8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/87

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

—

като взе предвид своята позиция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (1),

—

като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, "гъвкавост и сигурност" и нови форми на социален диалог (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 6 декември 2010 г. относно „Политики за заетост за конкурентна и екологосъобразна икономика с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите“,

—

като взе предвид проучването на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавено „Умения за екологични работни места“, 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно насърчаване на мобилността на работниците и служителите в Европейския съюз (6),

—

като взе предвид комюникето от Брюж относно засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011–2020 г., което беше прието на 7 декември 2010 г. (7),

—

като взе предвид Средносрочната прогноза за периода до 2020 г.: Предлагане и търсене на умения в Европа, Европейски център за развитие на професионалното обучение, 2010 г. (8),

—

като взе предвид проучването на CEDEFOP на тема „Умения за бъдещето на Европа: изпреварващо предвиждане на потребностите от професионални умения“ от май 2009 г.,

—

като взе предвид рамковото споразумение от 25 март 2010 г. относно приобщаващите пазари на труда, подписано от ETUC, BUSINESSEUROPE, UEAPME и CEEP,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 януари 2011 г., озаглавено Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата (COM(2011)0011) и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно „Напредък към постигането на общите европейски цели за образование и обучение“ (SEC(2011)0526),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в Съюза на 21.1.2011 г., съгласно Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването, от страна на Европейската общност, на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (9),

—

като взе предвид доклада на Европейската асоциация на доставчици на услуги за хора с увреждания (EASPD), според който с увеличаване на безработицата в Европа става все по-тежко за хората с увреждания да намерят и запазят работни места, и че в много държави нивото на безработица сред хората с увреждания е по-високо от това сред хората без увреждания,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г. относно стратегия за равенство между жените и мъжете 2010–2015 г. (COM(2010)0491),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. относно Европейски пакт за равенство между половете за периода 2011–2020 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръка на Комисията за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (COM(2008)0639) и съответната резолюция от 6 май 2009 г. (10),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0320/2011),

А.

като има предвид, че световната икономическа криза увеличи равнището на безработицата в Европейския съюз до текущите 9,5 %, което представлява общо 22,828 млн. души, от които 19,4 % са трайно безработни според последните данни на Евростат; като има предвид, че безработицата сред младите хора възлиза на 20,4 %, като достига 40 % в някои държави-членки,

Б.

като има предвид, че МСП, които са движеща сила за икономически растеж, създаване на работни места и постигане на целите за 2020 г., са съкратили повече от 3,5 милиона работни места в резултат на икономическата криза,

В.

като има предвид, че като следствие от икономическата криза през 2008 г. в първичните и производствените сектори бяха загубени повече работни места от очакваното, като се очаква да бъдат загубени още близо 2,5 милиона работни места в периода до 2020 г.,

Г.

като има предвид, че икономическата криза от 2008 г. засегна както търсенето, така и предлагането на умения в сектора на заетостта, като по този начин увеличи значително несигурността около перспективите за работа и породи необходимост хората да бъдат по-добре информирани за перспективите за заетост на пазара на труда,

Д.

като има предвид, че мерките за икономии, предприети в няколко държави-членки, съвпаднаха със значително увеличение на безработицата и са частично отговорни за него,

Е.

като има предвид, че лицата, определящи политиката, трябва да защитават гражданите от риска от безработица като гарантират, че работната сила разполага с подходящите умения за постигане на максимална пригодност за заетост,

Ж.

като има предвид, че напредъкът в новите технологии и структурните промени в европейските икономики са превърнали в необходимост актуализирането и подобряването на уменията на отделните лица по време на техния професионален живот,

З.

като има предвид, че насърчаването на социална, екологосъобразна и конкурентна икономика с ефективно използване на ресурсите е една от целите на стратегията „Европа 2020“,

И.

като има предвид, че секторът на услугите, като например продажби, сигурност, чистене, кетъринг, полагане на грижи и персонални услуги, се очаква да осигури значителен растеж в областта на заетостта в периода до 2020 г. и може да стане най-бързо разрастващата се област,

Й.

като има предвид, че секторът за производство на храни възвръща своето значение в световен мащаб, което изисква разнообразни умения от по-високо равнище, но силно намалява работните места за лица с ниска квалификация,

К.

като има предвид, че постигането на устойчив растеж и преходът към икономика с ниско съдържание на въглеродни емисии, опазването на околната среда и разработването на нови екологични технологии ще изискват наличие на подходящи умения,

Л.

като има предвид, че технологичните промени и новите параметри на организацията на работата в секторите по естествен път оказват влияние върху параметрите на заетост от гледна точка на необходими умения в професиите и равнища на квалификация,

М.

като има предвид, че икономиките все повече изискват творчески, интерактивни и комуникативни умения, както и умения за разрешаване на проблеми на работното място, докато работните места, изискващи ниска квалификация, и работниците, изпълняващи рутинни функции, са изложени на голям риск от загуба на работното място,

Н.

като има предвид, че работниците с ниско ниво на образование и умения, в допълнение към останалите от други уязвими групи, са изложени на по-голям риск от загуба на работното място, несигурни условия и бедност, освен ако не им се предлага подходящо обучение и възможности за преквалификация, които да им позволят да бъдат в крак с изискванията на пазара,

О.

като има предвид, че дългосрочната ефективност на обучението и висшето образование зависи от различни фактори, като например наличието на качествено образование и предоставяне на обучение, равни възможности и безпрепятствен достъп за всички, наличие на социални услуги, устойчиви публични инвестиции, държавно и ефективно управление на публичните финанси, и по-добро съгласуване на личните потребности и потребностите на пазара на труда;

П.

като има предвид, че ЕС се е заел с това, да подобри нивата на образование, да намали процента на преждевременно напускане на училище до под 10 % до 2020 г. и да увеличи процента на завършване на висше или равностойно образование до поне 40 %,

Р.

като има предвид, че се очаква броят на работните места, които изискват високо равнище на технически и научни квалификации, да се увеличи, и около половината от всички работни места през 2020 г. ще бъдат за работници със средно равнище на квалификации, като същевременно 35 % от работните места ще изискват високо равнище на квалификации в сравнение с 29 % понастоящем, и като има предвид, че ще са необходими допълнителни квалификации за устойчива икономика във всички професии и във всички сектори на уменията,

С.

като има предвид, че миграцията в рамките на ЕС, както към и извън ЕС, и демографските промени по много начини ще окажат въздействие върху бъдещия размер и състав на работещото население в държавите-членки и ще окаже значително влияние върху търсенето и предоставянето на умения, по-специално в държавите-членки, чието население намалява бързо или които са обект на мащабно изтичане на мозъци,

Т.

като има предвид, че компетентностите и уменията на работниците мигранти често не са нито правилно признати, нито използвани в пълна степен, и като има предвид, че работниците мигранти често са изправени пред затруднения при достъпа до пазара на труда, образованието и обучението, също така и поради липсата на осведоменост за техните трудови и социални права и липсата на участие в работнически сдружения; като има предвид, че интеграционните политики, които благоприятстват достъпа до образование, обучение и заетост за имигрантското население могат следователно да имат значителен принос за посрещане на бъдещите потребности на пазара на труда,

У.

като има предвид, че, независимо че микрокредитите са важен инструмент за жените предприемачи и за създаването на семейни предприятия, жените остават недостатъчно представени в бизнеса в Европейския съюз, като представляват средно 30 % от всички предприемачи,

Ф.

като има предвид, че над 60 % от завършващите студенти са жени и като има предвид, че недостатъчно жени и момичета се насочват към научното поприще, което води до силна секторна сегрегация по пол, а разликата в заетостта на жените и мъжете в сектора на информационните технологии с течение на времето по-скоро се увеличава, вместо да намалява,

Х.

като има предвид, че жените са в неравностойно положение на пазара на труда и са непропорционално представени в работата на непълен работен ден и в новите, често несигурни форми на схеми за работно време, като срещат затруднения в стремежа си към достъп до пълноценни социални права, социална закрила и обезщетения,

Ц.

като има предвид, че устойчивият икономически растеж има потенциал да увеличи броя на работните места с достойни условия на труд и да допринесе за възстановяването на икономиките в рамките на ЕС,

Ч.

като има предвид, че ЕС все още инвестира по-малко в сравнение със световните си икономически партньори и конкуренти в научноизследователска дейност, иновации и образование, които са крайъгълните камъни за растеж и подобряване на стандартите на живот; като има предвид, че са необходими сериозни инвестиции в икономиката на практическото знание, в техническото обучение и в осъвременяването на професионалното обучение,

Ш.

като има предвид, че целевото и приспособено повишаване на уменията е от съществено значение за подпомагане на хората да придобият нови умения, така че да могат да извлекат полза от прехода към по-устойчива икономика; като има предвид, че има убедителни икономически аргументи в полза на повишаването на уменията, интеграцията на пазара на труда и социалното приобщаване; като има предвид, че намаляването на инвестициите в повишаване на уменията ще има неблагоприятно дълготрайно въздействие,

1.

Припомня, че в рамките на Стратегия „Европа 2020“ държавите-членки се споразумяха относно цел за заетост в размер на 75 % за мъже и жени от възрастовата група 20-64 години в срок до 2020 г. - цел, която е тясно свързана с икономически растеж и устойчивост на социалната сигурност и публичните финанси в Европа; припомня, че понастоящем равнището на заетост на жените е 58,2 %; подчертава, че драстичното намаляване на равнището на безработица сред младежите, увеличеното участие на жените на пазара на труда и ефективното изпълнение на приоритета за приобщаване на стратегията са сред жизнено важните предпоставки за достигане на целта, свързана със заетостта; подчертава, че повечето национални програми за реформа не успяват да изпълнят нито целта по отношение на заетостта, нито тази по отношение на бедността, и призовава всички заинтересовани страни да засилят усилията си за успешна Стратегия „Европа 2020“;

2.

Повтаря, че петте водещи цели на Съюза са насърчаване на заетостта, подобряване на условията за иновации, научни изследвания и развитие, постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, подобряване на равнищата на образование и насърчаване на социалното приобщаване;

3.

Припомня съществуването на основни пречки за значително повишаване на заетостта в ЕС, борба със структурната безработица и създаване на нови работни места и следователно увеличаване на продуктивността и стимулиране на по-голяма конкурентоспособност; вярва, че предизвикателствата, които трябва да се разглеждат като приоритетен въпрос, в допълнение към гарантирането на по-добре функциониращи пазари на труда, включват несъответствието и недостатъчните равнища на умения на много работници понастоящем, както и ниските равнища на образованието в някои европейски държави в сравнение с международните равнища; счита, че един интегриран подход за разработване на базата от необходими умения ще бъде от съществено значение за използване в максимална степен на потенциала на нова устойчива икономика, и призовава Комисията в планираното си съобщение относно работните места в новата устойчива икономика, да включи последващи мерки във връзка с исканията на Парламента в това отношение;

4.

Изтъква, че процентът на заетостта и икономическата ефективност взаимно се подсилват при създаването на особено високи равнища на икономически растеж и качествени работни места; при все това, силно препоръчва държавите-членки да следват интегрирания набор от насоки в стратегията „Европа 2020“ за политиките за заетост и широките насоки за икономическата политика, като същевременно гарантират, че въведените политики отговарят на националните, регионалните и местните обстоятелства и специфичните условия в отделните държави-членки;

5.

Подчертава, че държавите-членки все още са отговорни за ключови елементи на социалната политика като данъци, програми за социално благосъстояние, някои трудови разпоредби, здравеопазване и образование; счита, че е от съществено значение социалните политики да отговарят на националните, регионалните и местните обстоятелства и по-специално на условията в отделните държави-членки;

6.

Призовава за по-добра координация на икономическите политики между държавите-членки, за да се поощри устойчивият растеж и създаването на работни места и да се улесни ефективната конкуренция, като се отчита неравнопоставеността на регионално равнище в Европа по отношение на равнищата на заетост и безработица; настоятелно призовава държавите-членки да зачитат правилата относно бюджетната дисциплина с цел намаляване на риска от изпадане в положение на прекомерен дефицит и призовава към ефективен бюджетен надзор, като в същото време се позволят публични инвестиции в съответствие с целите на ЕС за растеж и заетост; при все това подчертава значението на оценката на социалното въздействие, както се изисква от Договора, и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да направят оценка на социалната цена на съкращаването на разходите, по-специално на разходите за образование и активните политики на пазара на труда, които биха застрашили напредъка при справянето с недостига на квалифицирани работници в Европа и поддържането на икономически постижения;

7.

Подкрепя водещата инициатива на Комисията в рамките на Стратегия „Европа 2020“ като рамка за насърчаване на конкурентоспособността и заетостта и за промяна в посока към устойчива, по-интелигентна и по-приобщаваща икономика; изтъква значението на регионалното измерение за изпълнението на програмата; призовава Комисията да предостави приоритетни действия за заетостта и квалификацията в рамките на водещата инициатива, като отдаде съответното значение на насърчаването на предлагането и търсенето на работна ръка в контекста на приобщаваща и устойчива икономика, основана на знанията;

8.

Счита, че Програмата за нови умения и работни места следва да се разглежда заедно с Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и че взаимодействието между двете би могло да създаде растеж и работни места;

9.

Подчертава, че неотдавнашните развития в икономиката и на пазара на труда, съчетани с бъдещите предизвикателства, като демографската промяна и прехода към устойчива икономика, изискват по-добри стратегии на заетост, образование и организация на работата с цел подобряване на конкурентоспособността на ЕС и условията на работа и живот и създаване на нови работни места, и следователно насърчаване на „интелигентен растеж“, съчетаващ пълна заетост и благосъстояние, както и устойчиво производство и начин на живот; в този контекст подчертава значението на универсален достъп до обучение през целия живот, квалификации и умения за всички възрастови групи; подчертава икономическите аргументи за повишаването на квалификацията, интеграцията на пазара на труда, социалното приобщаване, ефективната борба с дискриминацията и по-доброто използване на ценните качества на всички работници; припомня, че балансът между професионален и личен живот, обучението и усъвършенстването на човешкия капитал носят също така и неикономически ползи за хората;

10.

Изтъква, че националните мерки на гъвкава сигурност трябва да бъдат преразгледани в светлината на новите социалноикономически условия, запазени при целесъобразност, и укрепени и приспособени към специфичните потребности на всяка държава-членка, за да се осигури гъвкав, приобщаващ и активен пазар на труда, ефикасни системи на обучение, които да са достъпни за всички, и подходящи системи за социална сигурност; призовава държавите-членки да съпътстват своите реформи на пазара на труда със засилване на социалната закрила и защитата срещу бедност и безработица и с подобряване на качеството на публичните служби по заетостта; подчертава, че гъвкавата сигурност не следва да се възприема като универсално решение;

11.

Подчертава значението на неформалното обучение и придобиването на умения чрез засилване на сътрудничеството между поколенията, в условията на което младите хора могат да придобиват нови умения чрез преподаване от опитни по-възрастни работници;

12.

Изразява съжаление, че за много работници съчетаването на работата и семейния живот остава трудна задача; призовава държавите-членки да предоставят на всички родители, особено на жените, семействата с един родител, хората в неравностойно положение или хората с увреждания, възможности за интегриране не само в професионалния живот, но и в процесите на обучение през целия живот; подчертава, като предпоставка, че организацията на работата и възможностите за обучение следва да станат съвместими с родителските отговорности, че структурите за грижи за деца следва да станат по-ефективни и достъпни и че следва да се предоставя подходяща подкрепа на родителите; освен това призовава държавите-членки да въведат политики и програми за подпомагане на лицата, полагащи грижи за семейства;

13.

Счита, че е целесъобразно да се насърчава среда, благоприятна за работата от разстояние, винаги когато подобни разпоредби могат да благоприятстват подходящ баланс между професионален и личен живот;

14.

Приветства създаването на Европейската обсерватория по заетостта и инициативата на Комисията за изготвяне на „Панорама на уменията в ЕС“ и за реформиране на мрежата на европейските служби по заетостта EURES с цел подобряване на прозрачността и достъпа на лицата, търсещи работа, и насърчаване на професионалната мобилност; подчертава ролята на EURES при консултирането на мобилните работници и търсещите работа лица по отношение на техните права и следователно при постигането на истински вътрешен пазар, и приветства започването на пилотния проект „Вашата първа работа“, насочен към младите хора в 27-те държави-членки, които търсят работа; освен това изтъква ролята на EURES в трансграничните райони и счита, че на трансграничните й партньорства трябва да бъдат предоставени необходимите ресурси, за да могат да отговорят на предизвикателствата на европейския пазар на труда;

15.

Подчертава значението на засилването на участието в обучението през целия живот, по-специално в професионалното образование и обучение с оглед гарантиране на пригодност за заетост, и повишаването на уменията на работната сила, както и за укрепване на компетентността; отбелязва, че дялът на хората, които продължават обучението си, следва също да бъде увеличен, така че хората с по-високи квалификации да могат да намират и упражняват подходяща работа дори в напреднала възраст; в този контекст счита, че следва да бъдат предоставени стимули както за служителите, така и за работодателите, с особен акцент върху МСП; счита също така, че трябва да бъдат въведени по-всеобхватни стратегии за обучение през целия живот и че системите за професионално образование и обучение трябва да бъдат пригодени към бързо променящите се потребности на пазара на труда, технологичното развитие и новите подходи в организацията на труда;

16.

Изразява съжаление, че в момент на криза държавите-членки са намалили бюджетите си за образование и обучение и призовава Комисията и държавите-членки да инвестират повече в системите за образование и обучение;

17.

Призовава за по-добро наблюдение на предстоящото търсене на квалификации в Европа, по професионални браншове и по равнище на квалификация, и за незабавно транспониране на заключенията в политиките на държавите-членки за образование и обучение през целия живот, както и в други съответни политики; подчертава значението от повишаване на привлекателността на работните места и кариерите за младите работници и това, че по-специално младите хора трябва винаги да бъдат информирани относно тенденциите на пазара на труда, така че да могат да се съсредоточат върху развиването на умения, които действително са необходими; счита, че „съюз на познанието“, който сближава бизнеса, социалните партньори и образователните институции, би бил полезен инструмент за справяне с недостатъците в областта на иновациите и квалификациите, допринасяйки значително за насърчаване на интересите на икономиката и обществото като цяло, особено при разглеждането на критичното предизвикателство за постигане на пълна заетост, премахване на бедността, социално приобщаване и устойчив икономически растеж в световната икономика;

18.

Подчертава значението от ранно определяне на потребностите от умения, като предлага десетгодишна перспектива, и призовава държавите-членки и, при целесъобразност, регионите да създадат центрове за наблюдение на заетостта, насочени към бъдещите потребности; в допълнение на това подчертава значението от разработване на по-надеждни системи за прогнозиране на бъдещите потребности от умения и области с недостиг на умения в ЕС и държавите-членки, както и значението на продължителни инвестиции в повишаване на уменията и постигане на по-добро съответствие между квалификации и работни места; отново подчертава необходимостта да се гарантира, че обществеността има достъп до качествена информация, и призовава за обмен на опит и най-добри практики в тази връзка; за постигане на това, подчертава необходимостта от по-силно, по-ефективно сътрудничество между доставчиците на образование и обучение, включително университетите и научноизследователски центрове, от една страна, и публичните служби по заетостта, социалните партньори и предприятията и работодателите, от друга страна;

19.

Подчертава необходимостта от увеличаване на престижа и привлекателността на професиите и работните места, при които съществува недостиг на работна ръка на пазара на труда;

20.

Призовава Комисията да предостави повече информация и по-голяма финансова подкрепа за програмата „Леонардо да Винчи“, която позволява на хората да придобиват нови умения, знания и квалификации и прави професионалното образование по-привлекателно за всички; освен това отбелязва, че обучението на работното място е особено важно, и призовава за подкрепа за национални схеми, които насърчават този тип възможности за развитие на кариерата;

21.

Отбелязва, че процентът на изпълнение на програмата „Еразъм“ е почти 100; припомня надлежно документираните доказателства, че програмата „Еразъм“ значително улеснява обучението в чужбина и предоставя на студентите по-широка гама от умения, както и че това от своя страна значително подобрява перспективите за последваща заетост на студентите, участващи в „Еразъм“, и по този начин допринася съществено за конкурентоспособността на Европа;

22.

Подчертава значението на една висококачествена държавна образователна система, която да гарантира свободен, равен достъп за всички;

23.

Счита, че е от жизненоважно значение да се създаде среда за тясно сътрудничество между научноизследователските институти и промишлеността, и да се насърчават и подпомагат промишлените предприятия да инвестират в научноизследователска и развойна дейност; припомня, че висшите учебни заведения и организации за обучение изпълняват основна роля в регионалните икономики на държавите-членки и че са единствено по рода си място, където новаторството, образованието и научноизследователската дейност вървят ръка за ръка и могат да доведат до създаване на работни места, развиване на предприемачески и други умения и повече възможности за заетост; признава ролята на инициативата за диалог между университетите и предприятията в този контекст; призовава местните и регионалните органи да насърчават европейската Схема по управление на околната среда и одитиране (EMAS) и да поощряват всички икономически сектори да се стремят да получат регистрация по тази схема;

24.

Призовава Комисията да насърчава още повече създаването на европейски секторни съвети по заетостта и уменията в контекста на Програмата за нови умения и работни места, които следва да бъдат подкрепени като платформа за събиране и обмен на информация от държавите-членки и регионите, за да се подпомогне координирането на усилията на всички засегнати страни, както и като инструмент за подкрепа на дейностите, свързани със социалния диалог;

25.

Счита, че е от съществено значение значително да се повишат инвестициите в образованието, научните изследвания и иновациите, и поради това счита, че за да се насърчат държавите-членки в това отношение, при определянето на средносрочната цел на бюджета на държавите-членки следва да се обърне особено внимание на публичните разходи за образованието, научните изследвания и професионалното обучение;

26.

Отбелязва, че инструменти като проучвания на длъжностните характеристики и професиите, необходими в различните сектори, проведени въз основа на социално партньорство, следва да получат подходяща подкрепа;

27.

Призовава европейските комитети за социален диалог да съдействат за по-доброто съответствие между съществуващото обучение и настоящото и бъдещото търсене чрез пътна карта, задаваща ясни цели и показатели за мониторинг на напредъка;

28.

Подчертава необходимостта от включване на работодателите в управлението на образователните институции, в разработването на учебните курсове, методите на преподаване, стажовете, оценяването и квалификациите; подчертава значението на стимулите за работодатели, които предлагат обучение на нискоквалифицирани или неквалифицирани лица и съответно възможности за придобиване на практически опит директно на работното място;

29.

Изразява съжаление относно това, че броят на напускащите преждевременно училище продължава да бъде твърде голям в ЕС; посочва, че намаляването на броя на напускащите преждевременно училище само с 1 % ще осигури приблизително 500 000 потенциални работници на пазара на труда; следователно призовава държавите-членки да прилагат по-ефективни политики, основани на висококачествено, съвременно образование и професионално обучение, за да се предотврати преждевременното напускане на училище и да се премахнат бариерите за продължаване на образованието, да предлагат алтернативи за образование и обучение и възможности за преквалификация за ученици с проблеми при обучението или с увреждания и да разработят ефективни връзки между първоначалното обучение и предприятията; подчертава значението на ранното образование за развиване не само на бъдещите функционални умения на хората, но също така способността им да учат, да специализират и да се развиват допълнително, и призовава за разработването на последователен, холистичен, дългосрочен подход за образование и грижи в ранна детска възраст в съответното съобщение на Комисията;

30.

Изразява съжаление относно факта, че голям брой хора с увреждания, с възможност за заетост, не са включени в пазара на труда и призовава държавите-членки да въведат политики за алтернативи за обучение, квалифициране и заетост на лица с увреждания;

31.

Призовава държавите-членки да подпомагат публично финансираните и правилно регулираните институции за първоначално образование, обхващащи учебни заведения за предучилищно, основно и средно образование, професионално обучение и висше образование, с добре квалифициран и добре обучен учителски и помощен персонал с добро заплащане и условия на труд;

32.

Подчертава значението на публичните образователни системи, достъпни за всички и в съответствие с насърчаването на равни възможности за всички;

33.

Приветства предложението на Комисията за насърчаване на европейските центрове за високи постижения в рамките на новите академични специализации за бъдещите работни места и за улесняване на мобилността на младите хора в тази област; подчертава значението на създаване на условията, необходими за растеж на клъстерите от иновативни предприятия, които могат да действат като решителен стимул за местното икономическо развитие и да създават нови работни места в регионите; счита, че в условия на ускорен темп на икономическо преструктуриране, предпоставките за устойчив растеж са квалифицираната работна ръка и експертното управленско тяло, иновациите, науката, технологиите, зелените работни места;

34.

Насърчава държавите-членки да интегрират във всички равнища на образователните системи компетентностите в областта на ИКТ, цифровата грамотност, предприемачеството и универсалните ключови компетентности като общуването на чужди езици, както и компетентностите за личностна реализация и развитие, активното гражданство, творческия подход, културната осведоменост и междукултурното разбирателство, както и основните компетентности, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие; в тази връзка подчертава значението на насърчаването и признаването на професионалните умения и личните качества за подобряване на възможностите за заетост на хората; посочва полезността на умението да се общува на чужди езици и подкрепя изучаването на чужди езици и развитието на чуждоезиковото обучение;

35.

Подчертава необходимостта от образование, насочено към иновации; подчертава, че следва да бъдат насърчавани несхематичното и абстрактното мислене, както и техническото образование, необходими за посрещане на бъдещите потребности;

36.

Подчертава, че следва да се направят усилия, за да се гарантира, че всички деца развиват от ранна възраст основни умения в сферата на ИТ, че следователно ИТ следва да се включат в началното образование и че всички европейци следва да разполагат с евтин и лесен достъп до интернет;

37.

Като има предвид, че според предвижданията през 2015 г. ще има недостиг на специалисти в сферата на ИТ, който ще бъде от порядъка на 384 000 до 700 000 работни места, докато за сектора на здравеопазването предвижданият дефицит възлиза на около един милион специалисти, а за научни изследователи - също на един милион, призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират наличието на необходимото равнище на квалифицирани човешки ресурси в тези сфери;

38.

Отбелязва, че интернационализирането на образованието е от социално, културно и икономическо значение, и във връзка с това настоятелно призовава Комисията да улесни международната мобилност сред изследователите, студентите, учените и университетските преподаватели както в ЕС, така и извън него;

39.

Изразява загриженост, че високо квалифицирани лица приемат назначения на работа, която е под нивото на способностите им, или неизискващи квалификация работни места, което води до „разхищение на мозъци“ в ЕС;

40.

Настоятелно приканва държавите-членки да разработят програми за обучение на учители, които да им предоставят основа, с която да могат по-добре да се приспособяват към промените на пазара на труда и да развиват съответните умения на всички етапи от образованието;

41.

Насърчава държавите-членки да насърчават обучението на работното място, включително двустранната система на образование/обучение с цел въвеждане на младите хора на пазара на труда в най-ранен етап и насърчаване на рамка за качество за стажовете и чиракуването, която да доведе във възможно най-голяма степен до стабилна заетост; наред с това, призовава съответните заинтересовани страни да гарантират, че стажовете и периодите на чиракуване се осъществяват под надзора на наставници специалисти, водят до придобиване на реални умения и опит, които съответстват на потребностите на пазара на труда, както и до осигуряване на нови работни места; приканва държавите-членки да установят минимални стандарти за стажовете по отношение на заплащането и социалните права и призовава за въвеждането на европейска рамка за качеството на стажовете, която да определя достойни условия на труд и правила, които да предотвратят използването на стажантите като заместител на редовни форми на заетост;

42.

Призовава Комисията и държавите-членки да засилят обмяната на политики, основаващи се на обективни данни, по отношение на прехода от образование и обучение към работа и по отношение на мобилността с учебна цел, които допринасят за развиването на уменията и възможността за реализация на пазара на труда на младите хора;

43.

Настоятелно призовава Комисията, в предстоящата законодателна инициатива за професионалните квалификации, да засили взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации и да премине към механизъм за засилено взаимно признаване на компетентности и умения, включително на умения, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, като тези механизми на признаване се прилагат и по отношение на работниците от трети държави; счита, че този механизъм следва да се основава на подходящи европейски рамки, като Европейската квалификационна рамка (ЕКР) и Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET);

44.

Призовава националните статистически служби да разработят подходящи показатели за измерване на уменията и на качеството на различните нива на съответната образователна система;

45.

Застъпва становището, че Службата за външна дейност (СВД), по-специално делегациите на ЕС в трети държави, биха могли да играят важна роля чрез предоставяне на информация за уменията, изисквани в Европа, и наличните работни места, както и чрез оказване на помощ при процедурите, необходими за идване в Европа;

46.

Отбелязва, че в резултат от демографската промяна има значителен брой възрастни потенциални доброволци, което представлява огромен неизползван ресурс в нашите общества; призовава Комисията да насърчава възможности за възрастните доброволци и да разработи програма „Възрастните в действие“ за нарастващия брой възрастни с много голям опит, желаещи да се включат в доброволческа дейност, като тази програма може да функционира успоредно с и да допълва програмата „Младежта в действие“, както и да насърчава конкретни програми за доброволческа дейност между поколенията и за наставничество;

47.

Счита, че в контекста на стратегията за удължаване на активния живот не се прави достатъчно за подпомагане на възрастните хора за придобиване на умения в сферата на ИТ, и призовава Комисията и държавите-членки да разработят широкообхватни образователни програми за тази група;

48.

Подчертава необходимостта от запазване на традицията на занаятчийството и свързаните с него умения и от създаване на стратегии за предприемачество в областта на занаятчийството с цел съхраняване на културната идентичност на сектора; във връзка с това насочва вниманието към значимостта на подкрепата за професионално обучение чрез практика и за мобилността на младите занаятчии; отбелязва, че насърчаването на провеждането на стажове като средство за интегриране на младите хора в този сектор може да бъде активна политическа мярка, която заслужава да бъде поощрявана, и призовава държавите-членки да предприемат подходящи стъпки в тази насока; изтъква важността на хуманитарните науки като област на изследване на миналото и по-добро съхраняване на културните идентичности;

49.

Обръща внимание на ролята, която играят малките и средни предприятия в европейската икономическа структура както поради техния брой, така и поради стратегическата им функция в борбата с безработицата; припомня, че 85 % от работните места в ЕС се осигуряват от МСП, които са отговорни за 58 % от цялата добавена стойност, създавана в Съюза; настоятелно приканва всички съответни заинтересовани страни да премахнат всички мерки, които могат да попречат на започването на стопанска дейност и нейното свободно движение; призовава държавите-членки и Комисията да улеснят създаването на малки и средни предприятия и да стимулират техния растеж, като обърнат особено внимание на предприемачеството сред жените, да им предоставят благоприятна регулаторна и данъчна среда, да улеснят достъпа им до пазара, да опишат бариерите пред назначаването им, да сведат до минимум равнището на бюрокрация и да подобрят достъпа им до финанси;

50.

Счита, че е необходимо по-целенасочено използване на иновации и по-конкурентноспособна промишлена база с оглед на увеличаването на трудовата заетост; счита, че е необходимо насърчаването на заетостта сред младите, на бизнес модели с научноизследователска основа и на конкретни стимули за наемане на по-широк кръг от търсещи работа;

51.

Приветства предложението на Комисията за въвеждане на бъдеща опростена процедура за издаване на временно разрешително за пребиваване, което да бъде валидно навсякъде в ЕС, на служители на дадено предприятие, които са граждани на трета държава;

52.

Призовава Комисията и държавите-членки да инвестират повече в създаване на работни места и да насърчават предприемачеството, новосъздадените предприятия и самостоятелната заетост с цел създаване на възможности за трудова заетост и намаляване на социалното изключване; счита, че подходящата среда и стимули за развитие на стопанска дейност, както и подкрепата за въвеждането на нови технологии са от съществено значение, но не са достатъчни за развитието на европейските икономики; във връзка с това подчертава, че следва да се обърне по-голямо внимание на насърчаването на предприемаческото мислене и умения на различни етапи от образованието, на подготовката на нови предприемачи и ефективното развиване на умения за персонала на МСП; подчертава ролята, която могат да играят Европейският институт за технологии и ЕИБ, и по-специално програмите, като например JASMINE и JEREMIE, които насърчават създаването и развитието на предприятия и предоставят подкрепа във връзка с потребностите на МСП;

53.

Призовава Комисията да спазва принципа „Мисли първо за малките“ и да взема предвид потребностите на МСП, когато изготвя законодателство в сферата на заетостта;

54.

Подчертава значението на безплатен и разумно регулиран интернет за новите предприемачи и създаващите работни места; счита, че за новите бизнес модели, основани на интернет, доверието на потребителите в системата и увереността, че нейния интегритет няма да бъда компрометиран, са от основно значение;

55.

Посочва, че Европейският съюз не разполага с достатъчно иновативни предприятия с усилена научноизследователска и развойна дейност и че сериозната липса на умения в сферата на иновациите и дигиталната грамотност означава, че МСП не могат да възприемат иновативни и интелигентни бизнес модели и нови технологии;

56.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да продължат да си сътрудничат с оглед създаване на интегриран и конкурентен пазар на рисков капитал, който е от жизненоважно значение за създаването и растежа на иновативни МСП;

57.

Счита, че конкурентоспособен единен пазар, в който няма бариери, трябва да бъде изграден с цел улесняване на свободното движение на работниците; наред с това счита, че изграждането на единния пазар следва да върви ръка за ръка с трудово законодателство, което създава равнопоставеност, силна координация на социалната сигурност и възможност за работниците да запазват, поддържат или пренасят придобитите си права, в частност презгранична преносимост на пенсионни права; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори, за да премахнат пречките пред мобилността на студентите и работниците и да насърчат споделянето на най-добри практики и опит в тази област, за да се оцени начинът, по който се развива вътрешният пазар от гледна точка на социалната сигурност на лицата с доходи и в контекста на заплащането и условията на труд в приемащата държава; във връзка с това изтъква, че следва да се предотврати дъмпингът на трудовите възнаграждения;

58.

Остро осъжда недекларирания труд, който излага на опасност както обществото, така и работниците; призовава държавите-членки да осъществяват редовни и по-многобройни проверки, да налагат съответните санкции и да инициират информационни кампании с цел повишаване на осведомеността за правата на работниците и дългосрочните недостатъци за работниците, заети в икономиката в сянка; наред с това, приканва държавите-членки да съчетаят превантивните мерки и санкциите със стимули, целящи да се избегне прибягването към недеклариран труд и трансформирането на недекларирания труд в редовна форма на заетост;

59.

Счита, че секторът на здравеопазването има ключова роля за постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“; наред с това счита, че поради демографската промяна секторът на здравеопазването и социалните грижи представлява източник на заетост, чието значение вероятно ще нараства, и ключов фактор за социалното приобщаване; призовава за развиването на икономика на грижите за посрещане на действителните потребности и за гарантиране на достъпни висококачествени услуги за полагане на грижи за всички, добри условия на труд и заплащане, за да се избегне прибягването към недеклариран труд; призовава Комисията да подкрепи Конвенцията на МОТ, допълнена от препоръка за домашните работници с цел подобряване на условията на труд за работници в този сектор; призовава Комисията да инициира проучване относно личните асистенти, наети в домовете на клиентите си, наред с други подходящи и устойчиви решения, които подпомагат независимия живот, с цел установяване на това, дали законодателството на ЕС предоставя достатъчно социална закрила за тази категория работници, които често пъти са жени;

60.

Подчертава потенциала на социалните услуги, както и на услугите в областта на здравеопазването, полагането на грижи и образованието, за създаване на нова заетост и изисква силни и устойчиви инвестиции в тези ключови услуги и инфраструктури, както и достойни условия на труд с цел подпомагане на качественото предоставяне на услуги; с интерес очаква плана за действие на Комисията за преодоляване на недостига на здравни работници;

61.

Призовава Комисията, държавите-членки, социалните партньори и други заинтересовани страни да гарантират ефикасното, опростено и координирано използване на фондовете на ЕС, като например ЕСФ, ЕФРР и Кохезионния фонд, както и на инструменти като Механизма за микрофинансиране, за създаването на работни места, включително в социалната икономика; изтъква предимствата на насочването на инвестиции от структурните фондове към образование и обучение в сектори с технологично висока добавена стойност и към сектори, които са особено важни за насърчаване на прехода към по-устойчиви модели на растеж; призовава да се обърне специално внимание на държавите-членки с голяма безработица и среден месечен доход, който е под границата на бедността;

62.

Подчертава значението на взаимодействието между различните европейски фондове и подчертава важността на един децентрализиран подход при използването на тези фондове, с цел да се реагира на изискванията на пазара на труда; счита, че съществува и необходимост от това, на физическите лица и предприятията да се предоставят подходящи стимули да инвестират в обучение; във връзка с това изтъква приноса на политиката на сближаване за водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и призовава да се обърне внимание на нейния потенциал за устойчивия растеж;

63.

Признава необходимостта да се увеличи ефективността на инструментите на политиката на сближаване, включително на ЕСФ, като се акцентира върху концентрирането на финансовите средства върху ограничен брой приоритети, укрепването на условията във връзка с институционалните реформи, укрепването на принципа на партньорство, поставянето на ясни и измерими цели и създаването на инвестиционни договори за развитие и партньорство между Комисията и държавите-членки;

64.

Призовава Комисията да преразгледа съществуващата рамка на европейските схеми за пряко подпомагане на предприятията и да проучи възможността за отделяне на по-голямата част от подпомагането за създаване на работни места в предприятията, развитие на уменията на работниците и изпълнение на програми за допълнително обучение;

65.

Отбелязва, че политиките за гъвкава сигурност са поставени в центъра на Програмата за нови умения и работни места, и споделя оценката на Комисията, че кризата е поставила националните мерки за гъвкава сигурност пред сериозно изпитание, включително там, където в пазарите на труда бяха въведени мерки за външна гъвкавост без необходимото укрепване на системите за социална сигурност; подчертава въпреки това необходимостта от стремеж към реформиране на пазара на труда, без да се засягат успешните политики, консенсусът и доверието между националните правителства и социалните партньори; подчертава, че мерките за гъвкава сигурност трябва да бъдат съобразени със социалните условия и конкретната структура на националните пазари на труда и следва да бъдат в съответствие с интересите на работодателите и работниците;

66.

Изтъква, при все това, че гъвкавата сигурност сама по себе си не може да се справи с кризата, и призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да се стремят към необходимите реформи на пазара на труда, като отдават специално внимание на интеграцията на пазара на труда на работниците от групи в уязвимо и неравностойно положение; препоръчва, във връзка с това, да се използва подход „отдолу нагоре“, така че да се улесни диалогът и участието на всички равнища на политическо и социално управление;

67.

Счита, че при новия импулс за социални и икономически промени четирите компонента на гъвкавата сигурност - гъвкави и надеждни договорености, активни политики в областта на пазара на труда, обучение през целия живот и модерни системи на социална сигурност - и балансът между тях следва да се преразгледат и засилят, за да се отговори на потребностите на работниците и дружествата в модерните пазари на труда, да се създадат работни места с достойни условия на труд и да се гарантира възможността за реализация на пазара на труда на работниците, необходимата социална закрила и спазването на принципа на равно заплащане за равен труд, наред с този на равенство между половете; счита, че укрепването на институциите от сферата на пазара на труда е от съществено значение в рамките на този процес, за да се гарантира, че работниците извличат полза от преходите между различни работни места, професии, сектори и трудови статуси; наред с това счита, че социалните партньори следва да играят роля в този преглед като част от социалния диалог;

68.

Призовава Комисията, съгласно член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да засили подкрепата за ролята на представителите на управлението и работната сила във всички промишлени сектори в Европа, като същевременно зачита тяхната автономност;

69.

Подкрепя, съгласно член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), диалога между представителите на ръководството и работниците и ги насърчава да встъпят в договорни отношения, включително споразумения; препоръчва, при изпълнението на споразумения, сключени на европейско равнище, за въпросите, обхванати от член 153 от ДФЕС, представителите на ръководството и работниците във всеки промишлен сектор да използват процедурите, установени в член 155, параграф 2 от ДФЕС;

70.

Насърчава държавите-членки да развиват „дистанционния труд“, т.е. всички форми на работа от разстояние и всички форми на организация и/или изпълнение на работата, които са възможни извън класическото единство на време и място чрез телекомуникационните средства и интернет в рамките на предоставяне на услуги или на трудово правоотношение;

71.

Подчертава, че за да излезе от икономическата криза по-силна, за да стане по-конкурентоспособна и съгласувана, с по-високи равнища на растеж и заетост, и за да гарантира системите ни за социални грижи в дългосрочен план, Европа трябва да използва по-добре потенциала на работната си сила във всички възрастови групи, да подобри както функционирането на пазарите си на труда, така и социалното приобщаване и социалната закрила, както и да подобри квалификациите и уменията на работната си сила;

72.

Изтъква във връзка с това, че намаляването на сегментацията на пазара на труда трябва да се постигне чрез предоставянето на адекватна сигурност за работниците и подобряване на приобщаващия характер на пазара на труда, с цел да се увеличат възможностите за всички работници с всякакъв вид договори, в частност за тези, които принадлежат към групите в най-неравностойно положение или към най-уязвимите групи, за да могат да навлязат на пазара на труда и да постигнат напредък в него;

73.

Изтъква значението на интегрирането на правата на лицата с увреждания в изпълнението на Програмата, както и във всички аспекти на Стратегия „Европа 2020“; призовава Комисията да предприеме подходящи мерки за насърчаване на развитието на и достъпа до универсално проектирани стоки и услуги, както е предвидено в член 29 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително обмен на най-добри практики;

74.

Подчертава, че в много държави-членки заплатите се увеличават в по-малка степен от производителността, и отбелязва с голямо безпокойство, че расте броят на „работещите бедни“, които въпреки че получават някакъв доход, не успяват да преодолеят прага на бедността, и счита за приоритет предприемането на решителни действия за справяне с това положение;

75.

Изтъква значението на справянето с проблема с безработицата сред младите хора като приоритет; призовава Комисията и държавите-членки да продължат усилията си за засилване на интеграцията на младите хора на пазара на труда, включително предоставянето на стимули за младите хора и работодателите, както и развитието на стажовете и чиракуването; подчертава във връзка с това ключовото значение на улесняването на прехода от училище към работа, индивидуалното ориентиране и наблюдение, както и на предоставянето на възможности за придобиване на солидни умения, които да бъдат осъвременявани в съответствие с търсенето на пазара на труда; подчертава, че тази инициатива трябва да бъде тясно свързана с инициативата „Младежта в действие“;

76.

Подчертава важността на създаването на подходящи условия за гарантиране на това, че по-възрастните работници могат да остават по-дълго на пазара на труда, и на интегриран подход на солидарност и сътрудничество между поколенията в контекста на заетостта и прилагането на инициативи за насърчаване на по-дълъг трудов живот, като например съвместно изпълняване на трудови задължения, преоценка на уменията и кариерата, доброволчество на служители и поетапно пенсиониране, включително сред лицата, които са свободнопрактикуващи;

77.

С оглед на застаряването на населението на Европа призовава държавите-членки да създадат набор от инструменти за улесняване на достъпа до пазара на труда за възрастните хора и призова за насърчаване и широка подкрепа за ориентиране и активизиране на възрастните хора в контекста на партньорството за иновации за активен живот на възрастните и за остаряване в добро здраве, както и за стимули за работодателите, като се има предвид, че предприятията проявяват по-слаб интерес към възрастните работници; подчертава значението на допълнителното обучение и повишаването на квалификацията на тези хора, което ще им позволи да се върнат обратно на пазара на труда; в този контекст подчертава колко е важно да се използват знанията и опитът на възрастните хора, например чрез проекти за предоставяне на напътствия;

78.

С оглед на нарастващата безработица, призовава държавите-членки да модернизират и укрепят публичните служби по заетостта, които да започнат да играят по-важна роля като доставчици на услуги през целия живот както за работниците, така и за работодателите; счита, че публичните служби по заетост могат да предлагат инструменти за оценка на уменията, създаване на профили и предоставяне на услуги на индивидуално професионално ориентиране и консултации, в тясно сътрудничество с местните работодатели, както и предоставяне на информация относно възможностите за предприемачество и на набор от програми за обучение и преквалификация;

79.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки официално да признаят приноса на социалната икономика, която е отговорна за 10 % от работните места в ЕС и играе ключова роля в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС; счита, че е необходимо нейното развитие да се ускори, за да се допринесе за създаването на богатство със социално приобщаване и да се спомогне за развитието на пазари на труда с приобщаващ характер, за запазването на работните места в сектори и предприятия в криза и/или застрашени от закриване, за увеличаване на равнищата на стабилност на работните места, за запазване на уменията живи и разработване на пътища към намиране на работа за групи, които са в особено неблагоприятно положение;

80.

Изтъква, че по-добрите и по-силни политики на ЕС за насърчаване на равенството между половете и съвместяването на работата, семейния и личния живот следва да допринесат за повишеното участие на жените и мъжете в трудоспособна възраст на пазара на труда; изтъква значението на даването на възможност на жените да навлизат, да се връщат и да напредват на пазара на труда, в частност тези от тях, които срещат трудности при завръщането си на работа след отпуск за отглеждане на дете;

81.

Счита, че трябва да бъдат положени усилия за популяризирането на техническите и инженерните дисциплини, като например математиката, информатиката, природните науки и технологиите, сред момичетата, както и за борба срещу стереотипите, свързани с пола, и професионалната сегрегация на жените в областта на образованието и на пазара на труда; призовава държавите-членки да предприемат целенасочени мерки за увеличаване на броя на жените на висши и други ръководни длъжности;

82.

Счита, че законодателството на ЕС в областта на борбата срещу дискриминацията значително е повишило равнището на закрила в целия ЕС; при все това, счита, че са необходими допълнителни мерки за справяне с дискриминацията, включително дискриминацията на много основания, на различните групи по отношение на работните места, обучението и професиите с цел прилагане на практика на принципа на равното третиране; счита, че по-голямото участие на жените на пазара на труда следва да се насърчи чрез целенасочени политики на социална закрила, насочени към грижи за децата и подкрепа за семейството, чрез изпълнението на програми за интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените, както и чрез мерки за насърчаване на назначаването на жени и мъже на нетрадиционни работни места на доброволен принцип, като се отделя специално внимание на сектори, които са традиционно доминирани от мъже;

83.

Насочва вниманието към икономическите аргументи за борба срещу дискриминацията, освен измерението, свързано с правата на човека; призовава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за бързо сключване на споразумение и приемане на предложението за директива на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; призовава Комисията да продължи да подкрепя преодоляването на технически трудности в рамките на Съвета с цел постигане на такова споразумение, тъй като една силна политика на ЕС за борба срещу дискриминацията ще укрепи стратегията „Европа 2020“;

84.

Поддържа становището, че за да се запазят квалификациите и уменията на жените работници в променящото се икономическо пространство и за да се помага на тези, които желаят, да се върнат на работа, е от съществено значение работниците, които са в отпуск за отглеждане на дете, също да бъдат включени в обученията, организирани от техния работодател;

85.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят мерките за съвместяване на професионалния и личния живот и да инвестират в участието на жените в пазара на труда, като стимулират управлението на различията, поощряват жените на професионално отношение и насърчават създаването на нови работни места с по-гъвкави форми на условията на труд;

86.

Подчертава, че новите работни места следва да бъдат придружени от нови схеми на работа, които да позволяват на работниците с деца на издръжка да работят в променливи часове, да намалят своето работно време или да изберат да работят от своя дом;

87.

Отбелязва, че възможности за повишаване на дела на заетост на жените съществуват не само в сектора на здравеопазването и социалните услуги, но и в сектора на охраната на домовете, логистичния сектор (включително транспорта), сектора на бизнес услугите (например застраховане и консултантски услуги), както и в сектора на екологията и устойчивото развитие;

88.

Насърчава Комисията и държавите-членки да подкрепят и развиват специфични програми, предназначени за набиране на жени за технически професии чрез субсидии за млади учени-жени, в съответствие с най-добрата практика в определени държави-членки като програмата „Excellentia“ в Австрия, която даде възможност да се удвои броят на жените професори в университетския научно-технологичен сектор и допринесе за създаването на висококачествени изследователски центрове, ръководени от жени;

89.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават частния и държавния сектор в това, да предприемат всички възможни и необходими действия за премахване на различията в заплащането между половете и съществените неравенства от гледна точка на достъп, заплащане, професионално развитие, участие и управление, с оглед подобряване на участието на жените на пазара на труда. подчертава, във връзка с това, значението на прозрачността под формата на по-добра статистика и на използваемостта на определението за „равностоен труд“; приветства обявеното от Комисията преразглеждане на пенсионната система по отношение на лицата с пропуски при пенсионноосигурителните вноски, възникнали през периоди, в които са били безработни, болни или са имали задължения за полагане на грижи, което се отнася основно за жените.

90.

Счита, че преследването на целта за пълна заетост трябва да се допълва от засилени усилия за подобряване на качеството на работните места и на условията на работа и живот на всички работещи, включително на здравето и безопасността по време на труд и на равенството между половете;

91.

Счита, че качеството на работните места трябва да се насърчи като концепция с много измерения, които обхващат както трудовите отношения, така и самия труд; призовава Комисията да ускори усилията за преразглеждане на дефиницията на ЕС и общите показатели за качество на работните места, да ги направи по-приложими за оценката и определянето на критерии за политиките на държавите-членки; счита, че социалният диалог играе важна роля в насърчаването на достоен труд, качествени работни места и достатъчна социална закрила и поради това призовава ключовите заинтересовани страни в областта на индустриалните отношения на равнището на ЕС да работят за развиване на общ европейски подход в тази област и да участват активно в преразглеждането на дефиницията и показателите за качество на работните места;

92.

Счита, че достъпността на работното място – особено на архитектурната среда, на технологиите и информацията – е задължително условие на труд и основна предпоставка за трудовата интеграция на хората с увреждания;

93.

Приветства предложението на Комисията за преразглеждане на законодателството в областта на здравето и безопасността и предупреждава, че несигурната работна среда, постоянната смяна на една работа с друга и нарастващият стрес имат неблагоприятни последици върху физическото и умственото здраве на работниците; отправя искане към Комисията да засегне проблема с липсата на признаване на свързани с работата опасности и болести;

94.

Изтъква значението на интегрирането на усилията на заинтересованите страни за повишаване на качеството на работните места и на използването на подходящи инструменти за политика, включително законодателство, координиране на политиките, обмен на добри практики и автономни споразумения на социалните партньори;

95.

Изразява становището, че високият брой и нарастващият дял на професионалните заболявания, по-специално разпространението на мускулно-скелетни смущения, имат значително въздействие върху качеството на работните места, поради което трябва да се положат по-големи усилия за тяхното намаляване, ако искаме застаряващото общество да бъде устойчиво;

96.

Счита, че правата на работниците, диалогът между социалните партньори – работници и работодатели – и подходящата социална закрила, която да не допуска бедност сред работещите, следва да формират същността на качеството на заетостта, а следователно и на понятието „качество на труда“;

97.

Насърчава Комисията да завърши своите предзаконодателни дейности и да представи законодателните предложения, обявени в Програмата, като в пълна степен отчете резултата от своята оценка на икономическото и социално въздействие, както и автономността на социалните партньори; приветства плановете на Комисията за преразглеждане на ефективността на законодателството относно качеството на работните места и на условията на труд, при надлежно отчитане на развитията;

98.

Подчертава, че целите, установени в областта на заетостта, и стратегиите за тяхното постигане следва да се наблюдават и да се координират с тези в други важни области, като сектора на публичните финанси и съответните политики за иновации;

99.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.