22.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/11

1)

Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 (1) да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността? С други думи, длъжни ли са държавите членки да установят правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може de facto да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), независимо че изпълнителното събитие е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?

2)

Трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 от Директива 2002/47 да се тълкуват систематично в смисъл, че предоставят на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да бъде удовлетворено преди всичко посредством използването на финансовото обезпечение, и съответно в смисъл, че налагат задължение на обезпечителя да направи такова искане независимо от започналото производство по ликвидация?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8 от нея, да се тълкуват в смисъл, че обезпечителят също подлежи и на освобождаване от правилата за равно третиране на кредиторите на обезпеченото лице (банката) в производството по ликвидация и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по ликвидация, за да получи обратно финансовото обезпечение?