16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/84

1.1

Предприемачеството в най-широк смисъл може да стимулира и насърчава иновационния и творчески подход и би следвало да се представя в Лисабонската програма като един от ключовите способи за създаване на по-голям растеж и повече и по-добри работни места, за постигане на социално сближаване и за борба със социалното изключване.

В нашето глобализирано общество е изключително важно предприемаческият дух да се подхранва и развива чрез цялостен подход на всички нива (средно, макро- и микро ниво), като се отчитат специфичните особености на всяко от тях.

1.2

Образованието и обучението, независимо от възрастта и според възможностите на всеки отделен индивид, трябва да насърчават изобретателността и потенциала на всеки. ЕИСК подкрепя предаването на добри практики и подчертава примерите на Стратегията на норвежкото правителство (1) и програмата „Junior Achievement Young Enterprise (JA-YE)“ за предприемачество в образованието и обучението като ценни примери, които биха могли да вдъхновят другите страни.

1.3

Би следвало да се привлекат обществените и частни заинтересовани страни, за да се развие предприемаческият дух в най-широк смисъл, в общините, организациите и сред частните лица.

1.4

Европейската комисия би следвало да разработи рамка за преразглеждане на напредъка и за разпространяване на най-добрите практики, както и за насърчаване на предприемаческия дух сред гражданите на ЕС в контекста на Лисабонската програма. Важен е обменът на най-добрите практики и напредъкът би могъл да бъде наблюдаван чрез годишни конференции, посветени на отчитане на резултатите.

1.5

Социалните партньори би следвало да вземат предвид ползата от насърчаването на предприемаческия дух като един от факторите, които могат да доведат до повече и по-добри работни места. Те би следвало да удвоят усилията си и да засилят социалния диалог, за да намерят обща почва за комплексни действия.

1.6

Трябва да се насърчава ролята на социалната икономика и на неправителствените организации (НПО) за развиване на предприемаческия дух в интерес на обществото и на социалните иновации. Специфичната роля на тези предприятия би следвало да намери признание на европейско ниво в новите основни насоки за политиките по заетостта през 2008-2010 г.

1.7

ЕИСК подкрепя инициативата на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ да даде началото на „Предприемаческа стратегия чрез включване“ и възнамерява да участва активно в нея.

1.8

Изключително важно за оформянето на предприемаческия дух в Европа е представянето от страна на средствата за масова информация на убедителни примери и дейности за подражание и положителен имидж на предприятията и предприемачите, както и на насърчаваните от тях образователни стратегии за изобретателност и иновации. За изграждането на Европа, водена от предприемаческия дух е от ключово значение средствата за масова информация да представят и примери за дейности, които създават положителен имидж не само на училищата или на образователните стратегии, съдействащи за развитието на изобретателност и склонност да се действа по иновационен начин, но и на предприятията и на ръководителите на предприятия, които работят по подобен начин.

1.9

Предприемаческият дух трябва да бъде поставен на основно място във възможно най-много политики и програми на ЕС, за да въздейства върху осъществяването на целите на Лисабонската стратегия.

1.10

ЕИСК насърчава комисар Figel и комисар Verheugen в рамките на съвместни действия на ГД „Образование и култура“ и ГД „Предприятия и промишленост“ да предприемат действия за показване на предимствата и ценностите на способностите и подхода, свързани с предприемаческия дух в контекста на Лисабонската стратегия като обявят 2009 г. за „Година на изобретателността, иновациите и предприемаческия дух“.

2.1

Настоящето становище по собствена инициатива ще отдели основно внимание на необходимостта от насърчаване на предприемаческия дух в най-широкия му смисъл като съществен фактор за социално и икономическо развитие, както и на начините, по които човешкият капитал и изобретателност могат да допринесат за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия.

2.2

Европейската комисия дава следното определение на предприемачеството:

„Предприемачеството е способността на личността да претворява идеите в дела. То включва изобретателност, новаторство и поемане на риск, както и способността да се планират и управляват проекти за постигането на цели. Това подпомага всеки в ежедневния му живот у дома и в обществото; позволява на служителите да осъзнаят контекста на работата си и да се възползват от представилите се възможности и е основа за по-специфични умения и знания, необходими на предприемачите за изграждане на социалната или търговската им дейност“ (2).

2.3

В Лисабонската програма ЕС определи за своя цел „да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието“ и преди всичко „която е в състояние да поддържа устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“.

2.4

Независимо от големите усилия за постигане на целите на Лисабонската стратегия е необходимо да се направи много повече. Насърчаването и използването на предприемаческия дух на социално, общинско, организационно и индивидуално ниво играе една от главните роли за даването на тласък на растежа и конкурентоспособността в Европа, както и на социалната и екологична устойчивост.

2.5

През м. февруари 2005 г. Комисията (3) предложи да се даде ново начало на Лисабонската стратегия, като насочи усилията на Европейския съюз към две основни задачи: постигане на по-висок, устойчив растеж и осигуряване на повече и по-добри работни места. Стратегията подчертава освен другите дейности и значението на насърчаването на по-предприемаческа култура и създаването на поддържаща среда за МСП включително чрез образование в предприемачество и обучение, съобразени със съответното ниво на образование. Секторът на комуникациите и на средствата за масова информация (СМИ), както и секторът, свързан с творчеството, като цяло би следвало да играят също така важна роля за насърчаване на предприемачеството и за подсилване на решението за избор на предприемаческа кариера, особено по отношение на жените и на младите хора (4).

Предприемаческият дух е свързан с основни важни умения и нагласи, които могат да бъдат насърчени чрез учене през целия живот и подкрепя трите съставни части на Лисабонската стратегия:

2.6

Редица важни становища на ЕИСК, предхождащи настоящето становище, са подчертавали различни аспекти на предприемачеството, особено „Насърчаване на предприемаческия дух чрез образование и учене“ (5) и напоследък становището „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП“ за подкрепяне на Лисабонската стратегия и предприемачеството и относно „Пригодност за заетост и предприемачество“ (6).

2.7

Освен това Комитетът изготви няколко становища относно Лисабонската стратегия и значението на иновациите и изобретателността, които са ключови критерии за предприемачески дух и са подчертани като съществени умения за постигане на целите на Лисабонската стратегия. Последните становища посочват същото (7).

2.8

Настоящето становище се основава на предходните, като се насочва към добавената стойност за обществото на новаторството, изобретателността и предприемаческия дух и към начина, по който те биха могли да бъдат насърчавани от различните заинтересовани страни. Важно е тези умения и отношение да бъдат стимулирани от ранна възраст за освобождаване на потенциала на всеки и за поддържането му чрез учене през целия живот, процес, който започва в началното училище, като се взима винаги предвид общото развитие на личността на много младите ученици.

2.9

Настоящето становище би следвало също така да се разглежда в контекста и насоката на програмата на настоящия председател на Комитета: „Предприемачество с човешко лице“, в която предприемачеството се разглежда и като напредък на обществото в икономиката и иновациите, а не само като търсене на печалба. В този контекст председателят на ЕИСК предвижда организирането от Комитета на конференция през пролетта на 2008 г. на тема „Предприемачество с човешко лице“.

3.1

ЕИСК се присъединява към определението за предприемачество, дадено от Европейската комисия и би искал да подчертае от една страна широкия си подход, а от друга — необходимостта да се привлекат публичните и частни заинтересовани страни за осъществяването му, за да могат да бъдат постигнати целите на Лисабонската стратегия.

3.2

Предприемачеството трябва да се разглежда в по-широка перспектива от традиционната индивидуална гледна точка на частните лица, които създават и развиват предприятие, водени от икономически цели и печалба.

3.3

Изобретателността, творческото мислене и новаторство на ниво група, предприятие или общество не могат да бъдат сведени до простия сбор от предприемаческия дух на отделните индивиди, които го съставят. Ето защо би следвало да се разграничават степените на развитие на предприемачеството.

3.4

Трябва да се отдаде пълното признание на социалните и другите движещи сили на предприемачеството. Предприемаческият дух е обществено явление„представено на всички сцени на човешкия живот“. Следователно той е всеобхватна културна концепция за обществените процеси и дейности, тласкани от човека за осъществяване на лични, социални и икономически цели. От тази гледна точка предприемачеството ще насърчава човешкия и социален капитал, който е от изключително значение за иновационното общество и за икономическата конкурентоспособност, както и за по-широкото включване на разнородни групи.

3.5

Образованието трябва да подкрепя тази перспектива чрез насърчаване на предприемаческия дух и на по-разпространена предприемаческа култура.

3.6

Социалните партньори би следвало да удвоят усилията си за постигане на единогласие относно комплексни мерки за насърчаване на изобретателността, новаторството и предприемаческия дух, които ще доведат до създаването на повече и по-добри работни места. Информацията относно социалния диалог и неговото засилване би следвало да са естествен елемент от действията им.

3.7

Европейската комисия подчерта съществените знания, умения и отношения, които определят предприемаческия дух (8).

3.8

ЕИСК би следвало да спомене знанието и разбирането на отделния човек за значението на корпоративната социална отговорност и на предприемаческата дейност, чиято цел не е винаги печалбата, показана от предприятията като начин за подкрепяне на изграждането на капацитета на общността за включване на уязвими групи в пазара на труда и за други социални цели. Въпреки това е от съществено значение да се създадат подходящите условия и умения за развиването на предприемаческия дух от тези групи.

3.9

Необходим е новаторски и изобретателен дух с цел създаване на повече и по-добри работни места, постигане на социално сближаване, борба със социалното изключване за посрещане на предизвикателствата на глобализацията, на застаряването на населението, на защитата на околната среда и насърчаването на знанието. Ето защо тази тема е от голямо значение за Лисабонската програма.

3.10

Проучванията показват, че има статистически данни за важна връзка между предприемачеството и икономическия растеж и че това води до динамичен пазар на труда с по-ниско ниво на безработица (9). Предприемачеството е особено важно за малцинствата, които са извън пазара на труда.

3.11

Независимо от това, за осъществяване на такава положителна връзка е необходимо да се насърчава предприемачеството и то да се насочи към устойчив процес на създаване на богатство и на работни места.

4.1.1

ЕИСК подновява подкрепата си за ключовите точки за насърчаване на предприемачеството, определени през 2006 г. (10):

По-голям трансфер на знания между образователните институции, включително висшето и допълнителното образование, с цел обмен на информация и рационализиране на програмите, предназначени за студентите в университетите.

4.1.2

Основната отговорност за предприемачеството в образованието носят учебните заведения.

4.1.3

Предприемаческото обучение в образованието може да се обобщи както следва:

4.1.4

ЕИСК също така би искал да подчертае някои заключения на различни проучвания, показващи, че образованието в предприемачество:

4.1.5

ЕИСК изразява съжаление, че Програмата „Младежта в действие“ (14) не поставя въпроса за предприемачеството. Предприемаческият дух и предприемачеството ще играят ключова роля за развитието и подобряването на възможностите за кариера на утрешната младеж. Ето защо е наложително да се включи тази ценност във възможно най-много политики и програми на ЕС.

4.2.1

Широкият подход по отношение на предприемачеството дава възможност да се развие изобретателността на всеки, включително и на хората в най-неравностойно положение. Следователно изобретателността и потенциалът на всеки следва да бъдат признати и насърчавани. Предприемаческият дух може да бъде разглеждан като силата да се поема лична отговорност за постигането на колективни цели и социална промяна. Европа трябва да използва докрай предимствата на изобретателността на работниците и гражданите за насърчаването на култура, която ще направи Европа както социална, така и конкурентоспособна. Участието на гражданите в обществото ще бъде насърчено от предприемаческия дух.

4.2.2

За да бъдат програмите успешни е от съществено значение всички заинтересовани страни да бъдат привлечени в процеса на предприемаческото образование. Норвежката стратегия е успешен пример за съвместна работа на заинтересованите страни на гражданското общество за постигане на целите на образованието в предприемачеството. В приложения пример (15) норвежкото правителство чрез министерствата на образованието и на предприятието работи много тясно с програмата JA-YE (16), както и със социалните партньори от местно до национално равнище, използвайки умножените умения и ангажираността на работодателите, профсъюзите, публичната администрация и родителите.

4.2.3

Трябва да се насърчава предприемаческият дух в публичния сектор за предоставяне на лесни за прилагане от ползвателите и ефикасни услуги. Това обаче не може да бъде постигнато единствено чрез въвеждането на пазарна философия и механизми. Те трябва да бъдат уравновесени с цели, характерни за публичния сектор и насочени към общия интерес на гражданите и към възможностите работниците да увеличат качеството на работата чрез освобождаване на предприемаческия си дух в нови форми на организация.

4.2.4

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ предложи стратегия за „Предприемачество за всички“ (17), която избира широкия подход и ще отделя особено внимание на предприемачеството за всички и на социалното предприятие в програмата Equal в рамките на новите структурни фондове за периода 2007-2013 г. ЕИСК подкрепя тази инициатива и възнамерява да участва активно в нея, но подчертава, че тя трябва да бъде подкрепена от постоянна структура в ГД „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ и да разполага със съответните финансови средства.

4.2.5

ЕИСК би желал да поднови предложението си, направено в своето предишно становище (18) за обявяване на 2009 г. за Европейска година на предприемачеството. Независимо от това, поради намерението на ГД „Образование“ и ГД „Предприятие“ да обяви 2009 г. за Година на иновациите и изобретателността, ЕИСК приканва Комисията към съвместни действия на ГД „Образование и култура“ и ГД „Предприятия и промишленост“ и в областта на насърчаването на предимствата и на ценностите на предприемаческите умения и подход в контекста на Лисабонската програма чрез определянето на 2009 г. за „Година на изобретателността, иновациите и предприемаческия дух“.

4.3.1

Според Европейската комисия (19) насърчаването на създаването на нови предприятия е основен фактор за предоставяне на възможности за заетост и за подобряване на конкурентоспособността и растежа в Европа.

4.3.2

Предприемаческите качества като изобретателност, способност да се работи в екип и самочувствие, са важни за пазара на труда, където смените на работа са чести, предприятията нерядко са подложени на организационни промени и има бързо развитие на технологиите. Работодателите търсят винаги гъвкави, иновативни, решителни и приспособяващи се работници (20).

4.3.3

Жените-предприемачи в бизнеса и тези, които предвиждат да станат самостоятелно заети, срещат специфични икономически, социални и културни прегради като резултат от дълготрайна, необоснована дискриминация. Чрез равнопоставеното участие в образованието и програмите на Общността за насърчаване на предприемаческата дейност тези пречки могат да бъдат намалени, което би довело не само до увеличаването на броя на предприятията, ръководени от жени, но и до допълнителна равнопоставеност на половете на работното място.

4.3.4

Предприемачите са движени от широка гама от амбиции като финансова печалба, независимост или задоволство от работата. Независимо от мотивацията им е важно потенциалните и настоящи предприемачи да признаят социалните отговорности, представляващи неразделна част от собствеността на едно предприятие (21).

4.3.5

Новите имигранти, които са важни за всяка икономика, осигуряват работната сила и предприемаческата основа за икономическата дейност. Те са предприемчиви (както е доказала имиграцията им), но вероятността да работят в неформален сектор е също така твърде голяма. Предизвикателството е те да бъдат включени на работното място чрез икономическа интеграция и признаване на предприемаческите им дейности. Това подобрява приемането на разнородните общности и до по-ефикасна интеграция.

4.4.1

Съвременните условия на труд насърчават ангажирането в икономиката и позволяват да се преминава от заетост към самостоятелна заетост. Ето защо предприемачеството би следвало да бъде разглеждано като дългосрочна или краткосрочна възможност, насърчавайки намеренията на повече хора да създадат и управляват тяхно собствено предприятие. Бюрократичните процедури следва да бъдат намалени до минимум, за да бъде дадена възможност за подобна гъвкавост. Независимо от това, публичната администрация трябва да предотвратява злоупотребите, свързани с улесненото променяне на тези различни професионални статути. Важно е заетите и безработните лица да не бъдат примамвани или принуждавани към самостоятелна заетост или да се дава възможност на работодатели с по-малко скрупули да изоставят своите отговорности спрямо служителите.

4.4.2

Важен аспект от насърчаването на предприемаческия дух в предприятието е да се стимулират иновационните начини за организиране на работата, за добро управление и гъвкаво работно време, в съответствие с нуждите както на предприятията, така и на служителите (22).

4.4.3

Следователно културата на независимост и отговорност трябва да бъдат развивани на работното място. По-голямото участие на служителите в определянето и подобряването на качеството на работата са необходими условия за такава култура на независимост. В този контекст би следвало да се отбележи, че повечето от предприемачите са били първоначално служители.

4.4.4

Предвид демографската тенденция към застаряване на населението в Европа трябва да се осигури такава среда, която да дава възможност за прехвърлянето на умения, както и управленски умения и собственост на предприятията за високо надареното по-възрастно население на Европа (23).

4.5.1

Особената роля и характерните особености на социалната икономика са били подчертавани в други становища на ЕИСК (24). Предприятията в сектора на социалната икономика са от основно значение за предприемаческия плурализъм и за икономическото многообразие.

4.5.2

Ролята на предприемачеството в сектора с нестопанска цел беше подчертана в проведени напоследък проучвания. Бе показано ясно, че този сектор е основан на предприемачески дух. Предприемаческият процес е свързан с динамиката в групата и с различни социални движения (25).

4.5.3

Социално и обществено ангажирани предприемачи търсят иновационни решения за проблеми, свързани с основни въпроси като предизвикателствата на околната среда, бедността, човешките права, социалното изключване, образованието и културата чрез организирани дейности, предлагащи нови идеи за широкомащабни промени. Демокрацията и солидарността са ценностите, които стоят зад тези инициативи.

4.5.4

Социално отговорното предприемачество поддържа устойчивото развитие, демокрацията и участието на гражданите, както и на работниците в предприятията, борбата със социалното изключване и съживяването на местните общини. В допълнение към това, те насърчават предприемаческата култура сред жените, младите хора, имигрантите и етническите малцинства.

4.5.5

Социалните предприятия имат специфична роля в социалната и професионална интеграция на маргинализираните социални групи на пазара на труда. Те често посочват „направени по мярка“ пътища за включване в пазара на труда на хората в най-неравностойно положение, задача, за която те са по-подходящи поради подхода си в сравнение с други заинтересовани страни. Благодарение на вниманието, което те отделят на автономността на всеки чрез поемане на лична отговорност, те постигат добри резултати в социалната интеграция.

4.5.6

Понятието „социално предприятие“ продължава да се разпространява в Европа. Специфичната роля на тези предприятия би следвало да получи признание на европейско равнище в новите насоки за политиките по заетостта през 2008-2010 г.

4.6.1

СМИ играят важна роля за подобряване на имиджа и за повишаване на ролята в обществото на малките и микро предприятия, на предприятията в специализираната търговия, услугите и традиционните и занаятчийски услуги. В допълнение към това би следвало да се подчертаят най-добрите практики и въздействието на предприемаческия дух върху растежа и заетостта.

4.6.2

Необходимо е да се подчертае в широк кръг различни СМИ разнородният характер на предприятията и предприемачеството и използването на положителни ролеви модели, особено за по-слабо представените групи като жените, етническите малцинства, хората с увреждания и имигрантите.

СМИ следва да представят ролеви модели и дейности, които придават положителен имидж на училищата и образователните стратегии, насърчаващи изобретателността и предпоставките за иновациите.

4.6.3

Напоследък в някои държави-членки телевизионните програми повишиха осведомеността по отношение на предприемачеството и на ценността на новите идеи. Два примера от Обединеното кралство са „Dragons Den“, в които предприемачите и изобретателите представяха идеите си пред екип на „The Apprentice“ („Чирака“), в които водещи личности в областта на бизнеса търсят своя „чирак“ (BBC). Двете програми повишиха интереса на студентите за започване на собствен бизнес, като показаха как една идея се превръща в предприятие.

4.6.4

Насърчаването на събития като изброените по-долу би повишило също така осведомеността за предимствата на предприемачеството и за въздействието му върху обществото:

—

„Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (становище по собствена инициатива) INT/324, докладчик: г-жа Faes.

—

„Инвестиции в знание и иновации (Лисабонска стратегия)“ (становище по собствена инициатива) INT/325, докладчик: г-н Wolff.

—

„Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“ (становище по собствена инициатива) SOC/251, докладчик: г-н Greif.

—

„Определяне на енергийна политика за Европа (Лисабонска стратегия)“ (становище по собствена инициатива) TEN/263, докладчик: г-жа Sirkeinen.

—

The Global Entrepreneurship Monitor (GEM) 2004 г.;

—

„Съобщение на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: насърчаване на предприемаческото мислене чрез образование и обучение“, COM(2006) 33.

—

„The Challenge to Inspire: Enterprise Education for Young People“, Fourth Session of the Team of Specialists on Entrepreneurship in Poverty Alleviation: Youth Entrepreneurship. („Предизвикателството да се вдъхновява предприемаческото образование за младите хора“. Четвърта сесия на екипа от специалисти за облекчаване на бедността чрез предприемачество. Младежко предприемачество.) Athayde, R. 2004 г., Женева: Обединени нации.

—

„Съобщение на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: насърчаване на предприемаческото мислене чрез образование и обучение“ COM(2006) 33.

—

Вж. становището на ЕИСК от 19 юли 2006 г. относно „Изпълнение на Лисабонската стратегия на Общността: насърчаване на предприемаческото мислене чрез образование и обучение“, докладчик: г-жа Jerneck (OВ C 309, 16.12.2006 г.).

—

Заключенията на конференцията „Предприемачеството в образованието в Европа: насърчаване на предприемаческия дух чрез образование и обучение“ — инициатива на Европейската комисия, организирана съвместно с норвежкото правителство, гр. Oslo, 26-27 октомври 2006 г.

—

„Entreprenшrskap som strategi for regional utvikling“, Spilling, O., Roppen, J., Sanness, A., Simonsen, B., Steinsli, J. og Stшylen, A. 2002, BI Discussion Paper 7/2002. Lillehammer: BI

—

„Helping to create an entrepreneurial culture — A guide on good practices in promoting entrepreneurial attitudes and skills through education“ („Създаване на по-предприемаческа култура — ръководство за добрите практики в насърчаването на предприемаческо отношение и умения чрез образование“) Европейска комисия 2004 г.

http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/support_measures/training_education/doc/entrepreneurial_culture_en.pdf.

—

„Създаване на предприемаческа култура — ръководство за добрите практики в насърчаването на предприемаческо отношение и умения чрез образование“) Европейска комисия 2004 г.

http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/support_measures/training_education/doc/entrepreneurial_culture_en.pdf.

—

„Entreprenшrskapsopplжring i skolen. Hovedkonklusjoner fra 3 еrs fшlgeforskning av Ungt Entreprenшrskaps program: Program for nyskaping og entreprenшrskap i opplжring og utdanning i Norge (2001-2005 г.)“, Johansen, V. and Eide, T. 2006,

http://www.ostforsk.no/notater/pdf/132006.pdf

—

„Erfaringer fra deltakelse i studentbedrift. Hvordan opplevde de tiden som etablerer av Studentbedrift og hva skjedde etterpе?“, Johansen, V. and Eide, T. 2006,

http://www.ostforsk.no/notater/pdf/162006.pdf.

—

„Hva hendte siden? Ungdomsbedrifter i den videregеende skolen“, Luktvasslimo, M. 2003. NTF-notat 1/2003.Steinkjer: Trшndelag Forskning og utvikling AS.

—

„Ungdomsbedrifter og entreprenшrskap — 2005“, Haugum, M. 2005. NTF-notat 4/2005.Steinkjer: Trшndelag Forskning og utvikling AS.

—

„Entrepreneurship in Education: The Practice in OECD Countries“, („Предприемачеството в образованието. Практиката на страните от ОИСР“) Stevenson, L. 2005 г., документ на конференцията „Fostering Entrepreneurship — The Role of Higher Education“, („Насърчаване на предприемачеството — ролята на висшето образование“) Италия: 2005 г.

—

„Erfaringer fra deltakelse i studentbedrift. Hvordan opplevde de tiden som etablerer av Studentbedrift og hva skjedde etterpе?“, Johansen, V. and Eide, T. 2006,

http://www.ostforsk.no/notater/pdf/162006.pdf

—

27.10.2004 г. относно „Възможностите на СМП и на социалната икономика да се адаптират към промените, наложени от икономическия растеж“, (проучвателно становище), докладчик: г-жа Fusco.

—

1.4.2004 г. относно „Икономическа диверсификация в присъединилите се страни — ролята на СМП и на предприятията на социалната икономика“, докладчик: г-жа Fusco, съдокладчик: г-н Glorieux.