1

С жалбата си до Съда Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 март 2018 г., Alouminion/Комисия (T‑542/11 RENV, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:132), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяната на Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 година относно държавна помощ SA.26117 — C 2/2010 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA (ОВ L 166, 2012 г., стр. 83, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Alouminion tis Ellados AE, чиито правоприемници последователно са Alouminion AE, Alouminion tis Ellados VEAE и Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon (наричани по-нататък общо „жалбоподателят“), произвежда алуминий в Гърция.

3

През 1960 г. жалбоподателят сключва договор (наричан по-нататък „договорът от 1960 г.“) с публичното електроенергийно предприятие Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), по силата на който му се предоставя преференциална тарифа за доставката на електроенергия (наричана по-нататък „преференциалната тарифа“).

4

Член 2, параграф 3 от договора от 1960 г. предвижда мълчаливото му продължаване за последователни периоди от пет години, освен ако не бъде прекратен от една от страните с двегодишно предизвестие с препоръчано писмо с обратна разписка.

5

Съгласно споразумение, сключено между жалбоподателя и гръцката държава и потвърдено официално със законодателен декрет от 1969 г. (наричан по-нататък „законодателният декрет от 1969 г.“), срокът на договора от 1960 г. трябва да изтече на 31 март 2006 г., освен ако не бъде продължен в съответствие с неговите разпоредби.

6

В решение SG (92) D/867 от 23 януари 1992 г. относно спорна помощ в полза на предприятието Alouminion tis Ellados AE, помощ NN 83/91 (наричано по-нататък „решението от 1992 г.“), Европейската комисия приема, че преференциалната тарифа, предоставена на това предприятие, представлява държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар.

7

С решение от 16 октомври 2002 г., озаглавено „Разрешение за държавни помощи при прилагане на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] — Случаи, в които Комисията няма възражения“ (ОВ C 9, 2003 г., стр. 6), Комисията одобрява субсидия, предоставена от Република Гърция в електроенергийния отрасъл (наричано по-нататък „решението от 2002 г.“).

8

През февруари 2004 г. DEI уведомява жалбоподателя за желанието си да прекрати договора от 1960 г. и, считано от 1 април 2006 г., в съответствие с договорните разпоредби преустановява да прилага спрямо него преференциалната тарифа.

9

Жалбоподателят оспорва прекратяването пред компетентните национални юрисдикции.

10

С определение от 5 януари 2007 г. (наричано по-нататък „първото определение за обезпечителни и привременни мерки“) по реда на обезпечителното производство Monomeles Protodikeio Athinon (Окръжен съд, заседаващ като едноличен съдия, Атина, Гърция) постановява като привременна мярка спиране занапред на последиците от прекратяването. Според посочения съд прекратяването е недействително с оглед на условията по договора от 1960 г. и приложимата национална правна уредба.

11

DEI оспорва първото определение за обезпечителни и привременни мерки пред Polymeles Protodikeio Athinon (Окръжен съд Атина, Гърция), който също по реда на обезпечителното производство с определение от 6 март 2008 г. уважава занапред неговото искане за прекратяването на договора от 1960 г. и за преустановяване на прилагането на преференциалната тарифа.

12

Така в периода от 5 януари 2007 г. до 6 март 2008 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“) жалбоподателят продължава да се ползва от преференциалната тарифа.

13

През юли 2008 г. Комисията е сезирана с няколко жалби по повод по-специално на преференциалната тарифа. С писмо от 27 януари 2010 г. тя уведомява Република Гърция за решението си да започне процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и приканва заинтересованите страни да представят становищата си в едномесечен срок от датата на публикуване на решението.

14

Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 16 април 2010 г. (ОВ C 96, 2010 г., стр. 7).

15

В решението Комисията изразява съмнения по въпроса дали преференциалната тарифа, прилагана от DEI по отношение на жалбоподателя през разглеждания период, е на същото равнище като тарифата, прилагана към другите големи промишлени потребители на електричество с високо напрежение, установени в Гърция, като се има предвид, че преференциалната тарифа е трябвало да престане да се прилага на 31 март 2006 г., но е била продължена с първото определение за обезпечителни и привременни мерки.

16

Република Гърция, жалбоподателят и DEI изпращат своите становища на Комисията.

17

В спорното решение Комисията приема, че Република Гърция е предоставила неправомерно на жалбоподателя държавна помощ в размер на 17,4 милиона евро посредством прилагане на преференциалната тарифа през разглеждания период. Тъй като въпросната помощ е предоставена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и поради това е несъвместима с вътрешния пазар, Комисията разпорежда на Република Гърция да я възстанови от жалбоподателя.

18

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 6 октомври 2011 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение. В подкрепа на своята жалба той излага десет твърдения.

19

С решение от 8 октомври 2014 г., Alouminion/Комисия (T‑542/11, EU:T:2014:859), Общият съд приема първото твърдение по жалбата и отменя спорното решение, без да се произнася по останалите изложени твърдения.

20

На 18 декември 2014 г. DEI подава жалба срещу това съдебно решение в секретариата на Съда.

21

С решение от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados (C‑590/14 P, EU:C:2016:797), Съдът отменя решение от 8 октомври 2014 г., Alouminion/Комисия (T‑542/11, EU:T:2014:859), връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.

22

След посоченото решение на Съда Общият съд разглежда твърдения от второ до десето, изложени от жалбоподателя в първоинстанционната му жалба, по които не се е произнесъл в решението си от 8 октомври 2014 г., Alouminion/Комисия (T‑542/11, EU:T:2014:859).

23

По-специално петото и седмото твърдение могат да бъдат обобщени по следния начин.

24

С петото твърдение, включващо три части, жалбоподателят упреква Комисията в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

25

С първата част жалбоподателят твърди, че преференциалната тарифа не е предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Във втората част жалбоподателят по същество оспорва селективния характер на тарифата. С третата част жалбоподателят упреква Комисията в неправилна преценка на последиците от преференциалната тарифа, която според него не засяга търговията между държавите членки, нито води до нарушаване на конкуренцията.

26

Седмото твърдение е за нарушение на правото на защита.

27

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички изложени от жалбоподателя твърдения в подкрепа на подадената жалба и поради това отхвърля последната в нейната цялост.

28

С жалбата си до Съда жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по спора, да отмени спорното решение и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

30

DEI иска от Съда да отхвърли изцяло жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

31

С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 9 септември 2019 г., жалбоподателят иска отстраняване на нередовност при подаването на документ, който е представил още пред Общия съд, или в противен случай възобновяване на устната фаза на производството в приложение на член 83 от Процедурния правилник на Съда с цел подаване на въпросния документ като отстраняване на нередовност.

32

В подкрепа на искането жалбоподателят сочи, че в заседанието пред Съда Комисията отбелязва, че за разглеждания период таблицата със сумите, получени от прилагането съответно на преференциалната тарифа и на тарифата за останалите големи промишлени потребители на електричество с високо напрежение, представена от него в приложение 12 към жалбата до Общия съд, е нечетлива.

33

Жалбоподателят признава, че четенето на този документ може да се затрудни поради използваните цветове и многобройните последователни фотокопия и дигитализации, през които е преминал, и поради това иска разрешение да представи отново този документ във вид, от който предишните светлосенки са премахнати с цел подобряване на четимостта и вземането му предвид от Съда.

34

Трябва да се подчертае, че след като искането за отстраняване на нередовност при подаването на посочения документ е отхвърлено от Съда поради просрочие, писмото на жалбоподателя трябва да се счита за искане за възобновяване на устната фаза на производството.

35

В това отношение следва да се припомни, че Съдът може във всеки момент, след изслушване на генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник, по-специално когато смята, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали (решение от 6 март 2018 г., Achmea,C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 28 и цитираната съдебна практика).

36

В случая жалбоподателят иска възобновяване на устната фаза на производството само с цел да получи разрешение, като отстраняване на нередовност, да внесе въпросния документ във вид, който според него е четлив, за да осигури вземането му предвид от Съда.

37

Следва да се отбележи, че таблицата в този документ, що се отнася до релевантните данни за разрешаване на спора, с който е сезиран Съдът, е достатъчно четлива във вида, съдържащ се в приложение 12 към жалбата до Общия съд. Следователно въпросният документ е могъл да бъде взет предвид от Съда.

38

От това следва, че Съдът е получил достатъчно разяснения и разполага с всички необходими доказателства, за да се произнесе по настоящата жалба.

39

Поради това, след изслушване на генералния адвокат, следва да се отхвърли искането да бъде разпоредено възобновяването на устната фаза на производството.

40

Жалбоподателят излага три твърдения в подкрепа на жалбата си до Съда, с които по същество критикува мотивите, поради които Общият съд отхвърля петото и седмото твърдение, които е представил в производството пред него.

41

Първото твърдение за нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС се поделя на три части, отнасящи се до съображенията на Общия съд съответно за наличието на предимство, селективност на посоченото предимство, както и за въздействието на разглежданата мярка върху търговията между държавите членки и конкуренцията.

42

Второто твърдение е за нарушение на задължението за мотивиране на Общия съд.

43

Третото твърдение е за грешка, допусната от него, с отхвърлянето в производството пред него на седмото твърдение за нарушаване на правото на защита.

44

С цел улесняване на анализа на основателността на настоящата жалба следва най-напред да се разгледа третото твърдение, след това втората и третата част на първото твърдение и накрая първата част на първото твърдение съвместно с второто твърдение по нея.

45

С третото си твърдение жалбоподателят упреква Общия съд, че допуска грешка при прилагане на правото, като в точки 179—200 от обжалвано съдебно решение отхвърля доводите му, изведени от нарушение на правото на защита.

46

Жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел по-специално, от една страна, че правото на защита, от което може да се ползва получателят на помощ, се изчерпва с правото на участие в административното производство, и от друга страна, че не е представил доказателства, че в отсъствието на твърдяната нередовност производството е можело да има друг резултат.

47

В това отношение той подчертава, че поначало липсата в производството за контрол на държавните помощи на процесуални гаранции в полза на получателя се компенсира от факта, че държавите членки имат интереси, съвпадащи с тези на получателя на помощта, поради което подготвят преписките съвместно, представят доказателства и при необходимост обща защита срещу евентуалните твърдения за нарушения, отправени от Комисията.

48

Жалбоподателят вече подчертал обаче пред Общия съд, че в случая това не е така. Всъщност интересите му като получател на разглежданата помощ съвпадали с тези на гръцката държава и поради това, за разлика от DEI, той нито участвал в производството пред Комисията, нито от него било искано да представя доказателства, нито пък е бил информиран относно провежданото разследване. Поради това узнал за въпросното разследване едва когато било публикувано съобщението за задълбоченото разследване.

49

Жалбоподателят добавя, че тъй като Комисията не упоменала в това съобщение решението от 2002 г., което било основният стълб на спорното решение, на него му била предоставена възможност да представи своите доводи в тази връзка едва в производството по жалбата му пред Общия съд. За разлика от постановеното от последния в точка 197 от обжалваното съдебно решение обаче, тъй като Общият съд отхвърлил доводите му, поради това че били представени извън срока, жалбоподателят не бил изслушан и поради това правото на защита било нарушено.

50

Освен това жалбоподателят поддържа, че неправилно Общият съд приел, че не е представил доводи, че резултатът би бил различен, ако бе имал възможност да представи доводи във връзка с решението от 2002 г. Всъщност пред Общия съд той посочил, че ако правото на защита е било спазено, това решение е нямало да може да се включи в мотивите на спорното решение, тъй като според него не упоменавало, че преференциалната тарифа представлява държавна помощ. При всички положения решението от 2002 г. било непротивопоставимо спрямо него.

51

Комисията и DEI считат, че това твърдение трябва да се отхвърли като неоснователно.

52

Най-напред трябва да се припомни, че видно от практиката на Съда, цитирана впрочем от Общия съд в точка 194 от обжалваното съдебно решение, в производството за контрол на държавни помощи на получателя на помощта не се отрежда специална роля сред останалите заинтересовани лица и същият няма право на защита (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 83).

53

Същевременно в качеството на получател на разглежданата помощ жалбоподателят е имал възможност, както постановява Общият съд в точка 196 от обжалваното съдебно решение, да представи становище в производството, довело до приемането на спорното решение, тъй като това право е закрепено по-специално в член 108, параграф 2 ДФЕС.

54

От представената пред Съда преписка личи, а това бе потвърдено и в заседанието пред Съда, че в това производство жалбоподателят е имал възможност да представи становище.

55

Следователно Общият съд основателно в точка 197 от обжалваното съдебно решение постановява, че жалбоподателят не е имал основание да твърди нарушение на правото на защита в рамките на това производство.

56

Във връзка с решението от 2002 г. следва да се отбележи, подобно на Общия съд в точка 187 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е имала задължение да представи завършен анализ във връзка с разглежданата помощ в съобщението си за откриване на официална процедура по разследване.

57

При всички положения, след като решението от 2002 г. е публикувано в Официален вестник на Европейските общности и следователно жалбоподателят е могъл да получи достъп до него, той не би могъл да твърди основателно, че неупоменаването на това решение в споменатото съобщение му е попречило да узнае за съществуването на въпросното решение, нито че последното е било непротивопоставимо по отношение на него.

58

Относно упрека, че неправилно Общият съд приел, че жалбоподателят не е посочил пред него, че резултатът би бил различен, ако бе имал възможност да представи доводите си във връзка с решението от 2002 г., същият се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

59

Всъщност в точка 199 от това съдебно решение Общият съд отбелязва не че жалбоподателят не е посочил обстоятелства в тази връзка, а че не е изтъкнал никакви доказателства, които да могат да установят, че при липсата на твърдяната нередовност производството е можело да доведе до различен резултат.

60

С оглед на това третото твърдение по жалбата пред Съда следва да се отхвърли като неоснователно.

61

С втората част на първото си твърдение жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 146—148 от обжалвано съдебно решение е допуснал грешки при прилагане на правото в преценката си относно селективността на разглежданото предимство.

62

Според жалбоподателя Общият съд неправилно се съсредоточил върху факта, че през разглеждания период той е бил единственото предприятие, което се ползва от преференциалната тарифа, и не е взел предвид правното естество и причините, довели до приемането на разглежданата мярка.

63

Жалбоподателят припомня, че в решение от 4 юни 2015 г., Комисия/MOL (C‑15/14 P, EU:C:2015:362, т. 60), Съдът уточнява, че селективността на определена мярка трябва да се преценява в контекста, в който се вписва процесуалната рамка, в която е приета тази мярка. В този смисъл Съдът постановил, че изискването за селективност е различно според това дали разглежданата мярка е предвидена като обща схема за помощ или като индивидуална помощ. В последния случай идентифицирането на икономическото предимство позволявало по принцип да се предположи неговата селективност. Обратно, когато се разглежда обща схема за помощи, било необходимо да се определи дали, въпреки обстоятелството, че предоставя предимство на общо основание, въпросната мярка ползва изключително определени предприятия или определени области на дейност.

64

На тази основа жалбоподателят стига до извода, че Общият съд е бил длъжен да разгледа въпроса дали, когато националният съд постановява първото определение за обезпечителни и привременни мерки, той е провел разграничения между предприятията, които с оглед на преследваната цел се намират в съпоставимо положение, и следователно му е осигурил селективно предимство, което може да го благоприятства в сравнение с други предприятия в съпоставимо положение.

65

Доколкото обаче националният съд, произнасяйки се по реда на обезпечителното производство и определяйки привременни охранителни мерки, просто прилагал общите гръцки разпоредби за защита на всяко лице, което твърди, че е било лишено от произтичащите му от договор права, нямало никакви данни, че в съпоставимо положение мерки, аналогични на предоставените на жалбоподателя с първото определение за обезпечителни и привременни мерки, не биха били предоставени на всяко друго предприятие, и по-специално на Larko, вторият по големина потребител на електричество с високо напрежение, установен в Гърция, който подобно на жалбоподателя се ползва от преференциална тарифа, освен през разглеждания период. Следователно приемането на разглежданата мярка не разкривало никакви признаци на селективност.

66

Комисията и DEI считат, че втората част на първото твърдение трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

67

Трябва да се припомни, че видно от решение от 4 юни 2015 г., Комисия/MOL (C‑15/14 P, EU:C:2015:362, т. 60), изискването за селективност е различно според това дали разглежданата мярка е предвидена като обща схема за помощ или като индивидуална помощ. В последния случай идентифицирането на икономическото предимство позволява по принцип да се предположи неговата селективност.

68

В случая следва да се констатира, че за разлика от твърденията на жалбоподателя, разглежданата мярка, а именно произтичащата от първото определение за обезпечителни и привременни мерки, представлява не обща схема за помощи, а индивидуална помощ.

69

Както отбелязва Общият съд в точка 147 от обжалваното съдебно решение, първото определение за обезпечителни и привременни мерки произвежда действие ex nunc, поради което това действие се простира само до страните по разглеждания спор, а именно до жалбоподателя и DEI. При това положение не би могло да се счита, че споменатата мярка представлява обща схема за помощи.

70

Този извод не би могъл да се постави под съмнение с оглед на довода на жалбоподателя, че Larko, друг голям промишлен потребител, клиент на DEI, който се ползва от преференциална тарифа, е можел да получи по реда на обезпечителното производство от националния съд мерки, сходни с предоставените на жалбоподателя с първото определение за обезпечителни и привременни мерки.

71

Всъщност в обезпечителното производство съдът разполага с право на преценка дали да предостави или не мерки в защита на интересите на страните по спора, с който е сезиран, и това право варива в зависимост от особените обстоятелства, характеризиращи този спор. В този контекст не би могло да се презумира, че предприятие, различно от жалбоподателя, е можело, ако отправи съответно искане, да получи мерки, сходни с предоставените на жалбоподателя с първото определение за обезпечителни и привременни мерки.

72

След като изложените от жалбоподателя доводи в рамките на втората част на първото твърдение по жалбата се основават на погрешната предпоставка, че разглежданата мярка представлява обща схема за помощи, те трябва да се отхвърлят като неоснователни.

73

С третата част на първото си твърдение жалбоподателят упреква Общия съд в няколко грешки при прилагане на правото, както и в изопачаване на доказателства във връзка с преценката на последиците от разглежданата мярка за търговията и конкуренцията.

74

Жалбоподателят твърди, че пред Общия съд е изтъкнал практиката на Съда, установена с решение от 17 септември 1980 г., Philip Morris Holland/Комисия (730/79, EU:C:1980:209, т. 11), съгласно която Комисията е задължена да докаже, че разглежданата мярка е засилила или може да засили позицията му в търговията между държавите членки в сравнение с други производствени предприятия от сектора на алуминия.

75

Жалбоподателят поддържа, че разглежданата мярка няма как да има такава последица, тъй като третираният алуминий е еднороден продукт, чиято цена по същество се определя от международните пазари, поради което всяко намаляване на разходите в резултат от преференциалната тарифа, прилагана спрямо него, не може да се отрази на продажбената цена на неговите продукти. Освен това по-специално от решението от 1992 г. следвало, че през разгледания период преференциалната тарифа е била значително по-висока от цената на електроенергията, заплащана от международните му конкуренти.

76

Жалбоподателят изтъква, че неправилно в точки 159—164 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали разглежданата мярка може да засили икономическата му позиция поради прилагането на преференциалната тарифа. Всъщност Общият съд трябвало да разгледа въпроса дали предимството, от което се е ползвал, може да повлияе на конкурентната му позиция спрямо останалите производители на алуминий, извършващи дейност на европейския и световния пазар.

77

Общият съд обаче се ограничил да приеме, че разглежданата помощ не може да засегне конкуренцията чрез продажбени цени, по-ниски от цените на конкурентите на жалбоподателя, които се определят от пазара независимо от волята на последния. Така, подобно на Комисията, Общият съд констатирал нарушение на конкуренцията и въздействие върху търговията, основавайки се единствено на факта, че намаляването на производствените разходи трябва да доведе до реализиране или на по-голяма печалба или на по-малка загуба от жалбоподателя през разглеждания период, без обаче да провери дали той е бил в състояние да се възползва от осигуреното икономическо предимство, за да подобри конкурентната си позиция на пазара на алуминий.

78

Жалбоподателят добавя, че в точки 165 и 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд, неправилно и без да се мотивира, отхвърля доводите му във връзка с решението от 1992 г. и с другите представени пред него икономически данни, с което допуска грешка при прилагане на правото.

79

Според жалбоподателя решението от 1992 г. е релевантно, тъй като индиректно признава, че конкурентната му позиция на пазара може да бъде засегната само ако DEI е било в състояние да му доставя електроенергия на цена, по-ниска от заплащаната от основните му конкуренти. Икономическите данни, отхвърлени от Общия съд поради това, че се отнасят за различни от разглеждания период, също били релевантни, тъй като се отнасяли за сектор, в който инвестиции се правели и договори се сключвали за няколко десетилетия.

80

Жалбоподателят добавя, че неправилно Общият съд не взема под внимание, че той е представил пред него доказателства във връзка с разглеждания период, и по-специално доклад относно заплащаните от основните му конкуренти цени за потребяваната от тях електроенергия и относно цените, прилагани в световен мащаб през 2006 г. Релевантни за определяне на потенциалните последици от разглежданата мярка за търговията и конкуренцията били именно икономическите данни, констатирани към датата на приемане на първото определение за обезпечителни и привременни мерки, тоест данните, отнасящи се за 2006 г.

81

Комисията и DEI считат, че третата част на първото твърдение трябва да бъде отхвърлена като неоснователна

82

Трябва да се припомни, видно от постоянната практика на Съда, на която Общият съд се позовава в точка 157 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е длъжна не да установи реално въздействие на помощите върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само да провери дали тези помощи могат да засегнат тази търговия и да нарушат конкуренцията (решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 44 и от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C‑66/02, EU:C:2005:768, т. 111).

83

Когато помощта укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с други конкурентни предприятия във вътрешната за Съюза търговия, последната трябва да се счита за повлияна от въпросната помощ (решения от 17 септември 1980 г., Philip Morris Holland/Комисия, 730/79, EU:C:1980:209, т. 11, и от 20 ноември 2003 г., GEMO, C‑126/01, EU:C:2003:622, т. 41).

84

В случая следва да се отбележи, че след като в точки 159 и 160 от обжалваното съдебно решение приема, че от спорното решение следва, че жалбоподателят присъства в сектор, в който стоките са предмет на интензивна търговия между държавите членки, тъй като алуминий се произвежда в девет държави членки, различни от Република Гърция, както и че разглежданата мярка засилва позицията на жалбоподателя спрямо останалите конкурентни предприятия в търговията между държавите членки, Общият съд потвърждава констатацията на Комисията, че тези предприятия са били увредени от разглежданата мярка и следователно е изпълнен критерият за нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки.

85

В това отношение Общият съд отхвърля доводите на жалбоподателя, като в точки 161—164 от обжалваното съдебно решение приема, от една страна, че не би могло сериозно да се оспорва, че преференциалната тарифа е намалила производствените разходи на жалбоподателя, без това да има връзка с производствените разходи на конкурентните предприятия, установени в държави членки, различни от Република Гърция, и от друга страна, че дори ако цените за продажба на разглежданите стоки се определят на борсата, на международно равнище, което не позволява на жалбоподателя да отрази в цената за продажба на посочените стоки постигнатата икономия от разходите за производство, той все пак е имал възможност да реализира печалба заради преференциалната тарифа, предоставена от DEI, за разлика от конкурентните предприятия, установени в тези други държави членки.

86

Поради това следва да се констатира, че съображенията, изложени от Общия съд, доколкото целят да установят, че разглежданата мярка е могла да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията, са в съответствие с постоянната практика на Съда, припомнена в точки 82 и 83 от настоящото решение.

87

Доводите на жалбоподателя, изведени от това, че Общият съд е трябвало да провери дали той действително е имал възможност да се възползва от икономическото предимство, осигурено от прилагането на преференциална тарифа, за да подобри конкурентната си позиция на пазара на алуминий, следователно не биха могли да се приемат.

88

По отношение на доводите във връзка с решението от 1992 г. и икономическите данни, предоставени от жалбоподателя, и по-специално на доклада, съдържащ статистически данни за 2006 г., е достатъчна констатацията, че те се отнасят за периоди, различни от разглеждания, който се ситуира между 5 януари 2007 г. и 6 март 2008 г., както и че поради това са ирелевантни. Следователно Общият съд основателно ги отхвърля в точка 165 от обжалваното съдебно решение.

89

От изложеното следва, че съображенията на Общия съд относно последиците от разглежданата мярка за търговията и конкуренцията не са опорочени нито поради изопачаване на доказателства, нито от грешки при прилагане на правото.

90

Следователно третата част на първото твърдение трябва да се отхвърли като неоснователна.

91

С първата част на първото си твърдение и с второто си твърдение жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 117—138 от обжалвано съдебно решение, от една страна, е допуснал грешки при прилагане на правото и е изопачил факти в преценката си относно наличието на предимство, и от друга страна, е нарушил задължението си за мотивиране.

92

Следва, на първо място, да се разгледат доводите във връзка с грешките при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, и на второ място, доводите във връзка с изопачаването на факти, както и във връзка с наличието на нарушение на задължението за мотивиране.

93

На първо място жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 115—138 от обжалваното съдебно решение е разгледал отделно и последователно въпроса дали жалбоподателят се е ползвал от по-ниски производствени разходи в резултат от прилагането на преференциалната тарифа, въпроса за обосновката на осигуреното предимство поради икономически съображения и за прилагането на критерия за частния инвеститор. Във връзка с това Общият съд не проверил дали преференциалната тарифа може да се счита за съвместима с нормалните пазарни условия.

94

Този подход бил в противоречие с практиката на Съда, по-специално с решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 21, 23 и 66), в което Съдът постановил, че тези обстоятелства трябва да се разглеждат едновременно и общо, за да се установи, че предприятието се е ползвало от предимство. В това решение Съдът също уточнил, от една страна, че условията, на които трябва да отговаря мярката, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, да получи същото предимство, и от друга страна, че разглеждането на критерия за частния инвеститор не е изключение, което да се прилага само когато се потвърди, че съществува помощ, а е сред факторите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на помощ.

95

На второ място жалбоподателят упреква Общия съд, че е отказал да разгледа икономическата обосновка на спорното предимство и е приложил неправилно правилата за тежестта на доказване на такава обосновка.

96

В това отношение жалбоподателят поддържа, че неправилно в точки 125—127 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, от една страна, че след като е констатирано наличието на предимство, Комисията не следва да проверява служебно наличието на икономически оправдания, тъй като те следва да бъдат доказани от съответната държава членка, ако тя възнамерява да оспори преценката на Комисията, и от друга страна, че Комисията има право в този контекст да се ограничи с доказателствата, представени от държавата членка в хода на административното производство, а тъй като Република Гърция не представя доводи в този смисъл, спорното решение не може да се критикува по този въпрос.

97

Според жалбоподателя съображенията на Общия съд са опорочени поради грешка при прилагане на правото, тъй като преобръща тежестта на доказване на съществуването на помощ и неправилно ограничава задължението на Комисията единствено до преценка на изложените от съответната държава членка аргументи в хода на административното производство.

98

Тези съображения били в разрез с постановеното от Съда в решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 23—26) и с възложеното на Комисията задължение за провеждане на надлежно и безпристрастно разследване, видно от точка 90 от решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott (C‑290/07 P, EU:C:2010:480). Всъщност, ако се допуснело, че Комисията не е задължена да проверява служебно наличието на икономически оправдания, тя била задължена да разглежда доводите, които получателят на съответната помощ е изложил пред нея по време на досъдебната процедура.

99

Жалбоподателят добавя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 128 от обжалваното съдебно решение твърди, че DEI в качеството си на доставчик на електроенергия на жалбоподателя е поддържало без следа от съмнение, че през разглеждания период преференциалната тарифа е под производствените му разходи и не се компенсира по друг начин. Това твърдение било недействителна замяна на мотиви, тъй като в спорното решение Комисията не разгледала въпроса дали през разглеждания период преференциалната тарифа действително е под производствените разходи на DEI.

100

Освен това Общият съд нито проверил дали тези фактически обстоятелства отговарят на истината, нито взел под внимание доказателствата, представени от жалбоподателя в тази връзка. От тях обаче личало, че преференциалната тарифа покрива производствените разходи на DEI и му осигурява разумна печалба, по-специално чрез участието на последното в печалбата на жалбоподателя.

101

На трето място жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал няколко грешки при прилагане на правото в направената от него преценка съгласно критерия за частния инвеститор.

102

Жалбоподателят, който се позовава на решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 43 и 48), поддържа, че в случая Общия съд е бил длъжен да вземе предвид този критерий, неправилно е изразил съмнения относно приложимостта му и не е взел под внимание важността му за преценката дали разглежданата мярка отразява обичайните пазарни условия.

103

Според жалбоподателя Общият съд не е отчел подробно твърде особените обстоятелства по случая, които жалбоподателят е представил пред него, и по-специално факта, че както приели компетентните органи в областта на защитата на конкуренцията на Гърция и Европейския съюз, DEI е доминиращо предприятие, което систематично злоупотребява с позицията си на пазара в продължение на няколко десетилетия посредством ценовата си политика. Общият съд също не отчел обстоятелството, че жалбоподателят няма алтернативен източник за снабдяване с електроенергия, поради което трябва да преустанови дейността си, ако престане да се снабдява от DEI.

104

Освен това Общият съд неправилно изходил от предпоставката, че жалбоподателят задължително попада под действието на регламентирана тарифа A-150, която в Гърция се прилага само за големите промишлени потребители, без да съществува правна възможност това задължение да се дерогира. Тъй като тази предпоставка не произтичала от спорното решение, Общият съд извършил недействителна замяна на мотиви.

105

При всички положения регламентирана тарифа A-150 не била адекватна референтна рамка, чрез която да се прецени наличието на предимство в случая. При това положение според жалбоподателя, който се позовава на определение от 21 януари 2016 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия (C‑604/14 P, непубликувано, EU:C:2016:54, т. 38 и 39), както и на решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706), Комисията е била длъжна в това отношение да направи анализ въз основа на хипотетична пазарна цена.

106

Основавайки се на решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 78), жалбоподателят добавя, че резултатът от процедура, която има за цел да прецени дали определена мярка осигурява предимство, зависи от отговора на въпроса дали това предимство би могло да съществува при обстоятелства, съответстващи на обичайните пазарни условия. Случаят обаче не бил такъв.

107

Във връзка с точки 132 и 133 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд, от една страна, не приема, че частен инвеститор би имал намерението да приложи на практика тарифа като преференциалната, вместо да приеме стандартната, по-висока тарифа, освен ако се предвиждат компенсации, и от друга страна, постановява, че жалбоподателят не посочва никакви такива компенсации, последният твърди, че по този начин Общият съд изопачил фактите.

108

Всъщност Общият съд не взел под внимание, че жалбоподателят е представил подробни аргументи в това отношение и по-специално е доказал, че предвиденият в договора от 1960 г. метод за определяне на тарифата позволява на DEI да участва непряко в печалбата на жалбоподателя, произтичаща от продажбата на алуминий, прилагайки по-високи цени за доставката на електроенергия, когато цените на пазара на метали са по-високи.

109

Освен това твърдението на Общия съд не отчитало факта, че в продължение на пет месеца през разглеждания период, включително при приемане на първото определение за обезпечителни и привременни мерки, преференциалната тарифа е била по-висока от стандартната тарифа A-150, поради което прилагането на преференциалната тарифа не облагодетелствало жалбоподателя с никакво предимство.

110

Що се отнася до релевантния период за преценка дали е налице предимство, жалбоподателят сочи, че Общият съд е трябвало да вземе предвид не периода с продължителност 14 месеца, през който първото определение за обезпечителни и привременни мерки е пораждало действие, а целия период, през който това определение е можело да поражда последици и който се простира до евентуалното постановяване на съдебно решение относно действителността на прекратяването на договора от 1960 г. в рамките на съдебно производство по общия ред.

111

Освен това съгласно решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 71), и от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke (C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40), определящият момент за преценка дали в случая съответната държава членка е възприела или не поведението на осведомен инвеститор в условията на пазарна икономика и следователно дали прилагането на метода за ценообразуване, предвиден в договора от 1960 г., представлява предимство, което не би съществувало при обичайни пазарни условия, не бил февруари 2004 г., когато прекратяването на този договор от страна на DEI е било съобщено, а януари 2007 г., когато е постановено първото определение за обезпечителни и привременни мерки, тъй като в съответствие с посочената практика на Съда определящ е моментът, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива правото да получи помощта.

112

Що се отнася до твърдението на Общия съд, че прекратяването на договора от 1960 г. от DEI показвало, че през януари 2007 г. частна организация нямало да приеме прилагането на метода за ценообразуване, предвиден в договора от 1960 г., обвързващ организацията с цената на алуминия на пазара, жалбоподателят поддържа, че това твърдение е неправилно.

113

Всъщност през януари 2007 г. прилагането на този метод довело до по-висока цена на електроенергията, отколкото произтичащата от регламентирана тарифа A-150. Освен това преди и след разглеждания период DEI приложило по отношение на жалбоподателя тарифа, обвързваща също цената за доставка на електроенергия с тази на алуминия на международния пазар, водеща до цена, значително по-ниска отколкото при прилагането на преференциалната тарифа. В този смисъл Комисията би приела, че последната не представлява държавна помощ.

114

Жалбоподателят добавя, че DEI не е поискало незабавно оттегляне на първото определение за обезпечителни и привременни мерки, което показвало, че през 2007 г. преференциалната тарифа е била атрактивна от търговска гледна точка. Освен това в решението си от 1992 г. Комисията констатирала, че DEI реализира значителна печалба в продължение на продължителни периоди и следователно може да доставя електроенергия на намалена цена за определени големи потребители като жалбоподателя.

115

Според него Общият съд също допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 134 от обжалваното съдебно решение постановил, че позоваването на производното право в областта на електроенергията, на решенията на Rythmistiki Archi Energeias (Агенция за енергийно регулиране, Гърция) и на нарушението на член 102 ДФЕС било без значение за преценката, че частен инвеститор не би желал прилагането на тарифа като преференциалната.

116

В писмената си реплика жалбоподателят добавя, позовавайки се на решения от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 99), както и от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318), че ако се допусне, че разглежданата мярка не представлява преференциалната тарифа, а първото определение за обезпечителни и привременни мерки, обстоятелството, че юрисдикция не се основава на търговските параметри, не било пречка за прилагането на критерия за частния инвеститор, тъй като член 107 ДФЕС не правел разграничение в зависимост от причините или целите на държавните намеси, а ги определял според техните последици.

117

Комисията и DEI считат, че първата част на първото твърдение и второто твърдение трябва да се отхвърлят като неоснователни.

118

Що се отнася, на първо място, до доводите, изведени от това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е разгледал въпроса дали жалбоподателят се е ползвал от по-ниски производствени разходи в резултат от прилагането на преференциалната тарифа отделно и последователно спрямо въпроса за обосновката на предимството поради икономически съображения и за прилагането на критерия за частния инвеститор, достатъчна е констатацията, че тези доводи почиват на неправилен прочит на решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706).

119

Действително, противно на твърденията на жалбоподателя, от споменатото съдебно решение не следва, че Общият съд е задължен да разглежда тези обстоятелства съвместно.

120

Следователно Общият съд не би могъл да бъде упрекнат, че е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение.

121

Що се отнася, на второ място, до довода, че Общият съд е отказал да разгледа икономическата обосновка за разглежданото предимство, следва да се констатира, че той се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, тъй от точки 124—130 от него ясно личи, че Общият съд е разгледал въпроса дали в случая преференциалната тарифа може да се оправдае поради икономически съображения.

122

Що се отнася, на трето място, до доводите, изведени от неправилното прилагане на правилата във връзка с тежестта на доказване на икономическата обосновка на посоченото предимство, и по-конкретно до довода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че в административното производство Комисията трябва единствено да взема предвид доводи във връзка с икономическата обосновка, представени от съответната държава членка, трябва да се припомни, че действително, както постановява Общият съд в точка 125 от обжалваното съдебно решение, Комисията не е компетентна да проверява служебно за икономически оправдания.

123

При все това от постоянната практика на Съда следва, че в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора за функционирането на ЕС Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott,C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 90 и цитираната съдебна практика). В този смисъл от принципа на добра администрация следва, че Комисията по принцип е длъжна да вземе под внимание икономическите оправдания, представени евентуално от получателя на помощта в хода на процедурата по разследване.

124

Оттук следва, че неправилно в точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че Комисията е имала право да се ограничи с доказателствата, представени от държавата членка в хода на административното производство.

125

Следва обаче да се констатира, че тази грешка не може да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение.

126

Всъщност в заседанието пред Съда Комисията потвърди, че както е посочила пред Общия съд, доводите, изложени от жалбоподателя във връзка с икономическата обосновка на разглежданото предимство, са били представени късно и поради това са били недопустими.

127

С оглед на тези обстоятелства в случая Комисията не е била длъжна да вземе под внимание доводите във връзка с икономическата обосновка на споменатото предимство, представени от жалбоподателя в административното производство.

128

Що се отнася до довода, изведен от недействителна замяна на мотиви, осъществена от Общия съд с това, че в точка 128 от обжалваното съдебно решение твой твърди, че дори да се приеме, че Комисията е била длъжна да провери за наличието на оправдания, в качеството си на доставчик на електроенергия на жалбоподателя DEI е твърдяло без следа от съмнение, че през разглеждания период преференциалната тарифа е била под размера на съответните производствени разходи и не е била компенсирана по друг начин, трябва да се подчертае, че от съображенията, съдържащи се в точка 129 от обжалваното съдебно решение, според които Комисията е могла да приеме, че от прекратяването на договора от 1960 г. от DEI следва, че преференциалната тарифа не може да се обоснове с икономически съображения свързани с него, следва, че направената от Общия съд в точка 128 от посоченото съдебно решение констатация всъщност има за цел да потвърди основателността на извода, до който стига Комисията в спорното решение във връзка с икономическото оправдание на предоставеното с разглежданата мярка предимство.

129

Действително в спорното решение Комисията констатира, от една страна, че преференциалната тарифа позволява на жалбоподателя да намали текущите си разходи и поведението на DEI, и по-специално обстоятелството, че то решава да прекрати договора от 1960 г. в момента, когато това става възможно, показва ясно, че преференциалната тарифа не отговаря на пазарната, и от друга страна, че гръцките органи не представят никакво доказателство, че прилагането на преференциалната тарифа е обосновано.

130

Освен това Комисията упоменава решението от 2002 г., от което според нея е видно, че DEI е трябвало да предостави на жалбоподателя преференциална тарифа, при положение че при обичайни пазарни условия нямаше да се налага да го прави. В това отношение Комисията припомня, че споменатото решение е относно субсидия, която Република Гърция трябва да предостави на DEI и която има за цел да позволи на последното да бъде обезщетено за извършените разходи, направени от него заради прилагането на преференциалната тарифа по отношение на жалбоподателя, както и че тя е одобрила субсидията, тъй като компенсира несгодата, претърпяна от DEI.

131

В точки 128 и 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изводът, до който стига Комисията в спорното решение, че от прекратяването от страна на DEI на договора от 1960 г. следва, че преференциалната тарифа не може да се обоснове с икономически съображения, се потвърждава от представените пред него доводи на DEI. Поради това Общият съд не би могъл да бъде упрекнат, че по този начин е извършил недействителна замяна на мотиви.

132

По отношение на доводите на жалбоподателя, изведени от това, че Общият съд не е проверил дали фактическите обстоятелства, приведени от DEI, отговарят на истината, нито е взел под внимание доказателствата за обратното, посочени от жалбоподателя пред него, е достатъчно да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че след като единствено Общият съд е компетентен да преценява представените пред него доказателства, от него не може да се изисква изрично да мотивира преценката си, що се отнася до значението на всяко представено му доказателство (вж. в този смисъл решения от 15 юни 2000 г., Dorsch Consult/Съвет и Комисия, C‑237/98 P, EU:C:2000:321, т. 50 и 51 и от 20 декември 2017 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия, C‑66/16 P—C‑69/16 P, EU:C:2017:999, т. 110). Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като неприложими.

133

Що се отнася, на четвърто място, до доводите на жалбоподателя относно прилагането от Общия съд на критерия за частния инвеститор, трябва да се припомни, че от практиката на Съда следва, че приложимостта на този критерий зависи от това съответната държава членка да предоставя икономическо предимство на предприятие, на което тя е собственик, в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт. В този смисъл, за да се определи дали посоченият критерий е приложим, Комисията следва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко доказателство, което ѝ позволява да определи дали разглежданата мярка произхожда от качеството на акционер или от качеството на носител на публична власт на съответната държава членка. По-конкретно в това отношение могат да бъдат относими естеството и предметът на тази мярка, контекстът, в който тя се вписва, както и преследваната цел и правилата, уреждащи посочената мярка (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 79—81 и 86).

134

В случая следва да се констатира, че разглежданата мярка, а именно определение, постановено от национален съд по реда на обезпечителното производство, с което в полза на жалбоподателя се определят привременни мерки, целящи да защитят финансовите му интереси, произтичащи от договора от 1960 г., с оглед на естеството си, на контекста, в който се вписва, на целта си, както и на правилата, които я уреждат, се отличава с характеристиките на съдебен акт, попадащ в прерогативите на публичната власт на съответната държава членка. Следователно критерият за частния инвеститор не би могъл да се приложи във връзка с нея.

135

Следователно в точка 132 от обжалваното съдебно решение Общият съд с основание е постановил имплицитно, че в случая критерият за частния инвеститор е неприложим.

136

Поради това доводите, представени в това отношение от жалбоподателя, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

137

При всички положения следва да се отбележи, че от израза „дори критерият за частния инвеститор да се приеме за приложим при твърде особените обстоятелства по случая“, съдържащ се в точка 132 от обжалваното съдебно решение, следва, че в точки 132—136 от това решение Общият съд е приложил този критерий само по съображения за изчерпателност. Следователно доводите, изложени от жалбоподателя, при всички положения не могат да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение и поради това трябва да се отхвърлят като неприложими (решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 148 и цитираната съдебна практика).

138

Жалбоподателят поддържа, че в точки 117—120 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуска изопачаване, квалифицирайки редица фактически обстоятелства като „безспорни“, в смисъла на „неоспорени“ от него, изведени от това, първо, че приложената по отношение на жалбоподателя от DEI преференциална тарифа съгласно законодателен декрет дерогира общата тарифна регламентация, предвиждаща задължителна стандартна тарифа, второ, че жалбоподателят попада в категорията на големите промишлени потребители на електроенергия, които са клиенти на DEI, и трето, че поне през разглеждания период преференциалната тарифа е по-ниска от стандартната тарифа, прилагана за тези големи промишлени потребители, въпреки че споменатата стандартна тарифа, регламентирана на национално равнище, е задължителна за DEI и споменатите големи промишлени потребители.

139

С това Общият съд нарушил и задължението си за мотивиране, тъй като не извършил задълбочен анализ в това отношение. Всъщност Общият съд не споменал нито обратните становища на страните, и по-специално доводите, приведени от жалбоподателя, за да оспори тези фактически обстоятелства пред него, нито доказателствата, въз основа на които квалифицира тези фактически обстоятелства като „неоспорени“.

140

Що се отнася, на първо място, до твърдението на Общия съд, съдържащо се в точка 117 от обжалваното съдебно решение, според която е безспорно, че преди 2006 г. преференциалната тарифа, прилагана съгласно законодателен декрет, дерогира общата тарифна регламентация, предвиждаща задължителна стандартна тарифа, жалбоподателят твърди, че многократно в жалбата си до Общия съд изтъква факта, че договорът от 1960 г., сключен между него и DEI, не предвижда дерогация от задължителната стандартна тарифа, а именно регламентираната тарифа A-150.

141

Всъщност тази тарифа, която се прилагала за останалите промишлени потребители, била изготвена и въведена от Националния енергиен съвет (Гърция) през 1977 г., без да се взема предвид потребителският профил на жалбоподателя, нито на Larko, тъй като тези две предприятия имат вече сключени договори с DEI, предвиждащи прилагането на преференциалната тарифа. Следователно регламентираната тарифа A-150 била изготвена за потребители с потребителски профил, различен от този на жалбоподателя и Larko.

142

Що се отнася, на второ място, до твърдението, съдържащо се в точка 119 от обжалваното съдебно решение, че безспорно поне през разглеждания период жалбоподателят попада в категорията на големите промишлени потребители, последният отбелязва, че пред Общия съд е изтъкнал обстоятелството, че се отличава от всички останали промишлени потребители поради своя уникален потребителски профил.

143

В това отношение жалбоподателят посочил редица решения на Комисията, признаващи, че производствените предприятия от сектора на алуминия не могат да се сравняват с никой друг потребител на електроенергия, решения на Агенцията за енергийно регулиране, както и решение на Комисията по конкуренция (Гърция), съгласно които свързването на клиент пряко към мрежата за високо напрежение не означава автоматично, че той потребява голямо количество енергия, еквивалентно с потребяваното от жалбоподателя или Larko, при положение че предприятия, които потребяват много по-малък обем енергия, също са свързани към тази мрежа.

144

Жалбоподателят посочил също пред Общия съд, че приложимото през разглеждания период гръцко законодателство предвижда, че DEI може да предложи индивидуализирани условия за търговската част от тарифите за доставка на електроенергия на клиенти на мрежата за високо напрежение, тъй като различните характеристики на кривата на натоварване или на други условия по договора оправдават такова диференциране, което Агенцията за енергийно регулиране впрочем признава през 2010 г.

145

Освен това жалбоподателят поддържа, че неправилно Общият съд не е анализирал въпроса дали с оглед на определението на понятието „голям промишлен потребител“, съдържащо се в релевантните национални разпоредби, жалбоподателят действително попада в неговия обхват.

146

Що се отнася, на трето място, до твърдението на Общия съд, съдържащо се в точка 118 от обжалваното съдебно решение, съгласно което жалбоподателят безспорно се е ползвал с предимство, изразяващо се в тарифа за доставка на електроенергия, по-ниска от стандартната тарифа, прилагана за големите промишлени потребители, клиенти на DEI, след като през разглеждания период преференциалната тарифа е била по-ниска от стандартната, а последната е регламентирана на национално ниво, жалбоподателят твърди, че енергично е оспорил тези положения пред Общия съд. Той твърди, че в тази връзка е представил документи и доказателства, установяващи, че предвиденият в договора от 1960 г. метод за ценообразуване всъщност е довел до тарифа, по-висока от регламентираната тарифа A-150 в продължение на поне пет от общо 14-те месеца от разглеждания период.

147

Жалбоподателят сочи, че значителните колебания в преференциалната тарифа през този период се обясняват с това, че методът за ценообразуване е тясно свързан с международната цена на алуминия на Лондонската метална борса (Обединено кралство), която на свой ред варира и намалява осезаемо през този период, което впрочем Комисията упоменала в решението от 2002 г.

148

Комисията и DEI считат, че представените от жалбоподателя доводи трябва да бъдат отхвърлени.

149

В началото следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 256 ДФЕС единствено Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 78 и цитираната съдебна практика).

150

В това отношение следва обаче да се отбележи, че изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 80 и цитираната съдебна практика).

151

В случая е достатъчна констатацията, че независимо дали в точки 117—120 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел неправилно, че някои фактически обстоятелства във връзка с преференциалната тарифа не са били оспорени от жалбоподателя, от изложените в жалбата му доводи, обобщени в точки 140—147 от настоящото съдебно решение следва, че жалбоподателят всъщност иска да получи нова преценка на тези фактически обстоятелства, което е извън компетентността на Съда.

152

Поради това доводите, изведени от изопачаване на факти, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

153

Относно аргументацията, изведена от нарушение, допуснато от Общия съд, на задължението му за мотивиране в точки 117—120 от обжалваното съдебно решение, тъй като не упоменал нито доводите, които жалбоподателят е представил пред него, за да оспори фактическите обстоятелства във връзка с преференциалната тарифа, нито доказателствата, поради които квалифицира тези фактически обстоятелства като „безспорни“ в смисъл, че те са били „неоспорени“, следва да се констатира, че от точки 120, 121 и 123 от обжалваното съдебно решение, и по-специално от използването на изразите „тъй като самият жалбоподател приема“ или „[д]оводите на жалбоподателя не биха могли да поставят тази преценка под съмнение“ е видно, че Общият съд упоменава повдигнатите в тази връзка от жалбоподателя доводи и следователно ги е взел под внимание.

154

Освен това от практиката на Съда произтича, че единствено Общият съд е компетентен да преценява представените пред него доказателства. Впрочем от последния не може да се изисква, с изключение на задължението да спазва общите принципи и процесуалните правила относно тежестта на доказване и събирането на доказателства и на задължението да не изопачава доказателствата, изрично да мотивира преценката си, що се отнася до значението на всяко представено му доказателство, по-специално когато счита, че те са без значение или са неотносими за разрешаването на спора (решение от 26 април 2018 г., Cellnex Telecom и Telecom Castilla-La Mancha/Комисия, C‑91/17 P и C‑92/17 P, непубликувано, EU:C:2018:284, т. 76 и цитираната съдебна практика).

155

Поради това доводите, представени от жалбоподателя в тази връзка, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

156

При всички положения следва да се констатира, че дори, както изтъква жалбоподателят, възприетите и изложени от Общия съд в точки 117—120 от обжалваното съдебно решение мотиви да трябва да се считат за недостатъчни, наличието на такива недостатъчни мотиви не би могло да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

157

Действително, що се отнася, на първо място, до твърдението на Общия съд, съдържащо се в точка 119 от обжалваното съдебно решение, че през разглеждания период жалбоподателят попада в категорията на големите промишлени потребители, следва да се подчертае, че самият той поддържа, че заедно с Larko притежават характеристики, които ги отличават от останалите промишлени потребители поради техния уникален потребителски профил.

158

По време на заседанието пред Съда Комисията и DEI потвърждават, че през разглеждания период за Larko се прилага тарифа A-150, която е задължителната стандартна тарифа, предвидена в общата тарифна регламентация, приложима за големите промишлени потребители, което жалбоподателят впрочем не оспорва.

159

С оглед на това обстоятелство Larko трябва да се счита за част от категорията на големите промишлени потребители.

160

След като жалбоподателят приема както в жалбата си до Общия съд, така и в писменото си становище пред Съда, че притежава аналогични с тези на Larko характеристики, следва да се констатира, че правилно Общият съд е постановил, че през разглеждания период жалбоподателят попада в категорията на големите промишлени потребители, които са клиенти на DEI.

161

Що се отнася, на второ място, до твърдението на Общия съд, съдържащо се в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че преди споменатия период преференциалната тарифа, прилагана съгласно законодателния декрет, дерогира общата тарифна регламентация, предвиждаща задължителна стандартна тарифа, която стандартна тарифа е разработена за потребители с профили на потребление, различни от тези на жалбоподателя и Larko, следва да се отбележи, че след като договорът от 1960 г. предоставя на жалбоподателя преференциална тарифа за доставката на електроенергия, която в съответствие със законодателния декрет от 1969 г. изтича на 31 март 2006 г., въпросният договор въвежда в полза на жалбоподателя отделен тарифен режим от приложимия за големите промишлени потребители, клиенти на DEI. В този смисъл, когато общата тарифна регламентация, която предвижда задължителна стандартна тарифа, е била въведена през 1977 г., тази тарифа не е била приложена за жалбоподателя, тъй като той се ползва от преференциалната тарифа в съответствие с договора от 1960 г. и законодателния декрет от 1969 г.

162

Следователно правилно в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че преди разглеждания период договорът от 1960 г. и законодателният декрет от 1969 г. установяват тарифен режим в полза на жалбоподателя, който дерогира общата тарифна регламентация, предвиждаща задължителна стандартна тарифа.

163

Тази констатация не би могла да се постави под съмнение с оглед на довода на жалбоподателя, че задължителната стандартна тарифа, предвидена в общата тарифна регламентация, е била изготвена за потребители с профили на потребление, различни от неговия и този на Larko.

164

Всъщност, както бе констатирано в точки 159 и 160 от настоящото решение, жалбоподателят и Larko трябва да се считат за попадащи в категорията на големите промишлени потребители, клиенти на DEI, и поради това под действието на общата тарифна регламентация, предвиждаща задължителна стандартна тарифа, още повече че в заседанието пред Съда бе потвърдено, че през разглеждания период въпросната стандартна тарифа е била прилагана по отношение на Larko.

165

Що се отнася, на трето място, до твърдението на Общия съд, съдържащо се в точка 118 от обжалваното съдебно решение, че през разглеждания период преференциалната тарифа е била по-ниска от стандартната, прилагана за големите промишлени потребители, които са клиенти на DEI, следва да се отбележи, че жалбоподателят приема, че през девет от общо 14-те месеца, които наброява разглежданият период, преференциалната тарифа е по-ниска от задължителната стандартна тарифа.

166

В това отношение трябва да се подчертае, че в заседанието пред Съда Комисията сочи, че през тези девет месеца разликата между преференциалната и задължителната стандартна тарифа е особено висока и възлиза на няколко милиона евро, въпреки че когато преференциалната тарифа е била по-висока от задължителната стандартна тарифа разликата между тези две тарифи е била значително по-ниска и е възлизала само на няколкостотин евро. В заседанието жалбоподателят не оспорва тези данни.

167

При всички положения въпросните данни не се оспорват от таблицата, съдържаща се в приложение 12 към жалбата пред Общия съд, в която са посочени сумите, произтичащи от прилагането съответно на преференциалната и на задължителната стандартна тарифа през разглеждания период. Действително, макар от тази таблица да е видно, че когато преференциалната е по-висока от задължителната стандартна тарифа, разликата между тези две тарифи възлиза не на няколкостотин, а на няколко милиона евро, това не променя факта, че през деветте месеца от разглеждания период, през които преференциалната тарифа е по-ниска от задължителната стандартна тарифа, разликата между тези две тарифи е особено висока и възлиза, в рамките на два месеца, на няколко десетки милиона евро, в продължение на други два месеца на няколкостотин милиона евро и в продължение на пет месеца на няколко милиона евро.

168

Следва да се добави, че жалбоподателят не оспорва било пред Общия съд или пред Съда сумата от 17,4 милиона евро, която според Комисията отговаря на цялата разлика между преференциалната и задължителната стандартна тарифа през разглеждания период и представлява икономическото предимство, предоставено на жалбоподателя през този период поради прилагането в негова полза на преференциалната тарифа от страна на DEI.

169

С оглед на посочените обстоятелства следва да се констатира, че през значителна част от разглеждания период жалбоподателят се е ползвал от отчетливо по-ниска от стандартната тарифа, което му е позволило значително да облекчи производствените си разходи.

170

От това следва, че обстоятелството, че в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че през разглеждания период преференциалната тарифа е била по-ниска от стандартната тарифа, при положение че това действително е така само през значителна част от него, не може да постави под съмнение направената от Общия съд в точка 122 от обжалваното съдебно решение констатация, че през разглеждания период производствените разходи на жалбоподателят са били облекчени заради прилагането на преференциалната тарифа.

171

От тези обстоятелства следва, че доводите на жалбоподателя, изведени от нарушение от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране, при всички положения трябва да се отхвърлят като неприложими.

172

Следователно първата част на първото твърдение и второто твърдение по жалбата до Съда трябва да се отхвърлят като частично недопустими и частично неоснователни или при всички положения неприложими.

173

С оглед на всички изложени съображения жалбата до Съда в нейната цялост следва да се отхвърли.

174

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията и DEI са направили искане за осъждане на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: