07/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

182

32000L0018

L 118/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2000 година

относно минималните изпитни изисквания за консултантите по безопасност при превоз на опасни товари с автомобилен, железопътен или вътрешноводен транспорт

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 75, параграф 1, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

(1)

като имат предвид, че подобряването на безопасността на транспорта и защитата на околната среда, особено в контекста на превоза на опасни товари с автомобилен, железопътен и вътрешноводен транспорт, са важни въпроси, така както и човешкият фактор, при безопасното осъществяване на тези видове транспорт;

(2)

като имат предвид, че съгласно изискванията на Директива 96/35/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 г. относно назначаването и професионалната квалификация на консултантите по безопасността на автомобилния, железопътния или вътрешноводния транспорт на опасни товари (4), всички предприятия, дейността на които включва превоз на опасни товари, както и товаренето или разтоварването на такива, са задължени да назначат един или повече консултанти по безопасност. Горепосочената директива не съдържа подробни разпоредби, целящи хармонизиране на изпитните изисквания за консултантите по безопасност или други разпоредби, които да са приложими за изпитващите органи;

(3)

като имат предвид, че държавите-членки трябва да въведат обща минимална рамка за изпитване на консултантите по безопасност и условия за проверяващите органи с цел да се гарантира определено равнище на качеството и да се улесни взаимното признаване на удостоверенията на ЕО за обучение;

(4)

като имат предвид, че изпитът за консултанти по безопасност трябва да включва минимум писмен тест, обхващащ въпроси, които най-малко засягат темите, изброени в приложение II към Директива 96/35/ЕО и решаване на казус, при което кандидатите ще могат да докажат, че имат умения да изпълняват длъжността на консултант по безопасност;

(5)

като имат предвид, че държавите-членки могат да постановят за кандидати, които възнамеряват да работят за предприятия, чиято дейност е свързана с определен вид опасни товари, да бъдат изпитвани само върху въпроси, свързани с тяхната дейност. В този случай в удостоверението на ЕО за обучение трябва ясно да се посочват сроковете на валидността му;

(6)

като имат предвид, че изпитът, организиран от изпитващите органи, ще подлежи на одобрение от компетентните органи на държавите-членки. Държавите-членки определят критериите, приложими за изпитващите органи, които трябва да бъдат технически компетентни, надеждни и независими;

(7)

като имат предвид, че държавите-членки би трябвало взаимно да си помагат при въвеждането на настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Обхват и определения

Член 1

1.   Настоящата директива определя минималните изпитни изисквания за изпита за придобиване на удостоверението на ЕО за обучение за консултант по безопасност при превоз на опасни товари, предвидено в Директива 96/35/ЕО.

2.   Държавите-членки въвеждат всички необходими мерки, за да гарантират, че консултантите по безопасност при превоз на опасни товари са изпитани по начин, удостоверяващ владеенето на изискуемия минимум от знания.

Член 2

За целите на настоящата директива:

а)

„консултант по безопасност при превоз на опасни товари“, наричан по-долу „консултант“, означава всяко лице, определено в член 2, буква б) от Директива 96/35/ЕО;

б)

„опасни товари“ означава товари, посочени в член 2 от Директива 94/55/ЕО (5) и член 2 от Директива 96/49/ЕО (6);

в)

„предприятие“ означава предприятията, посочени в член 2, буква а) от Директива 96/35/ЕО;

г)

„изпит“ означава изпита, определен в член 5, параграф 2 от Директива 96/35/ЕО;

д)

„изпитен орган“ означава всеки орган, определен от компетентните органи на властта на държавите-членки да провежда изпити;

е)

„удостоверение на ЕО“ означава удостоверението, съставено в съответствие с образеца, приложен в приложение III към Директива 96/35/ЕО.

ГЛАВА II

Изпити

Член 3

1.   Компетентните органи или изпитващият орган организират задължителен писмен изпит, който може да бъде допълнен от устен изпит за проверка на това дали кандидатите притежават необходимото равнище на знания, което се изисква за изпълнение на задълженията на консултантта, за да получат удостоверението на ЕО.

2.   Задължителният изпит се състои от писмен тест, съобразен с видовете транспорт, за които се издава удостоверението на ЕО.

3.

а)

На кандидата се дава въпросник. Той трябва да съдържа най-малко 20 отворени въпроса, засягащи, в съответствие с член 5, параграф 4 от Директива 96/35/ЕО, най-малко областите, изброени в приложение II към горепосочената директива. Могат, обаче, да се използват и въпроси с посочени няколко отговори. В този случай два такива въпроса се равняват на един отворен въпрос.

Сред тези въпроси особено внимание, съобразно видовете транспорт, се обръща на следните въпроси:

—

обща превенция и мерки за безопасност,

—

класификация на опасни товари,

—

общи изисквания за опаковките, включително резервоари, цистерни и вагон-цистерни,

—

маркировка и обозначения за опасност,

—

информация в транспортните документи,

—

манипулиране и складиране,

—

професионално обучение на екипажи,

—

документи на превозното средство и удостоверения за превоза,

—

писмени инструкции,

—

изисквания относно транспортната екипировка;

б)

Кандидатите извършват практическо изследване по казус в съответствие с приложение I към Директива 96/35/ЕО, за да докажат, че могат да изпълняват задълженията на консултант;

в)

Държавите-членки трябва да осигурят, че кандидати, които възнамеряват да работят за предприятия, специализирани в превоза на определени видове опасни товари, се изпитват в съответствие с приложение II към Директива 96/35/ЕО, само върху въпроси, свързани с тяхната дейност.

Тези видове товари са:

—

клас 1 (взривни вещества),

—

клас 2 (газове),

—

клас 7 (радиоактивни вещества),

—

класове 3, 4.1, 4.2, 4.3, 5.1, 5.2, 6.1, 6.2, 8 и 9 (твърди вещества и течности),

—

номера на ООН 1202, 1203, 1223 (минерални масла).

В заглавието на удостоверението на ЕО трябва ясно да се посочва, че е валидно само за видовете опасни товари, посочени в настоящия параграф и за които консултантът е бил изпитан в съответствие с изискванията, определени в букви а) и б).

4.   Компетентните органи или изпитващият орган постепенно изготвят конспект с въпросите, които са били включени в изпита.

ГЛАВА III

Критерии, приложими за проверяващите органи

Член 4

1.   Ако държавите-членки не се заемат пряко с организирането на изпита, те определят изпитващите органи въз основа на следните критерии:

а)

компетентност на изпитващия орган;

б)

спецификация на организирането на изпитите, предложена от изпитващия орган;

в)

мерки, гарантиращи безпристрастността на изпитващия орган;

г)

независимост на органа по отношение на всяко физическо или юридическо лице, наемащо консултанти.

2.   Одобреният изпитен орган се назначава с писмен документ. Одобрението може да бъде ограничено със срок.

Член 5

Държавите-членки взаимно си помагат при прилагането на настоящата директива.

Всяка държава-членка редовно представя на Комисията конспект с въпроси, посочен в член 3, параграф 4. Комисията информира останалите държави-членки за това.

ГЛАВА IV

Заключителни разпоредби

Член 6

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от три месеца от датата на нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 17 април 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. CAPOULAS SANTOS

(1)  ОВ C 148, 14.5.1998 г., стр. 21 и

ОВ C 52, 23.2.1999 г., стр. 16.

(2)  ОВ C 407, 28.12.1998 г., стр. 118.

(3)  Становище на Европейския парламент от 20 октомври 1998 г. (ОВ C 341, 9.11.1998 г., стр. 29), потвърдено на 16 септември 1999 г., Обща позиция на Съвета от 29 март 1999 г. (ОВ C 36, 8.2.2000 г., стр.1) и Решение на Европейския парламент от 18 януари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 28 март 2000 г.

(4)  ОВ L 145, 19.6.1996 г., стр. 10.

(5)  Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на превоза на опасни товари с автомобилен транспорт (ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7). Директива, изменена с Директива 96/86/ЕО на Комисията (ОВ L 335, 24.12.1996 г., стр. 43 и ОВ L 251, 15.9.1997 г., стр. 1).

(6)  Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на превоза на опасни товари с железопътен транспорт (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25). Директива, изменена с Директива 96/87/ЕО на Комисията (ОВ L 335, 24.12.1996 г., стр. 45).