17/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

226

L 200/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Европейският парламент в своята резолюция за интегрираната програма в полза на малките и средните предприятия (МСП) и на занаятчийския отрасъл (4) настоява Комисията да представи предложения с оглед да се реши проблемът със забавата за плащане.

(2)

Комисията прие на 12 май 1995 г. препоръка за сроковете на плащане по търговските сделки (5).

(3)

Европейският парламент в своята резолюция по препоръката на Комисията за сроковете на плащане по търговските сделки (6) приканва Комисията да предвиди превръщането на нейната препоръка в предложение за директива на Съвета, което да се представи възможно най-скоро.

(4)

Икономическият и социален комитет на 29 май 1997 г. прие становище „Зелената книга на Комисията за обществените поръчки в Европейския съюз: размисъл за бъдещето“ (7).

(5)

Комисията публикува на 4 юни 1997 г. план за действие в полза на единния пазар, подчертавайки, че забавата за плащане представлява все по-сериозно препятствие за успеха на единния пазар.

(6)

Комисията публикува на 17 юли 1997 г. доклад за забавите за плащане по търговските сделки (8), обобщаващ резултатите от оценката на ефектите от препоръката на Комисията от 12 май 1995 г.

(7)

Сериозно административно и финансово бреме тежи на предприятията, в частност на малките и средните, поради крайно дългите срокове на плащане и на забавата за плащане. Освен това, тези проблеми представляват една от основните причини за неплатежоспособност, заплашваща оцеляването на предприятията, и водят до загуба на много работни места.

(8)

В някои държави-членки договорните срокове за плащане се различават съществено от средните за Общността.

(9)

Съществуващите различия между държавите-членки по отношение на правилата и практиките за плащане представляват препятствие за нормалното функциониране на вътрешния пазар.

(10)

Ефектът от това е значително ограничаване на търговските сделки между държавите-членки. Това е в противоречие с член 14 от Договора, защото е желателно предприемачите да могат да търгуват своите продукти в целия вътрешен пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите вътре в държава-членка. Може да има опасения от изкривяване на конкуренцията, ако коренно различни разпоредби уреждат вътрешните операции, от една страна, и трансграничните, от друга страна.

(11)

Най-новите статистики показват, че в най-добрия случай, положението със забавата за плащане не се е подобрило в много държави-членки след приемането на препоръката от 12 май 1995 г.

(12)

Целта на борбата със забавата за плащане във вътрешния пазар не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделно действащите държави-членки и може следователно да бъде по-добре постигната на общностно равнище. Настоящата директива не излиза извън това, което е необходимо за постигането на тази цел. Следователно, тя отговаря в своята цялост на изискванията, произтичащи от принципите на субсидиарност и пропорционалност, както са постановени в член 5 от Договора.

(13)

Следва да се ограничи обхватът на настоящата директива до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, и да не се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании.

(14)

Фактът, че свободните професии са обхванати от настоящата директива, не означава, че държавите-членки трябва да ги разглеждат като предприятия или търговци за цели, необхванати от същата.

(15)

Настоящата директива само определя понятието „изпълнимо право“, без да урежда различните процедури за принудително изпълнение на такова право, нито да определя условията, при които принудителното изпълнение на това право може да бъде спряно или отменено.

(16)

Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви за забава и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, включително обезщетяване на кредиторите за понесените разходи, за да се обърне тази тенденция и да се направи така че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика.

(17)

Трябва да се предвиди разумно обезщетяване за разноските по събирането, без да се накърняват националните разпоредби, по силата на които национален съдия може да присъди на кредитора допълнителни обезщетения за вреди поради забавата по вина на длъжника, като съобразява също, че направените разноски може вече да са компенсирани от лихвите за забава за плащане.

(18)

Настоящата директива взема под внимание проблема за дългите договорни срокове за плащане и, в частност, съществуването на някои категории договори, за които по-дългите срокове, съчетани с ограничаване на свободата на договаряне, или по-високият лихвен процент могат да бъдат основателни.

(19)

Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. Когато договор служи главно да осигури на длъжника допълнителни ликвидни средства във вреда на кредитора или когато основното предприятие по договора налага на своите доставчици или подизпълнители условия на плащане, които не са основателни предвид условията, от които самият той се ползва, същите могат да се разглеждат като фактори, представляващи такава злоупотреба. Настоящата директива не засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните клаузи, които са несправедливи по отношение на длъжника.

(20)

Последствията от забава за плащане могат да бъдат възпиращи, само ако се придружават от бързи и ефективни процедури за обжалване за кредитора. В съответствие с принципа за недискриминация, съдържащ се в член 12 от Договора, такива процедури трябва да са достъпни за всички кредитори, установени в Общността.

(21)

Желателно е да се гарантира, че кредиторите могат да се ползват от клауза за запазване на собственост на недискриминационна основа в цялата Общност, ако клаузата за запазване на собственост е валидна съгласно приложимите национални разпоредби по силата на международното частно право.

(22)

Настоящата директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи предвид факта, че последните извършват значителен брой плащания към фирмите. Следователно, тя трябва също да урежда всички търговски сделки между основните предприятия по договора и техните доставчици и подизпълнители.

(23)

Член 5 от настоящата директива изисква процедурата за събиране на неоспорените вземания да приключва в кратък срок в съответствие с националното законодателство, но не изисква от държавите-членки да приемат особена процедура или да изменят съществуващите си правни процедури по специален начин,

1.

„търговски сделки“ е всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;

„държавни органи“ са всеки договарящ орган или ведомство, както са определени от директивите за обществените поръчки (92/50/ЕИО (9), 93/36/ЕИО (10), 93/37/ЕИО (11) и 93/38/ЕИО (12);

„предприятие“ е всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;

2.

„забава за плащане“ е всяко превишаване на сроковете на плащане, договорни или законни;

3.

„запазване на собственост“ е споразумението (договорно), съгласно което продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното издължаване;

4.

„лихвен процент, прилаган от Европейската централна банка в нейните основни операции по рефинансиране“ е лихвеният процент, прилаган в такива операции в случая на търгове при твърд процент. При евентуалността, когато основна операция по рефинансиране е била извършена съгласно тръжна процедура с променлив процент, този лихвен процент се отнася към пределния лихвен процент, получен на този търг. Това се отнася както за търговете с единен процент, така и за търговете с променлив лихвен процент;

5.

„изпълнително основание“ е всяко решение, съдебно постановление, съдебно решение, определение или платежно нареждане, постановено от съд или друг компетентен орган, за незабавно или разсрочено плащане, което позволява на кредитора да събере своето вземане от длъжника чрез принудително изпълнение; това включва решенията, съдебните постановления, съдебните решения, определенията или платежните нареждания, които подлежат на предварително изпълнение и остават такива, дори ако длъжникът подаде жалба срещу тях.

а)

лихвите по смисъла на буква г) да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;

б)

ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихви се дължат автоматично, без да е необходима покана:

в)

кредиторът е в правото си да изисква лихви за забава, доколкото:

г)

лихвеният процент за забава на плащане („законен процент“), който длъжникът е длъжен да плати, представлява сбор от лихвения процент, използван от Европейската централна банка при последната ѝ основна операция по рефинансиране, извършена преди първия календарен ден на въпросното полугодие („основен процент“) и най-малко седем пункта („марж“), освен ако друго не е предвидено в договора. За държава-членка, която не участва в третия етап на икономическия и валутен съюз, основният процент по-горе е равностойният основен процент, определен от нейната национална централна банка. В двата случая основният процент в сила в първия календарен ден на въпросното полугодие за централната банка се прилага през следващите шест месеца;

д)

извън случаите, когато длъжникът не е отговорен за забавата, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния. Тези разноски за събиране спазват принципите на прозрачност и пропорционалност по отношение на въпросния дълг. Държавите-членки могат, при спазване на горепосочените принципи, да определят максимален размер на разноските по събиране за различни равнища на дълга.

а)

сроковете, необходими за съобщаване и призоваване;

б)

всяко забавяне, причинено от кредитора, като необходимите срокове за нанасяне на поправки в жалбите и молбите.

а)

вземанията, които са предмет на започнала процедура по несъстоятелност на длъжника;

б)

договорите, които са сключени преди 8 август 2002 г.; и

в)

исканията за лихви с размер под пет еуро.