15/ 05

Официален вестник на Европейския съюз

31999L0030

L 163/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 1999/30/ЕО НА СЪВЕТА

от 22 април 1999 година

относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 130т, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с принципите, установени в член 189в от Договора (3),

(1)

като има предвид, че въз основа на принципите, определени в член 130с от Договора, програмата на Европейската общност за политика и действия в областта на околната среда и устойчивото развитие (Петата програма за действие в областта на околната среда) (4) предвижда по-конкретно изменения на съществуващото законодателство по отношение на замърсителите на въздуха; като има предвид, че тази програма препоръчва формулирането на дългосрочни цели в областта на качеството на въздуха;

(2)

като има предвид, че член 129 от Договора предвижда изискванията за опазване на здравето да представляват неразделна част от политиките на Общността; като има предвид, че член 3, буква о) от Договора предвижда действията на Общността да включват принос към постигането на високо ниво на здравеопазване;

(3)

като има предвид, че в изпълнение на член 4, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на въздуха (5) Съветът следва да приеме законодателството, предвидено в параграф 1 и разпоредбите, предвидени в параграфи 3 и 4 от същия член;

(4)

като има предвид, че пределно допустимите стойности, установени в тази директива, представляват минимални изисквания; като има предвид, че в съответствие с член 130у от Договора държавите-членки могат да поддържат или да въвеждат по-засилени опазващи мерки; като има предвид, че могат да се въвеждат конкретни, по-стриктни пределно допустими стойности, за да се опази здравето на определени уязвими категории от населението, като деца, болни; като има предвид, че една държава-членка може да изиска пределно допустимите стойности да бъдат достигнати преди датите, определени в настоящата директива;

(5)	като има предвид, че екосистемите следва да бъдат защитени от неблагоприятните ефекти на азотните оксиди;

(6)

като има предвид, че различните видове частици могат да имат различно вредно въздействие върху човешкото здраве; като има предвид, че съществуват доказателства, че рисковете за човешкото здраве, свързани с излагането на въздействието на прахови частици, възникнали в резултат на човешката дейност, са по-високи от рисковете, свързани с излагането на въздействие на естествено възникващите частици от природни явления в околния въздух;

(7)

като има предвид, че Директива 96/62/ЕО изисква разработване на планове за действие за зоните, в които концентрациите на замърсителите в околния въздух превишават определено допустимите стойности плюс приложимите временни допустими отклонения, за да се осигури спазване на пределно допустимите стойности към датата или датите, посочени по-долу; като има предвид, че доколкото имат отношение към праховите частици, такива планове за действие и други стратегии за намаляване следва да имат за цел намаляване на концентрациите на фините частици като част от общото намаляване на концентрациите на праховите частици;

(8)

като има предвид, че Директива 96/62/ЕО предвижда стойностите на пределно допустимите стойности и алармени прагове да се основават на констатациите от работата, извършвана от международни научни групи, които работят активно в тази област; като има предвид, че Комисията трябва да вземе предвид най-новите данни от научните изследвания в съответните области на епидемиологията и околната среда и последните новости в метрологията при последващото преразглеждане на елементите, върху които се основават пределно допустимите стойности и алармените прагове;

(9)

като има предвид, че с оглед улесняване на преразглеждането на настоящата директива през 2003 г. Комисията и държавите-членки следва да разгледат възможностите за стимулиране на изследванията за ефектите от замърсителите, обхванати в настоящата директива, а именно серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово;

(10)	като има предвид, че прецизните стандартизирани методи за измерване и общите критерии за местоположение на измервателните пунктове са важен елемент в оценката на качеството на околния въздух от гледна точка на това, да се получи съпоставима информация за цялата Общност;

(11)

като има предвид, че в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО измененията, необходими за приспособяване към научния и техническия прогрес, могат да се отнесат единствено до критериите и техниките за оценка на концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово или до подробния режим за изпращане на информация до Комисията и могат да нямат нито пряк, нито косвен ефект, изразяващ се в промяна на пределно допустимите стойности или на алармените прагове;

(12)	като има предвид, че актуалната информация относно концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово във въздуха следва да бъде на разположение на обществеността,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целите на настоящата директива са да:

—

установи пределно допустими стойности и в случаите, в които това е уместно, алармени прагове относно концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околната среда с цел да бъдат избегнати, предотвратени или намалени вредните въздействия върху човешкото здраве и околната среда като цяло,

—	направи оценка на концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух на базата на общи методи и критерии,

—	събере съответната информация относно концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни окиси, прахови частици и олово в околния въздух и да осигури достъпа на обществеността до нея,

—	поддържа качеството на околния въздух там, където е добро, и да го подобрява в други случаи по отношение на концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни окиси, прахови частици и олово.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1.	„атмосферен въздух“ е въздухът на открито в тропосферата, с изключение на този на работните места;

2.	„замърсител“ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в околния въздух, което може да оказва вредно въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло;

3.	„ниво“ е определена концентрация на даден замърсител в околния въздух или определена стойност на неговото отлагане от въздуха върху открити повърхности, в даден момент;

4.	„оценка“ е всеки метод, използван с цел измерване, изчисляване, прогнозиране или предварително определяне на нивото на замърсителя в околния въздух;

„пределно допустима стойност“ е всяко ниво, определено въз основа на научни познания с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на определени вредни въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което следва да бъде постигнато в определен срок и да не бъде превишавано след постигането му;

6.	„алармен праг“ е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, дори при кратковременна експозиция, и при превишаването на което държавите-членки следва незабавно да предприемат стъпките, предвидени в Директива 96/62/ЕО;

7.	„допустимо отклонение“ е такъв процент от пределно допустимата стойност, с който последната може да бъде превишавана съгласно условията, предвидени в Директива 96/62/ЕО;

8.	„зона“ е произволна част от територията на държавите-членки в граници, определени от самите тях;

„агломерация“ е всяка зона с концентрация на населението, по-голяма от 250 000 жители, или в случаите, когато концентрацията на населението е по-малка или равна на 250 000 жители, се гледа гъстотата на населението на км2, която трябва да е такава според държавите-членки, че да оправдава необходимостта от оценка и управление на качеството на околния въздух;

10.	„азотни оксиди“ е сумата от азотните оксиди и азотния двуоксид, прибавени като милиардни части и изразени като азотен двуоксид в микрограмове на кубичен метър;

11.	„ПЧ10“ са прахови частици, които са в състояние да преминат през размерно-селективен сепаратор с 50-процентна ефективност на задържане и с критичен размер 10 μm аеродинамичен диаметър;

12.	„ПЧ2,5“ са прахови частици, които са в състояние да преминат през размерно-селективен сепаратор с 50-процентна ефективност на задържане и с критичен размер 2,5 μm аеродинамичен диаметър;

13.	„горен оценъчен праг“ е ниво, определено в приложение V, под което може да се използва комбинация от измервания и моделиращи техники за оценка на качеството на въздуха в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО;

14.	„долен оценъчен праг“ е ниво, определено в приложение V, под което може да се използва едно от двете: моделиране или техники на оценка на целите за качество на въздуха, в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 96/62/ЕО;

15.	„природни явления“ са вулканичните изригвания, сеизмичната активност, геотермалните активности, пожарите, силни ветрове и атмосферни отлагания или пренос на природни частици от сухи райони;

16.	„фиксирани измервания“ са измервания, извършени в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО.

Член 3

Серен двуоксид

1. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че концентрациите на серен двуоксид в околния въздух, оценени в съответствие с член 7, не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение I, считано от съответните дати, изложени пак там.

Допустимите граници, установени в раздел I от приложение I, се прилагат в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

2. Допустимите отклонения за концентрации на серен двуоксид в околния въздух са определени в раздел II от приложение I.

3. За да се подпомогне Комисията при подготовката на доклада, съгласно разпоредбите на член 10 там, където е приложимо, до 31 декември 2003 г. държавите-членки следва да записват данни за концентрациите на серен двуоксид, усреднени в рамките на десет минути, от определени пунктове за мониторинг, които те са избрали като представителни за качество на въздуха в населени райони, които са близко до източниците и за които се измерват часови концентрации. В същото време, когато се предоставят данни за часовите концентрации в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО, държавите-членки следва да докладват на Комисията за упоменатите избрани пунктове за мониторинг, броя на десетминутните концентрации, които са надвишавали 500 µg/m3, броя на дните в рамките на календарната година, когато са настъпили те, броя на дните, в които часовите концентрации на серен двуоксид едновременно надвишават 350 µg/m3 и записаната максимална стойност на десетминутна концентрация.

4. Държавите-членки могат да определят зони или агломерации, в рамките на които пределно допустимите стойности за серен двуоксид, определени в раздел I от приложение I, са надвишени в резултат на концентрации на серен двуоксид в околния въздух, дължащи се на природни източници. Държавите-членки изпращат на Комисията списък с тези зони или агломерации заедно с информацията за концентрациите и източниците на серен двуоксид, които са ги причинили. При информиране на Комисията в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО държавите-членки предоставят и необходимите доказателства, за да покажат, че каквито и да е превишения се дължат на природни източници.

В рамките на тези зони или агломерации държавите-членки са задължени да прилагат планове за действие в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО само когато пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение I, са надвишени в резултат на емисии от човешка дейност.

Член 4

Азотни двуоксиди и азотни оксиди

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, които да гарантират, че концентрациите на азотен двуоксид и в случаите, когато това е приложимо, на азотни оксиди в околния въздух, оценени в съответствие с член 7, не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение II, считано от съответните дати, определени пак там.

Допустимите отклонения, изложени в раздел I от приложение II, се прилагат в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

2. Алармените прагове за концентрации на азотен двуоксид в околния въздух са определените в раздел II от приложение II.

Член 5

Прахови частици

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух, оценени в съответствие с член 7, не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, считано от съответните дати, определени пак там.

Допустимите отклонения, определени в раздел I от приложение III, се прилагат в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

2. Държавите-членки осигуряват инсталирането и действието на пунктове за мониторинг, от които ще се получават данни за концентрациите на ПЧ2,5. Броят и разположението на станциите, в които се измерва ПЧ2,5, се определят от отделните държави-членки с оглед представителността на концентрациите на ПЧ2,5 на местно и регионално ниво в съответната държава-членка. Където това е възможно, пробовземните точки се разполагат заедно с пробовземни точки за ПЧ10.

Държавите-членки изпращат на Комисията ежегодно, не по-късно от девет месеца след края на всяка година, средната аритметична стойност, медианата, 98-ия перцентил и максималната концентрация, изчислени спрямо извършените за период от 24 часа отделни измервания на ПЧ2,5, в рамките на съответната година. 98-ият перцентил се изчислява съгласно процедурата, определена в раздел 4 от приложение I към Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. относно въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и отделни станции, измерващи замърсяването на обкръжаващия въздух в рамките на държавите-членки (6).

3. Плановете за действие относно ПЧ10, изготвени в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО и общите стратегии за намаляване на концентрациите на ПЧ10, също така са насочени към намаляването на концентрациите на ПЧ2,5.

4. Държавите-членки информират Комисията за местата, където пределно допустимите стойности за ПЧ10, определени в раздел I от приложение III, са превишени поради концентрации на ПЧ10 в околния въздух, дължащи се на природни явления, и това води до значително по-високи концентрации, отколкото са нивата на естествения фон в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО. При информиране на Комисията в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО държавите-членки предоставят и необходимите доказателства, за да покажат, че тези превишения се дължат на природни явления. Държавите-членки са задължени да прилагат планове за действие в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО само в случаите, когато пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, са превишени по причини, различни от природните явления.

5. Държавите-членки могат да определят зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности на ПЧ10, определени в раздел I от приложение III, са превишени поради концентрации на ПЧ10 в околния въздух, дължащи се на отлагания на частици като резултат от опесъчаване на пътищата през зимата. Държавите-членки изпращат на Комисията списък с тези зони и агломерации заедно с информация за концентрациите и източниците на ПЧ10, определени пак там. При информиране на Комисията в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО държавите-членки предоставят необходимите доказателства, за да покажат, че тези превишения се дължат на отложени частици и че са взети съответни мерки за намаляване на концентрациите.

В тези зони или агломерации държавите-членки са задължени да прилагат планове за действие в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, само ако пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, са превишени поради нива на ПЧ10, причинени не от опесъчаване на пътищата през зимата, а по други причини.

Член 6

Олово

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че концентрациите на олово в околния въздух, оценени в съответствие с член 7, не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение IV, считано от съответните дати, определени пак там.

Допустимите отклонения, определени в раздел I от приложение IV, се прилагат в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

Член 7

Оценка на концентрациите

1. Горните и долните оценъчни прагове за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово за целите на член 6 от Директива 96/62/ЕО са определените в раздел I от приложение V.

Класификацията на всяка зона или агломерация за целите на посочения член 6 се преразглежда най-малко на всеки пет години в съответствие с процедурата, определена в раздел II от приложение V. В случай на настъпили значителни изменения в дейностите, имащи отношение към концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици или олово в околния въздух, класификацията се преразглежда по-рано.

2. Списък на критериите за определяне на разположението на пробовземните точки, използвани при измерване на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово, е определен в приложение VI. Минималният брой на пробовземните точки за фиксирани измервания на концентрации за всеки конкретен замърсител е посочен в приложение VII. Те се инсталират във всяка зона или агломерация, в които се изисква измерване, ако фиксираните измервания са единственият източник на данни за концентрациите в рамките на тази зона или агломерация.

3. В зоните и агломерациите, в рамките на които информацията от фиксираните мониторингови пунктове се допълва с информация от други източници, такива като инвентаризация на емисиите, представителни измервателни методи и моделиране на качеството на въздуха, броят на фиксираните мониторингови пунктове, които следва да бъдат инсталирани, както и пространствената разделителна способност на останалите методи са достатъчни, с оглед определянето на концентрациите на замърсителите на въздуха в съответствие с раздел I от приложение VI и раздел I от приложение VIII.

4. В зоните и агломерациите, в рамките на които не се изискват измервания, може да се използва моделиране или методи, оценяващи целите.

5. Референтните методи за анализ на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, както тези за пробовземане и анализи на олово са определени в раздели от I до III от приложение IХ.

Еталонните методи за пробовземане и измерване на ПЧ10 са определени в раздел IV от приложение IХ.

Еталонните методи за пробовземане и измерване на ПЧ2,5 са определени в раздел V от приложение IХ.

Еталонните техники за моделиране качеството на въздуха са определени в раздел VI от приложение IХ.

6. Датата, до която държавите-членки информират Комисията за методите, използвани за предварителна оценка на качеството на въздуха съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО, е 18 месеца след влизане в сила на настоящата директива.

7. Всички изменения, необходими за изменението на настоящия член и приложения V — IХ в съответствие с научния и техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 12 от Директива 96/62/ЕО.

Член 8

Информиране на обществеността

1. Държавите-членки осигуряват, че на обществеността е осигурен достъп до актуална информация за концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово във въздуха, както и на съответни организации, като екологични организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на уязвимите части от населението, и на други заинтересовани органи по здравеопазване посредством организации за радиоразпръскване, преса, информационни екрани или услуги по компютърните мрежи.

Информацията за концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди и прахови частици трябва да се актуализира най-малко един път дневно. В случаите, когато данните за стойностите на серен двуоксид и азотен двуоксид са почасови, при възможност информацията се актуализира почасово. Информацията за концентрации на олово във въздуха се актуализира на три месеца.

Тази информация като минимум показва превишения на концентрациите на пределно допустимите стойности и алармените прагове за усреднени периоди, както е определено в приложения I — IV. Също така информацията включва кратка оценка като съпоставка с пределно допустимите стойности и алармените прагове и подходяща информация за ефектите върху здравето.

2. При осигуряване на достъп до обществеността съгласно член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, включително до планове или програми, отнасящи се до разпоредбите на член 3, параграф 4, член 5, параграф 4 и член 5, параграф 5 от настоящата директива, държавите-членки също така осигуряват подобен достъп и на организациите по параграф 1 от настоящия член.

3. В случаите, когато алармените прагове, определени в приложение I или II, са превишени, се осигурява достъп на обществеността до данните в съответствие с член 10 от Директива 96/62/ЕО. Информацията като минимум включва точките, изброени в раздел III от приложения I и III.

4. Информацията, която се предоставя на обществеността и организациите по параграфи 1 и 3 от настоящия член, е ясна, изчерпателна и достъпна.

Член 9

Отмяна и преходни разпоредби

1. Директива 80/779/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. относно допустими емисии по качество на въздуха и ръководните стойности за серен двуоксид и суспендирани частици (7) се отменя считано от 19 юли 2001 г., с изключение на член 1, член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, членове 9, 15 и 16 от Директива 80/779/ЕИО и приложения I, IIIб и IV към същата директива, които се отменят считано от 1 януари 2005 г.

2. Директива 82/884/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно допустимите стойности на олово във въздуха (8) се отменя считано от 19 юли 2001 г., с изключение на членове 1, 2, член 3, параграф 1, членове 7, 12 и 13 от същата директива, които се отменят от 1 януари 2005 г.

3. Директива 85/203/ЕИО на Съвета от 7 март 1985 г. относно нормите за азотен двуоксид във въздуха (9) се отменя считано от 19 юли 2001 г., с изключение на член 1, параграф 1, първо тире, член 2, параграф 2, първо тире, член 3, параграф 1, членове 5, 9, 15 и 16 от Директива 85/203/ЕИО и приложение I към същата директива, които се отменят от 1 януари 2010 г.

4. От 19 юли 2001 г. държавите-членки използват пунктове за мониторинг и други методи за оценка на качеството на въздуха, които са в съответствие с изискванията на настоящата директива, при оценката на концентрациите на серен двуоксид, азотен двуоксид и олово във въздуха с оглед получаването на данни с цел демонстриране на съответствието с пределно допустимите стойности, установени с Директива 80/779/ЕИО, Директива 82/884/ЕИО и Директива 85/203/ЕИО, дотогава, докато пределно допустимите стойности, определени с тези директиви, преустановят действието си.

5. От 19 юли 2001 г. държавите-членки могат да използват пунктове за мониторинг и други методи за оценка на качеството на въздуха, които са в съответствие с изискванията на настоящата директива, по отношение на ПЧ10 при оценката на концентрациите на суспендирани прахови частици, както са определени в приложение IV към Директива 80/779/ЕИО; с цел демонстриране на такова съответствие събраните данни се умножават по коефициент 1,2.

6. Държавите-членки информират Комисията за всяко превишаване на пределно допустимите стойности, установени в Директиви 80/779/ЕИО, 82/884/ЕИО и 85/203/ЕИО, заедно със запис на стойностите, причините за тях и предприетите мерки за предотвратяване на повторение в рамките на девет месеца считано от края на всяка година, в съответствие с процедурата, определена в член 11 от Директива 96/62/ЕО, докато пределно допустимите стойности, определени с упоменатите директиви, прекратят действието си.

7. Държавите-членки могат да продължат да използват ръководните стойности за опазване на екосистемите в зоните, в които считат за необходимо да ограничат или предотвратят предвидимо превишаване и замърсяване със серен двуоксид, азотни оксиди или суспендирани прахови частици, както е определено в приложение II към Директива 80/779/ЕИО и приложение II към Директива 85/203/ЕИО.

Член 10

Докладване и преразглеждане

Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от 31 декември 2003 г. доклад въз основа на опита от прилагането на настоящата директива, и по-конкретно на резултатите от най-новите научни изследвания за въздействието върху човешкото здраве в резултат на излагането на въздействието на серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово, както и за технологичното развитие, постигнато при методите за измерване и другите начини за оценка на концентрациите на прахови частици във въздуха и отлагането на олово по повърхности.

С оглед поддържането на високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда и като се има предвид придобитият опит при прилагане на настоящата директива от държавите-членки, по-специално условията, определени в приложение VI, според които са извършвани измервания, цитираният по-горе доклад се съпровожда с предложение за изменения на настоящата директива, ако е необходимо. По-специално Комисията ще подложи на проверка пределно допустимите стойности за втората фаза на ПЧ10 с оглед да ги направи задължителни и ще разгледа потвърждаването или предлагането на алтернативни пределно допустими стойности за втория етап или, в случай че това е подходящо, още за първия етап. В допълнение Комисията ще обърне специално внимание на определянето на пределно допустими стойности за ПЧ2,5 или на различни фракции на праховите частици, в случай че е подходящо. Освен това Комисията ще подложи на проверка годишните пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве от азотен двуоксид и ще направи предложение, което ще потвърди или измени сегашните стойности. Също така ще бъдат проучени часовите пределно допустими стойности за азотен двуоксид в светлината на указанията на Световната здравна организация и като се съобрази с това, дали тези пределно допустими стойности следва да се потвърдят или изменят.

Комисията също така ще се съобрази с това, дали е подходящо да се дадат стойности на алармени прагове за ПЧ10 и ПЧ2,5, или конкретни фракции на прахови частици, както е направено за другите замърсители, включени в настоящата директива.

Член 11

Глоби

Държавите-членки определят глоби за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези глоби са ефикасни, съответстващи на нарушенията и възпиращи.

Член 12

Прилагане

1. Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 19 юли 2001 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 22 април 1999 година.

За Съвета

Председател

W. MÜLLER

(1) ОВ С 9, 14.1.1998 г., стр. 6.

(2) ОВ С 214, 10.7.1998 г., стр. 1.

(3) Становище на Европейския парламент от 13 май 1998 г. (ОВ С 167, 1.6.1998 г., стр. 103), Обща позиция на Съвета от 24 септември 1998 г. (ОВ С 360, 23.11.1998 г., стр. 99) и Решение на Европейския парламент от 13 януари 1999 г. (ОВ С 104, 14.4.1999 г., стр. 44).

(4) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(5) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

(6) ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14.

(7) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 30.

(8) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 15.

(9) ОВ L 87, 27.3.1985 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ И АЛАРМЕНИ ПРАГОВЕ ЗА СЕРЕН ДВУОКСИД

I. Пределно допустими стойности за серен двуоксид

Пределно допустимите стойности се изразяват в μg/m3. Обемът трябва да бъде стандартизиран при следните условия на температура 239oК и налягане 101,3 kРа.

Период на усредняване

Пределно допустима стойност

Допустимо отклонение

Дата, до която пределно допустимата стойност следва да бъде спазена

1.	Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

1 час

350 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година)

150 μg/m3 (43 %) при влизане в сила на настоящата директива, намаляващи линейно от 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % до 1 януари 2005 г.

1 януари 2005 г.

2.	Среднодневна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

24 часа

125 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година)

няма

1 януари 2005 г.

3.	Пределно допустима стойност за опазване на екосистемите (не се прилага в непосредствена близост до източниците

Една календарна година и зима (1 октомври до 31 март)

20 μg/m3

няма

19 юли 2001 г.

II. Алармен праг за серен двуоксид

500 μg/m3, измерени през три последователни часа на места, които са представителни за качеството на въздуха в най-малко 100 км2 или цяла зона или агломерация, в зависимост от това, коя от указаните територии е най-малка.

III. Минимални данни, които трябва да бъдат предоставяни на обществеността при случаите на превишаване на алармения праг за серен двуоксид

Данните, които трябва да бъдат предоставяни на обществеността, следва да включват като минимум:

—	датата, часа и мястото на събитието и причините за появяването, когато са известни,

—

прогнози за:

—	изменения в концентрациите (подобряване, стабилизиране или влошаване) заедно с причините за тях,

—	съответната географска област,

—	продължителност,

—	групи от населението с потенциална уязвимост от събитието,

—	предпазни мерки, които трябва да бъдат предприети от съответните уязвими групи от населението.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА АЗОТЕН ДВУОКСИД (NO2) И АЗОТНИ ОКСИДИ (NОX) И АЛАРМЕН ПРАГ ЗА АЗОТЕН ДВУОКСИД

I. Пределно допустими стойности за азотен двуоксид и азотни оксиди

Пределно допустимите стойности се изразяват в μg/m3. Обемът следва да бъде стандартизиран при следните условия на температура и налягане: 239oК и 101,3 kРа.

Период на усредняване

Пределно допустима стойност

Допустимо отклонение

Дата, до която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена

1.	Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

1 час

200 μg/m3 (да не бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година)

50 % при влизане в сила на настоящата директива, намаляващи линейно от 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1 януари 2010 г.

1 януари 2010 г.

2.	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

Една календарна година

40 μg/m3 NO2

1 януари 2010 г.

3.	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на растителността

Една календарна година

30 μg/m3 NOх

няма

19 юли 2001 г.

II. Алармен праг за азотен двуоксид

400 μg/m3, измерени през три последователни часа на места, които са представителни за качеството на въздуха в най-малко 100 км2 или цяла зона или агломерация, в зависимост от това, коя от указаните територии е най-малка.

III. Минимални данни, които трябва да бъдат предоставяни на обществеността при случаите на превишаване на алармения праг за азотен двуоксид

Данните, които трябва да бъдат предоставяни на обществеността, следва да включват като минимум:

—	датата, часа и мястото на събитието и причините за появяването, когато са известни,

—

прогнози за:

—	изменения в концентрациите (подобряване, стабилизиране или влошаване), заедно с причините за тях,

—	съответната географска област,

—	продължителност,

—	групи от населението с потенциална уязвимост от събитието,

—	предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от съответните уязвими групи от населението.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ПЧ10)

Период на усредняване

Пределно допустима стойност

Допустимо отклонение

Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена

ЕТАП 1

1.	24-часова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

24 часа

50 μg/m3 ПЧ10 да не бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година

50 % при влизане в сила на настоящата директива, намаляващи линейно от 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1 януари 2005 г.

1 януари 2005 г.

2.	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

Една календарна година

40 μg/m3 ПЧ10

1 януари 2005 г.

ЕТАП 2 (1)

1.	24-часова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

24 часа

50 μg/m3 ПЧ10 да не бъде превишавана повече от 7 пъти за една календарна година

Да бъде извлечена от данните и да бъде еквивалентна на пределно допустимата стойност от етап 1

1 януари 2010 г.

2.	Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

Една календарна година

20 μg/m3 ПЧ10

50 % от 1 януари 2005 г., намаляваща линейно всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1 януари 2010 г.

1 януари 2010 г.

(1) Означените пределно допустими стойности трябва да се преразгледат в светлината на по-нататъшната информация за въздействието върху здравето и околната среда, техническата изпълнимост и опита при прилагане на етап 1 от държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ОЛОВО

	Период на усредняване	Пределно допустима стойност	Допустимо отклонение	Дата, към която пределно допустимата стойност следва да бъде спазена
Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Една календарна година	0,5 μg/m3 (1)	100 % при влизане в сила на настоящата директива, намаляващи линейно от 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % до 1 януари 2005 г. или до 1 януари 2010 г. в непосредствена близост до конкретните точкови източници, за които Комисията трябва да бъде уведомена	1 януари 2005 г. или 1 януари 2010 г. в непосредствена близост до конкретните промишлени източници, разположени и работещи по местата на замърсяване от десетки години. Комисията трябва да бъде уведомена за тези източници до 19 юли 2001 г. (2). В такива случаи пределно допустимите стойности ще бъдат 1,0 μg/m3 считано от 1 януари 2005 г.

(1) Процесът, определен в член 10 за преразглеждане на настоящата директива, включва разглеждане на възможностите за допълнения или замяна на пределно допустимите стойности с натрупани допустими стойности за местата, които са в непосредствена близост до точковия източник.

(2) Такава нотификация трябва да се съпровожда с подходящи доказателства. Районът, в който се прилагат по-високи пределно допустими стойности, не трябва да бъде по-голям от 1 000 метра, считано от конкретния източник.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКСИД, АЗОТЕН ДВУОКСИД (NO2) И АЗОТНИ ОКСИДИ (NOX), ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ПЧ10) И ОЛОВО ВЪВ ВЪЗДУХА, В РАМКИТЕ НА ДАДЕНА ЗОНА ИЛИ АГЛОМЕРАЦИЯ

I. Горни и долни оценъчни прагове

Ще бъдат прилагани следните горни и долни оценъчни прагове:

а)

СЕРЕН ДВУОКСИД

	Опазване на здравето	Опазване на екосистемите
Горен оценъчен праг	60 % от 24-часовата пределно допустима стойност (75 μg/m3 — да не бъде превишавано повече от 3 пъти за календарна година)	60 % от зимната пределно допустима стойност (12 μg/m3)
Долен оценъчен праг	40 % от 24-часовата пределно допустима стойност (50 μg/m3 — да не бъде превишавано повече от 3 пъти за календарна година)	40 % от зимната пределно допустима стойност (8 μg/m3)

б)

АЗОТЕН ДВУОКСИД И АЗОТНИ ОКСИДИ

Средночасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

(NO2)

Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве

(NO2)

Средногодишна пределно допустима стойност за опазване на растителността

(NOх)

Горен оценъчен праг

70 % от пределно допустимата стойност (140 μg/m3 — да не бъде превишавана повече от 18 пъти за календарна година)

80 % от пределно допустимата стойност (32 μg/m3)

80 % от пределно допустимата стойност (24 μg/m3)

Долен оценъчен праг

50 % от пределно допустимата стойност (100 μg/m3 — да не бъде превишавана повече от 18 пъти за календарна година)

65 % от пределно допустимата стойност (26 μg/m3)

65 % от пределно допустимата стойност (19,5 μg/m3)

в)

ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

Горният и долният оценъчен праг за ПЧ10 са базирани на индикативните пределно допустими стойности за 1 януари 2010 г.

	24-часова средна стойност	Годишна средна стойност
Горен оценъчен праг	60 % от пределно допустимата стойност (30 μg/m3 — да не бъде превишавано повече от 7 пъти за календарна година)	70 % от пределно допустимата стойност (14 μg/m3)
Долен оценъчен праг	40 % от пределно допустимата стойност (20 μg/m3 — да не бъде превишавано повече от 7 пъти за календарна година)	50 % от пределно допустимата стойност (10 μg/m3)

г)

ОЛОВО

	Годишна средна стойност
Горен оценъчен праг	70 % от пределно допустимата стойност (0,35 μg/m3)
Долен оценъчен праг	50 % от пределно допустимата стойност (0,25 μg/m3)

II. Определяне на превишенията над горния и долния оценъчен праг

Превишенията над горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходен петгодишен период в случаите, когато са налице достатъчно данни. Оценъчният праг се разглежда като превишен, когато общият брой на превишенията на числовата концентрация на прага през тези пет години превишава трикратно броя на допустимите в рамките на една календарна година превишения (на съответните пределно допустими стойности).

Когато на разположение има данни за по-малко от пет години, държавите-членки могат да комбинират кампаниите за измервания с кратка продължителност през определен период от годината и проведени на места, които са типични по отношение на най-високите нива на замърсяване, с резултати, получени с информацията от описа на емисиите и моделирането, при определяне на превишаването на горния и долния оценъчен праг.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

РАЗПОЛАГАНЕ НА ПРОБОВЗЕМНИТЕ ТОЧКИ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКСИД, АЗОТЕН ДВУОКСИД И АЗОТНИ ОКИСИ, ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ И ОЛОВО ВЪВ ВЪЗДУХА

Към фиксираните измервания се прилагат следните съображения:

I. Изисквания при определяне на разположението в макромащаб

а) Опазване на човешкото здраве

Пробовземните точки, ориентирани към опазване на човешкото здраве, следва да бъдат разполагани така, че:

да предоставят данни за районите в рамките на съответните зони и агломерации, където възникват най-високите концентрации, на които населението е възможно да бъде изложено пряко или косвено в течение на период от време, който е значителен в сравнение с периода на усредняване на пределно допустимата/ите стойност/и;

ii)	да предоставят данни за други райони в зоните и агломерациите, които са представителни по отношение на експозицията на основното население.

Пробовземните точки следва по принцип да се разполагат така, че да се избягват измервания на много малки микросреди в непосредствена близост до тях. Като указание може да се счита следното: за да бъде представителна за качеството на въздуха в заобикалящата територия, една пробовземна точка следва да е разположена на не по-малко от 200 м2 около мястото, където се измерва замърсяването и на няколко квадратни километра в населените места.

Пробовземните точки следва също да бъдат представителни за подобни местонахождения, които не се намират в непосредствена близост до тях.

Следва да се има предвид необходимостта да се разположат пробовземни точки на острови, където това е необходимо за опазване здравето на населението.

б) Опазване на екосистемите и растителността

Пробовземните точки, ориентирани към опазване на екосистемите или растителността, следва да се разполагат на повече от 20 км от предградията или на повече от 5 км от другите застроени райони, промишлени инсталации или пътища. Като указание може да се счита следното: за да бъде представителна за качеството на въздуха в заобикалящата територия, една пробовземна точка следва да е разположена най-малко на 1 000 км2 от тази територия Държавите-членки могат да предвидят разполагане на пробовземните точки и на по-малко разстояние или за да бъдат представителни за качеството на въздуха, на по-малка територия, като имат предвид конкретните географски условия.

Следва да се има предвид необходимостта от оценка на качеството на въздуха на острови.

II. Изисквания при определяне на разположението в микромащаб

Като минимум, доколкото това е практически възможно, следва да бъдат спазени следните насоки:

—

потокът около водното отверстие на пробовземна сонда следва да бъде неограничен, без да са налице прегради, които възпрепятстват движението на въздуха в съседство с пробовземното устройство (обикновено то следва да бъде разположено на няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и най-малко на 0,5 метра от най-близката сграда с пробовземен пункт, в случай че той е представителен за качеството на въздуха около линията на сградата),

—

по принцип входното отверстие на пробовземна сонда следва да бъде разположено на височина между 1,5 м (зоната на дишане) и 4 м над земята. В някои случаи може да бъде необходимо по-високо разположение (до 8 м). По-високото разположение може да бъде подходящо и когато станцията е представителна за голяма област,

—	входното отверстие на пробовзимащото устройство не следва да се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с въздуха,

—	изходното отверстие на пробовзимащото устройство следва да бъде разположено по начин, при който се избягва повторното циркулиране на изходящия въздух през входното отверстие,

—

разполагане на ориентирани към трафика пробовзимащи устройства:

—	за всички замърсители такива пробовземни точки следва да бъдат на не по-малко от 25 м от големите кръстовища и на не по-малко от 4 м от центъра на най-близкото платно за движение,

—	за азотния двуоксид входното отверстие следва да бъде разположено на не повече от 5 м от бордюра,

—	за праховите частици и оловото входното отверстие следва да бъде разположено по начин, който е представителен за качеството на въздуха в близката до сградите линия.

Следните фактори също могат да бъдат взети предвид:

—	наслагващи се източници,

—	сигурност,

—

достъп,

—	наличие на електрозахранване и телефонни комуникации,

—	видимост на площадката спрямо нейното обкръжение,

—	безопасност на обществеността и обслужващия персонал,

—	стремеж към съвместно разполагане на пробовземните точки за различни замърсители,

—	изисквания, свързани с териториалното планиране.

III. Документиране и преглед на избора на площадката

Процедурата по избора на площадка следва да бъде напълно документирана на етапа на нейното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Площадките следва да се преразглеждат през равни интервали и документирането им да се повтаря, за да се гарантира валидността на критериите за избор във времето.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА ПРОБОВЗЕМНИТЕ ТОЧКИ ЗА ФИКСИРАНИ ИЗМЕРВАНИЯ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКСИД (SO2), АЗОТЕН ДВУОКСИД (NO2) И АЗОТНИ ОКСИДИ, ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ И ОЛОВО ВЪВ ВЪЗДУХА

I. Минимален брой на пробовземните точки за фиксирани измервания за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите, където фиксираните измервания са единственият източник на информация

а) Разсредоточени (площни) източници

Население на агломерацията или зоната (в хиляди)	Ако концентрациите превишават горния оценъчен праг	Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг	За SO2 и NO2, в агломенациите, в които максималните концентрации са под долния оценъчен праг
0—250	1	1	Не се прилага
250—499	2	1	1
500—749	2	1	1
750—999	3	1	1
1 000—1 499	4	2	1
1 500—1 999	5	2	1
2 000—2 749	6	3	2
2 750—3 749	7	3	2
3 750—4 749	8	4	2
4 750—5 999	9	4	2
> 6 000	10	5	3
	За NO2 и прахови частици: да включват най-малко един градски фонов пункт за мониторинг и един, ориентиран към трафика на МПС

б) Точкови източници

За оценка на замърсяването в близост до точкови източници броят на пробовземните точки за фиксирано измерване следва да се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели на разпространение и замърсяване във въздуха и потенциалната експозиция на населението.

II. Минимален брой на пробовземните точки за фиксирано измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на екосистеми или растителност в зони, различни от агломерациите

Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг	Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг
1 пункт за 20 000 км2	1 пункт за 40 000 км2

В островни зони броят на пробовземните точки за фиксирани измервания следва да се изчисли, като се вземат предвид разпространението на параметрите на замърсяване на въздуха и потенциалът за експозиция на екосистемите и растителността.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО КАЧЕСТВОТО НА ДАННИТЕ И СРАВНЯВАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКАТА НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

I. Изисквания за качеството на данните

Следните изисквания към качеството на данните, необходимата точност и точност на методите за оценка, минималния времеви обхват и минималното количество регистрирани данни от измерванията са предназначени да ръководят програмите за осигуряване на качеството.

	Серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди	Прахови частици и олово
Непрекъснато измерване
Точност	15 %	25 %
Минимум регистрирани данни	90 %	90 %
Индикаторно измерване
Точност	25 %	50 %
Минимум регистрирани данни	90 %	90 %
Минимален времеви обхват	14 % (едно измерване на седмица без точно определяне на времето, равномерно разпределено в годината, или осем седмици, равномерно разпределени в годината)	14 % (едно измерване на седмица без точно определяне на времето, равномерно разпределено в годината, или осем седмици, равномерно разпределени в годината)
Моделиране
Точност
Средночасови	50 %—60 %
Среднодневни	50 %	Не са дефинирани понастоящем (1)
средногодишни	30 %	50 %
Преценка на целта
Точност:	75 %	100 %

Точността на измерванията е определена съгласно „Указанията за изразяване на несигурност в измерванията“ (ISO 1932) или съгласно ISO 5725-1 „Точност (точност и лоялност) на измервателните методи и резултати“ (1994). Процентите в таблицата са дадени за усреднените индивидуални измервания за съответния период чрез пределно допустимите стойности, за 95 % интервал на благонадеждност (bias + два пъти стандартните отклонения). По отношение на непрекъснати измервания, точността трябва да се тълкува като приложима в райони с подходящи пределно допустими стойности.

Точността на моделирането и преценката на целта се дефинира като максимално отклонение от измерените и изчислени нива на концентрации за определен период чрез пределно допустимите стойности, без да се взема под внимание продължителността на явленията.

В изискванията за минимум придобити данни и времевото покритие не се включват загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране и нормалната поддръжка на инструментите.

Чрез дерогация държавите-членки могат да прилагат случайни измервания вместо непрекъснати измервания за прахови частици и олово, в случай че могат да докажат на Комисията, че точността е в рамките на 95 % за определен интервал и по отношение на непрекъснатия мониторинг в рамките на 10 %. Случайните измервания трябва да са разпределени равномерно през годината.

II. Резултати от оценката на качеството на въздуха

Следващата информация следва да бъде събирана за зоните или агломерациите, в които източници, различни от измерванията, се използват за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на качеството на въздуха.

—	описание на изпълнените дейности по оценката,

—	използвани специфични методи, с препратки към съответните описания на метода,

—	източници на данни и информация,

—

описание на резултатите, включително несигурните, и по-конкретно размерите на всяка област или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, около който концентрациите превишават пределно допустимата стойност/стойности или, според случая, пределно допустима стойност/стойности плюс приложимото/ите допустимо/и отклонение/я и на всяка област, в която концентрациите превишават оценъчните (горен и долен) прагове,

—	за пределно допустими стойности, чиято цел е опазването на човешкото здраве, населението, което е потенциално изложено на концентрации над пределно допустимата стойност.

Когато е възможно, държавите-членки следва да съставят карти, показващи разпределението на концентрациите в рамките на всяка зона и агломерация.

III. Стандартизация

За серен двуоксид и азотни оксиди обемът трябва да бъде стандартизиран при температура 293oК и налягане 101,3 kРа.

(1) Всяко изменение, необходимо, за да се адаптира настоящата точка към научния и техническия прогрес, се утвърждава в съответствие с процедурата, определена в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕТОДИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ОСНОВНИ ПРИ ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА СЕРЕН ДВУОКСИД, АЗОТЕН ДВУОКСИД И АЗОТНИ ОКСИДИ, ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ПЧ10 И ПЧ2,5) И ОЛОВО

Препоръчителен метод за анализ на серен двуоксид

ISO/FDIS 10498 (стандартът е в проектна фаза). Качество на въздуха — определяне на серен двуоксид — ултравиолетов флуоресцентен метод.

Държавите-членки могат да използват и друг метод, като демонстрират, че дава резултат, равностоен на упоменатия по-горе.

II.

Препоръчителен метод за анализ на азотен двуоксид и азотни оксиди

ISO 7996: 1985. Качество на въздуха — определяне на масата на концентрациите на азотни оксиди — химико-луминесцентен метод.

III. А.

Референтен метод за пробовземане на олово

Референтният метод за пробовземане на олово ще бъде този, описан в приложението към Директива 82/884/ЕИО, докато пределно допустимите стойности според приложение IV към настоящата директива се постигнат, след което препоръчителният метод ще бъде методът, отнасящ се за ПЧ10, определен в раздел IV от настоящото приложение.

III. Б.

Референтен метод за анализ на олово

ISO 9855: 1993 Качество на въздуха — определяне на оловни частици, съдържащи се в аерозолите, събирани по филтрите. Метод на атомно-абсорбционна спектроскопия.

IV.

Референтен метод за пробовземане и измерване на ПЧ10

Референтният метод за пробовземане и измерване на ПЧ10 ще бъде описан в EN 12341 „Качество на въздуха — процедури за тестване в практиката за демонстриране на равнозначност на пробовземните методи за ПЧ10 фракции от прахови частици“. Принципът на измерване се базира на събиране върху филтър на ПЧ10 фракции от праховите частици във въздуха и гравиметрично определяне на масата.

Държавите-членки могат да използват и друг метод, като демонстрират, че дава резултати, равностойни на упоменатия по-горе, или какъвто и да е друг метод, за който държавите-членки считат, че може да илюстрира едно постоянно отношение с референтния метод. В този случай получените данни могат да се коригират със съответния коефициент, за да се достигне до резултати, еквивалентни на онези, получени с референтния метод.

Всяка държава-членка трябва да информира Комисията за използвания метод на пробовземане и измерване на ПЧ10. Комисията трябва колкото може по-бързо да извърши вътрешно сравнение за данните за ПЧ10, получени по този метод, с цел да осигури информация за ревизиране на тази директива в съответствие с член 10.

Временен референтен метод за пробовземане и измерване на ПЧ2,5

Комисията ще подготви насоки в консултация с Комитета в съответствие с член 12 от Директива 96/62/ЕО за подходящ временен референтен метод за пробовземане и оценка на ПЧ2,5 до 19 юли 2001 г.

Държавите-членки могат да използват какъвто и да е метод, който считат за подходящ.

Всяка държава-членка трябва да информира Комисията за използвания метод на пробовземане и измерване на ПЧ2,5. Комисията трябва колкото е възможно по-бързо да приключи вътрешно сравнение на данните за ПЧ2,5, получени по този метод, с цел да осигури информация за преразглеждане на тази директива в съответствие с член 10.

VI.

Референтни техники за моделиране

Понастоящем не могат да се конкретизират референтни техники за моделиране. Всяко изменение, което ще доведе до привеждане на тази точка в съответствие с научния и техническия прогрес, трябва да се приеме съгласно процедурата, определена в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО.