17/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 221/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втори параграф от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (4), урежда задължителното оповестяване на редица документи и данни от дружествата с ограничена отговорност.

(2)

В рамките на четвъртата фаза на стартирания от Комисията през октомври 1998 г. процес по опростяване на законодателството относно вътрешния пазар (SLIM), през септември 1999 г. работната група по дружествено право публикува доклад за опростяването на Първа и Втора директива в областта на дружественото право, който съдържа някои препоръки.

(3)

Осъвременяването на Директива 68/151/ЕИО в препоръчаната насока следва да служи не само за изпълнение на основната цел за улесняване и ускоряване на достъпа на заинтересуваните лица до информацията относно дружествата, но и следва да доведе до значително опростяване на формалностите по оповестяването, възложени на дружествата.

(4)

Списъкът на дружествата, обхванати от Директива 68/151/ЕИО, следва да бъде актуализиран, като се отчете фактът, че след приемането на тази директива на национално ниво бяха създадени нови дружества или бяха премахнати някои видове дружества.

(5)

От 1968 г. досега бяха приети няколко директиви, целящи хармонизиране на изискванията, приложими към счетоводните документи, които се изготвят от дружествата, а именно: Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (5), Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (6), Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети, консолидираните отчети на банки и други финансови институции (7) и Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (8). Позоваванията в Директива 68/151/ЕИО на счетоводните документи, които се публикуват в съответствие с тези директиви, следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Без да се засягат националните законови материални и формални изисквания на държавите-членки, в рамките на търсената актуализация, следва да се даде възможност на дружествата сами да избират начина на подаване на задължителните документи и данни на хартиен носител или по електронен път.

(7)

Заинтересованите страни следва да имат възможност да получат от регистъра препис от тези документи и данни по електронен път.

(8)

На държавите-членки следва да бъде позволено да преценят дали да продължат да издават на хартия официалния си вестник, предназначен за публикуването на задължителните документи и данни, или да предвидят извършване на оповестяването по друг подходящ начин.

(9)

Трансграничният достъп до информация относно дружествата следва да се подобри, като наред със задължителното оповестяване на един от официалните езици, разрешени в държавата-членка на дружеството, се позволи и доброволна регистрация на съответните документи и данни на други езици. Добросъвестните трети страни следва да могат да се позовават на тези преводи.

(10)

Уместно е да се поясни, че посочването на задължителните данни, установени в член 4 от Директива 68/151/ЕИО, следва да бъдат включени в цялата кореспонденция на дружеството, независимо от това дали те са на хартиен или друг носител. С оглед на технологичното развитие, уместно е да се предвиди публикуването на тези данни на интернет страницата на дружеството.

(11)

Директива 68/151/ЕИО следва да бъде съответно изменена,

1.

Член 1 се изменя, както следва:

2.

Член 2:

3.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

1.   Във всяка държава-членка се открива дело в централен регистър, търговски регистър или дружествен регистър за всяко дружество, регистрирано там.

2.   Всички документи и подробности, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 2, се пазят в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи трябва да се съдържа в делото.

До 1 януари 2007 г. държавите-членки трябва да осигурят достъпа по електронен път до всички подлежащи на оповестяване документи и подробности, посочени в член 2, които са подадени от дружествата или от други лица или органи, от които се изисква да подадат или да съдействат при подаването на уведомления.

Всички документи и подробности, посочени в член 2, подадени след 1 януари 2007 г., независимо от това дали са на хартиен или електронен носител, се пазят в делото или се вписват в регистъра в електронна форма. За тази цел държавите-членки гарантират конвертирането в електронна форма от регистъра на всички документи и подробности, които са подадени на хартиен носител след 1 януари 2007 г. включително.

Не се изисква конвертирането в електронна форма от регистъра на документи и данни, посочени в член 2, които са подадени на хартиен носител до 31 декември 2006 г. Независимо от това държавите-членки са длъжни да гарантират конвертирането на документите и данните при получаването на молба за разкриване по електронен път, подадена в съответствие с правилата, приети в изпълнение на параграф 3.

3.   При подаване на молба се предоставя препис от всички или част от документите или данните, посочени в член 2. Считано най-късно от 1 януари 2007 г., молбата може да се подава на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя.

Считано от дата, която трябва да бъде определена от държавата-членка, но не по-късно от 1 януари 2007 г. преписите, посочени в първата алинея, трябва да могат да бъдат получени от регистъра на хартиен носители по електронен път, по избор на заявителя. Това се прилага за всички документи и данни, независимо дали са били подадени преди или след определената дата. Въпреки това държавата-членка може да реши, че всички или някои видове документи и подробности, подадени на хартия преди или на определена датата, но не по-късно от 31 декември 2006 г., няма да могат да бъдат получени от регистъра по електронен път, ако от датата на подаване на документите или данните до датата на подаване на молбата е изтекъл определен период от време. Този период не може да бъде по-кратък от 10 години.

Цената на получаване на препис от всички или на част от документите или подробностите, посочени в член 2, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма, не може да надхвърля административните разноски за преписа.

Предоставените преписи на хартиен носител се сертифицират като „верни с оригинала“, освен ако заявителят се откаже от такова сертифициране. Предоставените електронни преписи не се сертифицират като „верни с оригинала“, освен ако заявителят не поиска изрично такова сертифициране.

Държавите-членки предприемат нужните мерки, за да гарантират, че сертифицирането на електронните копия гарантира автентичния им произход и целостта на съдържанието най-малко посредством усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно рамката на Общността за електронните подписи (13).

4.   Оповестяването на документите и подробностите, посочени в параграф 2, се извършва чрез публикуване в държавния вестник, определен за тази цел от държавата-членка, на пълния текст или част от него, или чрез позоваване на документа, представен по делото или вписан в регистъра. Националният вестник, определен за тази цел, може да се издава в електронна форма.

Държавите-членки могат да решат да заменят публикуването в националния вестник с друг ефективен механизъм, които позволява най-малко използването на система за достъп до информацията по хронологичен ред чрез централна електронна платформа.

5.   Дружеството може да противопостави документите и данните на трети лица само след оповестяването им в съответствие с параграф 4, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица.

Въпреки това, по отношение на сделки, сключени преди шестнадесетия ден след оповестяването, документите и подробностите не могат да се противопоставят на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да узнаят за тях.

6.   Държавите-членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да избягват всяко разминаване между това, което е оповестено в съответствие с параграф 4, и това, което е налице в регистъра или в делото.

Въпреки това, в случай на разминаване текстът, оповестен в съответствие с параграф 4, не може да се противопостави на трети лица; последните обаче могат да се позовават на него, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, представен по делото или вписан в регистъра.

7.   Освен това третите лица винаги могат да се позовават на всички документи и подробности, по отношение на които формалностите по оповестяването още не са извършени, освен ако липсата на оповестяване възпрепятства тяхното действие.

8.   По смисъла на настоящия член „по електронен път“ означава, че информацията е била първоначално изпратена и получена на мястото по местоназначението ѝ посредством електронно оборудване за обработване (включително дигитално компресиране) и съхранение на данни и е изцяло изпратена, предадена и получена по определен от държавата-членка жичен, безжичен, оптически или друг електромагнитен път.

4.

Добавя се следният член:

„Член 3а

1.   Документите и подробностите, които трябва да бъдат оповестени съгласно член 2, се изготвят и подават на един от езиците, допустими съгласно езиковите правила, приложими в държавата-членка, където се образува съответното дело, посочено в член 3, параграф 1.

2.   Освен задължителното оповестяване, посочено в член 3, държавите-членки са длъжни да допуснат и доброволното оповестяване по реда, посочен в член 3, на посочените в член 2 документи и подробности на всеки от официалните езици на Общността.

Държавите-членки могат да предвидят изискване преводите на тези документи и подробности да бъдат сертифицирани.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за улесняване на достъпа на трети лица до доброволно оповестените преводи.

3.   Освен задължителното оповестяване, посочено в член 3, и с доброволното оповестяване, предвидено в параграф 2 от настоящия член, държавите-членки могат да допуснат и оповестяването в съответствие с член 3 на съответните документи и данни на всякакъв друг език (езици).

Държавите-членки могат да поставят изискване преводите на тези документи и данни да бъдат сертифицирани.

4.   В случай на разминаване между документите и данните, оповестени на официалните езици в регистъра, и доброволно оповестения превод, последният не може да се противопостави на трети лица; третите лица обаче могат да се позовават на доброволно оповестения превод, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, подлежащ на задължително оповестяване.“

5.

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Държавите-членки задължително изискват писмата и формулярите за поръчки, независимо дали са на хартиен или друг носител, да съдържат следните данни:

Когато в тези документи се посочва капиталът на дружеството, трябва да се направи позоваване на записания и внесен капитал.

Държавите-членки задължително изискват интернет страниците на дружествата да съдържат най-малко данните, упоменати в първия параграф, и когато е приложимо, позоваване на размера на записания и внесен капитал.“

6.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

Държавите-членки са длъжни да предвидят подходящи санкции в случай на: