8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 214/1

1.1

„Трябва да живее цяла Европа“ призова първият Европейски селски парламент (форум на европейски и национални организации на селските райони), който заседава на 13 ноември 2013 г. под домакинството на ЕИСК. С подходящи политики селските райони могат да процъфтяват и допринасят за благосъстоянието на Европа в същата степен, както и градовете. Беше отправен призив за географски обусловена, многосекторна, близка до хората политика, основаваща се на участие и партньорство.

1.2

В настоящото становище по собствена инициатива се поема това предизвикателство и се застъпва тезата, че е необходимо по-уравновесено развитие, за да могат всички части на ЕС да допринасят за постигането на целта за териториално сближаване, заложена в Договора от Лисабон, на фона на непрекъснато увеличаващите се териториални различия в рамките на страните и регионите.

1.3

Обезлюдяването трябва да се разглежда като най-сериозната заплаха за икономиката в селските райони. Много от селските райони са сериозно засегнати от обезлюдяване. В някои страни и области регистрираните данни са драматични — обезлюдяването възлиза на около 1 % годишно, понякога дори повече. Положението обаче е много нееднородно. В повечето селски райони на ЕС не се наблюдава спад на населението и те продължават да бъдат привлекателни места за хората и предприятията.

1.4

ЕИСК подчертава, че спешно са необходими категорични политически действия на всички равнища за справяне с икономическите и социалните последици от обезлюдяването. Трябва да се акцентира върху работните места, инфраструктурата и услугите, които да бъдат подкрепяни от политики за интегрирано развитие на селските райони на всички равнища (европейско, национално, регионално), насочени към използване на вътрешните местни ресурси. В максимална степен трябва да се използват всички програми на ЕС, не на последно място политиката на сближаване и нейните инструменти за местно развитие и развитие на селските райони като „Лидер“ и воденото от общностите местно развитие (ВОМР). Държавите членки трябва да отпускат финансови средства за областите, които са най-силно засегнати от обезлюдяване.

1.5

Всяко политическо решение с географско измерение следва да бъде оценявано от гледна точка на въздействието му върху териториите. Трябва да се отдели повече внимание на съществуващите екологични и социално-икономически оценки и да се разработят нови специфични количествени и качествени показатели.

1.6

Успоредно с разработването на първичните сектори е необходимо да се утвърждава политическа рамка за диверсификация и насърчаване на предприемчивостта чрез инвестиции, иновации и знания. В области като хранително-вкусовата промишленост и енергетиката следва да се насърчават късите вериги на доставки. Трябва да се помисли и за стимули за децентрализация.

1.7

От жизненоважно значение е създаването на работни места, както и спешно е необходимо да се гарантира, че правото на всеки човек на образование и обучение се осигурява на практика чрез инвестиране в подходящи центрове за насърчаване на знанията и технологиите. В основна грижа трябва да се превърне разкриването на привлекателни работни места и възможности за образование за младите хора. Необходимо е да се създадат подходящи условия за облекчаване на установяването на млади земеделски производители като фактор за стабилност в селските райони. Трябва да се използва потенциалът на жените като работници и предприемачи. Ако се подкрепя от съпътстващи мерки за ефективно предотвратяване на сегрегацията, наемането на законни мигранти би могло да бъде възможност за включване на мигрантите като активни участници в развитието на селските райони.

1.8

Необходими са инвестиции в инфраструктурата под формата на ефективни транспортни, комуникационни (вкл. високоскоростни широколентови услуги) и енергийни връзки, за да се намалят неудобствата от разликите в географското разположение и да станат селските райони привлекателни за хората и предприятията.

1.9

Адекватното предлагане на услуги — и търговски, и социални услуги от общ интерес — е друго важно условие за превръщане на селските райони в привлекателни и за намаляване на териториалните неравновесия. Спешно са необходими инвестиции не само в здравеопазването, образованието и центрове за полагане на грижи от различни видове, но също и в културни и други развлекателни дейности.

1.10

ЕИСК счита, че демокрацията на участието е предпоставка за постигането на по-добър териториален баланс в Европейския съюз. Хората, живеещи в селските райони, и техните организации трябва да бъдат включени в планирането и прилагането на политиките и дейностите за териториално сближаване. Принципът на партньорство би трябвало да се прилага ефективно не само към структурните фондове на ЕС, но и към други области на политиката.

1.11

В ролята си на институционален мост към гражданското общество ЕИСК подкрепя идеята за периодично свикване на „Европейски селски парламент“, т.е. европейски форум на селските райони с широко представителство, който да се провежда в партньорство с Комитета.

2.1

Крайната цел на настоящото становище на ЕИСК е да се аргументира необходимостта от извършването на териториална оценка на въздействието на съответните политики на ЕС с цел да бъде преодоляно драматичното обезлюдяване на някои селски райони.

3.1

Различни култури, езици и история — Европейският съюз се отличава с богатото си разнообразие, но всички ние сме обединени от общи принципи и идеали, залегнали в член 2 от Договора (1). Достойната работа, достъпът до социални и икономически услуги от общ интерес и високите екологични стандарти са основни нужди във всички региони.

3.2

Условията в Европа обаче не са еднакви навсякъде. Различията между областите могат да се дължат на исторически различия и наследени културни структури, противоположни политически системи, разнообразни модели на социално-икономическо развитие, както и на редица комбинации от тези фактори. Необходимо е по-задълбочено познаване на комплексното явление на географските различия и неговото въздействие върху политиките и практиките.

3.3

Селските райони са изправени пред общи предизвикателства: възможностите в тях да се създават висококачествени, устойчиви работни места са по-малко от възможностите в градските райони (2). Средните доходи са с 25–30 % по-ниски от доходите в градските райони, но в някои случаи в Централна и Източна Европа могат да бъдат с до 50 % по-ниски. В тях се предлагат по-малко работни места в рамките на по-тесен кръг от икономически дейности. Недостатъчната инфраструктура, включително ниското качество на връзките по широколентовите мрежи, слабият достъп до търговски и социални услуги и липсата на центрове за образование и обучение и места за културен отдих и развлечения допринасят за значителния отлив на населението от селските райони, особено на младите хора и предимно на младите жени.

3.4

Положението като цяло обаче не е толкова лошо. Средно в десетилетието от 2000 г. до 2010 г. предимно селските райони отбелязаха малко по-висок растеж от градските райони (3). Това е резултат и от много интересните начини, по които селските общности успяха да се справят с предизвикателствата и да постигнат положителни резултати чрез използване на вътрешни и други местни ресурси (4). По време на неотдавнашните кризи селските райони отбелязаха по-малко колебания и демонстрираха по-висока степен на устойчивост. Наскоро проведено проучване също показва, че в резултат на разходите, свързани със задръстванията и високите наеми, икономическите дейности започват да се разпростират към по-слабо развитите, често селски райони (5).

3.5

Голямо предизвикателство е небалансираното териториално развитие между и в рамките на държавите членки, регионите и селските и градските общности. След като в процеса на присъединяването към ЕС страните от Централна и Югоизточна Европа преоткриха ролята на регионите и местните общности като отговорни териториални участници, регионалното и местното развитие се превърнаха за тях в основни области от интерес. И в други европейски региони съществува подновен интерес към местното и регионалното развитие.

3.6

Навсякъде в Европа има рядко населени райони и пустеещи села — това е общ проблем дори за най-малките държави членки. Рядко населените райони имат специфични характеристики и нужди. Все пак въпреки различията, те са изправени пред поне четири общи проблема: географска изолация с последващи от това високи разходи за транспорт, демографски проблеми в резултат от емиграцията, застаряващо население и ниска раждаемост, слаба и монолитна икономическа структура и накрая — нисък среден доход, придружен в някои случаи от крайна бедност в селските райони.

3.7

Целта на становището е да се очертае по какъв начин селските райони могат да допринесат за териториалното и социалното сближаване, като използват вътрешните си ресурси в рамките на интегрирана политика за развитие и по този начин да преодолеят икономическата криза, поддържат и създават работни места и опазват околната среда. В редица региони водеща роля имат секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Изисква се обаче диверсификация. С подкрепата на целеви политически мерки всички сектори трябва да могат да допринасят за това.

4.1.1

С мерките за икономическо, социално и териториално сближаване, съдържащи се в членове от 174 до 178 от Договора от Лисабон, се осигурява хармонично развитие на ЕС, цели се намаляване на различията в развитието и съсредоточаване върху областите с неблагоприятни природни или демографски условия и се отправя призив към държавите членки да водят и да координират икономически политики за постигане на тези цели.

4.1.2

Според Комисията на ЕС териториалното сближаване цели да осигури хармонично развитие на Европа като цяло и да гарантира на европейските граждани, че могат да се възползват в максимална степен от присъщите за различните региони характеристики. Следователно териториалното сближаване е средство за превръщане на многообразието в ценно качество, което спомага за устойчивото развитие на целия ЕС (6).

4.1.3

Регионите включват и динамични, и проблемни области. Трудно е да се намери баланс между политическата съгласуваност и териториалното сближаване, тъй като регионите по принцип са разнородни. Следователно е необходима политическа перспектива, основана на сътрудничество между регионите и координация между различните секторни политики в партньорство с териториалните участници. Ключов компонент на всеки подход на регионалната политика е и принципът на субсидиарност, тъй като винаги е по-добре специфичните за общността проблеми да се решават на местно равнище.

4.1.4

По отношение на политиката на ЕС общата селскостопанска политика е най-важният инструмент за земеделието и развитието на селските райони. Въпреки това не бива тя да бъде единственият инструмент — при изготвянето на оперативните програми на другите фондове държавите членки следва да се съсредоточат и върху устойчивото развитие на селските райони.

4.2.1

Статистическите данни на ЕС (7) показват, че през 2008 г. и 2009 г. населението в селските райони на Европа е отбелязало ограничен прираст (0,1–0,2 %). През 2010 г. и 2011 г. броят на населението е останал в застой, докато през тези години градските райони са нараснали с около 0,5 %. Положението обаче е много нееднородно. През последните пет години в много селски райони населението се е увеличило. През 2011 г. средният брой на населението в селските райони се е увеличил в 8 от общо 27 държави. И обратно — през същата година са регистрирани много отрицателни цифри за Латвия и Литва в частност, където населението в селските райони е намаляло с 2 %, следвани от България (-1 %), а за Португалия, Германия, Румъния и Унгария стойностите са в размер на около - 0,5 %.

4.2.2

При анализ на всеки отделен регион (NUTS 3) цифрите звучат по-драматично. През периода 2007–2011 г. в около 100 от 1  300 такива райони населението е намаляло с 5 % (а в определени случаи дори с повече). Тези региони се намират основно в посочените по-горе държави. България, Литва и Латвия се открояват в кривата със своите общи високи стойности на обезлюдяване. В Германия те са концентрирани в източната част, а в Португалия — във вътрешността на страната.

4.2.3

Статистиката сочи, че разпределението на населението в ЕС е изключително неравномерно, което води до огромни разлики между средната гъстота в различните региони и между градските и селските райони. Може би най-смущаващото в демографските данни обаче е изненадващо ниската гъстота на населението в някои региони в сравнение с гъстотата им преди 50 или 100 години. Обезлюдяването трябва да се разглежда като най-тежката заплаха за икономиките на селските райони, не само защото ограничава възможностите за растеж, причинява екологични проблеми, засяга социалните структури и усложнява предоставянето на публични услуги, но и поради факта, че то може да застраши самото съществуване на малките градове и села като населени места.

4.2.4

Тенденцията продължава да се развива. Бързото разрастване на градовете поради местоположението на промишлеността и услугите изтегля работната ръка от селските райони. Преструктурирането на селскостопанските дейности насърчава още повече миграцията от селските към градските райони. И големите инфраструктурни инвестиции могат да причиняват изселване. Обезлюдяването в селските райони, когато масовото напускане на селските райони надвишава естествения прираст, свежда общия брой на жителите до критично ниво и причинява застаряване на демографските структури.

4.2.5

Обезлюдяването на селските райони причинява редица видове въздействие върху околната среда. Например, когато хората напускат една зона, преобладаващото местообитание овладява разнообразната мозайка от ландшафти, поддържани от човека. Това „екологично хомогенизиране“ може да доведе до намаляване на биологичното разнообразие на местно равнище. Други видове екологични последици са деградацията на почвата в резултат на недоброто поддържане на терасираните участъци в планинските райони, както се наблюдава в обширни територии по Средиземноморието и в Югоизточна Европа.

4.2.6

Във връзка с обезлюдяването на селските райони се изразяват и други опасения, в това число относно управлението на горите и рисковете от пожари в средиземноморските райони и потенциалните проблеми в областта на сигурността по външните граници на ЕС.

4.3.1

Комитетът вече подчерта, че „демокрацията на участието, призната като компонент на демократичните принципи за функциониране на Съюза, е неотменимо условие за осъществяването на по-добър териториален баланс в Европейския съюз“ (8). Организираното гражданско общество би трябвало да има възможност да участва отговорно и прозрачно в определянето и прилагането на регионално и местно равнище на политиките и дейностите за териториално сближаване. Принципът на партньорство би трябвало да се прилага ефективно не само към структурните фондове на ЕС, но и към други области на политиката, които се отнасят до селските райони.

4.3.2

От една страна, традиционните социални партньори и социално-професионалните организации играят ключова роля в усилията за справяне с нарастващите териториални неравновесия чрез насърчаване на заетостта и предприятията, които подобряват условията на живот и труд.

4.3.3

От друга страна, в цяла Европа се разраства движението на селските общности. В някои страни движението съществува отскоро, а в други — от много години. (Първите движения са създадени главно в Северна Европа.) На национално равнище тези движения са организирани в сдружения и мрежи, включващи традиционните социо-професионални организации и нови инициативи на местно равнище. Те дават глас на хората, живеещи в селските райони, посредством „възходящ“ подход, както и посредством насърчаването на нови предприятия и организирането на местно производство и услуги.

4.3.4

През ноември 2013 г. ЕИСК беше домакин на първия Европейски селски парламент (9) — форум на национални и европейски организации, занимаващи се с въпроси, вълнуващи селските райони — предназначен да укрепи и да даде общ глас на движението на селските райони в Европа. Основната му цел е да влияе върху европейската политика за развитие на селските райони, да допринася за подобряването на диалога между създателите на политики и местното равнище и да способства за обмена на добри практики.

4.3.5

В ролята си на институционален мост към гражданското общество ЕИСК може да даде възможност на хората, живеещи в селските райони, и на техните организации да играят водеща роля в процеса на формулиране и изпълнение на политиката за развитие на селските райони. Ето защо Комитетът подкрепя идеята за периодично свикване на Европейския селски парламент — т.е. европейски форум на селските райони, в който да участват и социално-професионалните организации и социалните партньори, който да се провежда в партньорство с Комитета и да служи като свързващо звено с неговата група за връзка.

4.4.1

По-рано ЕИСК предложи законодателството, политиките и програмите на ЕС да бъдат анализирани от гледна точка на техните последици върху териториалното сближаване. За тази оценка на въздействието особено голяма е отговорността на Комисията, като в нея би трябвало да се включват всички заинтересовани участници (10).

4.4.2

Наскоро това предложение беше повторено от Комитета на регионите, който призова „при секторните политики от самото начало да се проверява въздействието на териториалното измерение, равнопоставено с икономическото, екологичното и социалното въздействие“, както и „(Комисията да се възползва от) сътрудничеството с регионалните и местните власти, за да насочи консултациите към заинтересованите и засегнатите страни“ (11).

4.4.3

Концепцията за провеждане на оценка на въздействието вече съществува в различните хоризонтални клаузи на Договора за функционирането на Европейския съюз (членове от 8 до 12). В тези клаузи се посочва, че „при определянето и прилагането на своите политики и дейности, Съюзът“ взема предвид изискванията, свързани със социалното измерение, равенството между половете, околната среда, защитата на потребителите и недискриминацията.

4.4.4

При вземането на всяко решение политиците следва да си задават въпроса: какво въздействие се очаква да има от тази стъпка — дали към градовете ще се отправят повече хора или пък ще се задържат в селските райони? За политиките, които подобряват или поне запазват непроменен глобалния териториален баланс, би могло да се дава разрешение веднага. Всяко решение, което би навредило на този баланс чрез увеличаване на градската концентрация, следва да бъде обект на оценка на въздействието, чрез която да се докаже, че ползите от него компенсират недостатъците.

4.4.5

Трябва да се прави оценка на териториалното въздействие на секторните политики, особено в областта на транспорта, ИКТ, енергетиката, околната среда, селското стопанство, търговията, конкуренцията и научните изследвания (12).

4.4.6

За тази цел Комисията следва да гарантира, че в стратегическата оценка на въздействието върху околната среда (SEA) (13) и в насоките за оценка на въздействието се обръща подобаващо внимание на териториалното измерение. Необходимо е обаче да се разработят и специфични количествени и качествени показатели не само в социално-икономическо и екологично отношение, но и относно други по-трудно измерими аспекти, например загубата на традиционни умения.

5.1

Добре балансираното териториално развитие означава по-равномерно и устойчиво използване на природните ресурси, което носи икономически ползи от намалено претоварване и по-ниски разходи. Благоденствието в селските райони зависи от капацитета за активизиране на хората и за мобилизиране на местните ресурси, като същевременно се развиват факторите във връзка с местоположението, които правят живота и икономическите условия по-привлекателни за хората и предприятията. Икономическата неефективност и отрицателните външни фактори на градската агломерация противоречат на перспективата за добро качество на живот за всички.

5.2

Много селски области с неоползотворен потенциал за развитие съществуват успоредно с прекомерно експлоатирани градски и периферни градски области. В отдалечените от големите градове райони малките и средните градове играят ключова роля за предоставянето на достъп до услуги, като гарантират запазването на тези области като привлекателни места за живеене. Поддържането на такива селски центрове ще бъде от изключително значение, за да се преодоляват неудобствата от прекратяването на предоставянето на услуги и от притока на хора от по-малките села в околната област, при условие че се организира ефикасен обществен транспорт.

5.3

Пазарните сили сами по себе си не могат да осигурят стимулите, необходими за обръщане на настоящата тенденция. Следователно спешно са необходими решителни политически действия на всички равнища за справяне с икономическите и социални последици от обезлюдяването и за превръщане на селските райони в привлекателни райони за хората и предприятията. Необходим е добре балансиран набор от стимули, за да се насърчават инвестициите, иновациите и знанията и да се поддържат и създават възможности за живот и работа в селските райони. Трябва да се акцентира върху работните места, инфраструктурата и услугите, които да бъдат подкрепяни от политики за интегрирано развитие на селските райони на всички равнища (европейско, национално, регионално).

5.4

Трябва да се използват в максимална степен всички програми на ЕС, не на последно място политиката на сближаване и нейните инструменти за местно развитие и развитие на селските райони като „Лидер“ и воденото от общностите местно развитие (ВОМР). Държавите членки трябва да отпускат финансови средства за областите, които са най-силно засегнати от обезлюдяване.

5.5

Би трябвало да се адаптира по съответен начин конкурентното право, за да може да се правят необходимите изключения. Ако предложените промени оказват влияние върху разходите за заплати, те трябва да бъдат предмет на обичайния социален диалог между социалните партньори.

5.6

Най-важното практическо проявление на териториалното сближаване е осигуряването на еднакъв достъп до услугите от общ интерес на всички европейски граждани, независимо къде живеят или работят. За да се намалят неудобствата от разликите в географското разположение, за развитието на най-слабите и отдалечените райони са необходими инвестиции в инфраструктурата под формата на ефективни транспортни, комуникационни (вкл. високоскоростни широколентови услуги) и енергийни връзки.

5.7

Трябва да бъдат подобрени условията за живот на хората в селските райони, включително в най-необлагодетелстваните от тях, чрез адекватно предлагане на услуги, което е друго важно условие за намаляване на териториалните неравновесия, и това се отнася и за търговските услуги и за социалните услуги от общ интерес. Чрез инвестиции не само в здравеопазването, образованието и центрове за полагане на грижи от различни видове, но също и в културни и други развлекателни дейности, селските райони ще се превърнат в привлекателно място за хората и предприятията.

5.8

Използването на вътрешните ресурси означава също така създаване на къси вериги на доставки, които имат икономически, социални и културни предимства не само за земеделските стопани, но и за останалите предприятия, потребители и селските райони като цяло. Добри примери за това са хранително-вкусовата промишленост и енергетиката. Този вид модел на производство трябва да се насърчава, защото фактите показват, че транснационалните вериги за търговия на дребно в много редки случаи използват като доставчици местни производители, дори когато добре организираното предлагане може да им гарантира надеждни производствени потоци.

5.9

От жизненоважно значение е създаването на работни места, а правото на образование и обучение трябва да бъде гарантирано на практика. Има спешна необходимост от професионално обучение, за да се подпомогне „работната ръка да се приспособи към нуждите на новия модел на производство“ (14). В основна грижа трябва да се превърне намаляването на отлива на млади хора от селските райони, най-вече на млади жени, които са по-склонни да се преместват извън селските райони. Предоставянето на заетост, която да позволява на младите семейства да се възползват от природната среда на селските райони като подходящо място да отглеждат децата си, би довело до нетна печалба за обществото. По-рано ЕИСК се застъпи за решителни мерки за отключване на потенциала на жените като работници и предприемачи, които да им позволяват да станат двигател на развойната дейност и иновациите и да им предоставят необходимите знания и технологии (15).

5.10

Качествените работни места във високотехнологични творчески сектори биха могли да породят непорочен кръг, като привличат не само стопански дейности, но и културни прояви и други видове услуги, които могат да направят живота по-интересен за младите хора в селските райони и да ги откажат от идеята за напускане.

5.11

За създаване на нови работни места в селските райони, които са най-тежко засегнати от обезлюдяване, са необходими радикални мерки за разнообразяване и децентрализиране (16). Следователно трябва да бъдат приложени програми за финансиране на тези области с целеви средства. Трябва да се разпространява добрият опит от селски райони, които са успели да се справят с предизвикателствата на обезлюдяването и продължават да бъдат добри места за хората и предприятията.

5.12

Вътрешният пазар и правото на свободно движение позволяват на земеделските производители да започнат селскостопанска дейност в други държави членки, където възможностите са по-добри, отколкото в собствената им страна; конкретен пример за това са холандски фермери, които се установяват в Румъния. Въпреки това, възможностите за мобилност и придобиването на земя не следва да бъдат пречка за съществуващата производствена система и малките собственици.

5.13

ЕИСК призова за равно третиране на работниците мигранти в селските райони чрез прилагане на минимални стандарти за условията на труд и живот, включително с участието на социалните партньори в този процес (17). Процес на интеграция, подкрепян от съпътстващи мерки, които ефективно предотвратяват сегрегацията, може да даде възможност за превръщането на мигрантите от селските райони в източник на развитие за тези райони.