20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/46

(1)

На 2 август 2011 г. Комисията получи жалба от инвестиционния фонд S.C. Fondul Proprietatea S.A. („жалбоподателя“) във връзка с покупката от страна на S.C. Hidroelectrica S.A. („Hidroelectrica“) на електроенергия от доставчиците на електроенергия на цени, предполагаемо определени над пазарното равнище.

(2)

На 25 април 2012 г. Комисията уведоми Румъния, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на договорите, съгласно които Termoelectrica S.A. („Termoelectrica“) и S.C. Electrocentrale Deva S.A. („Electrocentrale Deva“) доставят електроенергия на едро на Hidroelectrica, наричано по-долу „решение за откриване на процедура“.

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията призова румънските органи и заинтересованите страни да представят своите мнения.

(4)

На 23 юли 2012 г. румънските органи предоставиха на Комисията своите предварителни мнения относно решението за откриване на процедура.

(5)

Комисията получи само предварителни мнения от Termoelectrica с дата 11 юни 2012 г. и от Electrocentrale Deva с дата 12 юни 2012 г., които румънските органи предадоха на Комисията на 26 юли 2012 г. Румънските органи предадоха отново същите предварителни мнения на Комисията на 2 август 2012 г.

(6)

На 12 февруари 2013 г. Комисията информира румънските органи, че не е получила никакви мнения от страна на заинтересовани страни.

(7)

На 24 март 2013 г. румънските органи повториха своята предварителна позиция във връзка с това дело.

(8)

Комисията поиска допълнителна информация от румънските органи с писма от 29 юли и 11 септември 2013 г., 3 март, 6 август и 25 септември 2014 г. и 19 януари 2015 г. Румънските органи предоставиха допълнителна информация на 11 септември 2013 г., 24 март, 14 май, 3 септември, 22 септември, 10 октомври и 21 октомври 2014 г. и на 20 февруари 2015 г.

(9)

На 16 април 2015 г. Румъния се отказа от правата си по член 342 от Договора във връзка с член 3 от Регламент № 1 (3) решението да бъде прието на румънски език и се съгласи решението да бъде прието на английски език

(10)

В настоящия раздел се описват договарящите се страни (т.е. Hidroelectrica, Termoelectrica и Electrocentrale Deva), други производители на електроенергия, договори за закупуване на електроенергия в контекста на румънския пазар на електроенергия и различни събития и взаимовръзки между предполагаемите бенефициери.

(11)

Hidroelectrica е учредено през 2000 г. Hidroelectrica е субект на общото дружествено право. Акционерният капитал на дружеството е собственост на румънската държава чрез Министерство на икономиката и търговията (80,06 %) и на жалбоподателя (19,94 %). Румънската държава е представена в съвета на събранието на акционерите на Hidroelectrica. В съответствие с устава на Hidroelectrica генералният директор управлява и представлява ежедневната дейност на дружеството и взема независими решения по въпроси, различни от онези, които са от компетенциите на съвета на събранието на акционерите и на управителния съвет. На практика директорите на Hidroelectrica са съвместявали функции с правителствени постове (4).

(12)

Hidroelectrica е основният производител на електроенергия в Румъния с годишен производствен капацитет от приблизително 17,5 TWh в нормалните хидроложки години. Hidroelectrica произвежда електроенергия чрез язовири и хидрокинетични електроцентрали. Характерни за това производство обаче са големите различия в зависимост от хидроложките условия: през 2009 г. производството на Hidroelectrica е 16,4 TWh, през 2010 г. — 21,3 TWh, а през 2011 г. — 14,7 TWh. През 2013 г. пазарният дял на Hidroelectrica е 28,24 %, следвано Complexul Energetic Oltenia, производител на електроенергия от топлоелектрически централи (с гориво въглища), с 20,83 % пазарен дял и Nuclearelectrica с 20,65 % пазарен дял, като тези две дружества са държавна собственост.

(13)

По отношение на Hidroelectrica е образувано производство по несъстоятелност на 26 юни 2012 г. (5), което е прекратено на 26 юни 2013 г. (6) На 25 февруари 2014 г. по отношение на Hidroelectrica отново е образувано производство по несъстоятелност.

(14)

Доставчиците, с които Hidroelectrica е сключило договори, предмет на разследването, са Termoelectrica и Electrocentrale Deva, производители на електроенергия на базата на въглища, изцяло, пряко или косвено, държавна собственост, с годишен производствен капацитет към датата на подписване на договорите от съответно 1,7 TW и 1,3 TW и пазарни дялове в размер на 3 % и на 5 % през 2009 г. (7) и на 1,9 % и 4,1 % през 2011 г. (8) Termoelectrica и Electrocentrale Deva са продавали електроенергия, произведена от скъпи неконкурентоспособни местни въглища (9).

(15)

Electrocentrale Deva е подразделение на Termoelectrica до края на декември 2001 г., когато е регистрирано като отделно дружество, както и други държавни подразделения (CE Craiova, Electrocentrale București, CE Rovinari и др.). До 27 март 2012 г. единственият акционер в Electrocentrale Deva е Termoelectrica.

(16)

В производството на електроенергия в Румъния преобладават контролирани от държавата дружества, които заедно имат пазарен дял от приблизително 90 % (10). Общото нетно производство на електроенергия в Румъния възлиза на 60,38 TWh през 2011 г. Енергийният микс се състои основно от ВЕЦ (приблизително 28 % от общото производство) и електроцентрали, работещи с ядрено гориво (около 18 %) и с изкопаеми горива (приблизително 51 %) (11).

(17)

Румънският пазар е свързан, а именно с България, с нетен преносен капацитет от 400 MW през периода 2009—2010 г., и с Унгария, с нетен преносен капацитет от 500—800 MW през периода 2009—2010 г. През посочения период нетният капацитет за междусистемно свързване с тези държави членки не е бил напълно използван поради претоварване на мрежите за пренос. През периода 2009—2011 г. потокът на внос и износ на електроенергия към и от Румъния е, както следва: i) през 2009 г. вносът на електроенергия възлиза на 676 GWh, а износът възлиза на 3 154 GWh (приблизително 4,8 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния); ii) през 2010 г. вносът на електроенергия възлиза на 943 GWh, а износът възлиза на 3 854 GWh (приблизително 3,4 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния); iii) през 2011 г. вносът на електроенергия възлиза на 1 036 GWh, а износът възлиза на 2 942 GWh (приблизително 2,8 % от цялата електроенергия, произведена в Румъния).

(18)

Договорът с Termoelectrica е сключен на 30 юли 2008 г. (12), а договорът с Electrocentrale Deva е сключен на 9 юни 2009 г. (наричани заедно в настоящото решение „договорите“) за срок от десет години. Тези договори са били прекратени от Euro-Insol, синдик на Hidroelectrica по време на производството по несъстоятелност, в края на август 2012 г. (13)

(19)

С писма до румънското министерство на икономиката и търговията Termoelectrica и Electrocentrale Deva са поискали одобрението на министерството за подписването на договорите, както е посочено в съображения 20—22:

(20)

На 15 юли 2008 г. с писмо № 7323 Termoelectrica заявява следното: „(…) Termoelectrica S.A. анализира няколко метода за решаването на този спешен проблем и единственият вариант с изглед за бърз успех, за който не се изисква одобрение от ЕС, е следният: подписване на дългосрочен (10 години) договор между Termoelectrica S.A. и Hidroelectrica S.A. за закупуването на електроенергията, произведена от генераторен блок № 4 на CET Рaroșeni. Стойността на договора ще бъде цената за CET Paroșeni, установена от ANRE на регулирания пазар въз основа на обоснованите разходи на Termoelectrica S.A.; и подписване с Compania Națională a Huilei Petroșani на дългосрочен (приблизително 10 години) договор за закупуване на въглища. За Termoelectrica S.A. (SE Paroșeni) и дори за Compagnia națională a Huilei (14) това (…) би гарантирало дългосрочното бъдеще на двете дружества, разположени в долината Жиу“.

(21)

На 27 май 2009 г. с писмо № 10855 Electrocentrale Deva отправя искане за следното: „(…) с цел предотвратяване на изпадането на дружеството в несъстоятелност и за създаване на необходимите условия за финансиране и изпълнение на инвестициите, необходими за неговото непрекъснато функциониране, Ви молим да дадете Вашето одобрение за воденето на преговори и сключването на 10-годишен договор между Electrocentrale Deva и Hidroelectrica București за продажбата на Hidroelectrica на количество електроенергия, което съответства на средна мощност 150 MW, в допълнение към количеството, доставено на регулирания пазар, и на цена, одобрена от ANRE, която ще включва обоснованите производствени разходи“.

(22)

Двете писма са одобрени от представители на румънското Министерство на икономиката и търговията на равнище министър и/или държавен секретар. В договорите се посочва, че те са били сключени въз основа на тези писма.

(23)

В договора с Termoelectrica нито Hidroelectrica, нито Termoelectrica е имало възможност за прекратяване на договора. В договора с Electrocentrale Deva както Hidroelectrica, така и Electrocentrale Deva е имало възможност да прекрати договора при следните обстоятелства: i) когато другата страна загуби лиценза си на производител, в срок от 5 работни дни, считано от датата, на която лицензът е загубен; ii) отказ на една от страните да сключи нов договор или да измени съществуващия договор в случай на промяна в икономическите и техническите условия, съществуващи към датата на сключването му (15);

(24)

В договора с Termoelectrica се съдържат следните подробности: i) договорната цена се определя ежегодно от румънския енергиен регулаторен орган (ANRE) въз основа на производствените разходи, обосновани от Termoelectrica; ii) Hidroelectrica закупува цялата електроенергия, произведена от централата Paroseni всеки месец (16). От датата на подписването му до неговото прекратяване от синдика договорът е изменен 8 пъти (седем допълнения се състоят от корекции на цените) (17).

(25)

В договора с Electrocentrale Deva се съдържат следните подробности: i) договорната цена се определя ежегодно от ANRE въз основа на производствените разходи, обосновани от Electocentrale Deva; ii) в случай че ANRE престане да регулира цените на електроенергията, цената трябва да бъде договорена от страните, но не трябва да бъде по-ниска от договорната цена през предходната година; iii) на договарящите се страни не се налагат никакви санкции или други такси, в случай че продавачът не успее да достави договореното количество електроенергия или купувачът не успее да плати договорната цена (18). От датата на подписването му до неговото прекратяване от синдика договорът е изменен 5 пъти (19) (всички промени се състоят от корекции на цените).

(26)

Въпреки ясните разпоредби в двата договора, съгласно които договорната цена е трябвало като правило да се определя от ANRE, на практика са правени корекции на цените след предварително одобрение от Министерството на икономиката и търговията с три изключения (20).

(27)

Например с писмо (дата нечетлива) Hidroelectrica е поискало одобрение от Министерството на икономиката и търговията за корекция на цените за периода от 1 август 2009 г. до 31 декември 2009 г. поради „увеличение на производствените разходи“. В същото писмо е ясно посочено, че „целта на сключването и изпълнението на двата договора е на конкурентния пазар да бъде продавано определено количество електроенергия, произведено от каменни въглища, заедно с водноелектрическа енергия, както и да се предостави на двата производителя на топлинна енергия договор, който да се приема от финансовите институции като гаранция за получаването на дългосрочни заеми, необходими за осъществяване на инвестициите, изисквани за запазването на лицензите за производство на електроенергия“.

(28)

По подобен начин с друго писмо Hidroelectrica е поискало одобрение от Министерството на икономиката и търговията, за да запази цената за 2009 г. от 230 RON/MWh за периода от 1 януари 2010 г. до 31 март 2010 г., с цел „получаване на приходите, необходими за продължаване на текущото преструктуриране на производителя на антрацитни въглища за производство на електроенергия и на производителя на топлинна енергия (…)“.

(29)

Освен това след сключването на договорите с писмо № 6547 от 2011 г. Hidroelectrica е поискало одобрение от министъра на икономиката и търговията за коригиране на цените за 2011 г. с цел да се позволи на Termoelectrica и Electrocentrale Deva: „да получат дългосрочни заеми, които са необходими за осъществяване на инвестициите, изисквани за запазването на лицензите за производство на електроенергия и за получаване на приходите, необходими за преструктурирането на производителя Compania Nationala a Huile“.

(30)

Във всички тези писма също ясно е посочено, че Hidroelectica търси одобрението на Министерството на икономиката и търговията „за да разреши на изпълнителното ръководство на трите производителя на електроенергия да подпишат допълненията относно новите цени“.

(31)

Освен това всички допълнения към договорите във връзка с корекции на цените се позовават на вътрешните писма, изготвени от Hidroelectrica и одобрени от министъра на икономиката и търговията или от държавния секретар в Министерството на икономиката и търговията, с три изключения, посочени в съображение 26, въз основа на които тези корекции на цените са били одобрени (21).

(32)

Закупените количества електроенергия и средните цени, платени по договорите между 2009 и 2011 г., са следните (22):

(33)

Търговията с електроенергия в Румъния се извършва главно на два пазара: i) на регулирания пазар на електроенергия, на който електроенергията се търгува въз основа на регулирани тарифи и условия; и ii) на конкурентния пазар на електрическа енергия, на който електроенергията се търгува свободно, включително чрез два основни вида договори: относително стандартни двустранни договори, търгувани на централизирания пазар, и свободно договаряни двустранни договори, т.нар. пазар за пряко сключвани договори.

(34)

Операциите на регулирания пазар на електроенергия се извършват посредством рамкови споразумения за покупко-продажба, сключени между производителите на електроенергия, осъществяващи дейност на регулирания пазар, включително Hidroelectrica, и „доставчици от последна инстанция“, които гарантират разпределението на електроенергията до крайните потребители. Допустимите клиенти купуват електроенергия по регулирани тарифи. На регулирания пазар всяка година ANRE определя предварително цените и количествата, които следва да бъдат доставени от производителите на електроенергия. През периода 2009—2010 г., когато разглежданите договори са започнали да се прилагат, 56—61 % от електроенергията, консумирана в Румъния, се е търгувала на регулирания пазар.

(35)

От 2005 г. насам конкурентният пазар на електрическа енергия в Румъния е разделен на пет специфични пазара: i) управляваните от OPCOM централизирани пазари; ii) пазара за пряко сключвани договори; iii) пазара на спомагателни услуги; iv) балансиращия пазар; и v) експортния пазар.

(36)

Централизираните пазари се управляват от OPCOM. OPCOM е създадено през 2001 г. съгласно решение на правителството № 627/2000 като акционерно дружество, което е дъщерно дружество 100 % собственост на Transelectrica, оператора на преносната система. По силата на лиценз, издаден от ANRE, OPCOM е определено като платформа за търговия на едро с електроенергия в Румъния. OPCOM е единствената енергийна борса в Румъния, която осигурява място за търговия с електроенергия, и има спомагателна роля.

(37)

Съществуват пет вида пазарни сегмента на OPCOM: i) пазарът за сделки за следващия ден; ii) пазар в рамките на деня (23); iii) централизиран двустранен пазар, т.е. централизиран пазар за двустранни договори чрез публичен търг „OPCOM–PCCB“ и централизиран пазар за двустранни договори чрез непрекъснати преговори — „CMBC–CN“; iv) централизираният пазар за зелени сертификати; и v) платформата за търговия със сертификати за емисии на парникови газове. Сделките на OPCOM са започнали през 2005 г. и то само за пазарните сегменти за следващия ден и OPCOM–PCCB.

(38)

Договорите са сключени на пазара за пряко сключвани договори в Румъния, който е пазарният сегмент от значение за оценката в настоящото дело.

(39)

По отношение на пазарния сегмент OPCOM–PCCB: OPCOM организира публични търгове за продажба и закупуване на електроенергия. Предложенията за продажба/покупка на всеки производител/доставчик/потребител се предоставят на пазарния оператор. Във всяко предложение трябва да бъде посочено следното: i) минималната цена, на която страната ще продава електроенергия, или максималната цена, на която ще купува електроенергия; и ii) рамковото споразумение, съгласно което страната, която прави предложението, предвижда да доставя/закупува електроенергия. В предложенията за продажба и закупуване се уточняват условията на доставка, включително количеството електроенергия, срокът (най-малко един месец и до една година), както и предвиденото рамково споразумение. Цената следва принципа на цената, най-близка до цената от предложението. През 2009 г. и 2010 г., когато са започнали да се прилагат договорите, продажбите на пазара OPCOM–PCCB са възлизали на по-малко от 7 % от електроенергията, произведена в Румъния.

(40)

След публикуването на решението за откриване на процедура Комисията прие решение съгласно член 102 от Договора, в което се констатира, че енергийната борса, управлявана от OPCOM, представлява релевантен пазар за услуги, на който OPCOM е с господстващо положение, отделно от пазара за пряко сключвани договори (24).

(41)

Пазарът на пряко сключвани договори е свободен пазар, който не се регулира от ANRE. Договарящите се страни договарят количества, цени и други договорни клаузи на двустранна основа. Това предоставя на страните висока степен на гъвкавост в преговорите относно реда и условията на договорите за продажба. Редът и условията на договорите са поверителни.

(42)

С писмо от 21 февруари 2014 г. Комисията поиска от румънските органи да ѝ предоставят информация относно двустранните договори, сключени на румънския пазар, различни от договорите, но със сходна на тях продължителност и количества на доставките на електроенергия. Искането на Комисията се отнасяше до всички румънски доставчици на електроенергия, независимо дали са държавни или частни. На 14 май 2014 г. румънските органи предоставиха поисканите основни данни за всички договори, подписани от купувачи на електроенергия с общо годишно потребление на електроенергия над 150 GWh за всяка от годините от 2009 до 2011 г. (25)

(43)

Румънските власти подчертаха, че всички договори, сключени на пазара на дребно при конкурентни условия от потребители, които не са домакинства, в съответния период от време са били предмет на ad hoc събиране на данните, поискани от Комисията. По-специално, румънските органи представиха 75 набора от годишни данни за договори от значение за настоящия случай, които са били в сила за една или повече години през периода 2009—2011 г. Комисията разбира, че румънските органи са предоставили съответните данни за всички договори, които отговарят на установените от нея критерии (сравними периоди и количества) за съответния период 2009—2011 г. Договорите представляват приблизително 17 % от общия обем на електроенергията, предмет на пряко сключваните договори в периода 2009—2011 г., за които Румъния е дала информация.

(44)

От предоставените от румънските органи данни се вижда, че най-високите цени, платени на свободния пазар на продажби на дребно на електроенергия в периода 2009—2011 г., са следните: за 2009 г.: 266,5 RON/MWh; за 2010 г.: 229,96 RON/MWh и за 2011 г.: 232,33 RON/MWh. Всеки от тези договори обаче сам по себе си възлиза на по-малки количества от всеки един от договорите.

(45)

Проверка на информацията относно договорите, сключени от доставчици, различни от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, показва, че когато договорите са започнали да се прилагат през 2009 г., не е имало друг доставчик, който да е сключил договор за доставка, достатъчно сходен с тези два договора по отношение на количествата (приблизително 900 GWh и 500 GWh, всеки) и продължителността (10 години). Напълно смислено сравнение с договорите е възможно единствено с други договори за същите количества, продължителност и/или датата на влизане в сила. Тъй като не съществуват такива напълно сравними договори, за да се отчетат разликите в договорите, бе необходимо извършването на иконометричен анализ, чиито обосновка и резултати са представени в съображения 77—80 и в приложението.

(46)

През периода 2009—2011 г. Hidroelectrica е продавала и около 60 % от своята електроенергия на други частни купувачи на едро и на дребно чрез дългосрочни договори, които са предмет на разследване от страна на Комисията (26). Продажните цени на Hidroelectrica в тези договори са с над 40 % по-ниски от средните изкупни цени на едро, заплащани от Hidroelectrica на Termoelectrica и Electrocentrale Deva. Така например най-високата продажна цена за електроенергия съгласно тези договори е 159,8 RON/MWh през 2009 г. и 168 RON/MWh през 2010 г.

(47)

Също така Hidroelectrica е сключила с други лица (27) договори за продажба на по-малки количества електроенергия. Най-високата продажна цена на дребно на електроенергия съгласно тези договори за съответния период е 185 RON/MWh през 2009 г., 109 RON/MWh през 2010 г. и 160 RON/MWh през 2011 г., т.е. средно около 13 % по-ниска от изкупните цени на едро, заплащани на Termoelectrica и Electrocentrale Deva от Hidroelectrica.

(48)

Електроцентралата на Termoelectrica Paroseni, която всъщност е доставяла количеството електроенергия, закупувано по силата на договора с Termoelectrica, става независимо юридическо лице, което е записано в търговския регистър на Румъния под наименованието „Electrocentrale Paroseni“ на 11 юли 2011 г. (28) На 22 септември 2011 г. Electrocentrale Paroseni е поело всички права и задължения на Termoelectrica по силата на договора с Hidroelectrica. Electrocentrale Paroseni е доставяло електроенергия за Hidroelectrica през септември и октомври 2011 г., въпреки че количествата са били незначителни.

(49)

Към датата на преустановяване на доставките по договорите Termoelectrica все още е било единственият акционер както в Electrocentrale Deva, така и в Electrocentrale Paroseni.

(50)

С Извънредна заповед № 84/2011 (29) е осъществена размяна на дълг срещу дялов капитал между Termoelectrica и държавата. По този начин Termoelectrica е прехвърлило дяловете си от различни дружества (Electrocentrale Deva, Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale București) на държавата с цел изплащане на своите дългове към нея. Това прехвърляне на дялове е направено въз основа на доклади за оценка, изготвени от независим оценител.

(51)

Electrocentrale Рaroșeni и Electrocentrale Deva са се обединили в едно юридическо лице, наречено „Complexul Energetic Hunedoara“ (CEH), изцяло държавно дружество, записано в търговския регистър на Румъния на 1 ноември 2012 г. CEH е поело всички права и задължения на Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale Deva. На 1 август 2013 г. CEH е поело също така „Societatea Nationala a Huilei“, предприятие, което е било част от мините на държавното дружество „Compania Nationala a Huilei“, доставящо въглища за Termoelectrica и Electrocentrale Deva. Понастоящем всички три дружества се определят като клонове на CEH и нямат юридическа правосубектност.

(52)

Termoelectrica е в ликвидация (30), като притежава активи с пазарна стойност от приблизително 80 милиона евро и ликвидационна стойност от приблизително 60,5 милиона евро според доклад от 1 октомври 2013 г. Въпреки това дълговете на Electrocentrale Deva, Electrocentrale Рaroseni и Electrocentrale București остават за сметка на Termoelectrica.

(53)

Промените след 2011 г. по отношение на Termoelectrica и Electrocentrale Deva, както и различните взаимовръзки, разяснени в съображения 48—52, са илюстрирани за по-лесна справка в графиката по-долу:

(54)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения дали цените за закупуване на електроенергия съгласно договорите са били съобразени с пазара и дали са представлявали държавна помощ. В случай че последното се окаже вярно, Комисията изрази съмнения дали такава помощ би била съвместима с Договора.

(55)

Комисията сравни определените в договорите цени с тези, на които електроенергията се търгува на пазара OPCOM-PCCB, и отбеляза, че цените, на които Hidroelectrica закупува електроенергия от предполагаемите бенефициери са между 40 % и 55 % по-високи от преобладаващата цена на електроенергията на свободния пазар за търговия с електроенергия OPCOM-PCCB. Следователно изглежда, че Hidroelectrica е имало по-високи разходи, отколкото е било необходимо, като същевременно предполагаемите бенефициери са получили помощ, която е увеличила приходите им, без да е била предназначена за постигането на конкретна цел от общ интерес. Ето защо Комисията първоначално беше на мнение, че предполагаемите бенефициери са получили неправомерно предимство под формата на изкуствено покачени цени на електроенергията в договорите им и последващите изменения към тях.

(56)

Комисията стигна до предварителното заключение, че разглежданите тарифи за електроенергия са били избирателни по своята същност, тъй като те са се прилагали само за някои предприятия.

(57)

Освен това Комисията стигна до предварителното заключение, че преференциалните тарифи за електроенергия биха могли да включват прехвърляне на държавни средства, за което може да се счита отговорна държавата, тъй като Hidroelectrica е било контролирано от румънската държава (80,06 % от акционерния капитал на дружеството е било притежание на Румъния). В допълнение Комисията се позова на Министерско постановление № 445/2009, посредством което представителите на Министерството на икономиката, търговията и бизнес средата — членове на управителните съвети на държавните електроенергийни дружества, са длъжни да гарантират, че от 31 март 2010 г. електроенергията, предназначена за пазара на едро, се търгува изключително и само на борсата OPCOM.

(58)

Следователно представителите на Министерство на икономиката и търговията са имали контрол, или най-малкото влияние, върху практиките на държавните дружества, включително Hidroelectrica, при сключването на договори. Това би могло да окаже въздействие върху вътресъюзната търговия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(59)

Предварителното заключение на Комисията беше, че ако договорите представляват държавна помощ, те биха били счетени за помощ, предоставена в нарушение на задълженията за уведомяване и непредприемане на действия, установени в член 108, параграф 3 от Договора.

(60)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до предварителното заключение, че преференциалните тарифи за електроенергия потенциално биха могли да включват държавна помощ и прикани Румъния да предостави достатъчно информация, за да разсее тези съмнения.

(61)

Румънските органи се въздържаха от предоставянето на коментари за това дали договорите са включвали държавна помощ. На 24 март 2013 г. Румъния предостави забележки относно коментарите на третите страни по отношение на други случаи, засягащи Hidroelectrica, които също попадат в обхвата на разследването, водено от Комисията (31). Румънските органи отново се въздържаха от предоставянето на мнения.

(62)

В рамките на официалната процедура по разследване от румънските органи беше поискано да дадат икономическа обосновка за сключването на договорите. Румъния не предостави никакви обяснения в това отношение. Румъния заяви единствено, че с договорите е била дадена възможност на Hidroelectrica за по-добро количествено определяне на максимална стойност на разходите за закупуване на електроенергия, както и защита срещу променливостта на цените на касовия пазар.

(63)

Освен това румънските органи поясниха също, че договорите не са били споразумения за подпомагане, както са дефинирани в доклада на синдика на Hidroelectrica във връзка с причините за неплатежоспособността на Hidroelectrica (32). Според този доклад споразумения за подпомагане са договорите, сключени от Hidroelectrica с цел обезпечаване на прекъсвания в неговото производство. Целта на този вид договори е да се предотврати плащането на обезщетения за щети, предизвикани от неспазването на договорно задължение за доставка.

(64)

Румънските органи поясниха (33) защо на практика, с изключение на трите случая, посочени в съображение 28, ANRE не е установил договорни цени, както е предвидено в договорите. Беше обяснено, че договорите не са били сключени на регулирания пазар и следователно цената не е била коригирана от ANRE. Румънските органи обясниха още, че: i) първоначално ANRE е посочил на Министерството на икономиката и търговията минимален и максимален праг, въз основа на които са били установени цените; ii) тези прагове са били определени въз основа на ясни технически параметри, специфични за производителите на топло- и електроенергия; iii) ANRE след това е преустановил тази практика, която Министерството на икономиката и търговията е възприело въз основа на подобни на използваните от ANRE принципи.

(65)

Що се отнася до договора с Termoelectrica, румънските органи потвърдиха, че Hidreoelectrica е единственият потребител на електроенергията, произведена от електроцентралата на Termoelectrica Paroseni. Освен това беше уточнено, че Hidroelectrica не е закупувало цялото количество електроенергия, първоначално предвидено съгласно договора, а вместо това е купувало само количеството, което е било необходимо, за да се покрият колебанията в производството, зависещи от непредвидимите промени на хидрологичните условия.

(66)

Що се отнася до договора с дружеството Electrocentrale Deva, румънските органи поясниха, че през съответния период 2009—2011 г., Electrocentrale Deva е продавало електроенергия и на клиенти, различни от Hidroelectrica. Беше доказано, че през годините 2010 и 2011 Electrocentrale Deva е продало големи количества електроенергия (сходни или дори по-големи количества) на потребители, различни от Hidroelectrica, на сравними цени (34).

(67)

В предварителните си забележки относно решението за откриване на процедурата както Termoelectrica, така и Electrocentrale Deva заявиха, че нито първоначалните договорни цени, нито последващите им промени са им предоставили предимство, както и че тези цени са били определени от ANRE и са били изчислени въз основа на производствените им разходи.

(68)

В допълнение към това, Румъния твърди, че последващите промени в договорните цени са били обусловени от повишаването на цената на нефта (35) или въглищата (36). Electrocentrale Deva също така заяви, че цената на въглищата е била определяща за близо 70 % от цената на електроенергията.

(69)

В настоящото решение Комисията оценява дали Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (вж. съображение 101) и ако това е така, дали тази помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар (вж. съображения 102—105).

(70)

В член 107, параграф 1 от Договора се постановява, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(71)

Условията, определени в член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни и за да бъде квалифицирана дадена мярка като държавна помощ, всички условия трябва да бъдат изпълнени едновременно.

(72)

За целите на член 107, параграф 1 от Договора, за да се определи дали в резултат на сключването и изпълнението на договорите Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили икономическо предимство, което не би съществувало иначе при пазарни условия, е необходимо да се определи какви са били цените при пазарни условия в Румъния в периода между 2009 г. и 2011 г. за подобни сделки.

(73)

В тази връзка, противно на предварителното мнение в решението за откриване на процедурата, разследването показа, че условията и продължителността на сключените на OPCOM-PCCB договори за доставка на електроенергия не са достатъчно сходни с тези на договорите, особено по отношение на продължителността и специалните условия, договорени на двустранна основа (съображения 18, 23, 25, 39 и 40). На добре функциониращите пазари на електроенергия, имащи адекватни ликвидност и форуърдни сделки, които позволяват предвидимост на цените на бъдещите доставки, спотовите цени са добра ориентация или заместител на пазарните цени и могат да се използват като референтни при оценката на равнищата на цените в отделните договори. В този случай обаче, като се има предвид, че през 2009 г. в Румъния все още относително голяма част от търсенето се е обслужвало при регулирани тарифи и че ликвидността на търговските платформи OPCOM в периода 2009—2011 г. е била ограничена, както и факта, че енергийните борси, управлявани от OPCOM, са били определени като значим антитръстов пазар с тенденция към злоупотреба с господстващо положение (съображения 34—40), е уместно да се използват подходящи референтни показатели, различни от цените на OPCOM PCCB, за оценяване на възможното наличие на икономическо предимство в сравнение с пазарните цени.

(74)

В тази връзка обаче нито сходството на цените с тези, платени от купувачи, различни от Hidroelectrica, нито разходобазираната обосновка, предоставена от Румъния и бенефициерите (съображения 66—68), не са меродавни за това, че договорните условия и цените са в съответствие с пазарните условия.

(75)

Всъщност цените, заплащани от Hidroelectrica на Electrocentrale Deva между 2009 и 2011 г., са били сходни с тези, изплатени от други електроразпределителни държавни и частни дружества, които са купували електроенергия от Electrocentrale Deva. Въпреки това, тези покупки са се осъществявали между Electrocentrale Deva и електроразпределителни дружества, които са продавали електроенергия за домакинствата и малките предприятия на пазара на дребно при регулирани цени и условия (съображение 34). Hidroelectrica е купувало електроенергия на пазара на едро за препродажба на дребно на конкурентен пазар на промишлени потребители и/или търговци, на който цените и количествата не са регулирани и купувачите не са задължени да купуват от скъпо продаващи участници като Termoelectrica и Electrocentrale Deva и могат да избират най-евтиния доставчик, независимо от производствените му разходи. Следователно, дори цените да са били сходни и да се допусне, че продажбите на Termoelectrica и Electrocentrale Deva на регулирания пазар са им дали възможност да покрият разходите си, цените, заплащани от електроразпределителните дружества на Termoelectrica и Electrocentrale Deva не са съпоставими и не могат да представляват меродавна референтна стойност за цените, заплащани от Hidroelectrica на конкурентния свободен пазар.

(76)

По същия начин в представената от Termoelectrica и Electrocentrale Deva и от румънските органи обосновката за разходите се обяснява единствено защо цените, на които Termoelectrica и Electrocentrale Deva са могли да продават без загуби, са високи. В тази обосновка не се установява дали тези цени са били в съответствие с пазарните цени, определени при конкурентни условия, като например тези, при които Hidroelectrica е трябвало сключи и изпълнява договорите, така че тези договори да не бъдат считани за включващи държавна помощ.

(77)

С цел да се установи дали договорните цени са били в съответствие с пазарните условия в Румъния е целесъобразно те да се сравнят с ценовите условия, които преобладават в други двустранни договори, съвпадащи по време с договорите на свободния пазар. Комисията използва предоставения от румънските органи набор от данни, тъй като счита, че това е най-добрият наличен източник на доказателства за пазарните условия в Румъния (съображения 42—45). Както е посочено в съображение 45, нито един дългосрочен договор, сключен или в сила през 2009 г., не дублира характеристиките на договорите. Поради това Комисията извърши иконометричен анализ, за да определи референтна цена въз основа на договорите за доставка на електроенергия, съвпадащи по време с договорите за целия съответен период. Подробно техническо описание на иконометричния анализ и резултатите от него са предоставени в приложението.

(78)

При липсата на точна референтна стойност за установяването на „пазарните условия“ с цел да се провери дали цените в договорите са над пазарните равнища, бе счетено, че съпоставката им с пазарните цени е подходящ заместител на тази референтна стойност, което е предпазлива хипотеза, по-специално като се вземат под внимание съществените отклонения над приблизителната оценка на пазарната цена. Въз основа на тази предпазлива хипотеза, Комисията направи съпоставка на цените на договорите спрямо референтната пазарна цена, за всяка година между 2009 и 2011 г. Сравнението беше направено за всяка отделна година, тъй като продажните цени в договорите са увеличавани всяка година.

(79)

Анализът показа, че въз основа на референтните цени и при предпазливи допускания, цените, на които Termoelectrica е продавало на Hydroelectricа, са по-високи от пазарните цени. Като надлежно се отчита фактът, че съпоставката на сделките на едро по силата на договорите е направена с договори за продажба на дребно и като се добави марж от средно 5 %, начислени върху продажбите на дребно от търговците на румънския пазар, разликата с пазарните цени, е: 18,8 RON/MWh през 2010 г. и 19,8 RON/MWh през 2011 г. за Termoelectrica и 17,5 RON/MWh през 2010 г. и 13,9 RON/MWh през 2011 г.

(80)

Следователно иконометричният анализ предоставя първи индикации за това, че договорите дават на Termoelectrica и Electrocentrale Deva икономическо предимство спрямо пазарните условия. При все това сам по себе си фактът, че цените по договорите са оценени като надвишаващи референтните цени на сходни договори не е достатъчно, за да се докаже, че тези договори е нямало да бъдат сключени и изпълнявани от пазарен оператор, действащ вместо Hidroelectrica. Възможно е по обективни причини да не може да се смята, че високите равнища на цените сами по себе си осигуряват икономическо предимство спрямо пазарните условия за продавачите на електроенергия. Поради това е необходимо към надвишаващите пазарните условия цени да има и допълнително доказателство, което да потвърди надеждността на резултатите от иконометричния анализ.

(81)

В това отношение следва да се установи дали Hidroelectrica е действало по начин, сравним с този на частен икономически оператор в подобна ситуация („критерия на оператора в условията на пазарна икономика“) (37). Поради това Комисията оцени дали частен оператор, поставен в подобна ситуация, би действал по същия начин, както Hidroelectrica при сключването и поддържането на договорите. В този контекст са от значение следните обстоятелства, описани по-долу в съображения 82—85, които се отнасят до сключването и изпълнението на договорите.

(82)

Първо, към датата на сключване на договорите на пазара е имало налични по-евтини източници на електроенергия за Hidroelectrica. Така например през 2008—2009 г. Nuclearelectrica е предлагало електроенергия на цена от 153 RON/MWh в сравнение с цената на Termoelectrica от 227 RON/MWh и на Еlectrocentrale Deva от 230 RON/MWh (38).

(83)

Второ, Hidroelectrica е можело да продава електроенергията, закупена от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, на трети страни само на загуба. Както е посочено в съображения 46 и 47 по-горе, продажните цени на дребно на Hidroelectrica на свободния пазар са значително по-ниски от покупните цени на едро, като най-високата цена, на която Hidroelectrica препродава електроенергия на пазара за пряко сключвани договори е била 190 RON/MWh през 2010 г. в сравнение с покупна цена от 230 RON/MWh за Termoelectrica и 234 RON/MWh за Electrocentrale Deva. От това следва, че въз основа на тези цени всеки MWh, закупен от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, е препродаден от Hidroelectrica на загуба.

(84)

В тази връзка при разследването не беше предоставено никакво обяснение защо Hidroelectrica се е договорило да изкупи цялата продукция на притежаваната от Termoelectrica електроцентрала Paroseni (съображение 24). Ясна индикация за това, че Hidroelectrica не е имало нужда от договорите, за да спазва своите собствени договорни задължения за доставка, е неговият ангажимент за изкупуване на каквото и да е произведено от електроцентралата количество в дългосрочна 10-годишна перспектива. Това се потвърждава и от Румъния (съображение 63). Противно на това, нуждата от подкрепа за скъпата и неконкурентоспособна експлоатация на двете дружества и на въгледобивните мини, които са ги захранвали, е била представена от управниците на Termoelectrica (съображение 20) и Electrocentrale Deva (съображение 21) пред отговорния министър като причина Hidroelectrica да встъпи в договорни отношения с тях.

(85)

Когато обаче при встъпването в търговски отношения публични предприятия вземат предвид обстоятелства, свързани с оказването на подкрепа за дружества или отрасли в затруднено положение по причина на социалната или икономическата политика, които са чужди на техните търговски интереси, и встъпват в такива сделки при условия, които никой редовен пазарен оператор не би приел, приетите условия — в този случай покупните цени, заплащани от Hidroelectrica, биха могли да доведат до неправомерно икономическо предимство за другата страна или страни, с което се изпълнява едно от условията за прилагането на член 107, параграф 1 от Договора.

(86)

От това следва, че при сключването и поддържането на договорите Hidroelectrica не е действало като оператор в условията на пазарна икономика. Съответно, този тест потвърждава качествено резултата от иконометричния анализ, доказвайки че договорите са предоставили на Termoelectrica и Electrocentrale Deva икономическо предимство, което иначе не биха имали при пазарни условия.

(87)

Данните, предоставени от румънските органи, не обхващат дългосрочни договори с точно същите условия по отношение на количеството и продължителността, както договорите. Поради липсата на безспорен ориентир за установяване на „пазарните условия“ Комисията сравни на годишна основа договорните цени, платени от Hidroelectrica, с най-високите цени, прилагани в Румъния между 2009 г. и 2011 г. според дългосрочните договори на дребно, за които е предоставена информация от Румъния (вж. съображения 42—45).

(88)

Това сравнение почива на предпазливото допускане, че Termoelectrica и Electrocentrale Deva са можели да заменят договорите си с Hidroelectrica чрез няколко договора с други купувачи на пазара, предлагащи най-високите цени, и е до голяма степен предпазливо: вместо да приема като пазарна цена средната стойност, медианата или режима при сравними сделки, за пазарна цена се приема най-високата цена, установена в няколко не напълно сравними сделки. Като се имат предвид липсата на еднородност при сделките и наличието на потенциални фактори или аномалии, които могат да способстват за обосноваването на равнището на цените, договорени при сделките с най-високи цени, приети като ориентир, този подход е в полза на бенефициера, тъй като може потенциално да занижи стойността на полученото предимство. Среднопретеглените цени за количествата електроенергия, реално доставени на Hidroelectrica от Electrocentrale Deva и Termoelectrica между 2009 г. и 2011 г. (съображение 32), са следните:

(89)

Сравнени при тези предпазливи допускания, средните цени, заплатени от Hidroelectrica на Termoelectrica и Electrocentrale Deva, отново се оказват над тези най-високи цени през 2010 г. и 2011 г., като по този начин подкрепят резултатите от иконометричния анализ. Цените, начислявани от Termoelectrica на Hidroelectrica, са били с 16,6 RON/MWh по-високи от най-високите цени през 2010 г. и с 14,3 RON/MWh през 2011 г., а цените, начислявани от Electrocentrale Deva на Hidroelectrica са били с 9,8 RON/MWh по-високи от най-високите цени през 2010 г. и с 4,4 RON/MWh през 2011 г.

(90)

С оглед на изложеното по-горе може да се заключи, че договорите са облагодетелствали Termoelectrica и Electrocentrale Deva, като са им предоставили икономическо предимство, което не е налице при пазарни условия.

(91)

Следователно Комисията стига до заключението, че Hidroelectrica не е действало като оператор в условията на пазарна икономика при тези обстоятелства и е предоставило неправомерно икономическо предимство на Termoelectrica и Electrocentrale Deva.

(92)

За да се счита за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, дадена мярка трябва да бъде предоставена пряко или косвено от държавни ресурси и трябва да може да бъде приписана на държавата.

(93)

Както е посочено в съображение 11, Hidroelectrica се контролира пряко от румънската държава. Следователно тези пропуснати от Hidroelectrica ползи представляват пропуснати от държавата ползи. Освен това румънската държава назначава директори в управителния съвет. Също така тези директори са упражнявали едновременно с това и политически отговорности в министерството, което управлява държавния дял в Hidroelectrica.

(94)

Съгласно установената съдебна практика способността на държавата да упражнява контрол върху субектите, участващи в предоставянето на мерките, не оправдава автоматично предположението, че действията на субектите могат да бъдат приписани на държавата. Съдът на Европейския съюз е обяснил понятието за приписване на държавата на решения, включващи капитал на публични предприятия, в решението по дело „Stardust Marine“. Ресурсите на публично предприятие следва да бъдат разглеждани като държавни ресурси и се счита, че действията във връзка с тях могат да бъдат приписани на държавата, ако държавата е в състояние, като упражнява доминиращо влияние върху такова предприятие, да ръководи използването на неговите ресурси (39).

(95)

Съдът е посочил показатели за приписване на отговорност на държавата, които са: интеграцията на публичното предприятие в структурите на публичната администрация; естеството на неговите дейности; правният статут на предприятието; интензивността на упражнявания от публичните органи надзор върху управлението на предприятието или всеки друг показател, показващ участието на публичните органи в приемането на дадена мярка или малката вероятност да не са участвали. Трябва да се обърне внимание в настоящия случай на обхвата на договорите, тяхното съдържание или условията, които включват.

(96)

Следователно е необходимо да се проучи дали румънските органи могат да бъдат разглеждани като участвали по един или друг начин в сключването и поддържането на действащите договори и в промяната на договорните цени.

(97)

Във връзка с това Министерството на икономиката и търговията е участвало активно в процеса на вземане на решения относно сключването на договорите и последващите корекции на цените в договорите. По-специално, Termoelectrica и Electrocentrale Deva са получили одобрение от Министерството на икономиката и търговията, за да се подпишат договорите с Hidroelectrica, което de facto означава, че в крайна сметка румънската държава е упражнила решаващо влияние за това (съображения 19—22). Това се потвърждава допълнително от факта, че Hidroelectrica пряко е искало одобрението на румънското Министерство на икономиката и търговията за ценовите корекции (съображения 26—31).

(98)

Това пряко доказателство се потвърждава от покупките на загуба на Hidroelectrica и липсата на икономическа обосновка при поемането на ангажимент за закупуване на цялостната продукция на електроцентрала Paroseni (съображения 84—85). Договорите изглежда са мотивирани от затрудненото финансово положение на двата други държавни производители и социалните съображения във връзка с производството на въглища (съображения 20—21). В крайна сметка трите държавни производители на електроенергия, както и държавните въгледобивни мини са собственост и под отговорността на държавата, от която Termoelectrica и Electrocentrale Deva са търсили начини за финансиране на своите текущи операции.

(99)

Горното потвърждава предварителното становище, изразено от Комисията в решението за откриване на процедурата, че договорите и изпълнението им не са рационални и независими търговски решения на Hidroelectrica, а са резултат от упражняването на доминиращо влияние от румънската държава.

(100)

Поради това Комисията стига до заключението, че са налице преки доказателства, че сключването на договорите и тяхното изпълнение могат да бъдат приписани на румънската държава. Освен това, като се има предвид, че сключването и изпълнението на договорите означават загуба на ресурси за Hidroelectrica, което е публично предприятие, Комисията стига до заключението, че тези мерки са предоставени чрез държавни ресурси.

(101)

За да бъде счетена за държавна помощ, мярката трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на някои стоки.

(102)

Договорите са били сключени с два конкретни доставчика — Termoelectrica и Electrocentrale Deva, като поотделно им предоставят неправомерно икономическо предимство. Никой друг доставчик на електроенергия на Hidroelectrica не се е ползвал от условия, сходни с условията, предвидени в договорите. Икономическите предимства, произтичащи от прекомерно високите договорни цени, са следователно избирателни.

(103)

Когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ. По-специално, приема се, че нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е налице, когато държавата предостави финансово предимство на дадено предприятие в либерализиран сектор, на който има или би могло да има конкуренция (40).

(104)

Termoelectrica и Electrocentrale Deva развиват дейност на пазар за продажба на електроенергия, който е отворен за конкуренция (съображения 35—38). Икономическо предимство, предоставено на такива предприятия, може да им предостави предимство спрямо другите конкуренти, които не получават такива цени при пазарни условия. В разглеждания случай подкрепата е била предназначена да насърчи производството на електроенергия на базата на въглища, което би могло да наруши конкуренцията между производителите на електроенергия. Освен това сега румънският пазар е (и е бил по времето на фактите) свързан с износа на електроенергия към други държави членки (съображение 17).

(105)

В светлината на казаното по-горе, Комисията стига до заключението, че договорите може да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(106)

Въз основа на аргументите, посочени по-горе в съображения 72—105, Комисията заключава, че и двата договора включват предоставяне на държавна помощ за Termoelectrica и Electrocentrale Deva по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Румъния не е спазила задължението за непредприемане на действия съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Държавната помощ е следователно неправомерна.

(107)

Тъй като мярката, приведена в действие от Румъния за Temoelectrica и Electrocentrale Deva, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, нейната съвместимост трябва да бъде оценена в контекста на изключенията, предвидени в параграфи 2 и 3 от същия член.

(108)

В настоящия случай помощта е донесла на бенефициерите текущи оперативни приходи, които не са специално предназначени за конкретна инвестиция, която би способствала за подобряване на производството или разпределението на електрическа енергия. Съвместимостта с вътрешния пазар на оперативна помощ от този вид по силата на член 107, параграф 2 или 3 от Договора трябва да бъде преценена ограничително съобразно строго определени условия. Периодичната и продължителна оперативна помощ в течение на две години не изглежда необходима, нито допринася за някаква ясна цел от общ интерес на Съюза. Пропорционалността на помощта също не е установен факт. Освен това и във всеки случай съгласно обичайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз държавата членка трябва да се позове на възможни основания за съвместимост и да докаже, че условията за такава съвместимост са изпълнени (41).

(109)

Румънските органи не представиха възможни основания, съобразно които държавната помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, а Комисията не установява никакви възможни основания за съвместимост.

(110)

В светлината на изложеното по-горе, Комисията е на мнение, че държавната помощ, предоставена по линия на договорите, е несъвместима с вътрешния пазар.

(111)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (42). Също съгласно установената практика на Съда наложеното на дадена държава членка задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение (43). В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от преимуществото, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (44).

(112)

В съответствие със съдебната практика член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (45) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […].“

(113)

Следователно предвид факта, че Комисията не е била уведомена за въпросната държавна помощ в нарушение на член 108 от Договора и поради това тя следва да се разглежда като неправомерна, и предвид факта, че помощта е и несъвместима с вътрешния пазар, тя трябва да бъде възстановена, за да се върне положението, съществувало на пазара преди предоставянето ѝ. Възстановяването следва да обхваща периода от момента, в който бенефициерите са започнали да се ползват от предимството, т.е. когато помощта е била предоставена на разположение на бенефициерите, до преустановяването на доставките в края на 2011 г. (46), а върху подлежащите на възстановяване суми се начислява лихва до датата на ефективното възстановяване.

(114)

Сумата за възстановяване ще бъде разликата между годишната средна стойност на цената, на която Hidroelectrica е купувало електроенергия от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, както е изложено в съображение 32, и най-високите цени, прилагани на пазара всяка година за общите количества, доставени от тях. Тази разлика е посочена в съображение 89. Въз основа на разликите в цените, приложими на 1 януари 2010 г. и 1 януари 2011 г. за целия годишен период, с цел опростяване сумите за възстановяване са 3 656 675 RON за Electrocentrale Deva и 22 619 821 RON за Termoelectrica. Като алтернатива румънските органи могат да изчислят сумите въз основа на действителните цени, начислявани на Hidroelectrica през съответната година (напр. на месец, на два месеца).

(115)

Независимо от това кой от двата метода се използва за изчисляването им, върху тези суми се начисляват лихви въз основа на списъка с действителните месечни доставки на електроенергия за Hidroelectrica в периода между 2009 г. и 2011 г., като се отчита разликата с пазарните цени, посочена в съображение 89.

(116)

Освен това е целесъобразно да се разгледа, в светлината на фактите по настоящия случай, дали задължението за възстановяване следва да бъде разширено или изпълнено от едно или повече юридически лица, различни от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, по силата на правоприемство или икономическа приемственост с предприятие, различно от Termoelectrica и Electrocentrale Deva, с което би била налице икономическа приемственост, в случай че те няма да бъдат в състояние да изпълнят задълженията за възстановяване. В това отношение в съдебната практика на съдилищата на ЕС са установени редица критерии, които Комисията може да вземе предвид, заедно или поотделно, с цел да се определи икономическата приемственост между две различни предприятия (47).

(117)

Както е описано в съображение 52, Termoelectrica е дружество в ликвидация. Съгласно установената съдебна практика фактът, че едно дружество е в несъстоятелност и не може да възстанови помощта, не е причина то да бъде освободено от възстановяването. В такива случаи, възстановяването на предишното положение и отстраняването на нарушението на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписване на задължението, свързано с възстановяването на помощи, в списъка на задълженията (48). Когато държавните органи не могат да си възстановят пълния размер на помощта, вписването на задължението позволява да бъде изпълнено задължението за възстановяване само ако производството по несъстоятелност доведе до окончателното прекратяване на дейностите на предприятието (49). Когато обаче предприятието получател на неправомерната помощ е в несъстоятелност и е било учредено дружество, за да продължи някои от дейностите на неплатежоспособното предприятие, упражняването на тези дейности може, когато съответната помощ не е възстановена в нейната цялост, да продължи нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което дружеството се е ползвало на пазара в сравнение със своите конкуренти. Така например подобно новоучредено дружество може, ако запази това предимство, да бъде задължено да възстанови разглежданата помощ (50). Такъв например би бил случаят, ако преди ликвидацията на бенефициера на помощта, активите, които са се ползвали от помощта, са прехвърлени като действащо предприятие на дъщерно дружество, учредено за продължаване на дейността на бенефициера (икономическа приемственост). Освен това, ако предприятието бенефициер се слее с друго предприятие, като прехвърли всички свои права и задължения на слятото дружество, задължението за възстановяване на помощта също се прехвърля на слятото дружество (правоприемство).

(118)

В настоящия случай при липса на възстановяване на пълния размер на помощта, която е облагодетелствала дейностите на Termoelectrica, е необходимо да се проучи дали би имало икономическа приемственост и/или правоприемство между Termoelectrica и други дружества.

(119)

По отношение на икономическата приемственост, както е посочено в съображения 48 и 51, през септември 2011 г. Termoelectrica създава дъщерното дружество Electrocentrale Paroseni, на което прехвърля (в рамките на една и съща държавна група) електроцентралата, която всъщност е доставяла количеството електроенергия, закупено съгласно договора с Termoelectrica (съображения 48—65), включително всички права и задължения на Termoelectrica, произтичащи от този договор, и е продължила да продава електроенергия на Hidroelectrica по този договор до октомври 2011 г. (когато е слята с CEH). Следователно Electrocentrale Paroseni е поело от дружеството майка Termoelectrica и е продължило дейностите, ползващи се от помощта. Поради това то следва да се счита за икономически правоприемник на Termoelectrica.

(120)

През ноември 2012 г. Electrocentrale Paroseni се слива с Electrocentrale Deva в новосъздаденото дружество CEH. Чрез това сливане CEH е поело всички права и задължения на Electrocentrale Paroseni, което престава да съществува като отделен правен субект. От това следва, че съществува правоприемство между Electrocentrale Paroseni, което е поело дейностите, ползващи се от помощта, и CEH, с което дружеството се е сляло на 1 ноември 2012 г. и което е поело всички негови права и задължения.

(121)

Задължението за възстановяване на помощта, предоставена на Termoelectrica, следва да бъде разширено, за да обхване CEH.

(122)

Както е описано в съображение 51, Electrocentrale Deva, което е било облагодетелствано от помощта в пълна степен като независим правен субект, макар и контролиран от Termoelectrica, вече не съществува като самостоятелен субект. При все това обаче между Electrocentrale Deva като правен субект, който се е облагодетелствал от помощта, и CEH, с което дружество Electrocentrale Deva се е сляло на 1 ноември 2012 г. и което е поело всички негови права и задължения, съществува правоприемство.

(123)

Освен това няколко елемента показват наличието на икономическа приемственост между Electrocentrale Deva и CEH, например: i) в резултат на сливането между Electrocentrale Deva и Electrocentrale Paroseni, новоучреденото дружество CEH е поело двете дружества от август 2012 г., заедно с техните оперативни активи и служители; ii) основната икономическа дейност през 2012 г. на новоучреденото дружество CEH е производството на електроенергия, което се отнася и до Electrocentrale Deva; iii) двете дружества са изцяло държавни: както е посочено в съображение 50, от датата, когато са прекратени доставките на електроенергия по силата на договорите, Termoelectica, което е изцяло държавно предприятие, е притежавало от своя страна 100 % от Electrocentrale Deva и Electocentrale Paroseni; iv) новоучреденото дружество CEH също е 100 % държавна собственост.

(124)

В светлината на горепосоченото правоприемството и икономическата приемственост между, от една страна, Electrocentrale Deva, Termoelectrica чрез Electrocentrale Paroseni и, от друга страна, CEH са установен факт. В това отношение замяната на дълг срещу дялов капитал въз основа на независима оценка на прехвърлянето на акции, която е предшествала сливането на Electrocentrale Deva и Electrocentrale Paroseni в CEH (съображение 50), не представлява прекъсване на приемствеността между трите въпросни предприятия. Сделка с дялов капитал не влияе върху идентичността на бенефициера(ите) на помощта, нито на ползите, получени благодарение на нея и прехвърлени независимо от самоличността на акционера, който, освен това, в този случай се оказва в крайна сметка румънската държава преди 2011 г. и след сливането с CEH. От това следва, че задълженията за възстановяване на Electrocentrale Deva и Termoelectrica следва да бъдат разширени, за да обхванат CEH.

(125)

Размерът на помощта (без лихви), който трябва да бъде възстановен следва по принцип да възлиза на 3 656 675 RON за Electrocentrale Deva и 22 619 821 RON за Termoelectrica. В светлината на правоприемството и икономическата приемственост, установени между Electrocentrale Deva, Termoelectrica и CEH, задължението за възстановяване от двамата бенефициери следва да бъде разширено, за да обхване CEH.

(126)

Договорите, сключени от Hidroelectrica с Termoelectrica и Electrocentrale Deva, са съдържали в годините 2010 и 2011 преференциални тарифи за електроенергия в полза на тези предприятия. Те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Румъния неправомерно е привела в действие посочената помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора. Помощта е несъвместима с вътрешния пазар,

—

общата сума (главница и лихви) за възстановяване от всеки от бенефициерите;

—

подробно описание на мерките, които вече са предприети и които са планирани за изпълнение на настоящото решение, включително доказателство, че е отредила на разпореждането за възстановяване подходящо място в процеса на ликвидация на Termoelectrica;

—

ако за Termoelectrica е невъзможно да изпълни разпореждането за възстановяване, нареждането по отношение на Termoelectrica за прекратяване на дружеството и доказателство, че Termoelectrica окончателно излиза от пазара;

—

документи, показващи, че на бенефициерите е било наредено да възстановят помощта.