15/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

119


32002R0472


L 075/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 472/2002 НА КОМИСИЯТА

от 12 март 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за определяне на процедури на Общността относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

след консултации с Научния комитет по храните (НКХ),

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да бъде фиксирано максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, с цел да се защити общественото здраве.

(2)

Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 257/2002 (3), определя максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, което да се прилага от 5 април 2002 г.

(3)

Някои държави-членки са приели или планират да приемат максимално допустимото съдържание на афлатоксини в подправките и максимално допустимото съдържание на охратоксин А в определени храни. С оглед на несъответствията между държавите-членки и произтичащата опасност от нарушаване на конкуренцията са необходими мерки на Общността, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се съблюдава принципът на пропорционалност.

(4)

Афлатоксините, по-специално афлатоксин В1, са генотоксични канцерогенни вещества. За вещества от този вид няма праг, под който да не се наблюдава вредно въздействие и следователно не може да бъде определен допустим дневен прием. Съвременното научно и техническо познание и подобренията в техниките на производство и съхранение не могат да предотвратят развитието на тези плесени и следователно няма възможност напълно да се премахне наличието на афлатоксини в подправките. Следователно трябва да бъдат фиксирани граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо.

(5)

Резултатите от координирана програма за контрол, проведена от държавите-членки в съответствие с Препоръка 97/77/ЕО на Комисията от 8 януари 1997 г. относно координираната програма за официален контрол на храните за 1997 г. (4), станаха достъпни след като беше установено максимално допустимото съдържание на афлатоксини в други храни. Те показват, че няколко вида подправки съдържат високо ниво на афлатоксини. Следователно е уместно да се установят максимални граници за видовете подправки, които се използват в големи количества и сред които замърсяването е широко разпространено.

(6)

Максималните граници трябва да се преразгледат и, ако е необходимо, да се намалят преди 31 декември 2003 г., имайки предвид възможностите за намаляване на замърсяването с афлатоксини в подправките, чрез подобрения в методите за производство, събиране и складиране и напредъка на научното и техническо познание.

(7)

Охратоксин А е микотоксин, отделян от няколко гъбички (видовете Penicillium и Aspergillus). Той се среща обикновено в много растителни продукти като зърнени храни, зърна от кафе, какаови зърна и сушени плодове по целия свят. Той е открит в продукти като продуктите на базата на зърнени храни, кафе, вино, бира, подправки и гроздов сок, но също и в продукти от животински произход, а именно свински бъбреци. Изследванията за честотата и нивата на наличие на охратоксин А в пробите от храни и човешка кръв показват, че храните са често замърсени.

(8)

Охратоксин А е микотоксин с канцерогенни, нефротоксични, тератогенни, имунотоксични и възможни невротоксични свойства. Той е бил свързан с нефропатията при хората. Охратоксин А може да бъде с дълъг период на полуразпадане при хората.

(9)

Научният комитет по храните счете в становището си относно охратоксин А от 17 септември 1998 г., че би било благоразумно да се намали, доколкото е възможно, излагането на охратоксин А, като се следи за това излаганията да са близо до долната граница на обхвата на допустимия дневен прием от 1,2—14 ng/kg телесно тегло/ден, които са били оценени от други органи, например на под 5 ng/kg телесно тегло/ден.

(10)

С настоящото научно и техническо познание и въпреки подобренията в техниките на производство и съхранение, не е възможно да се предотврати изцяло развитието на тези плесени. Следователно охратоксин А не може да бъде напълно отстранен от храната. Следователно трябва да бъдат зададени граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо.

(11)

Основните хранителни източници за приемането на охратоксин А са зърнените храни и зърнените продукти. Профилактиката е от основно значение, за да се избегне замърсяването, доколкото е възможно, и да се защити потребителят. Освен това е уместно да се установят максимални граници за зърнените храни и зърнените продукти до разумно достижимо ниво при условие че се прилагат профилактични действия, за да се избегне замърсяването на всички етапи от производствената и търговска верига.

(12)

Беше установено, че стафидите (Коринтски стафиди, Султански стафиди и други стафиди) са показали висока степен на замърсяване. Стафидите са значителен хранителен източник на охратоксин А за хора, които ги консумират в големи количества, по-специално, деца. Ако следователно е необходимо за момента да се установи граница до едно ниво, което да е технологично приемливо, то е наложително да се продължи подобряването на практиките, целящи да намалят замърсяването.

(13)

Наличието на охратоксин А е било също така наблюдавано в кафето, виното, бирата, гроздовия сок, какаото и в подправките. Трябва да бъдат предприети изследвания и проучване от страна на държавите-членки и заинтересованите страни (като например професионални организации), за да се определят различните фактори, включени в образуването на охратоксин А и да се определят превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети за намаляване наличието на охратоксин А в тези храни. За тези продукти трябва да се направи всякакво усилие с оглед на проучването и превантивните мерки за намаляване, доколкото е възможно, на съдържанието на охратоксин А, до установяването на максимални граници въз основа на принципа ALARA„толкова ниски, колкото е разумно постижимо“. Ако не се направят усилия за намаляване съдържанието на охратоксин А за определени продукти, ще се наложи да се установи максимална граница за тези продукти, с цел да се защити общественото здраве, без да може да се оцени технологичната възможност.

(14)

Регламент (ЕО) № 466/2001 трябва следователно да бъде изменен.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

1.

Член 4, параграф 2 се изменя, както следва:

а)

уводното изречение се заменя със следното:

„По отношение на афлатоксини и охратоксин А в продуктите, изброени в точки 2.1 и 2.2 на приложение I, то се забранява:“;

б)

в буква б) „и 2.1.3“ се заменя с „2.1.3, 2.1.4, 2.2.1 и 2.2.2“.

2.

В член 5 се добавя следният параграф 2а:

„2а.   Комисията преразглежда максимално допустимото съдържание на афлатоксини, определено в точка 2.1.4 на раздел 2 от приложение I, най-късно до 31 декември 2003 г. и, ако е подходящо, ги понижава с цел да се вземе предвид напредъкът на научните и технологически познания.

Комисията преразглежда разпоредбите на точки 2.2.2 и 2.2.3 от раздел 2 на приложение I най-късно до 31 декември 2003 г. по отношение на максимално допустимото съдържание на охратоксин А в стафидите и с цел да се включи максимална граница за наличието на охратоксин А в суровото и печено кафе и кафени продукти, вино, бира, гроздов сок, какао и какаови продукти и подправки, вземайки предвид предприетите изследвания и приложените превантивни мерки за понижаване наличието на охратоксин А в тези продукти.

За тази цел държавите-членки и заинтересованите страни съобщават всяка година на Комисията резултатите от предприетите изследвания и напредъка по прилагането на превантивните мерки, за да се избегне замърсяване с охратоксин А.“

3.

Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на десетия еден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 5 април 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 март 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 77, 16.3. 2001 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 12.

(4)  ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 27.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В раздел 2 (Микотоксини) на приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се добавя следното:

Продукт

Максимално допустимо съдържание

(μg/kg)

Метод за взимане на проби

Критерии за ефективност на методите за анализ

B1

B1 + B2 + G1 + G2

M1

„2.1.4.

Следните видове подправки:

Capsiсиm spp. (производни сушени плодове, цели или млени, включително чили, чили на прах, лют червен пипер и паприка)

Piper spp. (производни плодове, включително бял и черен пипер)

Myristica fragrans (индийско орехче)

Zingiber officinale (джинджифил)

Curcuma longa (куркума)

5

10

Директива 98/53/ЕО

Директива 98/53/ЕО


Продукт

Максимално допустимо съдържание

(μg/kg или ppb)

Метод за взимане на проби

Референтен метод за анализ

2.2.   

ОХРАТОКСИН А

2.2.1.   

Зърнени храни (включително ориз и елда) и производни зърнени продукти

2.2.1.1.

Сурови зърна от зърнени култури (включително суров ориз и елда)

5

Директива 2002/26/ЕО на Комисията (1)

Директива 2002/26/ЕО

2.2.1.2.

Всички производни зърнени продукти, (включително преработени зърнени продукти и зърна от зърнени храни, предназначени за пряка консумация от човека)

3

Директива 2002/26/ЕО

Директива 2002/26/ЕО

2.2.2.

Стафиди (Коринтски стафиди, Султански стафиди и други стафиди)

10

Директива 2002/26/ЕО

Директива 2002/26/ЕО

2.2.3.

Сурово и печено кафе и кафени продукти, вино, бира, гроздов сок, какао и какаови продукти и подправки

 

 


(1)  ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 38“