13.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/58


Жалба, подадена на 11 април 2016 г. — Megasol Energie/Комисия

(Дело T-152/16)

(2016/C 211/72)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Megasol Energie AG (Дайтинген, Швейцария) (представител: T. Wegner, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/185 и 2016/184 на Комисията от 11 февруари 2016 година,

при условията на евентуалност, да отмени Регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/185 и 2016/184 на Комисията от 11 февруари 2016 година в частта, в която налагат антидъмпингово и изравнително мито върху изнасяните от жалбоподателя за Съюза соларни модули, когато соларните модули съдържат първоначално изпратени от Тайван соларни елементи на предприятия, които са освободени от мерките,

при условията на евентуалност, да отмени Регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/185 и 2016/184 на Комисията от 11 февруари 2016 година в частта, в която налагат антидъмпингово и изравнително мито върху изнасяните от жалбоподателя за Съюза соларни модули, когато соларните модули съдържат първоначално изпратени от Тайван соларни елементи на различни предприятия,

при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени Регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/185 и 2016/184 на Комисията от 11 февруари 2016 година в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.

Първо основание: не е проведено разследване за износа от Швейцария

Жалбоподателят поддържа, че обхватът на антидъмпинговите мита може да се разширява само ако са изпълнени предпоставките по член 13 от основния антидъмпингов регламент. Това в частност предполагало да е образувано и надлежно да е проведено разследване за наличието на заобикаляне във връзка със съответния износ.

Тъй като жалбоподателят изнасял соларни модули от Швейцария за Съюза, но в разрез с изискването по член 13, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент нямало образувано разследване за Швейцария, мерките не можело да се прилагат по отношение на соларните модули на жалбоподателя.

2.

Второ основание: неправилно са установени фактите във връзка с Тайван

Фактическите констатации на Комисията за промяна в схемите на търговия между Китай и Тайван били неправилни, поради което било налице нарушение на член 13, параграф 1, трето изречение от основния антидъмпингов регламент. По-конкретно, констатираните стойности на търговските статистики не били убедителни. От тях не можело да се направи извод, че се извършва претоварване в Тайван. Не била налице и значителна промяна в схемите на търговия по отношение на Тайван, тъй като ръстът на износа от Тайван бил съвсем нищожен.

3.

Трето основание: не са установени фактите във връзка с Швейцария

По отношение на изнасяните от жалбоподателя соларни модули не можело да се прилагат разширени мита и още защото във връзка с търговските отношения между Китай и Швейцария изобщо не били установени промени в схемите на търговия по смисъла на член 13, параграф 3, трета алинея от основния антидъмпингов регламент.

4.

Четвърто основание: няма необосновани промени в схемите на търговия

Дори ако се приеме, че е налице промяна в схемите на търговия по отношение на Тайван и Швейцария, което не е така, Комисията не установила, че няма обосновка за това.

5.

Пето основание: грешка в преценката на Комисията при приемането на обжалваните регламенти поради невъзможността за освобождаване на жалбоподателя с представяне на фактура за ценови ангажимент

Докато предприятията от Съюза можели да внасят освободени от мерките стоки при представяне на фактура за ценови ангажимент, жалбоподателят нямал такава възможност. Всъщност текстът на декларацията за ценовия ангажимент не бил пригоден за предприятията от трети държави, които използват елементи от Малайзия или Тайван.

6.

Шесто основание: грешка в преценката на Комисията при приемането на обжалваните регламенти поради нарушението на основните права в Съюза и на споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация (наричано по-нататък „споразумението ЕИО—Швейцария“)

Накрая, жалбоподателят се оплаква от нарушение на свободата на упражняване на професия и свободата на стопанска инициатива (членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“), правото на собственост (член 17 от Хартата) и принципа на равенство (член 20 от Хартата), тъй като бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо предприятията от Съюза. Споразумението ЕИО—Швейцария забранявало дискриминацията на предприятията от договарящите страни.