03/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

144

31991L0068

L 046/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 януари 1991 година

относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността

(91/68/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че хармоничното функциониране на общата организация на пазара за овце и кози няма да донесе очакваните резултати, докато различията между държавите-членки във ветеринарно-санитарната област действат като ограничение върху търговията в рамките на Общността,

като има предвид, че с цел насърчаване на този вид търговия е препоръчително различията да се премахнат и да се въведат общи правила за търговията с овце и кози за цялата Общност; като има предвид също така че изпълнението на тази цел ще допринесе за доизграждането на единния пазар;

като има предвид, че за да бъде обект на търговия в рамките на Общността, овцете и козите трябва да отговарят на определени ветеринарно-санитарни изисквания, имащи за цел да се избегне разпространението на заразни болести;

като има предвид, че приложимите ветеринарно-санитарни изисквания следва да се различават в зависимост от целите на търговията с тях,

като има предвид, че здравната ситуация за овцете и козите се различава на територията на Общността; като има предвид, че поради това трябва да се предвиди позоваване на определението „райони“, така както е определено в Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (4), последно изменена с Директива 90/425/ЕИО (5), когато става въпрос за части от същата територия,

като има предвид, че за търговията между райони с равностойни ветеринарно-санитарни условия не трябва да съществуват бариери,

като има предвид, че следва да се предвиди разпоредба, позволяваща на Комисията да одобрява някои допълнителни изисквания в светлината на напредъка, постигнат от отделна държава-членка в ликвидирането на определени болести, при условие че тези изисквания в никакъв случай не превишат прилаганите на национално ниво изисквания от съответната държава-членка;

като има предвид, че за да се избегне разпространението на заразни болести, следва да се определят условия за транспортирането на животните до тяхното местоназначение;

като има предвид, че за да се осигури съответствие с прилаганите изисквания, трябва да се предвидят разпоредби за въвеждането на здравни сертификати, издавани от официално ветеринарни лекари, които да придружават овцете и козите до достигане на тяхното местоназначение,

като има предвид, че по отношение както на организацията и последващите проверки от страна на държавите-членки, така и на защитните мерки, които е необходимо да се въведат, трябва да се предвиди позоваване на общите правила, установени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар,

като има предвид, че следва да се предвиди разпоредба, регламентираща правото на Комисията да извършва собствени проверки,

като има предвид, че трябва да се въведе процедура за тясно и ефективно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в член 2 от Директива 64/432/ЕИО, както и следните допълнителни определения:

1.	Овце и кози, предназначени за клане, означава животни от видовете козе и овце, предназначени да бъдат транспортирани директно или през одобрен пазар или събирателен център до кланица с цел клане, съгласно условията, определени в член 6 на Директива 64/432/ЕИО;

2.	Овце и кози за доотглеждане, разплод и угояване: овце и кози, различни от посочените в точка 1, предназначени да бъдат транспортирани до местоназначението директно или през одобрен пазар или събирателен център;

3.	Стопанство: съгласно определението в член 2, параграф 4 от Директива 90/425/ЕИО;

4.	Официално свободно от бруцелоза стопанство за отглеждане на овце и кози означава стопанство, което отговаря на условията, определени в приложение А, глава 1, точка I.

5.	Стопанство за отглеждане на овце и кози, свободно от бруцелоза, означава стопанство, което отговаря на изискванията, установени в приложение А, глава 2;

6.	Търговия означава търговски отношения между държави-членки по смисъла на член 9, параграф 2 от Договора;

7.	Болести, подлежащи на задължително обявяване, са болестите, изброени в раздели I и II от приложение Б, съмнението за или наличието на които задължително се обявяват пред компетентните органи на държавата-членка;

8.	Официален ветеринарен лекар означава ветеринарен лекар, назначен от централния компетентен орган на държава-членка.

Одобрен пазар или събирателен център означава всяко място, различно от стопанството, където се продават, купуват, и/или събират или товарят овце и кози, и което отговаря на изискванията на член 3, параграф 7 от Директива 64/432/ЕИО и член 5, параграф 1, буква б), i) на Директива 90/425/ЕИО относно одобрените пазари и събирателни центрове;

10.	Район означава част от територията на Общността по смисъла на определението в член 2, буква о) от Директива 64/432/ЕИО.

Член 3

1. Овце и кози, които са предназначен за клане, могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на условията на член 4.

2. Овце и кози за доотглеждане, разплод и угояване могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на условията, регламентирани в членове 4, 5 и 6, без да се засягат допълнителните гаранции, които могат да се изискват съгласно членове 7 и 8.

Компетентните органи на държавите-членки, за които са предназначени животните, могат обаче да предоставят общи или ограничени дерогации по отношение на движението на овце и кози за доотглеждане, разплод и угояване единствено за временна паша в близост до вътрешните граници на Общността. Държавите-членки, възползвали се от дерогациите, се задължават да уведомят Комисията относно съдържанието на предоставените дерогации.

Член 4

1. Овцете и козите:

a)	трябва да бъдат идентифицирани и регистрирани съгласно изискванията на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО; крайният срок за съобщаване на националната система за идентификация и регистрация на овцете и козите започва да тече от датата на приемане на настоящата директива;

б)	не трябва да показват клинични признаци на заболяване при проверка от официален ветеринарен лекар, като последната се извършва 48 часа преди овцете и козите да бъдат натоварени в транспортните средства;

в)

трябва да произхождат от стопанство, което не е предмет на забрана от здравен характер, и не трябва да са били в контакт с животни от стопанство, за което има такава забрана, при положение че:

тази забрана е свързана с появата на една от следните болести, на които животните са податливи:

—	бруцелоза,

—

бяс,

—

антракс;

ii)

след унищожаването на последното животно, което страда или е съмнително за една от гореизброените болести, периодът на забрана трябва да бъде не по-малко от:

—	42 дни за бруцелозата,

—	30 дни за бяса,

—	15 дни за антракса

и не трябва да произхождат от стопанство или да са били в контакт с животни, отглеждани в стопанства от установена защитна зона, която не могат да напускат съгласно член 3, параграф 2, буква б), ii) от Директива 64/432/ЕИО;

г)

животните не трябва да бъдат обект на ограничения от ветеринарно-санитарен характер, прилагани съгласно Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 г., относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап (6), изменена с Директива 90/423/EEC (7).

В допълнение се прилагат разпоредбите на член 4a от Директива 64/432/ЕИО.

2. Държавите-членки гарантират, че следните не са обект на търговия:

—	овце и кози, който могат да са били унищожени в рамките на национална програма за ликвидиране на болестите, които са посочени в приложение В към Директива 90/425/ЕИО или глава I от приложение Б към настоящата директива;

—	овце и кози, които не могат да бъдат търгувани на техния собствен пазар по причини от здравен или ветеринарно-санитарен характер съгласно член 36 от Договора.

3. Овцете и козите трябва също така:

—	да са родени или отгледани от деня на раждането им на територията на Общността или

—

ако са от внос, да идват от трета страна, включена в списъка, изготвен съгласно член 3 на Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (8), последно изменена с Директива 90/425/ЕИО и

i)	да отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в член 8 на Директива 72/462/ЕИО;

ii)	или, в отсъствието на такива изисквания, да отговарят на условията, определени в член 7, параграф 2, втора, трета и четвърта алинея на Директива 90/425/ЕИО.

Член 5

Без да се засягат допълнителните гаранции, които може да бъдат изискани съгласно членове 7 и 8, овцете и козите за доотглеждане, разплод и угояване, освен на условията, определени в член 4, трябва да отговорят и на изискванията, предвидени в глава I.Г или глава 2.Г от приложение А, за да бъдат допуснати до официално свободно от бруцелоза стопанство или свободно от бруцелоза стопанство за отглеждане на овце и кози.

Член 6

Без да се засягат допълнителните гаранции, които могат да бъдат поискани съгласно членове 7 и 8, овцете и козите за доотглеждане, разплод и угояване трябва да отговарят още и на следните изисквания:

животните трябва да са получени от стопанство и да са били в контакт единствено с други животни от подобно стопанство:

в което следните болести не са били клинично диагностицирани:

—	в предходните шест месеца — заразна агалаксия при овцете (Mycoplasma agalactiae) или заразна агалаксия при козите (Mycoplasma agalactiae, M. capricolum, M. Mycoїdes var. mycoїdes„голяма колония“);

—	в предходните 12 месеца — паратуберкулоза или случаен лимфаденит;

—

в предходните три години — белодробна аденоматоза, Maedi Visna или вирусен артрит/енцефалит при козите. Този период може да бъде намален до 12 месеца, ако животните, заразени с Maedi Visna или вирусен артрит/енцефалит при козите, са били унищожени, а останалите животни са дали отрицателни резултати при двете изследвания, проведени съгласно член 15,

или до период с друга продължителност, който, без да се засяга изпълнението на изискванията за други болести, осигурява за една или повече от горепосочените болести в рамките на програма, одобрена съгласно членове 7 и 8, равностойни здравни гаранции за посочената болест или болести, в случай че:

ii)	до знанието на официално ветеринарен лекар, отговарящ за издаването на здравните сертификати, не са били доведени факти, свидетелстващи за неизпълнението на изискванията по точка i);

iii)	собственикът на животните твърди, че не знае за такива факти и нещо повече, заявява писмено, че животното или животните, предназначени за търговия в рамките на Общността, отговарят на критериите, определени в точка i);

б)

по отношение на скрейпи-инфекциите животните трябва допълнително:

да произхождат от стопанство, отговарящо на следните изисквания:

—	стопанството подлежи на официални проверки съгласно член 3, параграф 1,буква б) на Директива 90/425/ЕИО;

—	животните в него трябва да бъдат задължително маркирани;

—	в стопанството няма потвърден случай на скрейпи-инфекции най-малко през последните две години;

—

в стопанството трябва да се извършват проверки чрез взимане на проби от произхождащи от стопанството стари овце-майки при клане с цел бракуване, с изключение на случаите, когато стопанството се намира в район или държава-членка, ползващи се от условията, които следва да бъдат приети съгласно член 8;

—	женски животни се допускат до животновъдното стопанство, само ако произхождат от стопанство, което отговаря на същите изисквания;

ii)	животните са държани в стопанство или стопанства, отговарящи на изискванията по точка i), непрекъснато от самото им раждане или в продължение на най-малко две години;

iii)	в случай, че са предназначени за държава-членка, ползваща се по отношение на цялата си територия или на част от нея от разпоредбите, предвидени в членове 7 и 8, да удовлетворяват гаранциите, представени съгласно същите членове;

в)

по отношение на заразния епидидимит (B. ovis) кочовете за разплод трябва:

—	да произхождат от стопанство, където няма диагностициран случай на заразен епидидимит (B. ovis) за предходните 12 месеца;

—	държани са в същото стопанство непрекъснато в продължение на шейсет дни преди експедирането им;

—	в рамките на 30 дни преди експедирането им са били подложени на серологично изследване с отрицателни резултати, извършено съгласно изискванията по приложение Г, или удовлетворяват равностойни изисквания за здравните гаранции, одобрени съгласно процедурата, определена в член 15;

г)	в сертификата, издаден съгласно образец III в приложение Д, е записано, че животните отговарят на изискванията.

Член 7

1. Държава-членка, която прилага национална програма за задължителен или доброволен контрол или национална програма за мониторинг за една от заразните болести, изброени в приложение Б, раздели II и III, на цялата си територия или част от нея, може да представи съответната програма на Комисията, като посочва по-специално:

—	обхвата на разпространение на болестта в държавата-членка;

—	причините, поради които е изготвена програмата, като се вземе под внимание значимостта на болестта и възможните ползи от програмата спрямо разходите за нейното изпълнение;

—	географската област, в която програмата ще се прилага;

—	различните категории, които ще прилагат за статута на стопанствата, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория и методиката на изследване, която ще се използва;

—	процедурите за мониторинг на програмата;

—	действията, които следва да се предприемат, ако по някакви причини, дадено стопанство изгуби дадения му статут;

—	мерките, които ще се взимат, ако резултатите от проведените съгласно програмата изследвания се окажат положителни.

2. Комисията разглежда представените от държавите-членки програми. Изготвените съгласно критериите на параграф 1 програми се одобряват в съответствие с процедурата по член 15. Съгласно същата процедура, едновременно или в срок най-късно от три месеца след одобряване на програмата, се определят и допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да бъдат изискани за търговията в рамките на Общността. Допълнителните гаранции не могат да превишават гаранциите, прилагани от държавите-членки на национално ниво.

3. Представените от държавите-членки програми могат да бъдат изменяни или допълвани съгласно процедурата в член 15. Изменения или допълнения към одобрените вече програми или определените по параграф 2 гаранции се приемат в съответствие със същата процедура.

4. Одобрените съгласно настоящия член програми се финансират със средства на Общността в съответствие с член 24 от Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (9), предвидени за борба с болестите при определените в същия регламент условия.

Член 8

1. В случай че дадена държава-членка счита, че територията ѝ или част от нея е свободна от някоя от изброените в приложение Б, раздели II и III болести, към които овцете и козите са предразположени, тя предава на Комисията съответната подкрепяща документация, която включва по-специално информация за:

—	естеството на болестта и историята на нейното възникване на територията ѝ;

—	резултатите от проведеното наблюдение въз основа на серологични, микробиологични, патологични или епидемиологични изследвания и на законовото изискване болестта да бъде обявена пред компетентните органи;

—	периода, през който е извършено наблюдение;

—	периода, ако има такъв, на забрана на ваксинацията срещу болестта и географската област, за която забраната е била валидна;

—	условията за доказване отсъствието на болестта.

2. Комисията разглежда представената от държавите-членки документация. Допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да бъдат поискани за търговия в рамките на Общността, се определят съгласно процедурата по член 15. Гаранциите не могат да превишават прилаганите на национално ниво от държавите-членки гаранции. В случаите когато документацията е представена преди 1 януари 1992 г., решения за допълнителни гаранции се взимат в срок най-късно до 1 юли 1992 г.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията при възникване на промяна в документацията по параграф 1, свързана с болестта. Определените съгласно параграф 2 гаранции могат да бъдат изменени или отменени в светлината на това уведомление в съответствие с процедурата, предвидена в член 15.

Член 9

При търговията в рамките на Общността, по време на транспортирането на овцете и козите до местоназначението си те трябва да бъде придружавани от здравен сертификат, подписан от официален ветеринарен лекар, съставен по образец съгласно приложение Д (образци I, II и III) в деня на проверката, както е предвидено в член 4, параграф 1, буква б), на поне един от официалните езици на държавата-членка на местоназначение с валидност 10 дни. Сертификатът се съставя на един лист.

Член 10

1. Определените, в Директива 90/425/ЕИО правила се прилагат по-специално за проверките на мястото на произход, организацията на контрола и последващите мерки, които се провеждат от държавата-членка на местоназначение , и за прилаганите защитни мерки.

2. В приложение А, точка I от Директива 90/425/ЕИО се добавя следното позоваване:

„Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността

ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19.“

3. Първото тире в приложение Б, буква A от Директива 90/425/ЕИО се заличава.

Член 11

1. Ветеринарните експерти на Комисията могат, доколкото това е необходимо за осигуряването на уеднаквеното прилагане на настоящата директива, да извършват проверки на място със съдействието на компетентните национални органи. Държавите-членки, на чиято територия се извършват проверките, оказват на експертите цялата необходима помощ за изпълнение на поставената им задача. Комисията от своя страна уведомява държавите-членки за резултатите от проверките.

2. Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 15.

Правилата, които се отнасят се до проверките по настоящия член, се определят съгласно същата процедура.

Член 12

Държавите-членки, които въвеждат алтернативна система за контрол, която осигурява равностойни гаранции като установените в член 5 и член 6, букви a) и в) по отношение движението на овце и кози на тяхна територия, могат взаимно да си предоставят дерогации от проверките, предвидени по член 4, параграф 1, буква б) и задължението за издаване на здравен сертификат съгласно член 9 на реципрочна основа. Те уведомяват Комисията за това.

Член 13

Разпоредбите на настоящата директива подлежат на преразглеждане преди 1 януари 1993 г. в рамките на предложенията, които се отнасят до доизграждането на вътрешния пазар, за които Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Член 14

Приложение А се изменя от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Приложения Б, В и Г се изменят в съответствие с процедурата по член 15.

Член 15

1. Когато трябва да се следва процедурата по настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (10) и наричан по-долу „Комитетът“, се сезира незабавно от председателя, по негова собствена инициатива или по искане на представител на държава-членка.

Представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които е необходимо да бъдат предприети. Комитетът представя становище по проекта в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на проблема. Становището се приема с мнозинство, съгласно член 148, параграф 2 от Договора в случаите на решения, които се изисква Съветът да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, който е предвиден в същия член. Председателят на Комитета не участва в гласуването.

Комисията приема предвидените марки, ако те съответстват на становището на Комитета.

б)

Ако предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или такова не е представено, Комисията представя незабавно на Съвета предложение относно мерките, които следва да се предприемат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако при изтичането на тримесечния срок от представянето на мерките пред Съвета, Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията освен в случаите, когато Съветът е взел решение за отхвърляне на посочените мерки с просто мнозинство.

Член 16

Комисията може, съгласно процедурата по член 15 да приеме преходни мерки за период от три години, които са необходими за улесняването на преминаването към предвидения в настоящата директива нов режим.

Член 17

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпореди, необходими, за да се съобразят със:

i)	членове 7 и 8 от настоящата директива — в срок от два месеца след датата на нотификация, при положение чесъответните национални законови разпоредби продължават да се прилагат до одобряването на програмите, а в отсъствието на такива програми — до посочената в ii) дата;

ii)	останалите разпоредби на настоящата директива — не по-късно от 31 декември 1992 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 1991 година.

За Съвета

Председател

J.-C. JUNCKER

(1) ОВ C 48, 27.2.1989 г., стр. 21.

(2) ОВ C 96, 17.4.1989 г., стр. 187.

(3) ОВ C 194, 31.7.1989 г., стр. 9.

(4) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.

(5) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(6) ОВ L 315, 26.11.1985 г., стр. 11.

(7) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 13.

(8) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

(9) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19.

(10) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ГЛАВА I

I. Официално свободно от бруцелоза (B. melitensis) стопанство за отглеждане на овце и кози

А.

Предоставяне на статут

Официално свободно от бруцелоза (B. melitensis) стопанство за отглеждане на овце и кози е:

Стопанство:

a)	в което податливите на бруцелоза (B. melitensis) животни не показват клинични или други признаци на заболяване от бруцелоза (B. melitensis) в продължение на най-малко 12 месеца;

б)	в което нито едно животно не е било ваксинирано срещу бруцелоза (B. melitensis), с изключение на животните, ваксиниран с ваксина Rev. 1 или друга, одобрена в съответствие с член 15 от настоящата директива;

в)	в което две изследвания, проведени с разлика от шест или повече месеца съгласно изискванията на приложение Б върху овцете и козите в стопанството на възраст над 6 месеца по време на изследването, дават отрицателни резултати; и

г)	в което след проведените изследвания по буква в) са останали само животни, родени в стопанството или произхождащи от официално свободно от бруцелоза стопанство съгласно условията, предвидени в буква Г;

и което след квалифицирането продължава да отговаря на изискванията, предвидени в буква Б.

2.	Стопанство, намиращо се в официално свободна от бруцелоза държава-членка или район в съответствие с точка II.

Б.

Запазване на признатия статут

Официално свободните от бруцелоза (B. melitensis) стопанства за отглеждане на овце и кози, които не се намират в част от територията, официално свободна от бруцелоза и в които след придобиване на статута животните се допускат съгласно изискванията, определени в буква Г, трябва да се провежда годишна проверка, обхващаща представителен брой животни на възраст над шест месеца. Стопанството може да запази официалния си статут на свободно от бруцелоза (B. melitensis), ако резултатите от изследванията са отрицателни.

Представителният за всяко стопанство брой животни, които подлежат на изследване, трябва да включва:

—	всички кочове на възраст над шест месеца,

—	всички животни, допуснати до стопанството след последното изследване,

—	25 % от женските животни в репродуктивна възраст (т.е. достигнали полова зрялост) или кърмачки, но не по-малко от 50 женски животни, освен в случаите, когато в стопанството се отглеждат по-малко от 50 женски животни, в който случай на проверка се подлагат всички женски животни.

За всеки район, който не е официално свободен от бруцелоза , в който повече от 99 % от стопанствата за отглеждане на овце и кози са официално обявени за свободни от бруцелоза (B. melitensis), проверките на официално свободните от бруцелоза стопанства за овце и кози, могат да се извършват на три години при условие че стопанствата, които не са официално свободни от бруцелоза, са обект на официален контрол или програма за ликвидиране на болестта.

В.

Съмнения или доказани случаи на бруцелоза

В случай че в официално свободно от бруцелоза стопанство за отглеждане на овце и кози:

едно или повече животни от същия вид са съмнителни за заболяване от бруцелоза (B. melitensis), компетентният орган трябва да отнеме официално признатия статут на стопанството като свободно от бруцелоза. Статутът обаче може да бъде временно отменен, ако животното или животните бъдат незабавно унищожени или изолирани в очакване на официално потвърждение за наличие на болестта или до доказване на нейното отсъствие;

б)

при потвърждаване на диагнозата — бруцелоза (B. melitensis) — временното отменяне на статута се прекратява от компетентния орган, ако всички заразени или съмнителни за заразяване животни бъдат унищожени и ако две последователно проведени на шест или повече месеца изследвания съгласно изискванията на приложение В на всички пребиващи в стопанството животни над шест месеца дадат отрицателните резултати.

В случай че стопанството съгласно параграф 1 се намира в официално свободен от бруцелоза (B. melitensis) район, държавата-членка, на чиято територия е стопанството, уведомява незабавно Комисията и другите държави-членки.

Компетентните органи на засегната държава-членка трябва да:

a)	унищожат всички заразени животни и всички животни от видовете, податливи на заразата, на територията на стопанството. Държавата-членка информира своевременно Комисията и другите държави-членки за развитието на ситуацията;

б)	проведат епидемиологично разследване и подложат стадата, епидемиологично свързани със заразеното стадо, на предвидените в точка 1, буква б) изследвания.

При потвърждаване възникването на болестта съгласно точка 2, Комисията, след повторна преценка на обстоятелствата, свързани с появата на бруцелоза (B. melitensis), приема, ако това се оправдава от преценката, съгласно процедура по член 15, решение за временна отмяна или отнемане статута на района. В случай на отнемане условията за ново признаване на същия статут се определят съгласно същата процедура.

Г.

Допускане на животни до официално свободно от бруцелоза (B. melitensis) стопанство за отглеждане на овце и кози

Овце и кози се допускат до официално свободно от бруцелоза стопанство, само ако:

—	животните произхождат от официално свободно от бруцелоза стопанство за отглеждане на овце и кози;

или:

—	животните произхождат от стопанство без бруцелоза и

—	са индивидуално идентифицирани съгласно член 4, параграф 1, буква a) от настоящата директива,

—	никога не са били ваксинирани срещу бруцелоза или ако са били, ваксинацията е извършена преди повече от две години. До стопанството обаче могат да бъдат допуснати женски животни, ваксинирани преди да навършат седем месеца,

—	и които са били поставени в изолация под официално наблюдение в стопанството, от което произхождат, и подложени на две изследвания, проведени през интервал от поне 6 седмици, приключили с отрицателни резултати съгласно приложение В.

II. Официално свободни от бруцелоза държава-членка или район

Всяка държава-членка или район по смисъла на член 2, параграф 10 от настоящата директива могат да бъде официално признати — съгласно процедура по член 15, за свободни от бруцелоза:

a)	в която/който не по-малко от 99,8 % от стопанствата за овце и кози са официално свободни от бруцелоза; или

б)

отговарят на следните условия:

i)	в продължение на поне пет години бруцелозата при овце и кози е подлежала на задължително обявяване;

ii)	няма нито един официално потвърден случай на бруцелоза при овце и кози в продължение на не по-малко от пет години;

iii)	в които ваксинацията е била забранена за период, не по-малък от пет години; и

в)	за които е установено съгласно предвидената в член 15 от настоящата директива процедура, че съответстват на определените условия;

които отговарят на определените в точка 1 условия и

ежегодните случайни проверки, проведени на ниво стопанство или кланица, показват (с достоверност на данните от 99 %), че по-малко от 0,2 % от стопанствата са били заразени или поне 10 % от овце и кози на възраст над от шест месеца са били подложени на изследване съгласно приложение В, приключило с отрицателни резултати;

ii)	продължават да изпълняват условията за статута.

ГЛАВА 2

Стопанства за овце и кози, свободни от бруцелоза (B. melitensis)

Предоставяне на статут

A. Стопанство за овце и кози се определя като стопанство, свободно от бруцелоза (B. melitensis), ако:

в него:

a)	всички животни, податливи на бруцелоза (B. melitensis), не показват клинични или други признаци на заболяване от бруцелоза в продължение на не по-малко от 12 месеца;

б)	всички или някои животни са били ваксинирани с Rev. 1 или друга ваксина, одобрена съгласно установената в член 15 от настоящата директива процедура. Ваксинацията трябва да е била извършена, преди животните да навършат седеммесечна възраст;

в)	проведени са две изследвания с разлика във времето от шест или повече месеца съгласно приложение В, приключили с отрицателни резултати, върху всички ваксинирани животни, които се намират се в стопанството, на възраст над осемнадесет месеца по време на изследването;

г)	проведени са две изследвания с разлика във времето от шест или повече месеца съгласно изискванията на приложение В, дали отрицателни резултати, за всички неваксинирани животни в стопанството на възраст над шест месеца по време на изследването;

д)	след извършване на изследванията по букви в) или г) всички животни в стопанството са или родени в него, или получени от стопанство, свободно от бруцелоза съгласно условията, установени в буква Г; и

2.	продължава да изпълнява условията, предвидени в буква Б, след като е получило статут на стопанство, свободно от бруцелоза.

Б.

Запазване на статута

Трябва да се провеждат ежегодни изследвания върху представителен брой животни във всяко стопанство за овце и кози.

Представителният за всяко стопанство брой животни, подлежащ на изследване, трябва да включва:

—	всички неваксинирани кочове на възраст над шест месеца;

—	всички ваксинирани кочове на възраст над осемнадесет месеца;

—	всички животни, допуснати в стопанството след последното изследване;

—	25 % от женските животни в репродуктивна възраст, (достигнали полова зрялост) или кърмачки, но не по-малко от 50 женски животни, освен в случаите, когато в стопанството се отглеждат по-малко от 50 женски животни, всички те подлежат на проверка.

В.

Съмнения или доказани случаи на бруцелоза

Статутът на стопанство, свободно от бруцелоза, се отнема, ако в него има едно или повече животни съмнителни за заболяване от бруцелоза (B. melitensis). Статутът обаче може временно бъде отменен, ако животното или животните бъдат незабавно унищожени или изолирани в очакване на официално потвърждение за наличие на болестта или до официално доказване на нейното отсъствие;

При потвърждаване на диагнозата - бруцелоза (B. melitensis) - временно отмененият статут може да бъде възстановен само ако всички заразени или всички животни от видове, податливи на заразата бъдат унищожени и ако две последователно проведени на три или повече месеца изследвания съгласно изискванията на приложение В, обхващащи:

—	всички ваксинирани животни на възраст над 18 месеца и

—	всички неваксинирани животни на възраст над 6 месеца,

дадат отрицателни резултати.

Г.

Приемане на животни в стопанство за овце и кози, свободно от бруцелоза (B. melitensis)

До стопанство за овце и кози, което е свободно от бруцелоза, се допускат само животни, които отговарят на следните условия:

1.	Животните произхождат от стопанство за овце и кози, свободно от бруцелоза или официално свободно от бруцелоза (B. melitensis);

До датата, определена за предоставяне на статут на стопанствата за свободни от бруцелоза в съответствие с плановете за ликвидиране на заразните болести, приети съгласно Решение 90/242/ЕИО (1) — овце и кози, които произхождат от стопанства, различни от тези по точка 1, ако изпълняват следните условия:

a)	да са индивидуално идентифицирани съгласно член 4, параграф 1, буква a) на настоящата директива;

б)	трябва да произхождат от стопанство, в което всички животни от видовете, податливи на бруцелоза (B. melitensis), не са показали клинични или други признаци на заболяване от бруцелоза (B. melitensis) в продължение на най-малко 12 месеца;

в)

—	животните не са били ваксинирани през последните две години,

—

животните са били задължително държани в изолация под наблюдение на ветеринарните власти в стопанството, от което произхождат, и през същия период са били подложени на две изследвания с разлика във времето не по-малко от шест седмици, съгласно изискванията на приложение В, приключили с отрицателни резултати; или

ii)	животните са били задължително ваксинирани с ваксина Rev. 1 и друга, одобрена съгласно процедурата по член 15 от настоящата директива ваксина, преди седеммесечна възраст, но не по-малко от 15 дни преди да бъдат приети в стопанството, определено като крайно местоназначение.

Д.

Промяна на статута

Стопанство за овце и кози, свободно от бруцелоза (B. melitensis) може да придобие статут на официално свободно от бруцелоза (B. melitensis) след период от минимум две години, ако:

a)	нито едно животно в него не е било ваксинирано срещу бруцелоза (B. melitensis) най-малко през последните две години;

б)	ако през целия този период са били изпълнявани условията, установени в точка Г.2;

в)	в края на втората година всички животни на възраст над шест месеца са били подложени на изследване съгласно приложение В, дало отрицателни резултатите за всяко отделно животно.

(1) ОВ L 140, 1.6.1990 г., стр. 123.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

I (1)

—

Шап

—	Бруцелоза (B. melitensis)

—	Заразен епидидимит (B. ovis)

—

Антракс

—

Бяс

II (1)

—	Скрейпи-инфекции

III

—	Заразна агалаксия

—	Паратуберкулоза

—	Случаен лимфаденит

—	Пулмонална аденоматоза

—	Maedi Visna

—	Caprine viral arthritis/encephalitis.

(1) Болести, които подлежат на задължително обявяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Изследване за бруцелоза (B. melitensis)

Статут на стопанство, свободно от бруцелоза се дава след провеждането на изследвания за бруцелоза (B. melitensis), основаващи се на реакцията на бенгалско розово или реакцията на свързващото допълнение (РСК), описани в приложението към Директива 90/242/ЕИО, или всеки друг метод, признат в съответствие с предвидената в член 15 от настоящата директива процедура. Реакцията на свързващото допълнение се прилага за индивидуално изследване на животните.

Ако при провеждането на изследване, основаващо се на реакцията на бенгалско розово, повече от 5 % от животните в дадено стопанство покажат положителна реакция, всяко животно се изследва допълнително по метода на РСК.

Серум, съдържащ 20 или повече ICFT единици/ml, се определя като положителен при изследване по метода на РСК.

Използваните антигени трябва да бъдат одобрени от националната лаборатория и стандартизирани спрямо втория международен еталон на серум срещу причинителя Brucella abortus.

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

Официално изследване за заразен епидидимит (Brucella ovis)

Реакция на свързващия комплемент

Използваният специфичен антиген трябва да бъде одобрен от националната лаборатория и стандартизиран спрямо международния еталон на серум срещу причинителя Brucella ovis.

Работният серум трябва да бъде стандартизиран спрямо международния еталон на серум срещу причинителя Brucella ovis, изготвен от Централната ветеринарна лаборатория в Weybridge, графство Surrey, Обединеното кралство.

Серум, който съдържа 50 или повече международни единици/ml, се определя като положителен.

ПРИЛОЖЕНИЕ Д

ОБРАЗЕЦ I

ОБРАЗЕЦ II

ОБРАЗЕЦ III