Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността

Правилата за прилагане на регламента са, както следва:

1. Заявката за марка на Общността трябва да съдържа:

б) името, адресът и националността на заявителя и държавата, в която живее или в която е седалището му или предприятието. Имената на физическите лица се посочват със собственото и фамилното име на лицето. Имената на юридическите лица, както и органите, попадащи в обхвата на член 3 от регламента, се посочват с официалното им наименование и се включва юридическият статут на лицето, който може да се съкращава по общоприет начин. Могат да се дадат телефонни и факс номера, електронни адреси и други данни за връзка, чрез които заявителят приема да получава съобщения. Когато са посочени няколко адреса, се взема предвид само адресът, посочен най-напред, освен когато заявителят посочи един от адресите като служебен за връзка;

д) ако заявителят е определил свой представител, името и служебния адрес на същия, в съответствие с буква б); ако представителят има няколко служебни адреса или ако заявителят е посочил няколко представители, имащи различни служебни адреси, в заявката трябва да се посочи кой адрес следва да се използва като служебен адрес; в случай, че липсва такова уточнение, за служебен адрес се счита единствено посоченият на първо място адрес;

з) ако съгласно член 34 от регламента се претендира наличието на една или няколко по-ранни марки, регистрирани в дадена държава-членка, включително на марка, регистрирана на територията на Бенелюкс или регистрирана по силата на международни договорености, валидни в дадена държава-членка (наричана по-долу „регистрирана по-ранна марка“ в съответствие с изискванията на член 34 от регламента), необходима е съответна декларация, в която да се посочва държавата-членка или държавите-членки, в които или за които е регистрирана по-ранната марка, датата, на която съответната регистрация е придобила юридическа сила, регистрационният номер и стоките и услугите, за които марката е регистрирана;

2. Заявката за колективна марка на Общността може да включва условията за използването ѝ.

4. Ако има няколко заявителя, желателно е в заявката да бъде посочен само един заявител или представител в качеството на общ представител.

1. В случай, че заявителят няма специални предпочитания по отношение на графичното изображение и цвета на марката, същата следва да бъде представена в заявката в стандартен вида, например с букви, цифри, препинателни знаци, написани с печатна машина. Тя може да съдържа главни и малки букви и се публикува и регистрира от Службата в същия вид.

2. В случаите извън предвидените в параграф 1, и с изключение на случаите, когато заявката е подадена по електронен път, марката се възпроизвежда на лист хартия отделно от листа с текста на заявката. Листът, върху който се възпроизвежда марката, не бива да е по-голям от формат А4 (с дължина 29,7 cm и широчина 21 cm) и мястото, използвано за възпроизвеждането, не може да е по-голямо от 26,2 cm × 17 cm. Оставя се поле от поне 2,5 cm от лявата страна. Когато не е очевидна, правилната позиция на марката се обозначава, като се добавят думите „горен край“ на всяко възпроизвеждане. Възпроизвеждането на марката трябва да е с такова качество, че да може да се намалява или увеличава до размер не по-голям от 8 cm на широчина и 16 cm на дължина за публикуване в Бюлетина за марки на Общността.

3. В случаите, в които се прилага параграф 2, това изрично трябва да е упоменато в заявката. Същата може да съдържа описание на марката.

4. Ако се заявява регистрацията на триизмерна марка, това изрично се упоменава в заявката. Изображението представлява фотокопие или графично изображение на марката. То може да включва до шест различни пространствени перспективи на марката.

5. Когато се заявява регистрация на цветна марка, представянето на марката съгласно параграф 2 се състои от цветно възпроизвеждане на марката. Цветовете, от които се състои марката, също трябва да бъдат посочени с думи и може да се добави референция към приет код на цвят.

6. Когато се заявява регистрация за марка със звук, представянето на марката се състои от графично представяне на звука, по-специално с музикални ноти; когато заявката се подава по електронен път, може да бъде придружена от електронен файл, съдържащ звука. Председателят на Службата следва да определи формата и максималния размер на електронния файл.

1. Ако се претендира приоритет, в съответствие с член 30 от регламента, на приоритета на една или няколко предходни заявки, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да посочи входящия номер на предходната заявка и за да предостави копие от същата. Копието трябва да бъде заверено за вярност с оригинала от органа, получил предходната заявка, и да бъде придружено от свидетелство, издадено от същия орган, указващо датата на подаване на предходната заявка. ►M2 Ако предходната заявка е заявка за марка на Общността, Службата включва ex officio копие от предходната заявка в досието на заявката за марка на Общността. ◄

2. Ако заявителят желае да се позове на приоритета на една или няколко предходни заявки, в съответствие с член 30 от регламента, след подаването на заявката, декларацията за приоритета, указваща датата на предходната заявка и държавата, в която или за която тя е била подадена, трябва да бъде представена в двумесечен срок, считано от датата на подаване на заявката. Предвидените в параграф 1 данни и доказателствено документи трябва да бъдат предоставени на Службата в тримесечен срок, считано от датата на получаване на декларацията за приоритета.

3. В случай, че езикът на предходната заявка не спада към езиците на Службата, същата приканва заявителя да представи в определения от нея срок, който не може да бъде по-кратък от три месеца, превод на предходната заявка на един от тези езици.

4. Председателят на Службата може да реши да изиска от заявителя да предостави по-малко доказателствени документи в сравнение с посочените в параграф 1, при условие че Службата може да се снабди с необходимата информация от други източници.

1. Ако в заявката се претендира изложбен приоритет по смисъла на член 33 от регламента, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да представи удостоверение, издадено на изложбата от администрацията на изложбата, отговаряща за защитата на индустриалната собственост на изложбата. Удостоверението декларира, че марката действително е била използвана за въпросните стоки или услуги, и указва датата на откриване на изложбата и датата на първото публично използване, когато тя не съвпада с датата на откриване на изложбата. То трябва да бъде придружено от описание на реалното използване на марката, надлежно удостоверено то цитирания по-горе орган.

2. В случай, че заявителят желае да претендира изложбен приоритет след подаването на заявката, декларацията за приоритета, указваща наименованието на изложбата и датата на първото представяне на стоките или услугите, трябва да бъде предоставена в двумесечен срок, считано от датата на подаване. Предвидените в параграф 1 данни и доказателствени документи трябва да бъдат предоставени на Службата в тримесечен срок, считано от датата на получаване на декларацията за приоритета.

Претендиране на предходност на национална марка

1. В случай на претендиране в заявката на предходност на една или няколко по-рано регистрирани търговски марки, в съответствие с член 34 от регламента, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да представи копие от съответната регистрация. Това копие трябва да бъде заверено от компетентния орган, че отговаря на съответната регистрация.

2. Когато заявителят желае да претендира предходност на една или няколко по-рано регистрирани марки, както е посочено в член 34 от регламента, след подаването на заявката, в срок от два месеца след датата на подаване се подава декларация за предходност, посочваща държавата-членка или държавите-членки във или за които е регистрирана марката, номера и датата на подаване на съответната регистрация, и стоките и услугите, за които е регистрирана марката. Доказателствата, изисквани съгласно параграф 1, се подават до Службата в срок от три месеца от получаването на декларацията за предходност.

3. Службата информира Службата за марките в Бенелюкс или централното бюро по индустриалната собственост на съответната държава-членка за претенцията за предходност.

Преглед на изискванията за дата на подаване и на формалните изисквания към подаването

1. В случай, че заявката не отговаря на изискванията, за да ѝ бъде определена дата за подаване:

а) тъй като тя не съдържа:

i) заявка за регистрация на марката като марка на Общността;

ii) данни, идентифициращи заявителя;

iii) списък на стоките и услугите, за които е заявена регистрация на марката;

iv) изображение на марката; или

б) тъй като основната такса за подаването на заявката не е била платена на Службата в едномесечен срок, считано от датата на подаване на заявката Службата, или, в случай, че заявката е била подадена в централното бюро по индустриалната собственост на дадена държава-членка или в Службата за марките в Бенелюкс, на този орган,

Службата информира заявителя, че не може да бъде насрочена дата за подаване поради тези пропуски.

2. В случай, че предвидените в параграф 1 пропуски бъдат отстранени в двумесечен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, датата на подаване се определя от датата на отстраняване на всички пропуски. Ако пропуските не бъдат отстранени в този срок, заявката не се разглежда като заявка за марка на Общността. Всяка евентуално заплатена такса се възстановява.

3. Ако след насрочването на дата за подаването при прегледа се окаже, че:

Службата приканва заявителя да отстрани установените пропуски в определения от нея срок.

4. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, буква а) не бъдат отстранени в предписания срок, Службата отхвърля заявката.

5. Ако незаплатените такси за отделни класове не бъдат изплатени, преди да изтече определеният срок, заявката се счита за оттеглена, освен ако е ясно за покриването на кой или на кои класове е предназначена изплатената сума. При липса на други критерии за определяне на класовете, за чието покриване е предназначена изплатената сума, Службата взема под внимание класовете по реда им в класификацията. Заявката се счита за оттеглена по отношение на онези класове, за които не са били изплатени полагащите се такси или същите са били само частично изплатени.

6. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят до претенцията за приоритет, заявителят губи правото си на приоритет по отношение на тази заявка.

7. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят до претенцията за предходност, заявителят губи правото си на предходност по отношение на тази заявка.

8. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят само до някои стоки и услуги, Службата отхвърля заявката и отказва да признае правото на приоритет или правото на предходност само за тези стоки и услуги.

1. Ако искането за доклад от проучване, посочено в член 39, параграф 2 от регламента, не е отправено в заявката за марка на Общността или ако таксата за проучването, посочена в ►M4 ►C1 член 38, параграф 2 от регламента ◄ ◄ , не е заплатена в рамките на срока за заплащане на основната такса за заявяването, заявката не подлежи на проучване от централните служби за индустриална собственост.

2. Международната регистрация с обозначение на Европейската общност не се подлагана на проучване от централните служби за индустриална собственост, ако искането за доклад от проучване съгласно член 39, параграф 2 от регламента не е отправена към Службата в рамките на един месец, считано от датата, на която международното бюро нотифицира международната регистрация до Службата, или ако таксата за проучването не е заплатена в рамките на същия срок.

Разглеждане на абсолютните основания за отказ

1. Ако марката не може да бъде регистрирана по силата на член 7 от регламента по отношение на всички или част от стоките или услугите, за които тя е заявена, Службата уведомява заявителя за основанията за този отказ, като определя срок, в който заявителят може да оттегли или промени заявката си или да представи своите забележки.

3. Ако заявителят не отстрани пречките за регистрацията или не изпълни условието, предвидено в параграф 2, в предписания срок, Службата отхвърля изцяло или частично заявката.

Публикуваната заявка съдържа следните данни:

б) когато е необходимо, име и служебен адрес на посочения от заявителя представител, при условие че не се отнася за представител по смисъла на член 88, параграф 3, първо изречение на регламента; ако са посочени повече от един представители, имащи един и същи служебен адрес, публикуват се само името и служебния адрес на първия назован представител, следвани от думите „и други“; ако са посочени двама или повече представители с различни служебни адреси, публикува се само определеният по силата на правило 1, параграф 1, буква д) служебен адрес; в случай на сдружение от представители съгласно правило 76, параграф 9, публикуват се само името и служебният адрес на сдружението;

в) възпроизвеждането на марката, заедно с елементите и описанията, посочени в правило 3; когато възпроизвеждането на марката е цветно или съдържа цветове, публикацията трябва да е цветна и да посочва цвета или цветовете, от които се състои марката, както и когато е приложимо, да се посочи кодът на цвета;

г) списък на стоките и услугите, групирани по класове съгласно Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа от горната класификация, към който принадлежи групата стоки и услуги, и същевременно следва реда на представяне в самата класификация;

м) когато е приложимо, уверение за това, че заявката произтича от промяна на международна регистрация с отреждане за Европейската общност съгласно член 156 от регламента, заедно с датата на международната регистрация съгласно член 3, параграф 4 от Мадридския протокол или датата, на която е вписано териториалното разширение за Европейската общност, извършено след международната регистрация съгласно член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол, и, когато е приложимо, датата на приоритет на международната регистрация.

1. Всяка молба за промяна на заявката, представена в съответствие с член 44 от регламента, включва следните данни:

3. Ако не се изпълнят условията за промяна на заявката, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, същата отхвърля молбата за промяна на заявката.

4. Ако изменението е публикувано в съответствие с член 44, параграф 2 от регламента, правила 15 - 22 се прилагат mutatis mutandis.

5. За изменението на един и същ елемент в няколко заявки, депозирани от един и същ заявител, същият може да подаде само една молба. Ако молбата за промяна на заявката е свързана с плащането на такса, последната трябва да бъде платена за всяка от заявките, които трябва да бъдат изменени.

6. Параграфи 1 - 5 се прилагат mutatis mutandis по отношение на молбите за промяна на името или на служебния адрес на посочен от заявителя представител. За тези молби не се полага плащането на такса.

1. Декларацията за разделянето на заявката съгласно член 44а от регламента трябва да съдържа:

2. Когато Службата установи, че изискванията, постановени в параграф 1, не са изпълнени или списъкът на стоките и услугите, които формират разделената заявка, се припокрива със стоките и услугите, които остават в първоначалната заявка, тя приканва заявителя да поправи отбелязаните недостатъци в посочен от нея срок.

Ако недостатъците не бъдат отстранени преди изтичането на крайния срок, Службата отхвърля декларацията за разделяне.

3. Периодите, посочени в член 44а, параграф 2, буква б) от регламента, през които не е допустима декларация за разделяне на заявката, са:

4. Когато Службата установи, че декларацията за разделяне е недопустима съгласно член 44а от регламента или съгласно параграф 3, букви а) и б), тя отхвърля декларацията за разделяне.

5. Службата създава отделно досие за заявката за разделяне, което се състои от пълно копие на досието на първоначалната заявка, включително декларацията за разделяне и кореспонденцията, свързана с нея. Службата поставя нов номер на заявката за разделяне.

6. Когато декларацията за разделяне е свързана със заявка, която вече е публикувана съгласно член 40 от регламента, разделянето се публикува в Бюлетина за марките на Общността. Заявката за разделяне се публикува; публикацията трябва да съдържа индикациите и елементите, посочени в правило 12. С публикуването не започва нов срок за подаване на възражения.

Поправка на грешки и неточности в публикациите

1. Ако публикацията на една заявка съдържа грешка или неточност по вина на Службата, последната поправя грешката или неточността по служебен път или по молба на заявителя.

2. В случай, че заявителят подаде предвидената в параграф 1 молба, правило 13 се прилага mutatis mutandis. За тази молба не се полага плащането на такса.

3. Направените по силата на това правило корекции се публикуват.

4. Член 42, параграф 2 от регламента и правила 15 - 22 се прилагат mutatis mutandis в случай, че корекциите се отнасят до списъка със стоките или услугите или до изображението на марката.

ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗРАЖЕНИЕ И ДОКАЗВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО

1. Може да се внесе възражение въз основа на една или повече по-ранни марки по смисъла на член 8, параграф 2 от регламента (по-ранни марки) и едно и/или повече по-ранни права по смисъла на член 8, параграф 4 от регламента (по-ранни права), при условие че всички по-ранни марки или по-ранни права принадлежат на един и същ собственик/едни и същи собственици. Ако по-ранна марка и/или по-ранно право има повече от един собственик (съсобственост), възражението може да се внесе от всеки един от тях.

б) ясна идентификация на по-ранната марка или по-ранното право, на които се основава възражението, а именно:

i) когато възражението се основава на по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 2, буква а) или буква б) от регламента, или когато възражението се основава на член 8, параграф 3 от регламента, индикация на номера на досието или регистрационния номер на по-ранната марка, индикация дали по-ранната марка е регистрирана или е подадена заявка за регистрация, както и индикация на държавите-членки включително, когато е приложимо, държавите от Бенелюкс, във или за които е защитена по-ранната марка, или ако е приложимо, индикация, че е марка на Общността;

ii) когато възражението се основава на общоизвестна марка по смисъла на член 8, параграф 2, буква в) от регламента, индикация на държавата-членка, където марката е общоизвестна, както и индикациите, посочени в точка i), или изображение на марката;

iii) когато възражението се основава на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4, индикация на вида или естеството на правото, представяне на по-ранното право и индикация дали това по-ранно право съществува в цялата Общност или в една или повече държави-членки, и ако това е така, индикация на държавите-членки;

з) по отношение на възразяващата страна:

i) името и адреса на възразяващата страна в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);

ii) когато възразяващата страна е назначила свой представител, името и служебния адрес на представителя в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);

iii) когато възражението се внася от лицензополучател или лице, упълномощено съгласно съответното национално законодателство да упражнява по-ранно право, декларация в този смисъл и индикации относно упълномощаването или законното право за внасяне на възражение.

4. Когато възражението се основава на повече от една по-ранна марка или по-ранно право, параграфи 2 и 3 се прилагат за всяко от тези права.

1. Срокът, посочен в член 115, параграф 6 от регламента, в който възразяващата страна трябва да подаде писмен превод на своето възражение, е един месец от изтичането на периода на възражението.

2. Когато възразяващата страна или заявителят преди датата, на която се предвижда съгласно правило 18, параграф 1 да започне производството по възражението, информира Службата, че заявителят и възразяващата страна са се споразумели за друг език за процедурата по възражение съгласно член 115, параграф 7 от регламента, възразяващата страна, в случай че възражението не е внесено на същия този език, трябва да подаде превод на възражението на този език в рамките на един месец от посочената дата. Ако преводът не бъде подаден или бъде подаден със закъснение, езикът на процедурата остава непроменен.

Всяко възражение и документ, подадени от възразяващата страна, както и всяко известие, адресирано до една от страните от Службата преди изтичането на периода, посочен в правило 18, се изпращат от Службата до другата страна, за да бъде информирана за внасянето на възражение.

1. Ако таксата за подаване на възражение не е заплатена в рамките на периода на възражение, възражението няма да се смята за внесено. Ако таксата за подаване на възражение е заплатена след изтичането на периода на възражение, тя ще бъде възстановена на възразяващата страна.

2. Ако възражението не е подадено в рамките на срока за възражение или ако възражението не идентифицира ясно срещу коя заявка се внася или по-ранната марка или по-ранното право, на които се основава възражението в съответствие с правило 15, параграф 2, букви а) и б), или не съдържа основания за възражение в съответствие с правило 15, параграф 2, буква в), и ако тези недостатъци не се поправят преди изтичането на срока за възражение, Службата отхвърля възражението като недопустимо.

3. Когато възразяващата страна не предостави превод, както се изисква съгласно правило 16, параграф 1, възражението се отхвърля като недопустимо. Когато възразяващата страна подаде непълен превод, тази част от възражението, която не е преведена, няма да се взема под внимание при разглеждането на допустимостта.

4. Ако възражението не отговаря на другите разпоредби на правило 15, Службата информира възразяващата страна за това и я приканва да поправи отбелязаните недостатъци в срок от два месеца. Ако недостатъците не бъдат поправени преди изтичането на този срок, Службата отхвърля възражението като недопустимо.

5. Всяко решение съгласно параграф 1, че възражението се смята за невнесено или е отхвърлено като недопустимо съгласно параграфи 2, 3 и 4, се нотифицира на заявителя.

1. Когато възражението е прието за допустимо съгласно правило 17, Службата изпраща съобщение до страните, в което ги информира, че производството по възражението започва два месеца след получаването на съобщението. Този период може да се удължи до общо 24 месеца, ако двете страни подадат искане за такова удължаване преди да изтече периодът.

2. Ако в рамките на периода, посочен в параграф 1, заявката бъде оттеглена или ограничена до стоки и услуги, срещу които не е насочено възражението, или ако Службата бъде информирана за разрешение на спора между страните, или заявката е отхвърлена по паралелно производство, производството се закрива.

3. Ако в рамките на периода, посочен в параграф 1, заявителят ограничи заявката като премахне някои от стоките и услугите, срещу които е насочено възражението, Службата приканва възразяващата страна да заяви, в посочен от Службата срок, дали поддържа възражението, и ако да, срещу кои от оставащите стоки и услуги. Ако възразяващата страна оттегли възражението с оглед на ограничението, производството по възражението се закрива.

4. Ако преди изтичането на периода, посочен в параграф 1, производството по възражението е закрито съгласно втори или трети параграф, няма да се взима решение за разходите.

5. Ако преди изтичането на периода, посочен в параграф 1, производството по възражението е закрито поради оттегляне или отхвърляне на заявката или съгласно параграф 3, таксата за подаване на възражение се възстановява.

1. Службата предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок, който е поне два месеца, считано от датата, на която се предвижда да започне производството по възражението в съответствие с правило 18, параграф 1.

2. В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на запазване на по-ранна марка и по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:

а) ако възражението се основава на марка, която не е марка на Общността, доказателство за нейното подаване или регистрация, като се предостави:

i) ако марката все още не е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за подаване на заявка, или еквивалентен документ, издаден от администрацията, към която е подадена заявката; или

ii) ако марката е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на запазване на марката продължава след периода, посочен в параграф 1, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката;

в) ако възражението се основава на марка с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от регламента, в допълнение към доказателството, посочено в буква а) от настоящия параграф, доказателство, показващо, че тази марка има репутация, както и доказателство или аргументи, показващи, че използването без основателна причина на марката, за която е подадена заявка, би довело до несправедлива изгода или би навредило на отличителния характер или репутацията на по-ранната марка;

3. Информацията и доказателствата, посочени в параграфи 1 и 2, се предоставят на езика на производството или са придружени от превод. Преводът трябва да бъде предаден в срока, уточнен за подаване на оригиналния документ.

4. Службата няма да вземе предвид писмени показания или документи или техни части, ако не са подадени или преведени на езика на производството в срока, посочен от Службата.

1. Ако до изтичането на периода, посочен в правило 19, параграф 1, възразяващата страна не е доказала съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка или по-ранното право, както и своето право да подава възражение, възражението се отхвърля като неоснователно.

2. Ако възражението не е отхвърлено съгласно параграф 1, Службата съобщава на заявителя за подаването на възражение от възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения в срок, уточнен от Службата.

3. Ако заявителят не представи никакви съображения, Службата базира своето решение за възражението на доказателствата, с които разполага.

4. Съображенията, представени от заявителя, се съобщават на възразяващата страна, която се приканва от Службата, ако сметне това за необходимо, да отговори в срок, уточнен от Службата.

5. Правило 18, параграфи 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis след датата, на която се предвижда да започне производството по възражението.

6. В подходящи случаи Службата може да прикани страните да ограничат съображенията си до конкретни въпроси, в който случай дава възможност на страната да повдигне останалите въпроси на по-късен етап от производството. Службата не се задължава да информира страните кои факти и доказателства биха могли или не са представени.

1. Службата може да обедини няколко процедури, в случай че са направени няколко възражения срещу една и съща заявка за марка на Общността. Впоследствие тя може да реши отново да раздели процедурите.

2. Ако едно предварително разглеждане на едно или повече възражения показва, че е възможно заявената за регистрация марка на Общността да не бъде регистрирана по отношение на всички или част от стоките и услугите, чиято регистрация е заявена, Службата може временно да спре другите процедури по възражение. Службата информира останалите възразяващи страни за всяко отнасящо се до тях решение, взето в рамките на продължилите хода си процедури.

3. Когато едно решение за отхвърляне на дадена заявка стане окончателно, процедурите по възражение, чието разглеждане е било временно преустановено в съответствие с параграф 2, се считат за изчерпани, като заинтересованите възразяващи страни се информират за това. Изчерпването на процедурите на това основание съставлява прекратяване на процедурите по смисъла на член 81, параграф 4 от регламента.

4. Службата възстановява 50 % от таксата за възражението, платена от всяка от възразяващите страни, чието възражение се счита за изчерпано в съответствие с параграфи 1, 2 и 3.

1. Искане за доказателство за използване съгласно член 43, параграф 2 или параграф 3 от регламента се приема само ако заявителят представи такова искане в срок, уточнен от Службата съгласно правило 20, параграф 2.

2. Когато възразяващата страна трябва да представи доказателство за използване или покаже, че има основателни причини за неизползване, Службата я приканва да предостави необходимото доказателство в уточнен от Службата срок. Ако възразяващата страна не предостави такова доказателство преди да изтече срокът, Службата отхвърля възражението.

3. Индикациите и доказателствата за предоставяне на доказателство за използване се състоят от индикации относно мястото, времето, степента и естеството на използване на марката, с която се възразява, за стоките и услугите, по отношение на които е регистрирана, и на които се основава възражението, и доказателства в подкрепа на тези показания в съответствие с параграф 4.

4. Доказателствата се подават в съответствие с правила 79 и 79а и по принцип се ограничават до подаване на подкрепящи документи и вещи като пакети, етикети, ценоразписи, каталози, фактури, снимки, реклами във вестници и писмени декларации, посочени в член 76, параграф 1, буква е) от регламента.

5. Искане за доказателство за използване може да се подаде със или без едновременно представяне на съображения за основанията, на които се базира възражението. Такива съображения могат да се представят заедно със съображенията в отговор на доказателството за използване.

6. Когато доказателството, предоставено от възразяващата страна, не е на езика на производството по възражението, Службата може да изиска от възразяващата страна да предаде превод на това доказателство на този език в посочен от Службата срок.

1. Службата издава на притежателя на марката на Общността свидетелство за регистрация, съдържащо сведенията, вписани в регистъра и предвидени в ►M4 ►C1 член 87, параграф 2 от регламента ◄ ◄ , както и декларация, че тези сведения действително са вписани в регистъра на марките на Общността.

2. Службата предоставя легализирани или нелегализирани копия от удостоверението за регистрация при заплащане на такса.

1. Молбата за промяна на регистрацията, представена по силата на член 48, параграф 2 от регламента, трябва да съдържа следните сведения:

2. Молбата не се счита за подадена преди плащането на предписаната такса. Ако същата не е платена или не е изцяло платена, Службата уведомява заявителя за това.

3. Ако не се изпълнят условията за промяна на регистрацията, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, същата отхвърля молбата.

4. В случай, че регистрацията на промяната се оспорва на основание член 48, параграф 3 от регламента, разпоредбите на регламента и на тези правила, отнасящи се до възражението, се прилагат mutatis mutandis.

5. Когато промяната се отнася до един и същ елемент на две или повече регистрации на името на един и същ притежател, може да се депозира само една молба. Предписаната такса се плаща за промяната на всяка регистрация.

1. Декларацията за разделяне на регистрация съгласно член 48а от регламента трябва да съдържа:

2. Когато Службата установи, че изискванията, постановени в параграф 1, не са спазени или списъкът на стоки и услуги, които ще формират разделената регистрация, се припокрива със стоките и услугите, които ще останат в първоначалната регистрация, тя приканва заявителя да поправи отбелязаните недостатъци в определен от нея срок.

Ако недостатъците не бъдат поправени преди да изтече определения срок, Службата отхвърля декларацията за разделяне.

3. Когато Службата установи, че декларацията е недопустима съгласно член 48а от регламента, тя отхвърля декларацията за разделяне.

4. Службата създава отделно досие за разделената регистрация, което се състои от пълно копие на досието с първоначалната регистрация, включително декларацията за разделяне и кореспонденцията, свързана с нея. Службата поставя нов регистрационен номер на разделената регистрация.

Промяна на името или адреса на притежателя на марката на Общността или на неговия регистриран представител

1. Всяка промяна на името или адреса на притежателя на марката на Общността, която не е промяна на марката на Общността, в съответствие с член 48, параграф 2 от регламента, и не е следствие на пълно или частично прехвърляне на регистрираната марка, трябва да се вписва в регистъра по искане на притежателя й.

2. Молбата за промяна на името или адреса на притежателя на регистрираната марка съдържа:

3. За тази молба не се предвижда плащането на такса.

4. Възможно е да бъде представена само една молба за промяната на името или адреса в две или повече регистрации на един и същ притежател.

5. Ако не се изпълнят условията за регистрация на една промяна, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата.

6. Параграфи 1 - 5 се прилагат mutatis mutandis по отношение на промяната на името или адреса на регистрирания представител.

7. Параграфи 1 - 6 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявките за марки на Общността. Промяната се вписва в регистрите на Службата, отнасящи се до заявката за марка на Общността.

Поправка на грешки и неточности в регистъра и в публикацията на регистрацията

1. В случай, че регистрацията на марката или публикацията на регистрацията съдържа грешка или неточност по вина на Службата, последната поправя по служебен път или по искане на притежателя констатираната грешка или неточност.

2. В случай, че такава молба за корекция е подадена от притежателя, правило 26 се прилага mutatis mutandis. За тази молба не се предвижда плащането на такса.

3. Службата публикува корекциите, направени в съответствие с това правило.

Претендиране на предходност след регистрацията на марката на Общността

1. Молбата съгласно член 35 от регламента за получаване на предходност на една или повече по-рано регистрирани търговски марки, както е посочено в член 34 от регламента, трябва да съдържа следните сведения:

2. Ако не се изпълнят условията за позоваване на предходност, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата.

4. Председателят на Службата може да реши да изиска от заявителя да предостави по-малко доказателствени документи в сравнение с посочените в параграф 1, буква е) при условие че Службата може да се снабди с необходимата информация от други източници.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ, ЛИЦЕНЗИИ И ДРУГИ ПРАВА, ПРОМЕНИ

1. Молбата за регистрация на прехвърляне по смисъла на член 17 от регламента съдържа следните данни:

2. Молбата може да съдържа, когато е необходимо, името и служебния адрес на представителя на новия притежател в съответствие с изискванията на правило 1, параграф 1, буква д).

5. За достатъчни доказателства за прехвърлянето в съответствие с параграф 1, буква г) се считат:

б) обстоятелството, че молбата е придружена, в случай, че е подадена от правоприемника, от декларация, подписана от регистрирания притежател или негов представител, по силата на която притежателят дава съгласието си за регистрирането на своя правоприемник; или

в) молбата, придружена от надлежно попълнения формуляр за деклариране на прехвърлянето или документ за прехвърлянето, предвидени в правило 83, параграф 1, буква г), и подписана от регистрирания притежател или негов представител и неговия правоприемник или представител на последния.

6. В случай, че не са изпълнени условията за регистрация на прехвърлянето, предвидени в член 17, параграфи 1 - 4 от регламента, както и параграфи 1 - 4 на това правило, а също и в други приложими правила, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за регистрация на прехвърлянето.

7. Възможно е да бъде подадена само една молба за регистрация на едно прехвърляне за две или повече марки, при условие че регистрираният притежател и неговият правоприемник са едни и същи във всички случаи.

8. Параграфи 1 - 7 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявките за марки на Общността. Прехвърлянето се отбелязва в регистрите, водени от Службата, отнасящи се до заявката за марка на Общността.

1. В случай, че молбата за регистрация на едно прехвърляне се отнася само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, молбата трябва да указва стоките и услугите, за които се отнася това частично прехвърляне.

2. Стоките и услугите в началната регистрация се разпределят между запазената регистрация и новата регистрация, така че да се предотврати всякакво припокриване на стоките и услугите в запазената регистрация с тези в новата регистрация.

3. Правило 31 се прилага mutatis mutandis по отношение на молбите за регистрация за частично прехвърляне.

4. Службата създава отделно досие за новата регистрация, което се състои от пълно копие на досието с първоначалната регистрация, включително искането за регистрация на частичното прехвърляне, и кореспонденцията, свързана с нея. Службата поставя нов регистрационен номер на новата регистрация.

5. Всяка молба, подадена от първоначалния притежател и висяща по отношение на първоначалната регистрация, се счита за висяща по отношение на запазената регистрация и новата регистрация. В случай, че се предвижда плащането на такси за молбата и че тези такси са платени от първоначалния притежател, новият притежател не е длъжен да плати допълнителни такси за тази молба.

1. Правило 31, параграфи 1, 2, 5 и 7 се прилага mutatis mutandis за регистриране на лицензия, прехвърляне на лицензия, регистриране на право in rem, прехвърляне на право in rem, принудителна мярка или за производство по несъстоятелност, според следното:

2. Искането за регистриране на лицензия, прехвърляне на лицензия, регистриране на право in rem, прехвърляне на право in rem, принудителна мярка не се смята за подадено, докато не се заплати дължимата такса.

3. В случай, че не са изпълнени условията за регистрация, предвидени в ►M2 членове от 19 до 22 ◄ от регламента, ►M2 в параграф 1 от настоящото правило и в правило 34, параграф 2 ◄ от настояшото правило, както и в други приложими правила, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за регистрация.

4. Параграфи 1 и 3 се прилагат mutatis mutandis за заявки за марки на Общността. Лицензии, права in rem, производства за несъстоятелност и принудителни мерки се записват в досиетата, съхранявани от Службата по отношение на заявките за марки на Общността.

Специални разпоредби за регистрация на лицензия

1. Искането за регистрация на лицензия може да съдържа искане да се впише лицензията в Регистъра, като едно или повече от следните неща:

2. Когато е подадено искане за регистриране на лицензия като лицензия съгласно параграф 1, букви в), г) и д), искането за регистрация на лицензия трябва да посочва стоките и услугите и частта от Общността и срока, за които се дава лицензията.

Заличаване или промяна на регистрацията на лицензи и други права

1. Регистрацията, предвидена в правило 33, параграф 1 може да бъде заличена по искане на едно от заинтересованите лица.

3. Искане за отмяна на лицензия, право in rem или принудителна мярка не се смята за подадено след като се заплати дължимата такса.

4. Молбата се придружава от документи, удостоверяващи, че регистрираното право вече не съществува или от декларация, с която лицензополучателят или притежателят на друго право са съгласни вписването да бъде заличено.

5. Ако не се изпълнят условията за заличаване на регистрацията, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за заличаване на регистрацията.

6. Параграфи 1, 2, 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis спрямо всяка молба за промяна на регистрация, извършена съгласно правило 33, параграф 1.

7. Параграфи 1 - 6 се прилагат mutatis mutandis по отношение на обстоятелства, вписани в досиетата, съгласно правило 33, параграф 4.

1. Декларацията за отказ, подадена в съответствие с член 49 от регламента, съдържа следните данни:

г) в случай, че отказът се отнася само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, списъка на стоките и услугите, за които е деклариран отказът или списъка на стоките и услугите, за които регистрираната марка се запазва.

2. В случай, че правото на трето лице върху марката на Общността е вписано в регистъра, декларацията, съгласно която притежателят на правото или негов представител е съгласен с отказа и която е подписана от същия, е достатъчно доказателство за неговото съгласие. В случай, че е регистрирана лицензия, отказът се регистрира три месеца след като притежателят на марката на Общността представи на Службата доказателства за това, че е уведомил лицензополучателя за своето намерение и за отказ от нея. Ако притежателят представи на Службата преди изтичането на този срок доказателства за съгласието на лицензополучателя, отказът незабавно се регистрира.

3. Ако не се изпълнят условията за отказ, Службата уведомява декларатора за установените пропуск. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля вписването на отказа в регистъра.

Искане за отмяна или за обявяване на недействителност

Искането до Службата за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на Общността по силата на член 55 от регламента, съдържа следните данни:

а) по отношение на регистрацията, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани:

i) регистрационният номер на марката на Общността, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;

ii) име и адрес на притежателя на марката на Общността, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;

iii) списък на регистрираните стоки и услуги, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;

б) по отношение на основанията, на които се позовава искането:

i) в случай на искане по силата на член 50 или член 51 от регламента, декларация, указваща основанията за отмяна или за недействителност, на които се позовава искането;

ii) в случай на искане по силата на член 52, параграф 1 от регламента, описание на правото, на което се основава искането за обявяване на недействителност, и, ако е необходимо, доказателства, че заявителят е упълномощен да се позове на по-ранно право като основание за недействителност;

iii) в случай на искане по силата на член 52, параграф 2 от регламента, описание на правото, на което се основава исакнето за обявяване на недействителност, и доказателства, че заявителят е притежател на по-ранно право, както е посочено в член 52, параграф 2 от регламента или че е упълномощен по силата на приложимото национално законодателство да отстоява това право;

iv) фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на искането;

в) що се отнася до заявителя:

i) неговото име и адрес в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);

ii) в случай, че заявителят е посочил представител, името и служебния адрес на последния в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д).

Езици, използвани при процедурите за отмяна или обявяване на недействителност

1. Срокът, посочен в член 115, параграф 6 от регламента, в който заявителят за отмяна или обявяване на недействителност трябва да подаде превод на искането си, е един месец, считано от датата на подаване на искането. Ако срокът не се спази, искането се отхвърля като недопустимо.

2. В случай, че доказателствата, предоставени в подкрепа на искането, не са изготвени на езика на процедурата за отмяна или за обявяване на недействителност, заявителят трябва да ги представи на този език в двумесечен срок, считано от датата на подаване на доказателствата.

3. В случай, че заявителят, който депозира искане за отмяна или за обявяване на недействителност, или притежателят на марката на Общността уведомят Службата в двумесечен срок, считано от датата на получаване от притежателя на марката на Общността на уведомлението, предвидено в правило 40, параграф 1, че са се споразумели да използват друг процедурен език в съответствие с член 115, параграф 7 от регламента, заявителят трябва, в случай, че искането му не е било подадена на така договорения език, да го предостави в превод на този език в едномесечен срок, считано от цитираната по-горе дата. ►M2 Когато не е подаден превод или е подаден късно, езикът, на който се води производството, остава непроменен. ◄

Отхвърляне на искане за отмяна или за обявяване на недействителност като недопустимо

1. Когато Службата установи, че дължимата такса не е заплатена, тя приканва заявителя да заплати таксата в определен от нея срок. Ако дължимата такса не е заплатена в срока, посочен от Службата, тя информира заявителя, че искането за отмяна или обявяване на недействителност не се смята за подадено. Ако таксата е заплатена след изтичането на посочения срок, тя се възстановява на заявителя.

2. Когато преводът, изискван съгласно правило 38, параграф 1, не е подаден в определения срок, Службата отхвърля искането за отмяна или обявяване на недействителност като недопустимо.

3. Когато Службата установи, че искането не е съобразено с правило 37, тя приканва заявителя да поправи откритите недостатъци в уточнен от нея срок. Ако недостатъците не се поправят преди изтичането на срока, Службата отхвърля искането като недопустимо.

4. Всяко решение за отхвърляне на искане за отмяна или обявяване на недействителност съгласно параграфи 2 или 3 се съобщава на заявителя и собственика на марката на Общността.

Разглеждане на искането за отмяна или за обявяване на недействителност

1. Всяко искане за отмяна или обявяване на недействителност, смятано за подадено, се нотифицира на собственика на марката на Общността. Когато Службата приеме искането за недопустимо, тя приканва собственика на марката на Общността да представи своите съображения в уточнен от нея срок.

2. Ако притежателят не представи никакви съображения, Службата може да се произнесе по отношение на отмяната или обявяването на недействителност въз основа на доказателствата, с които разполага.

3. Службата съобщава на заявителя всяко съображение на притежателя на марката на Общността и го приканва да представи, ако счете това за необходимо, своите аргументи в определения от Службата срок.

4. Освен когато правило 69 не постановява или не разрешава друго, всякакви съображения, представени от страните, се изпращат на другата засегната страна.

5. В случай на искане за отмяна въз основа на член 50, параграф 1, буква а) от регламента Службата приканва собственика на марката на Общността да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не се предостави в посочения срок, марката на Общността се отменя. Правило 22, параграфи 2, 3 и 4 се прилага mutatis mutandis.

6. Ако заявителят трябва да предостави доказателство за използване или доказателство, че има основателни причини за неизползване съгласно член 56, параграф 2 или параграф 3 от регламента, Службата приканва заявителя да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не бъде предоставено в посочения срок, искането за обявяване на недействителност се отхвърля. Правило 22, параграфи 2, 3 и 4 се прилага mutatis mutandis.

Повече от едно искане за отмяна или за обявяване на недействителност

1. В случай, че са депозирани няколко искания за отмяна или за обявяване на недействителност от една и съща марка на Общността, Службата може да обедини процедурите по разглеждането им. Впоследствие Службата може да реши отново да раздели процедурите.

2. Правило 21, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат mutatis mutandis.

Разпоредбите на настоящите правила се прилагат за колективните марки на Общността, като се спазват разпоредбите на правило 43.

Правила за използване на колективната марка на Общността

1. В случай, че заявката за колективна марка на Общността не съдържа правила за използването ѝ в съответствие с член 65 от регламента, тези правила трябва да бъдат предоставени на Службата в двумесечен срок, считано от датата на подаване на заявката.

2. Правилата за използване на колективната марка на Общността съдържат следните данни:

1. Искането за преобразуване от заявка за марка на Общността или регистрирана марка на Общността в заявка за национална марка съгласно член 108 от регламента трябва да съдържа:

д) когато искането не е свързано с всички стоки и услуги, за които е подадена заявката, или за които е регистрирана марката, заявката трябва да посочва стоките и услугите, за които се иска преобразуването, а когато преобразуването се иска по отношение на повече от една държава-членка и списъкът на стоки и услуги не е еднакъв за всички държави-членки, да се посочат съответните стоки и услуги за всяка държава-членка;

е) когато преобразуването се иска съгласно член 108, параграф 6 от регламента, искането трябва да включва датата, на която решението на националния съд е станало окончателно, както и копие от това решение; копието може да се подаде на езика, на който е издадено.

2. Искането за преобразуване се подава в съответния срок съгласно член 108, параграфи 4, 5 или 6 от регламента. Когато преобразуването се иска след неуспешно подновяване на регистрацията, срокът от три месеца, предвиден в член 108, параграф 5 от регламента, започва да тече от деня след последния ден, в който искането за подновяване може да бъде представено съгласно член 47, параграф 3 от регламента.

1. Когато искането за преобразуване не съответства на изискванията по член 108, параграф 1 или параграф 2 от регламента или не е подадено в съответния срок от три месеца или не съответства на изискванията на правило 44 или други правила, Службата нотифицира заявителя за това и уточнява период, в който той може да поправи искането или да предостави липсваща информация или показания.

2. Когато не е заплатена таксата за преобразуване в съответния срок от три месеца, Службата информира заявителя, че искането за преобразуване не се смята за подадено.

3. Когато липсващите показания не са предоставени в уточнения от Службата срок, тя отхвърля искането за преобразуване.

Когато се прилага член 108, параграф 2 от регламента, Службата отхвърля искането за преобразуване като недопустимо само по отношение на тези държави-членки, за които е изключено преобразуването съгласно същата разпоредба.

4. Ако Службата или съдът за марки на Общността отхвърлят искането за марка на Общността или обявят марката на Общността за недействителна въз основа на категорични основания с позоваване на езика на държавата-членка, преобразуването се изключва съгласно член 108, параграф 2 от регламента за всички държави-членки, в които този език е един от официалните езици. Ако Службата или съдът за марки на Общността отхвърлят заявката за марка на Общността или обявят марката на Общността за невалидна въз основа на категорични основания, които се смятат за валидни в цялата Общност или заради по-ранна марка на Общността или друго право на индустриална собственост на Общността, преобразуването се изключва съгласно член 108, параграф 2 от регламента за всички държави-членки.

1. Когато искането за преобразуване се отнася за заявка за марка на Общността, която вече е публикувана в Бюлетина на марките на Общността съгласно член 40 от регламента, или когато искането за преобразуване се отнася за марка на Общността, искането за преобразуване се публикува в Бюлетина на марките на Общността.

2. Публикуването на искането за преобразуване съдържа:

Прехвърляне на централните служби за индустриална собственост на държавите-членки

Когато искането за преобразуване съответства на изискванията на регламента и на настоящите правила, Службата прехвърля искането за преобразуване и данните, посочени в ►M4 ►C1 член 87, параграф 2 от регламента ◄ ◄ , на централните служби за индустриална собственост на държавите-членки, включително Службата за марки на Бенелюкс, за които искането се счита за допустимо. Службата информира заявителя за датата на прехвърляне.

2. Жалбата се депозира на езика, на който е водено производството, в което е взето решението предмет на обжалване.

1. Ако жалбата не отговаря на изискванията по членове 57, 58 и 59 от регламента и правило 48, параграф 1, буква в), и параграф 2, апелативният състав я отхвърля като недопустима, освен ако всички недостатъци не са отстранени преди изтичането на съответния срок, определен в член 59 от регламента.

2. Ако апелативният състав констатира, че жалбата не съответства на други разпоредби от регламента или други разпоредби на настоящите правила, по-конкретно правило 48, параграф 1, букви а) и б), тя информира съответно жалбоподателя и изисква от него да отстрани отбелязаните недостатъци в определен от нея срок. Ако жалбата не бъде своевременно поправена, апелативният състав я отхвърля като недопустима.

3. Ако таксата за обжалване е платена след изтичане на срока за подаване на жалба съгласно член 59 от регламента, се счита, че жалбата не е подадена и таксата за обжалване се връща на жалбоподателя.

1. Ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, с необходимите изменения, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата.

По-специално, когато обжалването е насочено срещу решение, взето по производство по възражение, член 78а от регламента не се прилага по отношение на сроковете, фиксирани съгласно член 61, параграф 2 от регламента.

Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела за възражения, съветът ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела за възражения в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако съветът не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член 74, параграф 2 от регламента.

3. Решението се подписва от председателя и от останалите членове на апелативния състав и от служителя от канцеларията на апелативния състав.

Таксата за обжалване се възстановява само по нареждане на един от двата органа:

1. Решенията на Службата са в писмена форма и в тях се посочват мотивите, на които се основават. При провеждане на устно производство пред Службата решението може да се постановява устно. Впоследствие решението се връчва на страните в писмен вид.

2. Решенията на Службата, които са открити за обжалване, се придружават от писмено съобщение, в което се посочва, че в Службата трябва да се депозира писмено известие за обжалване в срок от два месеца от датата на връчване на подлежащото на обжалване решение. В съобщенията се обръща внимание на страните и за разпоредбите на членове 57, 58 и 59 от регламента. Страните не могат да се позовават на липсата на съобщение за възможността за обжалване.

Когато Службата установи, по собствен път или чрез страна по производството, езикова грешка, грешка при транскрипциите или очевидна грешка в решението, тя трябва да се погрижи грешката да бъде коригирана от отговорния отдел.

1. Когато Службата установи, по собствен път или чрез информация от страните по производството, че определено решение или вписване в регистъра подлежи на отмяна съгласно член 77а от регламента, тя информира засегнатата страна за планираната отмяна.

2. Засегнатата страна може да представи съображения по отношение на планираната отмяна в уточнен от Службата срок.

3. Когато засегнатата страна се съгласи с планираната отмяна или не представи съображения в указания срок, Службата отменя решението или вписването. Ако засегнатата страна не е съгласна с отмяната, Службата взема решение относно отмяната.

4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis, ако има вероятност отмяната да засегне повече от една страна. В такива случаи, съображенията, представени от една от страните съгласно параграф 3, винаги се съобщават на другата страна или страни с покана да представят съображения.

5. Когато отмяната на решение или вписване в регистъра засяга решение или вписване, което вече е публикувано, отмяната също се публикува.

6. Отделът, който е взел решението е компетентен относно отмяната съгласно параграфи 1 - 4.

1. Службата информира заинтересованото лице в съответствие с член 77 от регламента, ако констатира загуба на права в резултат на регламента или настоящите правила и му обръща внимание на същността на параграф 2 от настоящото правило.

2. Ако заинтересованото лице счита констатацията на Службата за неточна, то може, в срок от два месеца след връчване на посоченото в параграф 1 уведомление, да депозира молба за вземане на решение по същество от Службата. Такова решение се постановява само ако Службата не е съгласно с лицето, което го е поискало; в противен случай, Службата изменя констатацията си и информира искащото решение лице.

1. Във всяко решение, съобщение или известие от Службата се посочват Службата или отделът на Службата, както и името или имената на отговорното длъжностно лице или отговорните длъжностни лица. Те носят подписа на длъжностното лице или длъжностните лица, или вместо подпис — печата или щемпела на Службата.

2. Председателят на Службата може да определи да се използват други средства за идентификация на Службата или отдела на Службата и иметко на отговорното длъжностно лице или длъжностни лица, или различно от печат средство за идентификация, когато решенията, съобщенията или известията се изпращат по телекс или друго техническо средство за комуникация.

1. Страните се призовават на предвиденото в член 75 от регламента устно производство и им се обръща внимание на параграф 3 от настоящото правило. Призовката се връчва най-малко с едномесечно предизвестие, освен ако страните не се споразумеят за по-кратък срок.

2. При съставяне на призовката Службата обръща внимание на точките, които според нея следва да се обсъдят, за да се вземе решението.

3. Ако надлежно призована страна на устно производство пред Службата не се яви, производството може да продължи без нея.

1. Когато Службата счита за необходимо да изслуша устните показания на страни, свидетели или вещи лица или да извърши проверка, за целта то взема решение, в което се посочват средствата, които възнамерява да използва за събиране на доказателства, съответните подлежащи на доказване факти и датата, часа и мястото на заседанието или проверката. Ако страна е поискала снемане на устни показания на свидетели и вещи лица, в решението на Службата се определя срокът, в който депозиралата искането страна трябва да съобщи на Службата имената и адресите на свидетелите и вещите лица, които страната желае да бъдат изслушани.

2. Срокът за призоваване на страна, свидетел или вещо лица за даване на показания е най-малко един месец, освен ако заинтересованите лица не се споразумеят за по-кратък срок. Призовката съдържа:

а) извлечение от споменатото в параграф 1 решение, в което по-конкретно се посочват датата, часа и мястото за провеждане на разпореденото изслушване и фактите във връзка, с които следва да бъдат изслушани страните, свидетелите и вещите лица;

1. Службата решава в каква форма да се представя заключението на назначено от нея вещо лице.

2. Обхватът на компетентност на вещото лице включва:

3. На страните се предоставя екземпляр от всяко писмено заключение.

4. Страните могат да отправят възражения към вещо лице на основания за некомпетентност или на същите основания, на които може да се отправя възражение към проверител или към член на отдел или на апелативния състав съгласно член 132, параграфи 1 и 3 от регламента. Решение по възражението взема съответният отдел на Службата.

1. Снемането на показания от Службата може да бъде обвързано с подаване пред нея от страната, поискала снемането на показания, на сума, която се определя въз основа на предварителна оценка на разходите.

2. Призованите и явили се пред Службата свидетели и вещи лица имат право да им бъдат възстановени направените от тях приемливи пътни и дневни разходи. Службата може да им разрешава авансово изплащане на тези разходи. Първото изречение важи и за свидетели и вещи лица, които се явяват пред Службата, без да са призовани от нея, и които се изслушват като свидетели или вещи лица.

3. Свидетелите, които имат право на възстановяване на разходи по параграф 2, имат право и на подходящо обезщетение за пропуснати ползи, а вещите лица — на възнаграждение за извършената от тях работа. Тези плащания се извършват на свидетелите и вещите лица след изпълнение на задълженията или задачите им, когато тези свидетели и вещи лица са били призовани от Службата по нейна инициатива.

4. Сумите и авансите за разходи, които трябва да се заплатят съгласно параграфи 1, 2 и 3, се определят от председателя на Службата и се публикуват в официален вестник на Службата. Сумите се изчисляват на същата база, която е постановена в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и в приложение VII към него.

5. Окончателно задължени за дължимите или изплатени суми съгласно параграфи 1 - 4 са:

б) съответната страна, когато същата е поискала даването на устни показания от свидетели или вещи лица, съобразно решението за разпределение и определяне на разноските съгласно членове 81 и 82 от регламента и правило 94. Въпросната страна възстановява на Службата всички надлежно изплатени аванси.

1. Съставят се протоколи от устните производства или вземането на показания, които съдържат:

2. Протоколите стават част от досието на съответната заявка или регистрация на марка на Общността. На страните се предоставя копие от протоколите.

3. Когато свидетели, експерти или страни са изслушвани в съответствие с член 76, параграф 1, буква а) или буква г) от регламента или правило 59, параграф 2, техните изявления се записват.

1. По производствата пред Службата, нотификации, които се подават от Службата, се извършват под формата на предаване на оригиналния документ, негово незаверено копие или компютърна разпечатка в съответствие с правило 55 или по отношение на документи, произхождащи от самите страни, дубликати или незаверени копия.

3. Когато адресатът е посочил факс номер или подробни координати за връзка с него чрез други технически средства, Службата има избор между всяко от тези средства за нотифициране и изпращане на нотификация по пощата.

1. Решения с определен срок за обжалване, призовки и други документи, определени от председателя на Службата, се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка. Всички други нотификации се изпращат с обикновена поща.

2. Нотифицирането на получатели, които нямат постоянен адрес, седалище или предприятие ►M4 в Европейското икономическо пространство ◄ и които не са си назначили представител в съответствие с член 88, параграф 2 от регламента, се извършва чрез изпращане на подлежащия на връчване документ с обикновена поща на последния известен на Службата адрес на получателя. ►M2 ————— ◄

3. Когато нотификацията се извършва с препоръчано писмо, независимо дали със или без обратна разписка, документът се счита за доставен на получателя на десетия ден след изпращането му по пощата, освен ако писмото не е достигнало до получателя или е достигнало до него на по-късна дата. В случай на спор Службата установява дали писмото е достигнало местоназначението си или установява датата, на която то е било доставено на получателя, в зависимост от случая.

4. Нотификацията с препоръчано писмо със или без обратна разписка се счита за извършена дори и при отказ на получателя да приеме писмото.

5. Нотификация с обикновена поща се смята за изпълнена на десетия ден след деня, в който е изпратена по пощата.

Нотификацията може да се извършва в помещенията на Службата чрез връчване на документа на ръка на получателя, който се подписва, че го е получил.

Нотификация чрез подаване в пощенска кутия в Службата

Нотификацията на получатели, които разполагат с пощенска кутия в Службата, може да се извършва чрез подаване в нея на подлежащия на връчване документ. Подаването се отбелязва писмено в преписката по делото. Върху документа се записва датата на подаване. Нотификацията се счита за извършена на петия ден след подаване на документа в пощенската кутия в Службата.

Нотификация чрез връчване на документи по факс и чрез други технически средства

1. Връчването на документи по факс се извършва чрез изпращане на оригинала или копие от подлежащия на връчване документ съгласно правило 61, параграф 1. ►M2 Нотификацията се смята за получена на датата, на която е получена от факс устройството на получателя. ◄

2. Условията и редът за връчване на документи чрез други технически средства за комуникация се определят от председателя на Службата.

1. Ако адресът на адресата не може да бъде установен или ако след поне един опит, нотификацията в съответствие с правило 62 се е оказала невъзможна, нотификацията се извършва чрез публично известие.

2. Председателят на Службата определя начина за публикуване на известието и определя началото на едномесечния срок при изтичането, на който документът се счита за връчен.

1. Ако е назначен представител или когато първият посочен заявител в обща заявка се счита за общ представител съгласно правило 75, параграф 1, нотификациите се адресират до този назначен или общ представител.

2. Ако за една заинтересована страна са назначени няколко представители, нотифицирането на един от тях е достатъчно, освен ако в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д) не е посочен конкретен адрес за връчване на нотификации.

3. Ако няколко заинтересовани страни са назначили един общ представител, връчването на един единствен документ на общия представител е достатъчно.

Когато даден документ е достигнал до своя получател, ако Службата не може да докаже, че документът е бил надлежно връчен или ако не са спазени разпоредби относно връчването му, документът се счита за връчен на датата, определена от Службата като дата на получаване.

Нотификация на документи в случай на няколко страни

Представени от страните документи, които съдържат съществени предложения или декларация за оттегляне на съществено предложение, се връчват служебно на другите страни. Нотификация може да не се извършва, когато документът не съдържа нови елементи и въпросът е готов за решение.

1. Сроковете се определят в цели години, месеци, седмици или дни.

2. Изчисляването започва в деня, следващ деня, в който е настъпило съответното събитие, което може да е процедурно действие или изтичане на друг срок. Когато процедурното действие е нотификация, събитието, което се взема под внимание, е получаването на нотифицирания документ, освен ако не е предвидено друго.

3. Когато срокът е изразен като една година или определен брой години, той изтича през съответната последваща година, през месеца със същото име и в деня със същото число, както месеца и деня, в който е настъпило въпросното събитие. Когато съответният месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец.

4. Когато срокът е изразен като един месец или определен брой месеци, той изтича през съответния последващ месеца в деня със същото число, както деня, в който е настъпило въпросното събитие. Когато денят, в който е настъпило въпросното събитие е бил последният ден от месец, или когато съответният последващ месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец.

5. Когато срокът е изразен като една седмица или определен брой седмици, той изтича през съответната последваща седмица в деня със същото число, както деня, в който е настъпило въпросното събитие.

1. Когато регламентът или настоящите правила предвиждат определянето на срок от Службата, този срок е не по-малко от един месец, когато заинтересованата страна има постоянен адрес, седалище или предприятие ►M4 в Европейското икономическо пространство ◄ , или не по-малко от два месеца и не повече от шест месеца, когато не са изпълнени тези условия. При подходящи обстоятелства Службата може да разрешава удължаване на определен срок, ако заинтересованата страна е поискала такова удължаване и ако молбата за това е представена преди изтичането на първоначално определения срок.

2. При наличие на две или повече страни Службата може да удължава срок при наличие на съгласие на другите страни.

1. Ако срокът изтича в ден, в който Службата не е отворено за получаване на документи, или в който, поради други причини, различни от посочените в параграф 2, на мястото, където се намира Службата, не се доставя обикновена поща, срокът се удължава до първия ден след деня, в който Службата е отворена за получаване на документи и в който се доставя обикновена поща. Посочените в първото изречение дни се определят от председателя на Службата преди началото на всяка календарна година.

2. Ако определен срок изтече в ден, в който има общо прекъсване в доставката на поща в държавата-членка, където се намира Службата, или ако и доколкото председателят на Службата е позволил съобщения да се пращат по електронен път съгласно правило 82, в който има действително прекъсване на връзката на службите с тези електронни начини на комуникация, срокът се удължава до първия ден след това прекъсване, в който Службата е отворена за получаване на документи, и в който се доставя обикновена поща. Продължителността на периода на прекъсване се определя от председателя на Службата.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат с необходимите изменения за предвидените в регламента или настоящите правила срокове в случай на действия, които следва да бъдат извършени от компетентния орган по смисъла на член 25, параграф 1, буква б) от регламента.

4. Ако някакво изключително обстоятелство, като природно бедствие или стачка, прекъсне или изключи нормалната комуникация от страните по производството към Службата или обратно, председателят на Службата може да определи, че за страните по производството, живеещи или с регистриран офис в засегнатата държава или назначили свой представител с кантора в засегнатата държава, всички срокове, които иначе биха изтекли на или след датата на началото на такова обстоятелство, се удължават до определена от него дата. Ако обстоятелството засяга седалището на Службата, определянето от председателя следва да уточни, че се прилага за всички страни по производството.

а) при смърт или недееспособност на заявителя или на притежателя на марка на Общността или на лицето, което по силата на националното законодателство е упълномощено да действа от тяхно име. Въпреки това, ако упоменатите по-горе събития не засягат правомощията на представител, назначен съгласно член 89 от регламента, производството се спира само по молба на този представител;

в) при смърт или недееспособност на представителя на заявител или на притежател на марка на Общността или в случай, че по юридически причини в резултат на предприети действия срещу имуществото му същият е възпрепятстван да продължи производството пред Службата.

2. Когато в посочените в параграф 1, букви а) и б) случаи Службата е била информирано за самоличността на лицето, което е упълномощено да продължи производството пред Службата, Службата съобщава на това лице и на всички заинтересовани трети страни, че производството се възобновява, считано от определена от Службата дата.

3. В посочения в параграф 1, буква в) случай производството се възобновява, когато Службата е информирана за назначаването на нов представител на заявителя или когато Службата е връчило на другите страни съобщението за назначаването на нов представител на притежателя на марката на Общността. Ако в срок от три месеца след спиране на производството Службата не е информирана за назначаването на нов представител, тя информира заявителя или притежателя на марката на Общността:

4. Сроковете, които са различни от действащия към датата на спиране на производството срок за заплащане на таксите за подновяване по отношение на заявителя или притежателя на марката на Общността, отново започват да текат от деня на възобновяване на производството.

Отказ от процедури за принудително възстановяване на суми

Председателят на Службата може се отказва от действия за принудително възстановяване на дължима сума, когато подлежащата на възстановяване сума е незначителна или възстановяването ѝ е твърде несигурно.

1. При наличие на повече от един заявител и ако в заявката за марка на Общността не е посочен общ представител, първият посочен в заявката заявител се счита за общ представител. Въпреки това, ако един от заявителите е длъжен да назначи професионален представител, същият се счита за общ представител, освен ако първият посочен в заявката заявител не е назначил професионален представител. Същото важи, с необходимите изменения, за трети страни, които заедно подават възражение или искане за отмяна или за обявяване на недействителност, както и за съвместни притежатели на марка на Общността.

2. Ако в хода на производството се извърши прехвърляне на права на повече от едно лице и тези лица не са назначили общ представител, се прилагат разпоредбите на параграф 1. При невъзможност за прилагане на тези разпоредби, Службата изисква от тези лица да назначат общ представител в срок от два месеца. Ако това искане не бъде изпълнено, общият представител се назначава от Службата.

1. Практикуващи юристи и професионални представители, вписани в списъка, поддържан от Службата съгласно член 89, параграф 2 от регламента, подават до Службата подписано пълномощно за добавяне към досиетата, само ако Службата изрично изиска това, или когато има няколко страни по производството, от името на които представителят действа пред Службата, ако другата страна изрично поиска това.

3. Пълномощното може да се подава на който и да е официален език на Общността. Може да обхване едно или повече заявки или регистрирани марки или може да е под формата на генерално пълномощно, упълномощаващо представителя да действа по всички производства пред Службата, по които упълномощаващото лице е страна.

4. Когато съгласно параграф 1 или параграф 2 се изисква подаване на подписано пълномощно, Службата определя срок, в който пълномощното трябва да се подаде. Ако пълномощното не се подаде навреме, производството продължава с представяното лице. Всички процедурни стъпки освен подаването на заявката, предприети от представителя, не се смятат за предприети, ако представяното лице не ги одобри в определен от Службата срок. Това не засяга прилагането на член 88, параграф 2 от регламента.

5. Параграфи 1 - 3 се прилагат mutatis mutandis за документ, с който се отменя пълномощно.

6. Всеки представител, чието пълномощно е прекратено, продължава да се счита за представител, докато Службата не бъде уведомена за прекратяването на пълномощното му.

7. Ако в пълномощното не се съдържат разпоредби в обратен смисъл, то не се прекратява спрямо Службата при смъртта на лицето, което го е дало.

8. Когато назначаването на представител се съобщава на Службата, се посочва името и служебният адрес на представителя в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д). Когато вече назначен представител действа пред Службата, той посочва името си и препоръчително идентификационния номер, който му е даден от Службата. Когато няколко представителя са назначени от една и съща страна, те могат да действат съвместно или по отделно, независимо от разпоредби за противното в пълномощните им.

9. Назначаването или упълномощаването на асоциация от представители се смята за назначаване или упълномощаване на всеки представител, който практикува в тази асоциация.

Всяка уведомление или друго съобщение, изпратено от Службата до надлежно упълномощен представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено до представляваното лице. Всяко съобщение, изпратено до Службата от надлежно упълномощен представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено от представляваното лице.

Изменение на списъка на професионалните представители

1. По искане на професионален представител името му се заличава от посочения в член 89 от регламента списък на професионалните представители.

2. Името на професионален представител се заличава автоматично:

б) когато професионалният представител вече не е гражданин на ►M4 държава-членка на Европейското икономическо пространство ◄ , освен ако председателят на Службата е предоставил изключение съгласно член 89, параграф 4, буква б) от регламента;

3. Вписването на професионален представител временно се отлага по инициатива на Службата в случай на временно прекратяване на посоченото в член 89, параграф 2, буква в), първо изречение от регламента право да представлява физически или юридически лица пред централното бюро по индустриална собственост на ►M4 държава-членка на Европейското икономическо пространство ◄ .

4. По искане съгласно член 89, параграф 3 от регламента на лице, чието име е заличено, името му се възстановява в списъка на професионалните представители, ако вече не са налице условията за заличаване.

5. Службата за марки на Бенелюкс и централните бюра по индустриална собственост на заинтересованите ►M4 държави-членки на Европейското икономическо пространство ◄ незабавно информират Службата за всички настъпили събития по параграфи 2 и 3.

6. Измененията на списъка на професионалните представители се публикуват в Официален вестник на Службата.

Изпращане на съобщения в писмен вид или чрез други средства

Заявленията за регистрация на марка на Общността, както и на всички други предвидени в регламента заявления и всички адресирани до Службата съобщения се представят, както следва:

Когато се подава документ или веществено доказателство в съответствие с правило 79, буква а) от страна по производството до Службата, което засяга повече от една страна по производството, документът или вещественото доказателство, както и всички приложения към документа, се подават в толкова екземпляра, колкото са страните по производството.

1. Когато заявка за марка на Общността се подава до Службата по факс и заявката съдържа възпроизвеждане на марката съгласно правило 3, параграф 2, което не отговаря на изискванията на същото правило, необходимото възпроизвеждане, подходящо за публикуване, се подава до Службата в съответствие с правило 79, буква а). Когато възпроизвеждането е получено от Службата в срок от един месец от датата на получаване на факса, възпроизвеждането се смята за получено от Службата на датата, на която е получен факсът.

2. Когато получено по факс съобщение е непълно или нечетливо или когато Службата има основателни съмнения относно точността на предаването, Службата информира съответно изпращача и го приканва в определен от Службата срок повторно да изпрати оригинала по факс или да представи оригинала в съответствие с правило 79, буква а). Когато това искане не е изпълнено в определения срок, за дата на получаване на повторното изпращане или на оригинала се счита датата на получаване на оригинала на съобщението, при условие че когато неизправността касае определянето на датата на подаване на заявка за регистрация на марка, се прилагат разпоредбите относно датата на подаване. Когато искането не е изпълнено в определения срок, се счита, че съобщението не е получено.

3. Всяко представено на Службата съобщение по факс се счита за надлежно подписано, ако върху разпечатката от факс апарата фигурира копие от подписа. ►M2 Когато съобщението е изпратено електронно по факс, името на изпращача се счита за еквивалентно на подпис. ◄

1. Председателят на Службата определя дали, доколко и при какви технически обстоятелства съобщенията могат да се изпращат до Службата по електронен път.

2. Когато се изпраща съобщение по електронен път, правило 80, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.

3. Когато се изпраща съобщение по електронен път, посочването на името на изпращача се счита за равностойно на подпис.

1. Службата предоставя на обществеността безплатни формуляри за:

2. Страните по производства пред Службата могат също така да използват:

3. Службата предоставя формулярите, посочени в параграф 1, на всички официални езици на Общността.

Бюлетин на марките на Общността и Официален вестник на Службата

1. Бюлетинът за марки на Общността се публикува по начин и с честота, определени от председателя на Службата.

2. Бюлетинът на марките на Общността съдържа публикации на заявления и вписани в регистъра данни, както и други данни във връзка със заявления или регистрации на търговски марки, чието публикуване е предвидено в регламента или в настоящите правила.

3. Когато в Бюлетина на марките на Общността се публикуват данни, чието публикуване е предвидено в Регламента или в настоящите правила, посочената в бюлетина дата на издаване се счита за дата на публикуване на данните.

4. Ако вписаните данни относно регистрацията на марка не съдържат никакви промени в сравнение с публикацията на заявката, публикуването на тези данни се извършва чрез препратка към данните, които се съдържат в публикацията на заявката.

5. Посочените в член 26, параграф 1 от регламента елементи на заявката за марка на Общността, както и всякаква друга информация, чието публикуване е предвидено в правило 12, при необходимост се публикуват на всички официални езици на Общността.

6. Службата взема под внимание всеки представен от заявителя превод. Ако езикът на заявката не е един от езиците на Службата, на заявителя се изпраща превода на втория посочен от него език. Заявителят може да предлага промени в превода в определен от Службата срок. Ако заявителят не отговори в определения срок или ако Службата счита предложените промени за неподходящи, се публикува предложеният от Службата превод.

1. Официалният вестник на Службата се публикува на периодични издания. Службата може да предоставя за обществено ползване издания на Официалния вестник на компактдиск или във всякаква друга форма за машинно четене.

2. Официалният вестник се публикува на езиците на Службата. Председателят на Службата може да определи някои елементи да се публикуват на всички официални езици на Общността.

Обмен на информация и съобщения между Службата и органите на държавите-членки

1. При поискване Службата и централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки взаимно си съобщават съществена информация относно подаването на заявления за марки на Общността или национални марки и относно свързаните с тези заявления производство, както и за регистрираните в резултат на това търговски марки. Тези съобщения не подлежат на ограниченията, предвидени в член 84 от регламента.

2. Съобщенията между Службата и съдилищата или органите на държавите-членки, които произтичат от прилагането на регламента или настоящите правила, се извършват директно между тези органи. Такива съобщения могат да се извършват и чрез централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки.

3. Разходите за съобщенията по параграфи 1 и 2 са за сметка на органа, който извършва съобщенията, които са освободени от такси.

Справка с преписки от или чрез съдилища или органи на държавите-членки

1. Справките с преписки за марки на Общността, за които са подадени заявления или за регистрирани марки на Общността от страна на съдилища или органи на държавите-членки се извършват с оригиналните документи или техни копия ►M4 ►C1 ————— ◄ ◄ .

2. Съдилищата или прокуратурите в държавите-членки могат в хода на производствата пред тях да предоставят изпратени от Службата преписки или копия от тях за справка от трети страни. Такива справки подлежат на разпоредбите на член 84 от регламента. Службата не начислява такси за такива справки.

3. При изпращане на преписките или на копия от тях на съдилищата или прокуратурите в държавите-членки Службата посочва ограниченията, на които съгласно член 84 от регламента ►M4 ►C1 ————— ◄ ◄ подлежат справките с преписки за марки на Общността, за които са подадени заявления или преписки за регистрирани марки на Общността.

1. Разпределението на разходите съгласно член 81, параграфи 1 и 2 от регламента се посочва в решението относно възражението, решението относно искането за отмяна или обявяване на недействителност на марка на Общността, или в решението относно жалбата.

2. Разпределението на разходите съгласно член 81, параграфи 3 и 4 от регламента се посочва в решение относно разходите, което е взето от отдела по споровете, отдела по заличаването или апелативния състав.

3. Когато сумата на разходите не е фиксирана съгласно член 81, параграф 6, първо изречение от регламента, искането за фиксиране на разходите е придружено от сметка и подкрепящи доказателства. За разходите за представител, посочени в параграф 7, буква г) от настоящото правило, уверение от представителя, че разходите са извършени, е достатъчно. За други разходи е достатъчно да се установи тяхната правдоподобност. Когато сумата на разходите е фиксирана съгласно член 81, параграф 6, първо изречение от регламента, разходите за представител се приемат на нивото, постановено в параграф 7, буква г) от настоящото правило и независимо от това дали всъщност са извършени.

4. Предвидената в ►M2 член 81, параграф 6, трето изречение ◄ от регламента молба за преразглеждане на решението на канцеларията за определяне на разходите, в която се посочват мотивите, на които се основава, трябва да се депозира в Службата в срок от един месец след датата на нотифициране на присъдените разходи. Молбата не се счита за подадена, докато не се заплати таксата за преразглеждане на размера на разходите.

5. Отделът по споровете, отделът по заличаването или апелативният състав, в зависимост от случая, вземат решение по посочената в параграф 4 молба без устно производство.

6. Таксите, които са за сметка на губещата страна съгласно член 81, параграф 1 от регламента, се ограничават до таксите, които са заплатени от другата страна за възражение, за искане за отмяна или обявяване на недействителност на марката на Общността и за обжалване.

7. При спазването на параграф 3 от настоящото правило основните разходи по производството и реално извършени от печелившата страна се покриват от губещата страна в съответствие с член 81, параграф 1 от регламента въз основа на следните максимални стойности:

а) когато страната не е представена от представител, пътните разходи и разходите по престоя на една страна за един човек за двупосочно пътуване между мястото по пребиваване или на стопанска дейност и мястото, където се провежда устното производство съгласно правило 56, както следва:

i) стойността на билет за влак първа класа, включително обичайните транспортни добавки, когато общото разстояние не надвишава 800 km;

ii) стойността на самолетен билет туристическа класа, когато общото разстояние надвишава 800 km или маршрутът включва прекосяване по море;

iii) разходите по престоя, постановени в член 13 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности;

в) пътните разходи, разходите по престоя, компенсацията за загуба на печалби и такси, които по право се възстановяват на свидетели и експерти съгласно правило 59, параграфи 2, 3 или 4, доколкото окончателната отговорност е в страна по производството съгласно правило 59, параграф 5, буква б);

г) разходите за представителство по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента,

i) на възразяващата страна в производства по възражения:

300 EUR;

ii) на заявителя в производства по възражения:

300 EUR;

iii) на заявителя в производства, свързани с отмяна или недействителност на марка на Общността:

450 EUR;

iv) на собственика на марка на Общността в производства, свързани с отмяна или недействителност на марка на Общността:

450 EUR;

v) на обжалващия в производства по обжалване:

550 EUR;

vi) на ответника в производства по обжалване:

550 EUR;

vii) когато са се провели устни производства, на които страните са били призовани съгласно правило 56, сумата, посочена в точки i) - vi), се увеличава с 400 EUR;

д) когато има няколко заявителя или собственика на заявката за марка на Общността или регистрация, или когато има няколко възразяващи страни или заявители за отмяна или обявяване на недействителност, които съвместно са подали възражението или искането за отмяна или обявяване на недействителност, губещата страна поема разходите, посочени в буква а), само за едно лице;

Без да се засягат разпоредбите на член 115, параграф 5 от регламента,

б) всяка молба или декларация във връзка с регистрирана марка на Общността може да се подава на един от езиците на Службата. Въпреки това, когато молбата се подава чрез един от предоставените от Службата формуляри съгласно правило 83, тези формуляри могат да се използват на всеки от официалните езици на Общността, при условие че доколкото се касае за текстовите елементи, формулярът е попълнен на един от езиците на Службата.

1. Без да се засягат разпоредбите на член 115, параграфи 4 и 7 от регламента, и ако не е предвидено друго в настоящите правила, в писмено производство пред Службата всяка страна може да използва който и да е от езиците на Службата. Ако избраният език не е езикът, на който се води производството, страната осигурява превод на този език в срок от един месец от датата на представяне на оригиналния документ. Когато заявителят за марка на Общността е единствена страна по производство пред Службата и езикът, който е използван за подаване на заявката за марка на Общността, не е един от езиците на Службата, преводът може да се представи и на втория език, който заявителят е посочил в заявката си.

2. Ако не е предвидено друго в настоящите правила, документите, които ще се използват в производство пред Службата, могат да се депозират на всеки от официалните езици на Общността. Когато тези документи не са на езика, на който се води производството, Службата може да изисква в определен от нея срок да се представи превод на този език или на който и да е от езиците на Службата, по избор на страната по производството.

1. Всяка страна по устно производство пред Службата може, вместо езика, на който се води производството, да използва един от официалните езици на Общността, при условие че осигури устен превод на езика, на който се води производството. Когато устното производство се води в рамките на производство, касаещо заявка за регистрация на марка, заявителят може да използва или езика, на който е подадена заявката, или втория посочен от него език.

2. В устно производство, касаещо заявка за регистрация на марка, служителите на Службата могат да използват или езика, на който е подадена заявката, или втория посочен от заявителя език. Във всички останали производства служителите на Службата могат, вместо езика, на който се води производството, да използват един от другите езици на Службата, при условие че страната или страните по производството са съгласни с това.

3. При снемане на показания всяка страна, свидетел или вещо лице, които не могат достатъчно добре да се изразяват на езика, на който се води производството, могат да използват който и да е от официалните езици на Общността. Ако решението за снемане на показания е взето вследствие на отправено искане от страна по производството, страните, свидетелите или вещите лица, които следва да бъдат изслушани и които се изразяват на други езици, различни от езика, на който се води производството, могат да бъдат изслушвани само ако отправилата искането страна осигури устен превод на този език. В производства, касаещи заявка за регистрация на марка, вместо езика, на който е подадена заявката, може да се използва вторият посочен от заявителя език. Във всяко производство, в което има само една страна, по искане на заинтересованата страна Службата може да разрешава изключения от разпоредбите на настоящия параграф.

4. При съгласие на страните и Службата в устно производство може да се използва всеки от официалните изици на Общността.

5. При необходимост Службата осигурява за своя сметка устен превод на езика, на който се води производството или, по целесъобразност, на други свои езици, освен ако отговорността за този устен превод не е на една от страните по производството.

6. Направените в хода на устно производство изявления от служители на Службата, страни по производството, свидетели и вещи лица на един от езиците на Службата се вписват в протокола на езика, на който са направени. Направените изявления на всеки друг език се вписват на езика, на който се води производството. Изменения в текста на заявката или регистрацията на марка на Общността се вписват в протокола на езика, на който се води производството.

1. Когато трябва да се подаде превод на документ, преводът трябва да посочва документа, за който се отнася, и да възпроизвежда структурата и съдържанието на оригиналния документ. Службата може да изиска подаването в определен от нея срок на удостоверение, че преводът отговаря на оригиналния текст. Председателят на Съвета определя начина, по който се удостоверяват преводите.

2. Освен когато в регламента или в настоящите правила е предвидено друго, за всеки документ, за който трябва да се подаде превод, се смята, че не е получен от Службата:

При отсъствие на доказателства за противното, Службата може да приема, че даден превод съответства на съответния оригинален текст.

Случаите, в които съгласно член 127, параграф 2 или член 129, параграф 2 от регламента един-единствен член на отдела по споровете или отдела по заличаването може да вземе решение, са следните:

1. Ако е необходимо, председателят на Службата изисква от Комисията да проучи дали държава, която не е страна по Парижката конвенция или Споразумението за създаване на Световната търговска организация, позволява реципрочно третиране по смисъла на член 29, параграф 5 от регламента.

2. Ако Комисията определи, че реципрочно третиране в съответствие с параграф 1 е позволено, тя публикува съобщение за тази цел в Официален вестник на Европейския съюз.

3. Член 29, параграф 5 от регламента се прилага от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на информацията, посочена в параграф 2, освен ако в информацията не се заявява по-ранна дата, от която е приложим. Той спира да се прилага от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на информация, че реципрочното третиране вече не е позволено, освен ако в информацията не се заявява по-ранна дата, от която е приложимо.

4. Посочените в параграфи 2 и 3 съобщения се публикуват и в Официален вестник на Службата.

ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАРКИ

Международна регистрация въз основа на заявки за марка на Общността и на марки на Общността

1. Формулярът, предоставян от службата за подаване на международна заявка, както е посочено в член 142, параграф 1 от регламента, представлява адаптиране на официалния формуляр, предоставян от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-долу „Международно бюро“), който има същия формат, но включва допълнителните текстове и елементи, които се изискват или може да са целесъобразни съгласно тези правила. Заявителите могат да използват и официалния формуляр, предоставен от Международното бюро.

2. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis за формуляра за искане за териториално разширение след международната регистрация съгласно член 144 от регламента.

3. Службата информира заявителя, подаващ международна заявка, за датата, на която службата е получила документите, които съставляват международната заявка.

4. Когато международната заявка е внесена на официален език на Европейската общност, който е различен от езиците, разрешени съгласно Мадридския протокол за подаване на международна заявка, и когато международната заявка не съдържа, или към нея не е приложен превод на списъка със стоки и услуги и на всякакъв друг текстов материал, който представлява част от международната заявка на езика, на който международната заявка следва да се внесе в Международното бюро съгласно член 142, параграф 2 от регламента, заявителят упълномощава службата да включи в международната заявка, превод на упоменатия списък на стоки и услуги и на друг текстов материал, на езика, на който международната заявка следва да бъде внесена в Международното бюро съгласно член 142, параграф 2 от регламента. Когато, преводът все още не е изготвен в хода на процедурата за регистрация на заявката за марка на Общността, на което се основава международната заявка, службата незабавно организира извършването на превода.

1. Когато службата получи международна заявка и не е платена таксата за международната заявка, посочена в член 142, параграф 5 от регламента, службата информира заявителя, че до заплащане на таксата ще смята заявката за невнесена.

2. Когато, при прегледа на международната заявка, се открият някои от следните пропуски, службата кани заявителя да поправи тези пропуски в срока, който тя може да уточни:

3. Когато заявителят не е упълномощил службата да приложи превод, както е предвидено в правило 102, параграф 4, или в противен случай, когато не става ясно на кой списък със стоки и услуги се основава международната заявка, службата кани заявителя да посочи необходимите данни в срока, който тя може да даде.

4. В случай че не се поправят пропуските, посочени в параграф 2, или необходимите данни не се посочат в срока, посочен от службата, тя взима решение, с което отказва да изпрати международната заявка до Международното бюро.

Службата изпраща международната заявка на Международното бюро заедно с удостоверението, предвидено съгласно член 3, параграф 1 от Мадридския протокол, веднага щом с международната заявка се изпълнят изискванията, определени в правила 102 и 103, както и в членове 141 и 142 от регламента.

1. Службата кани заявителя, който иска териториално разширение след международната регистрация, както е посочено в член 144 от регламента, да поправи следните пропуски в срок, който тя може да определи:

г) съгласно посоченото в международния формуляр, заявителят, който иска териториално разширение, няма право на определяне на териториален обхват след международната регистрация чрез службата в съответствие с членове 2, параграф 1, точка ii) и член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол.

2. В случай че пропуските, посочени в параграф 1, не се поправят в срока, определен от службата, тя взима решение, с което отказва да изпрати на Международното бюро искането за териториално разширение, направено след международната регистрация.

3. Службата информира заявителя, който внася искане за териториално разширение, за датата, на която службата е получила искането за териториално разширение.

4. Службата изпраща на Международното бюро искането за териториално разширение, направено след международната регистрация веднага след като бъдат отстранени пропуските, посочени в параграф 1 от настоящото правило, и се изпълнят изискванията съгласно член 144 от регламента.

Зависимост на международната регистрация от основната заявка или регистрация

1. Службата нотифицира Международното бюро, когато в срок от пет години от датата на международната регистрация:

б) марката на Общността, на която се основава международната регистрация, е обезсилена поради това, че от нея са се отказали, не е била подновена, е отнета, или е обявена за недействителна от службата чрез окончателно решение, или от съд, компетентен по дела за марки на Общността въз основа на насрещен иск в производство за нарушения;

2. Нотификацията, посочена в параграф 1, включва:

3. Службата нотифицира Международното бюро, когато, в края на период от пет години от датата на международната регистрация:

г) в Регистъра на марки на Общността е било упоменато, че пред съд по марките на Общността е внесен насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на Общността, на която се е основавала международната регистрация, но все още не е упоменато в регистъра за решението на съда по марките на Общността по насрещния иск.

4. След като производството, посочено в параграф 3, приключи с окончателно решение или вписване в регистъра, службата нотифицира Международното бюро съгласно параграф 2.

5. Всяко позоваване в параграфи 1 и 3 на марка на Общността, на която се е основавала международната регистрация, включва регистрация на марка на Общността, която произтича от заявка за марка на Общността, на която се е основавала заявката за международна регистрация.

Международната регистрация се подновява пряко в Международното бюро.

Международни регистрации посочващи Европейската общност

1. Когато съгласно член 148, параграф 1 от регламента в международна заявка се претендира предходност на една или повече по-ранни марки, регистрирани съгласно член 34 от регламента, притежателят, в срок от три месеца от датата, на която Международното бюро нотифицира службата относно международната регистрация, внася в службата копие от съответната регистрация. Копието трябва да бъде удостоверено от компетентния орган като точно копие на съответната регистрация.

2. Когато притежателят на международната регистрация е длъжен да бъде представляван в производство пред службата съгласно член 88, параграф 2 от регламента, съобщението, както е посочено в параграф 1, включва назначаването на представител по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента.

3. Председателят на службата може да определи, че доказателствата, които притежателят трябва да даде, могат да представляват по-малко от необходимото, изисквано съгласно параграф 1, при условие че исканата информация е на разположение на службата от други източници.

1. Когато службата установи, че претенцията за предходност съгласно правило 108, параграф 1 не е в съответствие с член 34 от регламента, или не отговаря на другите изисквания на правило 108, тя кани притежателя да отстрани пропуските в срока, който тя може да посочи.

2. В случай че изискванията, посочени в параграф 1, не са изпълнени в срок, се губи правото на предходност по отношение на тази международна регистрация. Ако пропуските се отнасят само за някои от стоките и услугите, правото на предходност се погасява само до степента, в която се отнася за тези стоки и услуги.

3. Службата информира Международното бюро за всички декларации за загуба на правото на предходност съгласно параграф 2. Тя също така информира Международното бюро за всяко оттегляне или ограничаване на искане за предходност.

4. Службата информира службата за марки на Бенелюкс или централната служба за индустриална собственост на съответната държава-членка за претенцията за предходност, освен ако правото на предходност не бъде обявено за погасено съгласно параграф 2.

1. Притежателят на международна регистрация, посочващ Европейската общност, може да претендира пряко пред службата предходност на една или повече марки, регистрирани по-рано, както е посочено в член 35 от регламента, считано от датата, на която, съгласно член 147, параграф 2 от регламента, службата е обявила, че не е нотифициран отказ от защита на международната регистрация, посочващ Европейската общност, или в случай че има такъв, то той е оттеглен, както е предвидено в член 148, параграф 2 от регламента.

2. Когато предходност се претендира пред службата преди датата, посочена в параграф 1, претенцията за предходност се счита за внесена в службата на датата, посочена в параграф 1.

3. Молбата за претендиране на предходност съгласно член 148, параграф 2 от регламента съдържа:

д) посочване на държавата-членка или държавите-членки, в или за които е регистрирана по-ранна марка, датата, от която е влязла в сила съответната регистрация, номера на съответната регистрация и стоките и услугите, за които е регистрирана по-ранната марка;

4. В случай че не са изпълнени изискванията относно претенцията за предходност, посочени в параграф 3, службата кани притежателя на международната регистрация да отстрани пропуските. В случай, че пропуските не са отстранени в срока, посочен от службата, тя отхвърля молбата.

5. Когато службата е приела молбата за претендиране на предходност, тя информира за това Международното бюро като съобщава:

6. Службата информира службата за марка на Бенелюкс или централната служба за индустриална собственост на съответната държава-членка за молбата за претендиране на предходност, след като тя бъде приета от службата.

7. Председателят на службата може да определи, че доказателствата, които притежателят на международната регистрация трябва да представи, могат да представляват по-малко от това, което се изисква съгласно параграф 1, буква ж), при условие че службата може да ползва исканата информация, получена от други източници.

Решения относно претенциите за предходност

Когато претенцията за предходност, подадена съгласно член 148, параграф 1 от регламента, или която е била съобщена съгласно правило 110, параграф 5, е оттеглена или отменена от службата, тя съответно информира Международното бюро за това.

1. Когато, по време на разглеждането, съгласно член 149, параграф 1 от регламента, службата установи, че съгласно член 38, параграф 1 от регламента, марката, която е обект на териториалното разширение на Европейската общност, не може да бъде допусната до защита за всички или част от стоките или услугите, за които тя е била регистрирана от Международното бюро, службата издава служебно нотификация ex officio за временен отказ съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Мадридския протокол и правило 17, параграф 1 от Общите правила на Международното бюро.

Когато притежателят на международната регистрация е длъжен да бъде представляван в производството пред службата, съгласно член 88, параграф 1 от регламента, нотификацията съдържа покана за назначаване на представител по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента.

В нотификацията за временен отказ се излагат причините, на които той се основава и се уточнява срок, в който притежателят на международната регистрация може да внесе свои коментари, и ако е необходимо, трябва да назначи свой представител.

Срокът започва да тече от деня, в който службата издаде временния отказ.

3. Когато по време на разглеждане съгласно член 149, параграф 1 от регламента, службата установи, че в международната регистрация, посочваща Европейската общност не се упоменава втори език съгласно правило 126 от настоящия регламент и правило 9, параграф 5, буква ж), ii) от Общите правила, службата издава нотификация ex officio за временен отказ съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Мадридския протокол и правило 17, параграф 1 от Общите правила на Международното бюро. Прилага се параграф 1, второ, трето и четвърто изречение.

4. Когато притежателят на международната регистрация не коригира в срок основанията за отказ от защита или да изпълни условието, определено в параграф 2, или ако е необходимо да назначи представител, или посочи втори език, службата взима решение, с което отказва защита, изцяло или частично, на стоките и услугите, за които се прави международната регистрация. Решението се обжалва в съответствие с членове 57—63 от регламента.

5. Когато, до започване на периода за възражение, посочен в член 151, параграф 2 от регламента, службата не е издала нотификация ex officio за временен отказ от защита съгласно параграф 1, службата изпраща на Международното бюро акт за предоставяне на защита, като посочва, че прегледът за абсолютните основания за отказ съгласно член 38 от регламента е приключен, но че международната регистрация все още е предмет на възражения или съображения от трети страни.

Нотификация ex officio на Международното бюро за временен отказ

1. Нотификацията ex officio за временен отказ на защита на международната регистрация, пълна или частична, съгласно правило 112, се изпраща на Международното бюро и съдържа:

в) посочва се, че временният отказ от защита ще бъде потвърден с решение на службата, в случай че притежателят на международната регистрация не коригира основанията за отказа чрез представяне на неговите съображения в службата в срок от два месеца, от датата, на която службата издава временния отказ;

2. По отношение на всяка нотификация ex officio за временен отказ, издаден съгласно параграф 1, и при условие че срокът за възражение е изтекъл и не е издаден временен отказ въз основа на възражение съгласно правило 115, параграф 1, службата информира Международното бюро, както следва:

б) когато решението за отказ от защита за марката е станало окончателно, ако е приложимо, след обжалване, съгласно член 57 от Регламента или действие съгласно член 63 от регламента, службата информира Международното бюро, че на марката се отказва защита в Европейската общност;

1. Когато се подава възражение срещу международна регистрация, посочваща Европейската общност съгласно член 151 от регламента, възражението съдържа:

2. ►M2 Правило 15, параграфи 1, 3 и 4 и правила 16 - 22 се прилагат при спазването на следното: ◄

3. В случай че възражението се подаде преди изтичане на шестмесечния период, посочен в член 151, параграф 2 от регламента, възражението се счита за подадено в първия ден след изтичането на шестмесечния срок. Прилагането на член 42, параграф 3, второ изречение от регламента остава без промяна.

4. Когато притежателят на международна регистрация трябва да бъде представян в производство пред службата съгласно член 88, параграф 2 от регламента, и когато все още не е назначил представител по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента, в съобщението до притежателя на международната регистрация за възражението, съгласно правило 19, се включва покана за назначаване на представител по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента в срок от два месеца от датата на нотификация на съобщението.

Когато притежателят на международна регистрация не назначи представител през този период, службата взима решение, с което отказва защита на международната регистрация.

5. Процедурата по възражение се спира, в случай че се издаде ex officio или е издаден временен отказ от защита, съгласно правило 112. Когато временния ex officio отказ от защита води до решение за отказ от защита за марката, което е станало окончателно, службата не излиза с определение и не възстановява таксата за възражение, нито взима решение относно подялбата на разходите.

Нотификация за временен отказ основан на възражение

1. Когато пред службата се оспори международна регистрация съгласно член 151, параграф 2 от регламента, или такава се счита за оспорена съгласно правило 114, параграф 3, службата издава нотификация на Международното бюро за временен отказ от защита основан на възражение.

2. Нотификацията за временен отказ от защита основан на възражение съдържа:

3. Когато възражението се основава на заявка за марка или регистрация на марка, в нотификация, посочена в параграф 2, съдържа следните означения:

4. В случай че временният отказ е свързан само с част от стоките и услугите, нотификацията, посочена в параграф 2, се указват тези стоки и услуги.

5. Службата информира Международното бюро както следва:

6. Когато за една и съща международна регистрация е издаден повече от един временен отказ съгласно правило 112, параграф 1, ►M4 ►C1 ————— ◄ ◄ или параграф 1 от настоящото правило, съобщението, посочено в параграф 5 от настоящото правило, се отнася за пълния или частичния отказ от защита за марката, който произтича от всички процедури, съгласно членове 149 и 151 от регламента.

1. Когато службата не е издала служебно нотификация ex officio за временен отказ съгласно правило 112, и в службата не е получено възражение в срока за възражение, посочен в член 151, параграф 2 от регламента, и службата не е издала нотификация ex officio за временен отказ, който произтича от представените съображения на трета страна, службата изпраща до Международното бюро допълнителен акт за предоставяне на защита, с което указва, че марката е обект на защита в Европейската общност.

2. За целите на член 146, параграф 2 от регламента, допълнителният акт за предоставяне на защита, посочен в параграф 1, има същото действие както уверение от службата за това, че е оттеглено известие за отказ.

Нотификация за обезсилване до Международното бюро

1. Когато, съгласно член 56 или 96 и член 153 от Регламента, действието на международна регистрация в Европейската общност, е обявено за недействително, и когато това решение е станало окончателно, службата съответно нотифицира за това Международното бюро.

2. В нотификацията се отбелязва дата и се посочва:

б) дали недействителността е провъзгласена под формата на отмяна на права на притежателя на международната регистрация, на декларация за това, че марката е недействителна на абсолютни основания, или на декларация за това, че марката е недействителна на относителни основания;

Правно действие на регистрация на прехвърляне

По смисъла на член 17, а също и във връзка с член 23, параграфи 1 или 2 и член 24 от регламента, вписването на промяна в собствеността на международната регистрация заменя вписването на прехвърляне в регистъра на марки на Общността.

Правно действие на регистрация на лицензии и други права

По смисъла на членове 19, 20, 21 и 22, и във връзка с член 23 и член 24 от регламента, вписването в Международния регистър на лицензия или ограничение на правото на притежателя да се разпорежда във връзка с международната регистрация замества регистрацията на лицензия, вещно право, принудително изпълнение или производство по несъстоятелност в Регистъра на марките на Общността.

Преглед на искания за регистрация на прехвърляния, лицензии или ограничения на правото на притежателя да се разпорежда

1. Когато искане за регистриране на промяна в собствеността, на лицензии или ограничение на правото на притежателя да се разпорежда, се внася чрез службата от лице, което е различно от притежателя на международната регистрация, службата отказва да предаде искането на Международното бюро ако към искането не е приложено доказателство за прехвърлянето, лицензията или ограничението върху правото на разпореждане.

2. Когато искане за регистриране на изменение или отмяна на лицензия или на премахване на ограничение върху правото на притежателя да се разпорежда, се внася чрез службата от притежателя на международната регистрация, службата взима решение да откаже да предаде искането на Международното бюро ако към искането не е приложено доказателство за това, че лицензът вече не съществува или в него са внесени изменения, или че ограничението на правото на разпореждане е премахнато.

1. Когато международната регистрация показва, че тя се основава на искане или на основна регистрация, която се отнася до колективна марка, сертификатна марка или гаранционна марка, международната регистрация, посочваща Европейската общност се разглежда като колективна марка на Общността.

2. Притежателят на международната регистрация предоставя правилата, уреждащи използването на марката както е предвидено в член 65 от регламента и правило 43, директно пред службата в срок от два месеца от датата, на която Международното бюро нотифицира службата за международната регистрация.

3. Нотификация за ex officio временен отказ съгласно правило 112 се връчва и в следните случаи:

4. Нотификация за изменения в нормативните актове, уреждащи използването на марката съгласно член 69 от Регламента, се публикуват в Бюлетина на марките на Общността.

Преобразуване на международна регистрация в национална заявка за марка

1. Искане за преобразуване на международна регистрация, посочваща Европейската общност, в национална заявка за марка съгласно членове 108 и 154 от регламента съдържа:

б) датата на международната регистрация или датата на посочване на Европейската общност, извършено след международната регистрация съгласно член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол и, когато е приложимо, подробности по претенцията за приоритет на международната регистрация, съгласно член 154, параграф 2 от регламента и подробности по претенцията за предходност, съгласно членове 34, 35 и 148 от регламента;

2. Когато се иска преобразуване съгласно член 108, параграф 5 и 154 от регламента след като международната регистрация, посочваща Европейската общност не е била подновена, искането, посочено в параграф 1, съдържа уточнение в този смисъл и датата, на която е изтекло правото на защита. Срокът от три месеца, предвиден в член 108, параграф 5 от регламента, започва да тече в деня, след последния ден, в който подновяването все още може да бъде извършено съгласно член 7, параграф 4 от Мадридския протокол.

3. Правила 45, 46, параграф 2, букви а) и в), и 47 се прилагат mutatis mutandis.

Преобразуване на международна регистрация в регистрация с посочване на държава-членка, която е страна по Мадридския протокол или Мадридската спогодба

1. Искане за преобразуване на международна регистрация, посочваща Европейската общност в регистрация с посочване на държава-членка, която е страна по Мадридския протокол или Мадридската спогодба, съгласно член 154 от регламента съдържа данните и елементите, посочени в правило 122, параграф 1 и 2.

2. Правило 45 се прилага mutatis mutandis. Също така, службата отхвърля искането за преобразуване, когато условията за отреждане за държава-членка, която е страна по Мадридския протокол или Мадридската спогодба, не са били изпълнени както на датата, на която е извършено посочването на Европейската общност, така и на датата, на която е получено искането за преобразуване, или, съгласно второто изречение на член 109, параграф 1 от регламента, на която то се счита за получено от службата.

3. Правило 46, параграф 2, букви а) и в) с прилага mutatis mutandis. Публикуването на искането за преобразуване включва също и уточнение, за това, че е поискано преобразуване в статут с посочване на държава-членка, която е страна по Мадридския протокол или Мадридската спогодба, съгласно член 154 на регламента.

4. Когато искането за преобразуване съответства на изискванията на регламента и настоящите правила, службата незабавно го предава на Международното бюро. Службата информира притежателя на международната регистрация за датата на предаване.

Промяна на международна регистрация, посочваща Европейската общност в заявка за марка на Общността

1. За да се разглежда като промяна на международна регистрация, която е била отменена от Международното бюро по искане на службата на произход съгласно член 9 quinques от Мадридския протокол, и в съответствие с член 156 от регламента, в заявката за марка на Общността следва да се посочи текст в този смисъл. Този текст се посочва при внасяне на заявката.

2. Освен данните и елементите, посочени в правило 1, в заявката се посочва и:

в) когато е уместно, датата на международната регистрация съгласно член 3, параграф 4 от Мадридския протокол или датата на вписване на териториалното разширение за Европейската общност, извършено след международната регистрация съгласно член 3 ter, параграф 2 от Мадридския протокол;

3. Когато по време на разглеждане в съответствие с правило 9, параграф 3, службата установи, че заявката не е внесена в срок от три месеца от датата, на която международната регистрация е отменена от Международното бюро; или стоките и услугите, за които се прави регистрация на марка на Общността, не са в списъка на стоките и услугите, за които е направена международната регистрация за Европейската общност, службата кани заявителя да отстрани намерените пропуски, и по-конкретно, да ограничи списъка на стоките и услугите, до онези стоки и услуги, които са били в списъка на стоките и услугите, за които е била направена международната регистрация за Европейската общност, в срока, който тя посочи.

4. В случай че пропуските, посочени в параграф 3, не се отстранят в срок, се губи правото на датата на международната регистрация или на датата на териториалното разширение и, ако има такава, на датата на преимущественото право на международната регистрация.

Обмен на съобщения с Международното бюро и електронни формуляри

1. Обменът на съобщения с Международното бюро се извършва по начин и във формат, договорен от Международното бюро и службата, за предпочитане по електронен път.

2. Всяко позоваване на формуляри следва да се разбира, че включва формуляри, които са на разположение в електронен формат.

За целите на прилагане на регламента и настоящия правилник за международни регистрации, посочващи Европейската общност, езикът, на който е подадено международната заявка е езикът на съдебните производства по смисъла на член 115, параграф 4 от регламента, а вторият език, посочен в международната заявка, е втори език по смисъла на член 115, параграф 3 от регламента.

1. Всяка заявка за регистрация на марка на Общността, която е подадена в срок от три месеца преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от Регламента дата се обозначава от Службата с определената съгласно споменатата разпоредба дата и с действителната дата на получаване на заявката.

2. По отношение на заявката, предвиденият в членове 29 и 33 от регламента срок за приоритет от шест месеца се изчислява от определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата.

3. Службата може да издава разписка на заявителя преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата.

4. Службата може да разглежда заявленията преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата и да осъществява контакти със заявителя с оглед изправяне на всички евентуални неизправности преди тази дата. Всички решения във връзка с такива заявления могат да се вземат само след тази дата.

5. По отношение на заявката Службата извършва всички проучвания съгласно член 39, параграф 1 от регламента, независимо дали е или не е претендиран приоритет на тази заявка съгласно член 29 или 33 от регламента.

6. Когато датата на получаване на заявка за регистрация на марка на Общността от Службата, от централното бюро по индустриална собственост на държава-членка или от Службата за марки на Бенелюкс преди началото на определения в член 143, параграф 4 от регламента тримесечен срок, заявката се счита за неподадена. Заявителят се информира за това и заявката му се изпраща обратно.

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 782/2004 НА КОМИСИЯТА от 26 април 2004 година	L 123	88	27.4.2004
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1041/2005 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 2005 година	L 172	4	5.7.2005
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 355/2009 НА КОМИСИЯТА от 31 март 2009 година	L 109	3	30.4.2009
►M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2424 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година	L 341	21	24.12.2015