14.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/31

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че създаването на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) е приоритетна цел за създаване благоприятни условия за растежа и икономическото, социално и културно развитие на ЕС, а така също и за върховите научни постижения и сближаването между държавите членки, регионите и обществата. Политиката на финансиране, предвидени в програмата „Хоризонт 2020“ би трябвало да бъде решаващото равнище, което да позволи постигането на тази цел.

1.2

Комитетът вече изрази в много от своите становища (1) виждането си относно ЕНП и вече започна дебати и задълбочено обсъждане на темата с Комисията, Европейския парламент и Съвета. По тази причина приема със задоволство съобщението.

1.3

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, която посочва растежа като една от приоритетните цели на ЕНП. В настоящата тежка икономическа и социална криза тази препратка е от решаващо значение за организираното европейско гражданско общество.

1.4

ЕИСК вярва, че свободното движение на изследователи, научни знания и технологии трябва да се превърне в „петата свобода“ на вътрешния пазар.

1.5

ЕИСК смята, че изграждането на единно изследователско пространство е непрекъснато развиващ се процес и че крайният срок до 2014 г. е твърде амбициозен, особено като се има предвид, че в много европейски страни се прилагат мерки за строги икономии, които намаляват националните инвестиции в научни изследвания и иновации.

1.6

ЕИСК приема предложението за създаването на ЕНП чрез засилено партньорство, основано по-скоро на добри практики, отколкото на правни разпоредби, но Комитетът обаче изразява загриженост относно факта, че меморандумите за разбирателство, подписани с организациите, са с доброволен характер, правно необвързващи и неофициални.

1.7

ЕИСК призовава за силна политическа воля, която да е в състояние да подкрепя ефективни и конкурентни национални научноизследователски системи, които биха могли да се реализират най-добре чрез партньорска оценка, която се основава на оценяването на качеството на изследователския екип, участващите структури и постигнатите резултати.

1.8

Комитетът смята, че публично финансираните научни изследвания следва да дават приоритет на онези области, които са от особено значение за благосъстоянието на европейските граждани, и да се продължи с финансирането на проекти с публични средства в рамките на едно силно и съвместно европейско сътрудничество.

1.9

ЕИСК призовава настоятелно Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки за премахване на пречките за реализацията на ЕНП, свързани с липсата на европейски пазар на труда за изследователите, с техните условия на труд, тяхната мобилност и системата за социална сигурност.

1.10

ЕИСК припомня спешната необходимост от промени в областта на пенсиите и пенсионните фондове за изследователи, които участват в транснационални проекти, както и от създаване на Европейски фонд за допълнително пенсионно осигуряване, за покриване или компенсиране на загубите, произтичащи от преминаването им от една държава в друга и от една система за социално осигуряване в друга.

1.11

Комитетът предупреждава, че новите инициативи, предложени от Комисията, не трябва да подкопават или неутрализират всички усилия за намаляване на административната тежест на изследователите в рамките на ЕНП.

1.12

Комитетът припомня на ЕК и на държавите членки необходимостта от възприемане на всички инициативи, насочени към ефективното премахване на дискриминацията, неравенството и неравнопоставеността между половете, които все още съществуват в академичните, научните и изследователските среди. ЕИСК приветства по-специално решението да се гарантира присъствие на поне 40 % от жените във всички комитети, които участват в наемането, разработването и/или преразглеждането на критериите за оценка на проектите, или в определянето на политиките на заетост в академичните, изследователските и научните центрове.

1.13

ЕИСК приветства предложението на ЕК да разработи пътна карта за развитието на електронните инфраструктури в подкрепа на електронната наука. Той препраща към своето становище (2) относно съобщението на Комисията (3) относно достъпа, запазването и разпространението на резултатите от научните изследвания и познания.

1.14

ЕИСК подкрепя призива, отправен от изследователите и от европейската научна общност (4) към държавните и правителствените ръководители и към председателите на институциите на ЕС, според който Европа не може да си позволи да загуби най-добрите си таланти, изследователи и преподаватели, особено сред младите хора; че европейското финансиране е от съществено значение, за да се направи по-ефикасно и по-ефективно националното и да се подобри конкурентоспособността на общоевропейско и международно равнище; Следователно Комитетът изисква да не се намаляват предвидените средства в бъдещия бюджет на ЕС за 2014 -2020 г.

1.15

ЕИСК смята, че обявеното разпределение на дейностите, които трябва да се извършат в приоритетните области, форумът за разпространение и трансфер на резултатите от научни и изследователски проекти, както и крайната оценка на постигнатите благодарение на съобщението резултати, следва да предвиждат пълното и ефективно участие на ангажираното с ЕНП гражданско общество.

1.16

Поради гореизложените мотиви ЕИСК изразява желание да създаде своя специална група, която да се превърне в отправна точка за европейските институции в различните етапи на оценка, мониторинг и вземане на решения по отношение на доизграждането на ЕНП.

2.1

ЕИСК е изразявал в редица становища своето виждане за ЕНП, което остава валидно и уместно, и приветства разглежданото съобщение, насочено към по-силно партньорство, което показва неотложността за ЕС и държавите членки да спазват и разширяват поетите от тях ангажименти. Напредъкът в държавите членки не е еднакъв и в някои случаи продължава да бъде бавен. Иновативният аспект на съобщението се състои във факта, че се разширява сътрудничеството между Комисията и държавите членки и свързаните с ЕНП (5) организации. ЕИСК смята, че е необходимо по-широко и по-ефективно засилено сътрудничество.

2.2

Комитетът споделя мнението на Комисията, че реализацията на ЕНП трябва да подкрепи икономическия растеж, върховите научни постижения и сближаването между регионите, страните и обществата. Същевременно трябва да се има предвид и да се развива необходимото взаимодействие между науката и пазара, между иновациите и предприемачеството, между новите форми на организация на труда и един все по-взаимосвързан свят на научни изследвания.

2.3

ЕИСК смята, че в контекста на настоящата глобална криза са необходими по-точни и енергични мерки, както за да се преодолеят отрицателните ефекти от фрагментираността на национално равнище в разработването и прилагането на политиките за научни изследвания, така и за да се оптимизират дейностите, с които се цели повишаване на ефективността на тези политики. Мерките следва да бъдат насочени и към увеличаване на лоялната конкуренция, на трансграничните взаимодействия между националните системи за научни изследвания и към улесняване на професионалното развитие на изследователите, тяхната мобилност и свободното движение на знания (6).

2.4

От общественото допитване, извършено във връзка с изготвянето на съобщението стана ясно, че:

3.1

ЕИСК споделя идеята на Комисията за укрепване на националните системи за научни изследвания чрез добрите практики и изразява съгласие, че предоставянето на ресурсите трябва да се извършва чрез открити и публични покани за представяне на предложения, оценявани от групи от експерти (партньорска оценка  (7)) от въпросната държава членка, от други държави членки или от трети държави. Оценката на качеството на изследователските екипи, участващите институции и постигнатите резултати трябва да служи като основа за вземане на решения в областта на институционалното публично финансиране. В много случаи изследователите, екипите, предложенията и изследователските програми не се оценяват на базата на сравними критерии, въпреки че се касае за проекти и изследвания, реализирани и финансирани по подобен начин. ЕИСК счита това за неприемлива загуба на стойност в момент, когато в много държави членки значително се намаляват бюджетните средства за научни изследвания.

3.2

Комитетът съзнава, че европейските научни изследвания са едни от най-добрите в света. Научните изследвания в университетите и научните институти позволиха на европейските предприятия да бъдат водещи или пионери в развитието на технологиите и да заемат челни позиции. По тази причина ЕИСК изразява загриженост във връзка със заключението, до което стига Комисията в оценката на въздействието, в което се твърди, че пропастта между Европа, Съединените американски щати, Япония и другите развити икономики става все по-очевидна (8). Това може би показва, че Европа губи почва в производството на знания и че по някои показатели водещите страни в света в областта на иновациите изпреварват ЕС-27. ЕИСК смята, че с оглед на световната криза и последвалата промяна в баланса на силите, ЕНП трябва да укрепи водещите позиции на европейската наука, чиито качество и равнище на върховите постижения трябва да послужат за сравнително предимство при влизането в конкуренция с други международни участници.

3.3

През 2002 г. ЕС реши, че инвестициите на всички държави членки в НИРД трябва да достигнат 3 % от БВП на ЕС (9). Поради повтарящите се неуспехи в постигането на тази цел и нейното отлагане до 2020 г. ЕИСК си задава въпроса дали тя може да бъде постигната. ЕИСК е съгласен, че един от приоритетите на ЕНП трябва да бъде растежът, особено в сегашната тежка икономическа и социална криза, и изразява дълбока загриженост във връзка с големите бюджетни съкращения в сферата на научните изследвания, произтичащи от политиките на строги ограничения.

3.4

Един от стълбовете на Европейското пространство за висше образование, който е тясно свързан с постигането на целите на ЕНП, е насърчаването на мобилността с цел ефективно подобряване на обучението на студенти, преподаватели и изследователи. Тези бюджетни съкращения ще затруднят много изследователи да се възползват от ЕНП, както и да вземат пълно участие в него. ЕИСК изразява своята загриженост относно взетите решения (10).

3.5

ЕИСК още веднъж изразява убеждението си, че ефективните и конкурентни национални системи за научни изследвания се нуждаят от силна политическа воля и приканва ЕС и държавите членки да постигнат по-бърз и решителен напредък в осъществяване на поетите ангажименти.

3.6

През последните години научните изследвания, финансирани с публични средства, изглежда изоставиха стратегическите за благосъстоянието на европейските граждани сектори, при положение, че би трябвало да представляват за ЕНП иновационна среда за изследвания, особено в сферата на споделеното европейско сътрудничество.

3.7

ЕИСК припомня също така, че за да се оптимизира и/или предефинира икономическата подкрепа за националните системи за научни изследвания, трябва да се избегне фалшивата дихотомия между приложна и фундаментална наука, която изглежда изкушава някои държави членки, стремящи се към намаляване на бюджетите си. Това е сериозна пречка за достъп до ресурси и финансиране.

4.1

В ЕС сътрудничеството в научните изследвания на общоевропейско равнище е съсредоточено върху няколко основни инициативи (11). Въпреки това само 0,8 % от публичните бюджетни средства (12) за научноизследователска и развойна дейност се използват за съвместни програми на държавите членки, включително и за тези, които са подкрепени или съфинансирани от Комисията, въпреки че има доказателства, че чрез транснационалното сътрудничество може да се подобри равнището на НИРД, да се включват нови сектори и да се получи обществена и частна подкрепа за съвместните проекти. Това потвърждава необходимостта от тясно взаимодействие на мрежите на знанието в цяла Европа.

4.2

Въвеждането на нови програми за финансиране на научни изследвания – като например безвъзмездната помощ за взаимодействие по линия на ЕСНИ, която беше отпусната през 2012 г. за подкрепа на малки трансгранични (и по принцип интердисциплинарни) изследователски групи, може да помогне да се покажат добавената стойност и взаимното допълване на съвместната работа, стига тези групи да проявяват творчество при управлението и да споделят по нов начин взаимодопълващи се знания, умения и ресурси.

4.3

Освен това продължават да съществуват пречки и бариери по отношение на достъпа на чуждестранни изследователи до националните центрове от европейски интерес, както и във връзка с достъпа до инфраструктурата на общоевропейски научни изследвания за учените, работещи в неучастващи държави членки. И в двата случая достъпът се предоставя въз основа на предпочитането на определени нации. ЕИСК смята, че тези трудности пречат за пълното осъществяване на ЕНП.

4.4

ЕИСК смята, че обявеното разпределение на дейностите, което подчертава силните и слабите страни и пропуските в транснационалното научно сътрудничество, не само би трябвало да се основава на информация, предоставена от държавите членки, но и да гарантира реалното и ефективно участие на свързаното с ЕНП и/или заинтересованото от него гражданско общество.

6.1

През последните години в почти всички сектори се наблюдава значително увеличаване на броя на жените, избрали изследователското поприще, но все още е малък броят на жените в сферата на научните изследвания, които заемат висши академични постове, като ръководители на изследвания на високо равнище в научните институти и университетите (16). Това се случва въпреки наличието на достатъчно доказателства, че смесените изследователски групи постигат по-добри резултати и се ползват с по-богат опит, споделени знания, различни гледни точки и по-високо равнище на социална интелигентност. Академичната кариера на жените продължава да се характеризира със силно вертикално разделение и „стъкленият таван“ продължава да бъде реалност, наравно с професионалната сегрегация (17).

6.2

Разликата в заплащането на мъжете и жените продължава да съществува в академичните среди и изследователските центрове. За това явление допринасят, наред с други фактори, и теоретично „неутралните“ системи за определяне на длъжностните характеристики, които обаче игнорират различията между половете, липсата на разпределение на семейните отговорности и устойчивото присъствие на пряка или косвена дискриминация (18). Това води до подценяване на научния потенциал на жените и до непълноценното му използване, до по-слабо присъствие на жените, както и до липса на баланс между половете при вземането на решения в областта на научните изследвания и иновациите.

6.3

Не всички държави членки са приели национални политики за насърчаване на интегрирането на измерението на равнопоставеност между половете в областта на научните изследвания и това подкопава основите на неговото качество и приложимост. По-равнопоставеното участие на жените би увеличило разнообразието в резерва от таланти, в работната сила и в процеса на вземане на решения и би повишило качеството на научните изследвания. Така биха били избегнати високи икономически разходи и дори грешки, дължащи се на липсата на равенство между половете в областта на научните изследвания. Липсата на подобрения в интеграцията на половото измерение в областта на научните изследвания ще се отрази отрицателно на целите, поставени от ЕНП в областта на високите равнища на върхови постижения. Едно по-голямо участие на жените ще допринесе за социално-икономическия растеж на Европа и за подобряване на върховите постижения, за по-добро прилагане и по-добри резултати от изследванията.

6.4

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да удвоят усилията си и да предприемат по-ефикасни мерки за ефективното премахване на неравнопоставеността между половете, която съществува в академичните, изследователските и научните среди. Необходимо е по-специално да се изпълни обещанието да се гарантира, че поне 40 % от жените участват във всички комитети, натоварени с възлагане на поръчки и със създаване и/или преразглеждане на критериите за оценяване на проектите, или които създават политиките по заетостта в академичните, научните и изследователските центрове. Разработването, прилагането и оценката на плановете за действие относно равенството между половете в университетите и изследователските центрове е друга мярка, която Комитетът приветства, при условие че жените участват пълноценно и активно в целия процес.

6.5

Комитетът също така приканва Европейската комисия да гарантира участието на организираното гражданско общество в подготовката на препоръката, която ще съдържа насоки за институционални промени за насърчаване на ефективно равенство между жените и мъжете в университетите и изследователските центрове.

7.1

През април 2008 г. Комисията публикува препоръка (19) относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания, която съдържаше кодекс на добрите практики, предназначен за университетите и другите публични научноизследователски организации (20). Този кодекс обаче не е достатъчен за постигане на целите на препоръката.

7.2

Достъпът до научна информация е съществена предпоставка за успешно насърчаване на изследователската дейност и иновациите, следователно и за конкурентоспособността на Европа. Към това спада трансферът на знания между изследователите, между изследователски партньорства – по-специално между изследователи и предприятия – както и между изследователи и граждани, включително свободен достъп до публикации. ЕИСК приветства съответното съобщение на Комисията (21) и препраща към своето конкретно становище по този въпрос (22).

7.3

Освен това ЕИСК приветства намерението да се изготви пътна карта за развитието на електронните инфраструктури, които да подпомагат електронната наука чрез безплатен достъп до инструменти и ресурси за научни изследвания.

7.4

ЕИСК призовава Комисията да изисква и да се възползва пълноценно от участието на организациите на европейското гражданско общество в областта на изследванията и науката в периодичните обмени, които се предвиждат в контекста на създаването на форум за държавите членки, действащ като отправна точка за разпространението и трансфера на резултатите от научните програми и проекти.