2005R2187 — BG — 20.07.2016 — 004.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2187/2005 НА СЪВЕТА от 21 декември 2005 година (ОВ L 349, 31.12.2005 г., стp. 1) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 182 |
1 |
12.7.2007 |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 686/2010 НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2010 година |
L 199 |
4 |
31.7.2010 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1237/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 декември 2010 година |
L 348 |
34 |
31.12.2010 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/812 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2015 година |
L 133 |
1 |
29.5.2015 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1139 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2016 година |
L 191 |
1 |
15.7.2016 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2187/2005 НА СЪВЕТА
от 21 декември 2005 година
за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98
ГЛАВА I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет и приложно поле
Настоящият регламент постановява техническите мерки за опазване при улов и разтоварване на рибни ресурси в морските води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки и разположени в географските местонахождения специфицирани в приложение I.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент:
а) „подвижно оборудване“ означава всяко риболовно средство, което изисква при улова на риба активно преместване на риболовните средства, включително средства, теглени от кораба, и обграждащи средства;
i) „трал“ е подвижно риболовно средство, теглено от един или повече риболовни кораби и състоящо се от мрежа, която има тяло с конусовидна или пирамидална форма (тяло на трала), затворена в своя край от торба на мрежата;
ii) „олекотен бим трал“ означава риболовно средство с тралова мрежа, отворена хоризонтално посредством стоманена или дървена тръбна рамка, наречена бимс, и мрежи, снабдени с вериги, влачени по дъното, верижни покрития или верижни плъзгачи – цялото съоръжение се провлачва по дъното от риболовния кораб;
iii) „датски гриб“ (датски сейнер) означава риболовно средство, което обгражда рибата и бива провлачвано от кораба, управлявано от рибарският съд чрез две дълги въжета- грибни въжета, проектирани така, че да довеждат големи количества риба към отвора на гриба. Това риболовно средство се състои от мрежа, която е подобна на тази на дънния трал по вид и размер, състои се от две големи крила, тяло и торба на мрежата;
iv) „драги“ означава риболовно средство, което е мрежа или метален кош, монтирани на рамки с различни форми и размер, долната част на които има стъргало (сито), което понякога може да е със зъбци;
v) „гъргър“ е ограждаща риболовна мрежа, която се състои от мрежа, чието дъно е теглено или посредством затягащо въже на гъргъра, което минава през определен брой халки заедно с граундроупа, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна;
б) „неподвижно оборудване“ означава кое да е риболовно средство, което при риболовна операция не изисква движение и включва хрилни мрежи, заплитащи мрежи, тройни мрежи, мрежи-капани, парагади, кюпове и даляни. Мрежите могат да се състоят от една или повече отделни мрежи, които са стъкмени с горни, дънни и свързващи въжета и могат да бъдат оборудвани с котвени, плаващи и навигационни механизми;
i) „хрилни мрежи“ и „оплитащи мрежи“ означават риболовни средства, съставени от отделни мрежи, които се държат във водата вертикално посредством поплавъци и тежести. Те улавят живи морски ресурси чрез оплитане или улавяне в мрежа;
ii) „тройна мрежа“ е риболовно средство, което е изработено от две или повече мрежи, които се пускат заедно на едно носово въже и се държат вертикално във водата чрез поплавъци или тежести;
iii) „парагади“ е определен брой свързани въдици, които са или положени на дъното, или плават по течението, всяка от които носи кукички със заложена стръв;
в) „кука“ е извита, заострена в края стоманена форма, обикновено имаща шип;
г) „време на потапяне“ е периодът от първото спускане на мрежите във водата до момента, в който те са напълно прибрани на борда на риболовния кораб;
д) „мрежи с квадратна плетка“ означава конструкция на мрежа, при която двата набора на успоредните линии, формиращи се от прътите на плетката, са така поставени, че единият набор е успореден на дългата ос на мрежата, другият е под прави ъгли спрямо тази ос;
е) „торба на мрежата“ означава последните 8 метра от трала, които имат или цилиндрична форма, тоест еднаква обиколка във всяка част, или заострена форма;
ж) „укрепваща торба“ означава мрежа оформена цилиндрично, изцяло обгръщаща торбата на мрежата и която може да бъде закрепвана към нея на интервали от време;
з) „задно въже“ означава най-задното въже, прикрепено към торбата на мрежата, измервано, когато мрежите са опъвани по дължина;
и) „подемно въже“ е въже, което опасва обиколката на торбата на мрежата или укрепващата торба, ако има такава, и прикрепено посредством примки или халки;
й) „опасващо въже“ е въже, което опасва обиколката на торбата на мрежата или укрепващата торба и което е прикрепено към тях;
к) „чепаре“ е мрежа, пристегната вътре в подвижна мрежа по такъв начин, че позволява на улова да преминава от предната към задната част на мрежата, но ограничава въможността и да се връща обратно;
л) „поплавък на торбата“ означава плаваща единица, прикрепена към торбата на мрежата;
м) „въже на поплавъка“ е въжето, свързващо поплавъка на торбата към тази част на риболовното средство, която е маркирана;
н) „удължение“ се нарича онази част на трала, която не се стеснява и има цилиндрична форма, тоест има същата обиколка като торбата на трала, прикрепена или продължение на тази торба;
о) „плаваща мрежа“ всяка хрилна мрежа, която се държи на повърхността на морето или на известно разстояние под тази повърхност с помощта на плаващи механизми и която плава по течението свободно или с кораба, към който може да е прикрепена. Тя може да бъде снабдена с механизми за стабилизиране на мрежата или ограничаване на отклонението ѝ;
п) „непреднамерен улов“ означава случаен улов на морски организми, които съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) трябва да бъдат разтоварени на сушата и приспаднати от квотите или поради факта, че са под минималния референтен размер за опазване, или защото количеството им надвишава разрешените количества съгласно правилата за състава на улова и за прилова.
ГЛАВА II
МРЕЖИ И УСЛОВИЯ ЗА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ
РАЗДЕЛ I
Видове, които са обект на риболов
Член 3
Видове, които са обект на риболов и минимален размер на плетката на мрежите
1. За всеки от подучастъците, изброени в приложение I, допустимите размери на плетката на мрежите за всеки отделен рибен вид е, както е дефинирано в приложение II, когато се извършва риболов с тралове, датски сейнери и подобни средства, и както е дефинирано в приложение III, когато се лови риба с хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи. Никоя част от средствата или мрежите не може да има размер на плетката по-малък от най- малкия размер при всеки вид мрежи според размера им.
Забранява се риболовът на всички видове, посочени в приложения II и III, с използването на тралове, датски грибове и други подобни уреди, хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тройни мрежи с размер на окото по-малък от диапазона, определен за целевите видове, изброени в тези приложения.
2. Минималният процент от видовете за риболов сред живите морски ресурси, уловени на борда на кораба за всеки географско подучастък и всеки вид мрежа според размера, е указано в приложение II и приложение III.
3. По време на всяко пътуване с цел риболов, когато на борда има драги, задържането и улова на борда на какво да е количество живи морски ресурси е забранено освен ако поне 85 % от живото тегло не се състои от мекотели и/или Furcellaria lumbricalis.
Първа алинея не се прилага за непреднамерения улов на видове, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, определено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този непреднамерен улов се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.
4. Използването, в рамките на подучастъка, на хрилни мрежи и оплитащи мрежи, които имат размер на плетката по-малък от указания в приложение III, е забранено.
5. Използването, в рамките на подучастъка, на тройни мрежи с размер на плетката в тази част на мрежата, където плетката е с най-голям размер, неотговарящи на никоя от категориите, указани в приложение III, освен ако размерът на плетката в частта на мрежата, имаща най-малък размер, е по-малък от 16 mm е забранено. Ако размерът на плетката при мрежи с по-малка плетка е под 16 mm, всички мрежи с размер над 16 mm отговарят на категориите, указани в приложение III.
6. За всяко пътуване с цел риболов разтоварване на риба е забранено, когато уловът е според подучастъците, изброени в приложение I, и когато е задържан на борда, не съответства с условията, указани в приложение II и приложение III.
Първа алинея не се прилага за непреднамерения улов на видове, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този непреднамерен улов се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.
Член 4
Изчисление на процента на видовете риба за улов
1. Процентът на видовете за улов, както са посочени в приложение II и приложение III, се изчислява като пропорцията на живо тегло на всички видове, изброени в приложение II и приложение III, които също са задържани на борда след разтоварване или сортиране.
2. Процентът на видовете за улов и други видове се получава от събирането на всички количества от задържаните на борда определени видове риба и други видове, изброени в приложение II и III.
3. Количествата от видове, изброени в приложения II и III, които са били претоварени от риболовен кораб, се вземат предвид, когато се изчислява процентът на определените за съответния кораб видове.
4. Процентите на видовете за риболов могат да бъдат изчислени въз основа на един или повече уловени представители на дадените видове.
РАЗДЕЛ II
Подвижно оборудване
Член 5
Устройство на риболовните средства
1. Никое средство няма да бъде използвано, ако възпрепятства или по друг начин намалява размера на мрежата при торбата.
2. Чрез дерогация от параграф 1 е позволено да се прикрепя към външната долна половина на торбата на подвижната мрежа всякакъв вид платно, мрежа или друг материал, който би имал за цел да предотврати или намали носенето. Такива материали се прикрепват само към предните или страничните краища на торбата.
3. Чрез дерогация от параграф 1, когато се лови риба с тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по- малък от 90 mm, е позволено да се прикачват към външната страна на торбата укрепващи торби. Размера на плетката на торбата е поне два пъти по-голям от този на опашката и в никой случай по- малък от 80 mm.
Укрепваща торба може да се прикрепя за следните части:
а) в предния ѝ край;
б) в задния ѝ край; или
в) по окръжността между задната и предната част.
Укрепващата торба може да бъде стягана:
а) по окръжността на торбата и удължението на мрежата около един ред от дупки на мрежата или
б) надлъжно по един ред дупки на мрежата.
4. Чрез дерогация от параграф 1 е позволено:
а) използването на подвижни риболовни средства, еднопосочна мрежа или чепаре. Чепарето може да бъде прикрепено или вътре в торбата, или пред нея. Условията, определящи минималния размер на плетката в приложение II, не се отнасят до чепарета. Разстоянието от точката на прикрепяне в предната част до задната част на торбата на мрежата е поне три пъти дължината на чепарето;
б) да се прикрепя към външната страна на опашката сензор, който да определя размера на улова;
в) да се използват опасващи въжета и подемни въжета, прикрепени към външната страна на торбата на мрежата, когато се използват тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по-малък от 90 mm;
г) да се използва едно подемно въже прикрепено към външната страна на торбата на мрежата, когато се използват тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката 90 mm или над 90 mm;
д) да се прикрепят плувки на двата странични канта на мрежата на торбата;
е) да се използва задно, стягащо въже прикрепено отвън на торбата. Разстоянието между задното стягащо въже и въжето на торбата е еквивалентно на или по-малко от 50 cm.
Член 6
Специфични забранени конструкции
Използването на следните се забранява:
а) всяка торба на трал, при която броя на мрежи с еднакъв размер около обиколката на торбата се увеличава от предния към задния край;
б) всяко удължение, при което обиколката в някоя точка е по-малка от обиколката на най-предния край на торбата към която удължението е закрепено;
в) всяка торба с размер на плетката, равен или по-голям от 32 mm при мрежи, чиито плетки не са ромбоидни или правоъгълни;
г) всеки трал, датски сейнер или подобно средство с размер на отвора, равен или по-голям от 90 mm, имащ повече от 100 отворени ромбоидни отвора и по-малко от 40 отворени ромбоидни отвора при каква да е обиколка на накрайника, с изключение на свързващите части или ръбовете на мрежата;
д) всеки трал, датски сейнер или подобно средство с размер на плетката, равен или по-голям от 90 mm имащ повече от 100 отворени ромбоидни отвора и по-малко от 40 отворени ромбоидни отвора при каква да е обиколка на торбата, с изключение на свързващите части или ръбовете на мрежата;
е) всяка торба, където дължината на горната половина не е приблизително равна на дължината на опънатата и долна половина.
Член 7
Избор на риболов на треска с трал
Комисията, въз основа на информацията получена от Научния, Техническия и Икономическия комитет за риболов, представя не по-късно от септември 2007 г. оценка на избора на подвижни средства утвърдени като подходящи за риболов на треска.
РАЗДЕЛ III
Неподвижно оборудване
Член 8
Размери и време на потапяне
1. Там, където имаме риболов с хрилни мрежи, оплитащи мрежи или тройни мрежи, използването на повече от 9 km мрежи за кораби с габаритна дължина до 12 m и 21 km мрежи за кораби с габаритна дължина повече от 12 m се забранява.
2. Времето за потапяне на мрежите, определено в параграф 1, не надвишава 48 часа.
3. Чрез дерогация от параграф 2 времето на потапяне на мрежите, определено в параграф 1, когато се лови риба под ледена покривка, не е ограничено.
Член 9
Ограничения на плаващи мрежи
1. От 1 януари 2008 г. се забранява на всеки кораб да носи на борда или да използва за риболов плаващи мрежи.
2. През 2006 г. и 2007 г. кораб може да държи на кораба си или да използва за риболов плаващи мрежи само ако има разрешение за това от компетентните органи на държавата-членка на флага.
3. През 2006 г. и 2007 г. максималният брой кораби, които могат да имат разрешение от държава-членка да носят на борда или да използват за риболов плаващи мрежи, не надвишават 40 % и 20 % съответно от риболовните кораби, които са използвали плаващи мрежи през периода от 2001 до 2003 г.
4. Чрез дерогация от параграф 3 в подучастъци от 25 до 32 максималния брой на корабите, които могат да получат разрешение от държава-членка да имат плаващи мрежи на борда или да ги използват за риболов, не надвишават 40 % от риболовните кораби, които са използвали плаващи мрежи през периода от 2001 до 2003 г.
5. Държавите-членки съобщават на Комисията до 30 април всяка година списъка на корабите, имащи разрешение да извършват риболовни дейности с плаващи мрежи.
Член 10
Условия, приложими за използването на плаващи мрежи
1. Капитан на риболовен кораб, използващ плаващи мрежи, води корабен дневник, в който ежедневно записва следната информация:
а) цялата дължина на мрежите на борда на кораба;
б) цялата дължина на мрежите, използвани за всяка риболовна операция;
в) количеството, датата и координатите на допълнителен (нежелан) улов на китообразни.
2. Всички риболовни кораби, които използват плаващи мрежи, съхраняват на борда разрешителното, посочено в член 9, параграф 2.
РАЗДЕЛ IV
Общи разпоредби за оборудването и неговото използване
Член 11
Определяне на размера на отворите и дебелината на кордата
Прилага се Регламент (ЕО) № 129/2003 на Комисията от 24 януари 2003 г. за създаване на подробни правила за определяне на размера на отворите и дебелината на кордата на рибарските мрежи ( 2 ).
Член 12
Спазване на изискваните проценти за улова
1. Когато морски организми от видовете, подлежащи на задължението за разтоварване на сушата, са уловени в количества над позволените проценти съгласно приложения II и III, се прилага член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този непреднамерен улов се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.
2. Морските организми от видовете, които не подлежат на задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и които са уловени в количества над разрешените проценти съгласно приложения II и III към настоящия регламент, не се разтоварват на сушата, а незабавно се връщат обратно в морето.
Член 13
Условия за използване на риболовните средства
1. Риболовните средства, чието използване е забранено в определена географска зона или по време на определен период, се подреждат настрани, така че да не са готови за използване в забранените зони или по време на забранен период. Резервните средства се подреждат отделно и по такъв начин, че да не са готови за използване.
2. Риболовните средства няма да се считат готови за използване ако:
а) в случаи на тралове, датски сейнери и подобни с изключение на двойни тралове:
i) тралните дъски са вързани на вътрешната или външната страна на фалшборда или на галса,
ii) тралните въжета или вързала са освободени от тралните дъски или тежестите му;
б) в случаи на двойни тралове тежестите при крилата са разкачени и подредени на друго място;
в) когато имаме парагади, хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи:
i) мрежите са подредени под увързано покритие;
ii) въдиците и куките се съхраняват в затворени кутии;
г) когато имаме гъргъри, главното или дънното метално въже е освободено от гъргъра.
▼M5 —————
ГЛАВА III
МИНИМАЛЕН РАЗМЕР НА РИБАТА ЗА РАЗТОВАРВАНЕ
Член 14
Измерване на рибата
1. Даден морски организъм е маломерен, ако размерите му са под минималния референтен размер за опазване, посочен в приложение IV за съответните видове и съответната географска зона, или под минимален референтен размер за опазване, определен по друг начин в съответствие с правото на Съюза. Освен в случаите когато минималните референтни размери за опазване са определени в акт, който е приет в съответствие с член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се прилагат минималните референтни размери за опазване, посочени в приложение IV от настоящия регламент.
2. Размерът на рибата се взема от върха на носа, със затворена уста, до края на опашната перка.
Член 14а
Процедура за определяне на минимални референтни размери за опазване в контекста на плановете за изхвърляне
За целите на приемането на актовете, посочени в член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и за периода на действието им, на Комисията се предоставя правомощието да определя минимални референтни размери за опазване за видовете, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15 от посочения регламент. Тези размери се определят чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 28б от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, с цел да се осигури защита на младите екземпляри морски организми и могат да се отклоняват, където е целесъобразно, от минималните референтни размери за опазване, определени в приложение IV към настоящия регламент.
Член 15
Задържане на борда на по-малък размер риба
1. По отношение на улова на маломерни морски организми от видовете, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, се прилага член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
1а. Когато на сушата бъде разтоварен улов, както е посочени в параграф 1, държавите-членки разполагат с мерки за улесняване на съхранението им или за намирането на начини за реализацията им, като например подпомагане на инвестициите за изграждането и адаптирането на площи или складове за разтоварване или подпомагане на инвестициите за добавяне на стойност към рибните продукти.
1б. Маломерните морски организми от видовете, които не подлежат на задължението за разтоварване на сушата, определено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, не се задържат на борда, нито се трансбордират, разтоварват, транспортират, съхраняват, продават, излагат или предлагат за продажба, а се връщат незабавно в морето.
2. Параграф 1 не се прилага за риба, различна от онази, определена в приложение II като вид за риболов с размер на плетка на мрежите „по-малък от 16 mm“ или „16 до 31 mm“, уловена с тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по-малък от 32 mm, или с гъргъри, в случай че тази риба не е сортирана и продавана, излагана или предлагана за продаване за консумация от човека.
Член 15а
Забрана за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството
Всички видове, за които са въведени квоти и които са уловени при риболовните операции, се вземат на борда на кораба и впоследствие се разтоварват, освен ако това не противоречи на задълженията, определени в регламентите на Съюза в областта на рибарството, определящи технически мерки и мерки за контрол и опазване, по-специално в настоящия регламент, в Регламент (ЕО) № 2371/2002 или в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството ( 3 )
ГЛАВА IV
ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОПРЕДЕЛЕНИ ЗОНИ, ТИПОВЕ РИБОЛОВ ИЛИ ЖИВИ МОРСКИ РЕСУРСИ
Член 16
Забранени райони
Забранено е през годината да се лови риба с какво да е подвижно оборудване в географски зони затворени от последователно свързани ромбоидни линии със следните координати, които ще бъдат измервани според координатна система WGS84:
1. 54°23′ север, 14°35′ изток
2. 54°21′ север, 14°40′ изток
3. 54°17′ север, 14°33′ изток
4. 54°07′ север, 14°25′ изток
5. 54°10′ север, 14°21′ изток
6. 54°14′ север, 14°25′ изток
7. 54°17′ север, 14°17′ изток
8. 54°24′ север, 14°11′ изток
9. 54°27′ север, 14°25′ изток
10. 54°23′ север, 14°35′ изток
Член 16а
Ограничаване на зоните за риболов
1. Забранено е да се извършва каквато и да било риболовна дейност от 1 май до 31 октомври в зоните, получени чрез последователно свързване посредством румбови линии на следните точки, отчетени в съответствие с координатната система WGS84:
а) зона 1:
— 55° 45′ N, 15° 30′ E
— 55° 45′ N, 16° 30′ E
— 55° 00′ N, 16° 30′ E
— 55° 00′ N, 16° 00′ E
— 55° 15′ N, 16° 00′ E
— 55° 15′ N, 15° 30′ E
— 55° 45′ N, 15° 30′ E
б) зона 2:
— 55° 00′ N, 19° 14′ E
— 54° 48′ N, 19° 20′ E
— 54° 45′ N, 19° 19′ E
— 54° 45′ N, 18° 55′ E
— 55° 00′ N, 19° 14′ E
в) зона 3
— 56° 13′ N, 18° 27′ E
— 56° 13′ N, 19° 31′ E
— 55° 59′ N, 19° 13′ E
— 56° 03′ N, 19° 06′ E
— 56° 00′ N, 18° 51′ E
— 55° 47′ N, 18° 57′ E
— 55° 30′ N, 18° 34′ E
— 56° 13′ N, 18° 27′ E.
2. Чрез дерогация от параграф 1 е разрешен риболовът с хрилни мрежи, заплитащи мрежи и с тройни риболовни мрежи с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 157 мм, или с плаващи парагади. Никакви други уреди не се съхраняват на борда.
Член 17
Ограничения в риболова на сьомга и морска пъстърва
1. Задържането на борда на сьомга (Salmo salar) или морска пъстърва (Salmo trutta) се забранява:
а) от 1 юни до 15 септември във водите от подучастъци от 22 до 31;
б) от 15 юни до 30 септември във водите от подучастък 32.
Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за улова на сьомга, когато сьомгата (Salmo salar) подлежи на задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за улова на морска пъстърва, когато морската пъстърва (Salmo trutta) подлежи на задължението за разтоварване на сушата съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Непреднамереният улов на сьомга (Salmo salar) или морска пъстърва (Salmo trutta) се разтоварва на сушата, като уловът на сьомга се приспада от квотите.
Забранява се риболовът на сьомга (Salmo salar) и морска пъстърва (Salmo trutta) с всякакви риболовни уреди в географските зони и през периодите, посочени в първа алинея, и съгласно определеното в параграф 2.
2. Забранените зони по време на закрит сезон надвишават 4 морски мили, измерено от основните граници.
3. Чрез дерогация от параграф 1 риболовът на сьомга (Salmo salar) и морска пъстърва (Salmo trutta) с използването на мрежи капани е разрешен.
Член 18
Ограничения при риболов на змиорка
Задържането на борда на змиорки уловени с някое от подвижните риболовни средства е забранено през годината.
Член 18а
Ограничения за риболова на писия и калкан
1. Забранява се съхраняването на борда на следните видове риба, когато те са уловени в географските зони и в рамките на посочените по-долу периоди:
|
Вид |
Географска зона |
Период |
|
Писия (Platichthys flesus) |
Подучастъци 26, 27, 28 и 29 южно от 59° 30′ с.ш. |
от 15 февруари до 15 май |
|
Подучастък 32 |
от 15 февруари до 31 май |
|
|
Калкан (Psetta maxima) |
Подучастъци 25, 26 и 28 южно от 56° 50′ с.ш. |
От 1 юни до 31 юли |
2. Чрез дерогация от параграф 1 при риболов с тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на отвора, равен или по-голям от 105 mm, или с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тройни мрежи с размер на отвора, равен или по-голям от 100 mm, приловът на писия и калкан може да се задържа на борда и да се разтоварва в рамките на ограничение от 10 % от живото тегло на общия улов, задържан на борда и разтоварен на брега през периодите на забрана, посочени в параграф 1.
Член 19
Ограничения за разтоварването на смесен улов
1. Смесеният улов се разтоварва само в пристанища и места за разтоварване, където е в действие програма за разтоварване на образци рибни видове, посочени в параграф 2.
2. Държавите-членки гарантират, че правилната програма за разтоварване на екземпляри, която да позволява ефективен контрол на смесен улов, е наистина в действие.
ГЛАВА V
МЕРКИ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА ЗАЛИВА НА РИГА
Член 20
Специални разрешителни за риболов
1. За да се извършва риболов в подгрупа 28-1, корабите трябва да притежават специално разрешително за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1627/94.
2. Държавите-членки гарантират, че корабите, за които се отнася специалното разрешително за риболов по параграф 1, е издадено и включено в списък, съдържащ техните имена и вътрешен регистрационен номер, които са били оповестени чрез Интернет, в уебсайт, адресът на който ще бъде предоставен на Комисията и държавите-членки от всяка държава-членка.
3. Корабите, включени в този списък, трябва да отговарят на следните условия:
а) пълната мощност на двигателя (kW) на корабите от списъка не надвишава наблюдаваната за всяка държава-членка през годините 2000-2001 в подучастък 28-1; и
б) мощността на двигателя на кораба не надвишава 221 киловата по което и да е време.
Член 21
Смяна на двигатели или кораби
1. Всеки отделен кораб, включен в списъка, изискван според член 20, параграф 2, може да бъде заменен от друг кораб или кораби, в случай че:
а) такава замяна не води до увеличаване на общата мощност на двигателя, както е в член 20, параграф 3, буква а), в заинтересованата държава-членка, и
б) мощността на всеки двигател на заменен кораб да не надвишава 221 kW по което и да е време.
2. Двигателите на всеки отделен кораб, включен в списъка, както е в член 20, параграф 2, могат да бъдат заменени, при условие че:
а) замяната на двигателя не води до мощност на двигателя надвишаваща 221 kW по кое да е време, и
б) мощността на заменения двигател не е такава, че замяната да е довела до общо увеличаване на мощността, както е посочено в член 20, параграф 3, буква а) за заинтересованата държава-членка.
Член 22
Забрана за използване на тралове
В подучастък 28-1 риболовът с трал е забранен във води с дълбочина по-малка от 20 m.
ГЛАВА VI
ОБЩИ УСЛОВИЯ
Член 23
Забранени риболовни средства и практики
1. Уловът на живи морски ресурси с методи, включващи използването на експлозиви, отровни или зашеметяващи субстанции, ток или всякакъв вид военни снаряди, е забранено.
2. Продажбата, излагането или предлагането за продажба на живи морски ресурси уловени с методите, посочени в параграф 1, е забранено.
Член 24
Научноизследователска работа
1. Настоящият регламент не се прилага за риболовни операции, провеждани единствено с научноизследователска цел, при условие че:
а) риболовните дейности се извършват с разрешението и под управлението на заинтересована държава-членка или държави-членки;
б) държава-членка или държави-членки, в чиито води се провежда такава дейност, се информират предварително за риболовните дейности; и
в) корабът, извършващ такива риболовни операции, има на борда си пълномощно, издадено от държавата-членка, под чийто флаг плава.
2. Независимо от параграф 1, живите морски ресурси, уловени с целите по параграф 1, не могат да бъдат продавани, съхранявани, излагани или предлагани за продажба, освен ако:
а) отговарят на минималните размери за разтоварване, изброени в приложение IV, и за ресурси, за които риболовните възможности са определени, такива възможности да не са изразходвани, или
б) са продадени директно за цели, различни от консумация от човека.
Член 25
Изкуствено възстановяване или заселване
Настоящият регламент не се прилага за операции, провеждани единствено с цел изкуствено възстановяване или заселване на живи морски ресурси, които се провеждат с разрешението на и под контрола на заинтересовани държава-членка или държави-членки. Там, където изкуственото възстановяване или заселване на живи морски ресурси се извършва във водите на друга държава-членка или държави-членки, всички заинтересовани държави-членки се уведомяват предварително.
Член 26
Мерки, предприемани от държави-членки, приложими единствено към кораби, плаващи под техен флаг
1. Държавите-членки могат, с цел опазване и управление на ресурсите или за да намалят ефекта от риболова върху морската екосистема, да предприемат технически мерки за намаляване на риболовните възможности, които:
а) допълват мерките, предвидени в ►M3 съюзната ◄ уредба в областта на рибарството; или
б) надвишават минималните изисквания, предвидени в ►M3 съюзната ◄ уредба в областта на рибарството.
2. Мерките, посочени в параграф 1, се прилагат единствено за рибари от заинтересованата държава-членка и са в съответствие ►M3 със съюзното ◄ право.
3. Заинтересованата държава-членка уведомява незабавно за такива мерки останалите държави-членки и Комисията.
4. Държавите-членки предоставят на Комисията, при поискване от нейна страна, цялата нужна информация за оценяване дали мерките отговарят на условията, заложени в параграф 1.
5. Ако Комисията заключи, че мерките не съответстват на условията, заложени в параграф 1, тя приема решение, изискващо държава-членка да оттегли или измени мерките си.
Член 27
Научна оценка на типовете оборудване
До 1 януари 2008 г. Комисията гарантира, че научната оценка на въздействието от използването на определени хрилни мрежи, тройни мрежи и оплитащи мрежи върху китообразните видове е извършена и заключенията са представени пред Европейския парламент и Съвета.
ГЛАВА VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 28
Подробни правила за прилагане
Подробни правила за прилагането на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.
Член 28а
Процедура за приемане на технически мерки в контекста на плановете за изхвърляне
За целите на приемането на актовете, посочени в член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и за периода на действието им, на Комисията се предоставя правомощието да приема конкретни разпоредби относно риболовните дейности или видовете, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, в които се съдържат техническите мерки, посочени в член 7, параграф 2 от посочения регламент. Тези мерки се приемат чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 28б от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, с цел да се повиши селективността при риболовните уреди или да се намали или, доколкото е възможно, да се прекрати нежеланият улов, като те могат да се отклоняват, където е целесъобразно, от определените в настоящия регламент мерки.
Член 28аа
Процедура за приемане на технически мерки в контекста на многогодишните планове
На Комисията се предоставят правомощията, за целите на приемането на актовете, посочени в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) и за срока на неговото действие, да приема технически мерки. Тези технически мерки се установяват чрез делегиран акт, приет в съответствие с член 28б от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и могат, където е целесъобразно, да предвиждат дерогации от:
а) спецификациите на целеви видове, размери на окото на мрежите и минималните референтни размери за опазване, определени в приложения II, III и IV и посочени в членове 3 и 4 и член 14, параграф 1 от настоящия регламент;
б) структурите, характеристиките и правилата, уреждащи използването на активни риболовни уреди, определени в член 5, параграфи 2, 3 и 4, и член 6 и приложение II от настоящия регламент;
в) структурите, характеристиките и правилата, уреждащи използването на пасивни уреди, определени в член 8 от настоящия регламент;
г) списъка(ците) на координатите на зоните и периодите, когато се прилагат забрани или ограничения за риболовна дейност, съгласно посоченото в членове 16 и 16а от настоящия регламент;
д) видовете, за които се прилага член 18а, параграф 1 от настоящия регламент, както и географските зони и периодите на прилагане на ограниченията за улов на някои запаси, посочени в същия параграф, и техническите подробности на дерогацията, предвидена в член 18а, параграф 2 от настоящия регламент.
Член 28б
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в ►M5 Членове 14а, 28а и 28аa ◄ , се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 юни 2015 г.
3. Делегирането на правомощието, посочено в ►M5 Членове 14а, 28а и 28аa ◄ , може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощие. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно ►M5 Членове 14а, 28а и 28аa ◄ , влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета за него или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 29
Изменения на приложенията
Изменения на приложение I и на допълнения 1 и 2 към приложение II се приемат в съответствие с процедурата по член 30, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.
Член 30
Изменения на Регламент (ЕО) № 1434/98
Регламент (ЕО) № 1434/98 се изменя, както следва:
1. Член 1, параграф 2 се заличава.
2. Член 2, параграфи 2 и 3 се заличават.
3. Член 3, параграф 1 се изменя, както следва:
„1. Улови на херинга, направени:
— в региони 1 и 2 с провлачени мрежи с минимален размер на плетката, равен или по-голям от 32 mm, или
— в регион 3 с провлачени мрежи с минимален размер на плетката, равен или по-голям от 40 mm, или
— в регион 1, 2 и 3 с каквито и да е риболовни средства, различни от провлачени мрежи,
не се вадят за цели, различни от директна консумация от човека, освен ако не са първо предложени за продажба за директна консумация от човека и не успеят да намерят купувач.“
4. Член 3, параграф 2 се заменя със следното:
„2. Но всеки улов на херинга уловен с какво да е риболовно средство в условия определени от член 2 може да бъде изваден с цел различна от директна консумация от човека.“
Член 31
Отмяна
Регламент (ЕО) № 88/98 се отменя.
Позоваванията на Регламент (ЕО) № 88/98 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствие в приложение V.
Член 32
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2006 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Подучастъците на географските райони, посочени в член 1, измервани според координатната система WGS84
Подучастък 22
Водите, оградени от линията дръпната от нос Hasenøre (56°09′ север, 10°44′ изток) на източния бряг на полуостров Jutland до нос Gniben (56°01′ север, 11°18′ изток) на западния бряг на Zealand; после по протежение на западния бряг на Zealand до нос разположен на дължина 12°00′ изток; оттам право към остров Falster; после по протежението на източния бряг на остров Falster към Gedser Odde (54°34′ север, 11°58′ изток); после право на изток към дължина 12°00′ изток; после право на юг към германския бряг; после в югозападна посока по дължината на германския бряг и източния бряг на полуостров Jutland до точката за потегляне.
Подучастък 23
Водите, оградени от линията дръпната от нос Gilbjerg (56°08′ север, 12°18′ изток) на северния бряг на Zealand до Kullen (56°18′ север, 12°28′ изток) на брега на Швеция; после в южна посока по протежение на брега на Швеция до фара Falsterbo (55°23′ север, 12°50′ изток); после през южния вход към протока към фара Stevns (55°19′ север, 12°28′ изток) по брега на Zealand; после в северна посока по източния бряг на Zealand до точката за потегляне.
Подучастък 24
Водите, оградени от линията дръпната от фара Stevns (55°19′ север, 12°28′ изток) по източния бряг на Zealand през южния вход към протока към фара Falsterbo (55°23′ север, 12°50′ изток) по брега на Швеция; после по южния бряг на Швеция до фара Sandhammaren (55°24′ север, 14°12′ изток); оттам към фара Hammerodde (55°18′ север, 14°47′ изток) по северния бряг на Bornholm; после по западния и южния бряг на Bornholm до нос разположен на дължина 15°00′ източно; оттам направо на юг към брега на Полша; после в западна посока по бреговете на Полша и Германия към нос разположен на дължина 12°00′изток; после направо на север към нос разположен на ширина 54°34′ север и дължина 12°00′ изток; после направо на запад към Gedser Odde (54°34′север, 11°58′ изток); оттам по източния и северния бряг на остров Falster към нос разположен на дължина 12°00′ изток; оттам направо на север към южния бряг на Zealand; после в западна и северна посока по бреговата линия на Zealand до точката за отпътуване.
Подучастък 25
Водите, оградени от линията дръпната от нос на източния бряг на Швеция на ширина 56°30′ север и продължаваща право на изток към западния бряг на остров Öland; после след като мине на юг от остров Öland към нос на източния бряг разположен на ширина 56°30′север, право на изток към дължина 18°00′ изток; после направо на юг към брега на Полша; после в западна посока по бреговата ивица на Полша към нос разположен на дължина 15°00′ изток; после направо на север към остров Bornholm; после по южния и северния бряг на Bornholm към фара Hammerodde (55°18′ север, 14°47′ изток); после към фара Sandhammaren (55°24′север, 14°12′ изток) на южния бряг на Швеция; после в южна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване.
Подучастък 26
Водите, оградени от линията дръпната от нос на ширина 56°30′ север и на дължина 18°00′ изток и продължаваща право на изток към западния бряг на Латвия; после в южна посока по линията на бреговете на Латвия, Русия и Полша към нос на полския бряг разположен на дължина 18°00′ изток; после направо на север до точката за отпътуване.
Подучастък 27
Водите, оградени от линията дръпната от нос на основната суша на Швеция на изток разположен на ширина 59°41′ север и дължина 19°00′ изток и продължаваща право на юг към северния бряг на остров Gotland; после в южна посока по западния бряг на Gotland към нос разположен на ширина 57°00′ север; после направо на запад на дължина 18°00′ изток; после направо на юг към ширина 56°30′ север; после направо на запад към източния бряг на остров Öland; после след като се мине на юг от остров Öland, към нос на неговия западен бряг разположен на ширина 56°30′ север; после направо на запад към брега на Швеция; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване.
Подучастък 28-1
Водите, оградени на запад от линията дръпната от 57° 34, 1234′ север, 21° 42, 9574′ изток 57° 57, 4760′ север, 21° 58, 2789′ изток, после на юг към най-южния нос на полуострова Sõrve и после на североизток по протежение на източния бряг на остров Saaremaa; и на север с линията теглена от 58° 30, 0′ север, 23°13, 2′ изток до 58° 30, 0′ север, 23°41, 1′ изток.
Подучастък 28-2
Водите, оградени на запад от линията дръпната от нос разположен на ширина 58°30′ север и дължина 19°00′ изток и продължаващи право на изток към западния бряг на остров Saaremaa; после на юг по западния бряг на Saaremaa до ширина 57° 57, 4760′ север и дължина 21° 58, 2789′ изток; после на юг към нос разположен на ширина 57° 34, 1234′ север и дължина 21° 42, 9574′ изток; после следвайки латвийския бряг на юг към нос разположен на ширина 56°30′ север; после право на запад към дължина 18°00′ изток; после право на север към ширина 57°00′ север; после право на изток към западния бряг на остров Gotland; после в северна посока към нос на северния бряг на остров Gotland, разположен на дължина 19°00′ изток; после право на север до точката за потегляне.
Подучастък 29
Водите, оградени от линията дръпната от нос на брега на източната главна суша на Швеция разположен на ширина 60°30′ север и продължавайки право на изток към брега на основната суша на Финландия; после в южна посока по западния и южния бряг на Финландия към нос на южния бряг на основната суша, разположен на дължина 23°00′ изток; после право на юг към ширина 59°00′ север; после право на изток към брега на основната суша на Естония; после в южна посока по западния бряг на Естония към нос разположен на ширина 58°30′ север; после направо на запад към източния бряг на остров Saaremaa, към нос на неговия западен бряг разположен на ширина 58°30′ север; после право на запад към дължина 19°00′ изток; после право на север към нос на брега на източната суша на Швеция разположен на ширина 59°41′ север; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за потегляне.
Подучастък 30
Водите, оградени от линията теглена от нос на източния бряг на Швеция разположен на ширина 63°30′ север и продължавайки право на изток към брега на основната суша на Финландия; после в южна посока по брега на Финландия към нос разположен на ширина 60°30′ север; после право на запад към брега на основната суша на Швеция; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване.
Подучастък 31
Водите, оградени от линията теглена от нос на източния бряг на Швеция разположен на ширина 63°30′ север и продължавайки след като се мине северно от Ботнически залив към нос на западния бряг на основната суша на Финландия разположен на ширина 63°30′ север; после право на запад към точката за потегляне.
Подучастък 32
Водите, оградени от линията дръпната от нос на южния бряг на Финландия разположен на дължина 23°00′ изток и продължавайки след като се мине източно от залива на Финландия към нос на западния бряг на Естония разположен на ширина 59°00′ север; после право на запад на дължина 23°00′ изток; после право на север към точката за потегляне.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Тралове, датски сейнери и подобни средства: видове размери на плетката, видове за улов и изискван процент на улова
|
Видове за улов |
Видове размер на плетката (mm) |
||||||
|
< 16 |
16 ≤ и < 32 |
16 ≤ и < 105 |
32 ≤ и < 90 |
32 ≤ и < 105 |
≥ 90 (3) |
||
|
Групи на подучастъцита |
|||||||
|
22-32 |
22-27 |
28-32 |
22-23 |
24-27 |
22-23 |
22-32 |
|
|
Минимални проценти на видовете за улов |
|||||||
|
90 (1) |
90 (1) |
90 |
100 |
||||
|
Пясъчница (Ammodytidae) |
* |
* |
* |
* |
* |
* |
* |
|
Трицона (Sprattus sprattus) |
|
* |
* |
* |
* |
* |
* |
|
Херинга (Clupea harengus) |
|
|
* |
* |
* |
* |
* |
|
Морски език (Solea vulgaris) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Морска писия (Pleuronectes platessa) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Мерлуза (Merlangius merlangus) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Писия (Limanda limanda) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Пъстро попче (Platichthys flesus) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Малоуста писия (Microstomus kitt) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Калкан (Psetta maxima) |
|
|
|
|
|
* |
* |
|
Треска (Gadus morhua) |
|
|
|
|
|
|
* |
|
(1) Уловът, задържан на борда, се състои от не повече от 3 % треска живо тегло. (2) Уловът, задържан на борда, се състои от до 45 % херинга живо тегло. (3) Уловът, задържан на борда, се състои от до 40 % меджид живо тегло. (4) Използването на олекотен бим трал не се разрешава. (5) Разрешават се само тралове, датски сейнери и подобни средства с Bacoma тип разкритие или с T90 торба и удължение с размер на плетката и спецификации, както е определено в допълнения I и II. |
|||||||
Допълнение 1
Технически спецификации на торбата при мрежи от тип BACOMA
1. Описание
а) Размер на торбата, удължението и задния край на трала
i) Торбата се състои от два панела, свързани заедно от опасващи ивици (ръбове), по една от всяка страна, с еднакви дължини.
ii) Минималният размер на плетката на мрежи с ромбоидни отвори е 105 mm. Материалът за мрежите е полиетиленови нишки с дебелина на единична нишка не повече от 6 mm или с дебелина на двойна нишка, която да е не повече от 4 mm съответно.
iii) Използването на торби и удължения, които са изработени само от единични нишки за мрежа и имат само една опасваща ивица, се забраняват.
iv) Броят на отворените дупки при мрежи с ромбоидна плетка, с изключение на дупките около опасващата ивица, във всяка точка на обиколката, на всяко удължение, не е по-малко или повече от максималния брой отвори на мрежата по обиколката на предния край на торбата (фигура 1).
б) Разположение на прозореца
i) Прозорецът се вмъква в горната яка на торбата (фигура 2).
ii) Прозорецът заема не повече място от 4 дупки на стягащото въже на мрежата, включително ръчно подсиленият ред от дупки, през които въжето на торбата е промушено (фигури 3 или 4).
в) Размер на прозореца
i) Ширината на прозореца, изразена в брой пръти на мрежата, е равна на броя ромбоидни дупки в горната яка, разделени на две. Ако е нужно, ще се позволи да поддържа най-много 20 % от броя на ромбоидните дупки в горната яка, разделени поравно от двете страни на панела с прозореца (фигура 4).
ii) Дължината на прозореца е най-малко 5,5 m.
iii) Чрез дерогация от ii) дължината на прозореца е най-малко 6 m, ако към прозореца е прикачен сензор за измерване на обема на улова.
г) Мрежа при прозореца
i) Дупките на плетката на мрежата имат минимален размер от 120 mm. Дупките са правоъгълни, тоест всички четири страни на мрежата на отвора са с пръти.
ii) Мрежата се монтира така, че прътите да минават успоредно и перпендикулярно спрямо дължината на торбата. Мрежата е без възли, оплетена от единична връв, или мрежа с подобни, доказани качества за подбор при улова. Мрежа без възли означава мрежа, която е съставена от плетка с дупки с четири страни, на които ъглите са оформени чрез преплитане на вървите на две съседни страни на плетката.
iii) Диаметърът на отделна връв е поне 5 mm.
д) Други спецификации
i) Задното въже не опасва прозореца тип BACOMA.
ii) Поплавъкът на торбата има сферична форма и максимален диаметър 40 cm. Въжето на поплавъка е завързано за въжето на торбата.
iii) Чепарето не трябва да се припокрива с прозореца тип BACOMA.
Фигура 1
Тралните средства могат да бъдат разделени на три отделни групи според своята форма и функция. Тялото на трала винаги е част със заострена форма. Удължението е част, която не е заострена, обикновено изработена от една или две мрежи. Торбата също е част, която няма заострена форма, често изработена от двойна връв, за да има по-голяма устойчивост при тежък улов. Частта, намираща се под подемното въже, е наричана подемна торба.
vФигура 2
|
А |
Удължение |
|
В |
Торба |
|
С |
Прозорец, панел с квадратна плетка |
|
1 |
Горна яка, с максимално 50 отворени ромбоидни дупки на плетката |
|
2 |
Долна яка, с максимално 50 отворени ромбоидни дупки на плетката |
|
3 |
Ръбове на мрежата |
|
4 |
Опасващо съединяване или увързване |
|
5 |
Подемно въже |
|
6 |
Задно въже |
|
7 |
Въже на торбата |
|
8 |
Разстояние на прозореца от въжето на торбата (фиг. 3 и 4) |
|
9 |
Въже на поплавъка |
|
10 |
Поплавък на торбата |
Фигура 3
МОНТИРАНЕ НА ПАНЕЛА НА ПРОЗОРЕЦА НА МРЕЖАТА
|
A |
120 mm панел с квадратна плетка (25 пръта) |
|
B |
Свързване на панел с квадратна плетка с ръбовете на мрежата |
|
C |
Свързване на панел с квадратна плетка към мрежа с ромбоидна плетка |
|
D |
105 mm ромбоидна плетка на мрежа (максимално 50 дупки на плетката) |
|
E |
Разстояние на панела на прозореца от въжето на торбата. Прозорецът завършва на не повече от 4 дупки от въжето на торбата, включително и ръчно подсиления ред от дупки, през които въжето е промушено |
|
F |
Един ред от ръчно подсилени дупки за въжето на торбата |
Фигура 4
МОНТИРАНЕ НА ПАНЕЛА НА ПРОЗОРЕЦА НА МРЕЖАТА
|
A |
120 mm панел от правоъгълна мрежа (20 пръта) |
|
B |
Свързване на панел с квадратна плетка с ръбовете на мрежата |
|
C |
Свързване на панел с квадратна плетка към мрежа с ромбоидна плетка |
|
D |
105 mm ромбоидна плетка на мрежа (максимално 50 дупки на плетката) |
|
E |
Разстояние на панела на прозореца от въжето на торбата. Прозорецът завършва на не повече от 4 дупки (от плетката) от въжето на торбата, включително и ръчно подсиления ред от дупки, през които въжето е промушено |
|
F |
Един ред от ръчно подсилени дупки за въжето на торбата |
|
G |
Максимално 10 % от двете страни на открити дупки D |
Допълнение 2
СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ТРАЛОВЕ Т90
а) Дефиниция
1. Т90 тралове са определяни като тралове, Датски сейнери и подобни средства, които имат торба и удължение, изработени от мрежа с ромбоидна плетка с възли, обърната на 90°, така че главната посока на вървите на мрежата да е успоредна на посоката на провлачване.
2. Посоката на вървите на мрежата при стандартна мрежа с ромбоидна плетка с възли (А) и при мрежа, обърната на 90° (B), е илюстрирана на фигура 1 по-долу.
Фигура 1
б) Размер на плетката и измерване
Размерът на плетката е най-малко 120 mm. Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 517/2008 на Комисията ( 5 ) размерът на плетката при торбата и удължението се измерват перпендикулярно на надлъжната ос на риболовното средство.
в) Дебелина на вървите на мрежата
Материалът, от който е изработена нишката на мрежата при торбата и удължението, е от полиетиленови нишки с дебелина на единична връв не по-голяма от 6 mm, или на двойна нишка с дебелина не по-голяма от 4 mm. Това условие не се прилага за най-задния ред дупки на торбата, ако тя е снабдена с въже.
г) Изработка
1. Торбата и удължението от обърнати на 90° плетки са изработени от два панела с еднакви размери, с най-малко 50 дупки на дължина, с посока на плетката, както е описана по-горе, с преплетени два странични ръба.
2. Броят на отворените дупки при всяка обиколка остава постоянен в предната част на удължението до най-задната част на торбата.
3. На мястото на закрепване на торбата или на удължението към заострената част на трала, броят на дупките в обиколката на торбата или удължението съставлява 50 % от последния ред дупки при заострената част на трала.
4. Торба и удължение са илюстрирани във фигура 2 по-долу.
д) Обиколка
Броят на дупките при всякаква обиколка на торбата и удължението, с изключение на присъединени части и ръбове, не е повече от 50.
е) Закрепване на опасващи части
Предният край на панелите, съставящи торбата и удължението, са снабдени с подсилена редица от полуплетка. Задният край на панела на торбата е снабден с пълен ред от подсилена плетка, която да може да направлява въжето на торбата.
ж) Поплавък на торбата
Поплавъкът на торбата има сферична форма и максимален диаметър 40 cm. Въжето на поплавъка е завързано за въжето на торбата.
Фигура 2
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи: видове размер на плетката и видове риба определени за улов
|
Видове риба определени за улов |
Видове размер на плетката (mm) |
||||
|
16 ≤ и < 110 |
32 ≤ и < 110 |
90 ≤ и < 156 (2) |
110 ≤ и < 156 |
≥ 157 |
|
|
Групи подучастъци |
|||||
|
28-32 |
22-27 |
22-23 |
22-32 |
||
|
Минимален процент на видовете за улов |
|||||
|
90 (1) |
90 |
100 |
|||
|
Копърка (Sprattus sprattus) |
* |
* |
* |
* |
* |
|
Херинга (Clupea harengus) |
* |
* |
* |
* |
* |
|
Морски език (Solea vulgaris) |
|
|
* |
* |
* |
|
Морска писия (Pleuronectes platessa) |
|
|
* |
* |
* |
|
Меджид (Merlangius merlangus) |
|
|
* |
* |
* |
|
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus) |
|
|
* |
* |
* |
|
Мерлуза (Limanda limanda) |
|
|
* |
* |
* |
|
Пъстро попче (Platichthys flesus) |
|
|
* |
* |
* |
|
Малоуста писия (Microstomus kitt) |
|
|
* |
* |
* |
|
Калкан (Psetta maxima) |
|
|
* |
* |
* |
|
Треска (Gadus morhua) |
|
|
|
* |
* |
|
Сьомга (Salmo salar) |
|
|
|
|
* |
|
(1) Уловът, задържан на борда, се състои от не повече от 3 % треска живо тегло. (2) Такъв размер на дупките на плетката ще бъде разрешен до 30 юни 2006 г. |
|||||
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
►M4 Минимални референтни размери ◄ на риба ►M4 за опазване ◄
|
Видове |
Географски район |
►M4 Минимален референтен размер за опазване ◄ |
|
Треска (Gadus morhua) |
Подучастъци 22-32 |
38 cm |
|
Пъстро попче (Platichthys flesus) |
Подучастъци 22-25 |
23 cm |
|
Подучастъци 26-28 |
21 cm |
|
|
Подучастъци 29-32, южно от 59°30′ север |
18 cm |
|
|
Морска писия (Pleuronectes platessa) |
Подучастъци 22-32 |
25 cm |
|
Калкан (Psetta maxima) |
Подучастъци 22-32 |
30 cm |
|
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus) |
Подучастъци 22-32 |
30 cm |
|
Змиорка (Anguilla anguilla) |
Подучастъци 22-32 |
35 cm |
|
Сьомга (Salmo salar) |
Подучастъци 22-30 и 32 |
60 cm |
|
Подучастъци 31 |
50 cm |
|
|
Морска пъстърва (Salmo trutta) |
Подучастъци 22-25 и 29-32 |
40 cm |
|
Подучастъци 26-28 |
50 cm |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Таблица на съответствията
|
Регламент (ЕО) № 88/98 на Съвета |
Настоящият регламент |
|
Член 1 |
Член 1 |
|
Член 2 |
— |
|
Член 3, параграф 1 и параграф 2 |
Член 14 |
|
Член 3, параграф 3 |
Член 15, параграф 1 |
|
Член 3, параграф 4 |
— |
|
Член 3, параграф 5 |
— |
|
Член 4 |
— |
|
Член 5, параграф 1 и параграф 3 |
Член 3 |
|
Член 5, параграф 2 |
— |
|
Член 6 |
Член 11 |
|
Член 7 |
Член 5 |
|
Член 8, параграф 1 |
Член 13, параграф 1 |
|
Член 8, параграф 2 |
Член 13, параграф 2 |
|
Член 8, параграф 3 |
Член 16 |
|
Член 8, параграф 4 |
Член 13, параграф 3 |
|
Член 8а |
Член 9 |
|
Член 8б |
Член 10 |
|
Член 9, параграф 1 |
Член 17 |
|
Член 9, параграф 2 |
Член 8, параграф 1 |
|
Член 10, параграф 1 |
— |
|
Член 10, параграф 2 |
Член 23, параграф 1 |
|
Член 10, параграф 3 |
— |
|
Член 10, параграф 4 |
— |
|
Член 11 |
Член 24 |
|
Член 12 |
Член 25 |
|
Член 13 |
Член 26 |
|
Член 14 |
Член 28 |
|
Член 15 |
Член 31 |
|
Член 16 |
Член 32 |
|
Приложение I |
Приложение I |
|
Приложение II |
— |
|
Приложение III |
Приложение IV |
|
Приложение IV |
Приложения II и III |
|
Приложение V |
Допълнение 1 към приложение II |
|
Приложение VI |
Приложение V |
( 1 ) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
( 2 ) ОВ L 22, 25.1.2003 г., стр. 5.
( 3 ) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
( 4 ) Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).
( 5 ) ОВ L 151, 11.6.2008 г., стр. 5.