15/ 08 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
119 |
32002R0472
L 075/18 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 472/2002 НА КОМИСИЯТА
от 12 март 2002 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за определяне на процедури на Общността относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,
след консултации с Научния комитет по храните (НКХ),
като има предвид, че:
(1) |
Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да бъде фиксирано максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, с цел да се защити общественото здраве. |
(2) |
Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 257/2002 (3), определя максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, което да се прилага от 5 април 2002 г. |
(3) |
Някои държави-членки са приели или планират да приемат максимално допустимото съдържание на афлатоксини в подправките и максимално допустимото съдържание на охратоксин А в определени храни. С оглед на несъответствията между държавите-членки и произтичащата опасност от нарушаване на конкуренцията са необходими мерки на Общността, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се съблюдава принципът на пропорционалност. |
(4) |
Афлатоксините, по-специално афлатоксин В1, са генотоксични канцерогенни вещества. За вещества от този вид няма праг, под който да не се наблюдава вредно въздействие и следователно не може да бъде определен допустим дневен прием. Съвременното научно и техническо познание и подобренията в техниките на производство и съхранение не могат да предотвратят развитието на тези плесени и следователно няма възможност напълно да се премахне наличието на афлатоксини в подправките. Следователно трябва да бъдат фиксирани граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо. |
(5) |
Резултатите от координирана програма за контрол, проведена от държавите-членки в съответствие с Препоръка 97/77/ЕО на Комисията от 8 януари 1997 г. относно координираната програма за официален контрол на храните за 1997 г. (4), станаха достъпни след като беше установено максимално допустимото съдържание на афлатоксини в други храни. Те показват, че няколко вида подправки съдържат високо ниво на афлатоксини. Следователно е уместно да се установят максимални граници за видовете подправки, които се използват в големи количества и сред които замърсяването е широко разпространено. |
(6) |
Максималните граници трябва да се преразгледат и, ако е необходимо, да се намалят преди 31 декември 2003 г., имайки предвид възможностите за намаляване на замърсяването с афлатоксини в подправките, чрез подобрения в методите за производство, събиране и складиране и напредъка на научното и техническо познание. |
(7) |
Охратоксин А е микотоксин, отделян от няколко гъбички (видовете Penicillium и Aspergillus). Той се среща обикновено в много растителни продукти като зърнени храни, зърна от кафе, какаови зърна и сушени плодове по целия свят. Той е открит в продукти като продуктите на базата на зърнени храни, кафе, вино, бира, подправки и гроздов сок, но също и в продукти от животински произход, а именно свински бъбреци. Изследванията за честотата и нивата на наличие на охратоксин А в пробите от храни и човешка кръв показват, че храните са често замърсени. |
(8) |
Охратоксин А е микотоксин с канцерогенни, нефротоксични, тератогенни, имунотоксични и възможни невротоксични свойства. Той е бил свързан с нефропатията при хората. Охратоксин А може да бъде с дълъг период на полуразпадане при хората. |
(9) |
Научният комитет по храните счете в становището си относно охратоксин А от 17 септември 1998 г., че би било благоразумно да се намали, доколкото е възможно, излагането на охратоксин А, като се следи за това излаганията да са близо до долната граница на обхвата на допустимия дневен прием от 1,2—14 ng/kg телесно тегло/ден, които са били оценени от други органи, например на под 5 ng/kg телесно тегло/ден. |
(10) |
С настоящото научно и техническо познание и въпреки подобренията в техниките на производство и съхранение, не е възможно да се предотврати изцяло развитието на тези плесени. Следователно охратоксин А не може да бъде напълно отстранен от храната. Следователно трябва да бъдат зададени граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо. |
(11) |
Основните хранителни източници за приемането на охратоксин А са зърнените храни и зърнените продукти. Профилактиката е от основно значение, за да се избегне замърсяването, доколкото е възможно, и да се защити потребителят. Освен това е уместно да се установят максимални граници за зърнените храни и зърнените продукти до разумно достижимо ниво при условие че се прилагат профилактични действия, за да се избегне замърсяването на всички етапи от производствената и търговска верига. |
(12) |
Беше установено, че стафидите (Коринтски стафиди, Султански стафиди и други стафиди) са показали висока степен на замърсяване. Стафидите са значителен хранителен източник на охратоксин А за хора, които ги консумират в големи количества, по-специално, деца. Ако следователно е необходимо за момента да се установи граница до едно ниво, което да е технологично приемливо, то е наложително да се продължи подобряването на практиките, целящи да намалят замърсяването. |
(13) |
Наличието на охратоксин А е било също така наблюдавано в кафето, виното, бирата, гроздовия сок, какаото и в подправките. Трябва да бъдат предприети изследвания и проучване от страна на държавите-членки и заинтересованите страни (като например професионални организации), за да се определят различните фактори, включени в образуването на охратоксин А и да се определят превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети за намаляване наличието на охратоксин А в тези храни. За тези продукти трябва да се направи всякакво усилие с оглед на проучването и превантивните мерки за намаляване, доколкото е възможно, на съдържанието на охратоксин А, до установяването на максимални граници въз основа на принципа ALARA„толкова ниски, колкото е разумно постижимо“. Ако не се направят усилия за намаляване съдържанието на охратоксин А за определени продукти, ще се наложи да се установи максимална граница за тези продукти, с цел да се защити общественото здраве, без да може да се оцени технологичната възможност. |
(14) |
Регламент (ЕО) № 466/2001 трябва следователно да бъде изменен. |
(15) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:
1. |
Член 4, параграф 2 се изменя, както следва:
|
2. |
В член 5 се добавя следният параграф 2а: „2а. Комисията преразглежда максимално допустимото съдържание на афлатоксини, определено в точка 2.1.4 на раздел 2 от приложение I, най-късно до 31 декември 2003 г. и, ако е подходящо, ги понижава с цел да се вземе предвид напредъкът на научните и технологически познания. Комисията преразглежда разпоредбите на точки 2.2.2 и 2.2.3 от раздел 2 на приложение I най-късно до 31 декември 2003 г. по отношение на максимално допустимото съдържание на охратоксин А в стафидите и с цел да се включи максимална граница за наличието на охратоксин А в суровото и печено кафе и кафени продукти, вино, бира, гроздов сок, какао и какаови продукти и подправки, вземайки предвид предприетите изследвания и приложените превантивни мерки за понижаване наличието на охратоксин А в тези продукти. За тази цел държавите-членки и заинтересованите страни съобщават всяка година на Комисията резултатите от предприетите изследвания и напредъка по прилагането на превантивните мерки, за да се избегне замърсяване с охратоксин А.“ |
3. |
Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящия регламент. |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на десетия еден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага от 5 април 2002 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 март 2002 година.
За Комисията
David BYRNE
Член на Комисията
(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.
(2) ОВ L 77, 16.3. 2001 г., стр. 1.
(3) ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 12.
(4) ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 27.
ПРИЛОЖЕНИЕ
В раздел 2 (Микотоксини) на приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се добавя следното:
Продукт |
Максимално допустимо съдържание (μg/kg) |
Метод за взимане на проби |
Критерии за ефективност на методите за анализ |
||||||||||||||
B1 |
B1 + B2 + G1 + G2 |
M1 |
|||||||||||||||
|
5 |
10 |
— |
Директива 98/53/ЕО |
Директива 98/53/ЕО |
Продукт |
Максимално допустимо съдържание (μg/kg или ppb) |
Метод за взимане на проби |
Референтен метод за анализ |
||
2.2. ОХРАТОКСИН А |
|||||
2.2.1. Зърнени храни (включително ориз и елда) и производни зърнени продукти |
|||||
|
5 |
Директива 2002/26/ЕО на Комисията (1) |
Директива 2002/26/ЕО |
||
|
3 |
Директива 2002/26/ЕО |
Директива 2002/26/ЕО |
||
|
10 |
Директива 2002/26/ЕО |
Директива 2002/26/ЕО |
||
|
— |
|
|
(1) ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 38“