ДИРЕКТИВА 94/34/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 89/107/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, посочена в член 189б от Договора (3),

като имат предвид, че правилата за хармонизиране в областта на добавките не трябва да засягат прилагането на съществуващите от 1 януари 1992 г. разпоредби на държавите-членки, които забраняват употребата на определени добавки в определени храни, които се считат за традиционни и се произвеждат на тяхната територия, при условие че тези разпоредби не се отнасят до цяла серия храни, включително храни, които не са предмет на настоящата директива, но по отношение на които разпоредбите на Общността предвиждат разрешаване на добавки;

като имат предвид, че тези продукти могат да се разграничават с подходящо етикетиране;

като имат предвид, че не трябва да се засяга свободното обращение на храни, които отговарят на изискванията на директивите за добавките;

като имат предвид, че не трябва да се засяга свободата на установяване, производството и продажбата на храни, които отговарят на изискванията на директивите за добавките, на територията на всяка държава-членка,

В Директива 89/107/ЕИО (4) се добавя следният член 3а:

„Член 3а

1. Чрез дерогация от член 3, параграф 2, букви а) и б), Съветът по предложение на Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 100а от Договора, разрешава на държавите-членки да поддържат забраната за употреба на определени добавки при производството на определени, считани за традиционни, храни, при условие че:

—	тази забрана е съществувала на 1 януари 1992 г.,

—	съответните държави-членки разрешават на тяхна територия производството и продажбата на всички храни, които не се считат за традиционни и които съответстват на правилата, предвидени в член 3.

2. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2081/92 (5) и (ЕИО) № 2082/92 (5), преди 1 юли 1994 г. държавите-членки съобщават списъка на храните, които считат за традиционни, като излагат подробно аргументите си, заедно със съответните правни разпоредби, забраняващи употребата на определени добавки към такива храни.

Преди 1 април 1995 г. Комисията представя на Съвета предложение за критериите, които следва да се прилагат за решаване дали един продукт е традиционен и за националните забрани, които могат да бъдат поддържани в съответствие с тези критерии.

Съветът се произнася по предложението преди 1 април 1996 г.

3. До определен от Съвета срок в параграф 2 държавите-членки могат да поддържат всички забрани, които са съобщили на Комисията в съответствие с параграф 2, първа алинея, при условие че те са съобразени с общите условия, посочени в параграф 1.

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(3) Становище на Европейския парламент от 26 май 1993 г. (ОВ C 176, 28.6.1993 г., стр. 117), потвърдено на 2 декември 1993 г. (ОВ C 342, 20.12.1993 г.), Обща позиция на Съвета от 9 март 1994 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ C 91, 28.3.1994 г., стр. 75).

(5) Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно гарантирането на географските означения и наименованията за произход на селскостопански продукти и храни (ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1).