32004D0156

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 януари 2004 година

за създаване на насоки за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(нотифицирано под номер С(2004) 130)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/156/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за създаване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 14, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насоките за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, посочени в член 14 от нея, се съдържат в приложенията към настоящото решение.

Тези насоки се основават на принципите, изложени в приложение IV към посочената директива.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

(1)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(2)  ОВ L 167, 9.7.1993 г., стр. 31. Решение, последно изменено с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

Съдържание на приложенията

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общи насоки

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение съдържа общите насоки за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, наричана по-долу „директивата“, и конкретизирани във връзка с тези дейности. Допълнителни насоки за емисии, специфични за отделните дейности, се съдържат в приложения II—ХI.

Комисията ще преразгледа настоящото приложение и приложения II—ХI до 31 декември 2006 г., като вземе предвид опита от прилагането на тези приложения и всички редакции на Директива 2003/87/ЕО, с цел актуализиране на приложенията, които влизат в сила от 1 януари 2008 г.

2.   ДЕФИНИЦИИ

За целите на настоящото приложение и приложения II—ХI се прилагат следните дефиниции:

3.   ПРИНЦИПИ НА МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ

За да се гарантира осъществяването на точни и проверими мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове в рамките на директивата, мониторингът и докладването се основават на следните принципи:

Пълнота. Мониторингът и докладването за дадена инсталация покриват всички процесни и горивни емисии от всички източници, които принадлежат на дейностите, изброени в приложение I към директивата, и на всички парникови газове, специфицирани във връзка с тези дейности.

Последователност. Емисиите, които са обект на мониторинг и докладване, следва да са сравними във времето, като се използват едни и същи методологии за мониторинг и съвкупности от данни. Методологиите за мониторинг могат да бъдат променени в съответствие с разпоредбите на настоящите насоки, ако точността на докладваните данни се подобри. Промените в методологиите за мониторинг подлежат на одобрение от компетентния орган и следва да бъдат изцяло документирани.

Прозрачност. Мониторинговите данни, включително предположенията, референциите, данните за дадена дейност, емисионните фактори, факторите на оксидляване и конверсия, се получават, записват, събират, анализират и документират по начин, който дава възможност за възпроизвеждане на определянето на емисиите от верифициращото лице и от компетентния орган.

Точност. Гарантира се определянето на емисиите да не е нито над, нито под действителните емисии, доколкото това може да се прецени, както и неточностите да бъдат намалени, доколкото е практически възможно, и определени количествено, когато това се изисква от настоящите насоки. Следва да се положат подобаващи грижи, за да се гарантира, че изчисляването и измерването на емисиите показват най-високо постижимата точност. Операторът предоставя разумни гаранции за целостта на докладваните емисии. Емисиите се определят, като се използват подходящите методологии за мониторинг, посочени в настоящите насоки. Всички уреди за измерване и изпитване, които се използват за докладването на мониторинговите данни, се прилагат, поддържат, калибрират и проверяват по подходящ начин. Отчетните формуляри и други инструменти, използвани за съхраняването и обработването на мониторинговите данни, не следва да съдържат грешки.

Ефективност на разходите. При избора на методологията за мониторинг подобренията вследствие на по-голяма точност следва да бъдат балансирани с евентуалните допълнителни разходи. Следователно мониторингът и докладването на емисиите имат за цел най-високата постижима точност, освен ако това е технически непостижимо или ще доведе до неразумно високи разходи. Самата методология за мониторинг описва инструкциите за оператора по логичен и прост начин, избягвайки дублирането на усилия и вземайки предвид съществуващите системи в инсталацията.

Относително значение. Докладът за емисиите и свързаните с него документи не следва да съдържат съществени неточности, следва да избягват пристрастия при избора и представянето на информацията и да предоставят правдоподобен и балансиран отчет за емисиите на инсталацията.

Достоверност. На даден верифициран доклад за емисиите може да се разчита от страна на потребителите да представя вярно това, което цели да представи или е логично да се очаква да представи.

Подобряване на изпълнението при мониторинга и докладването на емисиите. Процесът на верифициране на докладите за емисиите е ефективен и надежден инструмент за процедурите за осигуряването и контрола на качеството, предоставяйки информация, на основата на която операторът може да действа за подобряването на своята дейност по осъществяването на мониторинга и докладването на емисиите.

4.   МОНИТОРИНГ

4.1.   Граници

Процесът на мониторинг и докладване за дадена инсталация включва всички емисии от всички източници, принадлежащи към дейностите, изброени в приложение I към директивата, които се осъществяват в инсталацията, на парникови газове, специфицирани във връзка с тези дейности.

Член 6, параграф 2, буква б) от директивата изисква разрешителните за емисии на парникови газове да съдържат описание на дейностите и емисиите от инсталацията. Следователно всички източници на емисии на парникови газове от дейностите, изброени в приложение I към директивата, които следва да бъдат обект на мониторинг и докладване, се изброяват в разрешителното. Член 6, параграф 2, буква в) от директивата изисква разрешителните за емисии на парникови газове да съдържат изисквания за мониторинг, които да посочват методологията на мониторинга и неговата честота.

Емисии от двигатели с вътрешно горене за транспортни нужди се изключват от изчисленията на емисиите.

Мониторингът на емисиите включва емисиите от редовните операции и анормалните събития, включително включване и изключване, както и извънредните ситуации по време на периода на докладване.

Ако отделни или комбинирани производствени капацитети или продукти от една или няколко дейности, принадлежащи към една и съща рубрика за дейност в приложение I към директивата, надхвърлят съответния праг, определен в приложение I към директивата, в една инсталация или на една площадка, всички емисии от всички източници за всички дейности, изброени в приложение I към директивата, в съответната инсталация или площадка са обект на мониторинг и докладване.

Дали дадена допълнителна горивна инсталация, като такава за комбинирана топло- и електроенергия, се разглежда като част от инсталация, осъществяваща друга дейност по приложение I, или като отделна инсталация, зависи от местните обстоятелства и се определя в разрешителното за емитиране на парникови газове на инсталацията.

Всички емисии от дадена инсталация се приписват на тази инсталация независимо от предаването на топлина или електричество на други инсталации. Емисии, свързани с производството на топлина или електричество, получени от други инсталации, не се приписват на приемащата инсталация.

4.2.   Определяне на емисиите на парникови газове

Пълният, прозрачен и точен мониторинг на емисиите на парникови газове изисква да бъдат взети решения за определянето на подходящите методологии за мониторинг. Това включва вземането на решение за измерване или за изчисление, както и избора на специфични подреждания за определяне на данните за дейността, емисионните фактори и факторите на оксидляване или конверсия. Съвкупността от подходите, използвани от даден оператор за дадена инсталация с оглед определянето на емисиите ѝ, се счита за методология за мониторинг.

Член 6, параграф 2, буква в) от директивата изисква разрешителните за емисии на парникови газове да съдържат изисквания за мониторинг, които посочват методологията за мониторинг и неговата честота. Всяка методология за мониторинг следва да бъде одобрена от компетентния орган в съответствие с критериите, изложени в настоящия раздел и неговите подраздели. Държавата-членка или нейните компетентни органи следва да гарантират, че методологията за мониторинг, която трябва да се прилага от инсталациите, е посочена в условията на разрешителното или, ако е в съответствие с директивата, в общите задължителни правила.

Компетентният орган одобрява подробно описание на методологията за мониторинг, изготвено от оператора, преди започването на периода на докладване и отново след всяка промяна в методологията за мониторинг, прилагана за дадена инсталация.

Това описание съдържа:

Методологията за мониторинг се променя, ако това ще подобри точността на докладваните данни, освен ако това е технически непостижимо или ще доведе до неразумно високи разходи. Всички предлагани промени в методологиите за мониторинг или в основните данни се заявяват ясно, като се обосновават, пълно документират и представят на компетентния орган. Всички промени в методологиите или в основните данни подлежат на одобрение от страна на компетентния орган.

Без неоправдано забавяне операторът предлага промени в методологията за мониторинг, когато:

Даден компетентен орган може да поиска операторът да промени своята методология за мониторинг за следващия период на докладване, ако методологиите за мониторинг на докладващата инсталация вече не са в съответствие с правилата, постановени в настоящите насоки.

Даден компетентен орган може също да поиска операторът да промени своята методология за мониторинг за следващия период на докладване, ако методологията за мониторинг, посочена в разрешителното, е била осъвременена в съответствие с прегледа, който се извършва преди всеки период, упоменат в член 11, параграф 2 от директивата.

4.2.1   Изчисление и измерване

Приложение IV към директивата позволява определяне на емисиите посредством използване на:

Операторът може да предложи да измерва емисиите, ако може да докаже, че:

Използването на измерване подлежи на одобрение от страна на компетентния орган. За всеки период на докладване операторът потвърждава измерените емисии чрез изчисление в съответствие с настоящите насоки. Правилата за подбор на подрежданията за потвърждаващите изчисления са същите като тези, прилагани при подхода на изчисление, посочен в точка 4.2.2.1.4.

При одобрение от страна на компетентния орган операторът може да комбинира измерването и изчислението за различни източници, които принадлежат към една и съща инсталация. Операторът следва да осигури и докаже, че не се допускат нито пропуски, нито двойно преброяване на емисиите.

4.2.2.   Изчисление

4.2.2.1.   Изчисление на емисиите на СО2

4.2.2.1.1.   Формули за изчисление

Изчислението на емисиите на СО2 се основава или на следната формула:

или на алтернативен подход, ако е дефиниран в насоките по специфични дейности.

Изразите в тази формула се посочват за горивни емисии и процесни емисии, както следва:

Горивни емисии

Данните по дейности се основават на потреблението на гориво. Количеството използвано гориво се изразява от гледна точка на енергийното съдържание като ТJ. Емисионният фактор се изразява като tСО2/ТJ. При потреблението на енергия до СО2 се оксидлява не целият въглерод в горивото. Непълното оксидляване се дължи на неефективност на горивния процес, вследствие на което част от въглерода остава неизгорял или е частично оксидлен като сажди или пепел. Неоксидленият въглерод се взема предвид при фактора на оксидляване, който се изразява като фракция. Ако факторът на оксидляване е отчетен в емисионния фактор, няма да се прилага отделен фактор на оксидляване. Факторът на оксидляване се изразява като процент. Получава се следната формула за изчисление:

Изчислението на горивните емисии е допълнително конкретизирано в приложение II.

Процесни емисии

Данните за дейността се основават на потреблението на материали, пропускателната способност или произведената продукция и се изразяват в t или m3. Емисионният фактор се изразява в (t CO2/t или t CO2/m3). Въглеродът, който се съдържа в изходните материали, който не е превърнат в СО2 по време на процеса, се взема предвид във фактора на конверсия, който се изразява като фракция. Ако факторът на конверсия е отчетен в емисионния фактор, отделен фактор на конверсия няма да се прилага. Количеството от използвания изходен материал се изразява като маса или обем (t или m3). Получава се следната формула за изчисление:

Изчислението на процесните емисии е допълнително конкретизирано в насоките по специфични дейности в приложения II—ХI, където на някои места са дадени специфични референтни фактори.

4.2.2.1.2.   Прехвърлен СО2

СО2, който не е емитиран от инсталацията, а е прехвърлен извън инсталацията като чисто вещество, като компонент на горива или директно използван като запас за захранване в химическата или хартиената промишленост, се изважда от изчисленото равнище на емисиите. Съответното количество СО2 се записва като отделна точка в доклада.

За прехвърлен СО2 може да се счита СО2, който е прехвърлен извън инсталацията за следните употреби:

СО2, който се прехвърля към дадена инсталация като част от смесено гориво (като например газ за доменни пещи или газ за коксови пещи), се включва в емисионния фактор за това гориво. Вследствие на това той се добавя към емисиите от инсталацията, където горивото се изгаря и изважда от инсталацията по произход.

4.2.2.1.3.   Улавяне и съхраняване на СО2

Комисията поощрява научните изследвания за улавянето и съхраняването на СО2. Тези научни изследвания ще бъдат важни за разработването и приемането на насоки за мониторинг и докладване на улавянето и съхраняването на СО2 в случаите, в които те са предмет на директивата, в съответствие с процедурата по член 23, параграф 2 от директивата. Такива насоки ще отчитат методологиите, разработени от Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК). Държавите-членки, заинтересовани от разработването на такива насоки, са поканени да представят резултатите от научните си изследвания на Комисията, за да съдействат за навременното приемане на тези насоки.

Преди приемането на такива насоки държавите-членки могат да представят на Комисията временни насоки за мониторинг и докладване на улавянето и съхраняването на СО2 в случаите, в които те са предмет на директивата. Подлежащо на одобрение от Комисията в съответствие с процедурата по член 23, параграф 2 от директивата, улавянето и съхраняването на СО2 може да бъде извадено от изчисленото равнище на емисиите от инсталации, обхванати от директивата, в съответствие с тези временни насоки.

4.2.2.1.4.   Подреждане на подходи

Насоките по специфични дейности, посочени в приложения II—ХI, съдържат специфични методологии за определянето на следните променливи величини: данни за дейността, емисионни фактори, фактори на оксидляване и на конверсия. Тези различни подходи се упоменават като подреждания. Увеличаващото се номериране на подрежданията от 1 нагоре отразява увеличаващите се равнища на точност, като подреждането с най-висок номер е предпочитаното подреждане. Равностойните подреждания се упоменават с еднакъв номер на подреждане и отделна буква от азбуката (например подреждане 2а и 2б). За тези дейности, в които се предвиждат алтернативни методи на изчисление в рамките на тези насоки (например приложение VII: „Метод А — Карбонати“ и „Метод Б — Производство на клинкер“), даден оператор може да смени един метод с друг, ако може да докаже съгласно изискванията на компетентния орган, че такава смяна ще доведе до по-точни мониторинг и докладване на емисиите от съответната дейност.

Подходът на най-високото подреждане се използва за целите на мониторинга и докладването от всички оператори за определянето на променливите величини от всички източници в дадена инсталация. Само ако е демонстрирано съгласно изискванията на компетентния орган, че подходът на най-високото подреждане е технически неосъществимо или ще доведе до неразумно високи разходи, може да се използва по-ниско подреждане за тази променлива величина в рамките на дадена методология за мониторинг.

Избраното подреждане следователно отразява най-високото равнище на точност, което е технически осъществимо и не води до неразумно високи разходи. Операторът може да прилага различни одобрени подреждания към променливите величини: данни за дейността, емисионни фактори, фактори на оксидляването и на конверсията, използвани в рамките на дадено отделно изчисление. Изборът на подреждания подлежи на одобрение от компетентния орган (виж раздел 4.2).

През периода 2005—2007 г. държавите-членки следва да прилагат като минимум подрежданията, предвидени в таблица 1 по-долу, освен ако това е технически неосъществимо. Колони А съдържат стойностите на подрежданията за главни източници от инсталации с общи годишни емисии, равни или по-малки от 50 ktoe. Колони Б съдържат стойностите на подрежданията за главни източници от инсталации с общи годишни емисии, по-големи от 50 ktoe, но по-малки или равни на 500 ktoe. Колони В съдържат стойности на подрежданията за главни източници от инсталации с общи годишни емисии, по-големи от 500 ktoe. Праговете за размер, съдържащи се в таблицата, се отнасят за общите годишни емисии от цялата инсталация.

ТАБЛИЦА 1

С одобрението на компетентния орган операторът може да прилага по-ниски подреждания за променливите стойности, използвани за изчислението на емисиите от второстепенни източници, включително второстепенни потоци от гориво или материали, за разлика от подрежданията, прилагани за променливите стойности, използвани за изчислението на емисиите от главни източници или главни потоци от гориво или материали в рамките на дадена инсталация. Главни източници, включително главни потоци от гориво и материали са тези, които, ако бъдат подредени според намаляващата им големина, кумулативно допринасят за поне 95 % от общите годишни емисии на инсталацията. Второстепенни източници са тези, които емитират 2,5 ktoe или по-малко на година или които допринасят 5 % или по-малко за общите годишни емисии на дадена инсталация, което е най-високото изражение като абсолютни емисии. За тези второстепенни източници, които емитират заедно 0,5 ktoe или по-малко годишно или които допринасят по-малко от 1 % от общите годишни емисии на инсталацията, в зависимост от това кое е най-високото изразено в абсолютни емисии, операторът на инсталацията може да приложи подход de minimis по отношение на мониторинга и докладването, използвайки собствения си метод на оценка без подреждане, което подлежи на одобрение от компетентния орган.

За чисти горива от биомаса подходите на по-ниски подреждания могат да бъдат прилагани, освен ако съответните изчислени емисии ще бъдат използвани за изваждането на въглерода от биомасата от емисиите на въглероден двуоксид, получени чрез непрекъснато измерване на емисиите.

Операторът незабавно предлага промени в прилаганите подреждания, когато:

За инсталации с общо количество еквивалентни емисии на СО2 повече от 500 ktoe годишно компетентният орган нотифицира Комисията до 30 септември всяка година, започвайки от 2004 г., дали прилагането на комбинация от подходи на най-високите подреждания за главни източници в тази инсталация за предстоящия период на докладване се смята за технически неосъществимо или се очаква да доведе до неразумно високи разходи. На основата на тази информация, получена от компетентните органи, Комисията ще прецени дали да се направи промяна на правилата за избор на подрежданията.

Ако методологията на най-високото подреждане или специфичното за променливите величини съгласувано подреждане са временно неосъществими по технически причини, даден оператор може да приложи най-високото постижимо подреждане, докато условията за прилагане на предишното подреждане се възстановят. Без излишно забавяне операторът предоставя на компетентния орган доказателства за необходимостта от смяна на подрежданията и подробности за временната методология на мониторинг. Операторът предприема всички необходими действия, за да позволи незабавно възстановяване на първоначалното подреждане за целите на мониторинга и докладването.

Смяната на подрежданията се документира изцяло. Запълването на незначителни пропуски в данните, получени в резултат на принудителни престои на измервателната апаратура, следват добрата професионална практика и разпоредбите на референтния документ за Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) относно общите принципи на мониторинг от юли 2003 г. (1).

Когато се променят подреждания в рамките на даден период на докладване, резултатите за повлияната от това дейност се изчисляват и докладват на компетентния орган като отделни раздели в годишния доклад за съответните части на периода на докладване.

4.2.2.1.5.   Данни за дейността

Данните за дейността представляват информацията за материалния поток, потреблението на гориво, вложения материал или произведената продукция, изразени като енергийно съдържание (TJ), определено като нетна калоричност за горива и маса или обем за вложени или произведени материали (t или m3).

Когато данните за дейността за изчислението на процесните емисии не могат да бъдат измерени директно преди започването на процеса и не са изброени никакви специфични изисквания в което и да е от подрежданията от съответните насоки по специфични дейности (приложения II—ХI), данните за дейността се определят чрез оценка на промяната на запасите:

където:

Материал С: Материал, преработен през периода на докладване

Материал Р: Материал, закупен през периода на докладване

Материал S: Материален запас в началото на периода на докладване

Материал Е: Материален запас в края на периода на докладване

Материал О: Материал, използван за други цели (транспортиране или препродажба).

В случаи, в които е технически неосъществимо или би довело до неразумно високи разходи да се определят „Материал S“ и „Материал Е“ чрез измерване, например с измервателен уред, операторът може да пресметне приблизително тези две количества, основавайки се на данни от предишни години и съотношението с произведената продукция за периода на докладване. Операторът следва да потвърди тези приблизителни оценки с подкрепящи документирани изчисления и съответни финансови отчети. Всички други изисквания за избора на подрежданията няма да бъдат засегнати от тази разпоредба, например „Материал Р“ и „Материал О“ и съответните емисионни фактори или фактори на оксидляване ще се определят съгласно насоките по специфични дейности в приложения II—ХI.

За подпомагане на избора на подходящи подреждания за данните за дейността таблица 2 по-долу дава преглед на обхватите на типичните несигурни аспекти за различните видове измервателни устройства, използвани за определяне на масовите потоци на горива, материалния поток, вложените материали или произведената продукция. Таблицата може да бъде използвана за информирането на компетентните органи и операторите за възможностите и ограниченията при прилагането на подходящите подреждания за определянето на данните за дейността.

ТАБЛИЦА 2

Информативна таблица с обхватите на несигурност, типични за различните измервателни устройства при стабилен експлоатационен режим

4.2.2.1.6.   Емисионни фактори

Емисионните фактори се основават на въглеродното съдържание на горивата или влаганите материали и се изразяват като tCO2/TJ (горивни емисии) или като tCO2/t или tCO2/m3 (процесни емисии). Емисионните фактори и разпоредбите за разработването на специфични емисионни фактори по дейности са дадени в раздели 8 и 10 на настоящото приложение. Даден оператор може да използва емисионен фактор за гориво, изразен като въглеродно съдържание (tCO2/t) вместо tCO2/TJ за горивни емисии, ако докаже на компетентния орган, че това води до трайно по-висока точност. В този случай, операторът, въпреки това, определя периодично енергийното съдържание, за да покрие своите изисквания за докладване, както са посочени в раздел 5 от настоящото приложение.

За конверсията на въглерода в съответната стойност за СО2 се използва факторът (2) от 3,667 (t CO2/t C).

По-точните подреждания изискват разработването на специфични фактори по дейности в съответствие с изискванията, съдържащи се в раздел 10 от настоящото приложение. Подходите на подреждане 1 изискват използването на референтни емисионни фактори, които са изброени в раздел 8 от настоящото приложение.

Биомасата се разглежда като СО2-неутрална. За биомаса се прилага емисионен фактор от 0 (t CO2/TJ или t, или m3). Примерен списък на различни типове материали, приети за биомаса, е даден в раздел 9 от настоящото приложение.

За отпадъчни изкопаеми горива не се предвиждат референтни емисионни фактори в настоящите насоки, следователно специфичните емисионни фактори се получават съгласно разпоредбите на раздел 10 от настоящото приложение.

За горива или материали, съдържащи както изкопаем въглерод, така и въглерод от биомаса, се прилага претеглен емисионен фактор, основан на пропорцията на изкопаем въглерод в общото въглеродно съдържание на горивото. Това изчисление следва да бъде прозрачно и документирано в съответствие с правилата и процедурите на раздел 10 от настоящото приложение.

Цялата приложима информация относно използваните емисионни фактори, включително информационните източници и резултатите от анализите на горивото, вложения и произведения материал е надлежно записана. По-подробни изисквания са предвидени в специфичните насоки по дейности.

4.2.2.1.7.   Фактори на оксидляване и на конверсия

Ако даден емисионен фактор не отразява пропорцията на въглерода, който не е оксидлен, тогава се използва допълнителен фактор на оксидляването/на конверсията.

По-точните подреждания изискват разработването на специфични фактори по дейности, затова разпоредбите за получаването на тези фактори са предвидени в раздел 10 от настоящото приложение.

Ако в дадена инсталация се използват различни горива или материали и се изчисляват специфични фактори на оксидляване по дейности, операторът може да определи един общ фактор на оксидляване за дейността и да го прилага за всички горива или материали или да присъди непълно оксидляване за даден главен поток на гориво или материал и да използва стойност 1 за другите.

Цялата приложима информация относно използваните фактори на оксидляване/конверсия, включително информационните източници и резултатите от анализите на горивото, вложените и произведените материали, се записва надлежно.

4.2.2.2.   Изчисление на емисиите на парникови газове, които не са на СО2

Общи насоки за изчислението на емисии на парникови газове, които не са на СО2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

4.2.3.   Измерване

4.2.3.1.   Измерване на емисиите на СО2

Както е изложено в раздел 4.2.1, емисиите на парникови газове могат да бъдат определени чрез използването на системи за непрекъснато измерване на емисиите (СНИЕ) от всеки източник, използвайки стандартизирани или приети методи, веднъж след като операторът е получил одобрение от компетентния орган преди периода за докладване, че използването на СНИЕ постига по-голяма точност, отколкото изчисляването на емисиите посредством подхода на най-точното подреждане. За всеки следващ период на докладване емисиите, определени чрез използването на СНИЕ, следва да бъдат потвърдени с подкрепящи изчисления на емисиите, като правилата за избора на подрежданията следва да бъдат същите като тези, прилагани при подхода на изчисляването, посочен в параграф 4.2.2.1.4.

При процедурите за измерването на концентрациите на СО2, както и за масата или обема на потока на отделяните газове през всеки комин се използват съответните стандарти на CEN, веднага щом станат налични. Ако не са налични стандарти на CEN, се прилагат стандартите на ISO или национални стандарти. Когато не съществуват приложими стандарти, където е възможно, могат да се проведат процедури в съответствие с проектостандарти или насоки за най-добра промишлена практика.

Примери за подходящи стандарти на ISO:

След като веднъж СНИЕ е била инсталирана, тя следва периодично да бъде проверявана за функционалност и действие, включително:

Биомасната фракция на измерените емисии на СО2 се изважда, основавайки се на подхода на изчисление и се записва като отделна точка в доклада (виж раздел 12 от настоящото приложение).

4.2.3.2.   Измерване на емисии, които не са на СО2

Общи насоки за измерването на емисии от парникови газове, които не са на СО2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

4.3.   Оценка на несигурността

„Допустимата несигурност“ в рамките на настоящите насоки се изразява като 95 -процентов интервал на сигурност в измерената стойност, т.е. когато се характеризира уреда за измерване за системата на подреждане или точността на системата за непрекъснато измерване.

4.3.1.   Изчисление

Оперататорът разбира въздействието на несигурността върху цялостната точност на неговите докладвани данни за емисиите.

Според методологията, основана на изчисления, компетентният орган ще е одобрил комбинацията от подреждания за всеки източник в дадена инсталация, както и ще е одобрил всички други подробности на методологията за мониторинг за съответната инсталация в съответствие с разрешителното на инсталацията. По този начин компетентният орган разрешава несигурността, пряк резултат от правилното прилагане на одобрената методология за мониторинг, като свидетелството за това одобрение е съдържанието на разрешителното.

Операторът обявява одобрената комбинация от подреждания за всеки източник в дадена инсталация в своя годишен доклад за емисиите до компетентния орган за всяка дейност и съответен поток на гориво или материали. Заявяването на комбинацията от подреждания в доклада за емисиите представлява докладване на несигурността за целите на директивата. Следователно няма друго допълнително изискване да се докладва несигурността, ако се прилага методологията, основана на изчисления.

Допустимата несигурност, определена за измервателните съоръжения в рамките на дадена система на подреждане, обхваща конкретната несигурност на измервателните съоръжения, несигурността, свързана с калибрирането, и всяка друга допълнителна несигурност, свързана с използването на измервателните устройства на практика. Заявените прагови стойности в рамките на дадена система на подреждане се отнасят до несигурността, свързана със стойността за един период на докладване.

Операторът управлява и намалява оставащите несигурности за емисионните данни в своя доклад за емисиите посредством процеса на осигуряване и контрол на качеството. По време на процеса на верификация верифициращото лице проверява правилното прилагане на одобрената методология за мониторинг и оценява управлението и намаляването на оставащите несигурности чрез процедурите на оператора за осигуряване и контрол на качеството.

4.3.2.   Измерване

Както е посочено в раздел 4.2.1, даден оператор може да обоснове използването на методология, основана на измерване, ако тя надеждно дава по-висока точност, отколкото съответната методология, основана на изчисления, като прилага комбинация от най-високи подреждания. За да предостави тази обосновка на компетентния орган, операторът докладва количествените резултати на по-всеобхватен анализ на несигурността, като отчита следните източници на несигурност:

Измервания на концентрацията за непрекъснатото измерване на емисиите:

При измерването на маса и обем за определянето на потока на отпадъчни газове за целите на непрекъснатия мониторинг на емисиите и потвърждаващите изчисления:

При определяне стойностите на калоричността, емисионните фактори и фактори на оксидляване или данните за състава за целите на потвърждаващите изчисления:

Въз основа на обосновката на оператора компетентният орган може да одобри използването от оператора на система за непрекъснато измерване на емисиите за определени източници в дадена инсталация, както и да одобри всички други подробности на методологията за мониторинг за тези източници, която следва да се съдържа в разрешителното на инсталацията. По този начин компетентният орган разрешава несигурността, пряко произтичаща от правилното прилагане на одобрената методология за мониторинг, като свидетелство за това одобрение е съдържанието на разрешителното.

Операторът заявява цифрата на несигурност в резултат на първоначалния си всеобхватен анализ на несигурността в своя годишен доклад за емисиите до компетентния орган за съответните източници до момента, когато компетентният орган преразгледа избора на измерването пред изчислението и изиска цифрата на несигурност да бъде отново изчислена. Заявяваването на тази цифра на несигурност в доклада за емисиите представлява докладване на несигурността за целите на директивата.

Посредством процеса на осигуряване и контрол на качеството операторът управлява и намалява оставащите несигурности в данните за емисиите в своя доклад за емисиите. По време на верификационния процес верифициращото лице проверява правилното прилагане на одобрената методология за мониторинг и оценява управлението и намаляването на оставащите несигурности чрез процедурите на оператора за осигуряване и контрол на качеството.

4.3.3.   Илюстративни цифри на несигурност

Таблица 3 дава условен преглед на цялостната несигурност, която обикновено може да се осъществи по отношение на определянето на емисиите на СО2 от инсталации с различна величина на емисионните равнища. Информацията в тази таблица следва да се разгледа от компетентния орган, когато той оценява или одобрява методологията за мониторинг за дадена инсталация, използвайки методи на изчисление или използвайки системи за непрекъснато измерване на емисиите.

ТАБЛИЦА 3

Информативна таблица с типични общи несигурности, свързани с определянето на емисиите на СО2 от дадена инсталация или дейност за отделни потоци на гориво или материали с различни величини

5.   ДОКЛАДВАНЕ

Приложение IV към директивата определя изискванията за докладването за отделните инсталации. Форматът за докладване, изложен в раздел 11 от настоящото приложение, се използва като основа за докладването на количествените данни. Докладът се верифицира в съответствие с подробните изисквания, установени от държавите-членки съгласно приложение V към директивата. Операторът предоставя верифицирания доклад на компетентния орган до 31 март всяка година относно емисиите на предходната година.

Докладите за емисиите, намиращи се в компетентния орган, се правят от този орган общественодостъпни в съответствие с правилата, установени в Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (3). По отношение прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, буква г) от посочената директива, в своя доклад операторите могат да посочат коя информация считат за търговски чувствителна.

Всеки оператор включва следната информация в доклада за дадена инсталация:

Информацията, която се докладва по точки 3 и 4, както и допълнителната информация относно точка 2 не е подходяща за представяне в таблична форма на формата за докладване и следователно се включва в доклада за годишните емисии като обикновен текст.

Следните въпроси, които не са взети предвид при отчитането на емисиите, се докладват като пунктове в доклада:

Горивата и получените от тях емисии се докладват, използвайки стандартните категории гориво съгласно КПКЗ (виж раздел 8 от настоящото приложение), които се основават на дефинициите на Международната агенция по енергия (http://www.iea.org/stats/defs/defs.htm). В случай че държавата-членка на оператора е публикувала списък на категориите гориво, включително дефинициите и емисионните фактори, съответстващи на нейния последен национален каталог, представен на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, тези категории и техните емисионни фактори се използват, ако са одобрени в рамките на съответната методология за мониторинг.

В допълнение се докладват и видовете отпадъци и емисиите в резултат на тяхната употреба като гориво или вложени материали. Видовете отпадъци се докладват, като се използва класификацията на „Европейския списък на отпадъците“ (Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета за отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета за опасните отпадъци (7): (http://europa.eu.int/comm/environment/waste/legislation/a.htm). Съответните шестцифрени кодове следва да се добавят след наименованията на съответните видове отпадъци, използвани в инсталацията.

Емисиите, произлизащи от различни източници на една и съща инсталация и принадлежащи към един и същи тип дейност, могат да бъдат докладвани сумарно за типа дейност.

Емисиите се докладват в закръглени тонове СО2 (например 1 245 978 тона). Данните за дейността, емисионните фактори, както и факторите на оксидляване и на конверсия се закръгляват, за да включат само значителните цифри, както за целите на изчисленията на емисиите, така и за целите на докладването, например само общо пет цифри (например 1,2369) за стойност, която проявява несигурност от ± 0,01 %.

С оглед постигането на съвместимост между данните, докладвани по директивата, и данните, докладвани от държавите-членки по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, и други данни за емисии, докладвани за Европейския регистър на замърсяващите емисии (ЕРЗЕ), всяка дейност, осъществявана от дадена инсталация, се етикетира чрез прилагането на кодовете от следните две схеми на докладване:

6.   ЗАПАЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Операторът на дадена инсталация документира и архивира данните от мониторинга за емисиите парникови газове от инсталацията от всички източници, принадлежащи на дейностите, изброени в приложение I към директивата, както са посочени във връзка с тези дейности.

Документираните и архивирани данни от мониторинга са достатъчни, за да позволят верификацията по отношение на емисиите на инсталацията в годишния доклад за емисиите, представен от оператора по реда на член 14, параграф 3 от директивата, в съответствие с критериите, изложени в приложение V към директивата.

Данни, които не са част от годишния доклад за емисиите, не се изисква да бъдат докладвани или да бъдат оповестявани публично по друг начин.

За да позволят възпроизвеждането на определянето на емисиите от верифициращото лице или от друга трета страна, по силата на член 14, параграф 3 от директивата операторът на дадена инсталация запазва най-малко за 10 години след представянето на доклада за всяка година на докладване:

За подхода на изчисление:

Следната допълнителна информация се запазва, ако се прилага подходът на измерването:

7.   ОСИГУРЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО

7.1.   Общи изисквания

Операторът въвежда, документира, прилага и поддържа ефективна система за управление на данните за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове в съответствие с настоящите насоки. Операторът създава тази система за управление на данните преди започването на периода на докладване, за да може всички данни да бъдат надлежно записани и контролирани в подготовката за верификация. Информацията, съхранена в системата за управление на данните, включва информацията, изброена в раздел 6.

Изискващите се процедури за осигуряване и контрол на качеството могат да се прилагат в контекста на схемата за управление по околна среда и одитиране (СУОСО) на Европейския съюз или други системи за управление по околна среда, включително ISO 14001:1996 („Системи за управление по околна среда — Спецификация с насоки за употреба“).

Процедурите за осигуряване и контрол на качеството са насочени към процедурите, необходими за мониторинга и докладването на парниковите газове, и към прилагането на тези процедури в дадена инсталация и включват, inter alia:

Където даден оператор избере да осигури с външни средства всеки процес, който засяга процедурите за осигуряването и контрола на качеството, операторът гарантира контрола и прозрачността на този процес. Съответните мерки за контрол и прозрачност на такива процеси, осигурени с външни средства, се идентифицират в рамките на процедурите за осигуряване и контрол на качеството.

7.2.   Техники за измерване и измервателни уреди

Операторът гарантира, че съответните съоръжения за измерване са калибрирани, настроени и проверявани през редовни интервали, включително преди употреба, и са сверени със стандарти за измерване, които могат да се проследят с международните стандарти за измерване. Освен това операторът оценява и отчита валидността на предишните резултати от измерванията, когато се установи, че съоръженията не отговарят на изискванията. Когато се установи, че съоръженията не отговарят на изискванията, операторът незабавно предприема необходимите действия за отстраняване на несъответствието. Протоколите с резултатите от калибрирането и удостоверяването на автентичността се запазват.

Ако операторът работи със система за непрекъснато измерване на емисиите, той спазва разпоредбите на стандарта EN 14181 („Емисии от неподвижни източници — автоматизирани измервателни системи за осигуряване на качеството“) и на стандарта EN ISO 14956:2002 („Качество на въздуха — Оценка на адекватността на дадена процедура за измерване при сравнение с изискваната несигурност“) за уредите и оператора.

Алтернативно, независими и акредитирани изпитвателни лаборатории могат да бъдат натоварени с измерванията, оценката на данните, мониторинга и докладването. В този случай изпитвателните лаборатории следва освен това да бъдат акредитирани по стандарта EN ISO 17025:2000 („Общи изисквания за компетентността на изпитвателните и калибриращите лаборатории“)

7.3.   Управление на данните

Операторът прилага за своите данни процеси за осигуряване и контрол на качеството на управление на данните с оглед предотвратяване на пропуски, неправилин представяния и грешки. Такива процеси следва да бъдат разработени от оператора въз основа на сложността на съвкупността от данни. Процесите за осигуряване и контрол на качеството на управление на данните се записват и се предоставят на разположение на верифициращото лице.

Просто и ефективно осигуряване на качеството и контрол на качеството може да се осъществява на оперативно ниво чрез сравнения на стойностите, обект на мониторинг, използвайки вертикални и хоризонтални подходи.

Вертикалният подход сравнява данните от мониторинга на емисиите в същата инсталация през различни години. Грешка при мониторинга е възможна, ако разликите в годишните данни не могат да бъдат обяснени със:

Хоризонталният подход сравнява стойностите, получени от различни оперативни системи за събиране на данни, включително:

7.4.   Верификация и материалност

Операторът предоставя на верифициращото лице доклада за емисиите, копие от своето разрешително за всяка от инсталациите си, както и всяка друга приложима информация. Верифициращото лице оценява дали методологията за мониторинг, прилагана от оператора, съответства на методологията за мониторинг на инсталацията, както е одобрена от компетентния орган, принципите на мониторинг и докладване, изложени в раздел 3, както и насоките, изложени в настоящото и следващите приложения. Въз основа на тази оценка верифициращото лице прави заключение дали данните в доклада за емисиите съдържат пропуски, неоснователни доводи или грешки, които водят до материално неправилно твърдение на докладваната информация.

В рамките на верификационния процес верифициращото лице по-специално:

По време на целия верификационен процес верифициращото лице определя неправилните твърдения, като оценява дали:

Верифициращото лице оценява материалността както на всяко отделно неправилно твърдение, така и на съвкупността от некоригирани неправилни твърдения, вземайки предвид всеки пропуск, неоснователен довод или грешка, които биха могли да доведат до неточност, например система за управление на данните, която предоставя непрозрачни, предубедени или непоследователни цифри. Равнището на сигурност следва да е съизмеримо с прага на материалност, определен за съответната инсталация.

В края на верификационния процес верифициращото лице прави преценка по отношение на това, дали докладът за емисиите съдържа каквато и да е съществена неточност. Ако верифициращото лице заключи, че докладът за емисиите не съдържа никакви съществени неточности, операторът може да представи доклада за емисиите на компетентния орган в съответствие с член 14, параграф 3 от директивата. Ако верифициращото лице заключи, че докладът за емисиите съдържа някакво материално неправилно твърдение, докладът на оператора не се верифицира като отговарящ на изискванията. В съответствие с член 15 от директивата държавите-членки гарантират, че даден оператор, чийто доклад не е бил верифициран като отговарящ на изискванията до 31 март всяка година за емисиите от предходната година, не може да прави по-нататъшни прехвърляния на квоти, докато докладът на този оператор не се верифицира като отговарящ на изискванията. Държавите-членки предвиждат приложими наказания в съответствие с член 16 от директивата.

Цифрата за общите емисии за дадена инсталация в доклада за емисиите, който е бил верифициран като отговарящ на изискванията, се използва от компетентния орган, за да провери дали достатъчен брой квоти са били отпуснати от оператора по отношение на същата инсталация.

Държавите-членки гарантират, че различията в становищата между отделните оператори, верифициращи лица и компетентни орагни не засягат правилното докладване и се разрешават в съответствие с директивата, настоящите насоки, подробните изисквания, установени от държавите-членки по силата на приложение V към директивата, и съответните национални процедури.

8.   ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ

Настоящият раздел съдържа референтни емисионни фактори за подреждането на равнище 1, които позволяват употребата на неспецифични за дадена дейност емисионнни фактори за изгарянето на гориво. Ако дадено гориво не принадлежи към съществуваща категория гориво, операторът използва своята експертна преценка за отнасянето на използваното гориво към съответна категория гориво, което подлежи на одобрение от компетентния орган.

ТАБЛИЦА 4

Емисионни фактори за изкопаемо гориво — свързани с нетната калоричност (НК), с изключение на факторите на оксидляване

9.   СПИСЪК НА СО2-НЕУТРАЛНА БИОМАСА

Този примерен, но не изчерпателен списък съдържа определен брой материали, които се считат за биомаса за целите на прилагането на настоящите насоки и следва да бъдат претеглени с емисионен фактор 0 (t CO2/TJ или t, или m3). Торфени и изкопаеми горивни фракции на материалите, изброени по-долу, не се разглеждат като биомаса.

10.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАННИ И ФАКТОРИ ПО СПЕЦИФИЧНИ ДЕЙНОСТИ

10.1.   Определяне на нетната колоричност и емисионните фактори за горива

Специфичната процедура за определянето на емисионни фактори по специфични дейности, включително процедурата за вземане на проби за специфичен тип гориво, се съгласуват с компетентния орган преди започването на съответния период на докладване, през който ще се прилага.

Процедурите, прилагани за вземането на проби от горивото и за определянето на нетната му калоричност, въглеродното съдържание и емисионния фактор, се основават на съответните стандарти на CEN (като тези за честотата на вземане на проби, процедурите за вземане на проби, определянето на брутната и нетната калоричност и въглеродното съдържание за различни типове гориво) веднага след като станат налични. Ако не съществуват стандарти на CEN, следва да се прилагат стандартите на ISO или националните стандарти. Там, където не съществуват приложими стандарти, могат да се проведат, където е възможно, процедури в съответствие с проектостандарти или насоки за най-добра промишлена практика.

Примери за приложими стандарти на CEN, както следва:

Примери за приложими стандарти на ISO, както следва:

Допълнителните национални стандарти за характеризирането на горивата са, както следва:

Лабораторията, използвана за определянето на емисионния фактор, въглеродното съдържание и нетната калоричност, е акредитирана в съответствие със стандарта ЕN ISO 17025 („Общи изисквания за компетентността на изпитващи и калибриращи лаборатории“).

Важно е да се отбележи, че за да се постигне подходящата точност на емисионния фактор, специфичен по дейности (в допълнение на прецизността на аналитичната процедура за определянето на въглеродното съдържание и нетната калоричност), честотата на вземане на проби, процедурата на вземане на проби и подготовката на пробите са от критично значение. Те зависят до голяма степен от състоянието и хомогенността на горивото/материала. Необходимият брой проби следва да бъде по-голям за много хетерогенни материали като битови твърди отпадъци и много по-малък за повечето търговски газообразни или течни горива.

Определянето на въглеродното съдържание, нетната калоричност и емисионните фактори за дадени партиди гориво следва общоприетата практика за вземането на представителни проби. Операторът предоставя доказателства, че получените въглеродно съдържание, нетна калоричност и емисионни фактори са представителни и отчетени безпристрастно.

Съответният емисионен фактор се използва само за партидата гориво, за която е бил предназначен да бъде представителен.

Пълната документация за процедурите, използвани в съответната лаборатория за определянето на емисионния фактор, и пълният комплект от резултати се запазват и предоставят на верифициращото лице на доклада за емисиите.

10.2.   Определяне на фактори на оксидляване по специфични дейности

Специфичната процедура за определяне на фактора на оксидляване по специфични дейности, включително процедурата за вземане на проби за специфичен тип гориво и инсталация, се съгласува с компетентния орган преди започването на съответния период на докладване, през който ще се прилага.

Процедурите, прилагани за определянето на представителен специфичен фактор на оксидляване (например чрез въглеродното съдържание на саждите, пепелта, отпадни води и други отпадъци или странични продукти) за дадена специфична дейност следва да бъдат основани на съответните стандарти на CEN, веднага след като те са налице. Ако не съществуват стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO или национални стандарти. Когато не съществуват приложими стандарти, могат да се проведат, където е възможно, процедури в съответствие с проектостандарти или насоки за най-добра промишлена практика.

Лабораторията, използвана за определянето на фактора на оксидляване или необходимите за това данни, е акредитирана в съответствие с стандарта ЕN ISO 17025 („Общи изисквания за компетентността на изпитващи и калибриращи лаборатории“).

Определянето на фактори на оксидляване по специфични дейности от партиди материали следва общоприетата практика за вземането на представителни проби. Операторът представя доказателства, че получените фактори на оксидляване са представителни и безпристрастни.

Пълната документация за процедурите, използвани от организацията за определянето на фактора на оксидляване, и пълният комплект от резултати се запазват и предоставят на верифициращото лице на доклада за емисиите.

10.3.   Определяне на процесните емисионни фактори и данните за състава

Специфичната процедура за определяне на емисионните фактори по специфични дейности, включително процедурата за вземане на проби за специфичен материал се съгласува с компетентния орган преди започването на съответния период на докладване, през който ще се прилага.

Процедурите, използвани за вземането на проби и определянето на състава на съответния материал или за извличане на процесен емисионен фактор, се основават на съответните стандарти на CEN, веднага след като те са налице. Ако не са налице стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO или национални стандарти. Когато не съществуват приложими стандарти, могат да се проведат, където е възможно, процедури в съответствие с проектостандарти или насоки за най-добра промишлена практика.

Лабораторията, използвана за определянето на фактора на оксидляване или необходимите за това данни, е акредитирана в съответствие със стандарта ЕN ISO 17025 („Общи изисквания за компетентността на изпитващи и калибриращи лаборатории“).

Определянето на процесните емисионни фактори и данните за състава за партиди материали следва общоприетата практика за вземането на представителни проби. Операторът представя доказателства, че получените процесни емисионни фактори или данни за състава са представителни и безпристрастни.

Съответната стойност следва да бъде използвана само за партидата материали, за която е била предназначена да бъде представителна.

Пълната документация за процедурите, използвани от организацията за определянето на емисионния фактор, и пълният комплект от резултати се запазват и предоставят на верифициращото лице на доклада на емисиите.

10.4.   Определяне на биомасна фракция

По смисъла на настоящите насоки терминът „биомасна фракция“ се отнася за процента от масата горивен биомасен въглерод съгласно дефиницията за биомаса (виж раздели 2 и 9 от настоящото приложение) от цялата маса въглерод в дадена горивна смес.

Специфичната процедура за определяне на биомасната фракция за даден тип гориво, включително процедурата за вземане на проби, се съгласува с компетентния орган преди започването на съответния период на докладване, през който ще се прилата.

Процедурите, прилагани за вземането на проби от горивото и определянето на биомасната фракция, се основават на съответните стандарти на CEN веднага след като те са налице. Ако не са налице стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO или национални стандарти. Когато не съществуват приложими стандарти, могат да се проведат, където е възможно, процедури в съответствие с проектостандарти или насоки за най-добра промишлена практика (12).

Приложимите методи за определянето на биомасната фракция в дадено гориво биха могли да варират от ръчно сортиране на компонентите на смесени материали до диференциални методи, определящи нагряващата стойност на бинарна смес и нейните две чисти съставки, или до изотопен анализ на въглерод-14, в зависимост от специфичното естество на съответната горивна смес.

Лабораторията, използвана за определянето на фактора на оксидляване или необходимите за това данни, е акредитирана в съответствие със стандарта ЕN ISO 17025 („Общи изисквания за компетентността на изпитващи и калибриращи лаборатории“).

Определянето на биомасната фракция в партиди материали следва общоприетата практика за вземането на представителни проби. Операторът представя доказателства, че стойностите са представителни и безпристрастни.

Съответната стойност се използва само за партидата материали, за която е била предназначена да бъде представителна.

Пълната документация за процедурите, използвани от организацията за определянето на биомасната фракция, и пълният комплект от резултати се запазват и предоставят на верифициращото лице на доклада за емисиите.

Ако определянето на биомасната фракция в смесено гориво е технически неосъществимо или би довело до неразумно високи разходи, операторът приема дял на биомасата от 0 % (т.е. произход на въглерода от напълно изкопаеми горива в това специално гориво) или предлага метод за оценка на одобрението на компетентния орган.

11.   ФОРМАТ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

Следните таблици се използват като основа за докладване и могат да бъдат адаптирани според броя на дейностите, типа на инсталацията, горивата и процесите, които са обект на мониторинг.

11.1.   Идентифициране на инсталацията

11.2   Наблюдавани дейности и емисии в дадена инсталация

11.3.   Горивни емисии (изчисление)

11.4   Процесни емисии (изчисление)

12.   КАТЕГОРИИ НА ДОКЛАДВАНЕ

Емисиите се докладват според категориите на формата за докладване на КПКЗ и кода на КПКЗ в приложение А 3 към Решението за Европейския регистър на замърсяващите емисии (ЕРЗЕ) (виж раздел 12.2 от настоящото приложение). Специфичните категории на двата формата за докладване са посочени по-долу. Когато дадена дейност може да бъде класифицирана под две или повече катагории, избраната класификация следва да отразява първоначалната цел на дейността.

12.1   Формат за докладване съгласно КПКЗ

Таблицата по-долу е извадка от общия формат за докладване (ОФД), част от насоките за докладване за годишните каталози на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (21). Според ОФД емисиите се отнасят към седем главни категории:

Категории 1, 2 и 6 от следната таблица със съответните им подкатегории се възпроизвеждат по-долу:

12.2.   Категории източници по КПКЗ съгласно решението за ЕPЗЕ

Таблицата по-долу е извадка от приложение А 3 към Решение 2000/479/ЕО на Комисията от 17 юли 2000 г. относно въвеждането на Европейския регистър на замърсяващите емисии (ЕРЗЕ) в съответствие с член 15 от Директива 96/61/ЕО на Съвета относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (22).

Извадка от приложение А 3 към решението за ЕРЗЕ

(1)  Достъпен на: http://eippcb.jrc.es/.

(2)  Основан на съотношението на атомните маси на въглерода (12) и на кислорода (16), както са използвани в Ревизираните насоки от 1996 г. за Комплексното предотватяване и контрол на замърсяването за националните каталози на парниковите газове: Референтен наръчник, 1.13.

(3)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(4)  Данните за дейността за горивните дейности се докладват като енергия (нетна калоричност) и маса. Горивата от биомаса или вложените материали също се докладват като данни за дейността.

(5)  Емисионните фактори за горивни дейности се докладват като емисия на СО2 за всяко енергийно съдържание.

(6)  Факторите на оксидляване и на конверсия се докладват като фракции без измерение.

(7)  ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3. Последно изменено с Решение 2001/573/ЕО на Съвета (ОВ L 203, 28.7.2001 г., стр. 18).

(8)  Ревизирани насоки от 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването по отношение на националните каталози за парниковите газове: Референтен наръчник, 1.13.

(9)  Керосин, различен от реактивен керосин.

(10)  J. Falbe and M. Regitz, Rompp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995.

(11)  J. Falbe and M. Regitz, Rompp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995.

(12)  Такъв пример е нидерландският BRL-K 10016 („Дял на биомаса във вторични горива“), разработен от KIWA.

(13)  Идентификационният номер ще се предостави от компетентния орган при разрешителния процес.

(14)  Да се попълва само ако от инсталацията се изисква да докладва по силата на ЕРЗЕ и няма повече от една дейност по ЕРЗЕ в разрешителното за инсталацията. Информацията не е задължителна и се използва за допълнителни идентификационни цели освен данните, дадени за наименованието и адреса.

(15)  Например „Рафинерии за минерални масла“.

(16)  Например „1. Промишлени процеси, А. Минерални продукти, 1. Производство на вар“.

(17)  Да се попълва само ако емисиите са били определени чрез измерване.

(18)  Да се попълва само ако емисиите са били определени чрез измерване.

(19)  Равно на сбора от емисиите от изкопаемите горива и изкопаемата фракция на смесените горива.

(20)  Равно на енергийното съдържание на чистата биомаса и биомасната фракция на смесените горива.

(21)  Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (1999): FCCC/CP/1999/7.

(22)  ОВ L 192, 28.7.2000 г., стр. 36.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Насоки за горивни емисии от дейности, изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Насоките, специфични за отделните дейности, които се съдържат в настоящото приложение, се използват за мониторинг на емисиите на парникови газове от горивни инсталации с норма на вложена топлинна енергия, надвишаваща 20 MW (освен инсталации за опасни или битови отпадъци), както са изброени в приложение I към директивата, и за мониторинг на горивни емисии от други дейности, както са изброени в приложение I към директивата, когато се упоменават приложения III—ХI към настоящите насоки.

Мониторингът на емисиите на парникови газове от горивни процеси включва емисиите от горенето на всички горива в инсталацията, както и емисиите от процесите на пречистване, например за премахване на SO2. Емисиите от двигатели с вътрешно горене за транспортни цели не са обект на мониторинг и докладване. Всички емисии на парникови газове от изгарянето на горива в инсталацията се отнасят към инсталацията независимо от преноса на топлина или електричество към други инсталации. Емисиите, свързани с производството на топлина или електричество, които се внасят от други инсталации, не се отнасят към внасящата инсталация.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

Източниците на емисии на СО2 от горивни инсталации и процеси включват:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

2.1.1.   Горивни емисии

2.1.1.1.   Общи горивни дейности

Емисиите на СО2 от горивни източници се изчисляват, като се умножи енергийното съдържание на всяко използвано гориво с емисионния фактор и фактора на оксидляване. За всяко гориво и за всяка дейност се извършва следното изчисление:

където:

а)   Данни за дейността

Данните за дейността се изразяват като нетното енергийно съдържание на употребеното гориво (ТJ) през периода на докладване. Енергийното съдържание на потреблението на гориво се изчислява чрез следната формула:

където:

а1)   употребено гориво

Подреждане 1

Потреблението на гориво се измерва без междинно съхраняване преди изгарянето в инсталацията, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от + 7,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2а

Потреблението на гориво се измерва без междинно съхраняване преди изгарянето в инсталацията, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване.

Подреждане 2б

Покупката на гориво се измерва, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 4,5 % за процеса на измерване. Потреблението на гориво се изчислява, като се използва подходът на масовия баланс, основан на количеството закупено гориво и разликата в количеството, държано на склад през определен период от време, като се използва следната формула:

където:

Подреждане 3а

Потреблението на гориво се измерва без междинното съхраняване преди изгарянето в инсталацията, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3б

Покупката на гориво се измерва, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,0 % за процеса на измерване. Потреблението на гориво се изчислява, като се използва подходът на масовия баланс, основан на количеството закупено гориво и разликата в количеството, държано на склад през определен период от време, като се използва следната формула:

където:

Подреждане 4а

Потреблението на гориво се измерва без междинно съхраняване преди изгарянето в инсталацията, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4б

Покупката на гориво се измерва, като се прилагат измервателни устройства, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване. Потреблението на гориво се изчислява, като се използва подходът на масовия баланс, основан на количеството закупено гориво и разликата в количеството, държано на склад през определен период от време, като се използва следната формула:

където:

Следва да се отбележи, че различните типове гориво ще доведат до значително различни допустими несигурности за процеса на измерване, като газообразните и течните горива обикновено се измерват по-точно, отколкото твърдите горива. Налице са обаче много изключения в рамките на всеки от класовете (според типа и свойствата на горивото, пътя на доставката (с кораб, железопътен транспорт, камион, конвейерна лента, тръбопровод) и специфичните обстоятелства за дадена инсталация), което изключва възможността за лесно отнасяне на горивата към определен вид подреждане.

а2)   Нетна калоричност

Подреждане 1

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е посочено в допълнение 2.1 А.3 „1990 стойности на нетна калоричност, специфични за страната“ на „Насоките за добра практика и управление на несигурността в националните каталози за парниковите газове“ на КПКЗ от 2000 г. (http:)//www.ipcc.ch/pub/guide.htm).

Подреждане 2

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е докладвано от дадената държава-членка в последния ѝ национален каталог, представен на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Подреждане 3

Нетната калоричност, представителна за всяка партида гориво в дадена инсталация, се измерва от оператора, от наета по договор лаборатория или от доставчика на горивото в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използват се референтни фактори за всяко гориво, както е посочено в раздел 8 от приложение I.

Подреждане 2а

Операторът прилага специфични за страната емисионни фактори за съответното гориво, както е докладвано от съответната държава-членка в последния ѝ национален каталог, представен на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Подреждане 2б

Операторът извлича емисионните фактори за всяка партида гориво, като се основава на един от следните установени заместители:

в комбинация с емпирично съотношение, както е определено от външна лаборатория според разпоредбите на раздел 10 от приложение I. Операторът гарантира, че съотношението отговаря на изискванията на добрата инженерна практика и че се прилага само за стойности на заместители, които попадат в обхвата, за които са били установени.

Подреждане 3

Специфични за дадена дейност емисионни фактори, представителни за съответните партиди, се определят от оператора, от външна лаборатория или от доставчика на горивото в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

в)   Фактор на оксидляване

Подреждане 1

Референтна оксидляваща/референтна стойност от 0,99 (съответстваща на 99 % конверсия на въглерод в СО2) се предполага за всички твърди горива и от 0,995 — за всички останали горива.

Подреждане 2

За твърдите горива специфичните фактори по дейности се получават от оператора, основавайки се на въглеродните съдържания на пепелта, отпадъчните води и други отпадъци и странични продукти, както и ненапълно оксидирани емисии на въглерод съгласно разпоредбите в раздел 10 от приложение I.

2.1.1.2.   Възпламенявания

Емисиите от възпламенявания включват рутинни възпламенявания и оперативни възпламенявания (откачания, включване и заключване), както и извънредни разтоварвания.

Емисиите на СО2 се изчисляват от количеството възпламенен газ (m3) и въглеродното съдържание на възпламенения газ (t CO2/m3) (включително всеки неорганичен въглерод).

където

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството запален газ (m3), използван през периода на докладване, получено от измерването на обема с максимална допустима грешка от ± 12,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Количеството възпламенен газ (m3), използван през периода на докладване, получено от измерването на обема с максимална допустима грешка от ± 7,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Количеството възпламенен газ (m3), използван през периода на докладване, получено от измерването на обема с максимална допустима грешка от ± 2,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използвайки референтен емисионен фактор от 0,00785 t CO2/m3 (при стандартни условия), получен от изгарянето на чист бутан, използван като консервиращ заместител на възпламенените газове.

Подреждане 2

Емисионен фактор (t CO2/m3 възпламенен газ), изчислен от въглеродното съдържание на възпламенения газ, като се прилагат разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

в)   Фактор на оксидляване

Подреждане 1

Фактор на оксидляване 0,995.

2.1.2.   Процесни емисии

Процесните емисии на СО2 от използването на карбонат за пречистване на/със SО2 от потока на отпадъчните газове се изчисляват на основата на закупения карбонат (метод на изчисление на подреждане 1а) или произведения гипс (метод на изчисление на подреждане 1б). Тези два метода на изчисление са еквивалентни. Изчислението е следното:

със:

Метод на изчисление А „Основан на карбонат“

Изчисляването на емисиите се основава на количеството използван карбонат:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

(t) сух карбонат, вложен за процеса за една година, измерен от оператора или доставчика с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използването на стехиометрични коефициенти на конверсия на карбонати (t СО2/t сух карбонат), както е посочено в таблица 1. Тази стойност следва да бъде приспособена към съответната влага и съдържание на скален примес в прилагания карбонатен материал.

ТАБЛИЦА 1

Стехиометрични емисионни фактори

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0

Метод на изчисление Б „Основан на гипс“

Изчисляването на емисиите се основава на количеството произведен гипс:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

(t) сух гипс (CaSO4. 2 H2O) като добив на процес на година, измерен от оператора или преработвателя на гипс с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Стехиометричното съотношение на дехидриран гипс (CaSO4. 2H2O) и СО2 в процеса: 0,2558 t CO2/t гипс.

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0

2.2.   Измерване на емисиите на СО2

Прилагат се насоките за измерване, съдържащи се в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисиите на парникови газове, които не са на СО2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

(1)  В случай че се използват обемни единици, операторът следва да отчита всяка конверсия, която може да се изисква за отчитането на разликите в налягането и температурата на измервателното устройство и стандартните условия, за които нетната калоричност е била получена за съответния тип гориво.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Специфични насоки за дейностите на рафинерии за минерални масла, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ

Мониторингът на емисиите на парникови газове от дадена инсталция следва да включва всички емисии от горивни и производствени процеси, осъществявани в рафинерии. Емисии от процеси, осъществявани в съседни инсталации на химическата промишленост, които не са включени в приложение I от директивата и които не са част от веригата на рафиниращата продукция, не се взимат предвид.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

Потенциалните източници на емисии на СО2 включват:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

Операторът може да изчисли емисиите:

2.1.1.   Подход на масовия баланс

Подходът на масовия баланс анализира целия въглерод във вложените материали, натрупванията, включвания в продуктите и износа, за да отчете емисиите на парникови газове на инсталацията, като използва следното уравнение:

където:

Тогава изчислението е следното:

със:

а)   Данни за дейността

Операторът анализира и докладва масовите потоци във и от инсталацията и съответните промени в запасите за съответните горива и материали поотделно.

Подреждане 1

За дадена подсъвкупност от горива и материали, масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат от максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат от максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

б)   Съдържание на въглерод

Подреждане 1

Когато изчислява масовия баланс, операторът следва разпоредбите на раздел 10 от приложение I по отношение на представителното вземане на проби от горива, продукти и странични продукти, определянето на тяхното съдържание на въглерод и биомасната фракция.

в)   Енергийно съдържание

Подреждане 1

За целите на последователното докладване се изчислява енергийното съдържание на всеки от горивните и материалните потоци (изразено като нетна калоричност на съответните потоци).

2.1.2.   Горивни емисии

Горивните емисии са обект на мониторинг в съответствие с приложение II.

2.1.3.   Процесни емисии

Специфичните процеси, водещи до емисии на СО2, включват:

1.   Регенерация с каталитичен крекинг и други каталитични регенерации

Коксът, отложен на катализатора като страничен продукт на крекинг процеса, се изгаря в регенератора с цел възстановяване на дейността на катализатора. По-нататъшните рафиниращи процеси използват катализатор, който следва да бъде регенериран, например каталитично реформиране.

Количеството СО2, емитирано в този процес, се изчислява в съответствие с приложение II, с количеството на изгорения кокс като данни за дейността и съдържанието на въглерод на кокса като основа за изчисление на емисионния фактор.

със:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството кокс (t), изгорено от катализатора по време на периода на докладване, основано на насоките за най-добра практика за съответната промишленост за специфичния процес.

Подреждане 2

Количеството кокс (t), изгорено от катализатора по време на периода на докладване, както е изчислено от топлинния и материалния баланс над каталитичния крекер.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Емисионният фактор за специфична дейност (t CO2/t кокс), основан на съдържанието на въглерод на кокса, извлечен в съответствие с разпоредбите в раздел 10 от приложение I.

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0

2.   Коксатори

Клапи за CO2 от коксовите пещи на течни коксатори и флекси-коксатори се изчисляват, както следва:

със:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството кокс (t), произведено по време на периода на докладване, извлечено чрез претегляне с максимална допустима несигурност от ± 5,0 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Количеството кокс (t), произведено по време на периода на докладване, извлечено чрез претегляне с максимална допустима несигурност от ± 2,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Специфичният емисионен фактор (t CO2/t кокс), основан на насоките за най-добрата практика за съответната промишленост за специфичния процес.

Подреждане 2

Специфичният емисионен фактор (t CO2/t кокс), извлечен на основата на измереното съдържание на CO2 в изпуснатите газове съгласно разпоредбите в раздел 10 от приложение I.

3.   Производство на рафиниран водород

Емитираният CO2 произлиза от съдържанието на въглерод на захранващия газ. Извършва се изчисление на емисиите на CO2, основано на вложените материали.

със:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството на захранения водород (t захранване), преработено по време на периода на докладване, извлечено чрез измерване на обема с максимална допустима несигурност от ± 7,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Количеството на захранения водород (t захранване), преработено по време на периода на докладване, извлечено чрез измерване на обема с максимална допустима несигурност от ± 2,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използва се референтна стойност от 2,9 t CO2 за всеки t захранване, преработен консервативно на основата на етан.

Подреждане 2

Използва се специфичният емисионен фактор (CO2/t захранване), изчислен от съдържанието на CO2 в захранващия газ, определен в съответствие с раздел 10 от приложение I.

2. 2   Измерване на емисиите на CO2

Прилагат се насоките за измерване, които се съдържат в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисиите на парникови газове, които не са на CO2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Специфични насоки за дейностите на коксови пещи, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Коксовите пещи могат да бъдат част от стоманодобивни предприятия с пряка техническа връзка с инсталации за агломериране и инсталации за производството на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, причиняващо интензивен енергиен и материален обмен (например възпламеняващ пещен газ, коксов пещен газ, кокс), който настъпва при редовната дейност. Ако разрешителното на инсталацията в съответствие с членове 4, 5 и 6 от директивата обхваща цялото стоманодобивно предприятие, а не само коксовите пещи, емисиите на СО2 могат също да бъдат обект на мониторинг на интегрираното стоманодобивно предприятие като цяло.

Ако се провежда пречистване на отпадъчни газове в инсталацията и емисиите в резултат на това не се изчисляват като част от процесните емисии на инсталацията, те се изчисляват в съответствие с приложение II.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

В коксови пещи емисиите на СО2 се получават от следните източници:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

Ако коксовата пещ е част от интегрирано стоманодобивно предприятие, операторът може да изчисли емисиите:

2.1.1.   Подход на масовия баланс

Подходът на масовия баланс следва да анализира целия въглерод във вложените материали, натрупванията, включването в продукти и износ, за да отчете емисиите парникови газове на инсталацията, използвайки следното уравнение:

където:

Тогава изчислението е следното:

със:

а)   Данни за дейността

Операторът анализира и докладва масовите потоци към и от инсталацията и съответните промени в запасите за съответните горива и материали поотделно.

Подреждане 1

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат от максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

б)   Съдържание на въглерод

Подреждане 1

Когато изчислява масовия баланс, операторът следва разпоредбите на раздел 10 от приложение I по отношение на представителното вземане на проби от горива, продукти и странични продукти, определянето на тяхното съдържание на въглерод и биомасната фракция.

в)   Енергийно съдържание

Подреждане 1

За целите на последователното докладване се изчислява енергийното съдържание на всеки от горивните и материалните потоци (изразено като нетна калоричност на съответните потоци).

2.1.2.   Горивни емисии

Горивни процеси, протичащи в коксовите пещи, където горивата (например кокс, въглища и природен газ) не се използват като редуциращи агенти и не произтичат от металургични реакции, са обект на мониторинг и се докладват в съответствие с приложение II.

2.1.3.   Процесни емисии

По време на карбонизацията в коксовата камера на коксовата пещ въглищата се конвертират при изключване на въздух в кокс и суров коксов пещен газ. Основният вложен материал/потоци вложени материали, съдържащ въглерод, са въглища, но може също и да бъде коксов въглищен прах, нефтен кокс, нефт и процесни газове като възпламеняващ пещен газ. Суровият коксов пещен газ като част от процесния продукт съдържа много компоненти, съдържащи въглерод, между които въглероден двуоксид (СО2), въглероден моноксид (СО), метан (СН4), въглеводороди (СхНу).

Общите емисии на СО2 от коксовите пещи се изчисляват, както следва:

със:

а)   Данни за дейността

Данните за дейносттавложени материали могат да съставляват въглища като суровина, коксов въглищен прах, нефтен кокс, нефт, възпламеняващ пещен газ, коксов пещен газ и други подобни. Данните за дейносттапроизведени продукти могат да съдържат кокс, катран, лек нефт, коксов пещен газ и други подобни.

а1)   Гориво, използвано като процесен вложен материал

Подреждане 1

Масовият поток от горива към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Масовият поток от горива към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовият поток от горива към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовият поток от горива към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

а2)   Нетна калоричност

Подреждане 1

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е посочено в допълнение 2.1 А.3 „1990 стойности на нетна калоричност, специфични за страната“ на „Насоките за добра практика и управление на несигурността в националните каталози за парниковите газове“ на КПКЗ от 2000 г. (http://www.ipcc.ch/pub/guide.htm).

Подреждане 2

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е докладвано от дадената държава-членка в последния ѝ национален каталог, представен на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Подреждане 3

Нетната калоричност на стойност, представителна за всяка партида гориво в дадена инсталация, се измерва от оператора, от наета по договор лаборатория или от доставчика на горивото в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използват се референтните фактори от таблицата по-долу или раздел 8 от приложение I:

ТАБЛИЦА 1

Емисионни фактори за процесни газове (включително компонента СО2 в гориво) (1)

Подреждане 2

Специфичните емисионни фактори се определят в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

2.2.   Измерване на емисиите на СО2

Прилагат се насоките за измерването, които се съдържат в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисиите на парникови газове, които не са на CO2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

(1)  Стойностите се основават на факторите по КПКЗ, изразени като tC/TJ, умножено по СО2/С фактор на конверсия от 3,664.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Специфични насоки за дейностите на инсталации за пържене и агломериране на метална руда, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Инсталациите за пържене и агломериране на метална руда могат да бъдат интегрална част от стоманодобивни предприятия с пряка техническа връзка с коксови пещи и инсталации за производството на чугун и стомана, включително непрекъснато леене. По този начин при редовна дейност настъпва интензивен енергиен и материален обмен (например възпламеняващ пещен газ, коксов пещен газ, кокс, варовик). Ако разрешителното на инсталацията в съответствие с членове 4, 5 и 6 от директивата обхваща цялото стоманодобивно предприятие, а не само инсталациите за пържене и агломериране на метална руда, емисиите на СО2 могат също да бъдат обект на мониторинг на интегрираното стоманодобивно предприятие като цяло. В такива случаи може да се използва подходът на масовия баланс (раздел 2.1.1 от настоящото приложение).

Ако се провежда пречистване на отпадъчни газове в инсталацията и емисиите в резултат на това не се изчисляват като част от процесните емисии на инсталацията, те се изчисляват в съответствие с приложение II.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

В инсталациите за пържене и агломериране на метална руда емисиите на СО2 се получават от следните източници:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

Операторът може да изчисли емисиите или като използва подхода на масовия баланс, или за всеки отделен източник в инсталацията.

2.1.1.   Подход на масовия баланс

Подходът на масовия баланс анализира целия въглерод във вложените материали, натрупванията, включването в продукти и износ, за да отчете емисиите парникови газове на инсталацията, използвайки следното уравнение:

където:

Изчислението следователно е:

със:

а)   Данни за дейността

Операторът анализира и докладва масовите потоци към и от инсталацията и съответните промени в запасите за съответните горива и материали поотделно.

Подреждане 1

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат от максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

б)   Съдържание на въглерод

Когато изчислява масовия баланс, операторът следва разпоредбите на раздел 10 от приложение I по отношение на представителното вземане на проби от горива, продукти и странични продукти, определянето на тяхното съдържание на въглерод и биомасната фракция.

в)   Енергийно съдържание

За целите на последователното докладване се изчислява енергийното съдържание на всеки от горивните и материалните потоци (изразено като нетна калоричност на съответните потоци).

2.1.2.   Горивни емисии

Горивни процеси, протичащи в инсталациите за пържене и агломериране на метална руда, са обект на мониторинг и се докладват в съответствие с приложение II.

2.1.3.   Процесни емисии

По време на калцинирането върху решетката СО2 се изпуска от вложените материали, например суровата смес (обикновено от калциев карбонат) и от използвани наново процесни остатъци. За всеки тип използван вложен материал количеството СО2 се изчислява, както следва:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количествата (t) на карбонатен вложен материал (tCаCO3, t MgCO3 или tCaCO3- MgCO3) и процесните остатъци, използвани като вложен материал, използван в процеса, както са претеглени от оператора или доставчика с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Количествата (t) на карбонатен вложен материал (tCаCO3, t MgCO3 или tCaCO3- MgCO3) и процесните остатъци, използвани като вложен материал, използван в процеса, както са претеглени от оператора или доставчика с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

За карбонати: използване на стехиометрични коефициенти, дадени в таблица 1:

ТАБЛИЦА 1

Стехиометрични емисионни фактори

Тези стойности се приспособяват към съответната влажност и съдържание на скални примеси на прилагания карбонатен материал.

За процесни остатъци се определят специфични фактори по дейности в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0.

Подреждане 2

Специфични фактори по дейности, определени в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I, определящи количеството въглерод в произведената туфа и филтрирания прах. В случай че филтрираният прах се използва отново в процеса, съдържащото се количество въглерод (t) не се отчита с оглед избягване на двойното отчитане.

2.2.   Измерване на емисиите на СО2

Прилагат се насоките за измерването, които се съдържат в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисии на парникови газове, които не са на CO2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Специфични насоки за дейностите на инсталации за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Насоките в настоящото приложение обхващат емисиите от инсталации за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене. Те се отнасят за първично (пещи с възпламеняващ газ —ПВГ, и основни кислородни пещи — ОКП) и вторично (електродъгови пещи —ЕП) производство на стомана.

Инсталациите за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, обикновено са интегрална част от стоманодобивни предприятия с техническа връзка с коксови пещи и инсталации за агломериране. По този начин при редовната дейност настъпва интензивен енергиен и материален обмен (например възпламеняващ пещен газ, коксов пещен газ, кокс, варовик). Ако разрешителното на инсталацията в съответствие с членове 4, 5 и 6 от директивата обхваща цялото стоманодобивно предприятие, а не само пещта с възпламеняващ газ, емисиите на СО2 могат също да бъдат обект на мониторинг на интегрираното стоманодобивно предприятие като цяло. В такива случаи може да бъде използван подходът на масовия баланс, както е изложен в раздел 2.1.1 от настоящото приложение.

Ако се провежда пречистване на отпадъчни газове в инсталацията и емисиите в резултат на това не се изчисляват като част от процесните емисии на инсталацията, те се изчисляват в съответствие с приложение II.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

В инсталациите за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, емисиите на СО2 се получават от следните източници:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

Операторът може да изчисли емисиите, като използва или подхода на масовия баланс, или за всеки отделен източник в инсталацията.

2.1.1.   Подход на масовия баланс

Подходът на масовия баланс анализира целия въглерод във вложените материали, натрупванията, включването в продукти и износ, за да отчете емисиите парникови газове на инсталацията, използвайки следното уравнение:

където:

Изчислението следователно е:

със:

а)   Данни за дейността

Операторът анализира и докладва масовите потоци към и от инсталацията и съответните промени в запасите за съответните горива и материали отделно.

Подреждане 1

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

За дадена подсъвкупност от горива и материали масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване. Всички други горивни и материални масови потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовите потоци към и от инсталацията се определят, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

б)   Съдържание на въглерод

Подреждане 1

Когато изчислява масовия баланс, операторът следва разпоредбите на раздел 10 от приложение I по отношение на представителното вземане на проби от горива, продукти и странични продукти, определянето на тяхното съдържание на въглерод и биомасната фракция.

в)   Енергийно съдържание

Подреждане 1

За целите на последователното докладване се изчислява енергийното съдържание на всеки от горивните и материалните потоци (изразено като нетна калоричност на съответните потоци).

2.1.2.   Горивни емисии

Горивни процеси, протичащи в инсталациите за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, където горивата (например кокс, въглища и природен газ) не се използват като редуциращи агенти или не са резултат от металургични реакции, са обект на мониторинг и се докладват в съответствие с приложение II.

2.1.3.   Процесни емисии

Инсталациите за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, обикновено се характеризират с последователност от съоръжения (например пещи с възпламеняващ газ, основни кислородни пещи, съоръжения за горещо валцуване) и тези съоръжения често имат технически връзки с други инсталации (например коксова пещ, инсталация за агломериране, енергийна инсталация). В рамките на такива инсталации се използват редица различни горива като редуциращи агенти. Обикновено тези инсталации също произвеждат процесни газове с различен състав, например коксов пещен газ/КПГ, възпламеняващ пещен газ/ВПГ, основен кислороден пещен газ/ОКПГ.

Общите емисии на СО2 от инсталации за производство на чугун и стомана, включително непрекъснато леене, се изчисляват, както следва:

със:

а)   Данни за дейността

а1)   Използвано гориво

Подреждане 1

Масовият поток от гориво към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 7,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Масовият поток от гориво към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване.

Подреждане 3

Масовият поток от гориво към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 4

Масовият поток от гориво към и от инсталацията се определя, като се прилагат измервателни съоръжения, което дава резултат в максимална допустима несигурност от по-малко от ± 1,0 % за процеса на измерване.

а2)   Нетна калоричност (ако е приложимо)

Подреждане 1

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е посочено в допълнение 2.1 А.3 „1990 стойности на нетна калоричност, специфични за страната“ на „Насоките за добра практика и управление на несигурността в националните каталози за парниковите газове“ на КПКЗ от 2000 г. (http:)/www.ipcc.ch/pub/guide.htm).

Подреждане 2

Операторът прилага специфични за страната стойности на нетна калоричност за съответното гориво, както е докладвано от съответната държава-членка в последния ѝ национален каталог, представен на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Подреждане 3

Нетната калоричност, представителна за всяка партида гориво в дадена инсталация, се измерва от оператора, от наета по договор лаборатория или от доставчика на горивото в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

б)   Емисионен фактор

Емисионният фактор за данните за дейносттапродукти се отнася за количеството въглерод, който не е СО2, в процесните произведени продукти, което се изразява като tCO2/t произведени продукти, за да се подчертае сравнимостта.

Подреждане 1

Референтни фактори за вложени материали и произведени материали — виж таблици 1 и 2 по-долу и раздел 8 от приложение I.

ТАБЛИЦА 1

Референтни емисионни фактори за вложени материали (1)

ТАБЛИЦА 2

Референтен емисионен фактор за произведен материал (основан на съдържанието на въглерод)

Подреждане 2

Специфични емисионни фактори (t CO2/t вложени материали или tпроизведени материали) за вложени и произведени материали, разработени в съответствие с разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

2.2.   Измерване на емисиите на СО

Прилагат се насоките за измерването, съдържащи се в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисии на парникови газове, които не са на CO2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

(1)  Стойностите са основани на факторите по КПКЗ, изразени в tC/TJ, умножено по СО2/С фактор на конверсия от 3,664.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Специфични насоки за дейноститe на инсталации за производство на циментен клинкер, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Ако се провежда пречистване за отпадъчни газове в инсталацията и емисиите в резултат на това не се изчисляват като част от процесните емисии на инсталацията, те се изчисляват в съответствие с приложение II.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

В инсталациите за производство на цимент емисиите на СО2 се получават от следните източници:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

2.1.1.   Горивни емисии

Горивни процеси, използващи различни типове горива (например въглища, нефтен кокс, горивно масло, природен газ и широкия брой отпадъчни горива), които протичат в инсталациите за производство на циментен клинкер, са обект на мониторинг и докладване в съответствие с приложение II. Емисии от горенето на органично съдържание на (алтернативни материали) суровини също се изчисляват в съотвествие с приложение II.

В циментовите пещи непълното изгаряне на изкопаеми горива е незначително поради много високите горивни температури, дългото престояване в пещите и минималния остатъчен въглерод, намиращ се в клинкера. Въглеродът във всички пещни горива следователно се отчита като напълно оксидлен (фактор на оксидляване = 1,0).

2.1.2.   Процесни емисии

По време на калцинирането в циментовата пещ СО2 от карбонатите се изпуска от суровата смес. СО2 от калцинирането е пряко свързан с производството на клинкер.

2.1.2.1.   СО2 от производството на клинкер

СО2 от калциннирането следва да бъде изчислен въз основа на количествата произведен клинкер и съдържанието на СаО и MgO в клинкера. Емисионният фактор се коригира за вече калцинираните Са и Mg, влизащи в циментовата пещ, например чрез летлива пепел или алтернативни горива и суровини с подходящо съдържание на СаО (например канализационна утайка).

Емисиите се изчисляват въз основа на карбонатното съдържание на процесните вложени материали (метод за изчисление А) или на количеството произведен клинкер (метод за изчисление Б). Тези подходи се считат за еквивалентни.

Метод за изчисление А: карбонати

Изчислението се основава на карбонатното съдържание на процесните вложени материали. СО2 се изчислява чрез следната формула:

със:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството чисти карбонати (например варовик), съдържащо се в суровинното брашно (t) като процесни вложени материали, използвани през периода на докладване, определени чрез претеглянето на суровинното брашно с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 %. Определянето на количеството карбонати от състава на съответните суровини се характеризира от насоките за най-добра промишлена практика.

Подреждане 2

Количеството чисти карбонати (например варовик), съдържащо се в суровинното брашно (t) като процесни вложени материали, използвани през периода на докладване, определени чрез претеглянето на суровинното брашно с максимална допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 %. Определянето на количеството карбонати от състава на съответните суровини се извършва от оператора в съответствие с раздел 10 от приложение I.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Стехиометрични коефициенти на карбонатите в процесните вложени материали, както са посочени в таблица 1 по-долу.

ТАБЛИЦА 1

Стехиометрични емисионни фактори

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0.

Метод за изчисление Б: производство на клинкер

Този метод за изчисление се основава на количеството произведен клинкер. СО2 следва да се изчислява чрез следната формула:

Ако оценките за емисиите се основават на произведения клинкер, СО2, изпуснат от калцинирането на праха от циментовата пещ се отчита за инсталации, където такъв прах е отстранен. Емисиите от производството на кслинкер и от прах от циментови пещи се изчислява поотделно и се добавя към общото количество емисии:

Емисии, свързани с произведения клинкер

а)   Данни за дейността

Количеството клинкер (t), произведено през периода на докладване.

Подреждане 1

Количеството произведен клинкер (t), получено чрез претеглянето с допустима несигурност от по-малко от ± 5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2а

Количеството произведен клинкер (t), получено чрез претеглянето с допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване.

Подреждане 2б

Произведеният клинкер (t) от циментовото производство, както е претеглено с допустима несигурност от по-малко от ± 1,5 % за процеса на измерване, се изчислява, като се използва следната формула (материалният баланс, отчитащ партидата клинкер, доставките от клинкер, както и варирането в запасите от клинкер):

Съотношението цимент/клинкер се изчислява и прилага поотделно за различните типове цимент, произведени в специфичната инсталация. Количествата клинкер, изпратени и доставени в партиди се определят с допустима несигурност от по-малко от ± 2,5 % за процеса на измерване. Несигурността в определянето на промените в запасите през периода на докладване проявява несигурност от по-малко от ± 10 %.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Емисионен фактор: 0,525 t CO2/t клинкер.

Подреждане 2

Емисионнният фактор се изчислява от баланса на СаО и MgO, като се предполага, че част от тях не са били получени от конверсията на карбонатите, а вече са се съдържали в процесните вложени материали. Съставът на клинкера и съответните суровини се определя, следвайки разпоредбите на раздел 10 от приложение I.

Емисионният фактор се изчислява със следното уравнение:

Това уравнение използва стехиометричната фракция на СО2/СаО и СО2/ MgO, посочена в таблица 2 по-долу.

ТАБЛИЦА 2

Стехиометрични емисионни фактори за СаО и MgO (нетно производство)

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0.

Емисии, свързани с изхвърлен прах

Емисиите СО2 от изхвърления обходен прах или прах от циментовата пещ (ПЦП) се изчислява на основата на изхвърлените количества прах и емисионния фактор за клинкера, коригиран за частична калцинация на ПЦП. Изхвърленият обходен прах, за разлика от ПЦП, се счита за напълно калциниран. Емисиите се изчисляват, както следва:

със:

а)   Данни за дейността

Подреждане 1

Количеството ПЦП или обходен прах (t), изхвърлен през периода на докладване, получен чрез претегляне с допустима несигурност от по-малко от ± 10 % за процеса на измерване.

Подреждане 2

Количеството ПЦП или обходен прах (t), изхвърлен през периода на докладване, получен чрез претегляне с допустима несигурност от по-малко от ± 5,0 % за процеса на измерване.

б)   Емисионен фактор

Подреждане 1

Използване на референтна стойност от 0,525 t CO2 на всеки тон клинкер и за ПЦП.

Подреждане 2

Емисионен фактор (t CO2/t ПЦП) се изчислява на основа на степента на калцинация на ПЦП. Съотношението между степента на калцинация на ПЦП и емисиите на CO2 на всеки тон ПЦП е нелинеарно. То се изчислява приблизително със следната формула:

където:

в)   Фактор на конверсия

Подреждане 1

Фактор на конверсия: 1,0.

2.2.   Измерване на емисиите на СО2

Прилагат се насоките за измерването, които се съдържат в приложение I.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, КОИТО НЕ СА НА СО2

Специфични насоки за определянето на емисиите на парникови газове, които не са на CO2, могат да бъдат разработени на по-късен етап съгласно съответните разпоредби на директивата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Специфични насоки за дейноститe на инсталации за производство на вар, както са изброени в приложение I към директивата

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Ако се провежда пречистване на отпадъчни газове в инсталацията и емисиите в резултат на това не се изчисляват като част от процесните емисии на инсталацията, те се изчисляват в съответствие с приложение II.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА СО2

В инсталациите за производство на вар емисиите СО2 се получават от следните източници:

2.1.   Изчисляване на емисиите на СО2

2.1.1.   Горивни емисии

Горивни процеси, използващи различни типове горива (например въглища, нефтен кокс, горивно масло, природен газ и широкия брой отпадъчни горива), които протичат в инсталациите за производство на вар, са обект на мониторинг и докладване в съотвествие с приложение II. Емисии от горенето на органично съдържание на (алтернативни материали) суровини също се изчисляват в съотвествие с приложение II.

2.1.2.   Процесни емисии

По време на калцинирането в циментовата пещ СО2 от карбонатите се изпуска от суровините. СО2 от калцинирането е пряко свързан с производството на вар. На ниво инсталация СО2 от калцинирането може да бъде изчислен по два начина: въз основа на количеството карбонати от суровината (главно варовик, доломит), които са конвертирани в процеса (метод на изчисление А) или въз основа на количеството алкални оксиди в произведената вар (метод на изчисление Б). Тези два подхода се считат за еквивалентни.

Метод за изчисление А: карбонати

Изчислението се основава на количеството употребени карбонати. Използва се следната формула: