31984L0450



Официален вестник n° L 250 , 19/09/1984 стр. 0017 - 0020
специално финландско издание: глава 15 том 4 стр. 0211
специално испанско издание: глава 15 том 5 стр. 0055
специално шведско издание: глава 15 том 4 стр. 0211
специално португалско издание глава 15 том 5 стр. 0055
специално чешко издание глава 15 том 01 стр. 227 - 230
специално испанско издание глава 15 том 01 стр. 227 - 230
специално унгарско издание глава 15 том 01 стр. 227 - 230
специално литвийско издание глава 15 том 01 стр. 227 - 230
LV.ES глава 15 том 01 стр. 227 - 230
MT.ES глава 15 том 01 стр. 227 - 230
PL.ES глава 15 том 01 стр. 227 - 230
SK.ES глава 15 том 01 стр. 227 - 230
специално словенско издание глава 15 том 01 стр. 227 - 230


19840910

Директива 84/450/ЕИО на Съвета

от 10 септември 1984 година

за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със заблуждаваща реклама

(84/450/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че законите срещу заблуждаваща реклама, които са понастоящем в сила в държавите-членки закони се различават значително; доколкото рекламите преминават границите на отделните държави-членки и по този начин оказват пряко влияние върху установяването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че заблуждаващата реклама могат да доведат до нарушаване на конкуренцията в рамките на Общия пазар;

като има предвид, че рекламата, независимо дали подтиква към сключване на договор или не, засяга икономическото благоденствие на потребителите;

като има предвид, че заблуждаващата реклама може да подтикне потребителите да вземат решения в своя вреда при придобиване на стоки или друга собственост, или при ползване на услуги, и че различията в законите на държавите-членки в много случаи, не само водят до неадекватната им защита, но и препятстват провеждането на рекламни кампании извън националните граници, като по този начин влияят върху свободното движение на стоки и предоставяне на услуги;

като има предвид, че във втората програма на Европейската общност за защита на потребителите и политика на информираност [4] се предвижда предприемането на подходящи действия за защита на потребителите от заблуждаваща и непочтена реклама;

като има предвид, че е в обществен интерес, както и в интерес на потребители и на конкуриращите се взаимно лица, упражняващи търговска, производствена, занаятчийска дейност или свободна професия в Общия пазар, да се хармонизират на първо време националните разпоредби срещу заблуждаващата реклама, и на втори етап, да се вземат мерки относно непочтената реклама, както и доколкото е необходимо относно сравнителната реклама, въз основа на съответните предложения от Комисията;

като има предвид, че за тази цел е необходимо да се установят минимални и обективни критерии за определяне на заблуждаващия характер на една реклама;

като има предвид, че правните разпоредби, които трябва да бъдат приети от държавите-членки в областта на заблуждаващата реклама следва да са адекватни и ефикасни;

като има предвид, че лицата и организациите, които имат правен интерес съгласно националните законодателства, трябва да имат възможност да предприемат процесуални действия срещу заблуждаваща реклама пред съдилища, или пред административни органи, които са компетентни да се произнасят по жалби, или да поставят началото на съответните правни производства;

като има предвид, че всяка една държава-членка следва да реши дали да оправомощи съдилища или административни органи да изискват предварително да се прибегне към други мерки при разглеждане на жалбите;

като има предвид, че съдилищата или административните органи следва да разполагат с правомощия да разпореждат или постигат преустановяване на заблуждаваща реклама;

като има предвид, че в някои случаи може да бъде желателно да се забрани разпространението на заблуждаваща реклама още преди то да е започнало; като има предвид, че това по никакъв начин не задължава държавите-членки да приемат разпоредби за систематичен предварителен контрол върху реклами;

като има предвид, че следва да се предвиди бързо производство, по реда на което да се вземат решения за временни или окончателни марки;

като има предвид, че е желателно да се нареди публикуването на решения на съдилища, или административни органи, или коригиращи изявления за отстраняване на всякакви продължаващи последствия от заблуждаваща реклама;

като има предвид, че административните органи трябва да са безпристрастни и упражняването на правомощията им трябва да подлежи на съдебен контрол;

като има предвид, че упражняваният от самоуправляващи се органи доброволен контрол за отстраняване на заблуждаваща реклама чрез самостоятелно предприемани дейности, следва да бъде подкрепян;

като има предвид, че рекламиращият следва да е способен да докаже, с подходящи средства, обективната точност на направените в неговата реклама твърдения, и при необходимост, да бъде поканен да го направи от съда или административния орган;

като има предвид, че настоящата директива не следва да ограничава държавите-членки да запазят в сила или да приемат нови разпоредби с оглед да се осигури по-всеобхватна защита на потребителите, на лицата, които упражняват търговска, производствена, занаятчийска дейност или свободна професия, както и на широката общественост,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива има за цел да осигури защитата на потребителите и на лицата, които упражняват търговска, производствена, занаятчийска дейност или свободна професия, както и на обществения интерес, от заблуждаваща реклама и несправедливите последици от нея.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

1. "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения;

2. "заблуждаваща реклама" е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент;

3. "лице" е всяко физическо или юридическо лице.

Член 3

За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид всички нейни страни, включително:

а) характеристиките на стоките и услугите като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;

б) цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;

в) данни за рекламиращия, като: име или фирма; адрес или седалище; адрес на управление; имущество; права върху индустриална и интелектуална собственост; получени награди или отличия.

Член 4

1. Държавите-членки осигуряват подходящи и ефикасни мерки за контрол върху заблуждаващата реклама в интерес на потребителите, както и на конкурентите и на обществеността.

Тези мерки включват правни разпоредби, съгласно които лицата и организациите, които имат съгласно националното законодателство правен интерес от забраната на заблуждаваща реклама, могат:

а) да предявят съдебен иск срещу въпросната реклама ; и/или

б) да предоставят подобни реклами на вниманието на административни органи, които са компетентни да се произнесат по жалби или да образуват подходящо съдебно производство.

Всяка една държава-членка решава за предоставяне на една или повече от тези възможности, както и за оправомощаване на съдилища или административни органи да изискват предварителното прибягване към други мерки при разглеждане на жалби, включително и посочените по реда на член 5.

2. По реда на правните разпоредби, предвидени в параграф 1, държавите-членки предоставят правомощия на съдилища или административни органи да преценят, като отчитат интересите на всички заинтересовани страни и по-специално интересите на обществеността, необходимостта от една или повече от изброените по-долу мерки за прилагане:

- да разпоредят преустановяването на заблуждаващата реклама, или да образуват подходящо производство с цел да се разпореди преустановяването на на тази реклама, или

- когато заблуждаващата реклама все още не се разпространява, но разпространението й е предстоящо, да наложат забрана, или да образуват подходящо производство с цел налагане на забрана върху разпространението на такава реклама,

дори и без да разполагат с доказателства за действителни загуби, или щети, или за подобно намерение, или за небрежност от страна на рекламиращия.

Освен това, държавите-членки предвиждат бърза процедура за мерките, посочени в първата алинея:

- с временен характер; или

- с постоянен характер,

като се подразбира, че всяка една държава-членка решава коя от двете възможности да избере.

Освен това държавите-членки предоставят на съдилищата или на административните органи правомощия, които им позволяват да отстранят продължаващи последствия от заблуждаваща реклама, преустановяването на чието разпространение е разпоредено с окончателно решение:

- да изискат пълното или частично публикуване на съответното решение в считана за подходяща форма;

- допълнително към публикацията да изискат коригиращо изявление.

3. Посочените в параграф 1 административни органи следва:

а) да са съставени така, че да не създават съмнение за тяхното безпристрастие;

б) да имат съответни правомощия, които им позволяват да наблюдават и налагат ефективното спазване на решенията си, когато се произнасят по жалби;

в) да посочват основания за взетите от тях решения.

Когато правомощията, посочени в параграф 2, се упражняват изключително от административен орган, основанията за вземаните от него решения се посочват задължително. В такъв случай трябва да се приемат разпоредби за процедура по реда на която, неправилно или необосновано упражняване на правомощията от страна на административния орган, или необосновано неизпълнение на правилно или обосновано упражняване на съответните правомощия, да подлежи на съдебно обжалване.

Член 5

Настоящата директива не изключва доброволния контрол върху заблуждаваща реклама от страна на самоуправляващи се органи, както и обръщането за помощ към тези органи от страна на лица или организации посочени в член 4, когато производствата пред тези органи са в допълнение към съдебни или административни производства, посочени в този член.

Член 6

Държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, които им позволяват в рамките на гражданско или административно производство, посочено в член 4:

а) да изискат от рекламиращия да представи доказателства за обективната точност на твърденията в рекламата, като при отчитане на законните интереси на рекламиращия от една страна и всяка друга страна по производството, подобно изискване се съобразява с обстоятелствата на съответния случай; и

б) да считат твърденията, съдържащи се в рекламата като неточни, когато необходимите доказателства по реда на буква а) не са представени или се считат за недостатъчни от съда или административния орган.

Член 7

Настоящата директива не ограничава държавите-членки да запазят действащите или да приемат нови разпоредби с оглед да се осигури по-всеобхватна защита на потребителите, на лицата, упражняващи търговска, производствена, занаятчийска дейност или свободна професия, както и на широката общественост.

Член 8

Държавите-членки приемат мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 октомври 1986 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки изпращат на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които са приели в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 септември 1984 година.

За Съветa

Председател

P. O'Toole

[1] ОВ C 70, 21.3.1978 г., стр. 4.

[2] ОВ C 140, 5.6.1979 г., стр. 23

[3] ОВ C 171, 9.7.1979 г., стр. 43.

[4] ОВ С 133, 3.6.1981 г., стр. 1.

--------------------------------------------------