Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),

като има предвид, че Общността трябва да приеме мерките, чието предназначение е постепенното изграждане на вътрешния пазар в продължение на период, който изтича на 31 декември 1992 г.;

като има предвид, че съгласуваната дейност на общите организации на пазара на животни и продуктите от животински произход включва изчезването на ветеринарните и зоотехническите прегради пред развитието на вътрешнообщностния обмен с разглежданите животни и продукти; като има предвид, че за тази цел свободното движение на животни и селскостопански продукти представлява основен елемент на общите организации на пазара и трябва да дава възможност за рационално развитие на селскостопанското производство, както и за оптимално използване на производствените фактори;

като има предвид, че във ветеринарната област границите понастоящем се използват за извършване на проверки с цел да се гарантира защитата на общественото здраве и здравето на животните;

като има предвид, че крайната цел е ветеринарните проверки да се сведат само до мястото на изпращане; като има предвид, че постигането на тази цел предполага съгласуване на основните изисквания за защита на здравето на животните;

като има предвид, че с оглед изграждането на вътрешния пазар е подходящо до постигането на тази цел да се наблегне на проверките, извършвани при изпращането, и да се организират проверките, които могат да се провеждат на мястото на получаване; като има предвид, че това решение води до отпадане на възможността за извършване на ветеринарни проверки по вътрешните граници на Общността и че в тази връзка запазването на предвиденото от общностното законодателство здравно свидетелство или документ за идентификация е оправдано;

като има предвид, че това решение включва повишаване на доверието във ветеринарните проверки, извършвани от изпращащата държава, в частност чрез изграждането на система за бърз информационен обмен; като има предвид, че е от значение изпращащата държава-членка да следи за извършването на ветеринарните проверки по подходящ начин;

като има предвид, че в приемащата държава-членка могат да се извършват внезапни ветеринарни проверки на мястото на получаване; като има предвид, че въпреки това в случай на сериозно предположение за нередности ветеринарният контрол може да се проведе по време на придвижването на животните и продуктите и че е възможно в несъгласуваните области да се запази възможността за поставяне под карантина;

като има предвид, че следва да се предвиди процедура за уреждане на спорове, които могат да възникнат във връзка с пратките от дадено стопанство, център или организация;

като има предвид, че е от значение да се предвидят защитни мерки; като има предвид, че в тази област, в частност от съображения за ефикасност, отговорността трябва да се поеме на първо място от изпращащата държава; като има предвид, че Комисията трябва да има възможност да действа, в частност чрез посещения на място и чрез приемане на подходящи за обстановката мерки;

като има предвид, че с оглед да имат полезен ефект постановените с настоящата директива правила трябва да обхванат всички животни и продукти, подлежащи на ветеринарни изисквания във вътрешнообщностния обмен;

като има предвид, че все пак при настоящото състояние на съгласуване и в очакване на общностни правила следва за животните и продуктите, които не са били обект на съгласувани правила, да се запазят изискванията на приемащата държава, доколкото те съответстват на член 36 от Договора;

като има предвид, че за зоотехническия контрол следва да се прилагат посочените по-горе правила;

като има предвид, че следва разпоредбите на действащите директиви да се приведат в съответствие с новите правила, постановени в настоящата директива;

като има предвид, че тези правила следва да се преразгледат преди изтичането на 1993 г.;

като има предвид, че следва да се повери на Комисията грижата за приемане на мерките за прилагане на настоящата директива;

като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят процедури за тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Държавите-членки гарантират, че ветеринарните проверки, които трябва да се извършват на живите животни и на продуктите, обхванати от директивите, изброени в приложение A, или на тези, посочени в член 21, параграф първи, предназначени за търговия, се преустановят по границите, но се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, без да се засяга член 7.

Освен това държавите-членки следят проверката на зоотехническите документи да се подчинява на правилата, предвидени в настоящата директива.

Настоящата директива не засяга проверките, извършвани като част от задачите, изпълнявани по недискриминационен начин от органите, отговорни за общото прилагане на законите в държава-членка.

Настоящата директива не се прилага за ветеринарните проверки при придвижването между държавите-членки на домашни любимци, придружавани от физическо лице и придвижвани под негова отговорност, когато тези придвижвания нямат търговски характер.

1. Държавите-членки гарантират, че само посочените в член 1 животни и продукти, които отговарят на следните условия, могат да бъдат предназначени за търговия:

д) уязвимите животни или продуктите от уязвими животни не трябва да произхождат от:

i) стопанства, центрове, организации, зони или региони, които са обект на ограничения в съответствие с общностното законодателство, когато то се прилага за съответните животни или продукти от съответните животни, поради съмнението, появата или съществуването на една от посочените в приложение В болести или поради прилагането на предпазни мерки;

ii) стопанство, център, организация, зона или регион, които са обект на официални ограничения поради съмнението, появата или съществуването на други болести освен посочените в приложение В или поради прилагането на предпазни мерки;

iii) когато те са предназначени за стопанства, центрове или организации, разположени в държави-членки, които са получили гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или други еквивалентни приети или които предстои да бъдат приети общностни правила, или в държава, която е призната, по отношение на цялата или част от територията си, по силата на действащото общностно законодателство, за свободна от болест — от стопанство, което не дава гаранциите, които могат да бъдат изисквани от тази държава-членка във връзка с болести, различни от изброените в приложение В;

iv) когато те са предназначени за държава-членка или за част от територия на държава-членка, която е ползвала допълнителните гаранции в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или други еквивалентни приети или които предстои да бъдат приети общностни правила — от стопанство, център или организация и, според случая, от част от територията, която не дава предвидените допълнителни гаранции.

Компетентният орган на страната по произход гарантира преди издаването на сертификата или придружителния документ, че стопанствата, центровете или организациите отговарят на предвидените в настоящата точка изисквания;

3. Без да се засягат контролните задачи, възложени на официалния ветеринарен лекар от общностното законодателство, компетентният орган извършва проверки на одобрени стопанства, пазари или събирателни центрове, центрове или организации, за да се увери, че животните или продуктите, предназначени за търговия, отговарят на общностните изисквания, и в частност на условията за идентификация, предвидени в параграф 1, букви в) и г).

Когато има основателно съмнение, че общностните изисквания не са спазени, компетентният орган извършва необходимите проверки и в случай че това съмнение се потвърди, взема подходящи мерки, като може да наложи изолиране на съответното стопанство, център или организация.

4. Комисията може съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая, да приема правилата за прилагане на настоящия член, в частност за да вземе предвид съответната порода.

1. Държавите-членки на изпращане приемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

2. Компетентният орган на държавата-членка по произход, издал сертификата или документа, придружаващ животните или продуктите, съобщава в деня на издаването му чрез средствата на предвидената в член 20 компютъризирана система на компетентния централен орган на държавата-членка на местоназначение и на компетентния орган на мястото на получаване информацията, която трябва да бъде определена от Комисията съгласно предвидената в член 18 процедура.

3. Държавите-членки на изпращане приемат съответните мерки за санкциониране на всяко нарушение на ветеринарното или зоотехническото законодателство, извършено от физически или юридически лица, в случай на установяване на нарушения на общностното законодателство и, в частност, когато се установи, че сертификатите, документите или идентификационните марки не отговарят на статуса на животните или на този на стопанствата по произход, или на действителните характеристики на продуктите.

1. Приемащите държави-членки прилагат следните мерки за контрол:

б) освен това когато животните, посочени в член 1 и произхождащи от друга държава-членка, са предназначени:

i) за одобрен пазар или събирателен център, както са определени от общностното законодателство, техният оператор отговаря за допускането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1.

Компетентният орган трябва да провери чрез недискриминационни проверки на сертификатите или придружителните документи дали животните удовлетворяват посочените изисквания;

ii) за кланица, поставена под надзора на официален ветеринарен лекар, последният трябва в частност с помощта на сертификата или на придружителния документ да гарантира, че само животни, които удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1, се колят.

Стопанинът на кланицата отговаря за клането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1, букви в) и г);

iii) за регистриран търговец, който разделя партидите, или за всяко предприятие, което не подлежи на постоянен контрол, този търговец или това предприятие се счита от компетентния орган като получател на животните и в този случай се прилагат предвидените във втора алинея условия;

iv) за стопанства, център или организация, включително при частично разтоварване по време на превоз, всяко животно или група животни трябва съгласно член 3 да се придружават от оригинала на здравния сертификат или от придружителния документ, докато достигнат посочения в тях получател.

Получателите, посочени в първа алинея, iii) и iv), са длъжни преди всяко разделяне или всяко последващо пускане на пазара да проверяват за наличието на идентификационните марки, сертификатите или документите, посочени в член 3, параграф 1, букви в) и г), и да уведомяват компетентния орган за всяка нередност или неизрядност и в този последен случай да изолират въпросните животни, докато компетентният орган вземе решение във връзка с тях.

Гаранциите, които трябва да се дадат от получателите, посочени в първа алинея, iii) и iv), се определят в споразумение, което се подписва от компетентния орган по време на предварителната регистрация, предвидена в член 12. Компетентният орган проверява чрез внезапни проверки спазването на тези гаранции.

Разпоредбите на настоящата точка се прилагат mutatis mutandis за получателите на продуктите, посочени в член 1.

2. Всички получатели, посочени в сертификата или в документа, предвидени в член 3, параграф 1, буква г):

3. Подробните правила за прилагане на настоящия член се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая.

1. Когато общностното законодателство или националното законодателство в областите, по отношение на които все още няма хармонизиране на правилата и при спазване на общите правила на Договора, предвиждат поставянето под карантина на живите животни, последната обикновено се извършва в стопанството на местоназначение.

2. Когато това е оправдано от ветеринарна гледна точка, поставянето под карантина може да се извърши в карантинна станция. Тази станция се разглежда като местоназначение на пратката. Съответната държава-членка уведомява Комисията за основанията, които оправдават тази мярка.

3. Задълженията за поставянето под карантина и мястото на последната се уточняват при посочените в член 21, втора алинея, ветеринарни условия.

1. Държавите-членки гарантират, че по време на проверки, извършвани на местата, където на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, могат да бъдат внесени животни или продукти, посочени в член 1 и идващи от трета страна, като например пристанища, летища или гранични инспекционни пунктове с трети страни, се вземат следните мерки:

2. Въпреки това, считано от ►M8 1 юли 1992 г. ◄ и чрез дерогация от параграф 1, всички животни и продукти, които се превозват с транспортни средства, осигуряващи редовна и директна връзка между две географски точки в рамките на Общността, са предмет на правилата за контрол, предвидени в член 5.

1. Ако при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на превоз, компетентните органи на държава-членка установят:

а) наличието на агенти, причинители на болест, посочена в Директива 82/894/ЕИО ( 5 ), последно изменена с Решение 90/134/ЕИО на Комисията ( 6 ), на зооноза, на болест или на всяка друга причина, която може да представлява сериозна заплаха за животните или за човека, или че продуктите произхождат от заразен с епизоотична болест район, те нареждат поставянето под карантина на животното или на партидата животни в най-близката карантинна станция или тяхното заколване и/или унищожаване.

Разходите, направени за предвидените в първа алинея мерки, се поемат от изпращача, от неговия представител или от отговорното лице за продуктите или за животните.

Компетентните органи на държавата-членка на местоназначение незабавно уведомяват писмено по най-подходящия начин компетентните органи на останалите държави-членки и Комисията за направените констатации, за взетите решения и за мотивите за тези решения.

Предпазните мерки, предвидени в член 10, могат да се прилагат.

Освен това по искане на държава-членка и съгласно предвидената в член 17 процедура Комисията може с оглед да се справи с непредвидени от общностното законодателство ситуации да приеме всяка необходима мярка за постигането на съгласуван подход от държавите-членки;

б) че без да се засяга буква а), животните или продуктите не отговарят на условията, определени от общностните директиви, или в случай че държавата-членка получи гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или с еквивалентни общностни приети или които предстои да бъдат приети правила от националното ветеринарно-санитарно законодателство, те могат, ако условията за общественото здраве и за здравето на животните го позволяват, да предоставят на изпращача или на неговия представител да избира измежду:

— в случай на наличие на остатъчни вещества — задържане на животните и продуктите под контрол, докато се потвърди спазването на общностните правила и, в случай на неспазване на тези правила, прилагането на предвидените от общностното законодателство мерки,

— клането на животните или унищожаването на продуктите,

— тяхното връщане със съгласието на компетентния орган на държавата-членка на изпращане и с предварителното уведомяване на държавата-членка или държави-членки на транзит.

Въпреки това, в случай че се установят неточности в сертификата или документите, на собственика или на неговия представител трябва да се даде отсрочка, преди да се прибегне до тази последна възможност.

2. Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията изготвя списък с посочените в параграф 1 болести, както и правилата за прилагане на настоящия член.

1. В предвидените в член 8 случаи компетентният орган на държавата-членка на местоназначение се свързва незабавно с компетентните органи на държавата-членка на изпращане. Последните вземат всички необходими мерки и уведомяват компетентния орган на първата държава-членка за естеството на извършените проверки, за взетите решения и за мотивите за тези решения.

Ако компетентният орган на държавата-членка на местоназначение се опасява, че тези мерки са недостатъчни, той търси заедно с компетентния орган на държавата-членка на изпращане начини и средства за поправяне на положението; според случая това може да се състои в посещение на място.

Когато от предвидените в член 8 проверки се установяват повтарящи се нередности, компетентният орган на държавата-членка на местоназначение уведомява Комисията и компетентните органи на останалите държави-членки.

По искане на компетентния орган на държавата-членка на местоназначение или по нейна инициатива Комисията може, като отчита естеството на установените нарушения:

Тя уведомява държавите-членки за своите заключения.

В очакване на заключенията на Комисията държавата-членка на изпращане по искане на държавата-членка на местоназначение трябва да засили проверките на животни и продукти, произхождащи от одобрено стопанство, център, организация, пазар или събирателен център или от въпросния регион и при наличието на сериозни основания, свързани със общественото здраве или със здравето на животните, преустановява издаването на сертификати или на транспортни документи.

Държавата-членка на местоназначение може от своя страна да засили проверките по отношение на животните със същото място на произход.

Комисията по искане на една от двете съответни държави-членки и ако експертното становище потвърди нередностите, трябва съгласно предвидената в член 17 процедура да вземе подходящи мерки, които могат да се състоят в оправомощаване на държавите-членки да забранят въвеждането на тяхна територия на животни и продукти с произход от одобреното стопанство, център, организация, пазар или събирателен център или от съответните региони. Тези мерки трябва да бъдат потвърдени или преразгледани в най-кратки срокове съгласно предвидената в член 17 процедура.

2. Освен в предвидения в четвърта алинея случай настоящата директива не се отнася за средствата за обжалване на решенията на компетентните органи съгласно действащото национално законодателство в държавите-членки.

Взетите от компетентния орган на държавата на изпращане решения заедно с мотивите трябва да се съобщят на изпращача или на неговия представител, както и на компетентния орган на държавата-членка на изпращане.

Ако изпращачът или неговият представител го поиска, мотивираните решения трябва да му се изпратят в писмен вид, като се посочат средствата за обжалване съгласно действащото национално законодателство в държавата-членка на местоназначение, както и формата и сроковете, в които тези жалби могат да се подадат.

Въпреки това в случай на спор и ако двете страни са съгласни, те могат в максимален срок от един месец да поискат по повод на спораоценката на експерт, чието име фигурира в списъка на експерти на Общността, който трябва да се състави от Комисията, като разходите за тази експертиза са за сметка на Общността.

Експертът е натоварен да даде своето становище в максимален срок от седемдесет и два часа или след получаване на резултата от евентуалните анализи. Страните са обвързани от становището на експерта при спазване на общностното ветеринарно законодателство.

3. Разходите, направени за връщане на пратката, задържане или изолиране на животните и, според случая, за тяхното клане или унищожаване, са за сметка на изпращача, на неговия представител или на отговорното за животните и продуктите лице.

4. Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая.

1. Всяка държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията освен за появата на нейна територия на предвидените в Директива 82/894/ЕИО болести, също и за появата на всякакви зоонози, болест или друга причина, които могат да представляват сериозна заплаха за здравето на животните или за здравето на човека.

Държавата-членка на изпращане незабавно въвежда предвидените от общностното законодателство контролни и предпазни мерки, и по-конкретно определя предвидените в него буферни зони или приема всички други мерки, които прецени за подходящи.

Държавата-членка на изпращане или на транзит, която по време на посочената в член 5 проверка е установила една от посочените в първа алинея болести или причини, може, ако е необходимо, да вземе предвидените от общностното законодателство предпазни мерки, включително поставянето на животните под карантина.

Докато се вземат мерките в съответствие с параграф 4, държавата-членка на местоназначение може, ако има сериозни основания за защита на общественото здраве и здравето на животните, да вземе предпазни мерки спрямо засегнатите стопанства, центрове или организации, или, в случай на епизоотия, спрямо буферната зона, предвидена в общностното законодателство.

Приетите от държавите-членки мерки незабавно се съобщават на Комисията и на останалите държави-членки.

2. Един или повече представители на Комисията могат по искане на посочената в параграф 1, първа алинея държава-членка или по инициатива на Комисията да отидат незабавно на място, за да разгледат в сътрудничество с компетентните органи взетите мерки и да дадат становище по тези мерки.

3. Ако Комисията не е била уведомена за взетите мерки или ако прецени за недостатъчни взетите мерки, тя може в сътрудничество със заинтересованата държава-членка, докато се проведе заседание на Постоянния ветеринарен комитет, да вземе предпазни мерки спрямо животните или продуктите, произхождащи от засегнатия от епизоотията район или от дадено стопанство, център или организация. Тези мерки се представят на Постоянния ветеринарен комитет в най-кратки срокове за потвърждаване, изменение или отмяна съгласно предвидената в член 17 процедура.

4. Във всички случаи Комисията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет разглежда случая в най-кратки срокове. Тя приема съгласно предвидената в член 17 процедура необходимите мерки за посочените в член 1 животни и продукти и, ако обстановката го налага, за продуктите, произведени от тези животни. Тя наблюдава развитието на случая и съгласно същата процедура изменя или отменя, в зависимост от това развитие, взетите решения.

5. Подробните правила за прилагането на настоящия член, и по-специално списъка със зоонози или причини, които е вероятно да представляват сериозен риск за човешкото здраве, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 18.

Всяка държава-членка и Комисията посочват компетентната ветеринарна служба или служби, отговорни за ветеринарните проверки и за сътрудничеството с контролните служби на останалите държави-членки.

Държавите-членки следят всички търговци, участващи в търговията в рамките на Общността с посочените в член 1 животни и/или продукти:

Държавите-членки осигуряват също служителите в техните ветеринарни служби, според случая в сътрудничество с упълномощените за целта служители от други ведомства, да могат в частност:

Държавите-членки трябва да изискват проверяваните стопанства, центрове или организации да оказват необходимото сътрудничество за изпълнението на задачите по-горе.

1. Директива 64/432/ЕИО ( 7 ), последно изменена с Директива 89/662/ЕИО ( 8 ), се изменя, както следва:

в) членове 9 и 10 се заменят, както следва:

„Член 9

1.1. Държава-членка, която има национална програма за борба с една от непосочените в приложение Д заразни болести на цялата или на част от своята територия, може да представи на Комисията посочената програма, като в частност посочи:

— разпространението на болестта на своя територия,

— обосноваността на програмата, като се отчита важността на болестта и предвидената полза от програмата спрямо разходите за нея,

— географския район за прилагане на програмата,

— категориите статуси, приложими за обектите, стандартите, които трябва да се постигнат във всяка категория, както и процедурите за тестване,

— процедурите за контрол на тази програма,

— действията, които да се предприемат при загубата на статуса на обекта, независимо от причината за това,

— мерките за приемане в случай на положителни резултати, установени по време на извършваните проверки в съответствие с програмата.

2. Комисията разглежда представените от държавите-членки програми. Програмите могат да бъдат одобрени при спазване на критериите, посочени в параграф 1, съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват в търговията в рамките на Общността, се уточняват едновременно или най-късно три месеца след одобряването на програмите. Тези гаранции не трябва да надвишават тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб.

3. Програмата, представена от държавата-членка, може да се изменя или допълва съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура може да се одобрява изменение или допълнение, внесено във вече одобрена програма или в гаранциите, определени в съответствие с параграф 2.

Член 10

1.1. Държава-членка, която счита, че по отношение на цялата или част от територията си е свободна от една от болестите, към която говедата и свинете са възприемчиви, представя на Комисията съответните документация в подкрепа на тази преценка. В частност тя посочва:

— естеството на болестта и историята на появяването ѝ на нейна територия,

— резултатите от тестванията за наблюдение, основаващи се на серологични, микробиологични, патологични или епидемиологични изследвания и на факта, че тази болест подлежи на задължително обявяване пред компетентните органи,

— времетраенето на извършеното наблюдение,

— евентуално периода, през който ваксинирането срещу болестта е било забранено, и географския район, засегнат от тази забрана,

— правилата за проверка за липсата на болест.

2. Комисията разглежда документацията, изпратена от държавата-членка. Допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват в търговията в рамкиет ан Общността, могат да се уточнят съгласно предвидената в член 12 процедура. Тези гаранции трябва да не надвишават тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб. Когато документацията е представена преди 1 юли 1991 г., решения по допълнителни гаранции се вземат преди 1 януари 1992 г.

3. Съответната държава-членка уведомява Комисията за всяка промяна в данните, посочени в параграф 1. В светлината на представените сведения определените в съответствие с параграф 2 гаранции могат да се изменят или да отпаднат съгласно процедурата, предвидена в член 12.“

2. Член 5, параграф 2, алинеи от 2 до 5 и членове 7 и 15 от Директива 88/407/ЕИО ( 9 ) се заличават.

3. Член 5, параграф 2, алинеи от 2 до 4 и член 14 от Директива 89/556/ЕИО ( 10 ) се заличават.

4. В член 13, първа алинея, пети ред от Директива 72/462/ЕИО ( 11 ), последно изменена с Директива 89/227/ЕИО ( 12 ), цифрата „три“ се заменя с цифрата „пет“.

1. В Директива 64/432/ЕИО и в Директива 89/556/ЕИО се добавя следният член 14:

Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар ( 13 ), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени.

2. В Директива 88/407/ЕИО се добавя следният член 15:

Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар ( 14 ), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени.

3. Член 9 от Директива 90/426/ЕИО се заменя, както следва:

Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар ( 15 ), се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени.

Комисията може съгласно предвидената в член 18 процедура да измени списъка с болестите, посочени в приложение В.

В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет, учреден с Решение 68/361/ЕИО ( 16 ), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 17 от Директива 89/662/ЕИО.

В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет се произнася в съответствие с правилата, установени в член 18 от Директива 89/662/ЕИО.

В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура Постоянният зоотехнически комитет, учреден с Решение 77/505/ЕИО ( 17 ), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 11 от Директива 88/661/ЕИО ( 18 ).

1. Комисията създава съгласно предвидената в член 18 процедура компютъризирана система за връзка между ветеринарните органи с оглед в частност да се улесни информационният обмен между компетентните органи на регионите, в които са издадени здравен сертификат или документ, придружаващи животните и продуктите от животински произход, и компетентните органи на държавата-членка на местоназначение.

2. Правилата за финансовото участие на Общността, предвидени в член 37 от Решение 90/424/ЕИО, необходими за изпълнението на тази програма, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 42 от посоченото решение.

3. Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията приема правилата за прилагане на настоящия член, и в частност подходящите стандарти за обмена на данни и правилата за защита на обменените данни.

До ►M8 31 декември 1992 г. ◄ търговията с посочените в приложение Б животни и продукти в очакване на приемането на общностно законодателство и без да се засяга запазването на евентуалните национални правила, предвидени за идентификация на партидите, се подчинява на определените в настоящата директива правила за контрол, и в частност на тези, посочени в член 3, параграф 1, буква а), втората половина на изречението.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки условията и процедурите, които се прилагат при търговията с животните и продуктите, посочени в първи параграф.

Комисията съгласно предвидената в член 17 процедура определя необходимите мерки за информатизирано представяне на за условията, посочени във втора алинея.

Правилата за проверките, предвидени за животните и продуктите, посочени в приложение А, се разширяват за животните и продуктите от животински произход, които все още не са обхванати от това приложение при приемането на хармонизираните правила, уреждащи търговията с тях. ►M8 —————1 януари 1992 г.—————31 декември 1992 г.————— ◄

1. Държавите-членки представят на Комисията, като използват единен образец, съответната информация относно проверките, извършени съгласно настоящата директива.

2. Комисията преглежда информацията, посочена в параграф 1, в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. Тя може да приеме подходящи мерки в съответствие с процедурата, определена в член 18.

3. Подробни правила за прилагането на настоящия член, по-специално честотата на съобщаване на информацията, образеца, който ще се използва и вида на нужната информация, се определят в съответствие с процедурата, определена в член 18.

Съветът въз основа на доклад на Комисията, съдържащ евентуални предложения, по които Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, преразглежда:

С цел да се позволи постепенното въвеждане на режима на контрол, предвиден в настоящата директива, до 31 декември 1992 година държавите-членки могат да извършват:

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със:

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, глава I, раздел 1 към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО.

ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ, НО ТЪРГОВИЯТА С КОИТО ЩЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРОВЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Ветеринарно законодателство — други живи животни, неизброени в приложение А, глава I.

Ветеринарно законодателство — сперма, яйцеклетки и ембриони, неизброени в приложение А, глава I.

СПИСЪК НА БОЛЕСТИТЕ ИЛИ ЕПИЗООТИИТЕ, КОИТО ИЗИСКВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СПЕШНИ МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ (ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, РЕГИОНИ ИЛИ ЗОНИ)

		Официален вестник
		No	page	date
M1	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/539/ЕИО от 15 октомври 1990 година	L 303	6	31.10.1990
M2	COUNCIL DIRECTIVE 90/667/EEC of 27 November 1990 (*)	L 363	51	27.12.1990
M3	COUNCIL DIRECTIVE 90/675/EEC of 10 December 1990 (*)	L 373	1	31.12.1990
M4	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/68/ЕИО от 28 януари 1991 година	L 46	19	19.2.1991
M5	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/174/ЕИО от 25 март 1991 година	L 85	37	5.4.1991
►M6	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/496/ЕИО от 15 юли 1991 година	L 268	56	24.9.1991
►M7	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/628/ЕИО от 19 ноември 1991 година	L 340	17	11.12.1991
►M8	ДИРЕКТИВА 92/60/ЕИО НА СЪВЕТА от 30 юни 1992 година	L 268	75	14.9.1992
M9	ДИРЕКТИВА 92/65/ЕИО НА СЪВЕТА от 13 юли 1992 година	L 268	54	14.9.1992
►M10	ДИРЕКТИВА 92/118/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година	L 62	49	15.3.1993
►M11	ДИРЕКТИВА 2002/33/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2002 година	L 315	14	19.11.2002