяване на снабдяването следва да съответства на значителния период от време от поне осем седмици. |
(18) |
Що се отнася до справянето с прекратяване на основното снабдяване, настоящата директива следва да предвиди механизъм, основан на подход от три стъпки. Първата стъпка би включвала реакциите на промишлеността по прекратяването на снабдяването; ако тя не е достатъчна, държавите-членки следва да вземат мерки, за да разрешат това прекратяване на снабдяването. Подходящи мерки не следва да бъдат вземани на нивото на Общността, освен в случай на проваляне на мерките, взети по време на първата и втората стъпки. |
(19) |
Предвид целта на настоящата директива, а именно да се гарантира едно адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ, по-специално в случай на прекратяване на снабдяването с газ, като в същото време се допринася за доброто функциониране на вътрешния пазар на газ, не може при всички обстоятелства да бъде достигнато по задоволителен начин от държавите-членки, особено като се има предвид нарастващата взаимозависимост на държавите-членки що се отнася до сигурността на снабдяването с газ, и може следователно, поради мащаба и последиците от действието, да бъде по-добре осъществено на нивото на Общността, Общността може да приеме мерки, съгласно принципа на субсидиарност, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, съдържащ се в този член, настоящата директива не превишава необходимото за постигането на тази цел, |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Цел
Настоящата директива установява мерки за гарантиране на адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ. Тези мерки допринасят също за доброто функциониране на вътрешния пазар на газ. Тя установява обща рамка, в която държавите-членки определят обща, прозрачна и недискриминационна политика по отношение на сигурността на снабдяването, която е съвместима с изискванията на вътрешния конкурентен пазар на газ; изясняват основните роли и отговорности на различните участници на пазара и изпълняват специфични недискриминационни процедури за гарантиране на сигурността на снабдяването с газ.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива:
1. |
„дългосрочен договор за доставки на газ“ означава договор за доставка на газ с продължителност повече от десет години; |
2. |
„сериозно смущение в снабдяването“ означава ситуация, в която Общността би рискувала да загуби повече от 20 % от доставките си на газ от трети страни и ситуацията на нивото на Общността няма вероятност да бъде адекватно управлявана с национални мерки. |
Член 3
Политика относно сигурността на снабдяването с газ
1. С установяването на общата политика относно гарантирането на адекватно ниво на сигурност на снабдяването с газ, държавите-членки определят ролите и отговорностите на различните участници на пазара на газ за постигането на тази политика, и определят минимални адекватни стандарти за сигурност на снабдяването с газ, които трябва да се съблюдават от участниците на пазара на газ на въпросната държава-членка. Стандартите се изпълняват по недискриминационен и прозрачен начин и се публикуват.
2. Държавата-членка предприема подходящите стъпки, за да гарантира, че мерките, посочени в настоящата директива, няма да доведат до неразумно и излишно натоварване на пазара на газ, и че са съвместими с изискванията на външния конкурентен пазар на газ.
3. Неизчерпаем списък от инструменти за сигурността на снабдяването с газ фигурира в приложението.
Член 4
Сигурност на снабдяването за някои клиенти
1. Държавите-членки гарантират, че снабдяването на домакинствата потребители на тяхната територия, е защитено в подходяща степен, поне в случай на:
а) |
частично прекратяване на националното снабдяване с газ, през период, който държавите-членки определят предвид националните обстоятелства; |
б) |
изключително ниски температури по време на пиков период, определен на национално ниво; |
в) |
периоди на изключително голямо търсене на газ през най-студените периоди от времето, статистически настъпващи на всеки 20 години. |
Тези критерии са посочени в настоящата директива като „стандарти за сигурност на снабдяването с газ“.
2. Държавите-членки могат да разширят приложното поле на параграф 1 особено за малките и средни предприятия и за другите потребители, които не могат да заменят консумацията си на газ с други енергийни източници, включително мерки относно сигурността на техните национална електроенергийна система, ако тя зависи от снабдяването с газ.
3. Неизчерпателен списък, фигуриращ в приложението, съдържа примери на инструменти, които могат да бъдат използвани за постигането на стандартите за сигурност на снабдяването.
4. Държавите-членки, надлежно отчитайки геоложките условия на тяхната територия и икономическите и технически възможности, могат също да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че съоръженията за съхранение на газ, разположени в рамките на тяхната територия допринесат до подходящ степен за постигането на стандартите за сигурност на снабдяването.
5. Ако е налице адекватно ниво на взаимовръзка, държавите-членки могат да вземат подходящите мерки в сътрудничество с друга държава-членка, включително двустранни споразумения, за постигане на стандартите за сигурност на снабдяването, използвайки съоръжения за съхранение на газ, разположени в рамките на тази друга държава-членка. Тези мерки, особено двустранните споразумения, не пречат на доброто функциониране на вътрешния пазар на газ.
6. Държавите-членки могат да установят или да изискат от промишлеността да установи индикативни минимални цели за евентуално бъдещо допринасяне от страна на съхранението, независимо дали е разположено в рамките на или извън държавата-членка, за сигурността на снабдяването. Тези цели се публикуват.
Член 5
Докладване
1. В доклада, публикуван съгласно член 5 от Директива 2003/55/ЕО, държавите-членки обхващат следното:
а) |
конкурентно въздействие на мерките, взети съгласно членове 3 и 4 върху всички участници на пазара на газ; |
б) |
нивата на капацитета за съхранение; |
в) |
дългосрочните договори за снабдяване с газ, сключени от установени и регистрирани на тяхната територия предприятия, и по-специално продължителността на тези изтичащи договори, основаваща се на информация, предоставена от съответните дружества, но изключваща чувствителната информация от търговска гледна точка и степента на течното състояние на пазара на газ; |
д) |
регулаторните рамки за предоставяне на адекватен подтик за новите инвестиции в проучването и производството, съхранението и транспорта на газ и на природен течен газ (ПТГ), вземайки предвид член 22 от Директива 2003/55/ЕО, доколкото се прилага от държавата-членка. |
2. Тази информация се разглежда от Комисията в докладите, които се издават съгласно член 31 от Директива 2003/55/ЕО в светлината на последствията на тази директива за Общността, като цяло и за цялостното резултатно и сигурно функциониране на вътрешния пазар на газ.
Член 6
Наблюдение
1. Комисията наблюдава, въз основа на докладите, посочени в член 5, параграф 1:
а) |
степента на важност на нови дългосрочни договори за внос на газ от трети страни; |
б) |
съществуването на адекватно течно състояние при снабдяването с газ; |
в) |
равнището на необходимия обем от запаси на газ и капацитета за изтегляне на запасите на газ; |
г) |
степента на взаимовръзка на националните газови системи на държавите-членки; |
д) |
предвидимата ситуация за снабдяването с газ в зависимост от търсенето, самостоятелното снабдяване и наличните източници за снабдяване на нивото на Общността в определени географски региони в Общността. |
2. Ако Комисията заключи, че снабдяването с газ в Общността ще бъде недостатъчно, за да отговори на предвидимото търсене на газ в дългосрочен план, тя може да представи предложения в съответствие с Договора.
3. Най-късно до 19 май 2008 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за преразглеждане на придобития опит от прилагането на настоящия член.
Член 7
Група за координация по газта
1. Създава се е група за координация по газта (наричана по-долу „групата“), с цел да се улесни координацията на мерките за сигурност на снабдяването.
2. Групата е съставена от представители на държавите-членки и на представителни органи от съответния сектор, както и на съответните потребители, под председателството на Комисията.
3. Групата приема свой процедурен правилник.
Член 8
Национални мерки за спешни случаи
1. Държавите-членки подготвят предварително и, ако е уместно, актуализират национални мерки за спешни случаи, и ги съобщават на Комисията. Държавите-членки публикуват националните си мерки за спешни случаи.
2. Спешните мерки за спешни случаи на държавите-членки гарантират, когато е уместно, че на участниците на пазара е дадена достатъчна възможност да предоставят първоначален отговор на спешната ситуация.
3. Съгласно член 4, параграф 1, държавите-членки могат да посочат на председателя на групата събитията, които според тях, поради техния обхват и изключителен характер, не могат да бъдат да управлявани адекватно с национални мерки.
Член 9
Механизъм на Общността
1. В ситуациите, които има вероятност да се развият в посока на сериозно смущение в снабдяването за значителен период от време, или в случай на ситуация, посочена от държава-членка съгласно член 8, параграф 3, Комисията свиква групата в най-кратки срокове, по искането на дадена държава-членка или по своя собствена инициатива.
2. Групата разглежда и, когато е уместно, подпомага държавите-членки при координирането на мерките, взети на национално ниво, мерки за справяне със сериозното смущение в снабдяването.
3. В изпълнението на тази си дейност, групата напълно отчита:
а) |
взетите от газовата промишленост мерки като първа стъпка за справяне с сериозното смущение в снабдяването; |
б) |
взетите от държавите-членки мерки, като тези взети съгласно член 4, включително съответните двустранни споразумения. |
4. Когато взетите на национално ниво мерки, посочени в параграф 3, са недостатъчни да се справят с последствията от ситуацията, посочена в параграф 1, Комисията може, след консултиране с групата, да предостави ориентири на държавите-членки относно допълнителни мерки за подпомагане на онези държави-членки, които са особено засегнати от сериозното смущение в снабдяването.
5. Ако взетите на национално ниво мерки, съгласно параграф 4, са недостатъчни, за да се справят с последствията от дадена ситуация, посочена в параграф 1, Комисията може да представи предложение на Съвета относно допълнителни необходими мерки.
6. Всяка мярка на нивото на Общността, упомената в настоящия член, съдържа разпоредби, целящи да гарантират честно и справедливо обезщетение на предприятията, засегнати от мерките, които да се предприемат.
Член 10
Наблюдение на изпълнението
1. Най-късно до 19 май 2008 г., Комисията, в светлината на начина, по който държавите-членки са приложили настоящата директива, докладва относно ефективността на инструментите, използвани що се отнася до членове 3 и 4 и тяхното въздействие на вътрешния пазар на газ, и относно развитието на конкуренцията на вътрешния пазар на газ.
2. В светлината на резултатите от настоящото наблюдение, когато е уместно, Комисията може да даде препоръки или да представи предложения относно допълнителните мерки за повишаване сигурността на снабдяването.
Член 11
Транспониране
Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 19 май 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблицата за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 12
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 13
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 26 април 2004 година.
За Съвета
Председател
J. WALSH
(1) ОВ C 331 Е, 31.12.2002 г., стр. 262.
(2) ОВ C 133, 6.6.2003 г., стр. 16.
(3) Становище все още непубликувано в Официален вестник.
(4) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 1.
(5) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Неизчерпателен списък на инструментите за укрепване на сигурността на снабдяването с газ, посочени в член 3, параграф 3 и в член 4, параграф 3
— |
обем на необходимите запаси от газ, |
— |
капацитет за изтегляне на запасите от газ, |
— |
осигуряване на газопроводи за насочване на газта към засегнатите райони, |
— |
ликвидност на пазарите на газ, на които се търгува, |
— |
гъвкавост на системата, |
— |
развитие на непрекъснатото търсене, |
— |
използване на алтернативни допълнителни горива в промишлените инсталации и електрическите централи, |
— |
през-гранични възможности, |
— |
сътрудничество между операторите на преносните системи от съседни държави-членки за координиране на изпращането, |
— |
сътрудничество на дейностите по изпращането между операторите на разпределителната и преносна система, |
— |
национално производство на газ, |
— |
гъвкавост на производство, |
— |
гъвкавост на вноса, |
— |
разнообразие на източници за снабдяването с газ, |
— |
дългосрочни договори, |
— |
инвестиции в инфраструктурата за внос на газ чрез терминали за регазификация и газопроводи. |