19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

139

32000F0383

L 140/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 29 май 2000 година

за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еурото

(2000/383/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Федерална република Германия (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еурото (3) определя 1 януари 2002 г. за пускане в обращение на валутата, деноминирана в еуро, и задължава участващите държави-членки да гарантират подходящи санкции срещу подправянето и фалшифицирането на банкноти и монети в еуро.

(2)

Следва да се вземе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейската централна банка от 23 юли 1998 г., озаглавено „Защита на еурото — за борба срещу подправянето на пари“.

(3)

Следва да се вземе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 17 ноември 1998 г. относно съобщението на Комисията от 23 юли 1998 г. до Съвета, до Европейския парламент и до Европейската централна банка „Защита на еурото — за борба срещу подправянето на пари“ (4).

(4)

Следва да се вземе предвид препоръката на Европейската централна банка от 7 юли 1998 г. относно приемането на някои мерки за засилването на правната защита на банкнотите и монетите в еуро (5).

(5)

Следва да се вземат предвид разпоредбите на Международната конвенция от 20 април 1929 г. за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци и Протокола към нея.

(6)

Следва да се вземе предвид особеното значение на еурото за Европа и на принципа за недискриминация, обявен в член 5 от Конвенцията от 1929 г., по силата на който е необходимо да се следи за налагането на строги наказателни и други санкции за тежки престъпления като подправяне на еурото или на други валути.

(7)

Еурото е изложено на риска от подправяне, особено поради значението си в световен мащаб.

(8)

Следва да се вземе предвид фактът, че вече има доказателства за измами по отношение на еурото.

(9)

Следва да се гарантира, че еурото е защитено по съответен начин във всички държави-членки чрез приемане на ефективни наказателни мерки, дори преди пускането в обращение на монетите и банкнотите, определено за 1 януари 2002 г., с цел запазването на необходимата надеждност на новата валута и избягването на тежки икономически последици.

(10)

Следва да се вземе предвид Резолюцията на Съвета от 28 май 1999 г. относно повишаване на защита чрез наказателни санкции срещу подправянето на пари с оглед пускането в обращение на еурото (6) , както и нейните ръководни насоки за създаване на задължителен правен инструмент,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

По смисъла на настоящото рамково решение:

—

„Конвенция“ означава Международната конвенция от 20 април 1929 г. за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци, както и Протоколът към нея (7),

—

„паричен знак“ означава книжни пари (включително банкнотите) и метални монети, чието обращение е законово разрешено, включително банкнотите и монетите, номинирани в еуро, чието обращение е законово разрешено съгласно Регламент ( ЕО) № 974/98,

—

„юридическо лице“ означава всяка организация, която притежава този статут по силата на действащото национално законодателство, с изключение на държавите или другите обществени органи, които осъществяват държавната власт, както и международните публични организации.

Член 2

Отношение към Конвенцията

1.   Настоящото рамково решение има за цел да допълни разпоредбите на Конвенцията и да улесни прилагането им от държавите-членки съгласно посочените по-долу разпоредби.

2.   За тази цел държавите-членки, които още не са подписали Конвенцията, се задължават да се присъединят към нея.

3.   Произтичащите от Конвенцията задължения остават ненакърнени.

Член 3

Общи състави на престъпления

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните деяния са наказуеми:

а)

всички измами, които са свързани с производство или подправяне на пари, независимо от използваните средства за постигане на резултата;

б)

пускане на фалшиви парични знаци в обращение с цел измама;

в)

вносът, износът, пренасянето, получаването или снабдяването с фалшиви парични знаци с цел пускане в обращение и със знанието, че са фалшиви;

г)

производството, получаването, снабдяването или притежаването с цел измама:

—

на инструменти, предмети, компютърни програми и всякакви други средства, които са специално предназначени за производство на фалшиви парични знаци или за подправянето на парични знаци, или

—

холограми или други елементи, които служат за защита на паричните знаци срещу фалшификация.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че участието или подбуждането към деянията, посочени в параграф 1, както и опитът за извършване на деянията по параграф 1, букви от а) до в) са наказуеми.

Член 4

Допълнителни състави на престъпления

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията, посочени в член 3, са наказуеми и когато се отнася за банкноти или монети, за чието производство са използвани законни съоръжения или материали в нарушение на правата или на условията, по силата на които компетентните органи могат да пускат парите в обращение, и без съгласието на тези органи.

Член 5

Неемитирани пари, които са предназначени да бъдат пуснати в обращение

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията, посочени в членове 3 и 4, се наказват, в случай че:

а)

те се отнасят до бъдещите банкноти и монети в еуро и са извършени преди 1 януари 2002 г.;

б)

те се отнасят до банкноти и монети, които въпреки че са предназначени за пускане в обращение, все още не са емитирани и принадлежат към парични знаци, чието обращение е разрешено със закон.

Член 6

Санкции

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че действията, посочени в членове 3—5, подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни санкции, включително и лишаване от свобода, които могат да доведат до екстрадиция.

2.   Престъпленията, свързани с производство или подправяне на пари, които са предвидени в член 3, параграф 1, буква а), се наказват с лишаване от свобода с максимален размер, който не може да бъде по-малко от осем години.

Член 7

Компетентност

1.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член:

—

всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да установи компетентността си във връзка с предвидените в членове 3—5 престъпления, когато нарушението е извършено изцяло или отчасти на нейната територия,

—

членове 8, 9, както и член 17 от Конвенцията се прилагат към престъпленията по членове 3—5 от настоящото рамково решение.

2.   Държавите-членки, които са приели еурото, предприемат съответните мерки, за да гарантират, че подправянето подлежи на преследване по съдебен ред поне по отношение на еурото, независимо от националността на извършителя на деянието и от мястото, където е било извършено.

3.   Когато повече от една държава-членка има правомощия и може да предприеме съдебно преследване за едни и същи деяния, държавите-членки си сътрудничат, за да решат коя от тях преследва извършителя или извършителите на деянието, с цел съсредоточаване на преследването само в една държава-членка, когато това е възможно.

Член 8

Отговорност на юридическите лица

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че на юридическите лица може да се търси отговорност за деянията, посочени в членове 3—5, които са извършени за тяхна сметка от всяко лице, което действа самостоятелно или в качеството си на член на орган на юридическото лице, който има ръководна длъжност в него на основание на:

—

представителна власт относно юридическото лице, или

—

пълномощие за вземане на решения от името на юридическото лице, или

—

пълномощие да упражнява контрол в юридическото лице,

както и за участието им в извършването на такива наказуеми деяния в качеството им на съучастници или подбудители за извършване, или при опит за извършване на деяния, които са предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и б).

2.   Като се изключат случаите, предвидени в параграф 1, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че на дадено юридическо лице може да се търси отговорност, когато отсъствието на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е позволило извършването на деяние, което е предвидено в членове 3—5, в полза на посоченото юридическо лице от негов подчинен.

3.   Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателно преследване на физическите лица, които са извършители, подбудители или съучастници в деянията по членове 3—5.

Член 9

Санкции за юридическите лица

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице, което носи отговорност по смисъла на член 8, параграф 1, подлежи на ефективни, съразмерни на престъплението и възпиращи санкции и евентуално на други санкции, по-специално:

а)

отнемане на правото на обществени субсидии или помощи;

б)

временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност;

в)

поставяне под съдебен надзор;

г)

съдебна заповед за ликвидация.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, което носи отговорност по смисъла на член 8, параграф 2, може да подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции.

Член 10

Териториален обхват

Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.

Член 11

Въвеждане в законодателството

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки в съответствие с настоящото рамково решение до 31 декември 2000 г. по отношение на член 5, буква а) и най-късно до 29 май 2001 г. по отношение на останалите разпоредби.

2.   Държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка в същите срокове текста на разпоредбите, които привеждат националните им законодателства в съответствие със задълженията, които произтичат от настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, които е съставен на основата на тази информация и на писмения отчет на Комисията, Съветът най-късно до 30 юни 2001 г. оценява в каква степен държавите-членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.

Член 12

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 29 май 2000 година.

За Съвета

Президент

A. COSTA

(1)  ОВ С 322, 10.11.1999 г.,стр. 6.

(2)  Становище от 17 февруари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

(4)  ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 39.

(5)  ОВ С 11, 15.1.1999 г., стр. 13.

(6)  ОВ С 171, 18.6.1999 г., стр. 1.

(7)  № 2623, стр.372. Сборник договори на Обществото на народите от 1931 г. Подписани в Женева на 20 април 1929 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ

Австрия се позовава на възможността, която ѝ предоставя член 18, параграф 2 от Втория протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ С 221, 19.7.1997 г., стр.11), да не бъде обвързана с членове 3 и 4 от Протокола за срок от пет години и заявява с настоящата декларация, че през този период ще изпълнява задълженията, които произтичат от членове 8 и 9 от рамковото решение.