19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

143

L 160/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква презграничните производства по несъстоятелност да действат ефикасно и ефективно и приемането на настоящия регламент е необходимо за постигането на тази цел, която е свързана със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 65 от Договора.

(3)

Дейностите на предприятията все по-често има презгранични последствия и поради това все повече се регламентират от правото на Общността. Тъй като несъстоятелността на такива предприятия се отразява и на правилното функциониране на вътрешния пазар, е необходим акт на Общността, които да изисква координацията на мерките, които трябва да се прилагат по отношение на имуществото на неплатежоспособния длъжник.

(4)

С оглед правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избегне практиката страните да бъдат подтиквани да прехвърлят авоари или съдебни производства от една в друга държава-членка, за да придобият по-благоприятно правно положение (т.н. „forum shopping“).

(5)

Тези цели не могат да бъдат в достатъчна степен постигнати на национално равнище, следователно е оправдано предприемането на действия на общностно равнище.

(6)

Съгласно принципа на пропорционалността настоящият регламент следва да се сведе до разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които пряко произтичат от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него. Настоящият регламент следва също да съдържа разпоредби относно признаването на тези решения и приложимото право, които също съблюдават този принцип.

(7)

Производствата по несъстоятелност, които са свързани с ликвидация на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, конкордатите и другите аналогични производства се изключват от обхвата на приложение на Брюкселската конвенция от 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3), изменена с конвенциите по присъединяването към тази конвенция (4).

(8)

За постигането на целта, свързана с подобряването и ускоряването на производствата по несъстоятелност с презгранични последици, е необходимо и уместно разпоредбите за компетентността, признаването на съдебни решения и приложимото правото в тази област да бъдат включени в един правен акт на Общността, който да бъде задължителен и пряко приложим в държавите-членки.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага към производствата по несъстоятелност, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице. Производствата по несъстоятелност, към които се прилага настоящият регламент, са посочени в приложенията. Производствата по несъстоятелност, които се отнасят до застрахователните предприятия и кредитните институции, инвестиционните дружества, предоставящи услуги, които включват съхраняване на парични средства или ценни книжа на трети лица, както и организациите за колективни вложения, следва да се изключат от обхвата на приложение на настоящия регламент. Тези предприятия не са обхванати от настоящия регламент, защото те се подчиняват на специални режими и до известна степен националните контролни органи разполагат с много широки правомощия за намеса.

(10)

Производствата по несъстоятелност не включват задължително намесата на съдебен орган; изразът „съд“, който се използва в настоящия регламент, следва да се разбира в широк смисъл и означава лице или орган, които са оправомощени по националното право да образуват производство по несъстоятелност. За целите на прилагането на настоящия регламент производствата (включващи актовете и формалностите, определени от закона) следва не само да съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, но и да са официално признати и да имат изпълнителна сила в държавата-членка, в която са образувани производствата по несъстоятелност, и следва да бъдат общи производства по несъстоятелност, които да водят до частичното или пълното отнемане на имуществото на длъжника, както и до назначаването на ликвидатор.

(11)

Настоящият регламент отчита факта, че поради значителните различия между материалните закони, не е удобно на практика да се определи единно производство по несъстоятелност с универсален обхват за цялата Общност. Прилагането без изключение на правото на държавата, в която е образувано производството, често води до трудности. Това се отнася, по-специално, за широко различаващите се обезпечения, които съществуват в Общността. От друга страна, правата на предпочтително удовлетворение, от които се ползват някои кредитори, в някои случаи напълно се различават. Настоящият регламент следва да има предвид това в два аспекта. От една страна, да предвиди специални правила относно приложимия закон при някои особено важни права и правни отношения (например, вещни права и трудови договори). От друга страна, да разреши национални производства, които се отнасят само за имуществото, които се намират в държавата, в която е образувано производството, освен главното производство по несъстоятелност с универсален обхват.

(12)

Настоящият регламент дава възможност да се образува главно производство по несъстоятелност в държавата-членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника. Тази процедура има универсален обхват и цели включването на цялото имущество на длъжника. С цел защитата на различните интереси, настоящият регламент дава възможност паралелно с главното да се образуват и вторични производства. Вторичното производство може да се образува в държавата-членка, в която длъжникът притежава предприятие. Последиците от вторичното производство засягат имуществото, което се намира в тази държава. Задължителните правила за координация с главното производство съдържат изискването за единност на производството в Общността.

(13)

„Център на основните интереси“ следва да съответства на мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и следователно то може да се удостовери от трети лица.

(14)

Настоящият регламент се прилага само към производствата, при които центърът на основните интереси на длъжника се намира в Общността.

(15)

Правилата относно компетентността, които се съдържат в настоящия регламент, определят само международната компетентност, т.е. посочват държавите-членки, чиито съдилища могат да образуват производство по несъстоятелност. Териториалната компетентност в рамките на съответната държава-членка трябва да бъде определена в националното законодателство.

(16)

Компетентният съд за образуване на главното производство по несъстоятелност е оправомощен да постановява временни обезпечителни мерки от момента на постъпването на молбата за образуване на производството. Обезпечените мерки, които са постановени преди, както и тези след началото на производството по несъстоятелност, са от съществена важност за гарантиране на ефективността на производството. Настоящият регламент следва да предвиди различни възможности в това отношение. От една страна, компетентният съд по главното производство може да постанови временни обезпечителни мерки относно имуществото, което се намира на територията на други държави-членки. От друга страна, преди образуването на главното производство временният ликвидатор следва да може да поиска в държавите-членки, в които длъжникът притежава предприятия, да бъдат приложени обезпечителните мерки, които са предвидени в законодателството на тези държави.

(17)

Преди образуването на главното производство по несъстоятелност, образуването на производство по несъстоятелност в държавата-членка, в която длъжникът притежава предприятие, може да бъде поискано само от местните кредитори и кредиторите на местното предприятие, или когато правото на държавата-членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника, не разрешава образуването на главно производство. Причината за това ограничение е да се сведат до минимум случаите, в които се искат частични производства преди главното производство по несъстоятелност. След образуване на главно производство по несъстоятелност частичното производство се преобразува във вторично.

(18)

След откриването на главното производство по несъстоятелност настоящият регламент не ограничава възможността да се иска откриване на производство по несъстоятелност в държавата-членка, в която длъжникът притежава предприятие. Ликвидаторът по главното производство или всяко друго лице, което е оправомощено от националното законодателство на тази държава-членка, може да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност.

(19)

Вторичното производство по несъстоятелност може освен да защитава местни интереси, да служи и за други цели. Например, в случай че имуществото на длъжника е прекалено сложно за цялостно управление или когато разликите между съответните правни системи са толкова големи, че могат да произтичат трудности от разширяването на действието на закона на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, до другите държави, в които се намира имущество на длъжника. По тази причина ликвидаторът по главното производство може да поиска образуването на вторично производство в интерес на ефективното управление на имуществото.

(20)

Главното и вторичните производства по несъстоятелност могат да допринесат за ефективното осребряване на масата на несъстоятелността на неплатежоспособния длъжник, само ако всички текущи паралелни производства са координирани. Главното условие тук е тясното сътрудничество между различните ликвидатори, което трябва да включва, по-специално, достатъчен обмен на информация. За да се гарантира господстващата роля на главното производство, на ликвидатора по това производство следва да бъдат предоставени широки възможности да влияе върху текущите вторични производства. Например, той следва да може да предложи план за оздравяване или предпазен конкордат между длъжника и кредиторите, или да поиска спиране на осребряването на масата на несъстоятелността във вторичното производство.

(21)

Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намират в Общността, има право да предяви вземанията срещу имуществото на длъжника във всяко текущо производство по несъстоятелност в рамките на Общността. Това следва да се прилага и за данъчните и социално-осигурителните органи. Въпреки това, с цел равнопоставеност между кредиторите трябва да се съгласува разпределението на приходите от осребряването на имуществото. Всеки кредитор може действително да запази това, което е получил при производството по несъстоятелност, но не следва да има възможност да участва в разпределението на масата на несъстоятелността, което се извършва в рамките на различно производство, докато кредиторите от един и същ ред не получат еднакъв дял от техните вземания.

(22)

Настоящият регламент следва да предвижда възможност за незабавно признаване на решенията за образуване, провеждане и приключване на производство по несъстоятелност, които са свързани с обхвата му на приложение, както и на решенията, които се намират в пряка връзка с това производство по несъстоятелност. Автоматично признаване следва да означава, че последиците от производство, което е извършено по закона на държавата, в която е започнало производството, се признават от всички държави-членки. Признаването на решенията, които са постановени от съдилища на държавите-членки, следва да се основава на принципа на взаимното доверие. В това отношение основанията за непризнаване следва да се сведат до необходимия минимум. Съгласно същия принцип следва да се разрешава и всеки възникнал спор, когато съдилищата на две държави-членки смятат, че е в тяхната компетентност да образуват главно производство. Решението на съда, който първи е образувал производството, следва да бъде признато във всички други държави-членки, без те да имат правото да подлагат на контрол решението на този съд.

(23)

Настоящият регламент следва да създаде, в рамките на материята, която се регулира от него, единни правила за случаите на конфликт на разпоредби, които да заменят, в рамките на обхвата им на приложение, националните норми на международното частно право. Доколкото не е предвидено друго, следва да се прилага законът на държавата-членка, която е образувала производството (lex concursus). Това правило за конфликт на разпоредби следва да се прилага по еднакъв начин както към главното производство, така и към частичните производства. Lex concursus определя всички последици от производството по несъстоятелност, процесуални и материални, спрямо заинтересованите лица и съответните правоотношения. Този закон урежда всички условия за образуването, провеждането и приключването на производството по несъстоятелност.

(24)

Автоматичното признаване на едно производство по несъстоятелност, към което обичайно се прилага законът на държавата, в която то е образувано, може да влезе в конфликт с нормите, съгласно които се осъществяват сделките в тези държави. За да бъдат защитени доверието и правната сигурността на сделките в държавите-членки, различни от тази, в която е образувано производството, следва да се предвидят редица изключения от общите разпоредби.

(25)

От съществена важност при вещните права е да се предвиди специална разпоредба, която отделя действието на закона на държавата, в която е образувано производството, като се има предвид, че тези права са от голямо значение за отпускането на кредити. Доказването, валидността и обхвата на едно вещно право следва по принцип да се определят съгласно закона на държавата, в която то се упражнява, и да не се влияят от образуването на производство по несъстоятелност. Притежателят на вещното право следва да има възможността да предявява правото си да отдели или продължи действието на допълнителното обезпечение. Когато имуществата са предмет на вещни права по lex situs на една държава-членка, а главното производство е образувано в друга държава-членка, ликвидаторът по производството следва да има възможността да поиска образуването на вторично производство под компетентността на държавата-членка, в която възникват вещните права, при условие че длъжникът притежава предприятие в тази държава. Ако не се образува вторично производство, излишъкът от приходите от продажбата на имуществото, върху които съществуват вещни права, трябва да се плати на ликвидатора по главното производство.

(26)

Ако законът на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, не допуска прихващане, кредиторът въпреки това следва да има право на прихващане, ако последното е възможна съгласно закона, който е приложим към вземането на неплатежоспособния длъжник. По този начин прехващането придобива обезпечителна функция, която е основана на правни норми, на които съответният кредитор може да се позове в момента на възникване на вземането.

(27)

Съществува специална необходимост от защита при системите на разплащане и финансовите пазари. Това се прилага при прихващането и изплащането на задълженията, предвидени в тези системи, както и при цесията на ценни книжа и гаранциите, които се предоставят за такива сделки съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателното плащане при системите на разплащане и уреждане на операциите с ценни книжа (5). За тези операции следва да се прилага единствено законът, който се прилага за системата или за пазара. Тази разпоредба има за цел да се избегне всякаква промяна в механизмите за плащане и разплащане при операциите, които са предвидени в системите на разплащане или на уреждане или финансовите пазари на държавите-членки в случай на несъстоятелност на една от страните по операцията. Директива 98/26/ЕО съдържа конкретни разпоредби, които заместват общите разпоредби на настоящия регламент.

(28)

С оглед защитата на наетите лица и работните места, последиците от производството по несъстоятелност върху продължаването или прекратяването на трудовите правоотношения и върху правата и задълженията на всяка страна, които произтичат от тези правоотношения, трябва да се определят от закона, по който е сключен договорът, съгласно общите правила при конфликт на прави норми. Останалите въпроси, които са свързани с несъстоятелността, като например, дали вземанията на наетите лица се гарантират привилегировано и каква е евентуалната степен на тази привилегия, следва да се решават съгласно закона на държавата, в която е образувано производството.

(29)

В интерес на търговския обмен по искане на ликвидатора следва в другите държави-членки да се публикува основното съдържание на решението за образуване на производството. Ако на територията на съответната държава-членка съществува предприятие, може да се иска задължително публикуване. И в двата случая публикуването не следва да бъде условие за признаването на производство, което е образувано в друга държава-членка.

(30)

В някои случаи част от заинтересованите лица може да не знаят за образуваното производство и добросъвестно да действат по начин, който противоречи на новите обстоятелства. С оглед защитата на тези лица, които поради незнание относно образуваното производство в друга държава-членка изпълняват в полза на длъжника задължение, което трябва да бъде изпълнено в полза на ликвидатора по производството в друга държава-членка, следва да се предвиди освобождаване от такова изпълнение или плащане.

(31)

Настоящият регламент следва да съдържа приложения относно организацията на производствата по несъстоятелност. Тъй като тези приложения се отнасят изключително към законодателството на държавите-членки, за Съвета съществуват специални и основателни обстоятелства да запази правото си да изменя тези приложения, за да се отчетат евентуални промени във вътрешното право на държавите-членки.

(32)

Обединеното кралство и Ирландия, съгласно член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, са заявили желанието си да участват в приемането и в прилагането на настоящия регламент.

(33)

Дания, съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, не участва в приемането на настоящия регламент. Следователно настоящият регламент не обвързва Дания и не се прилага към нея,

а)

„производство по несъстоятелност“ означава общите производства, които са предвидени в член 1, параграф 1. Тези производствата са посочени в приложение А;

б)

„ликвидатор“ означава всяко лице или орган, чиято функция е да управлява или да осребри масата на несъстоятелността, или да ръководи управлението на дейността му. Тези лица и органи са посочени в приложение В;

в)

„производство по ликвидация“ означава производство по несъстоятелност по смисъла на буква а), което включва осребряване на имуществото на длъжника, включително и когато производството приключи с предпазен конкордат или с друга мярка, която прекратява несъстоятелността, или бъде прекратено поради факта, че масата на несъстоятелността не покрива задълженията. Тези производства са посочени в приложение Б;

г)

„съд“ означава съдебният орган или всеки друг компетентен орган на държава-членка, който е оправомощен да образува производство по несъстоятелност или да взема решения по време на това производство;

д)

„съдебно решение“ относно образуването на производство по несъстоятелност или за назначаване на синдик означава решението на всеки съд, който е компетентен да образува такова производство или да назначи ликвидатор;

е)

„момент на образуването на производството“ означава момента, в който съдебното решение за образуване на производството влиза в сила, независимо дали решението е окончателно, или не;

ж)

„държава-членка, в която се намира имущество“ означава, в случаите на:

з)

„предприятие“ означава всяко място на дейност, в което длъжникът извършва трайна стопанска дейност, която включва човешки и материални ресурси.

а)

когато не може да бъде образувано производство по несъстоятелност по параграф 1 поради условията в законодателството на държавата-членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника; или

б)

когато образуването на частичното производството по несъстоятелност е поискано от кредитор, чиито местоживеене, обичайно пребиваване или седалище според устройствения акт се намират в държавата-членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие или чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие.

а)

при кои видове длъжници е допустимо производство по несъстоятелност;

б)

кои имуществени активи се включват в масата на несъстоятелността и кои имуществени активи са придобити или прехвърлени на длъжника след образуването на производството;

в)

съответните правомощия на длъжника и на ликвидатора;

г)

условията за прилагане на прихващане;

д)

как действа производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника;

е)

как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални кредитори, с изключение на висящи дела;

ж)

кои вземания са приети за вземания на несъстоятелността и начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност

з)

предявяването, установяването и приемането на вземанията;

и)

разпределението на приходите от осребряването на имуществото, реда за изплащане на вземанията, правата на кредиторите, които са били частично удовлетворени след образуването на производството по несъстоятелност по силата на вещно право или чрез прихващане;

й)

условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-специално при сключването на предпазен конкордат;

к)

правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност;

л)

кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност;

м)

нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всички кредитори.

а)

правото да се осребри или да се изнесе на публична продан имуществото и от приходите или доходите от това имущество да се удовлетворят вземанията, по-специално по силата на залог или ипотека;

б)

изключителното право да се получи вземането, по-специално при залог върху вземането или при прехвърляне на това вземане като обезпечение;

в)

правото да се иска връщане на имуществото и/или да се иска възстановяването му от лице, което го притежава или ползва против волята на правоимащия;

г)

вещното право на плодоползване от дадено имущество.

—

тези действия се уреждат от закона на държава-членка, различна от държавата-членка на образуване на производството, и

—

в съответния случай, този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия.

—

недвижим имот, или

—

кораб или самолет, които са предмет на вписване в публичен регистър, или

—

ценни книжа, чието съществуване предполага вписване в регистър, предвидено от закона,

а)

ликвидатора по главното производство;

б)

всяко друго лице или орган, които са оправомощени да поискат образуване на производство по несъстоятелност съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия е поискано образуването на вторичното производство.

—

по искане на ликвидатора по главното производство,

—

служебно, по искане на кредитор или по искане на ликвидатора във вторичното производство, ако мярката изглежда необоснована, най-вече по отношение на интереса на кредиторите по главното производство или на тези по вторичното производство.

а)

Конвенцията между Белгия и Франция за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и нотариални актове, подписана в Париж на 8 юли 1899 г.;

б)

Конвенцията между Белгия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането на плащането (с Допълнителен протокол от 13 юни 1973 г.), подписана в Брюксел на 16 юли 1969 г.;

в)

Конвенцията между Белгия и Нидерландия за териториалната компетентност, фалита и за признаването и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и нотариални актове, подписана в Брюксел на 28 март 1925 г.;

г)

Договора между Германия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането, подписан във Виена на 25 май 1979 г.;

д)

Конвенцията между Франция и Австрия за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по фалит, подписана във Виена на 27 февруари 1979 г.;

е)

Конвенцията между Франция и Италия за изпълнението на решения по граждански и търговски дела, подписана в Рим на 3 юни 1930 г.;

ж)

Договора между Италия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането, подписан в Рим на 12 юли 1977 г.;

з)

Конвенцията между Кралство Нидерландия и Федерална република Германия относно взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения и други изпълнителни основания в граждански и търговски дела, подписана в Хага на 30 август 1962 г.;

и)

Конвенцията между Обединеното кралство и Кралство Белгия за взаимното признаване и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела и протокола към нея, подписана в Брюксел на 2 май 1934 г.;

й)

Конвенцията между Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Исландия за фалита, подписана в Копенхаген на 11 ноември 1933 г.;

к)

Европейската конвенция относно определени международни аспекти на фалита, подписана в Истанбул на 5 юни 1990 г.

а)

в никоя държава-членка, когато е несъвместим със задълженията по отношение на фалита, които произтичат от конвенция, която е подписана от тази държава с една или няколко трети страни, преди влизането му в сила;

б)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ако е несъвместим със задълженията по отношение на фалита и ликвидацията на неплатежоспособни дружества, които произтичат от споразумения в рамките на Британската общност, които съществуват към момента на влизането в сила на настоящия регламент.

—

Het faillissementLa faillite

—

Het gerechtelijk akkoordLe concordat judiciaire

—

De collectieve schuldenregelingLe règlement collectif de dettes

—

Das Konkursverfahren

—

Das gerichtliche Vergleichsverfahren

—

Das Gesamtvollstreckungsverfahren

—

Das Insolvenzverfahren

—

Πτώχευση

—

Η ειδική εκκαθάριση

—

Η προσωρινή διαχείριση εταιρίας. Η διοίκηση και η διαχείριση των πιστωτών

—

Η υπαγωγή επιχείρησης υπό επίτροπο με σκοπό τη σύναψη συμβιβασμού με τους πιστωτές

—

Concurso de acreedores

—

Quiebra

—

Suspensión de pagos

—

Liquidation judiciaire

—

Redressement judiciaire avec nomination d'un administrateur

—

Compulsory winding up by the court

—

Bankruptcy

—

The administration in bankruptcy of the estate of persons dying insolvent

—

Winding-up in bankruptcy of partnerships

—

Creditors' voluntary winding up (with confirmation of a Court)

—

Arrangements under the control of the court which involve the vesting of all or part of the property of the debtor in the Official Assignee for realisation and distribution

—

Company examinership

—

Fallimento

—

Concordato preventivo

—

Liquidazione coatta amministrativa

—

Amministrazione straordinaria

—

Amministrazione controllata

—

Faillite

—

Gestion contrôlée

—

Concordat préventif de faillite (par abandon d'actif)

—

Régime spécial de liquidation du notariat

—

Het faillissement

—

De surséance van betaling

—

De schuldsaneringsregeling natuurlijke personen

—

Das Konkursverfahren

—

Das Ausgleichsverfahren

—

O processo de falência

—

Os processos especiais de recuperação de empresa, ou seja:

—

Konkurssikonkurs

—

Yrityssaneerausföretagssanering

—

Konkurs

—

Företagsrekonstruktion

—

Winding up by or subject to the supervision of the court

—

Creditors' voluntary winding up (with confirmation by the court)

—

Administration

—

Voluntary arrangements under insolvency legislation

—

Bankruptcy or sequestration

—

Het faillissementLa faillite

—

Das Konkursverfahren

—

Das Gesamtvollstreckungsverfahren

—

Das Insolvenzverfahren

—

Πτώχευση

—

Η ειδική εκκαθάριση

—

Concurso de acreedores

—

Quiebra

—

Suspensión de pagos basada en la insolvencia definitiva

—

Liquidation judiciaire

—

Compulsory winding up

—

Bankruptcy

—

The administration in bankruptcy of the estate of persons dying insolvent

—

Winding-up in bankruptcy of partnerships

—

Creditors' voluntary winding up (with confirmation of a court)

—

Arrangements under the control of the court which involve the vesting of all or part of the property of the debtor in the Official Assignee for realisation and distribution

—

Fallimento

—

Liquidazione coatta amministrativa

—

Faillite

—

Régime spécial de liquidation du notariat

—

Het faillissement

—

De schuldsaneringsregeling natuurlijke personen

—

Das Konkursverfahren

—

O processo de falência

—

Konkurssikonkurs

—

Konkurs

—

Winding up by or subject to the supervision of the court

—

Creditors' voluntary winding up (with confirmation by the court)

—

Bankruptcy or sequestration

—

De curatorLe curateur

—

De commissaris inzake opschortingLe commissaire au sursis

—

De schuldbemiddelaarLe médiateur de dettes

—

Konkursverwalter

—

Vergleichsverwalter

—

Sachwalter (nach der Vergleichsordnung)

—

Verwalter

—

Insolvenzverwalter

—

Sachwalter (nach der Insolvenzordnung)

—

Treuhänder

—

Vorläufiger Insolvenzverwalter

—

Ο σύνδικο

—

Ο προσωρινός διαχειριστής. Η διοικούσα επιτροπή των πιστωτών

—

Ο ειδικός εκκαθαριστής

—

Ο επίτροπος

—

Depositario-administrador

—

Interventor o Interventores

—

Síndicos

—

Comisario

—

Représentant des créanciers

—

Mandataire liquidateur

—

Administrateur judiciaire

—

Commissaire à l'exécution de plan

—

Liquidator

—

Official Assignee

—

Trustee in bankruptcy

—

Provisional Liquidator

—

Examiner

—

Curatore

—

Commissario

—

Le curateur

—

Le commissaire

—

Le liquidateur

—

Le conseil de gérance de la section d'assainissement du notariat

—

De curator in het faillissement

—

De bewindvoerder in de surséance van betaling

—

De bewindvoerder in de schuldsaneringsregeling natuurlijke personen

—

Masseverwalter

—

Ausgleichsverwalter

—

Sachwalter

—

Treuhänder

—

Besondere Verwalter

—

Vorläufiger Verwalter

—

Konkursgericht

—

Gestor judicial

—

Liquidatário judicial

—

Comissão de credores

—

Pesänhoitajaboförvaltare

—

Selvittäjäutredare

—

Förvaltare

—

God man

—

Rekonstruktör

—

Liquidator

—

Supervisor of a voluntary arrangement

—

Administrator

—

Official Receiver

—

Trustee

—

Judicial factor