1)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, алинея 3 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 ( 1 ) има за последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса, когато са налице условията, определени в посочения регламент?

2)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално общия принцип на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не може да се защитят очакванията на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение и са извлекли ползи от изпълнението му, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?

3)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, допускат ли член 9 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 от 9 юли 2001 г. ( 2 ) и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, алинея 3 от Законодателен декрет № 157/2004, приет от Италианската република, който установява различни режими на възстановяване на допълнителната такса, начислена в повече, разграничавайки, за целите на сроковете и на условията и реда на това възстановяване, производителите, които са приели, че са длъжни да спазят национална разпоредба, която се оказва в противоречие с правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?