06/ 01 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
131 |
31985L0433
L 253/37 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 16 септември 1985 година
относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията, включваща и мерки за улесняване действителното упражняване на правото на установяване по отношение на определени дейности в областта на фармацията
(85/433/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), и по-специално членове 49 и 57 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че по силата на Договора за създаване на ЕИО и след края на преходния период се забранява всяко дискриминационно третиране, основано на националната принадлежност, в областта на установяването и предоставянето на услуги; че така осъщественият принцип за национално третиране се прилага по-специално за издаването на евентуално изискуемо разрешение за достъп до някои дейности, както и за регистрирането или членството в професионални организации или сдружения;
като има предвид, че все пак е уместно да се предвидят разпоредби за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване;
като има предвид, че в приложение на член 54, параграф 3, буква з) от Договора за създаване на ЕИО, държавите-членки се задължават да не оказват никакво съдействие, чието естество би накърнило условията на установяване;
като има предвид, че член 57, параграф 1 от Договора за създаване на ЕИО предвижда приемането на директиви за взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация;
като има предвид, че с оглед на съществуващите понастоящем несъответствия в провежданото обучение по фармация в държавите-членки, е необходимо да се предвиди координирането на някои разпоредби, които биха позволили на държавите-членки да пристъпят към взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация; че това координиране, осъществено по силата на Директива 85/432/ЕИО на Съвета от 16 септември 1985 г. относно кординирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до определени дейности в областта на фармацията (4);
като има предвид, че за достъп до определени дейности в областта на фармацията, освен диплома, удостоверение и друг официален документ за професионална квалификация, някои държави-членки изискват и допълнителен професионален опит; че с оглед на факта, че между държавите-членки все още няма съгласувано мнение по този въпрос и за да бъдат избегнати евентуални затруднения, е уместно да се признае като достатъчно условие съответният практически опит със същата продължителност, придобит в друга държава-членка;
като има предвид, че някои държави-членки, в рамките на националната политика в областта на общественото здравеопазване, насочена по-специално към осигуряване на задоволително отпускане на лекарствени продукти на цялата територия на държавата, ограничават броя на новите аптеки, които могат да бъдат открити, докато другите държави-членки не са приели никакви разпоредби от такова естество; че при тези условия е твърде рано да се предвиди дали признаването на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията, трябва да обхване и упражняването на дейностите на фармацевта като ръководител на открита преди по-малко от три години аптека за продажба на лекарствени продукти на граждани; че Комисията и Съветът трябва да преразгледат този проблем в определен срок;
като има предвид, че по отношение използването на професионалната квалификация, поради факта, че една директива за взаимно признаване на дипломите не включва обезателно формалното приравняване на степените, за които се отнасят тези дипломи, следва да се разреши използването на тези степени само на езика на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето;
като има предвид, че за улесняване прилагането на настоящата директива от държавните администрации, държавите-членки могат да изискат от лицата, по отношение на които тя се прилага, и които отговарят на поставените в нея образователни изисквания, да представят, заедно с официалния документ за професионална квалификация и атестация, издадена от компетентните власти на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето, удостоверяващо, че тези документи са именно цитираните в настоящата директива;
като има предвид, че настоящата директива не променя законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, които забраняват на дружествата да упражняват определени дейности или поставят пред тях определени изисквания за упражняването на дадени дейности;
като има предвид, че е трудно да се прецени доколко, на настоящия етап, биха били полезни предписания за улесняване свободното предоставяне на услуги от страна на фармацевтите; че при тези условия не е целесъобразно, за момента, да бъдат приети такива предписания;
като има предвид, че що се отнася до изискванията за морал и почтеност, е уместно да се направи разграничение по отношение на първоначалния достъп до професията, от една страна и упражняването ѝ, от друга;
като има предвид, че що се отнася до дейностите на наетите работници, Регламент на Съвета (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (5) не съдържа специални разпоредби за професиите, по отношение на които съществуват нормативни изисквания за морал и почтеност, за професионална дисциплина и за използване на професионалната квалификация; като имапредвид, че според държавите-членки тази нормативна уредба е или може да бъде приложима, както по отношение на наетите работници, така и на лицата, работещи на свободна практика; като има предвид, че дейностите, за които в държавите-членки се изисква диплома, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията се упражняват както от свободно заетите лица, така и от заетите лица или от едни и същи лица, работещи последователно и в двете качества по време на професионалната им дейност; като има предвид, че за да се улесни напълно свободното движение на тези специалисти в рамките на Общността, е необходимо да се разшири приложното поле на настоящата директива и по отношение на заетите лица,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА
ГЛАВА I
Приложно поле
Член 1
Настоящата директива се прилага по отношение на дейностите, достъпът до които и чието упражняване са подчинени, в една или в няколко от държавите-членки, на изисквания за професионална квалификация, и които се извършват от лица, притежаващи посочените в член 4 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията.
ГЛАВА II
Дипломи, удостоверения и други официални документи в областта на фармацията
Член 2
1. Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за правоспособнос, цитирани в член 4, издадени на гражданите на държавите-членки от другите държави-членки, съгласно член 2 от Директива 85/432/ЕИО, като им придава на своята територия, и по отношение на достъпа и упражняването на дейностите, цитирани в член 1, същата сила както и на издаваните от самата нея и цитирани в член 4 дипломи, удостоверения и другите официални документи за професионална квалификация.
2. Държавите-членки, обаче, не са задължени да признаят посочените в параграф 1 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, за откриването на нови аптеки за продажба на лекарствени продукти на граждани. По смисъла на настоящата директива за такива се считат и аптеките, открити преди по-малко от три години.
Пет години след изтичане на предвидения в член 19 срок, Комисията внася в Съвета доклад за прилагането на първата алинея от страна на държавите-членки, както и за възможността да се разшири действието на взаимното признаване на посочените в параграф 1 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация. При необходимост, тя прави подходящи предложения.
Член 3
1. В нарушение на разпоредбите на член 2 и без да се накърнява член 45 от Акта за присъединяване от 1979 г., Република Гърция е задължена, съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68 да извърши предвиденото в член 2 признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени от другите държави-членки, но само по отношение на упражняването от страна на заетите лица на дейностите, посочени в член 1.
Докато Република Гърция се ползва от това изключение и без да се накърнява член 45 от Акта за присъединяване от 1979 г., другите държави-членки са задължени, съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68 да извършат предвиденото в член 2 признаване на свидетелствата, цитирани в член 4, буква г), но само по отношение на упражняването от страна на заетите лица на дейностите, посочени в член 1.
2. Десет години след изтичане на срока, предвиден в член 19, Комисията представя на Съвета подходящите предложения за разширяване действието на взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, с цел да се улесни действителното упражняване на правото на установяване между Република Гърция и другите държави-членки. Съветът се произнася по тези предложения съгласно определената в Договора за създаване на ЕИО процедура.
Член 4
Цитираните в член 2 дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация са следните:
a) |
в Белгия: Le diplôme légal de pharmacien/het wettelijk diploma van apoteker (законна диплома за фармацевт), издадена от факултетите по медицина и фармация на университетите, от централната комисия или от държавните комисии за висше образование; |
б) |
в Дания: Bevis for bestået farmaceutisk kandidateksamen (свидетелство за издържан изпит по фармация); |
в) |
във Федерална република Германия:
|
г) |
в Гърция: Πιατοποιητικό των αρμοδίων αρχών, ικανότητας άσκησης της φαρμακευτικής, χορηγούμενο μετά κρατική εξέταση (свидетелство за професионална квалификация за упражняване дейността на фармацевт), издадено от компетентните органи, след издържан държавен изпит; |
д) |
във Франция: le diplôme d'État de pharmacien (държавна диплома за фармацевт), издадена от университетите или le diplôme d'État de docteur en pharmacie (държавна диплома за доктор по фармация), издадена от университетите; |
е) |
в Ирландия: свидетелство за „Registered Pharmaceutical Chemist“; |
ж) |
в Италия: диплома или удостоверение за професионална квалификация за упражняване професията на фармацевта, издадена след издържан държавен изпит; |
з) |
в Люксембург: diplôme d'État de pharmacien (държавна диплома на фармацевт), издадена от държавна изпитна комисия и заверена от Министъра на образованието; |
и) |
в Холандия: Het getuigschrift van met goed gevolg afgelegd apothekersexamen (свидетелство за издържан изпит за фармацевт); |
й) |
в Обединеното кралство: свидетелство за „Registered Pharmaceutical Chemist“. |
Член 5
Когато в дадена държава-членка за достъпа до една от дейностите, посочени в член 1, или за нейното упражняване освен посочените в член 4 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, се изисква също така и допълнителен професионален опит, то тази държава признава като достатъчно доказателство в това отношение удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която идва лицето, в уверение на това, че лицето е упражнявало съответните дейности в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва, в законно установения срок.
Това признаване не се отнася, обаче, за двегодишния професионален опит, изискван във Великото херцогство Люксембург за предоставяне на държавна концесия за аптека за продажба на лекарствени продукти на граждани.
ГЛАВА III
Придобити права
Член 6
Дипломите, удостоверенията и другите официални документи за висше образование в областта на фармацията, издадени на гражданите на държавите-членки от държавите-членки, и които не отговарят на съвкупността от минимални образователни изисквания, предвидени в член 2 от Директива 85/432/ЕИО се приравняват към дипломите, които отговарят на тези изисквания, ако:
— |
удостоверяват образование, завършено преди прилагането на посочената директива, или |
— |
удостоверяват образование, завършено след прилагането на посочената директива, но започнало преди нейното прилагане |
и, в единия и в другия случай:
— |
ако са придружени от удостоверение, в уверение на това, че притежателите на тези дипломи са извършвали на практика и законно в дадена държава-членка в продължение на не по-малко от три последователни години през петте години, предхождащи издаването на удостоверението, една от дейностите, цитирани в член 1, параграф 2 от Директива 85/432/ЕИО, при условие че тази дейност е нормативно уредена в тази държава. |
ГЛАВА IV
Използване на образователно-квалификационна степен
Член 7
1. Без да се засяга член 14, приемащите държави-членки следят за това да бъде признато правото на гражданите на държавите-членки, които отговарят на условията, предвидени в член 2, 5 и 6, да използват законно придобитата от тях образователно-квалификационна степен и евентуално нейната съкратена форма, възприета в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва лицето, и на езика на тази държава. Приемащите държави-членки могат да поставят като условие, тази образователно-квалификационна степен да съдържа името и мястото на учебното заведение или на комисията, която я е издала.
2. Когато образователно-квалификационната степен, издадена от държавата-членка по произхода или от държавата-членка, от която идва лицето, може да бъде объркана, в приемащата държава-членка със степен, за която, в тази държава, се изисква допълнително образование, което лицето не е придобило, то тогава приемащата държава-членка може да постави като условие лицето да използва образователно-квалификационната степен, която е придобило в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, ако е издадена на съответната бланка, посочена от приемащата държава-членка.
ГЛАВА V
Разпоредби за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване
Член 8
1. Приемащата държава-членка, която изисква от своите граждани, за първоначален достъп до една от дейностите, цитирани в член 1, доказателство за морал и почтеност, приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на другите държави-членки, удостоверение издадено от компетентна власт в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва лицето, в уверение на това, че са изпълнени изискванията за морал и почтеност за достъп до съответната дейност в тази държава-членка.
2. Когато държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето, не изисква доказателство за морал и почтеност за първоначален достъп до съответната дейност, то приемащата държава-членка може да изиска от гражданите на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която те идват, свидетелство за съдимост или, при липса на такова, равносилен документ, издаден от компетентния орган на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която те идват.
3. Приемащата държава-членка може, ако са ѝ известни сериозни и конкретни факти, настъпили преди установяването на заинтересованото лице в тази държава, извън нейната територия, но които биха могли да имат последствия за достъпа до съответната дейност, да уведоми за това държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице проверява достоверността на фактите, доколкото те биха имали, в тази държава-членка, последствия за достъпа до съответната дейност. Властите на тази държава взимат сами решение за естеството и обхвата на разследванията, които следва да бъдат предприети и информират приемащата държава-членка за произтичащите от това последствия по отношение на издадените от тях удостоверения или документи.
4. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.
Член 9
1. Когато в приемаща държава-членка са в сила законови, подзаконови и административни разпоредби относно зачитането на морална и почтеността, включително и разпоредби, предвиждащи дисциплинарни наказания при груба професионална грешка или наказателна присъда, свързани с упражняване на някоя от дейностите, цитирани в член 1, държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето предава на приемащата държава-членка необходимата информация, свързана с мерките или наказанията от професионален или административен характер, наложени на засегнатото лице, както и за наказателните санкции относно упражняването на професията в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
2. Приемащата държава-членка може, ако са ѝ известни сериозни и конкретни факти, настъпили преди установяването на заинтересованото лице в тази държава, извън нейната територия, но които биха могли да имат последствия при упражняването на съответната дейност, да уведоми за това държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето, проверява достоверността на фактите, доколкото те биха имали, в тази държава-членка, последствия при упражняването на съответната дейност. Властите на тази държава взимат сами решение за естеството и обхвата на разследванията, които следва да бъдат предприети и информират приемащата държава-членка за произтичащите от това последствия по отношение на информацията, която са предали по силата на параграф 1.
3. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.
Член 10
Когато приемащата държава-членка изисква от гражданите си, за достъпа до някоя от дейностите, изброени в член 1, или за нейното упражняване, документ за физическото или психическото им здравословно състояние, то тази държава приема като достатъчно, в това отношение, представянето на документа, който се изисква в държавата-членка по произхода или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Когато държавата-членка по произхода или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, не изисква подобен документ за достъпа до съответната дейност или за нейното упражняване, то приемащата държава-членка приема от гражданите на държавата-членка по произхода или на държавата-членка, от която те идват удостоверение, издадено от компетентна власт в тази държава, съответстващо на удостоверенията, издавани в приемащата държава-членка.
Член 11
Документите, посочени в членове 8, 9 и 10, не могат да бъдат представяни по-късно от три месеца от датата на издаването им.
Член 12
1. Процедурата за допускане на лицето до една от дейностите, цитирани в член 1, съгласно членове 8, 9 и 10 трябва да приключи в най-кратки срокове и не по-късно от три месеца след представянето на всички необходими документи от страна на заинтересованото лице, без да се променят сроковете, вследствие на евентуално обжалване след приключването на тази процедура.
2. В случаите, цитирани в член 8, параграф 3 и в член 9, параграф 2, молбата за преразглеждане прекъсва посочения в параграф 1 срок.
След като бъде консултирана, държава-членка по произхода или държавата-членка, от която идва лицето, трябва да изпрати своя отговор в тримесечен срок.
Приемащата държава-членка дава ход на посочената в параграф 1 процедура веднага след получаване на отговора или след изтичане на срока.
Член 13
Когато приемащата държава-членка изисква от своите граждани да полагат клетва или да правят тържествена декларация за достъп до някоя от дейностите, посочени в член 1 или за нейното упражняване, и в случаите, когато формулировката на тази клетва или на тази декларация не може да бъде използвана от гражданите на другите държави-членки, то приемащата държава-членка следи за това на заинтересованите лица да бъде предложена подходяща и еквивалентна формулировка.
Член 14
Когато в приемащата държава-членка използването на професионалната квалификация относно някоя от дейностите, посочени в член 1 е нормативно уредено, то гражданите на другите държави-членки, които отговарят на условията за придобиване на професионална квалификация, предвидени в членове 2, 5 и 6, използват професионалната квалификация, която е възприета в приемащата държава-членка и която отговаря на условията в тази държава, като си служат със съкратената ѝ форма.
Член 15
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на заинтересованите лица да бъдат информирани за разпоредбите на здравното и на социалното законодателство, както и, при необходимост, за изискванията за професионална етика в приемащата държава-членка.
За тази цел те могат да създадат информационни служби, от които заинтересованите лица да черпят необходимата им информация. Приемащите държави-членки могат да задължат заинтересованите лица да установят контакт с тези служби.
2. Държавите-членки могат да създадат цитираните в параграф 1 служби към компетентните власти и органи и да ги посочат в определения, в член 19, параграф 1 срок.
3. Държавите-членки правят всичко възможно, за да може, при необходимост, заинтересованите лица да придобият, в техен интерес и в интерес на техните клиенти, необходимите езикови познания за упражняването на професията им в приемащата държава-членка.
ГЛАВА VI
Заключителни разпоредби
Член 16
В случай на основателни съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните власти на друга държава-членка да потвърдят достоверността на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени в тази друга държава-членка и цитирани в глави II и III, както и да потвърдят факта, че заинтересованото лице отговаря на всички образователни изисквания, предвидени в Директива 85/432/ЕИО.
Член 17
Държавите-членки определят в предвидения в член 19, параграф 1 срок органите и институциите, оправомощени да издават или да приемат дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, както и документите или сведенията, посочени в настоящата директива, и незабавно уведомяват за това другите държави-членки и Комисията.
Член 18
Настоящата директива се прилага също така и по отношение на гражданите на държавите-членки, които в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1612/68 упражняват или ще упражняват, като заети лица, една от посочените в член 1 дейности.
Член 19
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 октомври 1987 г. Те незабавно информират за това Комисията.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното им законодателство, които приемат в обсега на материята, уредена с настоящата директива.
Член 20
В случаите, когато, при прилагането на настоящата директива, възникнат значителни затруднения в някои области в дадена държава-членка, Комисията разглежда тези затруднения в сътрудничество с тази държава и взима под внимание становището на Комитета по фармация, създаден по силата на Решение 75/320/ЕИО (6).
При необходимост, Комисията внася в Съвета съответните предложения.
Член 21
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 16 септември 1985 година.
За Съвета
Председател
M. FISCHBACH
(1) ОВ С 35, 18.2.1981 г., стр. 6 и ОВ С 40, 18.2.1984 г., стр. 4.
(2) ОВ С 277, 17.10.1983 г., стр. 160.
(3) ОВ С 230, 10.9.1981 г., стр. 10.
(4) ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 34.
(5) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.
(6) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 23.