03/ 27

BG

Официален вестник на Европейския съюз

187


31999R0800


L 102/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 800/1999 НА КОМИСИЯТА

от 15 април 1999 година

за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 923/96 на Комисията (2), и по-специално членове 13 и 21 от него, както и съответните разпоредби на другите регламенти относно общата организация на пазарите на земеделски продукти,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно определяне на агромонетарния режим на еврото (3), и по-специално членове 3 и 9 от него,

(1)

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 604/98 (5), беше изменян неколкократно и съществено; като има предвид, че в случай на нови изменения, с оглед по-голяма яснота, е добре посоченият регламент да се преработи;

(2)

като има предвид, че общите правила, определени от Съвета, предвиждат възстановяването да бъде изплащано при доказателство, че продуктите са изнесени извън Общността; като има предвид, че по принцип правото на възстановяване се придобива от момента, в който продуктите са напуснали пазара на Общността, когато един унифициран размер на възстановяване е приложим за всички трети страни; като има предвид, че когато размерът на възстановяването се различава в зависимост от местоназначението на продуктите, правото на възстановяване зависи от вноса в трета страна;

(3)

като има предвид, че въвеждането на селскостопанското споразумение от Уругвайския кръг като общо правило подчинява предоставянето на възстановяване на изискването за лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването; като има предвид обаче, че доставките в Общността за международните организации и за въоръжените сили, продоволствените доставки, както и износът на малки количества, са от много специфичен характер и икономически маловажни; като има предвид, че поради тези причини беше предвиден специфичен режим без лицензия за износ, чиято цел е, от една страна да улесни дейностите по износа и от друга страна, да се избегне административното пренатоварване за икономическите оператори и за компетентните органи;

(4)

като има предвид, че денят на износ трябва да бъде този, в който митническите власти приемат документа, чрез който деклараторът изявява своето желание да осъществи износ на продукти, за които същият иска ползване на възстановяване при износ; като има предвид, че този документ има за цел да привлече вниманието, и по-специално, на митническите власти върху факта, че разглежданата операция е осъществена с помощта на финансов ресурс на Общността с цел митническите власти да пристъпят към адекватни проверки; като има предвид, че в момента на това приемане, продуктите са поставени под митнически контрол до техния действителен износ; като има предвид, че тази дата служи за справка за установяване количеството, естеството и характеристиките на изнесения продукт;

(5)

като има предвид, че в случай на изпращане на стоки в насипно състояние или с нестандартна опаковка, се допуска точната нетна маса на продуктите да се уточнява едва след натоварването на транспортно средство; като има предвид, че поради тази причина е добре да се предвиди означение за временна маса в декларацията за износ;

(6)

като има предвид, че за да се позволи точното прилагане на Регламент (ЕИО) № 386/90 на Съвета от 12 февруари 1990 г. относно контрола върху износа на селскостопански продукти, за които са отпуснати възстановявания или други суми (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 163/94 (7), трябва да се предвиди, че проверката на идентичност между декларацията за износ и земеделските продукти се осъществява в момента на натоварването в контейнер, в камион, в плавателен съд, или на други подобни средства;

(7)

като има предвид, че когато продуктите са изнасяни в малки количества и често, има основание да се предвиди опростена процедура относно деня, който трябва да се вземе под внимание за определянето на размера на възстановяването;

(8)

като има предвид, че за да се постигне уеднаквено тълкуване на понятието „износ извън Общността“, следва да се уточни, че продуктът трябва да се счита за изнесен, когато същият напуска митническата територия на Общността;

(9)

като има предвид, че може да бъде необходимо износителят или превозвачът да вземат мерки с цел да се избегне развалянето на продуктите, предназначени за износ, през периода от 60 дни, след приемането на декларацията за износ и преди излизането от митническата територия на Общността или преди пристигането им по местоназначение; като има предвид, че една от мерките за този вид е замразяването, което позволява продуктите да останат невредими; като има предвид, че за да се спази това изискване, е добре замразяването да стане през посочения период;

(10)

като има предвид, че компетентните органи следва да се уверят, че продуктите, които напускат Общността или които се превозват до конкретно местоназначение, са еднакви с тези, които са били обект на митнически формалности по износа; като има предвид, че с оглед на това, когато един продукт, преди да напусне митническата територия на Общността или да достигне конкретно местоназначение, минава през територията на други държави-членки, е добре да се използва контролният екземпляр Т5, предвиден в членове от 471 до 495 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (8), последно изменен с Регламент (ЕО) № 502/1999 (9); като има предвид, че все пак е желателно, с оглед административно опростяване, да се предвиди една по-гъвкава процедура от тази, използвана съгласно контролен екземпляр Т5, когато се осъществява транзит съгласно опростените процедури на Общността за железопътен превоз или в големи контейнери, предвиден в членове от 412 до 442 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, предвиждащи, че когато една транспортна операция започва от вътрешността на Общността и трябва да приключи извън нея, не трябва да се извършва никаква формалност в митническата служба, в чийто район се намира граничната гара;

(11)

като има предвид, че в някои случаи може да се изисква възстановяване за продуктите, които са изнесени и които са напуснали митническата територия на Общността, но които се връщат на същата територия с оглед прехвърляне или друга транзитна операция, преди да достигнат крайното местоназначение извън посочената територия; като има предвид, че има опасност подобни връщания да се осъществят и по причини, несвързани с необходимостта от транспорт, и по-точно със спекулативна цел; като има предвид, че в такива случаи спазването на срока от шестдесет дни за напускане в митническата територия на Общността не е гарантирано; като има предвид, че за да се избегнат подобни ситуации, има основание ясно да се определят условията, при които подобно връщане може да се осъществи;

(12)

като има предвид, че ползата от предвидения от настоящия регламент режим може да се признае само за продуктите, които се търгуват свободно, и които са, в съответния случай, с произход от Общността; като има предвид, че в случай на някои композитни продукти, възстановяването при износа им не е определено въз основа на самия продукт, а по отношение на основните продукти, влизащи в техния състав; като има предвид, че когато възстановяването е така определено въз основа на един или повече компоненти, е достатъчно този или тези компоненти да отговарят на горепосочените изисквания или да не отговарят изобщо, изключително поради тяхното прибавяне в състава на други продукти, за да се позволи предоставянето на възстановяване или на съответна част от възстановяването; като има предвид, че за да се вземе под внимание особеното положение на някои компоненти, следва да се изготви списък на продуктите, за които възстановяванията се смятат за определени въз основа на един компонент;

(13)

като има предвид, че членове от 23 до 26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (10), последно изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета (11), определят непреференциалния произход на стоките; като има предвид, че за предоставянето на възстановявания при износа, само изцяло придобитите или претърпелите съществено изменение в Общността продукти се считат с произход от Общността; като има предвид, че е подходящо, за да се стигне до единно прилагане във всички държави-членки, да се изясни дали някои примеси от продукти не отговарят на условията за възстановяване;

(14)

като има предвид, че размерът на възстановяването е определен с тарифната класификация на един продукт; като има предвид, че за някои примеси, асортименти и изделия тази класификация може да доведе до предоставяне на възстановяване, по-голямо от икономически оправданата сума; като има предвид, че е необходимо да се приемат специални разпоредби за определянето на възстановяването, приложимо за примесите, асортиментите и изделията;

(15)

като има предвид, че когато размерът на възстановяването е диференциран в зависимост от местоназначението на продукта, следва да се предвиди разпоредба за проверка, че продуктът е внесен в третата страна или третите страни, за които е определено възстановяването; като има предвид, че подобна мярка може да бъде смекчена без трудности що се отнася до случаите на износ, когато прилаганото възстановяване е в малък размер и доколкото тези случаи на износ предлагат достатъчна гаранция за пристигане по местоназначение на продуктите; като има предвид, че целта на разпоредбата е опростяване на административната работа в контекста на представяне на доказателства;

(16)

като има предвид, че когато един единствен размер на възстановяване се прилага за всички местоназначения в деня на предварителното фиксиране на възстановяването, в някои случаи съществува клауза за задължително местоназначение; като има предвид, че е добре тази ситуация да се смята като диференциация на възстановяването в случай, че размерът на възстановяването, приложим в деня на износа, е по-нисък от размера на възстановяването в деня на предварителното фиксиране, адаптиран, по целесъобразност, към датата на износа;

(17)

като има предвид, че когато размерът на възстановяването е различен в зависимост от местоназначението на изнесените продукти, трябва да бъде представено доказателство, че разглежданият продукт е внесен в трета страна; като има предвид, че изпълняването на митническите формалности по вноса се състои главно в плащането на вносни мита, приложими с цел продуктът да може да бъде търгуван във въпросната трета страна; като има предвид, че поради съществуващите различия в ситуациите в третите страни вносителки, е добре да се приеме изготвянето на митнически документи за внос, които да представляват гаранция за пристигане по местоназначение на изнесените продукти, като търговията се възпрепятства колкото се може по-малко;

(18)

като има предвид, че за да се подпомогнат износителите от Общността при получаване на доказателства за пристигане по местоназначение, следва да се предвиди, че агенциите, занимаващи се с международен контрол и надзор, одобрени от държавите-членки, трябва да издадат сертификати за пристигане по местоназначение на земеделски продукти, изнесени от Общността, ползвайки се от диференцирани възстановявания; като има предвид, че одобрението на тези агенции е отговорност на държавите-членки, които пристъпват към тяхното одобрение едно след друго, следвайки някои съществуващи насоки; като има предвид, че има основание да се изясни ситуацията и да се включат основните насоки в настоящия регламент;

(19)

като има предвид, че за да се организира равностойно износът, поради който едно диференцирано възстановяване в зависимост от местоназначението се съгласува с друг износ, е добре да се предвиди изплащането на част от възстановяването, изчислена въз основа на най-ниския размер на възстановяването, приложим в деня, в който се осъществи износа, от момента, в който износителят е представил доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността;

(20)

като има предвид, че за диференцираните възстановявания, ако има промяна в местоназначението, възстановяването, което се прилага към действителното местоназначение, трябва да се плаща, като достигне „тавана“ на размера на сумата, приложима към предварително определеното местоназначение; като има предвид, че за да се избегне злоупотребата със системния избор на местоназначенията с най-високи размери на възстановявания, следва да се въведе система с наказания при промяна на местоназначението, когато действителният размер на възстановяването е по-нисък от размера на това за предварително определеното местоназначение; като има предвид, че тази нова разпоредба има значение за изчислението на част от възстановяването, което може да бъде платено от момента, в който износителят представи доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността;

(21)

като има предвид, че членове от 23 до 26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 определят непреференциалния произход на стоките и че е добре в някои случаи да се приложи критерия на съществена преработка или обработка, предвиден в член 24, за да се прецени дали продуктите са достигнали своето местоназначение;

(22)

като има предвид, че определен износ може да доведе до отклонения в превоза; като има предвид, че за да се избегнат подобни отклонения, е добре плащането на възстановяването да се подчини както на условието, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността, така и на условието, че продуктът е внесен в трета страна или е обект на съществена обработка или преработка; като има предвид, че в някои случаи плащането на възстановяването може да бъде подчинено на условието, че продуктът действително е бил пуснат на пазара на третата страна вносителка или е преминал съществена обработка или преработка;

(23)

като има предвид, че когато продуктът е унищожен или развален преди да бъде пуснат на пазара в трета страна или преди да е преминал съществена преработка, възстановяването се смята за сума, която не се дължи; като има предвид, че в такива случаи на износителя следва да се предостави възможност да докаже, че износът е бил осъществен при такива икономически условия, които биха позволили осъществяването на тази дейност при нормални условия;

(24)

като има предвид, че финансирането от страна на Общността на дейностите по износа не е оправдано, когато е констатирано, че тази дейност не представлява нормална търговска сделка, тъй като тя е лишена от реална икономическа цел и е била подготвена с единствената цел да се получи плащане от Общността;

(25)

като има предвид, че следва да се предприемат стъпки в посока предотвратяване отпускането на финансови средства от Общността за сделки, неотговарящи на целта на режима на възстановяванията при износ; като има предвид, че съществува риск за продукти, ползващи се от възстановявания при износа, които впоследствие биха били внесени отново в Общността без да бъдат обект на съществена преработка или обработка в трета страна и които от момента на повторен внос биха били подложени на прилагането на намалено или нулево мито вместо на нормалния размер на митото, по силата на преференциално споразумение или на решение на Съвета; като има предвид, че е целесъобразно тези мерки да се приложат към най-чувствителните продукти, за да се ограничат пречките за износителите;

(26)

като има предвид, че, за да се ограничи несигурността на износителите, е целесъобразно за продуктите, повторно внесени в Общността повече от две години след деня на износа, да се премахне изискването за повторно плащане на възстановяванията;

(27)

като има предвид, че, от една страна, на държавите-членки следва да бъде разрешено да отказват предоставяне на възстановявания или следва да им бъде възможно да ги изискват обратно; в безспорните случаи, когато е констатирано, че дейността не съответства на крайната цел на режима на възстановявания при износ и, от друга страна, да се избегне едно твърде голямо натоварване за националните органи чрез задължение за системна проверка във всички случаи на внос;

(28)

като има предвид, че продуктите следва да бъдат с такова качество, че да бъдат търгувани при нормални условия на територията на Общността; като има предвид, че все пак е целесъобразно да се вземат под внимание специалните задължения, произтичащи от стандартите, които са в сила в третите страни по местоназначение;

(29)

като има предвид, че някои продукти могат да загубят правото на възстановяване, когато те вече не са с добро и задоволително пазарно качество;

(30)

като има предвид, че когато износът е обект на възстановяване при износ, предварително фиксирано или установено в рамките на търг, такса върху износа не се прилага, доколкото износът трябва да бъде осъществен при условия, предварително фиксирани или установени в рамките на търг; като има предвид, че е основателно да се предвиди по съответен начин, че когато определен износ подлежи на износна такса, предварително фиксирана или установена в рамките на търг, този износ трябва да бъде осъществен при предвидените условия и по този начин не може да се ползва от възстановяване при износа;

(31)

като има предвид, че за да се улеснят износителите във финансирането на техните сделки, на държавите-членки следва да бъде разрешено да им отпуснат цялата или част от сумата на възстановяването от момента на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане, при условие че се представи обезпечение, гарантиращо изплащането на авансовата сума в случай, че по-късно се установи, че възстановяването не е трябвало да бъде изплатено;

(32)

като има предвид, че платената сума преди износа трябва да бъде върната, ако се окаже, че не съществува никакво право на възстановявания при износ или е съществувало право на по-малък размер на възстановяването; като има предвид, че връщането трябва да включва допълнителна сума, за да се избегнат злоупотребите; като има предвид, че в случай на непреодолима сила допълнителната сума не се връща;

(33)

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 565/80 на Съвета (12), изменен с Регламент (ЕИО) № 2026/83 (13), определя общите правила за плащане преди износ на сума, равностойна на възстановяванията при износ;

(34)

като има предвид, че член 4, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕИО) № 565/80 предвиждат, че денят в който основните продукти са поставени под митнически контрол, трябва да се вземе предвид що се отнася до определянето на размера на възстановяването или адаптиранията, които трябва да бъдат направени в размера на възстановяването;

(35)

като има предвид, че датата, която трябва да се вземе под внимание съответно следва да бъде тази, на която митническите власти приемат декларацията от заинтересованото лице, чрез която същото изявява готовността си да пласира продуктите или стоките при режима, предвиден в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80 и да ги изнесе след преработка или складиране, със съответно възстановяване; като има предвид, че тази декларация трябва да съдържа необходимите данни за изчисляването на възстановяванията;

(36)

като има предвид, че изплащането на възстановяванията преди преработка има за цел да постави на равна основа продуктите на Общността с тези, внесени от третите страни, които не са членки, и предназначени за преработка и повторен износ;

(37)

като има предвид, че методите на производство за преработените продукти и техните контролни процедури изискват определена степен на гъвкавост; като има предвид, че член 115 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 предвижда система на еквивалентност в рамките на режима на активно усъвършенстване;

(38)

като има предвид, че за да се позволи по-ефикасното използване на съществуващите капацитети за складиране, е целесъобразно да се предвиди система, според която може да бъде допусната еквивалентност за продукти, складирани в насипно състояние и които трябва да бъдат изнесени след преработка;

(39)

като има предвид, че продуктите, които не могат да се ползват от възстановявания, не могат да бъдат еквивалентни продукти;

(40)

като има предвид, че от разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3002/92 на Комисията от 16 октомври 1992 г. относно определяне на общи подробни правила за проверка на използването и/или местоназначението на продукти от интервенционни запаси (14), последно изменен с Регламент (ЕО) № 770/96 (15), произлиза, че продуктите, предмет на интервенция, трябва да достигнат предписаното местоназначение; като има предвид, че в резултат на това, тези продукти не могат да бъдат заменени от еквивалентни продукти;

(41)

като има предвид, че трябва да се определи срок за износа на въпросните продукти; като има предвид, че този срок трябва да бъде определен, съобразявайки се с режима на лицензии за износ и на сертификати за предварително фиксиране;

(42)

като има предвид, че в случай на складиране преди износа, е целесъобразно обхватът на настоящия регламент да се ограничи до подходящи видове обработка, осигуряващи запазването на въпросните продукти; като има предвид, че за да се изясни положението, е добре да се предвиди, че тези видове обработка по никакъв начин не влияят на възстановяването, което трябва да се приложи;

(43)

като има предвид, че член 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80 постановява, че сума, равна на възстановяването при износ, трябва да бъде изплатена от момента, в който продуктите или стоките са подложени на системата на митнически складове или на свободна зона; като има предвид, че след като декларацията за плащане е приета, следва да бъде възможно тези продукти или стоки да се превозят към държава-членка, различна от тази, в която плащането се осъществява, с цел продуктите или стоките да бъдат складирани на нейната територия и по-късно изнесени; като има предвид, че е необходимо да се предвиди, че контролен екземпляр Т5 придружава продуктите или стоките с цел представяне на доказателство за излизането им от Общността; като има предвид, че, за да се избегне рискът от двойно плащане, е основателно в декларацията за износ да се включат някои вписвания, информиращи разплащателната агенция на държавата-членка, в която декларацията за износ е приета, че процедурата на изплащане на възстановяването е вече започната;

(44)

като има предвид, че когато сроковете за износ или сроковете за предоставяне на необходимите доказателства за получаване на изплащането на възстановяването са изтекли, възстановяването не се отпуска; като има предвид, че следва да се вземат мерки, сходни с тези, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на гаранции за селскостопанските продукти (16), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3403/93 (17);

(45)

като има предвид, че в държавите-членки продукти, внесени с оглед на определена употреба от страни, които не са членки, се ползват от освобождаване от мита; като има предвид, че продуктите от Общността, доколкото тези пазарни възможности са съществени, следва да се поставят в равностойно положение с продуктите, внесени от страни, които не са членки; като има предвид, че този е случаят на продуктите, използвани за продоволствено снабдяване на кораби и въздухоплавателни средства;

(46)

като има предвид, че в случаите на продоволствено снабдяване на кораби и въздухоплавателни средства и на доставки за въоръжените сили, е възможно установяването на специални правила за определяне на размера на възстановяването;

(47)

като има предвид, че продоволствените продукти на борда на корабите се използват, за да бъдат консумирани на борда; като има предвид, че консумираните продукти в естественото им състояние или след претърпяна преработка на борда се ползват от възстановяване, приложимо към продуктите в непреработено състояние; като има предвид, че с оглед на ограниченото пространство във въздухоплавателните средства, храната се приготвя преди вземането ѝ на борда; като има предвид, че с цел хармонизация, следва да се приемат правила, позволяващи земеделските продукти, които се консумират на борда на въздухоплавателните средства, да се ползват от същите възстановявания като тези, отпуснати на продуктите, консумирани след приготвянето им на борда на корабите;

(48)

като има предвид, че стопанската дейност по продоволствено снабдяване на корабите или на въздухоплавателните средства е търговия с твърде специфичен характер, оправдаващ създаването на специален режим на предварително плащане на възстановяването; като има предвид, че продуктите и стоките, доставени в складовете за продоволствено снабдяване, трябва да бъдат доставени по-късно с продоволствена цел; като има предвид, че осъществените в тези складове доставки не могат да бъдат третирани като окончателен износ що се отнася до правото на възстановяване;

(49)

като има предвид, че в случай, че посочените улеснения са използвани и ако впоследствие се окаже, че възстановяването не е трябвало да бъде плащано, износителите биха се възползвали неоправдано от безлихвен кредит; като има предвид, че при тези обстоятелства следва да се вземат подходящи мерки, за да се предотврати тази неоправдана печалба;

(50)

като има предвид, че за да се запазят условията на конкурентоспособност на стоките от Общността, доставени на платформи, намиращи се в някои зони в близост до държавите-членки, размерът на даваните възстановявания следва да бъде този, който се прилага към продоволственото снабдяване в Общността; като има предвид, че изплащането на размер на възстановяването, по-голям от най-ниския размер за осъществените доставки в определено местоназначение, не би могло да бъде оправдано по никакъв начин, освен ако не е установено с достатъчна сигурност, че стоките са достигнали даденото местоназначение; като има предвид, че доставките на платформите, разположени в отдалечени морски зони неизбежно представлява специализирана операция по такъв начин, че би изглеждало възможно упражняването на достатъчен контрол върху този тип доставки; като има предвид, че, при условие че се изготвят адекватни мерки на контрол, изглежда уместно към тези доставки да се приложи размерът на възстановяването, който важи за продоволственото снабдяване в Общността; като има предвид, че е възможно да се предвиди опростена процедура за доставките от минимално значение; като има предвид, че ширината на териториалните води варира от 3 до 12 мили според държавите-членки и че следователно също е уместно доставките до всички такива платформи, разположени отвъд границата от 3 мили, да се третират като износ;

(51)

като има предвид, че когато военен кораб, принадлежащ на една държава-членка, е снабден с продоволствия в открито море от друг военен кораб, тръгнал от пристанище на Общността, е възможно разглежданата доставка да се удостовери от компетентния орган; като има предвид, че изглежда уместно към тези доставки да се приложи същият размер на възстановяване като този, който важи за продоволственото снабдяване в пристанище от Общността;

(52)

като има предвид, че е желателно използваните земеделски продукти за снабдяване на кораби или въздухоплавателни средства да се ползват от сходно възстановяване, когато са поставени на борда на кораб или въздухоплавателно средство, разположен в Общността или извън нея;

(53)

като има предвид, че снабдяването с продоволствени доставки в третите страни може да бъде пряко или непряко; като има предвид, че е подходящо да се въведат методи за надзор, подходящи за всеки тип доставка;

(54)

като има предвид, че член 161, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 не позволява остров Хелголанд да бъде смятан за местоназначение, даващо право на възстановявания; като има предвид, че следва да се окуражава консумацията на земеделски продукти от Общността в остров Хелголанд и че с оглед на това следва да бъдат приети необходимите разпоредби;

(55)

като има предвид, че след влизането в сила на временното споразумение за търговия и митнически съюз между Общността и Сан Марино (18), територията на тази държава вече не е част от митническата територия на Общността; като има предвид, че от членове 1, 5 и 7 от това споразумение произлиза, че във вътрешността на митническия съюз земеделските продукти са на еднакво ценово равнище и че, следователно, няма никакво икономическо основание за предоставяне на възстановявания при износ за земеделските продукти от Общността, изпратени за Сан Марино;

(56)

като има предвид, че ако впоследствие бъде прието отрицателно решение по заявление за възстановяване или опрощаване на мита, въпросните продукти ще могат, в случай на необходимост, да се ползват от възстановяване при износа или в случай на необходимост ще бъдат подложени на експортно мито или на такса при износа; като има предвид, че следователно е необходимо да се предвидят специални разпоредби;

(57)

като има предвид, че обикновено въоръжените сили, престояващи в страна, която не е членка, и които не са подчинени на ръководството на тази страна, международните организации и дипломатическите представителства, установени в трета страна, се снабдяват с продоволствия, без вносни мита; като има предвид, че изглежда възможно да се вземат специални мерки — за въоръжените сили, които са подчинени на ръководството на държава-членка или на международна организация, в която поне една от държавите-членки членува, по отношение на международните организации, в които поне една от държавите-членки членува и по отношение на дипломатическите представителства — които предвиждат, че доказателството за внос е представено посредством специален документ;

(58)

като има предвид, че следва да се предвиди, че възстановяването трябва да бъде платено от държавата-членка на територията, на която декларацията за износ е приета;

(59)

като има предвид, че е възможно да се случи така, че поради обстоятелства извън контрола на износителя, контролен екземпляр Т5 да не може да бъде изготвен, въпреки че продуктът е напуснал митническата територия на Общността или е достигнал конкретното си местоназначение; като има предвид, че подобна ситуация може да породи затруднения за търговията; като има предвид, че в този случай следва да се признаят за еквивалентни други документи;

(60)

като има предвид, че по съображения за добро административно управление, заявленията за изплащане на възстановяването, придружени от всички други необходими документи, следва да бъдат внесени в разумен срок, с изключение на случаи на непреодолима сила, и по-точно когато този срок не е могъл да бъде спазен поради административни закъснения, независещи от износителя;

(61)

като има предвид, че срокът, в който се осъществява изплащането на възстановяванията при износ, варира от една държава-членка до друга; като има предвид, че е желателно, за да се избегнат нарушенията на конкуренцията, да се въведе единен максимален срок за изплащането на тези възстановявания от разплащателните агенции;

(62)

като има предвид, че износът на много малки количества продукти не е от икономическо значение и че ненужно претоварва компетентните органи; като има предвид, че на компетентните служби на държавите-членки следва да се предостави избор да отказват да изплащат възстановявания в такива случаи на износ;

(63)

като има предвид, че общностните правила предвиждат предоставянето на възстановявания при износ единствено въз основа на обективни критерии, и по-специално що се отнася до количеството, естеството и характеристиките на изнесения продукт, както и до неговото географско местоназначение; като има предвид, че в светлината на придобития опит, е необходимо да стане по-интензивно действието на мерките за борба срещу нередностите и особено срещу измамата, които увреждат бюджета на Общността; като има предвид, че с оглед на това е необходимо да се предвиди възстановяването на надвнесени суми, както и санкции, насърчаващи износителите да съблюдават правилата на Общността;

(64)

като има предвид, че за да се гарантира правилното функциониране на режима на възстановявания при износа, следва да бъдат приложени санкции независимо от субективния характер на грешката; като има предвид, че въпреки това е добре да не се прибягва до прилагане на санкции в някои случаи, и по-точно на очевидна грешка, призната от компетентните органи, и да се предвидят по-строги санкции, ако е налице умисъл; като има предвид, че тези мерки са необходими и трябва да бъдат съответстващи, достатъчно възпиращи и прилагани по еднакъв начин във всяка държава-членка;

(65)

като има предвид, че с оглед гарантирането на еднакво третиране на износителите в държавите-членки в областта на възстановяванията при износа, следва да се предвиди в изрична разпоредба изплащането на сумата с лихвите от страна на бенефициента на надплатена сума и да се установи редът на плащане; като има предвид, че за да се подобри защитата на финансовите интереси на Общността следва да се предвиди, че в случай на прехвърляне на правото на възстановяване, това задължение преминава върху приобретателя; като има предвид, че възстановените суми и лихви, както и събраните санкции, следва да се кредитират от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, в съответствие с принципите, установени в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. за финансиране на Общата селскостопанска политика (19), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1287/95 (20);

(66)

като има предвид, че за да се осигури единно прилагане в цялата Общност на принципа на законно доверие в рамките на възстановяването на надплатени суми, следва да се определят условията, в които може да се прибегне до този принцип, без да се засяга третирането на недължимо платените суми, предвидено по-специално в членове 5 и 8 от Регламент (ЕИО) № 729/70;

(67)

като има предвид, че износителят следва да бъде отговорен за постъпките на трети страни, които са довели до неправомерното получаване на необходимите документи за изплащането на възстановяванията;

(68)

като има предвид, че заинтересованите управителни комитети не са предоставили становища в определения от техните председатели срок,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1

Настоящият регламент, без да засяга дерогациите, предвидени в разпоредби на Общността, отнасящи се до някои продукти, установява общи подробни правила за прилагане на режима на възстановявания при износа, наричани по-долу „възстановявания“, предвидени в:

член 3 от Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета (21) (масла и мазнини),

член 17 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета (22) (мляко и млечни продукти),

член 13 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета (23) (говеждо и телешко месо),

член 13 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета (24) (свинско месо),

член 8 от Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета (25) (яйца),

член 8 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета (26) (птиче месо),

член 17 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета (27) (захар, изоглюкоза, инулинов сироп),

членове 55 и 56 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета (28) (вина),

член 13 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета (зърнени култури),

член 13 от Регламент (ЕО) № 3072/95 на Съвета (29) (ориз),

член 35 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета (30) (плодове и зеленчуци),

членове 16, 17 и 18 от Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета (31) (преработени продукти на база на плодове и зеленчуци).

Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент:

a)

„продукти“ означава изброените в член 1 продукти и стоки,

„основни продукти“ означава продукти, предназначени да бъдат изнесени след преработка в преработени продукти или в стоки; стоките, предназначени да бъдат изнесени след преработка също се смятат за основни продукти,

„преработени продукти“ означава продукти, получени от преработката на основни продукти и за които се изплащат възстановявания при износа,

„стоки“ означава стоките, изброени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 1222/94 на Комисията (32);

б)

„вносни мита“ означават мита и такси с равностоен ефект и други вносни такси, предвидени в рамките на Общата селскостопанска политика или в рамките на специалните търговски режими, приложими към някои стоки, които произлизат от преработката на земеделски продукти;

в)

„държава-членка на износ“ означава държавата-членка, в която декларацията за износ е приета;

г)

„предварително фиксиране на възстановяването“ означава определянето на размера на възстановяването в деня на представянето на заявлението за лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране, като този размер се адаптира при всяко нарастване или коригиране на размера, приложими към възстановяването;

д)

„диференцирано възстановяване“ означава:

определянето на повече от един размер на възстановяване за един и същ продукт в зависимост от третата страна на местоназначение, или

определянето на един или повече размери на възстановяване за един и същ продукт в зависимост от третата страна на местоназначение, като за една или повече трети страни не се определя размер на възстановяване;

е)

„диференцирана част от възстановяването“ означава частта от възстановяването, получена при намаляване на общата сума на възстановяване, приложима към възстановяването, платено или което предстои да се изплаща на базата на доказателство за излизане от митническата територия на Общността, изчислена съобразно разпоредбите на член 18;

ж)

„износ“ означава изпълняването на митнически формалности по износа, следвано от излизане на продуктите от митническата територия на Общността;

з)

„контролен екземпляр Т5“: документът, предвиден в членове от 471 до 495 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;

и)

„износител“ означава физическото или юридическо лице, имащо право на възстановяване. В случай че лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, трябва да бъде използвана или може да бъде използвана, титулярът или, в краен случай приобретателят на лицензията, има право на възстановяване. Износителят в митническия смисъл на термина може да бъде различен от износителя по смисъла на настоящия регламент, вземайки предвид отношенията съгласно частното право между икономическите оператори, с изключение на специални разпоредби, приети в някои общи организации на пазарите;

й)

„аванс по възстановяването“ означава плащането на сума, равна на възстановяването, платимо от момента на приемането на декларацията за износ;

к)

„предварително финансиране на възстановяването“ означава авансът по възстановяването в случай на преработка или складиране на стоки, осъществено преди износа, предвиден в Регламент (ЕИО) № 565/80;

л)

„размер на възстановяването, определен с покана за участие в търг“ означава сумата на възстановяването, предложена от износителя и приета чрез търг;

м)

„митническа територия на Общността“ означава териториите, посочени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

н)

„номенклатура на възстановяванията“ означава номенклатурата на земеделските продукти за възстановявания при износ съгласно Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (33);

о)

„лицензия за износ“ означава документът, предвиден в член 1 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията (34).

2.   По смисъла на настоящия регламент възстановяванията, определени в рамките на покана за участие в търг, са възстановяванията, фиксирани предварително.

3.   Когато декларация за износ съдържа различни кодове на номенклатурата на възстановяванията или на Комбинираната номенклатура, вписванията, отнасящи се до всеки един от тези кодове, се считат за отделни декларации.

ДЯЛ II

ИЗНОС В ТРЕТИ СТРАНИ

ГЛАВА 1

Право на възстановявания

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 3

Без да се засягат разпоредбите на членове 18, 20, 21 от настоящия регламент и член 4 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2988/95 на Съвета (35), правото на възстановяване възниква:

при напускане на митническата територия на Общността, когато един единствен размер на възстановяване се прилага за всички трети страни,

при вноса в определена трета страна, когато диференциран размер на възстановяване се прилага за тази трета страна.

Член 4

1.   Правото на възстановяване зависи от представянето на лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, освен при износа на стоки и износа, свързан с международна помощ с храни по смисъла на член 10, параграф 4 от селскостопанското споразумение от Уругвайския кръг.

Въпреки това, не се изисква никаква лицензия за получаването на възстановяване:

когато сумата на възстановяването по декларацията за износ не надвишава 60 EUR,

в случаите, обхванати в членове 6, 36, 40, 44, 45 и в член 46, параграф 1,

за доставките, предназначени за въоръжените сили на държавите-членки, които са разположени в трети страни.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, е валидна също така за износа на продукт, който е обхванат от дванадесетцифров код за продукти и е различен от този, посочен в клетка 16 от лицензията, ако и двата продукта принадлежат:

към същата категория като тази, посочена в член 13а, втори параграф от Регламент (ЕИО) № 3719/88, или

към същата група продукти, доколкото въпросните групи продукти са определени с тази цел според предвидената процедура в член 23 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 или от съответните членове на другите регламенти, уреждащи общите организации на пазарите.

В посочените в първа алинея случаи се прилагат следните условия:

ако размерът на възстановяването, съответстващ на реалния продукт, е равен или по-голям от размера, приложим към споменатия продукт в клетка 16 от лицензията, този последен размер се прилага,

ако размерът на възстановяването, съответстващ на реалния продукт, е по-нисък от размера, приложим към продукта, посочен в клетка 16 от лицензията, възстановяването, което трябва да се изплати е това, получено от прилагането на размера, съответстващ на реалния продукт, намалено — освен в случаи на непреодолима сила — с 20 % от разликата между възстановяването, съответстващо на посочения продукт в клетка 16 от лицензията, и възстановяването за реалния продукт.

Когато се прилагат разпоредбите на второ тире от втора алинея и на член 18, параграф 3, буква б), намалението на възстановяването, съответстващо на реалния продукт и на реалното местоназначение, се изчислява на базата на разликата между възстановяването, съответстващо на продукта, и указаното местоназначение в лицензията и възстановяването, съответстващо на реалния продукт и на реалното местоназначение.

За целите на прилагането на разпоредбите на настоящия параграф, размерите на възстановяване, които трябва да се вземат предвид, са тези, валидни в деня на подаване на заявлението за лицензия. Ако е необходимо, тези размери се адаптират на датата на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане.

3.   Когато разпоредбите на параграфи 1 или 2 и на член 51 се прилагат към една и съща операция на износ, сумата, произлизаща от прилагането на параграфи 1 или 2 се намалява със сумата според санкцията, предвидена в член 51.

Член 5

1.   „Ден на износа“ означава датата, в която митническите власти приемат декларацията за износ, в която е означено, че ще бъде заявено възстановяване.

2.   Датата на приемане на декларацията за износ определя:

a)

приложимия размер на възстановяване, ако не е имало предварително фиксиране на възстановяването;

б)

адаптиранията, които трябва да бъдат направени по отношение на размера на възстановяване, ако е имало предварително фиксиране на възстановяването;

в)

количеството, естеството и характеристиките на изнесения продукт.

3.   Всяко действие, имащо същите правни последици като приемане на декларация за износ, се счита за еквивалентно на такова приемане.

4.   Използваният документ при износа за предоставяне на възстановяване съдържа всички необходими данни за изчисляване на сумата на възстановяването и по-точно:

a)

за продуктите:

описанието, опростено, когато е необходимо, на продуктите според номенклатурата за възстановяванията при износ, заедно с кода на номенклатурата на възстановяванията, и, доколкото това е необходимо, за изчисляване на възстановяването, състава на посочените продукти или справка за този състав,

нетната маса на продуктите или, в случай на необходимост, количеството, изразено в единица мярка, което трябва да се вземе предвид за изчисляване на възстановяването;

б)

за стоките се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1222/94.

5.   При приемането на документа, предвиден в параграф 3, продуктите се поставят под митнически контрол съобразно член 4, параграфи 13 и 14 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, докато не напуснат митническата територия на Общността.

6.   Чрез дерогация от член 282, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, може да се предвиди в разрешението за опростена декларация за износ, че опростената декларация съдържа оценка на нетната маса на продуктите в насипно състояние или в нестандартни разфасовки, в случай че тази маса не може да бъде установена с точност, освен при приключване натоварването на превозно средство на продуктите.

Допълнителната декларация, посочваща точната нетна маса, трябва да бъде подадена при приключване на натоварването. Тя трябва да бъде придружена от документни доказателства, удостоверяващи точната натоварена нетна маса.

Не се отпуска възстановяване за количество, превишаващо 110 % от оценената нетна маса. Когато действително натоварената маса е под 90 % от оценената нетна маса, възстановяването за действително натоварената маса ще бъде намалено с 10 % от разликата между възстановяването, съответстващо на 90 % от нетната оценена маса, и възстановяването, съответстващо на действително натоварената маса.

Следните се считат за продукти в нестандартни разфасовки: живи животни, (половинки) трупове и четвъртинки.

Чрез дерогация от член 278, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93, разпоредбите на настоящия параграф се прилагат към продуктите, поставени под режима на предварително финансиране съгласно член 26 от настоящия регламент.

7.   Всяко лице, което изнася продукти, за които изисква предоставяне на възстановяване, е длъжно:

a)

да подаде декларация за износ в компетентната митническа служба на мястото, където продуктите трябва да бъдат натоварени за превоз за износ;

б)

да информира тази митническа служба най-малко 24 часа преди началото на дейностите по натоварването и да посочи предполагаемото времетраене на натоварването. Компетентните органи могат да решат срокът да бъде различен от 24 часа.

Компетентната митническа служба може да разреши дейностите по натоварването, след като е приела декларацията за износ и преди изтичане на срока, посочен в буква б).

На компетентната митническа служба се дава възможност да осъществи физическия контрол и да идентифицира стоките за превоз към службата за излизане от митническата територия на Общността.

Ако по административни причини, първа алинея не може да се приложи, декларацията за износ може да бъде подадена само в компетентната митническа служба в заинтересованата държава-членка и, при проведена физическа проверка съгласно Регламент (ЕИО) № 386/90, представените стоки трябва да бъдат изцяло разтоварени. Въпреки това, цялостното разтоварване на стоките не е задължително, когато компетентните органи могат да осъществят изчерпателна физическа проверка.

Член 6

Чрез дерогация от член 5, параграф 2, когато изнесените количества не превишават 5 000 кг от продукта по кода на номенклатурата на възстановяванията що се отнася до зърнени култури, или 500 кг по номенклатурата на възстановяванията или по кода на Комбинираната номенклатура що се отнася до другите продукти, и когато този износ е осъществяван често, държавата-членка може да разреши последния ден от месеца да бъде взет под внимание за определянето на приложимия размер на възстановяване или ако е имало предварително фиксиране на възстановяването — за определянето на адаптиранията, които трябва да се направят по отношение на него.

Когато възстановяването е предварително фиксирано или определено с покана за участие в търг, лицензията е валидна в последния ден от месеца на износа.

Износителите, упълномощени да използват тази възможност, не могат да прилагат нормалната процедура за количествата, посочени в първия параграф.

За държавите-членки, неучастващи в Икономическия и паричен съюз, последният ден от месеца също се взема под внимание за определянето на обменния курс на еврото в национална валута, приложима към сумата на възстановяванията.

Член 7

1.   Без да се засягат членове 14 и 20, изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателство, че продуктите, за които са приети декларации за износ, са напуснали митническата територия на Общността в естественото си състояние, най-късно в срок от 60 дни от датата на това приемане.

Въпреки това, количествата продукти, взети за проба като мостри по време на изпълняването на митническите формалности по износа и които не са върнати впоследствие, се считат за такива, които не са отнети от нетната маса на продуктите, от която те са взети.

2.   По смисъла на настоящия регламент, продуктите, доставени в качеството на бордови провизии на сондажните или добивните платформи, определени в член 44, параграф 1, буква а), се считат за напуснали митническата територия на Общността.

3.   Замразяването не засяга съблюдаването на параграф 1.

Същото се отнася и за повторното опаковане, при условие че това повторно опаковане не влече след себе си промени в подпозицията на продукта в номенклатурата на възстановяванията, или в подпозицията на стоките в Комбинираната номенклатура. Повторното опаковане може да бъде осъществено едва след съгласие на митническите власти.

В случай на повторно опаковане, контролен екземпляр Т5 се попълва съответно.

Залепването или смяната на етикети може да бъде разрешена при същите условия, както и повторното опаковане съгласно втора и трета алинеи.

4.   Ако срокът, посочен в параграф 1, не е спазен от износител поради случай на непреодолима сила, този срок може да бъде удължен по молба на износителя за срок, считан за необходим от компетентните органи на държавата-членка на износ според обстоятелствата.

Член 8

Ако, преди да напусне митническата територия на Общността, продукт, за който е приета декларация за износ, пресече територии на Общността, различни от тази на държавата-членка на износ, доказателството, че този продукт е напуснал митническата територия на Общността се представя чрез надлежно заверен оригинал на контролен екземпляр Т5.

Клетки 33, 103, 104 и, по целесъобразност, клетка 105 от контролния екземпляр се попълват. В клетка 104 се правят съответните вписвания.

Член 9

1.   С оглед на отпускането на възстановявания в случай на износ по море, се прилагат следните специални разпоредби:

a)

Когато контролен екземпляр Т5 или националният документ, доказващ, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността, е заверен от компетентните органи, продуктите могат да престояват за целите на прехвърлянето в едно или повече други пристанища, разположени в същата държава-членка или в друга държава-членка само за максимален срок от 28 дни, освен при случаи на непреодолима сила. Този срок не се прилага, когато продуктите са напуснали последното пристанище на митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни.

б)

Изплащането на възстановяванията зависи от представянето на разплащателната агенция на:

декларацията от износителя, че продуктите не трябва да бъдат прехвърляни в друго пристанище на Общността,

или

доказателство, че разпоредбите на буква а) са спазени. Това доказателство съдържа по-специално документа или документите за транспорт или тяхно копие или фотокопие от първото пристанище, където документите, посочени в буква a) са заверени, до трета страна, в която споменатите продукти трябва да бъдат разтоварени.

Декларациите, посочени в първото тире, са предмет на подходящ контрол на място от разплащателната агенция. В този случай се изисква доказателството, посочено във второто тире.

В случай на износ с кораб, осъществяващ курс по права линия към пристанище на трета страна и без престой за зареждане в друго пристанище на Общността, държавите-членки могат да приложат опростена процедура по смисъла на първо тире.

в)

Алтернативно на условията, посочени в буква б), държавата-членка на излизане може да предвиди, че контролен екземпляр Т5 или националният документ, доказващ, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността, трябва да бъде заверен само при представянето на документ за транспорт, посочващ крайно местоназначение извън митническата територия на Общността.

В този случай, едно от следните вписвания се добавя от компетентните органи на държавата-членка на излизане, в графата „контрол на използването и/или на местоназначението“ в рубриката „Забележки“ на контролен екземпляр Т5 или в съответната рубрика на националния документ:

Documento de transporte con destino fuera de la CE presentado,

Transportdokument med destination uden for EF forelagt,

Beförderungspapier mit Bestimmung außerhalb der EG wurde vorgelegt,

Υποβαλλόμενο έγγραφο μεταφοράς με προορισμό εκτός ΕΚ

Transport document showing a destination outside the Community has been presented,

Document de transport avec destination hors CE présenté,

Documento di trasporto con destinazione fuori CE presentato,

Vervoerdocument voor bestemming buiten EG voorgelegd,

Documento de transporte com destino fora da CE apresentado,

Kuljetusasiakirja, jossa ilmoitetaan yhteisön tullialueen ulkopuolinen määräpaikka, on esitetty,

Transportdokument med slutlig destination utanför gemenskapens tullområde har lagts fram.

Спазването на настоящата буква е предмет на подходящи проверки на място, извършвани от разплащателната агенция.

г)

Когато е констатирано, че условията, посочени в буква а), не са били спазени, по смисъла на членове 35 и 50 денят или дните, с които срокът от 28 дни бъде превишен, се считат за дни на превишаване на срока, предвиден в членове 7 и 34.

В случай на превишаване на срока от 60 дни, установен в член 7, параграф 1, и на срока от 28 дни, посочен в буква а), сумата, с която възстановяването трябва да бъде намалено или частта от обезпечението, което не се възстановява, се равнява на сумата на загубата, формирана вследствие по-голямото надвишаване.

2.   С оглед отпускането на възстановяване в случай на износ по шосе, по вътрешноводни или по железопътни пътища, се прилагат следните специални разпоредби:

a)

Когато контролен екземпляр Т5 или националният документ, доказващ че продуктите са напуснали митническата територия на Общността, е заверен от компетентните органи, продуктите могат да се върнат на тази територия само за осъществяването на транзитна операция в максимален срок от 28 дни, освен в случаи на непреодолима сила. Този срок не се прилага, когато продуктите са напуснали окончателно митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни.

б)

Спазването на буква а) e предмет на подходящи проверки на място от разплащателната агенция. В този случай се изискват документите за транспорт до трета страна, в която споменатите продукти трябва да бъдат разтоварени.

Когато е констатирано, че условията, посочени в буква а), не са били спазени, по смисъла на членове 35 и 50 денят или дните, с които срокът от 28 дни бъде превишен, се считат за дни на превишаване на срока, предвиден в членове 7 и 34.

В случай на превишаване на срока от 60 дни, установен в член 7, параграф 1, и на срока от 28 дни, посочен в буква а), сумата, с която възстановяването трябва да бъде намалено или частта от обезпечението, което не се възстановява, се равнява на сумата на загубата, формирана вследствие по-голямото надвишаване.

3.   С оглед отпускане на възстановяване в случай на износ по въздушен път, се прилагат следните специални разпоредби:

a)

Контролен екземпляр Т5 или национален документ, доказващ че продуктът е напуснал митническата територия на Общността, може да бъде заверен от компетентните органи само при представяне на документ за транспорт, указващ крайното местоназначение извън митническата територия на Общността.

б)

Когато е констатирано, че след изпълняване на формалностите, посочени в буква а), продуктите са останали за целите на прехвърлянето в едно или повече други летища на митническата територия на Общността за срок, по-дълъг от 28 дни, освен в случаите на непреодолима сила, по смисъла на членове 35 и 50 денят или дните, с които срокът от 28 дни бъде превишен, се считат за дни на превишаване на срока, предвиден в членове 7 и 34.

В случай на превишаване на срока от 60 дни, установен в член 7, параграф 1, и на срока от 28 дни, посочен в настоящата буква, сумата, с която възстановяването трябва да бъде намалено или частта от обезпечението, което не се възстановява, се равнява на сумата на загубата, формирана вследствие по-голямото надвишаване.

в)

Спазването на настоящия параграф e предмет на подходящи проверки на място, извършвани от разплащателната агенция.

г)

Срокът от 28 дни, посочен в буква б), не се прилага, когато споменатите продукти са напуснали окончателно митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни.

Член 10

1.   В случай, че в държава-членка на износ, продуктът е изпратен при един от опростените режими на транзит през Общността с железопътен превоз или големи контейнери, предвидени в членове от 412 до 442 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, за да бъде пренесен до гара по местоназначение или да бъде доставен на получател извън митническата територия на Общността, изплащането на възстановяването не зависи от представянето на контролен екземпляр Т5.

2.   По смисъла на параграф 1, компетентната митническа служба гарантира с цел изплащането на възстановяването, че в издадения документ ще бъде вписано следното: „Излизане от митническата територия на Общността при опростен режим на транзит през Общността със железопътен превоз или големи контейнери“.

3.   Митническата служба, където продуктите са изпратени при един от предвидените режими в параграф 1, може да разрешава промяна в договора за превоз, имаща за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, само ако е установено, че:

ако възстановяването е било платено, то вече е върнато,

или

са взети всички мерки от органите, заинтересовани да гарантират, че възстановяването не е изплатено.

Въпреки това, ако възстановяването е изплатено съгла сно параграф 1 и ако продуктът не е напуснал митническата територия на Общността в предписаните срокове, компетентната митническа служба информира за това агенцията, отговорна за изплащането на възстановяването и ѝ изпраща във възможно най-кратки срокове всички необходими данни. В този случай възстановяването се счита за недължимо платено.

4.   В случай, че продукт, който се намира в обращение в рамките на режима външен транзит през Общността или на режим за общ транзит, е изпратен в държава-членка, различна от държавата-членка на износ, при един от предвидените в параграф 1 режими, за да бъде насочен към гара по местоназначение или да бъде доставен на получател извън митническата територия на Общността, митническата служба, където продуктът е изпратен при един от горепосочените режими, прави в рубриката „Забележки“ в раздел „контрол на използването и/или на местоназначението“ на гърба на оригинала на контролен екземпляр Т5 едно от следните вписвания:

Salida del territorio aduaneiro de la Comunidad bajo el régimen de tránsito comunitario simplificado por ferrocarril o en grandes contenedores:

Documento de transporte:

tipo: …

número: …

Fecha de aceptación para el transporte por parte de la administración ferroviaria o de la empresa de transporte de que se trate: …

Udgang af Fællesskabets toldområde i henhold til ordningen for den forenklede procedure for fællesskabsforsendelse med jernbane/store containers:

Transportdokument:

type: …

nummer: …

Dato for overtagelse ved jernbane eller ved det pågældende transportfirma: …

Ausgang aus dem Zollgebiet der Gemeinschaft im Rahmen des vereinfachten gemeinschaftlichen Versandverfahrens mit der Eisenbahn oder in Großbehältern:

Beförderungspapier:

Art: …

Nummer: …

Zeitpunkt der Annahme zur Beförderung durch die Eisenbahnverwaltung oder das betreffende Beförderungsunternehmen: …

Έξοδος από το τελωνειακό έδαφος της Κοινότητας υπό το απλοποιημένο καθεστώς της κοινοτικής διαμετακόμισης με σιδηρόδρομο ή μεγάλα εμπορευματοκιβώτια:

Έγγραφο μεταφοράς:

τύπος: …

αριθμός: …

Ημερομηνία αποδοχής για μεταφορά από τη σιδηροδρομική αρχή ή την ενδιαφερόμενη εταιρεία μεταφοράς: …

Exit from the customs territory of the Community under the simplified Community transit procedure for carriage by rail or large containers:

Transport document:

type: …

number: …

Date of acceptance for carriage by the railway authorities or the transport undertaking concerned: …

Sorte du territoire douanier de la Communauté sous le régime du transit communautaire simplifié par chemin de fer ou par grands conteneurs:

Document de transport:

espèce: …

numéro: …

Date d'acceptation pour le transport par l'administration des chemins de fer ou par l'entreprise de transports concernée: …

Uscita dal territorio doganale della Comunità in regime di transito comunitario semplificato per ferrovia o grandi contenitori:

Documento di trasporto:

tipo: …

numero: …

Data di accettazione per il trasporto da parte delle ferrovie o dell'impresa di trasporto interessata: …

Uitgang uit het douanegebied van de Gemeenschap de regeling vereenvoudigd communautair douanevervoer per spoor of in grote containers:

Vervoerdocument:

type: …

nummer: …

Datum van aanneming ten vervoer door de betrokken spoorwegadministratie of de betrokken vervoeronderneming: …

Saída do território aduaneiro da Comunidade aø abrigo do regime do trânsito comunitário simplificado por caminho-de-ferro ou em grandes contentores:

Documento de transporte:

tipo: …

número: …

Data de aceitação para o transporte pela administração dos caminhos-de-ferro ou pela empresa de transporte interessada: …

Viety yhteisön tullialueelta yksinkertaistetussa yhteisön passitusmenettelyssä rautateitse tai suurissa konteissa

Kuljetusasiakirja:

tyyppi: …

numero: …

Päivä, jona rautatieviranomainen tai asianomainen kuljetusyritys hyväksyi kuljetettavaksi: …

Utförsel från gemenskapens tullområde enligt det förenklade transiteringsförfarandet för järnvägstransporter eller transporter i stora containrar:

Transportdokument:

typ: …

nummer: …

Mottagningsdag för befordran hos järnvägsföretaget eller det berörda transportföretaget: …

При промени в договора за транспорт, имащи за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, разпоредбите от параграф 3 се прилагат, като се извършат необходимите промени.

5.   Когато продукт е натоварен по железницата в държавата-членка на износ или в друга държава-членка и се намира в обращение съгласно режима за външен транзит през Общността или на режим за общ транзит, в рамките на договор за комбиниран железопътен и автомобилен транспорт, за да бъде насочен по железен път към местоназначение извън митническата територия на Общността, митническата служба, която е компетентна или в близост до която е разположен железопътният терминал, където превозът се осъществява с железница, прави в рубриката „Забележки“, в раздела „контрол на използването и/или на местоназначението“ на гърба на оригинала на контролен екземпляр Т5, едно от следните вписвания:

Salida del territorio aduanero de la Comunidad por ferrocarril en transporte combinado por ferrocarril carretera:

Documento de transporte:

tipo: …

número: …

Fecha de aceptación del transporte por parte de la administración ferroviaria: …

Udgang af Fællesskabets toldområde ad jernbane ved kombineret jernbane-/landevejstransport:

Transportdokument:

type: …

nummer: …

Dato for overtagelse ved jernbane: …

Ausgang aus dem Zollgebiet der Gemeinschaft mit der Eisenbahn zur Beförderung im kombinierten Straßen- und Schienenverkehr:

Beförderungspapier:

Art: …

Nummer: …

Zeitpunkt der Annahme zur Beförderung durch die Eisenbahnverwaltung: …

Έξοδος από το τελωνειακό έδαφος της Κοινότητας σιδηροδρομικώς με συνδυασμένη μεταφορά σιδηροδρομικώς-οδικώς:

Έγγραφο μεταφοράς:

είδος: …

αριθμός: …

Ημερομηνία αποδοχής για τη μεταφορά από τη διοίκηση των σιδηροδρόμων: …

Exit from the customs territory of the Community by rail under combined transport by road and by rail:

Transport document:

type: …

number: …

Date of acceptance for carriage by the railway authorities: …

Sorte du territoire douanier de la Communauté par chemin de fer, en transport combiné rail-route:

Document de transport:

espèce: …

numéro: …

Date d'acceptation pour le transport par l'administration des chemins de fer: …

Uscita dal territorio doganale della Comunità per ferrovia nell'ambito di un trasporto combinato strada-ferrovia:

Documento di trasporto:

tipo: …

numero: …

Data di acettazione del trasporto da parte dell'amministrazione delle ferrovie: …

Uitgang uit het douanegebied van de Gemeenschap per spoor, bij gecombineerd rail-wegvervoer:

Vervoerdocument:

type: …

nummer: …

Datum van aanneming ten vervoer door de spoorwegadministratie: …

Saída do território aduaneiro da Comunidade por caminho-de-ferro, em transporte combinado rodo-ferroviário:

Documento de transporte:

tipo: …

número: …

Data de aceitação do transporte pela administração dos caminhos-de-ferro: …

Viety yhteisön tullialueelta rautateitse yhdistetyssä rautatie- ja maantiekuljetuksessa:

Kuljetusasiakirja:

tyyppi: …

numero: …

Päivä, jona rautatieviranomainen hyväksyi kuljetettavaksi: …

Utförsel från gemenskapens tullområde på järnväg vid kombinerad järnvägs- och landsvägstransport:

Transportdokument:

typ: …

nummer: …

Mottagningsdag för befordran hos järnvägsföretaget …

При промяна в договора за комбиниран железопътен и автомобилен транспорт, имаща за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, вместо извън Общността, железопътните администрации не могат да пристъпят към изпълнение на променения договор, без предварително съгласие на службата по заминаване; в този случай параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

Член 11

1.   Възстановяване се предоставя само за продукти, които, без да се взема под внимание митническата ситуация по отношение на опаковането:

са с произход от Общността и са в свободно обращение в Общността, или

са в свободно обращение в Общността, или

са в свободно обращение в Общността, като възстановяването в този случай е ограничено по размер до вносната такса, събрана по време на техния внос.

Правните разпоредби относно общата организация на пазара с въпросния продукт определят условията, приложими за продукта съобразно първа алинея.

2.   Когато отпускането на възстановяване зависи от произхода на продукта от Общността, износителите са длъжни да декларират произхода, така както е определено във втора и трета алинея, съобразно действащите правила на Общността.

За отпускането на възстановяване, продуктите са с произход от Общността, ако са изцяло произведени в Общността или ако са претърпели последна съществена преработка или обработка в Общността в съответствие с разпоредбите на членове 23 или 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Без да се засяга параграф 5, не отговарят на условията за възстановяване продуктите, произведени от:

суровини с произход от Общността, и

земеделски суровини, обхванати от регламентите, посочени в член 1, внесени от трети страни, които не са претърпели съществена преработка в Общността.

3.   По смисъла на член 17, параграф 12 от Регламент (ЕИО) № 1785/81, износителите декларират, че захарта отговаря на едно от условията, предвидени в този регламент и уточняват това условие.

4.   Декларациите, предвидени в параграфи 2 и 3, се проверяват при същите условия, както другите елементи от декларациите за износ.

5.   При износ на композитни продукти, ползващи се от възстановяване, определено за един или повече от техните компоненти, възстановяването за този или тези компоненти, се отпуска, доколкото този компонент или компоненти отговарят на условието, предвидено в параграф 1.

Възстановяване се отпуска също, когато компонентът или компонентите, по отношение на които е поискано възстановяването, отговарят на условията, посочени в параграф 1, и не са в свободно обращение, изключително поради тяхното прибавяне в състава на други продукти.

6.   По смисъла на параграф 5, за възстановявания, определени въз основа на един компонент, се считат възстановяванията за:

основните продукти от сектора на зърнените култури, яйцата, ориза, захарта, на млякото и млечните продукти, изнесени под формата на стоки, предвидени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 1222/94,

бяла захар и нерафинирана захар, попадащи под код по КН 1701, глюкоза и сироп от глюкоза, попадащи под кодове по КН 1702 30 51, 1702 30 59, 1702 30 91, 1702 30 99, 1702 40 90, 1702 90 50, изоглюкозата, попадаща под кодове по КН 1702 30 10, 1702 40 10, 1702 60 10 и 1702 90 30 и сиропите от захарно цвекло и тръстика, попадащи под кодове по КН 1702 60 95 и 1702 90 99, употребени в продуктите, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96,

мляко и млечни продукти и захар, изнесени под формата на продукти, попадащи под кодове по КН 0402 10 91 до 99, 0402 29, 0402 99, 0403 10 31 до 39, 0403 90 31 до 39, 0403 90 61 до 69, 0404 10 26 до 38, 0404 10 72 до 84 и 0404 90 81 до 89, както и изнесени под формата на продукти, попадащи под кодове по КН 0406 30, които не са в нито една от ситуациите, посочени в член 9, параграф 2 от Договора,

зърнени култури, изнесени под формата на продукти, попадащи под кодове по КН 2309 10 11 до 70, 2309 90 31 до 70 и изброени в приложение А към Регламент (ЕИО) № 1766/92,

мляко и млечни продукти, изнесени под формата на продукти, попадащи под кодове по КН 2309 10 11 до 70, 2309 90 31 до 70 и изброени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 804/68.

Член 12

1.   Размерът на възстановяването, приложимо за примесите, попадащи в глави 2, 10 или 11 от Комбинираната номенклатура е този, който се прилага:

a)

при примесите, един от компонентите на които представлява 90 % от теглото, за този компонент;

б)

при другите примеси, за компонента, за който се прилага най-малкият размер на възстановяване. В случай, че един или повече компоненти от тези примеси не се ползват от възстановяване, за тези примеси не се предоставя никакво възстановяване.

2.   За изчисляването на възстановяванията, приложими към асортиментите и изделията, всеки компонент се счита за отделен продукт.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на примесите, асортиментите и изделията, за които са предвидени специални правила за изчисляване.

Член 13

Разпоредбите относно предварителното фиксиране на размера на възстановяванията и адаптиранията, които трябва да се направят относно размера на възстановяванията, се прилагат само за продуктите, за които е фиксиран размер на възстановяване, равен или по-голям от нула.

Раздел 2

Диференцирани възстановявания

Член 14

1.   В случай на диференциация на размера на възстановяването според местоназначението, изплащането на възстановяванията зависи от допълнителните условия, определени в членове 15 и 16.

2.   Когато един единствен размер на възстановяване е приложим за всички местоназначения в деня на предварителното фиксиране на възстановяването и когато съществува клауза за задължително местоназначение, възстановяването се счита за диференцирано според местоназначението, ако размерът на възстановяването, приложим в деня на приемане на декларацията за износ е по-нисък от предварително фиксирания размер, адаптиран, в случай на необходимост, в деня на гореспоменатото приемане.

Член 15

1.   Продуктите се внасят в непромененото им състояние в третата страна или в една от третите страни, за която възстановяването се прилага, в срок от дванадесет месеца от датата на приемане на декларацията за износ; въпреки това, могат да бъдат отпуснати допълнителни срокове при условията, предвидени в член 49.

2.   Продуктите, от които не е видно по никакъв начин, че са претърпели преработка, се считат за внесени в непроменено състояние.

Въпреки това:

операциите съгласно член 29, параграф 4, предназначени да осигурят съхранението на продуктите, могат да бъдат осъществени преди техния внос и не засягат спазването на параграф 1,

продуктите се считат за внесени в непреработено състояние, когато са били преработени преди своя внос, при условие че преработката се е състояла в третата страна, където всичките продукти, произлизащи от тази преработка, са били внесени.

3.   Продукт се счита за внесен, когато са изпълнени митническите формалности по вноса и по-точно тези, отнасящи се до събирането на вносни мита при вноса в трета страна.

4.   Диференцираната част от възстановяването се изплаща върху масата на продуктите, които са били предмет на митнически формалности по вноса в трета страна; въпреки това, не се взема под внимание променливостта на масите, настъпила по време на транспорт в резултат на естествени причини и признати от компетентните органи или поради взимане на проби от мострите съгласно член 7, параграф 1, втора алинея.

Член 16

1.   Доказателството за изпълняването на митническите формалности по вноса е представено, по избор на износителя, при показването на един от следните документи:

a)

митнически документ или негово копие или фотокопие; това копие или фотокопие се заверява като вярно с оригинала от органа, който е заверил оригиналния документ, от официална агенция на съответна трета страна, или от официална агенция на една от държавите-членки в третата заинтересована страна, или от агенция, отговорна за изплащането на възстановяването;

б)

сертификат за разтоварване и внос, изготвен от специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държава-членка, съобразно минималните изисквания, посочени в параграф 5. Датата и номерът на митническия документ за внос трябва да фигурират в посочения сертификат.

2.   Ако износителят не може да получи избрания документ съобразно параграф 1, букви a) или б), след като е взел подходящи мерки за това или ако съществува съмнение относно автентичността на представения документ, доказателството за изпълняването на митническите формалности по вноса може да се счита за представено при подаване на единия или повече от следните документи:

a)

копие от документа за разтоварване, издаден или заверен в третата страна, за която е предвидено възстановяването;

б)

сертификат за разтоварване, издаден от официална агенция на една от държавите-членки, установена в, или компетентна за страната на местоназначение, удостоверяваща, че продуктът е напуснал мястото на разтоварване или поне, че с нейно знание, продуктът не е бил обект на последователно разтоварване с оглед на повторен износ;

в)

сертификат за разтоварване, изготвен от специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държава-членка съобразно минималните изисквания, посочени в параграф 5, удостоверяваща освен това, че продуктът е напуснал мястото на разтоварване или поне, че с нейно знание, продуктът не е бил обект на последователно разтоварване с оглед на повторен износ;

г)

банков документ, издаден от одобрени посредници, установени в Общността, удостоверяващ, ако се касае за трети страни, изброени в приложение II, че плащането за въпросния износ, е изплатено по сметката на износителя, открита при тях;

д)

сертификат за приемане на доставката, издаден от официална агенция на трета заинтересована страна в случай на покупка на стоки от тази страна или от официална агенция на тази страна или когато стоките съставляват хранителна помощ;

е)

декларация за приемане на доставката, издадена или от международна организация или от хуманитарна организация, одобрена от държавата-членка на износ, в случай че стоките съставляват хранителна помощ;

ж)

декларация за приемане на доставката, издадена от орган на трета страна, от която могат да бъдат приети покани за участие в търг съгласно член 44 от Регламент (ЕИО) № 3719/88, когато стоките са закупени от този орган.

3.   Износителят във всички случаи представя копие или фотокопие от документите за транспорт.

4.   Комисията, според предвидената процедура в член 38 от Регламент № 136/66 ЕИО и в съответните членове от другите регламенти относно общата организация на пазара, предвижда, в някои специфични случаи, че доказателството за внос, посочено в параграфи 1 и 2, трябва да се счита за представено посредством специален документ или по всякакъв друг начин.

5.   Минималните изисквания за одобрение на международните агенции за контрол и надзор са следните:

a)

Агенциите за контрол и надзор са одобрени по тяхна молба от компетентните служби на държавите-членки за период от три години. Одобрението важи за всички държави-членки.

б)

По време на установяването на основните и вторични доказателства, посочени в параграф 1, буква б) и в параграф 2, буква в), агенциите за контрол и надзор осъществяват всички необходими проверки за определянето на естеството, характеристиките и количеството на продуктите, посочени в сертификата. За всеки издаден сертификат се изготвя документация, в която са вписани осъществените дейности на проверка. Проверките се осъществяват на място в момента на вноса, освен в надлежно оправдани изключителни случаи.

в)

Агенциите за контрол и надзор, предвидени в параграф 1, буква б) и в параграф 2, буква в), трябва да бъдат независими от страните, участващи в сделката, която е обект на проверка. По-специално, агенцията за контрол и надзор, която осъществява контрола за специална сделка или всяко дъщерно дружество, принадлежащо към същата финансова групировка, не може да участва в операцията в качеството на износител, митнически агент, транспортен агент, получател, съдържател на склад или във всяко друго качество, което може да даде повод за конфликт на интереси.

г)

Без да се засягат разпоредбите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 729/70 и на член 3 от Регламент (ЕИО) № 4045/89 на Съвета (36), държавите-членки контролират дейността на агенциите за контрол и надзор периодично или когато съществува основателно съмнение по отношение на спазването на условията за одобрение.

д)

Държавите-членки оттеглят одобрението изцяло или частично от момента, в който е констатирано, че агенцията за контрол и надзор вече не дава гаранция за спазване на условията, свързани с одобрението.

Съответната държава-членка информира незабавно другите държави-членки и Комисията за оттеглянето на одобрението. Тази информация е предмет на обмяна на мнения във всички заинтересовани управителни комитети.

Оттеглянето на одобрението важи за всички държави-членки.

Член 17

Държавите-членки могат да освободят износители от задължението да представят доказателства, различни от документа за транспорт, предвиден в член 16, при износ, даващ достатъчни гаранции относно пристигането по местоназначение на продуктите, които са обхванати от декларация за износ, даваща право на възстановяване, чиято диференцирана част отговаря на сума, по-ниска или равна на:

a)

1 200 EUR за продуктите, изброени в член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 136/66/ЕИО;

б)

1 200 EUR за продуктите, различни от тези, посочени в буква a), ако третата страна или територия по местоназначение е посочена в приложение IV;

в)

6 000 EUR за продуктите, различни от тези, посочени в буква a), ако третата страна или територия по местоназначение е различна от тези, изброени в приложение IV.

Член 18

1.   Чрез дерогация от член 14 и без да се засяга член 20, част от възстановяването се изплаща по заявление на износителя, щом е представено доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността.

2.   Частта от възстановяването, посочена в параграф 1, се изчислява, като се използва най-ниският размер на възстановяването, намален с 20 % от разликата между предварително фиксирания размер и най-ниския размер, като нефиксирането на размер се счита за най-нисък размер.

Когато сумата, която трябва да бъде платена, не превишава 2 000 EUR, държавата-членка може да отсрочи изплащането на тази сума до изплащането на пълния размер на въпросното възстановяване, с изключение на случаи, в които заинтересованият износител декларира, че той няма да изисква изплащането на допълнителна сума за тази операция.

3.   В случай, че местоназначението, означено в клетка 7 от издадената лицензия, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, не е спазено:

a)

ако размерът на възстановяване, съответстващ на реалното местоназначение, е равен или по-висок от размера на възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7, се прилага възстановяването за местоназначението, означено в клетка 7;

б)

ако размерът на възстановяване, съответстващ на реалното местоназначение, е по-нисък от размера на възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7, възстановяването, което трябва да се изплати е това, което:

произтича от прилагането на размера, съответстващ на реалното местоназначение,

е намалено, освен в случаите на непреодолима сила, с 20 % от разликата между възстановяването за означеното в клетка 7 местоназначение и възстановяването за реалното местоназначение.

По смисъла на настоящия член, размерите на възстановяване, които трябва да се вземат под внимание, са тези, приложими в деня, в който е подадено заявление за лицензия. Тези размери се адаптират, по целесъобразност, в деня на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане.

Когато разпоредбите на първа и втора алинея от настоящия член и тези на член 51 се прилагат към една и съща операция по износ, сумата, произтичаща от първа алинея, се намалява с размера според санкцията, предвидена в член 51.

4.   Когато размер на възстановяване е определен в рамките на покана за участие в търг и когато това решение допуска клауза за задължително местоназначение, неопределянето на периодично възстановяване или евентуалното определяне на периодично възстановяване за това местоназначение в деня на депозиране на заявлението за лицензия или в деня на приемане на декларацията за износ не се взима под внимание за определянето на най-ниския размер на възстановяването.

Член 19

1.   Параграфи 2—5 се прилагат, в случай че продукт е изнесен при представяне на лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране с клауза за задължително местоназначение.

2.   Когато продуктът не е достигнал задължителното си местоназначение, изплаща се само частта от възстановяването, произтичаща от прилагането на член 18, параграф 2.

3.   Когато продуктът, поради случай на непреодолима сила, следва да се достави до различно местоназначение от това, за което е издадена лицензията, се изплаща възстановяване по заявление на износителя, ако същият представи доказателство за случая на непреодолима сила и за пристигането на продукта по местоназначението му; доказателството за местоназначението се представя съобразно членове 15 и 16.

4.   Когато се прилага параграф 3, приложимото възстановяване се равнява на възстановяването, фиксирано за действителното местоназначение, без да е по-високо от приложимото възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7 от издадените лицензии, съдържащи предварително определяне на възстановяването.

В случай на необходимост, размерите на възстановяване се адаптират в деня на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане.

5.   За да се ползва от предварително фиксирано възстановяване, когато един продукт е изнесен под лицензия, издадена съгласно член 44 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 и когато възстановяването е дифиренцирано според местоназначението, износителят представя, освен доказателствата, посочени в член 16, и доказателство, че продуктът е доставен в третата страна вносител на органа, който е определен в поканата за участие в търг, с който е свързана лицензията.

Раздел 3

Специални мерки за защита на финансовите интереси на Общността

Член 20

1.   Когато:

a)

съществуват сериозни съмнения относно реалното местоназначение на продукта

или

б)

продуктът е годен да бъде отново внесен в Общността поради разлика между размера на възстановяването, приложимо за изнесения продукт и размера на непреференциалното вносно мито, приложимо към сходен продукт в деня на приемане на декларацията за износ,

или

в)

съществуват конкретни подозрения, че продуктът ще бъде отново внесен в Общността в непреработено състояние или след като е бил преработен в трета страна, като се ползва от освобождаване или намаляване размера на вносното мито;

възстановяването с единен размер или частта от възстановяването, посочена в член 18, параграф 2, се изплаща, само ако продуктът е напуснал митническата територия на Общността съобразно член 7, и

i)

в случай на недиференцирано възстановяване, продуктът е бил внесен в трета страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемане на декларацията за износ или е бил обект на съществена обработка или преработка през този срок, по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

ii)

в случай на диференцирано според местоназначението възстановяване, продуктът е внесен в непреработено състояние в трета определена страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемане на декларацията за износ.

Разпоредбите на членове 15 и 16 се прилагат за вноса в трети страни.

Освен това, за всички възстановявания, компетентните органи на държавите-членки могат да изискват допълнителни доказателства, които да покажат по задоволителен за тях начин, че продуктът е бил действително пуснат на пазара в третата страна вносител или е бил обект на съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Могат да бъдат отпуснати допълнителни срокове при условията, предвидени в член 49.

2.   Държавите-членки прилагат параграф 1 по тяхна собствена инициатива и също по искане на Комисията.

Разпоредбите, уреждащи случая, посочен в параграф 1, буква б), не се прилагат ако конкретните обстоятелства на въпросната сделка — вземайки под внимание по-специално транспортните разходи — вероятно изключват риска от повторен внос. Освен това, държавите-членки могат да не приложат разпоредбите, отнасящи се до разгледания случай в параграф 1, буква б), когато размерът на възстановяването е равен или по-нисък от 500 EUR за съответната декларация за износ.

3.   Когато се прилага параграф 1 и продуктът, след като е напуснал митническата територия на Общността, е погинал по време на транзита в резултат на случай на непреодолима сила:

в случай на недиференцирано възстановяване, се изплаща пълният размер на възстановяването,

в случай на диференцирано възстановяване, се изплаща част от възстановяването, определена съобразно член 18.

4.   Параграф 1 се прилага преди изплащането на възстановяването.

Въпреки това, възстановяването се счита за недължимо и трябва да бъде върнато, ако компетентните органи констатират, дори след изплащане на възстановяването, че:

a)

продуктът е унищожен или повреден преди да е пуснат на пазара в трета страна или преди да е претърпял в трета страна съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, освен ако износителят не може да докаже по задоволителен за компетентните органи начин, че износът е осъществен при такива икономически условия, позволяващи рационалната търговия с продукта на пазара в трета страна, без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 2, втора алинея;

б)

продуктът е пласиран в трета страна при режим на суспендиране на мита, дванадесет месеца след датата на износ от Общността, без да е претърпял в трета страна съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и че износът не е осъществен като нормална търговска сделка;

в)

изнесеният продукт е отново внесен в Общността без да е бил предмет на съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, че размерът на непреференциалното вносно мито е по-нисък от отпуснатото възстановяване, и че износът не е осъществен като нормална търговска сделка;

г)

продуктите, изброени в приложение V, са отново внесени в Общността:

след като са били предмет на обработка или преработка в трета страна, без да са достигнали предвиденото ниво на преработка в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и

са подложени на вносно мито, намалено или нулево, вместо на мито с непреференциален размер.

В случай, че държавите-членки констатират, че продукти, различни от тези, изброени в приложение V, е вероятно да доведат до нарушения в търговията, те информират незабавно Комисията за това.

Букви в) и г) не се прилагат при прилагане на разпоредбите на дял VI, глава 2 („Върнати стоки“) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 или в случай че продуктите са отново внесени най-малко две години след деня на износа.

Член 51 не се прилага в случаите, посочени в букви б), в) и г).

Раздел 4

Случаи на неотпускане на възстановяването

Член 21

1.   Не се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с добро и задоволително пазарно качество в деня на приемане на декларацията за износ.

Продуктите се считат за съответстващи на изискванията на първа алинея, когато могат да бъдат търгувани на територията на Общността при нормални условия и при посочване в заявлението за отпускане на възстановяване и когато тези продукти са предназначени за консумация от човека, тяхното използване с тази цел не е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние.

Съответствието на продуктите с изискванията, установени в първа алинея, се разглежда съобразно стандартите или практиките, които са в сила в Общността.

Въпреки това, възстановяване се отпуска, когато, в страната на местоназначение изнесените продукти са поставени при специални задължителни условия, по-точно санитарни или хигиенни, които не отговарят на стандартите или употребите, които са в сила в Общността. Отговорност на износителя е да докаже, по молба на компетентния орган, че продуктите съответстват на задължителните условия в третата страна на местоназначение.

Освен това, могат да бъдат приети специални разпоредби за някои продукти.

2.   Когато продуктът е напуснал митническата територия на Общността в добро и задоволително пазарно качество, за него възниква право на част от възстановяването, изчислена съобразно член 18, параграф 2, освен когато се прилага член 20. Въпреки това, правото на възстановяване за него се загубва, ако съществуват доказателства, че:

продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество поради скрит дефект, който се появява впоследствие,

не е могъл да бъде продаден на крайния потребител, тъй като крайният срок за консумация е много близък до датата на износ.

Ако съществуват доказателства, че продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество преди извършването на митническите формалности по вноса в трета страна, за него не възниква право на диференцирана част от възстановяването.

3.   Не се отпуска възстановяване, когато продуктите превишават максималното допустимо ниво на радиоактивност, разрешено съгласно законодателството на Общността. Приложимото ниво към продуктите, независимо от техния произход, е определено в член 3 от Регламент (ЕИО) № 737/90 на Съвета (37).

Член 22

1.   Не се отпуска възстановяване при износа на стоки, които са предмет на експортни мита или други експортни такси, предварително фиксирани или определени в рамките на търг.

2.   Когато за съставен продукт се определя предварително експортно мито или друга експортна такса въз основа на един или повече от неговите компоненти, не се отпуска възстановяване за този или тези компоненти.

Член 23

Не се отпуска възстановяване за продуктите, продадени или разпределени на борда на кораби и които, следователно, са годни да бъдат въведени отново в Общността, без налагане на мито съгласно Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета (38).

ГЛАВА 2

Аванс по възстановяванията

Член 24

1.   При заявление от износителя, държавите-членки плащат авансово цялата или част от сумата на възстановяването, от момента на приемане на декларацията за износ, при условие че е внесена гаранция, чийто размер е равен на този аванс, увеличен с 10 %.

Държавите-членки могат да определят условията за заявленията за аванс на част от възстановяването.

2.   Размерът на аванса се изчислява, като се вземе под внимание приложимия размер на възстановяването за декларираното местоназначение и, при необходимост, тази сума се коригира от другите суми, предвидени с регламенти на Общността.

3.   Държавите-членки могат да изберат да не прилагат параграф 1, ако сумата, която трябва да се плати, не превишава 2 000 EUR.

Член 25

1.   Когато размерът, платен авансово, е по-висок от размера, действително платим за съответната дейност по износа или за друга равностойна дейност по износ, компетентният орган незабавно започва процедурата от член 29 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 с оглед на изплащането от страна на износителя на разликата между тези две суми, увеличена с 10 %.

Въпреки това, когато поради случай на непреодолима сила:

не може да бъде представено доказателство, предвидено от настоящия регламент, за отпускане на възстановяване

или

продуктът достига до местоназначение, различно от това, за което авансът е изчислен,

увеличението от 10 % не се възстановява.

2.   Когато продуктът не достигне местоназначението, за което авансът е изчислен, във връзка с нередност, допусната от трето лице в ущърб на износителя и когато последният по собствена инициатива незабавно и писмено информира за това компетентните органи и връща възстановяването, платено авансово, увеличението — посочено в параграф 1 — е ограничено до лихвата, платима за изтеклия период между събирането на предварително полученото възстановяване и неговото връщане, изчислено съобразно член 52, параграф 1, четвърта алинея.

Тази разпоредба не се прилага, когато компетентните органи вече са уведомили износителя за своето намерение да извършат проверка или когато износителят е бил запознат по друг начин с това намерение на компетентните органи.

3.   За равностоен износ се счита износът, след повторен внос в рамките на режима на върнатите стоки, на еквивалентни продукти, попадащи в същата подпозиция на Комбинираната номенклатура, когато условията, посочени в член 40, параграф 2, букви a) и б) от Регламент (ЕИО) № 3719/88, са изпълнени.

Настоящата разпоредба се прилага, само когато режимът на върнатите стоки се използва в държавата-членка, в която е приета декларацията за износ, обхващаща първоначалния износ.

ГЛАВА 3

Предварително финансиране на възстановяването

Член 26

1.   Когато износителят изявява желание да изнесе продуктите след преработка или складиране и да се ползва от възстановяване в съответствие с членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80, отговарянето на условията на тези разпоредби зависи от представянето пред митническите власти на декларация, назована по-долу „декларация за плащане“.

Държавите-членки могат да назоват по друг начин декларацията за плащане.

2.   Декларацията за плащане съдържа всички необходими данни за определянето на възстановяването за продуктите за износ, а именно:

a)

за продуктите:

описанието, опростено, когато е необходимо, на продуктите според номенклатурата за възстановяванията при износ, заедно с кода на номенклатурата за възстановяванията и, доколкото това е необходимо, за изчислението на възстановяването, състава на въпросните продукти или справка за този състав,

нетната маса на продуктите или, по целесъобразност, изразеното количество в единицата мярка, което трябва да се вземе под внимание за изчисляването на възстановяването;

б)

за стоките се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1222/94.

Освен това, когато основните продукти трябва да бъдат преработени, декларацията за плащане съдържа:

описанието на основните продукти,

количеството основни продукти,

размера на производителността или сходни сведения.

3.   Независимо от параграф 2, временно описание на стоките, които могат да бъдат получени въз основа на основни продукти, може да бъде включено в декларацията за плащане, когато обстоятелствата го изискват и по молба на износителя. В този случай износителят извършва окончателното описание пред компетентните органи, когато преработката е приключила.

4.   Декларацията за плащане също трябва да отбелязва използването или местоназначението на продуктите, когато:

a)

износителят изисква изплащането на сума, равна на приложимото възстановяване за използването или местоназначението, за които са предвидени продуктите;

б)

използването или местоназначението е необходимо, за да се определи периода, през който продуктите могат да престояват под митнически контрол, за да бъдат преработени или включени в системата на митнически склад или на свободна зона.

5.   Използването или местоназначението е означено под следната форма:

специфичното използване или определената страна на местоназначение, или

групата страни на местоназначение, за които се прилага същият размер на възстановяване.

6.   За да се гарантира осъществяването на физическите проверки на продуктите, декларациите за плащане съдържат също всичките необходими данни за идентифицирането на точните местоположения, където продуктите трябва да бъдат преработени или складирани до техния износ. В случай на промяна на мястото на складиране или преработване на продуктите, тези промени, по избор на компетентните органи, се означават предварително от износителя или се вписват надлежно в регистрите, водени за тази цел.

Член 27

1.   По време на приемането на декларациите за плащане, продуктите се поставят под митнически контрол съобразно с член 4, параграфи 13 и 14 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, докато не напуснат митническата територия на Общността, или не достигнат предвиденото местоназначение.

2.   Датата на приемане на декларацията за плащане определя:

a)

размера на възстановяването, приложим ако не е имало предварително фиксиране на възстановяването;

б)

адаптиранията на размера на възстановяването, които трябва да се направят, ако е имало предварително фиксиране на възстановяването;

в)

правопораждащият факт за обменния курс на еврото, по отношение на възстановяването.

Член 28

1.   По отношение на преработените продукти или получените на базата на основни продукти стоки, резултатът от разглеждането на декларацията за плащане и евентуален преглед на основните продукти се използва за определяне на възстановяването с оглед изплащането на аванса.

2.   Параграф 1 не създава пречки за последваща проверка от страна на компетентните органи на държавата-членка, нито за последствията, които могат да произтекат от такава проверка съгласно разпоредбите, които са в сила.

3.   Основните продукти трябва изцяло или отчасти да съставляват част от преработените продукти или от стоките, които са изнесени в съответствие с посочения режим.

Въпреки това, основните продукти, складирани в насипно състояние, могат, ако компетентните органи разрешат, да бъдат изцяло или частично заменени от еквивалентни основни продукти, попадащи в същата подпозиция от осем цифри на Комбинираната номенклатура, и със същото търговско качество, притежаващи същите технически характеристики и отговарящи на необходимите условия за отпускането на възстановяването, доколкото еквивалентните основни продукти са поставени под митнически контрол.

Компетентните органи на държавите-членки дават разрешение, само ако са сигурни, че цялата дейност по износа ще бъде осъществена съобразно следните условия:

износителят предварително съобщава на компетентните митнически служби, където е подадена декларацията за плащане, своето намерение да изиска замяната и изрично посочва съответните точни места на складиране и на преработка,

счетоводството за складовите наличности на износителя трябва да бъде актуално за деня и да позволява подробен надзор, както административен, така и физически, върху общото количество на основните продукти или на преработените продукти, които физически се намират в помещенията, както и върху техния специален статут. По смисъла на настоящия член, „статут“ означава положението на продуктите, намиращи се или в свободно обращение, или под митнически режим, или под режима на предварително финансиране, посочен в член 26, или предмет на износ, предвиден в членове 5 и 32,

гарантирано е, че действителният контрол на търговското качество и на техническите характеристики на основните продукти ще бъде осъществен от датата на приемане на декларацията за плащане до датата, посочена в член 34, параграф 1.

Когато основните еквивалентни продукти са складирани в места, за които е отговорна друга митническа служба, митническата служба, където е подадена декларацията за плащане, съобщава писмено на компетентната митническа служба, отговорна за местата, където се намират еквивалентните продукти, всяка подходяща информация, и по-точно количеството на продуктите, подложени на преработка, тяхното търговско качество и техническите характеристики и преработката или преработките, които трябва да се извършат.

4.   Разпоредбите на параграф 3 относно основните продукти могат да се приложат също и за междинните продукти, складирани в насипно състояние, заменени от еквивалентни междинни продукти.

5.   Замяна с еквивалентни продукти не се прилага към продуктите, разрешени в случай на интервенция и предназначени да бъдат изнесени при системата на контрол, предвидена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 3002/92.

6.   Срокът, по време на който основните продукти могат да останат под митнически контрол с оглед на тяхната преработка, е шест месеца от деня на приемане на декларацията за плащане.

Ако износът зависи от представянето на лицензия за износ или на сертификат за предварително фиксиране, срокът се равнява на неизтеклия срок на валидност на лицензията или сертификата.

В случай, че износът е осъществен при представяне на лицензия или сертификат, чийто неизтекъл срок на валидност е:

по-малък от три месеца, срокът се определя на три месеца,

по-голям от една година, срокът е ограничен до една година.

Член 29

1.   Когато продуктите под режим на митнически склад или на свободна зона трябва да бъдат изнесени, резултатите от разглеждането на декларацията за плащане и от прегледа на продуктите се използват за определяне на възстановяването.

2.   Параграф 1 не създава пречки нито за допълнителния контрол от компетентните органи на заинтересованата държава-членка, нито за последиците от тази проверка съгласно разпоредбите в сила.

3.   Загубите на маса, настъпили по време на престой в митнически склад или в свободна зона, дължащи се на естественото намаляване на теглото на продуктите, не водят до възстановяване на гаранции, предвидени в член 35. Щетите, претърпени от продуктите, не се считат за естествено намаляване на масата.

4.   Продуктите, поставени под режим на митнически склад или на свободна зона, могат да бъдат предмет на следните дейности, в съответствие с определените от компетентните органи условия:

a)

инвентаризация;

б)

залепване върху продуктите, стоките или върху техните опаковки на марки, печати, етикети или други подобни отличителни знаци, при условие че това не създава риск за придаване на продуктите на видимо различен произход от техния истински произход;

в)

промяна на марките и броя на пратките или промяна на етикетите, при условие че това няма да придаде на продуктите видимо различен произход от техния истински произход;

г)

опаковане, разопаковане, промяна на опаковката или възстановяване на опаковката, при условие че тези дейности няма да придадат на продуктите видимо различен произход от техния истински произход;

д)

проветряване;

е)

охлаждане;

ж)

замразяване.

Всяко възстановяване, приложимо за продуктите, които са били предмет на дейностите, посочени по-горе, се определя според количеството, естеството и характеристиките на продуктите към датата, определена за изчисляване на възстановяването съобразно разпоредбите на член 27.

5.   Срокът, по време на който продуктите могат да останат под режим на митнически склад или на свободна зона, е шест месеца от деня на приемане на декларацията за плащане.

Член 30

1.   Продуктите, поставени под режима на митнически склад в държавата-членка, където декларацията за плащане е приета, могат да бъдат превозени към друга държава-членка, за да бъдат складирани там под митническия режим на склад и са предмет, по-специално, на разпоредбите от настоящия член.

За да се идентифицират продуктите по време на изпращане от една държава-членка в друга, превозните средства или използваните пратки, трябва да бъдат запечатани съобразно разпоредбите на член 349 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, доказателството, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността или са достигнали предвиденото местоназначение, е представено при показването на контролен екземпляр Т5.

a)

Клетка 104 от контролния екземпляр се попълва в рубриката „Други“ с една от следните бележки:

Prefinanciación de la restitución — Artículo 30 del Reglamento (CE) no 800/1999. Declaración de exportación que debe ser presentada, a más tardar, el … (fecha límite establecida para el plazo contemplado en el apartado 5 del artículo 29),

Forudbetaling af restitutionen — Artikel 30 i forordning (EF) nr. 800/1999. Udførselsangivelsen skal indgives senest den … (dato fastsat i overensstemmelse med den i artikel 29, stk. 5, omhandlede frist),

Vorfinanzierung der Erstattung — Artikel 30 der Verordnung (EG) Nr. 800/1999. Die Ausfuhranmeldung ist bis spätestens … vorzulegen (durch die Frist gemäß Artikel 29 Absatz 5 festgelegter Schlußtermin),

Εκ των προτέρων πληρωμή της επιστροφής — κανονισμός (ΕΚ) Αριθ. 800/1999, άρθρο 30. Η δήλωση εξαγωγής πρέπει να κατατεθεί το αργότερο μέχρι … (ημερομηνία λήξεως της προθεσμίας που αναφέρεται στο άρθρο 29 παράγραφος 5),

Prefinancing of the refund — Regulation (EC) No 800/1999, Article 30. Export declaration to be lodged by … (deadline set by the time limit referred to in Article 29(5)),

Préfinancement de la restitution — règlement (CE) no 800/1999, article 30. Déclaration d'exportation à déposer au plus tard le … (date limite fixée par le délai visé à l'article 29, paragraphe 5),

Prefinanziamento della restituzione — Regolamento (CE) n. 800/1999, articolo 30. Dichiarazione d'esportazione da presentare entro il … (data limite fissata in base ai termini indicati al paragrafo 5 dell'articolo 29),

Voorfinanciering van de restitutie — Verordening (EG) nr. 800/1999, artikel 30. Aangifte ten uitvoer moet uiterlijk worden ingediend op … (uiterste datum vastgesteld op basis van de in artikel 29, lid 5 bedoelde termijn),

Pré-financiamento da restituição — Regulamento (CE) n.o 800/1999, artigo 30.o. Apresentação da declaração de exportação o mais tardar em … (data-limite fixada pelo prazo referido no n.o 5 do artigo 29.o),

Ennakolta maksettu tuki — asetuksen (EY) N:o 800/1999 30 artiklane, vienti-ilmoitus annettava viimeistään … (määräpäivä vahvistetaan 29 artiklan 5 kohdassa mainitun aikarajoituksen mukaisesti),

Förfinansiering av exportbidrag – artikel 30 i förordning (EG) nr 800/1999. Exportdeklaration skall ges in senast den … (tidspunkt fastställd enligt den i artikel 29.5 angivna tidsfristen).

б)

Службата по надзор при склада запазва контролния екземпляр Т5 и прави в клетката „Контрол на използването и/или на местоназначението“ на гърба на този контролен екземпляр, отбелязвайки в рубриката „Забележки“ следните вписвания:

La fecha de aceptación de la declaración de exportación: …

La fecha de salida del territorio aduanero o la de llegada al destino correspondiente: …

Datoen for antagelsen af udførselsangivelsen: …

Datoen for udgangen af toldområdet eller ankomsten til destinationen: …

Zeitpunkt der Annahme der Ausfuhranmeldung: …

Zeitpunkt des Verlassens des Zollgebiets oder des Erreichens der Bestimmung: …

την ημερομηνία αποδοχής της διασάφησης εξαγωγής: …

την ημερομηνία εξόδου από το τελωνειακό έδαφος ή αφίξεως στον προορισμό: …

Date of acceptance of the export declaration: …

Date of exit from the customs territory or arrival at destination: …

La date d'acceptation de la déclaration d'exportation: …

La date de sortie du territoire douanier ou de l'arrivée à destination: …

La data di accettazione della dichiarazione d'esportazione: …

La data di uscita dal territorio doganale o dell'arrivo a destinazione: …

De datum van aanvaarding van de aangifte ten uitvoer: …

De datum waarop de producten of goederen het douanegebied hebben verlaten of ter bestemming zijn aangekomen: …

Data de aceitação da declaração de exportação: …

Data de saída do território aduaneiro ou da chegada ao destino: …

Vienti-ilmoituksen vastaanottopäivämäärä: …

Päivä, jona viety tullialueelta tai saapunut määräpaikkaan: …

Mottagningsdag for exportdeklaration: …

Utförseldag från tullområdet eller ankomstdag till destinationen: …

в)

Когато при излизането им от склада продуктите пресичат територията на друга държава-членка, за да бъдат изнесени или за да достигнат предвиденото местоназначение, първата митническа служба по местоназначение действа в качеството си на митническа служба по заминаване и изготвя, или дава да се изготвят под нейна отговорност, един или повече нови контролни екземпляри Т5.

Клетка 104 от новия или на новите контролни екземпляри Т5 се заверява впоследствие. Освен това, в клетка 106 се вписва началния номер на контролен екземпляр Т5, името на митническата служба, която е издала горепосочения екземпляр и датата на издаване.

В случай, че вписването, което трябва да се направи в клетка „Контрол на използването и/или на местоназначението“ от първоначалния контролен екземпляр Т5, се основава на информация, идваща от контролни екземпляри, получени от митническите власти на други държави-членки, или от национални документи, получени от други национални органи, митническата служба по местоназначение, посочена в първа алинея, вписва под бележката „Забележки“ номера или номерата на контролните екземпляри Т5 или на съответните национални документи.

В случаите, в които само една част от посочените продукти в контролен екземпляр Т5 отговаря на предписаните условия, митническата служба по местоназначение посочва в клетка „Контрол на използването и/или на местоназначението“ от контролния екземпляр количеството продукти, които отговарят на тези условия.

3.   В случая, предвиден в параграф 1, клетки 37 и 40 от декларацията за износ се попълват съответно. Датата на приемане на декларация COM 7 също се указва в клетка 40.

Член 31

1.   Авансите по възстановяванията се изплащат само по специално искане на износителя от страна на държавата-членка в територията, на която декларацията за плащане е приета.

Заявленията за възстановяване се отправят:

a)

писмено, като държавите-членки предвиждат отделен формуляр;

б)

с изпращане по компютърен път според правилата, приети от компетентните органи.

По смисъла на настоящия параграф, разпоредбите на член 199, параграфи 2 и 3, и на членове 222, 223 и 224 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат mutatis mutandis.

2.   Размерът на аванса се изчислява като се вземе под внимание размерът на възстановяването, приложим за използването или местоназначението, ако последното е посочено. В другите случаи се прилага сумата, изчислена съобразно разпоредбите на член 18, параграф 2.

Член 32

1.   Декларациите за износ се подават най-късно в последния ден от сроковете, посочени в член 28, параграф 6 и в член 29, параграф 5, в държавата-членка, в която е приета декларацията за плащане или, при прилагане на член 30, в държавата-членка, където стоките са на склад.

2.   По смисъла на настоящия член, Белгия и Люксембург се считат за една държава-членка за целите на прилагането на член 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80.

Член 33

1.   Преди приемането на декларацията за плащане се внася гаранция, равна на изчислената сума съобразно с член 31, параграф 2, с увеличение от 15 %.

2.   Държавите-членки могат да позволят гаранциите, предвидени в параграф 1, да бъдат внесени след приемането на декларацията за плащане, при условие че националните разпоредби:

изискват износителя да внесе гаранцията в максимален срок от тридесет дни след приемането и преди да бъде осъществено плащането на аванса,

осигуряват изплащането на сума, равна на увеличението, посочено в параграф 1, ако гаранцията не е внесена в сроковете, с изключение на случаи на непреодолима сила; въпреки това, може да бъде даден допълнителен срок на износителя, ако последният е предприел всички необходими предпазни мерки.

Член 34

1.   В срок от шестдесет дни от деня, в който продуктите са престанали да бъдат подложени на режима, предвиден от членове 4 или 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80, те трябва:

да напуснат митническата територия на Общността в непреработено състояние,

или

в случаите, посочени в член 36, параграф 1 от настоящия регламент, да са достигнали своето местоназначение в непреработено състояние.

2.   Разпоредбите на член 7, параграфи 3 и 4, на членове 9 и 10 се прилагат в случаите, посочени в параграф 1.

Член 35

1.   Когато е представено доказателство за правото на възстановяване за продуктите, попадащи под разпоредбите на настоящата глава, въпросната сума е предмет на изравняване със сумата, изплатена авансово. Когато дължимата сума за изнесеното количество е по-висока от тази, която е изплатена предварително, остатъкът се изплаща на заинтересованото лице.

Когато дължимата сума за изнесеното количество е по-ниска от тази, която е изплатена авансово, и по-специално в случаите, когато се прилага параграф 2, компетентният орган започва незабавно изпълнението на процедурата от член 29 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 с оглед на изплащането от оператора на разликата между тези две суми, увеличена с 15 %.

2.   Чрез дерогация от член 50 и без да засяга разпоредбите на параграф 1, втора алинея от настоящия член, платимото възстановяване за въпросния износ се коригира, с изключение на случаи на непреодолима сила, при неспазване на един или на повече от сроковете, предвидени в настоящия регламент, по следния начин:

на първо място, то се намалява с 15 %, когато един или повече от сроковете, предвидени в член 15, параграф 1, в член 28, параграф 6, в член 29, параграф 5, и в член 34, параграф 1, са превишени; това възстановяване, така намалено, се намалява с 2 % за всеки ден на превишаване на сроковете, посочени в член 15, параграф 1, в член 28, параграф 6 и в член 29, параграф 5, и с 5 % за всеки ден на превишаване на срока, установен в член 34, параграф 1,

когато документите, посочени в член 49, параграф 2, са представени в шестте месеца, следващи предвидения срок, възстановяването, в случай на необходимост, така, както е определено съобразно с първото тире, се намалява със сума, равняваща се на 15 % от възстановяването, което би било платимо, ако всичките срокове бяха спазени.

Разпоредбите на член 50, параграфи 4 и 6, се прилагат mutatis mutandis.

3.   Когато, поради случай на непреодолима сила, дължимата сума е по-ниска от авансово платената сума, увеличението от 15 % не се прилага.

4.   Когато продуктът не достигне местоназначението, за което е изчислен авансът, във връзка с допусната нередност от трето лице в ущърб на износителя и когато последният по собствена инициатива незабавно и писмено информира за това компетентните органи и връща авансираното възстановяване, увеличението, посочено в параграф 1, се свежда до платимата лихва за периода, изтекъл между събирането на предварително полученото възстановяване и неговото връщане, изчислено съобразно разпоредбите от член 52, параграф 1, четвърта алинея.

Тази разпоредба не се прилага, когато компетентните органи вече са уведомили износителя за своето намерение да осъществят контрол или когато, от друга страна, износителят е узнал намерението на компетентните органи да осъществят контрол.

ДЯЛ III

ДРУГИ ВИДОВЕ ИЗНОС И СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ

ГЛАВА I

Местоназначения, третирани като износ от Общността и продоволствено снабдяване

Член 36

1.   По смисъла на настоящия регламент, като износ извън митническата територия на Общността се третират:

a)

доставки в Общността за продоволственото снабдяване:

кораби, предназначени за морско плаване,

въздухоплавателни средства, обслужващи международните линии, включително вътрешните линии в Общността;

б)

доставки на международните организации, установени в Общността;

в)

доставки на въоръжените сили, престояващи на територията на държава-членка, но не под нейно командване.

2.   Параграф 1 се прилага само, доколкото продуктите от един и същи вид, внесени от трети страни с оглед на тези предназначения, се ползват от освобождаване от вносни мита във въпросната държава-членка.

3.   Доставките на продуктите, предназначени за складовете, които се намират в Общността и принадлежат на международни организации, специализирани в хуманитарната помощ, и които са използвани в операциите за помощ с храни в трети страни, се третират като износ от митническата територия на Общността.

Разрешението за прилагане на първа алинея се дава от компетентните органи на държавата-членка на складиране, които определят митническия статут на склада и взимат необходимите мерки, за да се погрижат посочените продукти да достигнат своето местоназначение.

4.   Разпоредбите на член 5 се прилагат за доставките, обхванати от настоящия член.

Член 37

1.   В случая на доставките, посочени в членове 36 и 44, държавите-членки могат, що се отнася до изплащането на възстановяванията, да разрешат използването на следната процедура за плащане на възстановявания, чрез дерогация от разпоредбите на член 5. Износителите, упълномощени да се ползват от тази процедура, не могат същевременно да използват нормалната процедура за един и същ продукт.

Разрешението може да бъде ограничено до някои места на натоварване на борд в държавата-членка на износ. Разрешението може да обхване натоварването в други държави-членки, като разпоредбите на член 8 в този случай се прилагат.

2.   За продуктите, натоварени всеки месец при условията, предвидени в настоящия член, се взема под внимание последният ден от месеца, за определянето на приложимия размер на възстановяването, или за определянето на адаптиранията, които трябва да се направят, в случай на необходимост, ако е имало предварително фиксиране на възстановяването.

Що се отнася до държавите-членки, неучастващи в Икономическия и паричен съюз, последният ден от месеца също се взема под внимание за определянето на обменния курс на еврото в национална валута, приложим към сумата на възстановяванията.

3.   Когато възстановяването е предварително фиксирано или определено чрез покана за участие в търг, лицензията трябва да бъде валидна в последния ден от месеца.

4.   Износителите трябва да водят регистър, съдържащ следната информация:

a)

необходимите формулировки за идентификацията на продуктите съобразно разпоредбите на член 5, параграф 4;

б)

име или регистрационен номер на кораба или корабите или въздухоплавателните средства, на които продуктите са натоварени;

в)

дата на натоварване на борд.

Сведенията, посочени в първа алинея, трябва да фигурират в регистъра най-късно до първия работен ден, следващ деня на натоварването на борд. Все пак, когато натоварването на борд се осъществява в друга държава-членка, горепосочените сведения трябва да фигурират в регистъра най-късно до първия работен ден, последващ деня, в който износителят трябва да е информиран, че продуктите са натоварени на борд.

Износителят трябва, освен това, да сътрудничи при мерките на контрол, които държавите-членки смятат за необходими и да пази контролния регистър по време на минимален срок от три години, броени от края на текущата календарната година.

5.   Държавите-членки могат да решат, че регистърът може да бъде заместен от документите, използвани за всяка доставка, на които митническите власти са удостоверили датата на натоварване на борд.

6.   Разпоредбите на параграфи 2—5 се прилагат mutatis mutandis към доставките, посочени в член 36, параграф 1, букви б) и в).

Член 38

1.   По смисъла на член 36, параграф 1, буква a), продуктите, които са предназначени за консумация на борда на въздухоплавателни средства или на кораби, включително и катери, и които са приготвени преди натоварването на борда, се считат за приготвени на борда на тези превозни средства.

2.   Разпоредбите от настоящия член се прилагат, само при условие че износителят представи достатъчни доказателства относно количеството, естеството и характеристиките на основните продукти преди приготвянето, за които е изискано възстановяване.

3.   Режимът на склада за продоволствено снабдяване, предвиден в член 40, може да бъде приложен за подготвените продукти, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 39

1.   Изплащането на възстановяването зависи от условието, че продуктите, за които декларациите за износ са приети, най-късно в срок от шестдесет дни от деня на приемането, са достигнали в непреработеното си състояние едно от местоназначенията, посочени в член 36.

2.   Разпоредбите на член 7, параграфи 3 и 4, се прилагат в случая, предвиден в параграф 1.

3.   Ако, преди да достигне едно от предвидените в член 36 местоназначения, продукт, за който е приета декларацията за износ, пресече територии на Общността, различни от тази на държавата-членка, на територията, на която декларацията е приета, доказателството, че този продукт е достигнал предвиденото местоназначение, е представено от показването на контролен екземпляр Т5.

Клетки 33, 103, 104 и, в случай на необходимост, 105 на контролен екземпляр Т5 се попълват. Клетка 104 се заверява по съответен начин.

4.   Формуляр 302, който придружава доставените на въоръжените сили продукти съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1, буква в), се третира като контролен екземпляр Т5, посочен в параграф 3, при условие че приемането на продуктите е удостоверено върху този формуляр от компетентните военни власти.

Член 40

1.   Държавите-членки могат да платят авансово на износителя сумата от възстановяването при специалните условия, предвидени по-долу, когато е представено доказателството, че продуктите са пласирани в срок от тридесет дни, броени от приемането на декларацията за износ и с изключение на случаи на непреодолима сила, в помещения, подложени на митнически контрол, с оглед на продоволственото снабдяване в Общността:

на кораби, предназначени за морско плаване

или

на въздухоплавателни средства, обслужващи международните линии, включително и вътрешните линии в Общността,

или

сондажни платформи или платформи за добив, посочени в член 44.

Помещенията, подложени на митнически контрол, наричани по-нататък „продоволствени складове“ и лицето, което държи стоките на склад, трябва да бъдат специално одобрени по смисъла на настоящия член.

2.   Държавата-членка, на чиято територия се намира продоволственият склад, дава одобрение само на лицата, които приемат стоките на склад, и на продоволствените складове, които предлагат необходимите гаранции. Одобрението може да бъде оттеглено.

Одобрението се дава само на лицата, които приемат стоките на склад и които се задължават писмено:

a)

да натоварят на борд продуктите в непреработено състояние или замразени и/или след подготовка на стоките за продажба за продоволственото снабдяване в Общността:

на кораби, предназначени за морско плаване

или

на въздухоплавателни средства, обслужващи международните линии, включително и вътрешните линии в Общността,

или

сондажни или добивни платформи, посочени в член 44;

б)

да водят регистър, който да позволява на компетентните органи осъществяването на проверки и който посочва по-специално:

датата на влизане в продоволствения склад,

номерата на митническите документи, които придружават продуктите, както и името на въпросната митническа служба,

информацията, необходима за идентификацията на продуктите съобразно разпоредбите на член 5, параграф 4,

датата на напускане на продуктите на продоволствения склад,

регистрационни номера и, ако съществува такова, името на кораба или на корабите или на въздухоплавателните средства, на чийто борд са натоварени продуктите или името на склада, в който те са пренесени,

датата на натоварване на борда;

в)

да водят този регистър по време на минимален срок от три години, считано от края на текущата календарна година;

г)

да сътрудничат при всяка мярка за периодична проверка, която компетентните органи биха сметнали за подходяща с цел проверка на спазването на разпоредбите от настоящия параграф;

д)

да изплащат сумите, които ще бъдат изисквани от тях, в качеството на връщане на възстановяването, в случай на прилагане на разпоредбите на член 42.

3.   Сумата, изплатена на износителите съгласно параграф 1, се осчетоводява като плащане от страна на органа, който е платил аванса.

Член 41

1.   Когато декларацията за износ е приета в държава-членка, в която се намира продоволственият склад, компетентната митническа власт посочва, по време на влизането в продоволствения склад, върху националния документ, който ще бъде използван, за да се получи авансът по възстановяването, че продуктите съответстват на член 40.

2.   Когато декларацията за износ е приета в държава-членка, различна от тази, в която се намира продоволственият склад, доказателството, че продуктите са пласирани в продоволствен склад, е представено от показването на контролен екземпляр Т5.

Клетките 33, 103, и 104 и, в случай на необходимост, 105 от контролен екземпляр Т5, inter alia, се попълват. Клетка 104 от контролен екземпляр Т5 се попълва под рубриката „Други“ с помощта на една от следните бележки:

Depositado con entrega obligatoria para el abastecimiento — Aplicación del artículo 40 del Reglamento (CE) no 800/1999,

Anbringelse på oplag med obligatorisk levering til proviantering — anvendelse af artikel 40 i forordning (EF) nr. 800/1999,

Einlagerung ins Vorratslager mit Lieferpflicht zur Bevorratung — Artikel 40 der Verordnung (EG) Nr. 800/1999,

Εναποθήκευση με υποχρεωτική παράδοση για τον ανεφοδιασμό — εφαρμογή του άρθρου 40 του κανονισμού ΕΚ Αριθ. 800/1999,

Compulsory entry into warehouse for delivery for victualling — Article 40 of Regulation (EC) No 800/1999,

Mise en entrepôt avec livraison obligatoire pour l'avitaillement — application de l'article 40 du règlement (CE) no 800/1999,

Deposito con consegna obbligatoria per l'approvvigionamento — applicazione dell'articolo 40 del regolamento (CE) n. 800/1999,

Opslag in depot onder verplichting van levering voor de bevoorrading van zeeschepen of luchtvaartuigen — toepassing van artikel 40 van Verordening (EG) nr. 800/1999,

Colocado em entreposto com destino obrigatório para abastecimento — aplicação do artigo 40.o do Regulamento (CE) n.o 800/1999,

Siirto varastoon sekä pakollinen toimittaminen muonitustarkoituksiin — asetuksen (EY) N:o 40 artiklan soveltaminen,

Placering i lager med skyldighet at leverera för proviantering - artikel 40 i förordning (EG) nr 800/1999.

Компетентната митническа служба на държавата-членка по местоназначение заверява в контролния екземпляр депозирането на склад, след като е проверила, че продуктите са вписани в регистъра, предвиден в член 40, параграф 2.

Член 42

1.   Ако е констатирано, че продукт, който е пласиран в продоволствен склад, не е достигнал до предписаното местоназначение или не е вече в състояние да бъде изпратен до това местоназначение, лицето, което държи стоките на склад, трябва да изплати фиксирана сума на компетентния орган от държавата-членка на складиране.

2.   Фиксираната сума, посочена в параграф 1, се изчислява по следния начин:

a)

общата сумата от вносните мита, приложими към сходен продукт, когато той е в свободно обращение в държавата-членка на складиране;

б)

получената сума съобразно буква a) се увеличава с 20 %.

Курсът, който трябва да се използва за изчисляването на вносните мита, е

този от деня, в който продуктът е достигнал до местоназначение, различно от предписаното или от който той вече не е бил в състояние да бъде изпратен до това местоназначение,

или

когато този ден не може да бъде определен, това е курсът, приложим към деня на констатирането на неспазване на задължителното местоназначение.

3.   Когато лицето, което държи стоките на склад, докаже, че авансираната сума за спорния продукт е по-ниска от фиксираната сума, изчислена съобразно разпоредбите на параграф 2, то плаща само авансираната сума, увеличена с 20 %.

Въпреки това, в случай че сумата е авансирана в друга държава-членка, увеличението е от 40 %. В този случай, що се отнася до държавите-членки на складиране, които не участват в Икономическия и паричен съюз, сумата се преобразува в националната валута на държавата-членка на складиране, с помощта на обменния курс на еврото, съществуващ на датата, определена за изчислението на митата, посочени в параграф 2, буква a).

4.   Загубите, настъпили по време на престоя в продоволствения склад и които се дължат на естественото намаляване на масата на продуктите или на подготовката на стоките за продажба, не се покриват от плащането, посочено в настоящия член.

Член 43

1.   Компетентните органи на държавите-членки, където се намира продоволственият склад, пристъпват най-малко един път на дванадесет месеца към физическа проверка на количествата продукти в този склад.

Въпреки това, ако влизането или излизането на продуктите и тяхното преместване от продоволствения склад е предмет на постоянна физическа проверка от страна на митническите служби, компетентните органи могат да ограничат контрола до проверки на документите на продуктите в склада.

2.   Компетентните органи на държавата-членка на складиране могат да разрешат пренасянето на продуктите във втори продоволствен склад.

В този случай, регистърът на първия продоволствен склад съдържа информация относно втория продоволствен склад. Вторият продоволствен склад и второто лице, което държи стоките на склад, трябва също да са специално одобрени за целите на процедурата, свързана със складирането на продоволствия.

Когато продуктите са поставени под надзор във втория продоволствен склад, второто лице, което държи стоките на склад, се задължава да изплати сумите, платими съгласно член 42.

3.   Когато вторият склад не се намира в същата държава-членка, както първия продоволствен склад, доказателството, че продуктите са пласирани във втория склад, се представя с показване на оригинала на контролен екземпляр Т5, който съдържа едно от вписванията, посочени в член 41, параграф 2.

Компетентната митническа служба на държавата-членка по местоназначение заверява в контролен екземпляр Т5 с декларация за депозирането на продуктите в склад, след проверка, че продуктите са вписани в регистъра, визиран в член 40, параграф 2.

4.   Когато продуктите са изнесени от продоволствения склад и са натоварени на борд в различна държава-членка от държавата-членка на поставяне на склад, доказателството за натоварване на борд се представя според предвидената процедура в член 39, параграф 3.

5.   Доказателството за пласмента, осъществен под надзор в друг продоволствен склад, доказателството за натоварване на борд в Общността и доказателство за доставянето, посочени в член 44 и в член 45, параграф 3, буква a), се представят, с изключение на случай на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след датата на изнасяне на продуктите от продоволствения склад, като разпоредбите от член 49, параграфи 3, 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis.

ГЛАВА 2

Специални случаи

Член 44

1.   Доставките на бордови провизии:

a)

на сондажните или добивните платформи, включително и на помощните структури, осигуряващи подкрепа на такива операции, намиращи се във вътрешността на континенталния европейски шелф или във вътрешността на континенталния шелф от неевропейската част на Общността, но отвъд зона от три мили, броени от основната линия, служеща за измерване ширината на териториалното море на една държава-членка

и

б)

в открито море, на военните кораби и помощните кораби, плаващи под флага на държава-членка,

се третират, за установяването на размера на възстановяването, която трябва да се отпусне, като доставките, посочени в член 36, параграф 1, буква a).

Под „бордови провизии“ се разбират продуктите, предназначени единствено да бъдат консумирани на борда.

2.   Параграф 1 се прилага, само ако размерът на възстановяването е по-висок от най-ниския размер.

Държавите-членки могат да приложат тези разпоредби към съвкупността от доставки на бордови провизии при условие че:

a)

е представен сертификат за получаване на борда

и

б)

в случая на платформите, че:

доставката е станала в рамките на операциите по продоволствено снабдяване на платформата, признати като редовни от компетентната власт на държавата-членка, от която продуктите, предназначени за платформата, са натоварени на кораб. В това отношение, пристанищата или местата на натоварване, видовете кораби — когато продоволственото снабдяване става по морски път — и видовете опаковане и подготовка на стоките за продажба са, с изключение на случаи на непреодолима сила, тези, които обикновено се използват,

корабът или хеликоптерът-снабдител е експлоатиран от физическо или юридическо лице, съхраняващо в Общността документите, от които могат да се направят справки и които са достатъчни за проверка на подробностите по преминаването или по полета.

3.   Сертификатите за доставяне на борда, предвидени в параграф 2, буква a), дават пълни сведения за продуктите и посочват името или други елементи, позволяващи идентификацията на платформата или на военния кораб или на помощния кораб, на които продуктите са доставени, с датата на доставка. Държавите-членки могат да изискат да им се доставят допълнителни сведения.

Сертификатите са подписани:

a)

в случая на платформите: от лице, което операторите на платформата смятат за отговорно за продоволственото снабдяване на борда. Компетентните органи предприемат необходимите мерки за гарантирането на автентичността на сделките. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприетите мерки;

б)

в случая на военните кораби или на помощните кораби: от военните власти.

Чрез дерогация от параграф 2, в случай на операция по продоволствено снабдяване на платформите, държавите-членки могат да освободят износителите от задължението да представят сертификати за доставяне на борда в случай на доставки:

даващи право на възстановяване в размер, непревищаващ 3 000 EUR на износ,

представящи достатъчни гаранции за удовлетворението на държавата-членка относно пристигането по местоназначение на продуктите и

за които са представени документа за транспорт, както и доказателството за плащане.

4.   Компетентните органи на държавата-членка, отпускаща възстановяването, пристъпват към проверки на количествата от декларирани продукти, доставени на платформите, проверявайки документите на износителя и на оператора на кораба или хеликоптера-снабдител. Те също се уверяват, че доставените количества на продоволствено снабдяване според настоящия член не превишават нуждите на бордовия персонал.

По смисъла на алинея първа, може да бъде поискана помощта на компетентните органи на други държави-членки, ако е необходимо.

5.   Когато член 8 се прилага към доставките, осъществени на платформа, клетка 104 от контролен екземпляр Т5 се попълва, под рубриката „други“, с помощта на една от следните бележки:

Suministro para el abastecimiento de las plataformas — Reglamento (CE) no 800/1999,

Proviant til platforme — forordning (EF) nr. 800/1999,

Bevorratungslieferung für Plattformen — Verordnung (EG) Nr. 800/1999,

Προμήθειες τροφοδοσίας για εξέδρες — κανονισμός (ΕΚ) Αριθ. 800/1999,

Catering supplies for rigs — Regulation (EC) No 800/1999,

Livraison pour l'avitaillement des plates-formes — règlement (CE) no 800/1999,

Provviste di bordo per piattaforma — Regolamento (CE) n. 800/1999,

Leverantie van boordproviand aan platform — Verordening (EG) nr. 800/1999,

Fornecimentos para abastecimento de plataformas — Regulamento (CE) n.o 800/1999,

Muonitustoimitukset lautoille — asetus (EY) N:o 800/1999,

Proviant till plattformar — förordning (EG) nr 800/1999.

6.   Съгласно член 40, лицето, което държи стоките на склад, се задължава да запише в регистъра, посочен в член 40, параграф 2, буква б), точните данни, отнасящи се до платформата получател на всяка пратка, името/номера на кораба/ хеликоптера снабдител и датата на натоварване на борда. Сертификатите за доставяне на борда, предвидени в параграф 3, буква a), се смятат за част от тези регистри.

7.   Държавите-членки взимат необходимите мерки, за да може регистърът задължително да посочва количествата продукти от всеки сектор, които са доставени на платформите и които се ползват от разпоредбите на настоящия член.

Член 45

1.   За определяне на размера на възстановяването, което трябва да се отпусне, доставките за продоволствено снабдяване извън Общността се третират като доставките, посочени в член 36, параграф 1, буква a).

2.   В случай на диференциация на размера на възстановяването според местоназначението, разпоредбите от параграф 1 се прилагат при условие че е представено доказателство, че действително натоварените продукти на борд са същите като тези, които са напуснали митническата територия на Общността с тази цел.

3.   Предвиденото доказателство в параграф 2 се предоставя по следния начин:

a)

Доказателството за директната доставка на борд за продоволственото снабдяване се представя с митнически документ или с документ, посочен от митническите власти на третата страна на доставяне на борд; този документ може да бъде формулиран съобразно модела, представен в приложение III.

Документът трябва да бъде попълнен на един или повече официални езици на Общността и на език, който се използва в третата заинтересована страна.

Под „директна доставка“ се разбира доставката на контейнер или на неразделена партидна стока, която е натоварена на борда на кораб.

б)

Когато изнесените продукти не представляват директна доставка и са поставени под режим на митнически контрол в третата страна по местоназначение преди да са доставени на борда за продоволствено снабдяване, доказателството за натоварване на борда се представя със следните документи:

митнически документ или документ, подписан от митническите власти на третата страна, удостоверяващ, че съдържанието на контейнер с продукти или на неразделена партидна стока е пласирано в склад за продоволствено снабдяване, и че така включените продукти ще бъдат използвани изключително за целите на продоволственото снабдяване; този документ може да бъде изготвен съобразно модела, представен в приложение III, и

митнически документ или документ, подписан от митническите власти на третата страна на доставяне на борд, удостоверяващ окончателното излизане от склада и доставката на борда на всичките продукти от контейнера или от първоначалната партида и посочващ колко частични доставки са осъществени; този документ може да бъде изготвен съобразно модела, представен в приложение III;

в)

Когато документите, посочени в буква a) или в буква б), второ тире, не могат да бъдат представени, държавата-членка може да приеме доказателство под формата на сертификат за получаване, подписан от капитана на кораба или от друг дежурен офицер и носещ печата на кораба.

Когато документите, посочени в буква б), второ тире, не могат да бъдат представени, държавата-членка може да приеме сертификат за получаване, подписан от служител от авиационната компания и носещ печата на тази компания.

г)

Документите, посочени в буква a) или в буква б), второ тире, могат да бъдат приети от държавите-членки, само ако дават пълни сведения за доставените продукти на борда и посочват датата на доставка, регистрационния номер и, ако съществува такова, името на кораба или корабите или въздухоплавателните средства. За да се уверят, че доставените количества на продоволствено снабдяване отговарят на нормалните нужди на членовете на екипажа и на пасажерите от кораба или от въпросното въздухоплавателно средство, държавите-членки могат да поискат набавянето на допълнителна информация или документи.

4.   Във всички случаи, копие или фотокопие от документа за транспорт, както и документ, доказващ изплащането на продуктите, предназначени за продоволствено снабдяване, трябва да бъдат представени в подкрепа на заявленията за плащане.

5.   Продуктите, които са поставени под режима на член 40, не могат да бъдат използвани за доставките, предвидени в параграф 3, буква б).

6.   Член 17 се прилага mutatis mutandis.

7.   В предвидените от настоящия член случаи, разпоредбите на член 37 не се прилагат.

Член 46

1.   Чрез дерогация от член 161, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, продуктите, предназначени за остров Хелголанд, се считат за изнесени по смисъла на разпоредбите, отнасящи се до изплащането на възстановяванията при износа.

2.   Продуктите, предназначени за Сан Марино, не се считат за изнесени по смисъла на разпоредбите, отнасящи се до изплащането на възстановяванията при износа.

Член 47

1.   Продуктите, които са повторно изнесени съгласно разпоредбите на член 883 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, могат да се ползват от възстановяване, само ако решението по заявлението за възстановяване или опрощаване на вносните мита, впоследствие се окаже отрицателно и доколкото другите условия, отнасящи се за отпускането на възстановяване, са спазени.

2.   Когато продуктите са повторно изнесени в рамките на процедурата, посочена в параграф 1, в документите, предвидени в член 5, параграф 4, се прави позоваване на тази процедура.

Член 48

В случай на износ, предназначен:

за въоръжените сили, престояващи в трета страна и подчинени или на държава-членка, или на международна организация, в която поне една от държавите-членки участва,

за международните организации, установени в трета страна и в които участва поне една от държавите-членки,

за дипломатически представителства, установени в трета страна,

и за които износителят не може да представи доказателствата, посочени в член 16, параграф 1 или 2, продуктите се считат за внесени в третата страна, в която са разположени въоръжените сили и в която са установени международните организации, при представяне на доказателството за изплащане на продуктите и на декларация за поемане на отговорност, издадено от въоръжените сили, международната организация или дипломатическото представителство, които са получатели в третата страна.

ДЯЛ IV

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯТА

ГЛАВА I

Общи положения

Член 49

1.   Възстановяванията се изплащат само при специално заявление от износителя и от страна на държавата-членка, на територията на която е приета декларацията за износ.

Заявлението за възстановяването се изготвя:

a)

писмено, като държавите-членки могат да определят отделен формуляр, или

б)

чрез изпращане по компютърен път, според правилата, които трябва да бъдат установени от компетентните органи.

По смисъла на настоящия параграф, разпоредбите на член 199, параграфи 2 и 3, и на членове 222, 223 и 224 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат mutatis mutandis.

2.   Документите за изплащането на възстановяването или за освобождаването на гаранцията трябва да бъдат подадени, с изключение на случай на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след датата на приемане на декларацията за износ.

Когато лицензията за износ, използвана за износа, даващ право на изплащане на възстановяването, е издадена от държава-членка, различна от държавата-членка на износ, документите, отнасящи се за изплащане на възстановяването, съдържат фотокопие от двете страни на тази лицензия, надлежно заверено.

3.   Когато контролен екземпляр Т5 или, в случай на необходимост, националният документ, доказващ излизането от митническата територия на Общността, не е върнат в службата по заминаване или в централния орган в срок от три месеца от неговото издаване, във връзка с обстоятелства, които са извън контрола на износителя, последният може да подаде до компетентния орган мотивирана молба другите документи да се считат за еквивалентни.

Подкрепящите молбата документи, които трябва да се представят, съдържат:

a)

когато контролният екземпляр или националният документ са издадени, за да се представи доказателството, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността:

копие или фотокопие от документа за транспорт

и

документ, от който става ясно, че продуктът е представен в митническа служба на трета страна, или един или повече от документите, посочени в член 16, параграфи 1, 2 и 4.

Изискването за документите, посочени във второ тире, може да не бъде спазено за износ на стоки, даващ право на възстановяване, по-ниско или равно на 1 200 EUR; при все това, в този случай, износителят е длъжен да представи доказателство за плащане.

В случай на износ към трети страни, които са страни по Конвенцията за режима на общ транзит, екземплярът № 5 за връщане на документа за общ транзит, надлежно подпечатан от горепосочените страни, и фотокопие, заверено съобразно с оригинала, или уведомяване от митническите служби на заминаване се считат за подкрепящи документи;

б)

при прилагане на членове 36, 40 или 44, потвърждение от компетентната митническа служба отговорна за проверката на съответното местоназначение, установяващо, че условията за заверяването на контролен екземпляр Т5 от горепосочената служба са изпълнени, или

в)

при прилагане на член 36, параграф 1, буква a), или на член 40, сертификатът за получаване, предвиден в член 45, параграф 3, буква в), и документ, доказващ изплащането на продуктите, предназначени за продоволствено снабдяване.

По смисъла на настоящия параграф, сертификат от митническата служба на излизане, че контролен екземпляр Т5 се представя надлежно и посочва номера и службата на издаване на Т5, както и датата на излизане на продукта от митническата територия на Общността, е еквивалентен на контролен екземпляр Т5.

Разпоредбите от параграф 4 се прилагат за представянето на равностойното доказателство.

4.   Когато документите, изисквани съгласно член 16, не са могли да бъдат представени в определения срок от параграф 2, въпреки че износителят е положил грижата на добър търговец, за да си ги набави и да ги съобщи в този срок, могат да му бъдат дадени допълнителни срокове по негово заявление за представянето на тези документи.

5.   Заявленията за другите документи, които трябва да се считат за еквивалентни, посочени в параграф 3, придружени или не от подкрепящите документи, както и заявленията за допълнителни срокове, посочени в параграф 4, трябва да бъдат подадени в определения в параграф 2 срок. Въпреки това, ако тези заявления се подават в срок от шест месеца, следващи този срок, прилагат се разпоредбите на член 50, параграф 2, първа алинея.

6.   При прилагане на член 37, заявленията за изплащане на възстановяването трябва да бъдат подадени, с изключение на случаи на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след месеца на доставяне на борд; въпреки това, разрешенията, посочени в член 37, параграф 1, може да предвиждат изискване за износителя да подаде заявленията за изплащане в най-кратък срок.

7.   Компетентните органи на държавите-членки могат да изискат превода на официалния език или на един от официалните езици на въпросната държава-членка на всички документи, свързани със заявленията за изплащане на възстановяването.

8.   Изплащането, посочено в параграф 1, се осъществява от компетентните органи в срок от три месеца от деня, в който тези органи разполагат с всички документи и информация, изискуеми за вземане на решение по искането, с изключение на следните случаи:

a)

непреодолима сила

или

б)

ако е започнато специално административно разследване относно правото на възстановяване. В тези случаи, изплащането се прави само след признаване на правото за възстановяване,

или

в)

за прилагането на обезщетение, предвидено в член 52, параграф 2, втора алинея.

9.   Възстановяването не може да бъде отпуснато, ако неговият размер е по-нисък или равен на 60 EUR според декларацията за износ.

Член 50

1.   В случаите когато, всички изисквания, предвидени от правила на Общността относно правото на отпускане на възстановяване, различни от спазването на един от сроковете, предвидени в член 7, параграф 1, член 15, параграф 1, и член 40, параграф 1, са изпълнени, прилагат се следните разпоредби:

a)

възстановяването се намалява с 15 %;

б)

остатъкът от възстановяването, наричан по-нататък „намалено възстановяване“, освен това се намалява както следва:

i)

всеки ден на превишаване на срока, посочен в член 15, параграф 1, води до намаляване с 2 % от намаленото възстановяване;

ii)

всеки ден на превишаване на срока, посочен в член 7, параграф 1, води до намаляване с 5 % от намаленото възстановяване;

iii)

всеки ден на превишаване на срока, посочен в член 40, параграф 1, води до намаляване с 10 % от намаленото възстановяване.

2.   Когато доказателството, че всички изисквания, предвидени от регламенти на Общността, са спазени, е представено в срок от шест месеца след изтичането на предвидените срокове в член 49, параграфи 2 и 4, изплатеното възстановяване се равнява на 85 % от сумата, която би била изплатена, ако всички изисквания бяха спазени.

Когато доказателството, че всички изисквания, предвидени от регламенти на Общността са спазени, е представено в срок от шест месеца след изтичането на предвидените в член 49, параграфи 2 и 4 срокове, но когато сроковете, посочени в член 7, параграф 1, член 15, параграф 1 или в член 40, параграф 1, са превишени, изплатеното възстановяване се равнява на възстановяването, намалено съобразно параграф 1, намалено с 15 % от сумата, която би била изплатена, ако всички срокове бяха спазени.

3.   Когато възстановяването е изплатено авансово съобразно член 24 и когато един или повече от сроковете, посочени в член 7, параграф 1, и член 15, параграф 1, не са спазени, частта от гаранцията, която не се възстановява, се равнява:

на сумата на намалението, установена съобразно параграф 1,

сумата от това намаление се увеличава с 10 %.

Останалата част от гаранцията се освобождава.

Когато възстановяването е изплатено авансово съобразно член 24 и когато доказателството, че всички изисквания, предвидени от регламенти на Общността са спазени, е предоставено в срок от шест месеца след изтичането на предвидените в член 49, параграфи 2 и 4 срокове, сумата за възстановяване се равнява на 85 % от размера на гаранцията.

Ако, в случаи, обхванати в трета алинея, се наблюдават неспазвания на един или на повече от сроковете, посочени в член 7, и член 15, параграф 1, върнатата сума се равнява на:

сумата, върната съобразно трета алинея,

намалена със сумата на частта на невъзстановената гаранция съобразно първа алинея.

4.   Общата сума на отпадналото възстановяване не може да превишава цялостната сума на възстановяването, която щеше да бъде изплатена, ако всички изисквания бяха изпълнени.

5.   По смисъла на настоящия член, неспазването на предвидения в член 39, параграф 1, срок се третира като неспазване на срока, предвиден в член 7, параграф 1.

6.   Когато член 4, параграф 2 и/или член 18, параграф 3, и/или член 51 се прилагат:

изчислението на намаляванията, посочени в настоящия член, е базирано на платимото възстановяване съгласно член 4, параграф 2 и/или член 18, параграф 3, и/или член 51,

отпадналото възстановяване по силата на настоящия член не превишава платимото възстановяване съобразно член 4, параграф 2, и/или член 18, параграф 3, и/или член 51.

ГЛАВА 2

Санкции и възстановяване на недължимо платени суми

Член 51

1.   Когато е констатирано, че с оглед на отпускането на възстановяване при износа, износител е поискал възстановяване, по-високо от приложимото възстановяване, дължимото възстановяване за въпросния износ е възстановяването, приложимо при действително осъществения износ, намалено със сума, съответстваща:

a)

на половината от разликата между поисканото възстановяване и приложимото възстановяване при действително осъществения износ;

б)

на двойния размер на разликата между поисканото възстановяване и приложимото възстановяване, ако износителят умишлено е предоставил неверна информация.

2.   За поискано възстановяване се счита сумата, изчислена от предоставената информация съобразно разпоредбите на член 5 или на член 26, параграф 2. Когато размерът на възстановяването варира според местоназначението, диференцираната част от възстановяването се изчислява, започвайки от подробните данни относно количеството, теглото и местоназначението, предоставени съобразно член 49.

3.   Предвидената в параграф 1, буква a) санкция не се прилага:

a)

в случаи на непреодолима сила;

б)

в изключителните случаи, когато износителят констатира, че размерът на поисканото възстановяване е прекалено висок и когато той по собствена инициатива, незабавно и писмено, информира за това компетентните органи, освен ако те не са уведомили износителя за намерението си да разгледат молбата му или ако, от друга страна, износителят е бил наясно с това намерение или ако компетентните органи вече са установили нередовността на поисканото възстановяване;

в)

в случай на очевидна грешка що се отнася до поисканото възстановяване, признато от компетентните органи;

г)

в случаите, когато възстановяването се иска в съответствие с Регламент (ЕО) № 1222/94, и по-точно с член 3, параграф 2 от него, и е изчислено на базата на средните количества, използвани за даден период;

д)

в случаи на адаптиране на теглото, доколкото разликата в теглото се дължи на различен метод на претегляне.

4.   Когато намалението, предвидено в параграф 1, букви a) и б), достигне до отрицателна сума, тази отрицателна сума се изплаща от износителя.

5.   Ако компетентните органи констатират, че сумата на поисканото възстановяване е неточна, че износът не е осъществен, и че съответно е невъзможно намаление, износителят изплаща сумата, съответстваща на предвидената санкция в параграф 1, букви a) или б), и която би се приложила, ако износът беше осъществен. Когато размерът на възстановяването варира според местоназначението, най-ниският положителен размер или, ако е по-висок от последния, размерът, произтичащ от указанията, отнасящи се до посоченото местоназначение съобразно разпоредбите на член 24, параграф 2, или на член 26, параграф 4, се взема под внимание в изчислението на поисканото възстановяване и на приложимото възстановяване, с изключение на случай на задължително местоназначение.

6.   Изплащането, посочено в параграфи 4 и 5, се осъществява в срок от тридесет дни след деня на получаване на заявлението за изплащане. Ако този срок не е спазен, износителят изплаща лихва в размер, посочен в член 52, параграф 1, за периода, започващ тридесет дни след датата на получаване на искането за плащане и изтичащ в деня, предхождащ този на изплащането на поисканата сума.

7.   Санкциите не се прилагат, единствено когато размерът на поисканото възстановяване е по-висок от този на приложимото възстановяване по силата на член 4, параграф 2, на член 18, параграф 3, на член 35, параграф 2, и/или на член 50.

8.   Санкциите се прилагат без да се засягат допълнителните санкции, предвидени на национално равнище.

9.   Държавите-членки могат да се откажат от налагането на санкции, в размер по-малък или равен на 60 EUR по декларация за износ.

10.   Когато посоченият продукт в декларацията за износ или за плащане не е обхванат от лицензията, не се дължи никакво възстановяване и разпоредбите на параграф 1 не се прилагат.

11.   Когато възстановяването е предварително фиксирано, изчисляването на санкцията се основава на размерите на възстановяването, валидни в деня на подаване на заявлението за лицензия и без да се взема предвид загубата на възстановяването, по силата на член 4, параграф 1, или за намаляването на възстановяването, по силата на член 4, параграф 2, или на член 18, параграф 3. Ако е необходимо, тези размери се адаптират на датата на приемане на декларацията за износ или за плащане.

Член 52

1.   Без да се засяга задължението за изплащане на отрицателната сума, посочена в член 51, параграф 4, бенефициентът връща недължимо получените възстановявания, включително и всяка приложима санкция по член 51, параграф 1, увеличени с лихвите, изчислени в зависимост от времето, изтекло в периода между изплащането и връщането на сумата. Въпреки това:

a)

ако връщането на сумата е обезпечено с все още невъзстановена гаранция, задържането на гаранцията съобразно член 25, параграф 1, или член 35, параграф 1, представлява възстановяване на дължимите суми;

б)

ако гаранцията е освободена, бенефициентът изплаща сумата на гаранцията, която щеше да не бъде възстановена, увеличена с лихвите, изчислени като се започне от деня на освобождаване до деня, предшестващ деня на изплащане.

Изплащането се осъществява в срок от тридесет дни от деня на получаване на искането за изплащане.

Когато е поискано връщане на сумата, държавата-членка може да прецени за изчисляването на лихвите, че изплащането се осъществява на двадесетия ден, следващ датата на подаване на заявлението за връщане.

Приложимият лихвен процент се изчислява съобразно разпоредбите на националното право; въпреки това, той не може да бъде по-нисък от приложимия лихвен процент в случай на възстановяване на суми съгласно националните разпоредби.

В случай на недължимо изплащане поради грешка на компетентните органи, не се събира никаква лихва, освен ако това не е сума, определена от държавата-членка, съответстваща на незаконно реализирана печалба.

В случай на изплащане на възстановяването на пълномощник, пълномощникът и износителят отговарят солидарно за връщането на недължимо платените суми, на недължимо освободените гаранции и на лихвите, отнасящи се до въпросния износ. Отговорността на пълномощника, на който е платена сумата, въпреки това, е ограничена до платената му сума, заедно с лихвите.

2.   Възстановените суми, сумите, посочени в член 51, параграфи 4 и 5, и събраните лихви се изплащат на разплащателните агенции, които приспадат съответните суми от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), без да се засягат разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета (39).

Когато срокът на изплащане не е спазен, държавите-членки могат да решат, вместо да изискват връщането на сумата, че недължимо платените суми, недължимо освободените гаранции и компенсаторни лихви са приспаднати от последващи плащания на въпросния износител.

Разпоредбите на втора алинея се прилагат също за сумите за плащане по силата на член 51, параграфи 4 и 5.

3.   Без да се засяга възможността, предвидена в член 51, параграф 9, за отказване на налагане на санкциите за по-малките суми, държавите-членки могат да откажат връщането на сумите на недължимо платените възстановявания, на недължимо освободените гаранции, на лихви и суми, посочени в член 51, параграф 4, когато размерът на такова връщане чрез декларация за износ не надвишава 60 EUR, доколкото в националното законодателство са предвидени подобни правила на невъзстановяване в подобни случаи.

4.   Задължението за връщане на сумата, посочено в параграф 1, не се прилага:

a)

ако изплащането е осъществено в резултат на грешка на компетентните органи на самите държави-членки или на някой друг заинтересован орган и ако грешката не може да бъде разумно разкрита от бенефициента и ако бенефициентът от своя страна е действал добросъвестно или

б)

ако срокът, който е изтекъл в периода между деня на уведомяването на бенефициента за окончателното решение за отпускане на възстановяването и деня на първото уведомяване на бенефициента от страна на национален орган или орган на Общността относно недължимия характер на съответното изплащане, е по-голям от четири години. Тази разпоредба се прилага, само ако бенефициентът е действал добросъвестно.

Действията на трети лица, отнасящи се пряко или косвено до необходимите формалности за изплащането на възстановяването, включително и документите на международните агенции за контрол и надзор, се приписват на бенефициента.

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат към авансите по възстановяванията. При липса на връщане на суми по силата на настоящия параграф, административната санкция, посочена в член 51, параграф 1, буква a), не се прилага.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 53

Държавите-членки съобщават на Комисията:

незабавно, случаите на прилагане на член 20, параграф 1; Комисията информира за това другите държави-членки,

за всеки код от дванадесет цифри, количествата, изнесени без лицензии за износ, съдържащи предварително фиксиране на възстановяването за случаите, посочени в член 4, параграф 1, втора алинея, първо тире, в член 6 и в член 45. Държавите-членки взимат необходимите мерки, за да може тази информация да бъде съобщена най-късно до втория месец, следващ месеца на изпълняване на митническите формалности по износа.

Член 54

1.   Регламент (ЕИО) № 3665/87 се отменя.

Въпреки това, той продължава да се прилага:

за износа на стоки, за който са приети декларации за износ преди прилагането на настоящия регламент

и

при прилагане на Регламент (ЕИО) № 565/80 за износа на стоки, за които са приети декларации за плащане преди прилагането на настоящия регламент.

2.   Във всеки документ от Общността, в който е направено позоваване на Регламенти (ЕИО) № 1041/67, (ЕИО) № 192/75, (ЕИО) № 2730/79, (ЕИО) № 798/80, (ЕИО) № 2570/84, (ЕИО) № 2158/87, (ЕИО) № 3665/87 или към отделни членове от тези регламенти, това позоваване се тълкува като позоваване на настоящия регламент или на съответни членове от него.

Таблицата на съответствие, що се отнася до членовете от Регламент (ЕИО) № 3665/87, фигурира в приложение I.

Член 55

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 юли 1999 г.

По заявление на заинтересованите страни, разпоредбите на член 7, параграф 1, втора алинея, и на член 15, параграф 4, се прилагат към износа на стоки, за които са изпълнени митническите формалности по износа на или след 19 януари 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 април 1999 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията


(1)  ОВ L 181, 1.7.1992 г., стр. 21.

(2)  ОВ L 126, 24.5.1996 г., стр. 37.

(3)  ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 351, 14.12.1987 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 19.

(6)  ОВ L 42, 16.2.1990 г., стр. 6.

(7)  ОВ L 24, 29.1.1994 г., стр. 2.

(8)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 65, 12.3.1999 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 17, 21.1.1997 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 62, 7.3.1980 г., стр. 5.

(13)  ОВ L 199, 22.7.1983 г., стр. 12.

(14)  ОВ L 301, 17.10.1992 г., стр. 17.

(15)  ОВ L 104, 27.4.1996 г., стр. 13.

(16)  ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5.

(17)  ОВ L 310, 14.12.1993 г., стр. 4.

(18)  ОВ L 359, 9.12.1992 г., стр. 13.

(19)  ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 13.

(20)  ОВ L 125, 8.6.1995 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66.

(22)  ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 13.

(23)  ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 24.

(24)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 1.

(25)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 49.

(26)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 77.

(27)  ОВ L 177, 1.7.1987 г., стр. 1.

(28)  ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 1.

(29)  ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 18.

(30)  ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 1.

(31)  ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 29.

(32)  ОВ L 136, 31.5.1994 г., стр. 5.

(33)  ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1.

(34)  ОВ L 331, 2.12.1988 г., стр. 1.

(35)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(36)  ОВ L 388, 30.12.1989 г., стр. 18.

(37)  ОВ L 82, 29.3.1990 г., стр. 1.

(38)  ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 1.

(39)  ОВ L 67, 14.3.1991 г., стр. 11.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица на съответствие

Настоящ регламент

Регламент (ЕИО) № 3665/87

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

-

Член 4

Член 2а

Член 5

Член 3

Член 6

Член 3а

Член 7

Член 4

Член 8

Член 6

Член 9

Член 6а

Член 10

Член 7

Член 11, параграфи 1, 5 и 6

Член 8

Член 11, параграфи 2, 3 и 4

Член 10

Член 12

Член 9

Член 13

Член 12

Член 14

Член 16

Член 15

Член 17

Член 16

Член 18

Член 17

Член 19

Член 18

Член 20

Член 19

Член 21

Член 20, параграфи 1, 2 и 3

Член 5

Член 20, параграф 4

Член 15, параграф 2

Член 21

Член 13

Член 22

Член 14

Член 23

Член 15, параграф 1

Член 24

Член 22

Член 25

Член 23

Член 26

Член 25

Член 27

Член 26

Член 28, параграфи 1, 2, 3, 5 и 6

Член 27

Член 29

Член 28

Член 30

Член 28а

Член 31

Член 29

Член 32

Член 30

Член 33

Член 31

Член 34

Член 32

Член 35

Член 33

Член 36

Член 34

Член 37

Член 35

Член 38

Член 36

Член 39

Член 37

Член 40

Член 38

Член 41

Член 39

Член 42

Член 40

Член 43

Член 41

Член 44

Член 42

Член 45

Член 43

Член 46

Член 44

Член 47

Член 45

Член 48

Член 46

Член 49, параграфи 1—7

Член 47

Член 49, параграф 9

Член 11, параграф 2

Член 50

Член 48

Член 51

Член 11, параграф 1

Член 52

Член 11, параграфи 3—6

Член 53

Член 49

Член 54

Член 50

Член 55

Член 51

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение III

Приложение III

Приложение IV

Приложение IV

 

Приложение V

 


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на третите страни, посочени в член 16, параграф 2, буква г), които изискват продуктите да бъдат внесени преди финансовия трансфер

 

Алжир

 

Бурунди

 

Екваториална Гвинея

 

Кения

 

Лесото

 

Малави

 

Малта

 

Санта Лучия

 

Сенегал

 

Танзания


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък на третите страни и територии, посочени в член 17, букви а) и б)

 

Исландия

 

Норвегия

 

Лихтенщайн

 

Швейцария

 

Остров Хелголанд

 

Андора

 

Гибралтар

 

Сеута и Мелила

 

Ватикана

 

Малта

 

Кипър

 

Мароко

 

Турция

 

Естония

 

Литва

 

Латвия

 

Полша

 

Чешка република

 

Словакия

 

Унгария

 

Румъния

 

България

 

Албания

 

Украйна

 

Беларус

 

Молдова

 

Русия

 

Грузия

 

Армения

 

Азербайджан

 

Словения

 

Хърватия

 

Латвия Сърбия и Черна гора

 

Сърбия и Черна гора

 

Бивша югославска република Македония


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Списък на продуктите, за които се прилага член 20, параграф 4, буква г)

I.   Продукти, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 3072/95 (ориз)

II.   Продукти, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 (захар и изоглюкоза)

III.   Продукти, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 (зърнени култури)

Код по КН

Говеждо месо

0102

Живи животни от рода на едрия рогат добитък

0201

Месо от животни от рода на едрия рогат добитък, прясно или охладено

0202

Месо от животни от рода на едрия рогат добитък, замразено

0206 10 95

Рибици и коремни части откъм бута, пресни или охладени

0206 29 91

Рибици и коремни части откъм бута, замразени

Код по КН

Мляко и млечни продукти

0402

Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители

0403 90 11 до 0403 90 39

Суроватка на прах

0404 90 21 до 0404 90 89

Съставител на млякото

0405

Масло и други мазнини, произлизащи от млякото

0406 20

Стъргани сирена или сирена на прах

0406 30

Топени сирена

0406 90 13 до 0406 90 27

Други сирена

0406 90 61 до 0406 90 81

0406 90 86 до 0406 90 88

Код по КН

Вина

2204 29 62

Трапезни вина без съдове с вместимост

2204 29 64

2204 29 65

2204 29 71

2204 29 72

2204 29 75

2204 29 83

2204 29 84

2204 29 94

2204 29 98

Код по КН

Земеделски продукти, изнесени под формата на стоки, независещи от приложение II към Договора

1901 90 91

- - - несъдържащи мазнини, които произлизат от млякото, от захароза, от изоглюкоза, от глюкоза, от скорбяла или от нишесте или съдържащи в теглото си по-малко от 1,5 % мазнини, произлизащи от млякото, по-малко от 5 % захароза (включително преработената захар) или изоглюкоза, по-малко от 5 % глюкоза или скорбяла или нишесте, с изключение на хранително приготвяне на прах на продукти от позиции № 0401 до 0404

2101 12 92

- - - Приготвяне на базата на екстракти, есенции или концентрати от кафе

2101 20 92

- - - Приготвяне на базата на екстракти, есенции или концентрати от чай или мате

3505 10 10 до 3505 10 90

Декстрин и други изменени скорбяли и нишестета

3809 10 10 до 3809 10 90

Агенти на подправки или на завършване, ускорител на бои или на фиксиране на багрилни вещества и други продукти и приготвяне на базата на скорбялни вещества