15/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

200


32003L0004


L 041/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/4/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 януари 2003 година

относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 8 ноември 2002 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Увеличеният обществен достъп до информация за околната среда и разпространението на такава информация допринасят за по-висока осведоменост по въпроси, свързани с околната среда, за свободната обмяна на мнения, по-ефективното участие на обществото във вземането на решения във връзка с околната среда и най-накрая, за по-добра околна среда.

(2)

Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъпа до информация за околната среда (5) постави началото на процес на промяна в подхода на публичните власти по въпросите на откритост и прозрачност, определяйки мерки за упражняване на правото на обществен достъп до информация за околната среда, което следва да бъде развито и продължено. Настоящата директива разширява съществуващия достъп, предоставен съгласно Директива 90/313/ЕИО.

(3)

Член 8 от тази директива изисква държавите-членки да докладват на Комисията относно натрупания опит, в светлината на който от Комисията се изисква да изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета, заедно с всички предложения за преразглеждане на директивата, което тя може да прецени за уместно.

(4)

Изготвеният доклад съгласно член 8 от тази директива идентифицира конкретни проблеми, срещнати при практическото прилагане на директивата.

(5)

На 25 юни 1998 г. Европейската общност подписа Конвенцията на ИКЕ/ООН относно достъпа до информация, общественото участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда („Архуската конвенция“). Разпоредбите на законодателството на Общността трябва да бъдат в съответствие с тази конвенция, предвид присъединяването на Европейската общност към нея.

(6)

Уместно е в интерес на по-голямата прозрачност да се отмени Директива 90/313/ЕИО вместо да се изменя и допълва, така че да се осигури на заинтересованите страни един единен, ясен и разбираем законодателен текст.

(7)

Несъответствията между действащите закони в държавите-членки, относно достъпа до информация за околната среда, държана от публичните власти, могат да създадат неравенство в рамките на Общността по отношение на достъпа до такава информация или по отношение на условията на конкуренция.

(8)

Необходимо е да се гарантира, че всяко физическо или юридическо лице има право на достъп до информация за околната среда, държана от или за публичните власти, без да трябва да декларира интерес.

(9)

Необходимо е също така публичните власти да осигурят и да разпространяват информация за околната среда сред обществеността във възможно най-голяма степен, и по-специално като използват информационни и комуникационни технологии. Бъдещото развитие на тези технологии следва да бъде вземано предвид при докладването и преразглеждането на настоящата директива.

(10)

Определението за информация за околната среда следва да бъде изяснена, така че да обхване всички форми на информация относно състоянието на околната среда, факторите, мерките или дейностите, засягат, или които биха могли да засегнат околната среда или са предназначени за нейното опазване, относно анализите за съотношението между разходите и ползите и икономическите анализи, използвани в рамките на такива мерки или дейности, както и информацията относно състоянието на здравето на човека и безопасността, включително и замърсяването на хранителните вериги, условията за живот на човека, културните забележителности и изградените структури, доколкото такива са или биха могли да бъдат повлияни от някои от посочените проблеми.

(11)

За да се отчете принципът в член 6 от Договора, който гласи че изискванията за опазване на околната среда следва да бъдат включени в определянето и прилагането на политиките и дейностите на Общността, следва да бъде разширена дефиницията за публичните власти, така че да обхване правителството или други обществени администрации на национално, регионално или местно ниво, независимо от това дали същите имат специфични отговорности по околната среда. Определението, също така, следва да бъде разширено, за да обхване други лица или органи, изпълняващи обществени административни функции във връзка с околната среда съгласно националното законодателство, както и други лица или органи, действащи под техен контрол, и които имат обществени отговорности или функции във връзка с околната среда.

(12)

Информацията за околната среда, която физически се съхранява от други органи от името на публичните власти, следва също да попада в обхвата на настоящата директива.

(13)

Информацията за околната среда следва да бъде предоставена на разположение на заявителите възможно най-скоро и в рамките на разумен срок, като се вземат предвид и сроковете, специфицирани от заявителя.

(14)

Публичните власти следва да осигурят информацията за околната среда във форма и формат, поискани от заявителя, освен ако същата не е вече обществено достъпна под друга форма или формат или е разумно да бъде осигурена в друга форма или формат. Освен това, от публичните власти следва да се изисква да полагат всички разумни усилия за поддържането на информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, във форма или формат, които са лесно възпроизводими и достъпни чрез електронни средства.

(15)

Държавите-членки следва да определят практическите договорености, за да бъде ефективно осигурена посочената информация. Тези договорености следва да гарантират, че информацията е ефективно и леснодостъпна и се предоставя на обществеността чрез обществени далекосъобщителни мрежи, включително и обществено достъпни списъци на публичните власти и регистри или списъци с информация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на публичните власти.

(16)

Правото на информация означава, че разкриването на информация следва да бъде общо правило, и че на публичните власти следва да бъде разрешено да отхвърлят искания за информация за околната среда в специфични и ясно определени случаи. Основанията за отказ следва да бъдат интерпретирани ограничително, като обслужваният обществен интерес от разкриването ѝ следва да бъде преценено спрямо интереса, обслужван от отказа. Мотивите за отказа следва да бъдат предоставени на заявителя в рамките на срока, предвиден от настоящата директива.

(17)

Обществените власти следва да предостави частичен достъп до исканата информация за околната среда в случаите, когато е възможно отделянето на информацията, попадаща в обхвата на изключенията от останалата поискана информация.

(18)

Публичните власти следва да имат възможност да начисляват такси за предоставяната информация за околната среда, но тези такси следва да бъдат разумни. Това предполага, че като общо правило таксата не може да надхвърля действителната себестойност за производството на въпросния материал. Случаите, в които се изисква предварително заплащане, следва да бъдат ограничени, и по-специално, в случаите, когато публични власти предоставят информация за околната среда на търговска основа и, когато това е необходимо, с цел гарантиране на по-нататъшното събиране и публикуване на тази информация, се счита за уместен пазарният принцип за определяне на таксата; може да се изисква авансово плащане. Следва да бъде публикувана тарифа, която да се предоставя на заявителите заедно с информацията относно обстоятелствата, при които таксата може да бъде събирана или опростена.

(19)

Заявителите следва да имат възможност да търсят административно или съдебно преразглеждане на действията или пропуските на публичните власти във връзка с подадените от тях искания.

(20)

Публичните власти следва да се стремят да гарантират, че информацията за околната среда се събира от тях или от тяхно име, е изчерпателна, точна и сравнима. Тъй като това е съществен фактор за оценка на качеството на предоставяната информация, използваният метод за събирането ѝ следва също да бъде разкрит при поискване.

(21)

С цел повишаването на общественото съзнание по проблемите на околната среда и за подобряването на нейното опазване, публичните власти следва, ако е уместно, да осигуряват и разпространяват информация за околната среда, която съответства на техните функции, по-специално чрез компютърните телекомуникационни и/или електронни технологии, където те са на разположение.

(22)

Настоящата директива следва да бъде оценявана на всеки четири години след влизането ѝ в сила в светлината на опита и след предоставяне на съответните доклади от държавите-членки, като въз основа на това същата е предмет на преразглеждане. Комисията следва да внесе доклад за оценка в Европейския парламент и Съвета.

(23)

Тъй като целите на предложената директива не могат да бъдат постигнати достатъчно от държавите-членки и поради това могат да бъдат достигнати по-добре на ниво Общността, Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(24)

Разпоредбите на настоящата директива не засягат правото на отделната държава-членка да поддържа или въвежда мерки, осигуряващи по-широк достъп до информация, отколкото се изисква от настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целите на настоящата директива са:

а)

да гарантира правото на достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на публичните власти и да уреди основните срокове и условия и практическите договорености за неговото упражняване; и

б)

да гарантира, че е нещо естествено все по-голямото предоставяне на разположение и разпространяване сред обществеността на информация за околната среда с цел постигане на възможно най-широка систематична достъпност и разпространение на информацията за околната среда сред обществеността. За тази цел се стимулира, по-специално, употребата, на компютърни телекомуникационни и/или на електронни технологии, където те са на разположение, за постигането на тази цел.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1.

„Информация за околната среда“ означава всяка информация в писмена, визуална, слухова, електронна или всякаква друга материална форма относно:

а)

състоянието на компонентите на околната среда като въздух и атмосферата, вода, почва, земята, ландшафт и природните обекти, включително и влажните зони, крайбрежни и морски зони, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително и генетично модифицираните организми и взаимодействието между тези елементи;

б)

фактори като веществата, енергията, шумът, радиацията или отпадъците, включително и радиоактивните отпадъци, емисиите, освобождаванията и другите изпускания в околната среда, които въздействат, или които е възможно да въздействат върху компонентите на околната среда, посочени в буква а);

в)

мерките (включително и административните марки) като политики, законодателство, планове, програми, споразумения, свързани с околната среда и други дейности, които оказват въздействие, или които е възможно да окажат въздействие върху елементите и факторите в букви а) и б), както и мерките или дейностите, предназначени да опазват тези компоненти;

г)

доклади по прилагането на законодателството по околната среда;

д)

анализи на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в буква в) и

е)

състоянието на здравето на човека и безопасността, включително и замърсяването на хранителната верига, където това е уместно, условията за живот на човека, културните забележителности и изградените структури, доколкото същите са или биха могли да бъдат повлияни от състоянието на елементите на околната среда, посочени в буква а) или чрез тези елементи, с някои от нещата, посочени в букви б) и в).

2.

„Публична власт“ означава:

а)

държавна или друга публична администрация, включително публичните съвещателни органи на национално, регионално или местно ниво;

б)

всяко физическо или юридическо лице, изпълняващо публични административни функции съгласно националното законодателство, включително и конкретни задължения, дейности или услуги, свързани с околната среда и

в)

всяко физическо или юридическо лице, натоварено с публични отговорности или функции, или предоставящо публични услуги, свързани с околната среда, под контрола на органите или лицата, попадащи в букви а) или б).

Държавите-членки могат да предвидят, че това определение не включва органи или институции, когато са в качеството си на съдебни или законодателни органи. Ако към датата на приемане на настоящата директива техните конституционни разпоредби не предвиждат процедура по преразглеждане по смисъла на член 6, държавите-членки могат да изключат тези органи или институции от обхвата на това определение.

3.

„Информация, съхранявана от публична власт“ означава информация за околната среда, притежание на органа, която е създадена или получена от този орган.

4.

„Информация, съхранявана за нуждите на публична власт“ означава информация за околната среда, която физически се съхранява от физическо или юридическо лице от името на публичната власт.

5.

„Заявител“ означава всяко физическо или юридическо лице, искащо информация за околната среда.

6.

„Общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, съгласно националното законодателство и практика, техните сдружения, организации или групи.

Член 3

Достъп до информация за околната среда при поискване

1.   Държавите-членки гарантират, че от публичните власти се изисква, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, за всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира интерес.

2.   При спазване на член 4 и като се взема предвид срока, определен от заявителя, информацията за околната среда се предоставя на разположение на заявителя:

а)

възможно най-скоро, или най-късно в срок от един месец след получаване на искането на заявителя, посочени в параграф 1 от страна на публичните власти; или

б)

в срок от два месеца след получаване на искането от страна на публичната власт, ако обема и сложността на информацията са такива, че едномесечният срок, посочен в буква а), не може да бъде спазен. В такива случаи заявителят се информира за всяко удължаване и причините за него във възможно най-кратък срок и задължително преди изтичането на едномесечния срок.

3.   Ако искането е формулирано твърде общо, публичната власт във възможно най-кратък срок, но не по-късно от времевата рамка, установена в параграф 2, буква а), иска от заявителя да уточни искането си, като го подпомогне в тази връзка, например чрез предоставяне на информация относно използването на публичните регистри, посочени в параграф 5, буква в). Публичните власти могат, когато считат, че е уместно, да откажат искането съгласно член 4, параграф 1, буква в).

4.   Когато заявителят иска публичният орган да предостави информация за околната среда в определена форма или формат (включително и под формата на копия), публичната власт я предоставя така, освен ако:

а)

тя вече е обществено достъпна в друга форма или формат и по-специално съгласно член 7, който е леснодостъпен за заявителите; или

б)

за публичната власт е уместно да я предостави в друга форма или формат, като в този случай се предоставят причините за предоставянето ѝ в тази форма или формат.

По смисъла на настоящия параграф, публичните власти полагат всички разумни усилия за поддържането на информацията за околната среда, съхранявана от или за тях във форма или формати, които са лесно възпроизводими и достъпни чрез компютърни далекосъобщения или чрез други електронни средства.

Причините за отказ от предоставянето на част или на цялата информация в поисканата форма или формат, се предоставят на заявителя в сроковете, посочени в параграф 2, буква а).

5.   По смисъла на настоящия член, държавите-членки гарантират, че:

а)

от държавните служители се изисква да подпомагат обществеността при търсенето на достъп до информация;

б)

списъците на публичните власти са обществено достъпни; и

в)

практическите договорености са определени, така че да гарантират ефективното упражняване правото на достъп до информация за околната среда, като например:

определяне на държавни служителите, отговарящи за информацията;

създаване и подръжка на средства за проучване на исканата информация;

създаване на регистри и списъци или информационни пунктове, поддържани от публичните власти, с ясни указания за това, къде може да бъде открита информацията.

Държавите-членки гарантират, че публичните власти информират адекватно обществеността относно правата, които ѝ се предоставят с настоящата директива и за целта да предоставят информация, насоки или съвети за тази цел.

Член 4

Изключения

1.   Държавите-членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако:

а)

исканата информация не се съхранява от или за публичната власт, до която е адресирано искането. В този случай, ако съответната публична власт знае, че исканата информация се съхранява от или за друга публична власт, той, във възможно най-кратък срок да препрати искането на тази друга власт и съответно да информира заявителя или да информира заявителя относно публичната власт, при който предполага, че е възможно да се заяви исканата информация;

б)

искането е явно неоснователно;

в)

искането е формулирано твърде общо, като се взема предвид член 3, параграф 3;

г)

искането се отнася за материали в процес на изготвяне или недовършени документи или данни;

д)

искането се отнася до вътрешни съобщения, като се взема предвид обществения интерес от разкриването ѝ.

Когато искането е отхвърлено въз основа на това, че материалът е в процес на изготвяне, съответната публична власт следва да посочи името на органа, подготвящ материала и очакваното време, необходимо за негово завършване.

2.   Държавите-членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

а)

поверителността на дейностите на публичните власти, когато тази поверителност е регламентирана със закон;

б)

международните отношения, обществената сигурност или националната отбрана;

в)

ход на дело, правото на всяко лице на справедлив процес или възможността на публичната власт да проведе разследване от наказателно или дисциплинарно естество;

г)

поверителността на търговска или индустриална информация, когато тази поверителност е регламентирана от националното законодателство или от законодателството на Общността с цел защита на легитимния икономически интерес, включително и обществения интерес за поддържането на статистическата поверителност или данъчната тайна;

д)

правата върху интелектуалната собственост;

е)

поверителността на личните данни и/или досиета, отнасящи се за физическо лице, когато лицето не е дало съгласието си за разкриването на тази информация на обществеността, когато тази поверителност е регламентирана от националното законодателство или от законодателството на Общността;

ж)

интересите или защитата на лицето, предоставило доброволно исканата информация, без да е имало или да е могло да има правно задължение да го направи, освен ако лицето е дало съгласието си за разпространяване на въпросната информация;

з)

опазването на околната среда, за която тази информация се отнася, като например местоположението на редки видове.

Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужвания обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите-членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася за емисии в околната среда.

В тази рамка и за целите на прилагането на буква е), държавите-членки гарантират, че са спазени изискванията Директива 95/46/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6).

3.   В случаите, когато държавата-членка предвижда изключения, тя може да състави обществено достъпен списък с критериите, въз основа на които съответната публична власт може да реши как да бъде разглеждано заявлението.

4.   Информацията за околната среда, която се съхранява от или за публична власт, до който е отправено искането от заявителя, се предоставя частично, когато е възможно отделянето на информацията, попадаща в обхвата на параграф 1, букви г) и д) или параграф 2, от останалата поискана информация.

5.   За отказа от предоставяне на цялата или част от поисканата информация, заявителят е нотифициран писмено или по електронен път, ако искането е отправено писмено или ако заявителят е поискал това, в сроковете, посочени в член 3, параграф 2, букви а) или б), ако се касае за такъв случай. Нотифицирането постановява причините за отказа и включва информация относно процедурата за преразглеждане, регламентирана в съответствие с член. 6.

Член 5

Такси

1.   Достъпът до всеки публичен регистър или списък, създаден и поддържан в съответствие с член 3, параграф 5, както и справките in situ във връзка с исканата информация, следва да бъдат безплатни.

2.   Публичните власти могат да начисляват такси за предоставянето на всякаква информация за околната среда, но същите не бива да надхвърлят определен разумен размер.

3.   При начисляване на такси, публичните власти следва да публикуват и да обявят на заявителите съответната тарифа, както и информация относно обстоятелствата, при които таксите се събират или опрощават.

Член 6

Достъп до правосъдие

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки заявител, който счита, че искането му за предоставяне на информация е било игнорирано, било е погрешно отхвърлено (независимо дали изцяло или частично), че му е отговорено неточно или че по някакъв друг начин не е третирано в съответствие с разпоредбите на членове 3, 4 или 5, има достъп до процедура, съгласно която действията или бездействията на съответната публична власт могат да бъдат преразгледани от същия или друг публичен орган или ревизирани по административен ред от друг независим и безпристрастен орган, създаден със закон. Всяка такава процедура е бърза и е или безплатна или не е скъпа.

2.   В допълнение към процедурата по преразглеждане, посочена в параграф 1, държавите-членки гарантират, че заявителят има достъп до процедура за преразглеждане пред обикновен съд или пред друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, при която действията или бездействията на съответния публичен орган могат да бъдат преразгледани, и чиито решения могат да станат окончателни. Освен това, държавите-членки могат да регламентират правото на трети страни, инкриминирани чрез разкриването на информацията, да търсят правата си по съдебен ред.

3.   Окончателните решения съгласно параграф 2 са задължителни за публичната власт, която държи информацията. Мотивите се посочват в писмена форма, в известна степен когато е отказан достъп до информация съгласно този член.

Член 7

Разпространяване на информация за околната среда

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организирането на информацията за околната среда от обществените власти, отнасяща се до техните функции, и която се държи от или за тях, с оглед на нейното активно и систематично разпространение сред обществеността, и по-специално чрез компютърните телекомуникационни и/или електронни технологии, когато такива са на разположение.

Информацията, станала налична посредством компютърните далекосъобщителни и/или електронни технологии не е необходимо да включва информация, събрана преди влизането в сила на настоящата директива, освен ако същата е вече налична в електронна форма.

Държавите-членки гарантират, че информацията за околната среда все повече е на разположение посредством електронни бази данни, които са леснодостъпни за обществеността чрез обществените далекосъобщителни мрежи.

2.   Информацията, която се предоставя на разположение и се разпространява се актуализира съответно и включва най-малко:

а)

текстове от международни договори, конвенции или споразумения и законодателство на Общността, както и национално, регионално или местно законодателство относно или свързано с околната среда;

б)

политики, планове и програми, отнасящи се до околната среда;

в)

доклади за напредъка по прилагането по въпроси, посочени в букви а) или б), когато са подготвени или съхранявани от публичните власти в електронна форма;

г)

докладите относно състоянието на околната среда, посочени в параграф 3;

д)

данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинг на дейностите, които оказват въздействие или могат да окажат въздействие върху околната среда;

е)

разрешения със значително въздействие върху околната среда и споразумения по въпросите на околната среда или позоваване на местата, където тази информация би могла да бъде поискана или намерена в рамките на член. 3;

ж)

проучвания на въздействието върху околната среда и оценки на риска, отнасящи се до елементите на околната среда, посочени в член 2, параграф 1, буква а) или позоваване на местата, където тази информация би могла да бъде поискана или намерена в рамките на член 3;

3.   Без да се засяга някое от конкретните задължения за докладване, установени в законодателството на Общността, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че националните, а когато е уместно, и регионалните или местни доклади относно състоянието на околната среда се публикуват през равни интервали от време, които не надвишават четири години. Тези доклади следва да включват и информация относно качеството на и въздействието върху околната среда.

4.   Без да се засяга някое от конкретните задължения за докладване, установени в законодателството на Общността, държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че в случай на евентуална заплаха за здравето на човека или за околната среда, независимо от това дали се дължи на човешка дейност или на природни причини, цялата информация, съхранявана от или за държавните органи, която може да позволи на обществеността да предприеме мерки за предотвратяване или избягване на опасността, възникваща от заплаха, да се разпространява незабавно и без отлагане.

5.   Изключенията в член 4, параграфи 1 и 2 могат да се прилагат относно задълженията, наложени с настоящия член.

6.   Държавите-членки могат да удовлетворят изискванията на настоящия член чрез създаването на линкове към интернет страниците, където информацията може да бъде намерена.

Член 8

Качество на информацията за околната среда

1.   Държавите-членки, доколкото е в правомощията им, гарантират, че всяка информация, събрана от тях или за тях, да е актуална, точна и сравнима.

2.   При поискване, публичните власти отговарят на заявления за информация, съгласно член 2, параграф 1, буква б), като докладват на заявителя къде, ако е налична, може да бъде намерена информацията относно процедурите за измерване, включително и методите за анализ, вземане на проби и предварително обработване на образците, използвани при събирането на информацията или относно използваните стандартизирани процедури.

Член 9

Процедура по преразглеждане

1.   Не по-късно от 14 февруари 2009 г., държавите-членки докладват относно събрания опит по прилагането на настоящата директива.

Те предоставят на Комисията доклад не по-късно от 14 август 2009 г.

Не по-късно от 14 февруари 2004 г., Комисията изпраща на държавите-членки ръководство, установяващо ясно начина, по който тя желае държавите-членки да изготвят докладите.

2.   В светлината на опита и вземайки предвид развитието на компютърните телекомуникационни и/или електронни технологии, Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета, включващ всички предложения за преразглеждане, които счита за подходящи.

Член 10

Прилагане

Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 14 февруари 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат такива мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 11

Отмяна

Директива 90/313/ЕИО се отменя, считано от 14 февруари 2005 г.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позоваване на настоящата директива и се тълкуват съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 12

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2003 година.

За Европейският парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. PAPANDREOU


(1)  ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 156 и

ОВ С 240 Е, 28.8.2001 г., стр. 289

(2)  ОВ С 116, 20.4.2001 г., стр. 43.

(3)  ОВ С 148, 18.5.2001 г., стр. 9.

(4)  Становище на Европейския парламент от 14 март 2001 г. (ОВ С 343, 5.12.2001 г., стр. 165), Обща позиция на Съвета от 28 януари 2002 г. (ОВ С 113 Е, 14.5.2002 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 30 май 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 16 декември 2002 г. и Решение на Европейския парламент от 18 декември 2002 г.

(5)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Директива 90/313/ЕИО

Настоящата директива

член 1

член 1, буква а)

член 1, буква б)

член 2, буква а)

член 2, точка 1

член 2, буква б)

член 2, точка 2

член 2, точка 3

член 2, точка 4

член 2, точка 5

член 2, точка 6

член 3, параграф 1

член 3, параграф 1 и член 3, параграф 5

член 3, параграф 2

член 4, параграф 2 и член 4, параграф 4

член 3, параграф 3

член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д)

член 3, параграф 4

член 3, параграф 2 и член 4, параграф 5

член 4, параграф 1, буква а)

член 3, параграф 3

член 3, параграф 4

член 4

член 6, параграф 1 и член 6, параграф 2

член 6, параграф 3

член 5

член 5, параграф 1

член 5, параграф 2

член 5, параграф 3

член 6

член 2, параграф 2, буква в) и член 3, параграф 1

член 7

член 7, параграфи 1, 2 и 3

член 7, параграф 4

член 7, параграф 5

член 7, параграф 6

член 8

член 8

член 9

член 9

член 10

член 10

член 13

член 11

член 12