05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

198

L 197/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 2 от Договора за Европейския съюз определя като цел на Съюза насърчаването на икономическия и социален прогрес, както и високо равнище на заетост. Съгласно член 125 от Договора за създаване на Европейската общност държавите-членки и Общността се стараят да изработят една съгласувана стратегия по заетостта и по-специално да насърчават квалифицираната работна ръка, обучена и способна да се приспособява, както и пазари на труда, които да реагират бързо на икономическите промени.

(2)

Като последица от извънредната среща на Европейския съвет по въпросите на заетостта, проведена на 20 и 21 ноември 1997 г. в Люксембург, резолюцията на Съвета от 15 декември 1997 г. относно насоките за заетостта през 1998 г. (5) даде началото на един процес, който се характеризира с голяма прозрачност, силна политическа ангажираност и широко приемане от всички заинтересувани страни.

(3)

Европейският съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. определи нова стратегическа цел пред Европейския съюз, а именно да може да се превърне в най-конкурентоспособната и най-динамичната икономика, основана на познанието, в света, способна на устойчиво икономическо развитие, с количествено и качествено подобряване на заетостта и на едно по-голямо социално единство. Ето защо Съветът прие за 2010 г. като основни цели за заетостта и цели за заетостта на жените, които бяха допълнени по време на Европейския съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. с междинните цели до месец януари 2005 г., и една нова цел до 2010 г., представляваща демографско предизвикателство, което се отнася до нивото на заетостта на възрастните работници, както мъже, така и жени.

(4)

Европейският съвет в Ница на 7, 8 и 9 декември 2000 г. одобри европейския социален календар, според който завръщането към пълна заетост преминава през амбициозни политики от гледна точка на повишаване на нивата на активност, на намаляване на регионалните различия, намаляване на неравенството и подобряване на качеството на заетостта.

(5)

Европейският съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. препоръча засилване на Европейската стратегия по заетостта благодарение на един консолидиран, опростен и по-добре управляван процес, на един график, който е съобразен с крайния срок 2010 г. и който включва целите на стратегията от Лисабон. Европейският съвет в Барселона поиска също процесите на координация на политиките да бъдат рационализирани и снабдени със синхронизирани графици за приемането на генерални насоки за икономическите политики и на насоките за заетостта.

(6)

Европейският съвет в Брюксел на 20 и 21 март 2003 г. потвърди, че стратегията по заетостта играе водеща роля при осъществяването на целите на Лисабонската стратегия по отношение на заетостта и пазара на труда и че тя трябва да функционира съгласувано с другите генерални насоки за икономическите политики, които предоставят на Общността един общ инструмент за съгласуване в областта на икономическата политика. Същият Европейски съвет поиска насоките да бъдат ограничени на брой, ориентирани към резултатите и да позволяват на държавите-членки да определят подходящо съчетаване на мерките, както и да се основават, между другото, на подходящи цели. 2003 година предоставя особена възможност да се използват рационализирани инструменти за координиране на основните политики — генералните насоки за икономическите политики, насоките за заетостта и стратегията за вътрешния пазар — и същите да се впишат в една тригодишна перспектива.

(7)

Стратегията по заетостта е била предмет на изчерпателна оценка, включваща задълбочен средносрочен преглед, завършен през 2000 г. и на една по-основна оценка относно натрупания опит през първите пет години, приключили през 2002 г. Тази последна оценка показа необходимостта от установяване на приемственост в стратегията, за да бъдат преодолени оставащите структурни недостатъци и да бъдат приети новите предизвикателства, пред които ще бъде изправен Европейският съюз след разширяването.

(8)

За да бъде дневният ред от Лисабон осъществен ефективно, политиките по заетостта на държавите-членки следва да насърчават по един балансиран начин трите цели, които се допълват и подкрепят взаимно, а именно пълната заетост, качеството и производителността на труда и най-накрая социалното приобщаване и включване. Осъществяването на тези цели изисква други структурни реформи, ориентирани към десет ключови и взаимосвързани приоритета, като особено внимание следва да се обърне на единното управление на този процес. Политическите реформи изискват подход на включване на равни възможности за мъжете и жените при осъществяването на всички дейности.

(9)

На 6 декември 2001 г. Съветът прие серия от показатели, целящи да отчетат десет измерения на инвестициите в качеството на заетостта и той поиска тези показатели да служат за наблюдение на европейските насоки и препоръки за заетостта.

(10)

Ефикасните активни и превантивни политики следва да допринасят за осъществяването на целите за пълна заетост и социално включване, като се гарантира, че безработните и неактивните хора ще бъдат в състояние да са конкурентоспособни и да се интегрират към пазара на труда. Тези политики следва да се подкрепят от модерните институции на пазара на труда.

(11)

Държавите-членки следва да насърчават създаването на повече и по-качествени работни места и да стимулират предприемаческия дух и новаторството в един благоприятен икономически климат. Държавите-членки полагат усилия да приведат в действие Европейската харта за малките предприятия и се ангажират в процеса по уточняване на политиката на предприятието.

(12)

Установяване на точното съотношение между гъвкавостта и сигурността ще допринесе за поддържането на конкурентоспособността на предприятията, за повишаването на качеството и производителността на труда и за улесняване приспособяването на предприятията и на работниците към икономическите промени. В тази насока, Европейските съвети от Барселона и Брюксел препоръчаха, по-специално, преразглеждане на законодателството в областта на заетостта, при зачитане на ролята на социалните партньори. Нивото на стандартите на здраве и безопасност на работното място би трябвало да бъде повишено в съответствие с новата стратегия на Общността за 2002—2006 г. Особено внимание трябва да се обърне на отраслите, при които рискът от трудови злополуки е особено голям. Достъпът на работниците до обучение е основна съставна част от равновесието между гъвкавост и сигурност и е добре да се поощрява участието на всички работници, като се държи сметка за възвращаемостта на инвестициите за работниците, работодателите и обществото като цяло. Икономическото преструктуриране представлява предизвикателство в областта на заетостта, както за настоящите, така и за бъдещите държави-членки и изисква положително управление, обединяващо всички заинтересовани участници, включително социалните партньори.

(13)

Европейският съвет от Барселона прие положително плана за действие на Комисията в областта на уменията и мобилността; между другото, резолюцията на Съвета от 3 юни 2002 г. по същия въпрос приканваше Комисията, държавите-членки и социалните партньори да предприемат необходимите мерки. Подобряването на професионалната и на географската мобилност, както и устройването на работа, ще даде възможност за нарастване на заетостта и за засилване на социалното приобщаване като отчита въздействието на имиграцията по отношение на заетостта.

(14)

Осъществяването на съгласувани и общи стратегии за образование и за обучение през целия живот има основно значение за постигане на пълна заетост и на подобряване на качеството и на производителността на труда, както и на социалното приобщаване. Европейският съвет от Барселона прие със задоволство съобщението на Комисията, озаглавено „Да създадем едно европейско пространство на образованието и на обучението през целия живот“, което определяше основните съставни елементи на стратегиите на образованието и на обучението през целия живот, като работата в партньорство, по-добро познаване на нуждите от образование и обучение, предоставяне на подходящи финансови средства, улесняване на достъпа до възможностите за техническо обучение, създаване на култура на обучение и стремеж към съвършенството. Процесът, започнат по време на Европейския съвет от Лисабон, с оглед определянето на конкретните бъдещи цели за системите на образованието играе важна роля от гледна точка на развитието на човешкия капитал и е важно да се използват изцяло възможностите за съгласуване със стратегията по заетостта. На 5 и 6 май 2003 г. Съветът прие критерии за измерване за средните европейски постижения в областта на образованието и обучението, някои от които имат особено значение в рамките на политиките по заетостта. Европейският съвет от Лисабон поиска съществено увеличаване на инвестициите в областта на човешките ресурси на човек. За да се осъществи това, е добре да се предвидят достатъчно стимулиращи мерки за работодателите и за хората, както и преориентиране на публичното финансиране към по-ефикасни инвестиции в човешките ресурси, във всички области на образованието и на обучението.

(15)

Необходима е подходяща работна сила, която да отговаря на демографското предизвикателство, да поддържа икономическия растеж, да стимулира пълната заетост и да даде възможност да се придаде устойчив характер на системите за социална закрила. Съвместният доклад на Комисията и на Съвета, озаглавен „Към нарастване на участието на пазара на труда и насърчаване на активното остаряване“, приет от Съвета на 7 март 2002 г., прави заключението, че този подход предполага разработването на общи национални стратегии, следващи подход, основан на жизнения цикъл. Политиките би трябвало да използват потенциала на заетостта на всички категории лица. Европейският съвет от Барселона призна, че Европейският съюз следва да се стреми, от сега до 2010 г., да увеличи постепенно с около 5 години реалната средна възраст, на която приключва професионалната дейност. Според оценките, през 2001 г. тази възраст е била 59,9 години.

(16)

Разликите мъже—жени на пазара на труда би трябвало да бъдат постепенно премахнати, за да може Европейският съюз да достигне пълна заетост, да подобри качеството на труда и да насърчи социалното включване и приобщаване. Това изисква едновременно подход на включване на равни възможности за мъжете и жените и осъществяване на специфични дейности, за да се създадат условия, даващи възможност на жените и на мъжете да навлязат на пазара на труда, да се включат отново в него и да останат там. Европейският съвет от Барселона призна, че до 2010 г. държавите-членки ще трябва да създадат структури за приемане в детски заведения на поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и възрастта за задължително тръгване на училище и на поне 33 % от децата на възраст под 3 години. На факторите, които са в основата на различията мъже—жени от гледна точка на безработицата и на заплащането, би трябвало да се въздейства по такъв начин, че те да бъдат намалени, без по този начин да се постави под съмнение принципа на разграничаване на заплатите в зависимост от производителността и положението на пазара на труда.

(17)

Ефективното интегриране на лицата в неравностойно положение на пазара на труда ще позволи да се подобри социалното включване, нивото на заетостта и устойчивостта на системите за социална закрила. Политическите решения трябва да се борят с дискриминацията, да предлагат индивидуален подход към нуждите на хората и да създават подходящи възможности за работа посредством мерки за поощряване на наемането на работа, предназначени за работодателите. Решение 2001/903/ЕО на Съвета (6) от 3 декември 2001 г. посочи 2003 г. като „Европейска година на хората с увреждания“. Достъпът до пазара на труда представлява основен приоритет за тези лица, които според изчисленията са почти 37 милиона в Европейския съюз и от които голяма част имат желанието и способността да работят.

(18)

За да се подобрят перспективите от гледна точка на пълната заетост и на социалното приобщаване, разликата между дохода от труд и дохода, получаван по повод на безработица или липса на активност, би трябвало да бъде такава, че да окуражава лицата да навлязат на пазара на труда, да се включват отново в него и да останат там, както и да поощрява създаването на работни места.

(19)

Под „недекларирана работа“ се разбира всяка платена дейност, която е законна, но недекларирана на публичните власти. Според направените проучвания, обемът на неформалната икономика е разположен средно между 7 % и 16 % от Брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз. Недекларираният труд следва да се трансформира в редовна работа, за да се подобри цялостната среда, в която работят предприятията, качеството на работата на заинтересованите лица, социалното приобщаване, както и устойчивостта на публичните финанси и на системите за социална закрила. Подобряването на познанията за процента на недекларираната работа в държавите-членки и Европейския съюз би трябвало да се поощрява.

(20)

Различията между регионите на Европейския съюз от гледна точка на заетостта и на безработицата остават значителни и ще се задълбочат след разширяването. Би следвало борбата с тях да се води като се възприеме един цялостен подход, обединяващ участниците на всички нива, за да се стимулира икономическото и социално приобщаване, като се използват структурните фондове на Общността.

(21)

Оценката на първите пет години от прилагането на стратегията по заетостта подчерта значението на подобряването на управлението, за да се гарантира бъдещата ефективност на стратегията. Успехът на осъществяването на политиките по заетостта зависи от установяването на партньорство на всички равнища, от включването на няколко оперативни служби и от предлагането на съответни финансови средства, за да се подкрепи реализацията на водещите насоки за заетостта. Държавите-членки са отговорни за ефективното осъществяване на тези насоки и по-специално за осигуряването на равновесието на този процес на регионално и на местно ниво.

(22)

Ефективното прилагане на ръководните насоки за заетостта налага активното участие на социалните партньори, на всички етапи, от създаването на политиките до тяхното прилагане. По време на социалната среща на върха на 13 декември 2001 г., социалните партньори заявиха необходимостта да се развива и да се подобрява координацията на тристранните консултации. Беше решено също да се организира тристранна социална среща на върха за растежа и заетостта преди всеки пролетен Европейски съвет.

(23)

Наред с настоящите насоки за заетостта, държавите-членки ще трябва да приложат изцяло основните насоки за икономическите политики и да следят действията им да бъдат напълно съгласувани с поддържането на стабилни публични финанси и с макроикономическа стабилност,

—

общо ниво на заетост 67 % през 2005 г. и 70 % през 2010 г.,

—

ниво на заетост на жените 57 % през 2005 г. и 60 % през 2010 г.,

—

ниво на заетост на възрастни работници (от 55- до 64-годишни) 50 % през 2010 г.

а)

да следят в един ранен етап на техния период на безработица, нуждите на всички търсещи работа да бъдат бързо установявани и тези лица да се ползват от услуги като съвети, ориентиране, помощ при търсенето на работа и съобразени с конкретната личност планове за действие;

б)

като се отчита споменатото по-горе установяване, да предлагат на търсещите работа достъп до ефикасни и ефективни мерки, целящи да подобрят техните способности и техните шансове за професионално интегриране, като обръщат специално внимание на лицата, които са изправени пред най-типичните трудности на пазара на труда.

Така държавите-членки ще гарантират, че:

в)

да модернизират и укрепят институциите на пазара на труда, по-специално службите по заетостта;

г)

да осигурят редовното оценяване на ефикасността на програмите на пазара на труда и тяхното приспособяване в зависимост от това оценяване.

—

опростяване и ограничаване на административните и подзаконовите формалности при създаването на предприятия и при малките и средни предприятия (МСП) и при наемането на работници; улесняване на достъпа до капитал за новите предприятия, за съществуващите и за новите МСП и за тези, които имат висок потенциал за растеж и за създаване на работни места (виж също общите насоки за икономическите политики (ОНИП), насока 11),

—

насърчаване на образованието и квалификацията, ориентирани към уменията за ръководене и управление на предприятия и предоставяне на подкрепа, по-конкретно чрез квалификация, насочена към това да превърне предприемаческата дейност в един възможен избор на кариера за всеки.

—

многообразието на условията на договорите и труда, по-специално по отношение на работното време, благоприятстващи израстването в кариерата, както и по-доброто равновесие между професионалния и личния живот и между гъвкавостта и сигурността,

—

достъпа на работниците и особено достъпа на ниско квалифицираните работници до квалификация,

—

по-добри условия на труд, по-специално от гледна точка на здравето и на безопасността. Политиките ще имат за цел, по-специално да се постигне съществено намаляване на нивото на влияние на трудовите злополуки и на професионалните заболявания,

—

създаването и разпространението на новаторски и устойчиви форми на организация на труда, които благоприятстват производителността и качеството на труда,

—

изпреварващото и позитивно управление на икономическите промени и преструктуриране.

—

съотношението на лицата навършили 22 години, които са завършили горната степен на средно образование, да достигне поне 85 % в Европейския съюз,

—

средното ниво на участие на възрастното трудоспособно население (възрастова група от 25 до 64 години) в квалификацията и преквалификацията през целия живот да достигне поне 12,5 % в Европейския съюз.

—

да увеличават участието на пазара на труда, като използват възможностите на всички групи от населението, посредством един общ подход, обхващащ по-специално наличието и привлекателността на работните места, ползата от труда, задълбочаването на уменията и предоставянето на разположение на подходящи мерки за подкрепа,

—

да насърчават политиката на активно остаряване, по-конкретно като стимулират условията на труд, които водят до запазване на работата, като достъпа до професионална квалификация, признаването на особеното значение на здравето и безопасността на работното място и на новаторските и гъвкави форми на организация на труда и като отстраняват стимулите за преждевременно напускане на пазара на труда, по-конкретно като реформират системите за предсрочно пенсиониране и като следят за това да бъде изгодно от финансова гледна точка запазването на активността на пазара на труда, както и като поощряват работодателите да наемат по-възрастни работници.

Политиките ще имат по-специално за цел да постигнат до 2010 г. едно нарастване с пет години, на ниво Европейски съюз, на реалната средна възраст на напускане на пазара на труда (оценена на 59,9 години през 2001 г.). В това отношение социалните партньори имат важна роля. Всяка национална задача би трябвало да отговаря на желаните резултати на ниво Европейски съюз и би трябвало да държи сметка за характерните особености, присъщи на всяка страна,

—

и по целесъобразност да се съобразява изцяло с допълнителната работна сила, която е резултат от имиграцията.

—

частта на младежите, които напускат преждевременно училище да бъде средно не повече от 10 % за Европейския съюз,

—

значително намаляване във всяка държава-членка на разликите в нивото на безработицата за хора в неравностойно положение, съобразно евентуалните национални цели и определения,

—

значително намаляване във всяка държава-членка на различията по отношение на безработицата между гражданите на трети страни и гражданите на държавите-членки, в съответствие с евентуалните национални цели.

—

насърчават създаването на благоприятни условия за дейностите в частния сектор и за инвестициите в регионите, закъснели в развитието,

—

следят публичната помощ за изоставащите региони да бъде насочена към инвестирането в човешкия и интелектуален капитал и в създаването на подходящи инфраструктури (виж също ОНИП, насоки 18 и 19).