относно предвиждане на предлагане на обезщетения за някои производители на мляко и млечни продукти, спрямо които са наложени временни ограничения за извършването на търговия

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че при въвеждането на схема за допълнителни такси през 1984 г. в сектора на млякото и млечните продукти, законодателството на Общността, при установяването на правила за разпределение на индивидуалните референтни количества, не взе под внимание положението на производителите, които, в резултат на задължение, поето в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1078/77 на Съвета от 17 май 1977 г. относно въвеждане на режим на премии за непредлагане на пазара на мляко и млечни продукти и за конверсия на млечни стада (4), не са доставяли или продавали мляко през референтната година, приета от държавата-членка, или върху тях са били наложени ограничения в размера на доставките или продажбите през тази година;

като има предвид, че вследствие на решение на Съда на Европейските общности от 19 май 1992 г. по обединени дела С-104/89 и С-37/90, институциите на Общността са поели ангажимент да приложат изцяло това съдебно решение по отношение на всички заинтересовани производители, обстоятелствата, свързани с които отговарят напълно на условията в съдебното решение по отношение на отговорността на Общността да обезщети вредите, които тези производители са претърпели, доколкото законодателството на Общността не съдържа разпоредби за разпределение на индивидуално референтно количество за тях; като има предвид, че засегнатите производители са били по същество тези, които са имали право да кандидатстват за специално референтно количество съгласно разпоредбите, добавени към Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г. относно приемането на общи правила за прилагането на таксата, посочена в член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68 в сектора на млякото и млечните продукти (5) с Регламент (ЕИО) № 764/89 (6) или Регламент (ЕИО) № 1639/91 (7); като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. относно предвиждане на предложение за обезщетение за някои производители на мляко и млечни продукти, спрямо които са наложени временни ограничения за извършването на търговия (8) въведе режим на обезщетяване на тези производители, съгласно който на всички производители, които отговарят на условията и са подали заявление, е направено предложение въз основа на фиксирана сума, което може да бъде прието, с което въпросът се урежда изцяло и окончателно, или да бъде отхвърлено;

като има предвид, че въз основа на иск на двама производители, Първоинстанционният съд, в своето решение от 9 декември 1997 г. по обединените дела Т-195/94 и Т-202/94, нареди на Общността да обезщети вредите, претърпени от тези производители, доколкото законодателството на Общността, установяващо схема на допълнителни такси, не съдържа разпоредби за разпределението на индивидуално референтно количество по отношение на стопанствата, обект на ангажимент в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 1078/77, и доколкото последващите изменения на законодателството изключиха разпределението на специални референтни количества на производители, на които е прехвърлена премия, отпусната в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1078/77, и които са били получили референтно количество по силата на член 2 и/или член 6 от Регламент (ЕИО) № 857/84;

като има предвид, че съществуват значителен брой други производители, обстоятелствата, свързани с които отговарят на условията, установени в съдебното решение, по отношение на отговорността на Общността и които или вече са започнали съдебни процедури срещу Съвета и Комисията или са подали към институциите на Общността молби за обезщетения; като има предвид, че заинтересованите производители са по същество тези, които са имали право да кандидатстват за специално референтно количество в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2055/93 (9); като има предвид, че следователно е уместно да се създаде подходящ механизъм за уреждане на тези молби;

като има предвид, че от гледна точка на броя на производителите, които потенциално отговарят на условията, не би било възможно да се оцени заявлението на всеки производител на индивидуална основа; като има предвид, че следователно е необходимо да се използва подход за определяне на фиксирана сума; като има предвид, че е уместно да се следват, доколкото е възможно, механизмите, установени с Регламент (ЕИО) № 2187/93;

като има предвид, че следва да бъде установена пряка връзка между признаването на правото на специално референтно количество в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2055/93 и съществуването на вреда, състояща се в ограничаването на производството на мляко въпреки желанието на засегнатия производител; като има предвид, че за да се гарантира, че даден производител не може да се възползва от получаването на специално референтно количество с единствената цел да спекулира с предполагаемата стойност на разпределеното референтно количество, следва да се отчитат последващите действия на този производител по време на ограничения период, установен в Регламент (ЕИО) № 2055/93;

като има предвид, че в случай на прехвърляне на част от стопанство, което е обект на ангажимент, поет в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 1078/77, е необходимо да се определи базата, въз основа на която следва да се изчисли годишното количество; като има предвид, че годишното количество най-общо ще бъде определено в зависимост от площта на прехвърлената земя като съотношение към общата площ на първоначалното стопанство; като има предвид, че в резултат на решението на Съда на Европейските общности от 16 октомври 1997 г. по дело С-165/95, в случаите, когато първоначалното стопанство е смесено стопанство, и когато съществуват необходимите доказателства, определянето трябва да е съответно на частта на стопанството, която пряко или косвено е ангажирана с производството на мляко към момента, когато е поет ангажиментът в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1078/77; като има предвид, че същите принципи следва да бъдат прилагани в случая, когато приобретателите на цялото стопанство, обект на такъв ангажимент, или приобретателите на част от такова стопанство, впоследствие прехвърлят част от стопанството преди разпределянето на специално референтно количество;

като има предвид, че в светлината на казаното по-горе, количеството, за което следва да се получи обезщетение, трябва да бъде изчислено в съответствие с принципите, изложени в мотивите на решенията на Съда на Европейските общности от 19 май 1992 г. и на Първоинстанционния съд от 9 декември 1997 г.;

като има предвид, че периодът, за който следва да бъде предложено обезщетението, следва да бъде посочен; като има предвид, че вредата, понесена от засегнатите производители може, в съответствие със посочените по-горе принципи, да бъде разглеждана като прекратена към датата на приемането на Регламент (ЕИО) № 2055/93, или ако този момент е настъпил по-рано, към датата на разпределение на специално референтно количество; като има предвид, че следва да се приложат разпоредбите на член 43 на Статута на Съда на Европейските общности, които определят петгодишна давност за съдебните искове; като има предвид, че, в отговор на заявленията на производители, получени след датата на решението на Първоинстанционния съд от 9 декември 1997 г., институциите временно се отказват от своето право да се позовават на изтичане на давностния срок; като има предвид, че следователно е необходимо да се определят условията, при които давностният срок започва да тече отново;

като има предвид, че по административни причини е необходимо да се определи срок за подаването на заявления за обезщетение от производители до компетентните органи, за да бъдат те допуснати за разглеждане, а така също и срокове за представянето на предложения и тяхното приемане; като има предвид, че Комисията трябва да разполага с необходимите правомощия да удължи срока за представяне на предложения при подходящи обстоятелства;

като има предвид, че за целите на прилагането на практика на настоящия регламент, държавите-членки трябва да изпълнят необходимите административни задачи в съответствие с неговите разпоредби, по силата на специфично пълномощие, ограничено до изпълнението на тези задачи; като има предвид, че условие за приемането на предложение задължително трябва да бъде отказът от всички претенции срещу Общността, произтичащи от факта, че не са били разпределени референтни количества, то предложението за обезщетение до производителя трябва да бъде направено от компетентния орган на държавата-членка от името и за сметка на Съвета и Комисията;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2187/93 определя размерите на обезщетенията в екю за 100 кг мляко за всяка от годините от 1984/85 до 1990/91, разграничени в зависимост от размерите на стопанството, определени на базата на производството на мляко; като има предвид, че тези количества представляват обща прогнозна оценка по пазарни години и в зависимост от размера на стопанството на разликата между дохода, който заинтересованите производители биха получили от предлагането на пазара на мляко, ако върху тях не са били наложени ограничения да извършват такова предлагане, и дохода, който те са получили или биха получили, ако са проявявали грижата на добри стопани по време на същия период; като има предвид, че, в светлината на опита, натрупан при прилагането на този регламент, може да се направи изводът, че е демонстрирана обективността на метода, използван за изчисляване на размера на обезщетенията, а самите обезщетения представляват приемлива оценка на загубите, понесени от производителите;

като има предвид, че следователно е уместно да се запазят същите размери на сумите по схемите за обезщетяване на производителите по силата на настоящия регламент; като има предвид че, все пак, разграничаването в зависимост от размера на стопанството не е подходящо за производители, на които е прехвърлено правото на премия за непредлагане или част от стопанство, обект на ангажимент за непредлагане; като има предвид, че може да бъде прието, че най-общо такива производители са управлявали стопанства, в които производството на мляко е нараствало и чиито референтни количества са били над средните стойности; като има предвид, че следователно е уместно да се използват стойностите, съответстващи на стопанствата с най-голям размер; като има предвид, че е необходимо да се определят размерите на обезщетение също за годините от 1991/92 до 1993/94; като има предвид, че тези размери могат да бъдат изчислени въз основа на размерите за предишните години с корекции, които да отчитат движенията в цените на млякото в държавите-членки, на чиято територия се намират стопанствата на мнозинството от производителите;

като има предвид, че отказът на производител да приеме предложението, направено от компетентния орган на държавата-членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, ще представлява отказ на предложение на Общността; като има предвид, че от този момент съдебна процедура, която би била продължена или предприета от производителя би попаднала под юрисдикцията на Общността;

като има предвид, че опитът от прилагането на Регламент (ЕИО) № 2187/93 показва, че е препоръчително да се предостави възможност да се прави предложение за обезщетение на производители, които не отговарят на някои условия, предвидени в разпоредбите на регламента, но обстоятелствата, свързани с които, независимо от това, отговарят на условията, установени в решенията на Съда на Европейските общности или Първоинстанционния съд по отношение на отговорността на Общността,

На производители, на които е прехвърлена част от стопанство или цяло стопанство, което е обект на ангажимент, поет в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1078/77 (т. нар. „SLOM стопанство“) и които са претърпели загуба в резултат от ограничение в размера на доставките или продажбите на мляко или млечни продукти по силата на този ангажимент по време на референтната година, избрана от съответната държавата-членка в съответствие със схемата за допълнителни такси в сектора на производство на мляко и млечни продукти, се предоставя обезщетение при спазване на условията, определени от настоящия регламент.

Заявлението за обезщетение се счита за отговарящо на условията, ако е подадено от производител, на когото е разпределено специално референтно количество в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2055/93, или на когото, в съответствие с член 1, параграф 2 от същия регламент, е разпределена част от специално референтно количество, което преди това е било разпределено по силата на член 3а от Регламент (ЕИО) № 857/84, или еквивалентно количество, произхождащо от националния резерв, посочен в член 5 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (10), при положение, че държавата-членка е решила в съответствие с трета алинея на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2055/93 да удовлетвори правата на производителя, на когото е прехвърлено референтно количество, по този начин.

Заявлението се подава от лицето, на което е разпределено специалното референтно количество, посочено в член 2, или от неговите наследник или наследници, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство на държавите-членки.

Чрез дерогация от член 2, не се приема заявление от производител, който е получил специално референтно количество в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2055/93, ако той е участвал преди 1 октомври 1996 г. в програма, свързана с окончателното изоставяне на референтните количества, или е продал или отдал под аренда цялото си стопанство преди тази дата.

1. Компетентният орган, посочен в член 9, определя годишното количество, по отношение на което е дължимо обезщетение, на базата на количеството, използвано при изчисляването на премията, предоставена в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1078/77, увеличено с 1 % и намалено с процента, представящ намаленията, приложени във всяка държава-членка, на референтните количества на производители, установени в съответствие с членове 2 и 6 от Регламент (ЕИО) № 857/84.

2. За производители, на които е прехвърлено изцяло SLOM стопанство, годишното количество се изчислява в съответствие с параграф 1, намалено, където е приложимо, в съответствие с параграф 4.

3. За производители, на които е прехвърлена част от SLOM стопанство, годишното количество се изчислява в съответствие с параграф 1, намалено пропорционално на площта на първоначалното SLOM стопанство, която не е прехвърлена. В случай, че първоначалното SLOM стопанство е било смесено стопанство, намалението се изчислява на базата на площите на първоначалното SLOM стопанство, които са били използвани пряко или непряко за производство на мляко, при условие че такова използване може да бъде установено по удовлетворителен за компетентния орган начин. Полученото количество се намалява по-нататък, където е приложимо, в съответствие с параграф 4.

4. Ако производителят е прехвърлил част от SLOM стопанството или от частта на SLOM стопанството, която му е била прехвърлена, по време на периода на ангажимента за непредлагане и преди разпределението на специално референтно количество в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2055/93, то годишното количество, по отношение на което се дължи обезщетение в съответствие с алинеи 2 и 3, се намалява пропорционално на площта, която производителят е прехвърлил. В случай, че първоначалното SLOM стопанство е било смесено стопанство, намалението се изчислява на базата на площите на първоначалното SLOM стопанство, които са били използвани пряко или непряко за производство на мляко, при условие че такова използване може да бъде установено по удовлетворителен за компетентния орган начин.

Ако част от стопанството на производителя е продадена или отдадена под аренда след разпределението на специалното референтно количество и преди 1 октомври 1996 г., годишното количество, по отношение на което се дължи обезщетение, определено в съответствие с член 5, се намалява с частта от специалното референтно количество, която е върната в националния резерв.

1. Обезщетение се предлага само за период, за който е предвидено право на обезщетение.

2. За целите на определяне на периода, за който се предлага обезщетение:

Ако по време на периода, за който е предвидено обезщетение и преди разпределянето на специалното референтно количество, производителят е увеличил производството, като по този начин е надхвърлил референтното количество, с което е разполагал, количеството, по отношение на което се дължи обезщетение се намалява за съответния период с доставените или директно продадени количества, които надвишават това референтно количество. Доставените или директно продадените количества и наличното референтно количество за част от дванадесетмесечен период се определят съответно на общите доставки или директни продажби и наличното референтно количество като цяло за дванайсетмесечния период. Референтните количества, посочени във втора алинея на член 2 от Регламент (ЕИО) № 2055/93 не се вземат под внимание за целите на определянето на наличното референтно количество.

Всяко заявление за обезщетение трябва да бъде отправено до компетентния орган, определен за тази цел във всяка държава-членка, като се използва формуляр, подготвен в съответствие с процедурата, описана в член 30 от Регламент (ЕИО) № 804/68 (11). Тя трябва да бъде получена от компетентния орган най-късно на 31 януари 1999 г., за да може да бъде допустима.

Компетентният орган, посочен в член 9, проверява точността на предоставената от производителя информация и изчислява размера на обезщетенията въз основа на количеството и периода, за който се дължи обезщетение, като използва сумите, посочени в приложението.

Към сумата на обезщетенията се добавя лихва за забава в размер на 6 % на година от 9 декември 1997 г. до датата на изплащането на обезщетенията. Независимо от това, в случай, че изплащането на обезщетенията е забавено поради това, че производителят не е предоставил информация или документи, свързани със заявлението за обезщетение, необходими на компетентния орган, или доказателството за оттегляне на съдебен иск, посочено във втора алинея на член 13, параграф 3, за периода на забавата не се изплаща лихва.

Пълният размер на обезщетенията се преизчислява в националната валута, като се използва селскостопанският обменен курс, приложим на датата, на която настоящият регламент влиза в сила.

1. В рамките на четири месеца от получаването на заявление за обезщетение, компетентният орган, посочен в член 9, изпраща на заявителя предложение за обезщетение, изчислено в съответствие с настоящия регламент, придружено с декларация за пълно и окончателно уреждане на въпроса. Този период може да бъде удължен от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, при наличие на надлежно обосновано искане на държава-членка. Предложението се прави от името и за сметка на Съвета и Комисията.

2. Когато на заявителя е прехвърлена част от SLOM стопанство и специалното референтно количество, разпределено в съответствие с член 1, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2055/93, е обект на повторна оценка от страна на националните органи, периодът в параграф 1 е четири месеца от датата на окончателното решение на националните органи относно повторната оценка на специалното референтно количество, когато датата, на която е взето това решение, е по-късна от получаването на заявлението за обезщетение.

3. Предложението се приема чрез връщането на компетентния орган на надлежно подписана декларация. Тя трябва да бъде получена от компетентния орган не по-късно от три месеца след датата на изпращането на предложението, за да има обвързваща сила.

Обезщетението се плаща, ако предложението е прието. Независимо от това, в случай на производители, които са завели съдебни искове срещу институциите на Общността, на компетентния орган трябва също така да бъде представено доказателство за оттегляне на съдебните искове преди плащането на обезщетенията.

Отказът да се приеме предложението в рамките на определения период означава, че то престава да бъде обвързващо за Съвета и Комисията.

Приемането на предложението води до отказ от каквито и да е искове от какъвто и да е характер срещу Общността по отношение на каквито и да е загуби по смисъла на член 1, включително лихви и разноски.

Давностният срок в съответствие с член 43 от Статута на Съда на Европейските общности започва отново да тече от 1 февруари 1999 г. за всички производители по смисъла на член 1, които не са подали заявление за обезщетение в съответствие с член 9, освен ако не е бил прекъснат от разглеждане на дела, които са все още висящи.

За производители, които са получили предложение за обезщетение по силата на член 13, параграф 1 или параграф 2, давностният срок започва да тече отново от деня, следващ датата, на която изтича периодът за приемане на предложението, установен с параграф 3 на член 13, освен ако не е бил прекъснат от разглеждане на дела, които са все още висящи.

Комисията може да реши в съответствие с процедурата, посочена в член 16, да позволи отпряването на предложения за обезщетение на производители, обстоятелствата, по отношение на които са такива, че отговарят на условията за установяване на отговорност от страна на Общността, но които не са получили обезщетение в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2187/93 или в съответствие с предходните разпоредби на настоящия регламент. Размерът на предлаганото обезщетение се изчислява в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93 или на настоящия регламент или в съответствие с критериите, определени в съдебното решение относно вредите на Съда на Европейските общности по обединените дела С-104/89 и С-37/90, в зависимост от случая. Размерът на лихвата и периодът, за който тя се начислява, могат да бъдат променяни в зависимост от специфичните обстоятелства. Необходимите периоди по отношение на предложенията за обезщетение и тяхното приемане също се определят.

Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 30 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета, определя подробни правила за прилагането на настоящия регламент, и по-специално на разпоредбите относно плащането на разноските на упълномощените от производителите лица.

Финансирането на плащанията, направени в съответствие с настоящия регламент, се разглежда като интервенция по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО) № 729/70 (12).

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 22 октомври 1998 година.

За Съвета

Председател

W. MOLTERER

(3) Становище, предоставено на 15 октомври 1998 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(11) Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 13). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1587/96 (ОВ L 206, 16.8.1996 г., стр. 21).

(12) Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 13). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1287/95 (ОВ L 125, 8.6.1995 г., стр. 1).

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДЛАГА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 10

(екю за 100 кг мляко)
Година	Размер
1984/1985	9,2
1985/1986	10,5
1986/1987	9,7
1987/1988	10,0
1988/1989	12,3
1989/1990	12,9
1990/1991	11,7
1991/1992	11,8
1992/1993	12,4
1993/1994	12,4