Дело C‑149/15

Sabrina Wathelet

срещу

Garage Bietheres & Fils SPRL

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Liège)

„Преюдициално запитване — Директива 1999/44/ЕО — Продажба и гаранции на потребителските стоки — Приложно поле — Понятието „продавач“ — Посредник — Изключителни обстоятелства“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 ноември 2016 г.

1. Право на Европейския съюз—Тълкуване—Принципи—Самостоятелно и еднакво тълкуване

2. Защита на потребителите—Продажба и гаранции на потребителските стоки—Директива 1999/44—Приложно поле—Продавач—Понятие—Търговец, който действа като посредник за сметка на продавач нетърговец, без да уведоми надлежно потребителя купувач за това си качество—Включване

   (член 1, параграф 2, буква в) от Директива 1999/44 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28)

2.  Понятието „продавач“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до действащия като посредник за сметка на физическо лице търговец, който не е уведомил надлежно потребителя купувач, че собственикът на продаваната стока е физическо лице — което националната юрисдикция следва да провери, като вземе предвид всички обстоятелства по случая. За горното тълкувание е без значение дали посредникът получава или не възнаграждение за своето участие.

   Всъщност член 1, параграф 2, буква в) от Директива 1999/44 очертава кръга от лица, срещу които потребителят може да предяви правата си по тази директива. Следователно, за да може да се ползва от защитата, която му предоставя посочената директива, потребителят задължително трябва да знае кой е продавачът и в частност дали той е физическо лице или търговец.

   Затова, когато потребителят лесно може да бъде въведен в заблуждение поради условията, при които е извършена продажбата, е нужно на същия да бъде предоставена по-голяма защита. Следователно отговорността на продавача съгласно Директива 1999/44 трябва да може да бъде наложена на посредника, който така се представя пред потребителя, че може да го обърка, оставяйки у него впечатлението, че е собственик на продаваната стока.

   От друга страна, националната юрисдикция е тази, която трябва да провери дали търговецът може да бъде смятан за продавач по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 1999/44, когато не е уведомил надлежно потребителя, че не е собственикът на съответната стока. За да се прецени дали потребителят е могъл да разбере, че посредникът действа за сметка на физическо лице, релевантни могат да бъдат в частност степента на участието и усилията на посредника при продажбата, обстоятелствата, при които стоката е била представена на потребителя, както и поведението на последния.

   (вж. т. 37, 41, 44 и 45 и диспозитива)