„Освен това, когато съществуват тесни връзки между финансовото предприятие и други физически или юридически лица, компетентните органи издават разрешително само ако тези връзки не възпрепятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции.

Компетентните органи отказват издаването на разрешително, ако законовите или подзаконовите актове или административните разпоредби на дадена страна, която не е членка, които уреждат дейността на едно или повече физически лица, с които предприятието има тесни връзки, или когато трудности, свързани с тяхното прилагане, възпрепятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции.

Компетентните органи изискват финансовите предприятия да им предоставят постоянно информацията, необходима за проследяване спазването на условията, посочени в настоящия параграф.“

„1а. Държавите-членки изискват главното управление на застрахователните предприятия да се намира в същата държава-членка, където се намират седалищата им според устройствения им акт“

2.„2а. Всяка държава-членка изисква:

—	всяка кредитна институция, която е юридическо лице и която съгласно националното законодателство има седалище според устройствения акт, да е с главно управление в същата държава-членка, където се намира нейното седалище според устройствения акт,

—	главното управление на всяка друга кредитна институция да бъде в държавата-членка, която е издала разрешително и в която институцията действително извършва своята дейност.“

„5а.

Независимо от разпоредбите на параграфи от 1 до 4, държавите-членки могат да разрешат обмен на информация между компетентните органи и:

—	органите, отговарящи за контрола на органите, участващи в производства по ликвидация и несъстоятелност на финансови предприятия и други подобни производства, или

—	органите, отговарящи за контрола на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователните предприятия, кредитните институции, инвестиционните посредници и други финансови институции, или

—	независими актюери на застрахователни предприятия, извършващи правен надзор над тези предприятия и органите, отговарящи за контрола на подобни актюери.

Държавите-членки, които използват възможността, предвидена в първата алинея, изискват да бъдат спазени поне следните условия:

—	информацията е предназначена за целите на контрола или правния надзор, посочени в първата алинея,

—	информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, наложени по параграф 1,

—	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите, лицата и структурите, които могат да получат информацията в съответствие с настоящия параграф.“

„5а.

—	органите, отговарящи за контрола на органите, участващи в процедурата по несъстоятелност и ликвидация на финансови предприятия и други подобни процедури, или

—	органите, отговарящи за контрола на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователните предприятия, кредитните институции, инвестиционните посредници и други финансови институции.

Държавите-членки, които използват възможността, предвидена в първата алинея, изискват да бъдат изпълнени следните условия:

—	информацията е предназначена за осъществяване на контрола, посочен в първата алинея,

—	информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, наложени в параграф 1,

—	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на институциите, които могат да получат информацията съгласно този параграф.“

„5б.

Независимо от разпоредбите на параграфи от 1 до 4, с оглед засилване на стабилността, включително и целостта на финансовата система, държавите-членки могат да разрешат обмена на информация между компетентните органи и институциите или органите, отговарящи съгласно закона за разкриване и разследване на нарушенията в областта на дружественото право.

Държавите-членки, които използват възможността, предвидена в първата алинея, изискват да бъдат изпълнени най-малко следните условия:

—	информацията е предназначена за изпълнение на задачата, посочена в първата алинея,

—	информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в параграф 1,

—	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Когато в дадена държава-членка органите или структурите, посочени в първата алинея, изпълняват задачата си за разкриване или разследване с помощта на лица, с оглед на тяхната специфична компетентност, назначени за тази цел и които не са заети в публичния сектор, възможността за обмен на информация, предвидена в първата алинея, може да бъде разширена, като обхване такива лица при условията, предвидени във втората алинея.

За да приложат последното тире от втората алинея, органите или структурите, посочени в първата алинея, съобщават на компетентните органи, които са оповестили информацията, имената и точните отговорности на лицата, до които трябва да се изпрати.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите или институциите, които могат да получат информацията съгласно този параграф.

Преди 31 декември 2000 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на разпоредбите на този параграф.“

„6.

Този член не възпрепятства компетентен орган да предаде:

—	на централни банки и на други органи с подобна функция в качеството им на парични институции,

—	когато е целесъобразно, на други публични органи, отговарящи за контрола върху платежните системи,

информация, предназначена за изпълнение на техните задачи, нито възпрепятства такива органи да съобщят на компетентните органи такава информация, каквато може да им е необходима за целите на параграф 4. Информацията, получена в този контекст, отговаря на изискванията за спазване на професионална тайна, залегнали в този член.“

„5в.

Държавите-членки могат да разрешат на компетентните органи да предадат:

—	на централни банки и на други органи с подобна функция в качеството им на парични институции,

—	когато е целесъобразно, на други публични органи, отговарящи за контрола върху платежните системи,

информация, предназначена за изпълнение на техните задачи, както и да разрешат на подобни институции или органи да съобщят на компетентните органи подобна информация, от която те може да имат нужда за целите на параграф 4. Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в този член.“

„8. Този член не възпрепятства компетентните органи да съобщават информацията, посочена в параграфи от 1 до 4, на клирингова къща или друг подобен орган, признат съгласно националното право, за предоставяне на услуги за клиринга или сетълмента за един от техните пазари в държавите-членки, ако те считат, че е необходимо да съобщават тази информация, за да се осигури правилното функциониране на тези органи, по отношение на неизпълнението или по отношение на потенциалното неизпълнение на участниците на пазара. Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1. Въпреки това, държавите-членки осигуряват информацията, получена по параграф 2, да не се оповестява при обстоятелствата, посочени в този параграф, без изричното съгласие на компетентните органи, която са я оповестили.“

„2. Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, както и одиторите и експертите, обучени от компетентните органи, да бъдат обвързани със задължението за спазване на професионалната тайна. Това означава също, че никаква поверителна информация, която те могат да получат по време на изпълнение на задълженията си, не може да се разкрива на което и да е лице или орган, освен в резюмирана или обобщена форма, по такъв начин, че предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и управляващите дружества и депозитарите (наричани по-долу предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност) да не могат да бъдат идентифицирани поотделно, без да се засягат случаите от обхвата на наказателното право.

Независимо от това, когато дадено предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност, бъде обявено в несъстоятелност или се прекратява принудително, поверителната информация, която не засяга трети страни, участващи в опитите за оздравяване, може да бъде разкрита в граждански или търговски производства.

3. Параграф 2 не възпрепятства компетентните органи на различните държави-членки да обменят информация в съответствие с тази или с други директиви, приложими по отношение на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или на предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност. Тази информация е предмет на изискванията за спазване на професионална тайна, предвидени в параграф 2.

4. Държавите-членки могат да сключат споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни, само ако съобщаваната информация е обхваната с гаранции за спазване на професионалната тайна, които са поне еквивалентни на тези, предвидени в този член.

7.5. Компетентните органи, получаващи поверителна информация по параграфи 2 или 3, могат да я използват само при изпълнението на техните задължения:

—	за проверяване на изпълнението на условията, уреждащи започването на дейността на ПКИПЦК или предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност и за улесняване на наблюдението на осъществяването на тази дейност, на административните и счетоводни процедури и механизмите за вътрешен контрол,

—	за налагане на санкции,

—	при административно обжалване на решения на компетентните органи или

—	при съдебни производства, инициирани съгласно член 51, параграф 2.

7.6. Параграфи 2 и 5 не изключват обмена на информация:

а)	в рамките на държава-членка, когато има два или повече компетентни органи; или

б)

в рамките на дадена държава-членка или между държави-членки, между компетентни органи; и

—	органите, които носят отговорност пред обществеността за надзора на кредитните институции, инвестиционните посредници, застрахователните предприятия и други финансови институции и органите, отговарящи за надзора на финансовите пазари,

—	органи, участващи в ликвидация или производства по несъстоятелност на ПКИПЦК и в други подобни производства и на предприятия, допринасящи и за тяхната стопанска дейност,

—	лица, отговарящи за извършването на законоустановени одити на счетоводни отчети на застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции,

при изпълнението на техните надзорни функции или оповестяването пред органи, които управляват компенсационни схеми на информация, необходима за изпълнението на техните функции. Подобна информация е предмет на изискванията за опазване на професионална тайна, посочени в параграф 2.

7.7. Независимо от разпоредбите на параграфи от 2 до 5, държавите-членки могат да разрешат обмена на информация между компетентните органи и:

—	органите, отговарящи за контрола на органите, участващи в ликвидацията и производството по несъстоятелност на финансови предприятия и други подобни производства, или

—	органите, отговарящи за контрола на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователните предприятия, кредитни институции, инвестиционните посредници и други финансови институции.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първата алинея, изискват да бъдат изпълнени следните минимални условия:

—	информацията е предназначена за целите на контрола, посочен в първата алинея,

—	информацията, получена в този контекст, е предмет на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в параграф 2,

—	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и когато е целесъобразно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите, които могат да получат информацията съгласно този параграф.

8. Независимо от разпоредбите на параграфи от 2 до 5, с оглед засилване на стабилността, включително и на интегритета на финансовата система, държавите-членки могат да разрешат обмена на информация между компетентните органи и институциите или органите, отговарящи по закон за разкриване и разследване на нарушенията в областта на дружественото право.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първата алинея, трябва да изискват изпълнението най-малко на следните условия:

—	информацията се използва за целите на изпълнение на задачата, посочена в първа алинея,

—	информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в параграф 2,

—	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

Когато в дадена държава-членка органите или структурите, посочени в първата алинея, изпълняват задачата си за разкриване или разследване с помощта на лица, с оглед на тяхната специфична компетентност, назначени за тази цел и които не са наети в публичния сектор, възможността за обмен на информация, предвидена в първата алинея, може да бъде разширена, като обхване такива лица при условията, предвидени във втората алинея.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите, които могат да получат информацията, посочена в този параграф.

Преди 31 декември 2000 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на този параграф.

9. Настоящият член не възпрепятства дадена компетентна институция да предаде на централните банки и на други структури с подобна функция в качеството им на парични органи информация, предназначена за изпълнение на техните задачи, нито възпрепятства подобни органи или структури да съобщят на компетентните органи такава информация, каквато може да им бъде необходима за целите на параграф 5. Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в настоящия член.

10. Настоящият член не възпрепятства компетентните органи да съобщават информацията, посочена в параграфи от 2 до 5, на клирингова къща или друг подобен орган, признат по националното право за предоставяне на услугите по клиринг или сетълмент за един от пазарите на държавите-членки, ако те считат, че е необходимо да съобщят тази информация, за да се осигури правилното функциониране на тези структури, по отношение на неизпълнението или по отношение на потенциалното неизпълнение от страна на участниците на пазара. Информацията, получена в този контекст, е предмет на изискванията за спазване на професионална тайна, предвидени в параграф 2. Държавите-членки гарантират информацията, получена съгласно параграф 3, да не се оповестява при обстоятелствата, посочени в този параграф, без изричното съгласие на компетентните институции, които я оповестяват.

11. Освен това, независимо от разпоредбите, посочени в параграфи 2 и 5, по силата на разпоредбите, предвидени по закон, държавите-членки могат да разрешават оповестяването на дадена информация на други ведомства от централната държавна администрация, отговарящи за законодателството по надзора на ПКИПЦК и на предприятията, допринасящи за тяхната стопанска дейност, кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователните предприятия и на инспекторите, обучени от тези ведомства.

Подобно оповестяване може да се прави само когато е необходимо за целите на разумния надзор.

Държавите-членки гарантират, че информацията, получена по параграфи 3 и 6, няма да се оповестява при обстоятелствата, посочени в този параграф, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили.“

„1.

Държавите-членки предвиждат най-малкото, че:

а)

Всяко лице, което е получило разрешение по смисъла на Директива 84/253/ЕИО (10), изпълняващо във финансово предприятие задачата, описана в член 51 от Директива 78/660/ЕИО (11), член 37 от Директива 83/349/ЕИО или член 31 от Директива 85/611/ЕИО или някоя друга законово определена задача, е задължено да докладва незабавно на компетентните органи всеки факт или решение във връзка с това предприятие, които са му станали известни при изпълнението на тази задача, които е вероятно да:

—	представляват съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които предвиждат условията, регулиращи издаването на разрешителни или които специално уреждат изпълнението на дейностите на финансовите предприятия, или

—	засягат непрекъснатото функциониране на финансовото предприятие, или

—	водят до отказ за заверка на счетоводните отчети или до изразяване на съмнения;

б)

че лицето е длъжно да докладва всякакви факти и решения, които му станат известни по време на изпълнението на задачата, както е описано в буква а) в предприятие, което има тесни връзки в резултат на взаимоотношение на контрол с финансовото предприятие, в рамките на което то изпълнява горепосочената задача.

Добросъвестното оповестяване на компетентните институции от страна на лицата, които са получили разрешително по смисъла на Директива 84/253/ЕИО на всеки факт или решение, посочени в параграф 1, не представлява нарушение на някое ограничение за оповестяването на информация, наложено с договор или по силата на някоя законова, подзаконова или административна разпоредба и няма да води до каквато и да е отговорност за такива лица.